Набор играчки и образователни материали за деца от раждането до 3-годишна възраст

 

Актуалните за всеки етап от ранното детско развитие играчки, са изключително важни (макар и не задължителни) за оптималното развитие на всяка свера от това развитие. За да може, да разгърне детето възможно най-добре своя потенциал в така наречените "сензитивни периоди" за развитието на Висшите корови функции - Гнозис, Праксис и Език, което определя цялостното му интелектуално (когнитивно, двигателно и говорно) развитие. 

Предлагам ви една примерна подборка от подходящи развиващи игри и образователни материали, съобразно всеки от етапите на ранното развитие на детето, изготвен от руски колеги, който може да ви бъде полезен! 

 0-6 МЕСЕЦА

 1. Подвижна музикална въртележка, монтирана над креватчето.

 2. Камбанки

 3. Дрънкалки („гири“, пръстени, топка с дръжка и др.).

 4. Висящи дрънкалки - "мъниста", висулки.

 5. Многоцветни балони.

 6. Топки с различни размери.

 7. Топка със звънче вътре.

 8. Играчки за скърцане(пискане) .

 9. Тумблер.

 10. Забавни маски.

 11. Играчка с подвижни части и фиксирана мелодия (музикална кутия и др.).

 12. Записи с музика, адаптирана за деца (поредици „Честито бебе“, „Знаци на зодиака“, „Класика за деца“ и др.).

 13. Бебешки стол с легнал гръб.

 14. Килим (еластичен, миещ се, туристически тип).

 6-12 МЕСЕЦА

 1. Активен център.

  2. Часовник механични играчки.

  3. Парцалена (гъвкава) кукла.

  4. Книги с картинки с дебели страници, по-добре - миещи се.

  5. Комплект за игра с вода.

  6. Фигури на животни (средни).

  7. Играчки за дъвчене, хапане.

  8. Пирамида с големи пръстени и дебел прът (за предпочитане едноцветен).

  9. Мека играчка (може и музикална).

  10. Пишеща машина средно голяма с въже.

  11. Металофон (Ксилофон) .

  12. Играчка телефон.

  13. Кукли с подвижни части на тялото (малки и средни).

  14. Кукла, която може да се носи на ръката (за предпочитане с голяма отваряща се уста).

  15. Кошница, чанта.

  16. Комплект пластмасови съдове.

  17. Кутии с капаци.

  18. Стол с маса.

  19. Играчка, на която да седнете (кон и др.).

  20. Люлка.

 1-1,5 ГОДИНИ

 1. Пастели, пастели, моливи, маркери.

  2. "Конструктор с големи модули" Комплекти кубчета, "блокчета" за строителство (различни по цвят и размер).

  3. Набор от формуляри, които се вмъкват един в друг.

  4. Меки кукли със среден размер.

  5. Меки играчки, животни.

  6. Тамбурина.

  7. Барабан.

  8. Свирка, лула.

  9. Книги с картинки.

  10. Книги с кратки стихотворения за деца.

  11. Голям камион.

  12. Лек автомобил с шофьор.

  13. "Пощенска кутия"(Кутия, куб или къщичка, за вграждане) , за предпочитане с прозрачни стени (кутия или кофа с капак с отвори с различни форми и съответни вложки).

  14. Матрьошка.

  15. Композитни играчки от 2-3 части (например „Лего“).

 16. Скутер ("кола", "кон" и др.).

  17. Подвижна играчка на колела („пеперуда“ и др.) На стълб или връв.

  18. Играчки-модели на предмети, хора, животни.

 1,5-2 ГОДИНИ

 1. Сдвоени картинки, тото (прост пъзел от две части) .

  2. Четки, бои (нетоксични).

  3. Комплект за нанизване („мъниста“).

 4.  Мебели - играчки, за кукли

  5. Пластилин и други материали за моделиране.

  6. Пъзели (прости)

  7. Изрежете картинки от 2-3 части.

  8. Кегли

 9. Приказки („Ряпа“, „Теремок“ и др.). 

Разказвач за деца от 2 до 4 години.

  10. Миниатюрни модели на битови предмети.

  11. Комплект играчки "Семейство".

 12. Комплекти за ролеви игри („Инструменти“, „Доктор“, „Кухня“, „Фризьор“ и др.).

 13. Транспорт - играчки (влак, лодка, самолет и др.).

  14. Комплект за игра с пясък.

 2-3 ГОДИНИ

 1. Модел на къщата.

  2. Пъзели (за направа на цяло от части).

  3. Фигури на животни с малки (лото: животни с малки "Намери мама").

 4. Дрехи за кукли според сезона.

  5. Играч часовник.

  6. Кукли за театър.

  7. Тоалети за маскарад.

  8. Изрежете снимки от 4 части.

  9. Лото: „Зеленчуци“, „Плодове“, „Ястия“, „Мебели“, „Дрехи“, „Транспорт“, „Животни“.

 10. Детска ножица с тъпи краища.

  11. Композитни играчки от 3 или повече части.

  12. Хармоника.

  13. Играчка клавесин.

  14. Триколка.

🪁🪁🪁

Сн. E-mag, Jumbo, kasida, palavnıtci, mousetoys

Източник : " Развитие речи с Андреем Шевченко"

Въз основа на книгата на А. М. Казмин, Л. В. Казмин

 "Дневник за развитието на детето от раждането до три години." 2001 година

Разбиране на околния свят при деца от 0 до 7 години

        Умението за самостоятелно учене, като целенасочен и мотивиран волеви процес е компетентност, която се формира в процеса на обучение в училище. Той обаче, изисква определено ниво на развитие на определени знания, умения и навици, които започват да се формират още от в кърмаческа възраст. И продължават, през целият период на ранното детство и предучилищнатата възраст. 
        Това е един изключително динамичен и комплексен процес, който започва със самото формиране на понятиен апарат, за нещата от най-близкото за детето обкръжение, който непрекъснато се надгражда и обогатява и без който съзнателното опознаване на света около нас, би било невъзможно... 

        В този комплексен процес на учене, детето развивайки своята сетивност, постепенно опознава освен света около себе си, така също и собственото си тяло. Започва да се ориенрира, относно мястото си в този свят. Научава се, да осъществява волеви контрол и да координира действията си, а също и как да функционира в него. 
        Всичко това, детето осъществява, чрез играта. 
        Игарата в ранната детска възраст е доминиращата и водеща дейност, която създава условия при които детето, използвайки своята психическа и физическа енергия, да решава различни казуси от ежедневието и най-вече, все по-добре да разбира сложните взаимоотношения, които възникват по време на игра, а от там и в неговото ежеднявие. Така датето се доближава до реалния живот на възрастните и става все по осъзната и активна част от него.
        Така, опознавайки все по-добре околният свят и себе си, своите емоциите и емоциите преживявани от околните, децата се научават да изразяват все по-добре своите мисли и чувства. 

        Научават се, да правят връзка между причина и следствие и да осъзнават, полседствията ото своите действия. 

        Обогатявайки познанията си за социалните взаимоотношения и норми, те постепенно придобиват умения, да ги управляват, в зависимост от компетенциите натрупани за възрастта им.  За да могат все по-добре, да оценяват и съпреживяват истински ценните неща в живота. 

        За да могат, да оценяват и да се радват на красивото във всичките му форми.

        За да планират и вземат решения, да търсят верния път за постигане на желанията си, да се борят, да откриват и да съграждат. 

        В този сложен процес, те развиват не само своите усещания и възприятия, и стават по-прецизни и издържливи физически, те се научават все по-добре да контролират целенасочено и дълготрайно своето внимание; развават способността си, да мислят логически и своето творческо въображение и памет.  

        Това става възможно именно В и ЧРЕЗ играта, която с възрастта, постепенно се обогатява и разнообразява. Започвайки от елементарната имитация и достигайки до все по-сложни ролеви и ситуационни игри, в които децата се учат, докато съпреживяват и се забавляват. 

        Да се познават характеристиките на разлините видое игри, характерни за всяка определена възраст, е изключително важно, защото те могат да ни дадат изключително ценна информация, за атуалната степен на развитие на детето, във всяка възраст и дали и доколко има готавността, да преима предизвикателствата на училищните занимания.         Но също така, чрез тази информация, може да се определи и дали и каква най-адекватна и полезна интервенция трябва да се приложи, ако е необходимо, за да може то да компенсира, ако има налични някакви дефицити.

        

        За това, днес искам да ви запозная с една интересна публикация по темата на колегата Станислав Пандин:

        Дидактическите занимания помагат на едногодишните и двугодишните деца да разбират по-добре света около тях, както и специфичната предметна среда. Когато играе, детето започва по-точно да различава, назовава и впоследствие да описва предметите по размер, цвят, форма. Дидактическият подход в тази възраст спомага за подобряване координацията и фините двигателни умения, както и ориентацията на детето към външния свят.

        Малкото дете е в състояние да задържи вниманието си за кратко време. Това означава, че от възпитателна и образователна гледна точка се изисква постоянство в посока дидактически игри, за изграждането на способност за концентрация. В тях съществен момент е съчетаването на образователните задачи с активни движения и действия. За целта първо родителят, като личен пример, може да започне с имитирането на движенията и звуците, които издава едно или друго животно, а впоследствие, заедно с детето, да се разпознават обектите по звук.

        Играейки с различни предмети, детето се запознава с техния размер, форма и цвят, научава се да ги поставя един в друг, да сглобява проста мозайка, да подрежда картинки по двойки. То заучава даден обект с помощта и на усещанията и възприятията, което е важен фактор за сетивното развитие (зрение, слух, докосване). Първо, то се научава да прави разлика между разглежданите и сравняваните обекти (например по размер, цвят), а по-късно запознаването с обектите може да бъде усложнено чрез намирането на обща връзка между тях. Като пример за това, родителят може да насърчава детето да търси и намира сферични предмети около него и с обща помощ да бъдат назовавани някакви действия с тях. За целта са подходящи игри като „Хайде да намерим същото!“ Родителят може също така да обяснява на детето, че различните обекти могат да имат един и същи цвят, като след това му поставя задачата да намира колкото се може повече предмети с един цвят в помещението.

        В словесните дидактически игри малките деца трябва да се насърчават да говорят за предмети и играчки, за техните свойства и качества. Отначало в детските игри, картинките трябва изобразяват един или максимум два предмета (играчки, животни, цветя), а по-късно броят на детайлите в рисунките да се увеличава (трицветни предмети и картинки, или такива, състоящи се от три или четири части). Когато е необходимо, родителят показва как да се играе. Игрите трябва да се повтарят постоянно, тъй като уменията за игра на децата трябва да бъдат фиксирани и задълбочени. От голяма важност е игрите да бъдат допълвани системно с нови дейности и тренировъчни задачи.

        При четири/пет годишните, благодарение на дидактическите задачи, детето развива познавателните процеси (мислене, реч), развива своето наблюдение и способността да следва правилата на играта. Вниманието на децата става по-стабилно, а от друга страна възприятията и вниманието се разпределят по-добре между различните действия. Обогатява се детският опит в играта, което е съпътствано от натрупването на конкретни знания. На този етап се формира и способността да се правят прости обобщения. Речта на детето се развива по-добре и то не само назовава и описва предметите и явленията с прости думи, но и започва да говори за техните свойства. Детето се научава да описва и говори не само за пряко възприемани обекти, но и за такива, които не са пред очите му, благодарение на паметта. Децата се запознават с нови дидактически игри и се научават да играят водещи роли в играта. Правилата на играта могат да бъдат сложни. Играчът се опитва да наблюдава себе си в играта и сравнява поведението си с поведението на другите деца. Малчуганите се запознават с все повече нови предмети и явления, като същевременно ги сравняват, описват, изброяват и подреждат в дадена последователност.

        Дидактическата игра при 5/6 годишните включва също техните обоняние, слух, зрение. Тук са подходящи различни игри с кукли и свързани с тях предмети, например с кукленски принадлежности (дрешки, мебели). Подходящи са и музикалните дидактически игри, при които детето се научава да прави разлика между високи и ниски тонове, различните звуци и т.н.

По отношение на развитието на речта, различните версии на „Игра на магазин“ са много продуктивни. Когато „пазаруват в магазина“, децата трябва да назоват и описват продукта или да изброяват това, което са си купили. Игрите с думи, в които те трябва да отгатват (търсенето на предмети и играчки, игри на асоциации, съобразени с календарната и умствена възраст на децата), също са част от дидактическия арсенал.

        Във възрастта между шестата и седмата година детето се интересува живо от заобикалящата го природа и местообитание. При запознаването му с тях е важно да се изясняват и затвърждават знанията, придобити чрез практически дейности, именно с помощта на дидактически игри. Децата се научават сами да организират игрите и да се обединяват в игрови групи от двама до четирима участници, като през цялото време играят заедно в този екип. Благодарение на всичко това те съумяват самостоятелно да си поставят цели и да ги довеждат до края, като на първо място вече стои въпроса за точността на хода на играта и честното спазване на правилата. Детето става по-наблюдателно и забелязва все по-малки видими разлики (детайли), започвайки да сравнява видимите обекти с обектите от паметта си.         Също така то започва да вижда взаимовръзките и позиционирането на тези обекти, осъзнава тяхното многообразие в околния свят и е в състояние да прави обобщения.

В словесните дидактически игри децата се учат да създават кратки истории за обектите, включени в играта, което само по себе си е чудесен помощник на училищната готовност.

Бъдете щастливи в игрите с децата си, но бъдете внимателни!

                                         

Миговете, когато се забавляваме с децата си и създаваме заедно незаменими спомени, са най-пълноценно и смислено преживяната част от живота ни!

Колко често ви се е случвало, да предупреждавате детето си, на детската площадка! 

" И внимавай!" , "Умната! Да не стане играчка-плачка!"...

Много често, децата улисани в заниманията си и съсредоточени, върху дейността, която им е приятна, стават невнимателни и игнорират промените, които настъпват в средата около тях..

Дали, обаче това важи само за децата! Особено внимателни, трябва да бъдем, когато детето е още много малко или с някакви проблеми в развитието!

Всеки ангажиран и любящ родител, обожава да се забавлява с детето си, но нерядко се случва, увлечен в забавлението да не забележи навреме някои промени в контекста на ситуацията и поведението на детето. При съвместните игри и забавления с децата и дори, когато сме само наблюдатели, важи същото правило, както при движението на пътя:

"Децата са непредвидими !" 

Във всеки един момент от играта, те могат внезапно да решат, да сменят позицията, посоката на движение или самата дейност ! Просто така! Без да ни предупредят и да ни дадат време за реакция. За това, наш остава ангажимента и отговорността,  да сме бдителни и да ги пазим!

Спускането по пързалка, е едно много приятно и забавно занимание, НО дали, да се спуснем с детето, за да го предпазим, е най-добрата идея!?

Съпругът на Хедър Клеър (на снимката) улавя на снимката, точно мигът, както дъщеря им счупи крак.

През 2015 г. Хедър Клеър се спусна по пързалката, докато нейната 12-месечна дъщеря Медоуд седи на скута си, за да е сигурна, че ще я предпази.

По време на спускането кракът на Медоу остава между бедрото на майка си и стената на пързалката.

Клеър завежда дъщеря си в болницата, където разбира, че кракът й е счупен.

Клеър публикува снимката във Facebook, за да предупреди другите родители да не вземат децата си на пързалката, в скута си.

Спускането с вашето малко дете по пързалката изглежда достатъчно невинно. Може дори да изглежда като по-безопасен вариант, отколкото да ги оставите да се возят сами. Но това не е така, и Хедър Клеър публикува във Facebook, предупредителен пост към родителите за това как тази практика действително води до хиляди ранени деца.

"Мислех, че всички родители са взели децата си на пързалката. Убедена съм, че всяка детска площадка трябва да има предупредителен знак, но никога не съм виждала такъв."

Д-р Джон Торес, медицински кореспондент на NBC News, споделя, че родителите никога не трябва да се спускат по пързалката заедно с детето си. По-скоро те трябва да стоят до улея и да оставят детето да се спусне, докато го пазят с ръце.

Клеар споделя снимката във Facebook всяка година с надежда, че родителите ще я видят и ще направят по-сигурен избор.

"Аз съм достатъчно силна за себе си за това, аз се обвинявах в себе си, все още го правя, въпреки че знам, че това е обичайно", каза майката. "Последният разговор с други майки ме вдъхнови да го споделя публично, за да достига до повече хора".

За щастие, снимката е добре приета, много родители се съпротивяват и споделят, че техните деца са претърпели подобни наранявания. В допълнение към нейния Facebook пост, Клеър често се обръща към родителите в парка, ако ги види да слизат на слайда с дете в скута им. По-често не й благодарят за съветите.

Наранявания при спускане по пързалка се случват много често, особено при малките деца.

Според Американската академия по педиатрия над 350 000 деца под шестгодишна възраст са били ранени на пързалката в Съединените щати между 2002 и 2015 г. Най-висок процент от тези наранявания са настъпили при деца на възраст между 12 и 23 месеца.

Изследването също така съобщава, че 36% от всички наранявания са по-леки фрактури на краката, което се случва, когато крачолът на детето хваща ръба или дъното на улея, после се завърта и завива назад, докато седи в скута на родителя. Точно като при Медоуд.

Така че, скъпи родители, без значение колко са специални децата ви, подарявайте им своето време и внимание, при всеки удобен случай! Те са най-ценният и незаменим подарък, който можете да им направите и са най-добрият начин, да им покажете, колко са ценни и важни за вас и колко ги обичате! Бъдете щастливи в игрите и се наслаждавайте на създаването на прекрасни спомени с децата си, но винаги бъдете внимателни и заради тях и заради себе си. 

Снимка: https://www.thisisinsider.com

По материали от thisisinsider