Да се учим , да работим,

че перспективата е ясна.

Правят и на идиоти!

Мълчим си като тревопасни!

Че Животът е прекрасен

и очаква ни, зад ъгъла.

Разбрахме, че са само басни.

Доста вече са ни лъгали.

11.12.2018

Ивайло Апостолов 

КОЛЕДНО ЧУДО❗🎀

 

На моят първороден син❗

Ухае в кухнята на смирна и канела.

Блещука на елхата Витлеемската звезда.

Молитвите ни в себе си е вплела.

Надежда за вълшебство носи тя.

С надежа, за прераждане и с вяра

изпълнено е всяко същество.

А огънят в камината догаря.

с вълшебните искри на Рождество.

Добрият Старец тръгва със шейната,

да сбъдне всяко искрено желание.

Но моето, не е за под елхата...

За моето, все имаш оправдание❗

Коледно вълшебство сътвори❗

Чуй молбата ми, не искам толкоз много❗

Две ръце - за да прегръщам❗... За игри❗

И крака, да тичам босоноги ❗...

Разбра ли❓Бях добър и тъй послушен❗...

Не искам друго ❗Както му е ред,

старах се, учих... Днес отново сгушен

те чакам... 14 Коледи подред❗

Все правиш се, че нещо не дочуваш❗

Не искам друго❗НЕ❗НЕ е каприз❗

Разбра ме, Знам❗И спри, да се преструваш❗

Дари ме, с най-желания сюрприз❗🎀

Плейстейшъни не искам,.. телефони и дронове дори, са суета ❗...

Със вятъра мечтая, да се гоним❗

И да прегърна най-любимите си на света❗

А огънят в камината догаря...

Снегът проблясва в лепкавия мрак...

Не губя вяра❗Не❗ Не губя вяра ❗ 

И търпеливо чакам своя знак

за сбъдване❗...

Ивайло Апостолов

01.01.2021

ПО КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА❗🎀🎄💝🎀

 

По Коледа се случват чудесата.

За да повярваме отново в Хората,

Когато най-навъсени изглеждат небесата,

и са най-смазващи тъгата и умората.

По Коледа се случват чудесата.

Когато сме в безпътица и жал. 

За да си върнем вярата в Доброто,

в шанса и в обрата на Съдбата.

Да си припомним, че макар да сме от кал,

Божествена е в душите ни искрата.

Как мощно е Дървото на Живота

и волята, която ни е дал. 

Животът ни поставя на колене

не за да стенем, а да разбереме,

по-силни сме, отколкото изглежда,

щом носим вяра във душите и надежда. 

Щом сме единни. Следваме ли на сърцето си гласа,

то всеки ден се случват чудеса. 

Ивайло Апостолов 

25.12.2021🎀

СЪМНЯВАМЕ СЕ БОГ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ❗...

Съмняваме се Бог, че съществува.

Все търсим доказателства и доводи.

Във Църква, лицемерно се преструваме, 

все по-далеч от Него, с всеки повод.

На вярващите даже се подсмихваме,

невежи и бездушно-бездуховни,

но в болницата търсим го, притихнали.

И на война, неистово се молим❗🙏

Не се присмиваме на Бог и при пожара,

поглъщащ ни с езици ненаситни.

В сърцето ни искрата на божествената вяра,

разпалва се с размери титанични❗💗

Лавина, смерч, земетресение, цунами...

Светкавица.. и гръм - разцепил бор❗...

Не глождят в този миг съмнения ума ни❗

Във тишината, молим се сами❗ 

Или пък, дружно, в хор ❗🙏

Премръзнали,... при глад... в земетресение...,

не ни човърка никакво съмнение...

И страстно сплели пръсти, на Него пак се молим,

да ни спаси ❗Да бъде, Неговата Воля❗🙏

Надменни и цинични, 

                                   нихилисти

Егоцентрични 

                 и себични

                              песимисти

                                    и екстремисти

играеме си на Живота с тайната,

с климата и с Космоса,... с безкрайността❗..

Създаваме Изкуствен интелект и

самоиздигнахме се в култ,във разни секти❗

Раздираме недрата на Земята 

и в алчността си, я погубваме❗ Горката

наша майчица❗Единствен дом❗... 

Превърнахме я цялата в Гомор и в Содом❗

От кал създадени повярвахме, че сме 

богоизбрани, не Богове сме 

- споровете са излишни❗И накрая, 

сами във Ад, превърнахме си Рая❗... 

Ала вулкан изригне ли, цунами ли удари 

превръщаме се пак в миг, в онези дребни твари, 

които в сърцето и в ума си 

обръщат се, за помощ към Отца си❗

И Вярата тогаз не ни е смешка❗

За прошка молиме, за всяка своя грешка❗

И гордостта ни мигом се стопява❗

В миг Суетата ни превръща се, във плява❗

И падаме смирено на колене, 

забравили научния си гений❗

Забравили и ЕГО и съмнения,

се молим просто за закрила и спасение❗

Не е ли време вече, крайно време

да се смирим и да разбереме,

Човечността е по-велика ерго,

по-важна е от личното ни Его❗

И за да има Утре, само ВСИЧКИ можем,

един у друг, да съхраним искрата Божия

у себе си ❗ И само ЗАЕДНО, тъй както му е ред, 

забравили различия, да продължим напред❗

Ивайло Апостолов

 10.12.2021

ЗНАЙ, ЖИВОТА НЕ Е САМО НАЗДРАВИЦИ ❗

 

Знай, Живота не е само наздравици!

Често пълни горчивите чаши.

Често бута ни в кал и лапавица

И грубо чупи Душите наши.

Знае на къде сме се запътили

и подлага ни подличко крак.

Слага късове скални на пътя ни.

И събаря ни пак и пак.

И залитнали, пак на колене... 

Пак се вдигаме отново и отново.

От умора сърцето ни стене,

а главата от всички проблеми

тежи като от олово!

И пак кривнали в ляво и в дясно, 

пак се връщаме в "правия път",

че не е за последно, е ясно. 

Тъй върти се отколе Светът!

Но вървим. И отказване няма!

Твърдо следващи своята цел.

Преживели поредната драма,

Животът своето, си е взел.

Изкуството е, да слепиш парчетата,

като в древно японско кинцуги.

20-, 30- 50 годишни момчета,

с две, три обичливи деца и съпруги.

И вървим напред, нарамили кръста си.

Но по-мъдри, по-силни, по-човечни.

По-мъжествени някак за ръста си,

в очите на нашите "под опечни". 

Да. Живота не е само Наздравици❗

Но греби от него с пълни шепи❗

Вдишвай го с всеки дъх❗Впий се в него, като пияница ❗

Наслаждавай му се, от Аляска, до южните степи❗

Той е ТВОЙ❗

ЕДИНСТВЕН и ТВОЙ❗💖

Ивайло Апостолов 

08.12.2021

НЕ ИСКАМ ПРАЗНИК СЪС ПОМПОЗНИ СВЕТЛИНИ❗💞

Не искам празник със помпозни светлини
с гърмяща музика и със конфети...
Тих дом със две ръце добри
и няколко очи, в които пламъчета светят.

Сиести луди до зори, не ме привличат,
с наздравици,.. с безброй звънтящи чаши...
Две устни искам шепнещи, че ме обичат❗
И обещават тази нощ, да бъде наша❗

Че без ръце, които те прегръщат
и без сърце, което чака, да се връщаш...
туптящо радост, но и болки да споделя.
Домът е просто пуста къща,
а брачното легло, една постеля.

Не искам празник с гръм на фоерверки.
Неискрени възхвали,...напразни обещания, 
са суета❗... 

Със хората, които ме обичат е празник, да споделям

кънтяща тишина и многословното мълчание.        

Това е моят Свят❗💗                                   

Понякога Надеждата е котва...

Понякога Надеждата е котва,

която приковава ни в познатото.

Прасето е спокойно в СВОЙТА локва,

а жабата, комфортно в СВОЙТО блато.

Понякога Надежда ни мами.

Приспива ни с безброй самозаблуди.

Че други, ще решават наш'те драми.

И по-загрижени за нас, ще бъдат Други.

И нужно е, да скъсаме веригата.

И здраво да гребем към непознатото.

За да изплуваме и изпълзим на дигата,

към миналото с гръб и с взор към необятното.

Не впрегнем ли сами и ум и мищници,

за да достигнем своето спасение.

Ще си останем малки сиви мишчици,

роби на нечие благоволение.

28.11.2021

Ивайло Апостолов 

16 НОЕМВРИ МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

 

"Разделят ни по ръст, по тегло, по статут, по външен вид, по цвят на кожата, по традициите, които спазваме, по вярвания и религии. Разделят ни по начин на комуникация и изказване, по култура и възпитание, по материално състояние и по духовност. Разделят ни по начин на живот. Разделят ни, делят ни. А накрая, ни обвиняват, че сме различни!"

Толга Тахсинов

Днес отбелязваме Международният ден на толерантността ❗🧑‍🤝‍🧑💞👨‍🦽👩‍🦯

В тази връзка искам да споделя с вас, няколко снимки от срещата ни с нашият добър приятел - батко Игор, който също подкрепи каузата, за повече информираност относно децата с по-специфични потребности ❗ 💞 

Както и инициативата ВСИЧКИ ДЕЦА, да играят ЗАЕДНО❗💞

И понеже, не веднъж съм писал по темата, реших днес, да споделя с вас един страхотен материал на РЗИ Благоевград. 

Като искам, да припомня отново само това, че не трябва да забравяме, че Толерантността и Нетолерантността, са неразривно свързани и се съдържат една в друга❗

Тоест, Толерантността по отношение на определен Субект, неизменно изисква нетолерантност и активна позиция спрямо всяка форма на нетърпимост, игнориране, дискриминация или репресия към тизи субект и обратно, всяка проява на безучастност и апатия, към подобни проява на отхвърляне или агресия, изключва Толерантността❗

На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност.

Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност.

За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свобода на мисълта, съвестта и убежденията.

Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.

Можем просто да проверим дали сме толерантни помежду си – когато сме колата и закъсняваме за работа или среща, когато чакаме пред лекарските кабинети или се запознаваме с новите приятели на децата. Дали сме само привидно любезни и тази привидна любезност дали е форма на толерантността или на най-обикновено лицемерие?  Дали, когато извръщаме очи от просяците по улиците, от безпризорните деца и незабелязвайки проблемите на хората, които не могат да се справят със собствената си бедност, дали  сме хора по своему толерантни и дали това не ни поставя в другата категория – на нечувствителните, нетолерантните и духовно бедните хора?  Дали отбягваме да работим с хора от малцинствата  Дали когато при нас търсят работа хора с увреждания или такива в неравностойно социално положение ние ги игнорираме, за да не си създаваме допълнително главоболия и да си усложняваме излишно работата?

Нетърпимостта(Нетолерантността) е противоположна на толерантността. На нетърпимостта се противодейства чрез възпитание в дух на толерантност. „Възпитанието в дух на толерантност започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи, за да се осигури осъществяването на тези права, и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите. „.

Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има, за да изразим себе си.

Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.

Когато говоим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се замислим за нашата лична толерантност.

Какво е присъщо на толерантния човек (Т) и нетолерантния (Н)?

1. Познание за себе си

Т: Адекватно преценя себе си и обкръжаващите. Способен е да бъде самокритичен, старае се да се ориентира в проблемите си, в собствените си достойнства и недостатъци.

Н. Забелязва предимно достойнствата си, а на околните – недостатъците, за които има обвинително мнение.

2. Защитеност

Т: Уверен е в себе си, не се съмнява, че ще се справи с всяка възникнала ситуация или задача.

Н: Страхува се от социалното си обкръжение и от себе си – във всичко вижда опасност.

3. Отговорност

Т: Не прехвърля отговорността върху другите, сам отговаря за постъпките си.

Н. Смята, че случващите се събития не зависят от него и следователно не е отговорен за случващото се около него. Безпричинно подозира, че околните му вредят.

4. Потребност в определяне

Т. Стреми се към работа, творчество, самореализация.

Н: Склонен е да се поставя на втори план – „нека да бъде някой друг, само да не съм аз…“

5. Чувство за хумор

Т: Винаги реагира на шеги, способен е да се надсмива над себе си.

Н: Апатично или мрачно възприема хумора. Раздразнено реагира дори на безобидните шеги по свой адрес.

6. Авторитаризъм

Т: Предпочита демократичните отношения.

Н: Предпочита твърдата власт.линк

Принципи на толерантността:     

🌺Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш.

🌺Един за всички, всички за един!

🌺Рамките ограничават човешкия дух.

🌺Ако потърсиш доброто във всекиго, ще го намериш и в себе си.

🌺Не издигай стени!

🌺Търпение, доброжелателност, разбиране.

🌺Не бъди безразличен!

🌺Обичай!

🌺Старай се да си искрен, добронамерен, сдържан, отстъпчив!

🌺Това е да бъдеш ЧОВЕК!

http://alfatar.egov.bg/ALFATAR/home.nsf/pages/bg/NT000

                Светът има нужда от добри деца

Аз съм такава майка. Онази, която засрамва децата си всяка сутрин, като ги оставя за училище. Само дето аз не ги засрамвам с целувки и „обичам те” за чао или с плюнчене на пръсти и чистене на лицето. Не. Засрамвам ги с нещо много по-странно. Всяка сутрин, когато изскочат от колата, извиквам след тях: „И да бъдете добри!”

Всеки следобед, когато ги вземам, питам: „Днес към кого беше добър?” Понякога им се налага да мислят дълго и продължително, за да ми кажат най-накрая, че са били добри с учителката си, понеже не са създавали проблеми и не са говорили цял ден. Друг път добрината сама се изтърсва от устите им в балончета от щастие: „Разсмях Раян”; „Казах на Джон, че има хубава раница.”, „Помогнах на Сузи, понеже си изпусна всички учебници.”; „Джоуи ме изпрати до кабинета на сестрата, понеже ме удариха в лицето на народна топка.”

Чак след като изчерпим въпроса към кого са проявили добрина, ги питам за деня им в училище. „Имате ли домашни?” „Как мина контролното по математика?” „Трябва ли да се упражняваме с четенето?” Но тези въпроси са доста по-маловажни за мен в сравнение с добрината, която са проявили през деня. Честно казано, домашното, математиката, четенето хич не ме интересуват толкова, колкото това дали са били мили.

Трудно е да игнорираш омразата, която е обзела света напоследък. Новините ме карат да плача и да викам – понякога по едно и също време. Коментарните секции под статиите в интернет са пълни с омраза. Публичното осмиване е яростно и всеки е бесен за нещо. Хората са тъжни, ядосани и наранени.

И каква е противоотровата за всичко това? Добрина. „Не бъди гадняр” е мотото на добрите и свестни хора, но е необходимо повече от това просто да не си гадняр; трябва добрина.

Можем цял ден да говорим на децата си да бъдат добри, но говоренето няма да ни отведе далеч. Трябва и да им покажем как да бъдат добри. Онзи ден, докато отивахме на вечеря, някаква кола засече съпруга ми. Той натисна клаксона и изманеврира и всичко изглеждаше нормално, докато колата не се изравни с нас и шофьорът не смъкна прозореца си. „О, не”, помислих си. „Моля ти се, само да няма кофти думи пред децата.” Но другият шофьор се надвеси над прозореца си и се извини искрено. Поклати глава и се засмя на собствената си грешка. Съпругът ми също се разсмя и го увери, че всичко е наред. Накрая всички продължихме по пътя си по-спокойни и по-щастливи.

„Какво каза той?”, попита едно от децата.

„Извини се”, отговорих аз. „Стават грешки. Извиняваш се, прощаваш и продължаваш. Посмей се, ако можеш. Бъди добър.”

Не е ли това начинът, по който трябва да работи светът през цялото време?

Въпреки всичко и аз понякога не мога да покрия стандартите си за добрина. Колкото и да ми се иска да съм перфектна, не съм. Крещя повече, отколкото вероятно трябва. Нетърпелива съм. Забравям рождени дни и не се обаждам на най-добрата си приятелка достатъчно често. И бързо избухвам, когато съм стресирана, гладна или изморена. Ето защо в нашето семейство много се практикува извинение и прошка – ама много.

Не само се опитвам да обясня на децата си какво е да си добър, но се старая и да им покажа. Правя комплименти на непознати пред тях. Обяснявам, че шофьорът, който ми отне предимството, може би е разсеян. Показвам им колко е важно да си благороден и отстъпчив. Показвам им също, че няма проблем да бъркаш от време на време, стига сърцето ти да е, където трябва, и да се опиташ да поправиш грешките си. Не искам децата ми просто да не са гадняри; искам децата ми да са добри хора.

Може и да изглежда, че гневът и невежеството властват навсякъде. Може и да изглежда, че повечето родителите искат децата им да са изключителни ученици, атлети, музиканти или художници. Чуваме всякакви ужасни истории за майки и бащи, които обвиняват учителите за мързела на собствените си деца. Думата „талантлив” се подмята насам-натам във всекидневни разговори. Родителите „скромничат” със спортните лагери на децата си. И постоянно говорим за еди-си-какво за напреднали или еди-си-какво за надарени.

Ами, аз не се подвеждам по това. Има много повече добри и мили хора по света, отколкото гадняри. Струва ми се, че по-голямата част от родителите ги е грижа повече да отгледат добри хора, дори това да означава децата им да не стават за другите неща. струва ми се, че повечето хора викат след децата си „Бъди добър!”И работата е там, че децата са програмирани да са добри. Те искат да са такива. Просто трябва да им покажем, че способността им да разпръскват добрина е по-ценна за света от силата да вкарат победния гол или да минат с отличен теста по физика.

Така че ще продължа да бъда такава майка. Онази, която крещи „Бъди добър!”вместо „Приятен ден!” Онази, която пита за добрите дела вместо за спелуването. Онази, която иска да говори за приятелство и работа в екип на родителските срещи вместо за нивото на четенето и математиката. Защото вече не е достатъчно просто да не си гадняр.

Източник