Показват се публикациите с етикет деца със специални потребности. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет деца със специални потребности. Показване на всички публикации

вторник, 15 март 2022 г.

И дано продължава все така, през годините ❗💞




Порицаван от някой, от други обичан.

Не искам на никого аз, да приличам.

Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.

Нерядко предаван, или "свой, между чужди".


Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.

Живота на друг да живея, не искам!

Опитвам, да грея! Не, да отразявам!

Понякога крея. Но падна ли, ставам!


И пак продължавам, през калта на зависници.

Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!

Веднъж с влага в очите...

Друг път разкъсван в дилеми...

Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.


50 ме пресреща и подава ми сметката.

Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!

Не мразя. До колкото мога, прощавам. 

За помощ ръка, на който мога подавам.


От завист далеч, от сплетните и злобата.

С усмивка, за меч не досегнат от снобите. 

Аз уверено крача в свойта посока.

Не свеждам глава. Държа я високо.


През възходи, падения и самозаблуди,

с някои свои прозрения, но все още очуден.

Аз обичам живота си и го живея

с любимите хора, тъй както умея.


И дано продължава все така, през годините!

Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!


Ивайло Апостолов 

15. 03. 2022 

понеделник, 26 април 2021 г.

НАРИСУВАЙ МИ, ХУДОЖНИКО 🎨...

               Посветено на главният маестро 

и на всички замесени в     

"НАРИСУВАЙ НАДЕЖДА...", 

с обич и благодарност! 




Нарисувай ми художнико дърво.
В студ и зной със клони да ме пази!
Да възправя своето стебло
срещу пошли хули и омраза.

Нарисувай ми художнико небе.
Да припомня то, на всички хора,
Че са всички като мен и тебе.
И че е безкраен кръгозора.



Нарисувай ми художнико звезди,
Своята посока да не губя!
Да си спомням, кой съм бил преди
и мечтата, за която да се трудя!

После, нарисувай ураган.
Да ми спомня, че ще има бури.
Че и паднал, няма да се дам
на хорска злост и жал, и на халтури.



Нарисувай ми художнико море.
За да помня, че не е до колене.
И да не привеждам рамене.
Даже да не знам, дали до мене
има с рамо кой, да ме подпре.

Нарисувай ми художнико НАДЕЖДА ❗
Малка пътеводна светлина ❗
Очи, които с Вяра в мен и в бъдното поглеждат❗
Прегръдка - караща ме, да се чувствам   "У ДОМА" ❗


После изрисувай там и мен.
Целия, с най-дребните детайли,
КАКТО ВСЕКИ ДРУГ ... несъвършен.
КАКТО ВСЕКИ ДРУГ ... със своите тайни.





Най-дребните неща изобрази!
Че точно те, ни правят точно ТЕЗИ,
КОИТО СМЕ - резките от сълзи
и устремът с зарасналите белези.




Очи ми нарисувай, като Ден!
Загледани напред и на високо.
За да "прогледнат" всички покрай мен.
И да не губят вярната посока.





Най-сетне, нарисувай за сърце
най-ярко Слънце, да огрява всички!
Високо да го нося във ръце,
(че ниско съм, във своята количка.)



Да знаят всички тез' околовръст,
че даже и изправен, да не крача.
АЗ МОГА пак, със тях да меря ръст.
Щом има ВОЛЯ, значи ИМА НАЧИН! 💖

Ивайло Апостолов
26.04.2021





💗❣️💗

Честита Страстна седмица, приятели!
Нека не забравяме, че тя символизира катарзиса и пътя на Съпричастието и най-висшето Човеколюбие към Промяната; саможертвата, в името на общото благо, в името на общото Осъзнаване и Прераждането! 🕊💓
И нека всички бъдем благодарни и достойни, за нея!

Светли Празници!🕊

четвъртък, 15 април 2021 г.

80-85% от случаите на детска церебрална парализа се дължат на структурни увреждания - Доц. д-р Иван Чавдаров




Доц. д-р Иван Чавдаров е директор на Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Света София“. Завършва Медицинска академия в София, а по-късно следва и в Университета за национално и световно стопанство със специалност „Здравен мениджмънт“.

Национален координатор е на Европейската академия по детска инвалидност.





- Доц. Чавдаров, бихте ли обяснили какво представлява детската церебрална парализа?

 
Детската церебрална парализа представлява настъпило пренатално, интранатално или през първите 28 дни след раждането увреждане на централната нервна система. То засяга организацията на движението и придвижването в пространството, като обикновено е придружено от други заболявания и отклонения, свързани с говора, перцепцията, поведението, слуха, зрението и емоциите.
Много често церебралната парализа е съпроводена и от епилепсия. В една или друга степен тези странични реакции променят или нарушават още повече както двигателното, така и общото развитие на детето.


- В какви вариации се изразява заболяването?

 

Има няколко форми в зависимост от мускулния тонус и засегнатите крайници. Според мускулния тонус различаваме четири вида церебрална парализа: спастична, при която мускулният тонус е повишен. При него се нарушава възможността за правилно извършване на волеви движения. Атетоидна - когато тонусът се променя и са налице неволеви движения. Атаксична, която се характеризира с намален мускулен тонус и със загуба на дълбочинното възприятие и баланс. И смесена форма, когато се увреждат само левите или само десните крайници или да е засегната повече долната част на тялото, повече горната или и четирите крайника.


- Какво причинява появата на церебрална парализа и можем ли да говорим за рискови групи?

 

Битува схващането, че това заболяване се появява по време на родилния процес, поради увита пъпна връв, раждане чрез форцепс или грешно движение или издърпване на бебето от страна на акушер-гинеколозите.

Все повече проучвания обаче показват, че едва между 10 и 15% от децата са увредени при раждането. В тези случаи родилният екип би имал вина, но такова нещо няма как да се докаже. При останалите 80-85% причина за заболяването са различни структурни увреждания – мозъчни дефекти, малформации, вирусни заболявания по време на бременността, както и преждевременното раждане.

Рискова група са недоносените деца, които не са имали възможността да съзреят нормално вътреутробно. Това е свързано с по-ниско тегло, неготовност на мускулния апарат да „поеме“ гравитацията, с незрeли вестибуларен апарат и кардиопулмонална система, както и вътремозъчни кръвоизливи, които могат да бъдат най-различен тип.

Повишена опасност се наблюдава и при близнаците. Напоследък покрай асистираната репродукция зачестиха ражданията на близнаци, като при тях и честотата на церебрална парализа нараства.


- Можем ли да приемаме попаденето в рискова група като свършен факт?

 

Не. Трябва да се знае, че когато говорим за рискови групи, това не означава непременно, че детето ще развие церебрална парализа. Рисковата група на първо място индикира необходимостта от повишено внимание. В стандартната група от хиляда новородени се раждат около 2-3 бебета с такъв проблем, докато в рисковата група броят им е между 100 до 400 на хиляда.

Опасенията са сериозни при тежки структурни отклонения, когато вероятността едно дете да страда от церебрална парализа достига дори до 100%.

Подчертавам, че рискът не е причина за нищо. В медицината 2+2 невинаги прави 4. Случва се да наблюдаваме мозък с големи структурни отклонения, но поради високите пластични възможности за възстановяване на органа, заболяването не се появява. Нервната система на кърмачето още не е развита и търпи всякакви промени, така че има голяма възможност заболяването да бъде избегнато. Милиардите мозъчни клетки още не са свързани помежду си напълно, като това става чак след 18-тата година, мозъкът е с широки пластични възможности и би могъл да се спаси дори и от сериозни дефекти. Така детето се развива в общоприетите норми на пълно развитие. При възрастния човек например не е така, защото след инсулт неговият мозък никога не би могъл да се възстанови напълно.

Именно тук се намесва важността от ранната диагностика и навременното лечение. Решението кога да се започнат различните видови терапии принадлежи на специалистите-лекари по детска неврология и физикална медицина, които имат най-богат опит при неврологичните заболявания при най-малките.
 

- Съществува ли статистика за смъртните случаи, пряко свързани с детската церебрална парализа?

 

Няма статистика за смъртността в България. Известно е, че хората с това заболяване са с по-ниска продължителност на живота, като тя зависи от степентта на увреждане.

- Кога се поставя такава диагноза?


Това се случва най-рано на възраст година и половина. До тази възраст се говори за "рискови за церебрална парализа" новородени и кърмачета. Ползват се различни термини, които показват преходния характер на това състояние, като "преходен дистоничен синдром", "централно координационно смущение" или "централни моторни разстройства". В зависимост от тежестта на моторно-координационните нарушения и неврологичния статус заплашеността за развитие на церебралната парализа при рисковия контингент новородени и кърмачета варира от 5 до 90% при тежките форми.

През първите 18 месеца след раждането си детето има шанс да догони на 100% моторните, говорните и психичните показатели на развитието. След това патологичните форми на движение, координация и равновесие се фиксират в моториката на детето, като я деформират малко, много или напълно я блокират и тогава вече картината на заболяването се развива.

Понякога диагнозата се поставя след втората или след петата година, защото симптомите често се менят или се появяват и нови отклонения, които я променят.

Родителите обаче трябва да бъдат постепенно подготвяни за това, тъй като психическият стрес за тях е голям. Има случаи, при които, след като кажем на семейството, че детето им е с церебрална парализа, те отиват при други лекари с надеждата да чуят нещо различно. Понякога попадат на такива, които ги лъжат, било то заради пари или поради некомпетентност. От това губи детето, защото то не получава адекватни грижи и дори да е имало потенциал за облекчаване на състоянието му, той се загубва във времето. После родителите се връщат, но вече е късно. „Дръвчето на проблема“ е расло твърде дълго настрани, за да можем да го оправим.

През първите месеци на бебето използваме една преходна диагноза – „специфично разстройство на развитието на двигателните функции“, като отдолу в скоби се пише „централно координационно смущение“. Термините са включени в Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето.

При по-тежките степени на координационно смущение започваме рехабилитацията и обучаваме родителите, тъй като те също са част от терапевтичния кръг.

- Кои са първите симптоми, за които родителите трябва да са нащрек и кога е време за посещение при специалист?

 

Всяко дете има етапи на двигателно развитие, които би трябвало да се познават от всеки един родител. Ако детето е недоносено, на първо място трябва да се “коригира” неговата възраст и спрямо нея да се вземат нужните мерки. Ако детето е на пет месеца, а е недоносено два месеца, неговата коригирана възраст е три месеца и трябва да има стабилна симетрична лакътна опора от позиция по корем.

Не е хубаво да се чака с оправданието, че при недоносеното дете нещата се случват по-бавно и трябва да се проверява дали има стандартните за възрастта умения.

Всеки родител би могъл да посети сайта на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа и да открие там стандартите на двигателните умения за възраст до 12 месеца.

Ако например родителят забележи асиметрични движения, веднага трябва да реагира. Също така, ако повдигне детето за ръчичките след 3-месечна възраст и главата му се увисне, значи имаме проблем. Това са неща, за които трябва да се следи.

- По-специални грижи ли изискват децата с церебрална парализа, освен рехабилитацията?



Не, дори често пъти родителите вредят на детето си с прекалени грижи. Това се отнася особено за недоносените деца с незрял вестибуларен апарат. Да се люлее детето или да му правят непрофесионални масажи на крайниците е напълно противопоказно, защото така се стимулират различни примитивни рефлекси, които после трудно се заличават.

Това не бива да се допуска в „двигателното образование“ на детето, защото може не само да забави неговото развитие, но и много да го затрудни. Така че родителите трябва много да внимават с игрите и грижите за прохождането на детето, тъй като всяка непрофесионална намеса може да се окаже фатална.


- Има ли достатъчно квалифицирани специалисти за лечението на пациентите с церебрална парализа?

 

Не, няма достатъчно квалифицирани специалисти, защото университетите у нас не обучават лекарите и терапевтите по детска неврорехабилитация. Провеждат се различни квалификационни курсове по 2-3 дни с лекции по церебрална парализа, но на лекар или терапевт, който работи с такъв контингент, са му нужни поне 2 години обучение и практика.

Освен това курсовете не са свързани с практика и тези специалисти не знаят какво конкретно да правят с пациента. Навсякъде в чужбина преди да си получиш дипломата, трябва много да практикуваш. И когато започнеш работа, си готов, а не се учиш в движение. У нас обучението протича по различен начин и само затвърждава обществената тайна за влошаващото се качество на българското образование.

В болницата обучаваме своите лекари и терапевти на място и то по методики, които в България още не се преподават.



Подготвяме по няколко специалиста годишно, например в Дома за медико-социални грижи във Варна при д-р Стефка Джанкова, в Пловдив при д-р Елена Илиева в Русе при д-р Панайотов, както и в редица други градове, така че се получава нещо като мрежа за помощ на децата и родителите от всички краища на страната, а не само за тези, които са в София.

Нашите лекари и терапевти от своя страна обучават родителите, защото децата им са при нас 2-3 часа, но и през останалото време някой трябва да се грижи адекватно за тях. Ако родителите не знаят какво да правят вкъщи, то нашият труд отива на вятъра. Много е опасен моментът, в който бабите започнат да се грижат за детето, да го люлеят непрекъснато и да му подават разни неща, вместо да го оставят да си ги взима само. Детето с церебрална парализа е дете като всички останали и трябва да се учи да се самообслужва и е особено важно да го възпитаме така, че то да върви напред само.

В болниците зад граница бихте могли да видите как малките пациенти с церебрална парализа съвсем сами се придвижват по коридорите и преминават от кабинет в кабинет уверено и самостоятелно.

- Скъпоструваща ли е рехабилитацията и покрива ли се тя от Националната здравноосигурителна каса?

 
Здравната каса поема по 10-дневни курсове всеки месец до навършването на 18 години. В тях влизат по три процедури на ден, което е оптималното. Някои родители искат по повече процедури, но това няма да промени състоянието на пациента съществено, а и детето има нужда от неговото детство и не е редно непрекъснато да бъде подлагано на терапии, защото това го затормозява. Не може от него да се искат невъзможни неща, защото детска церебрална парализа си е детска церебрална парализа и тя още е нелечима в общоприетия смисъл.

Специално за софийските деца Столичната община заплаща още 10 дни и на практика при тях рехабилитацията е непрекъсната.

- Продължават ли все така много семейства да заминават за лечение в чужбина?

 

Може би, но това не решава нещата. Детската церебрална парализа е диагноза за цял живот и терапията не е еднократен акт. Да, извършват се операции, правят се шини, но така или иначе отново налага децата да се лекуват тук, за да се надгражда постигнатото.


- В какво се изразява роботизираната рехабилитация?

 

Това е нов метод, който представлява робот-асистираното ходене по бягаща пътека и е една голяма и перспективна възможност във физикалната и рехабилитационна медицина. Методът дава различна, по-голяма и по-качествена възможност на пациентите за правилно изграждане и усвояване на координацията при ходене и овладяване на центъра на тежестта.

Прилагането на видео-игри по време на роботизираната терапия, покачва мотивацията на децата, което активира допълнително пластичността на нервната система. Участието на субективния фактор при обучението в ходене – терапевта, е сведено до минимум чрез автоматизирано и високо репродуктивно моторно обучение, компютъризиране и обективно контролиране на терапевтичната сесия, адаптирана към прогреса на детето.

Пациентът е фиксиран в устройството-робот, което го учи да движи краката си, многократно по нормалния физиологичен модел. Това дава възможност за много по-продължително стимулиране на ходенето по един стандартен и постоянен модел.

От скоро и в нашата болница се работи с тази технология. Това се случи благодарение на президентската кампания „Българската Коледа“ за 2013 г. Една процедура с робота в чужбина струва 200 евро, но за щастие убедихме Националната здравноосигурителна каса да поеме тези разходи, за да може роботът да се полза безплатно от пациентите.


- А какво е качеството на живот на децата с церебрална парализа изобщо?

 

За да се определя качеството на живот на децата и възрастните с това заболяване има редица специални тестове, но те, разбира се, липсват у нас. С това отговарям на въпроса.

Ние сме превели няколко моторни тестове и те са на разположение на сайта на болницата, но те не са достатъчни.

- Полагат ли се достатъчно грижи за тези пациенти от страна на държавата?


Не бих казал. Нито Министерството на здравеопазването, нито останалите здравни институции полагат необходимите грижи за благополучието на болните с церебрална парализа.

Последният пример е закупуването на роботите за рехабилитация от Президентството, за което наистина са благодарни, както лекарите, така и пациентите.

(Снимките са илюстртивни и са от личен архив. Нямат нищо общо с клиниката на Доц. Чавдаров и рехабилитацията в нея.) 

Автор: Катя Димитрова   
 

Източник:  Puls.bg

неделя, 11 април 2021 г.

ИНТЕГРИРАНО И ВКЛЮЧВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦА С НАРУШЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО

 


            Интеграцията е един от най-често обсъжданите въпроси в специалната психология и специалната педагогика.

Интегрираното обучение трябва да бъде осигурено от три основни източника:

        – законодателни текстове;

        – образователни и културни институции;

        – терапевтични и образователни практики.


            Интеграцията е въпрос на обсъждане в България през последните две десетилетия. Известно е, че децата с нарушения в психичното и физическото развитие се нуждаят от алтернативна програма за обучение и развитие. 

Това е дало основание в много страни, включително и в България, да се формира отделна, паралелна система за образование на тези деца, структурирана в т. нар. специални училища. Осигуряването на алтернативна програма в тези училища обаче маргинализира, етикетира, изолира тези деца от връстниците им, което променя тяхното функциониране. 

Тази изолация е най-силния аргумент по посока въвеждането на интегрирано и по-точно на включващо обучение. 

Веднага обаче възниква въпрос. Имаме ли ние, т. нар."здрави", право да вземем решението за интеграцията на тези деца? Това решение, както и в много други случаи, не може да бъде взето от самите деца. Искайки да ги приобщим към нас, не налагаме ли отново своето мнение, точно така, както сме го наложили по отношение на сепарираното обучение?

        По данни на Съюза на Българските фондации и сдружения около 250 000 деца у нас са с нарушения във физическото и/или психичното развитие и като следствие от това – в неравностойно социално положение. 

Идеята за интеграция е принципно нова стратегия. Интегрираното и включващото обучение се възприемат като един от начините за преодоляването на социалната депривация при децата с нарушения в развитието.

Интегрираното обучение не трябва да се приема само като възможност тези деца да се обучават в т. нар. масови училища, а преди всичко като начин те да бъдат равностойни и активни участници в своето собствено развитие. 

Много важна част от осъществяването на интегрираното обучение е промяната на обществените нагласи към личностите "с проблеми"

В последните години много се спори по въпроса дали интегрираното обучение има неоспорими предимства и дали наистина дава възможност на децата да се развиват или това е поредното предизвикателство и търсене на равенство там, където то не може да съществува? 

Еднозначен отговор на този въпрос няма.

Няма, защото интеграцията неминуемо е свързана с асимилация и необходимост от адаптация към нуждите и потребностите на другите.

Освен това няма еднозначен и категоричен отговор на въпроса дали тези деца се чувстват по-добре извън групата на себеподобните и дали това не създава допълнителни проблеми за тях и семействата им.

Идеята за интеграция предполага кардинална промяна на стандартните идеи за обучение, изискваща преди всичко създаване на позитивна нагласа към тях и противопоставяне на съществуващата години наред сегрегация. 

Интеграцията е труден и неограничен във времето процес. 

Неговото начало е свързано с приемането и толерирането на различността, на разбирането, че "патологичното" е просто "продължение на стандартното", форма на „нормалното“, че никой не е застрахован от появата му в собствения му живот, че не е срамно и обидно, ако такова нещо се случи, а срамното е когато си затваряш очите, когато не подкрепяш слабия, или още по-лошо, ако го подкрепяш демонстративно и извличаш дивиденти от тази подкрепа. За съжаление у нас интеграцията все още не е вътрешно убеждение, а е наложена отвън норма.

По данни на ЮНЕСКО от 1994 г. 70% от държавите в света са приели специални законодателни текстове за въвеждане на интегрирано обучение, но смеем да твърдим, че на малко места се осъществява пълноценна функционална и социална интеграция. Например,

според финландските закони основното образование включва интеграцията като избор при образователните услуги за деца със специални педагогически потребности. На практика такива деца се обучават в отделни групи или класове в масовите училища, което всъщност е само локална интеграция. Подобна е ситуацията и в Швеция. 

В много страни интегрираното обучение се осъществява паралелно с обучението в специални училища.

Според изследвания, правени във Финландия (1998 г.), обществото има различна нагласа към отделните групи деца с нарушения в развитието, което означава, че определени групи се възприемат подобре от други. Според същото изследване съществуват и различия в нагласите на учителите от масовите училища и родителите. Тези различия са най-вече по отношение на въпроса, кое е по-доброто място за обучение на тези деца.

Успешната интеграция е възможна единствено и само ако е базирана на социалния модел, според който причините за затрудненията във функционирането са не толкова в биологичното качество, колкото в обкръжението и социалните фактори. Характерът на социалния модел предполага промяна на социалния статус на индивидите с нарушения, чрез подобряване на качеството им на живот. 

Този модел акцентира върху потребностите на личността и оптималното им задоволяване.

Това е нова парадигма, предполагаща наличието на интерактивна система, достатъчно флексибилна и вариативна.

У нас успешно интегрирани са децата с речеви и езикови нарушения, зрително затруднените и слухово увредените. Интегрирането на деца с умствена изостаналост и психично болните е нов елемент от образователната политика навсякъде по света. Публикувани са данни за успешна интеграция на деца с Даун синдром и с тежка степен на умствена изостаналост. 

В тези случаи обаче става въпрос за частична интеграция, която се интерпретира като една от формите за преодоляването на сегрегацията.

Един от основните въпроси е кого и как да интегрираме? 

Необходимо е въвеждане на интегрирано обучение, пропагандиращо, че всеки има право на по-добро качество на живот и че всеки има някаква област на психично и социално функциониране, която подлежи на развитие. Това предполага наистина скъсване с теорията за необучаемите деца, което пък предполага радикална промяна на програмите за обучение.

Интеграцията на децата с нарушения е опит те да се върнат в системата на общото образование от специалните училища.

Включващото образование, от своя страна, изразява идеята, че индивидуалността на всеки ученик трябва да бъде приета и неговото образование да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят специалните потребности на всяко дете.

Смята се, че включващото образование предоставя възможност на учениците да усвояват учебния материал и да участват пълноценно в социални групи във и извън училищна среда. 

Включващото образование активира ресурса, който стимулира равноправието на личността и създава възможности за участието й в различни аспекти на живота.

Според Британската организация за включващо образование(2007 г.), то се основава на следните принципи:

        – ценността на човека не зависи от неговите способности и постижения;

        – всеки човек е способен да чувства и да мисли;

        – всеки човек има право да общува и да бъде изслушван;

        – всички хора се нуждаят един от друг;

        – истинското образование може да се реализира само в контекста на реалните взаимоотношения;

        – всички хора се нуждаят от подкрепа и контакти с връстниците си;

        – за всички, които учат, постигането на прогрес се изразява по-скоро в това какво могат да правят, отколкото в това, което не могат.


    Всички изследователи на процесите на интегрираното и включващото образование подчертават факта, че те не са идентични. Включващото образование е по-широко, всеобхватно и полезно за децата с нарушения. 

    Според Stubbs (2002) най-трудно преодолимата преграда пред включващото образование е негативното отношение към него като процес. Негативното отношение, от своя страна, се основава на проблематизирането на ресурсите (потенциала, възможностите) на тези деца. 

Това отношение може да се преодолее когато обществото, институциите, учителите, специалистите и родителите се освободят от страховете си, предразсъдъците си, негативните стереотипи и социалните представи за един или друг вид нарушение.



ИЗТОЧНИК :"РЪКОВОДСТВО за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците", С. 2013г, 

с автори Ваня Матанова . Екатерина Тодорова (ИНСТИТУТ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ И РАЗВИТИЕ) 

понеделник, 5 април 2021 г.

Възможни обучителни проблеми при деца с церебрална парализа и проблеми в развитието

    При децата с церебрална парализа (ЦП) първичната двигателна увреда и съпътстващите я нарушения на висши корови функции е една от основните причини за затруднено овладяване на учебния материал. Често при тези деца се наблюдават затруднения при активното слушане, мисленето, четенето, писането и извършването на аритметични действия. Към тези проблеми се прибавя и неравномерният (мозаичен) характер на интелектуалното развитие, който е обусловен от органичните поражения на мозъка, водещи до недостатъчно добра организация на психичните функции. Това може да се установи  при надеждно комплексно обследване с подходящият набор от невропсихологични изследвания, изследвания с образна диагностика, ЕЕГ и др.

Освен органични причини, при децата с церебрална парализа съществуват и редица други фактори, които също могат, да са предпоставка за появата на обучителни затруднения. 

Това са така наречените психо-социални фактори

   Такъв например е свръхпротективността от страна на родителите, която не позволява на детето да изрази себе си "свободно"(естествено, в рамките на синдрима). Свръх обгрижващите родители, не позволяват на детето, да изгради своята собствена воля и да развива самосмоятелно активно свойствата на вниманието и мисленето (и останалите висши корови функции) , както и определени качества на характера и личността, които са особено важни за едно успешно обучение.

    От друга страна спецификата на синдрома при децата с церебрална парализа, нерядко може да стане причина за сериозна социална дистанцираност. Социалните контакти при немалко от тях, са сведени до минимум, което води до изолация и невъзможност за изграждане на необходимите за оптималната им  социализация поведенчески модели, комуникативни умения и навици, както и интегриране на правилните модели, за междуличностно общуване. 

    Друг фактор за появата на проблеми в училище е и недостатъчната информация за възможните варианти за превенция, диагностика и корекция на наличните проблеми, както за самите деца с церебрална парлиза и техните семейства, така също и за педагозите и всички останали, ангажирани в учебният процес специалисти.

   Изключително слабата информираност, относно спецификата на различните синдроми и в частност - церебралната парализа, както и липсата на познания, за възможните начини на общуване и адекватно отношение към децата, страдащи от тях, както и все още широко разпространените негативни социални нагласи, ширещи се сред немалка част от останалите, включени в учебният процес "нормотипични деца" и техните семейства, са още едно, особено утежняващо оптималното включване на децата с церебрална парализа, обстоятвлство. Те са и сериозно препятствие, за създаване на оптимални условия и спокойна подкрепяща ги в учебният процес среда. 

   Фундаментът, върху който се градят всички когнитивни функции, е вниманието. То е йерархична структура, развиваща се постепенно.

Вниманието ⚠️ включва пет компонента, а именно: концентрация, устойчивост, обхват, превключваемост, разпределяемост. Те взаимно се надграждат и включват предходните.

Първото свойство на вниманието е концентрацията. Това е задържане на вниманието върху обекта.

Устойчивостта е концентрация за определено време, необходимо за осъществяване на адаптивния акт.

Обхват – съществува само при наличието на концентрацията и устойчивостта. Обхватът е съсредоточеност и устойчивост към повече от един обект.

Превключваемост – това е способността за преместване на концентрацията и устойчивостта към различни обекти от обхвата.

Разпределяемост – при нея е необходимо да са налице предходните четири компонента. Разпределяемостта на вниманието означава адекватно преместване и задържане на вниманието върху въздействащите обекти, адекватно по време, размер, разпределяне на концентрацията, устойчивостта и превключваемостта върху обектите от обхвата с оглед на крайната цел – приспособителен отговор.

При децата с церебрална парализа обикновено са засегнати горните слоеве – превключваемост и разпределяемост . Някои от тези деца много трудно преминават от една дейност към друга, особено ако са брадипсихични (със забавени психични функции). При други деца споменатите слоеве не са изградени, а при трети - проблемът е още по- дълбоко разположен – в ядрото на вниманието, т.е. при концентрацията и устойчивостта. Често децата с церебрална парализа имат стеснен обхват на вниманието. 

Наличието на Дефицит на вниманието в някои случаи може, да се съчетава с хиперкинетичност, проявяваща се със свръхактивност, неустойчивост, бърза смяна на една дейност с друга, импулсивност. 

Проблемите във вниманието често рефлектират върху способността за зрително-моторна координация, психомоторна скорост и всички останали когнитивни функции, защото липсва стабилна основа, върху която да се изграждат.

   Следващият по степен на важност психичен процес е паметта. При него се възприема, запечатва, съхранява и възпроизвежда минал опит.

Компонентите на паметта са: фиксация, ретенция и репродукция.

Трудности при овладяването на учебния материал при децата с церебрална парализа можем да очакваме, когато паметовите следи са слаби, а паметта е механична и краткотрайна.

Освен това евентуални допълнителни усложнения могат, да се очакват и при затруднения в слуховата и вербалната памет.

При някои от децата страдащи от Церебрална парализа, могат, да се наблюдават проблеми при генерализирането на придобит опит и пренасянето му в нова ситуация.

   Друг когнитивен процес, който може да бъде нарушен е мисленето. Той е процес, който разкрива съществените признаци и връзки на предмети и явления от действителността. В процеса на възрастово развитие мисленето преминава през следните етапи: конкретно мислене, нагледно-действено, нагледно-образно и абстрактно-логическо мислене. Характерно тук е, че всяко предходно ниво подготвя настъпването на следващото.

Нерядко при децата с церебрална парализа се демонстрират нарушения в мисловната сфера, проявяваща се със затруднена гъвкавост на мисленето, затруднено разбиране на основната мисъл, относителна ограниченост на асоциативни връзки или затруднения в разбирането на сложни логико-граматически структури и категории. При други се наблюдават затруднения, при установяване на причинно- следствени връзки и брадипсихичност. 

Мисленето често е нагледно-образно и немалко от децата рядко развиват достатъчно добре логическата и абтрактната степен на мисленето.

Освен това може, да се наблюдават трудности при способностите за анализ, синтез, сравнение, класификации или по-сложни аналогии. Често при такива деца се наблюдава и затруднена гъвкавостта на мисленето.

Интелект – в зависимост от степента и локализацията на лезиите и засегнатите центрове в мозъка, интелектуалното функциониране при деца с церебрална парализа може, да варира от различни степени на умствено изоставане през задръжка в психичното развитие до интелект, който е напълно в норма, спрямо календарната възраст.

При деца с церебрална парализа пространствената ориентация също може да бъде нарушена. Те могат да изпитват затруднения, при следването на по-сложни инструкции или при възпроизвеждането на пълната точна последователност при извършване на даден по-сложен двигателен акт. При някои от тях може да се наблюдават проблеми във времевата ориентация - например, да бъркат дните на седмицата, месеците в годината или да се затрудняват при разпознаването на часовете и др.

Нарушената пространствена перцепция оказва влияние и върху времевата ориентация. Отделни аспекти на времевите измерения и най-вече на тези, които са свързани с времевата последователност и периодичност може, да се възприемат изкривено. 

Комбинацията от недостатъчно добра координация и затруднения в способност за планиране, може да доведе до нечетливо написана страница, в която думите прескачат от ред на ред, в полетата на страницата, или една върху друга.

Често са налице трудности в зрително-моторната координация, проявяващи се с проблеми в перцепцията на зрителни конструкти, изявени чрез рисуване, чертане, писане. Това се характеризира с несъответствие по големина със стимула, нецентрираност в перцептивното зрително поле, персеверации на отделни елементи, опростяване, изкривяване и др. Често особено затруднени се оказват фините зрително – моторни диференцировки, които имат важно място при овладяване на процесите четене и писане.

При работа с деца 

с различни форми на церебрална парализа може, да се наблюдават следните обучителни трудности:

  • Деца със спастична дипареза – те имат добро вербално мислене, което като цяло е в норма за календарната възраст. Вниманието им е с добра концентрация и устойчивост. Паметта им в повечето случаи е в норма за възрастта. Тези деца обаче често имат трудности в пространствените представи, по-конкретно в пространствения гнозис и праксис. Освен това те са с нарушена фина моторика, която е следствие от засягане на общата моторика. 

  • При хиперкинетична форма на церебрална парализа са налице: затруднена зрително-моторна координация, забавена психомоторна скорост и комбинаторна способност, може да изпитват затруднения в концентрация и устойчивостта на вниманието, или нарушения на езиковото и говорното развитие.

  • Хемипаретична форма на церебрална парализа – често са налице затруднения в образното и речево мислене, нарушения във времевите категории, пространствена и конструктивна диспраксия, нарушена фина моторика.

  • Атаксична форма на ЦП – сериозни затруднения се срещат при възможността за достатъчно добра преценка на силата и посоката на движенията, диспраксия, затруднена фина моторика. Паметта и вниманието могат да варират по отношение на нормата.

  • Най-осезателни са трудностите при децата с квадрипареза, тъй като спецификата на синдрома и степента на двигателните дефицити предполага силно ограничение в двигателните им възможности, поради което по-финни моторни действия като писането им "на ръка" са ограничени.  При тази група деца, може да се наблюдават следните затруднения: по-забавена психомоторна скорост, сравнително по-лесна уморяемост, обусловена от постоянния мускулен спазъм, засягащ голяма чест от мускулните групи затруднената диференциация в активирането на всяка от тях, по отделно. В някой случаи, може да бъдат на лице не добре изградена схема на тялото, пространствени нарушения, речеви и езикови нарушения или нарушения в компонентите на вниманието. 

  • При смесената форма на ЦП се наблюдават затруднения и нарушения във всички досега изброени сфери на когнитивните процеси, които водят до съответните проблеми в обучението.

   ВАЖНО Е, ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ :

Кривата на психологичния профил на деца с ЦП е много разнообразна, неравномерна и различна и зависи от мястото и степента на увреда. Всеки случай е индивидуален като проблематика и има характерна специфика и многообразност. За това,

тук сме се постарли, да разгледаме всички възможни проблеми, препятстващи, оптималното провеждане на ефективен обучителен процес.

Което НЕ значи, че те непременно, ще се наблюдават във всеки конкретен случай❗

За това и специалистите са изработили толкова богат набор от различни специализирани тестове за психодиагностика.

Едни от тях обследват училищната готовност и зрялост (т.е. предпоставките за обучение по четене,писане,смятане, общо езиково развитие и фина моторика). Това са Гьопингенски тест, тестовете на Бижков и скринингови методики. 

Други тестове обследват висши корови функции (гнозис, праксис и реч). 

С трета група тестове се обследва интелекта и се прави психологичен профил на детето. В тази група влизат стандартизираните тестове на Рейвън и Векслер.

Съществува и още една категория тестови методики, която се използва за изследване на личностовите особености и взаимоотношенията в семейството.

Динамиката в психо-социалното развитие е в пряка зависимост от ранната диагностика и адекватната терапия. Клиничните проявления се редуцират в значителна степен от приложената корекционна терапия.

Какво представлява 

корекционна терапия?


Това е процес на изготвяне на ИНДИВИДУАЛНА ТЕРАПЕВТИЧНА КОРЕКЦИОННА ПРОГРАМА, за конкретното дете, подпомагаща неговото обучение, който е съобразен както с проблемните области и индивидуалните му потребности от подкрепа, така и с неговите силни страни и потенциал. 

В корекционната програма са включени: психолог, логопед, специален педагог, Монтесори терапевт, учители, родители. и други специалисти, при нужда. 


Източник : по м-ли на cpcentresof-bg.com

събота, 3 април 2021 г.

Какво представлява BDA терапията и с какво може да помогне на децата с двигателни дефицити?

 

Какво представлява BDA терапията

ИАЛ или биомеханичен подход за развитие е терапия, насочена към връщане към пътя на спонтанното развитие на деца / хора с увреждания чрез подобряване на съществуващите и развитие на нови функции, като по този начин подобрява качеството на техния живот и живота на цялото семейство. BDA терапията съчетава различни форми на механично стимулиране на съединителната тъкан с движение, което задейства определени биохимични и биологични процеси и извършва ремоделиране на съединителната тъкан, стимулира желаната реакция на телесните структури и подобрява жизнените, двигателните, когнитивните и емоционалните функции на организма, тоест детето.

BDA терапия - приложение

Условията, при които може да се приложи BDA терапия, са всички състояния, причинени от увреждане на мозъчната тъкан, което винаги е придружено от увреждане и деформация на мускулно-скелетната система и функции, включително жизненоважни функции.

Защо е важно да се реконструира съединителната тъкан?

Съединителната тъкан е непрекъсната триизмерна мрежа, която се простира в цялото тяло и обгръща и прониква всички органи, мускули, кости, нерви, кръвоносни съдове; оказва подкрепа на тялото и телесните кухини и, свързва, създава пространство и разделя телесните структури, влияе върху координацията на движенията и стойката на тялото и има хранителна, метаболитна, защитна и терморегулаторна функция.

Подкрепяща роля на BDA терапията

sta-je-BDAНалягането, присъстващо в съединителната тъкан, придава на структурите на тялото здравина и това налягане позволява изправено положение на структурата на тялото и  дава възможност на тялото да носи товара си, така че мускулите да могат да изпълняват своята функция без прекомерно ангажиране и консумация на енергия. Ако съединителната тъкан отслаби и загуби своята поддържаща роля, има загуба на вътрешен обем на тялото (гръден кош, коремна кухина, тазова кухина, шия, черепна кухина) и дори загуба на пространство в ставите и между прешлените.

Липсата на разстояние между костните сегменти на тялото ги кара да се сблъскат, което прави  движението невъзможно, а частите на тялото, които обикновено трябва да се движат, губят тази подвижност и сегментите на тялото започват да се движат в блока. Слабостта на съединителната тъкан води до загуба на нейната плътност, което се проявява с отпуснатост на тъканта, изключителна разтегливост и хипермобилност и нестабилност в ставите или тъканите.

Ролята в предаването на силите през тялото и координацията на движенията

Мускулите и съединителната тъкан работят заедно като добре синхронизирана и координирана система. Механичната сила, генерирана от мускулно свиване и от свиване на определени съединителни тъкани, се предава чрез взаимосвързаната мрежа от съединителни тъкани. Запазването, т.е. непрекъснатостта на съединителната тъкан е необходимо, за да се даде възможност за предаване на сили през съединителната тъкан. Когато съединителните тъкани отслабват, мускулите губят своята опора, тъй като съединителната тъкан не може ефективно да насочва и предава механичната сила, която мускулите създават, което засяга способността на детето / човека с увреждания да извършва нормални, координирани движения. Детето / човекът е способен да генерира сила чрез мускулна контракция, но не е способен да превърне тази сила във фино, координирано движение.

Защитната (имунологична) роля

Клетките на имунната система изпълняват голяма част от своята дейност в съединителните тъкани и играят значителна роля в предотвратяването на разпространението на  инфекции и в модулирането на отговора на имунната система. Механичните сили или стимули пораждат освобождаването на химични вещества (цитокини), които създават и поддържат отговора на имунната система.

Съединителните тъкани като най-големият сетивен орган на тялото

Съединителната тъкан съдържа голям брой механорецептори, които получават механични стимули от вътрешната (тялото) и външната среда и изпращат тази информация до мозъка, благодарение на което той има картина на положението на тялото през цялото време. Проприорецепторите ( специален тип  апарати) се съхраняват в мозъчната кора, като по този начин с течение на времето създават картата на тялото. механорецептори, които позволяват функцията на проприоцепция - съзнателното или несъзнателното разпознаване на позицията на тялото и частите на тялото в пространството и времето. Цялата информация, която мозъкът получава чрез своите механорецептори и други сетива (слух, зрение, както и от вестибуларното.

sta-je-bda-1Увреждането на съединителните тъкани може да допринесе за появата на сензорни нарушения - функцията на механорецепцията и проприоцепцията, при  деца / хора с увреждания, което ги прави неспособни точно да определят скоростта, разстоянието, интензивността и амплитудата на дадено движение в определена двигателна функция , заедно с проблем за ориентация в пространството. Чрез укрепване на съединителните тъкани чрез BDA терапия , функциите на механорецепцията и проприоцепцията се подобряват и гореспоменатите нарушения на сензорния характер се намаляват и елиминират.

Транспортна / метаболитна / хранителна роля на съединителните тъкани

Течната част на съединителната тъкан се състои от междуклетъчна течност, която позволява протичането на целия процес на метаболизъм. Когато съединителната тъкан е отслабена, циркулацията на междуклетъчната течност се забавя, нейният вискозитет се повишава, което забавя процеса на  абсорбция на хранителни вещества на клетъчно ниво, както и отделянето на метаболитни отпадъчни продукти, което допълнително влияе на забавянето на растежа и развитието на тъканите, органите, органните системи и организма като цяло.

BDA терапията използва механична, термодинамична и химическа стимулация, за да постигне ефекта на разтваряне / омекотяване на междуклетъчната течност, което подобрява циркулацията й на клетъчно ниво, като по този начин подобрява целия процес на метаболизма и  храненето на тъканите.

 какви проблеми може да помогне BDA терапията?

Прилагането на BDA терапия позволява подобряване на съществуващите и установяване на нови двигателни функции като:

Установяване и подобряване на контрола на главата и шията в различни позиции.

Контролът на торса и подобряване на стабилността на торса, което постепенно води до установяване и подобряване на функцията за сядане.

Подобряване на функцията за противовес в различни позиции.

Установяване на контрол и стабилност на таза, което е необходимо за по-нататъшен напредък към установяване на позиция с четири крака или високо коленичене.

Установяване и усъвършенстване на груба и фина моторика

BDA терапията също така успешно намалява и елиминира различни структурни проблеми, които възникват като свързани проблеми с различни неврологични състояния като:

Съкращаване на сухожилията и вече оформени контрактури на ходилата, коленете и слабините.

Деформации на гръдния кош.

Деформации на гръбначния стълб (сколиоза и кифоза).

Деформации на стъпалата като варус, еквиноварус и валгус.

Нестабилност и намаляване на амплитудата на движенията на тазобедрената става и ходилото.

Нестабилност и намаляване на амплитудата на движение на раменната става и лопатките.

Децата с неврологични разстройства могат да имат голямо разнообразие от функционални разстройства, свързани с основното състояние, и терапията с BDA успешно помага при тези разстройства:

Проблеми с преглъщането, дъвченето, прекомерното слюноотделяне.

Проблем с управлението на апарата за производство на реч

Проблеми с контрола на мима.

Проблеми с дихателната механика и ритъма; чести инфекции, пневмония и бронхит.

Проблем със запек, сухо и неравномерно изпражнение.

Проблеми с рефлуксна болест и рефлукс на стомашно съдържимо.

Проблеми със съня и често събуждане през нощта.

Проблемът с хиперкинезията и хаотичните движения и съкращаването на мускулите поради повишените мускулни рефлекси за разтягане.

Проблемът с повишения мускулен тонус в зависимост от вида на спастичност и скованост и атония.

Проблемът за сублуксация и луксация на тазобедрената става.

Проблем подлуксации и луксации зглоба кука.


Източник

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...