Показват се публикациите с етикет социални услуги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет социални услуги. Показване на всички публикации

вторник, 13 февруари 2018 г.

За нетолерантността в социалните услуги и нетолерантността към социалните услуги



Скъпи приятели,
Последните няколко седмици в центъра на общественото внимание влезе една тема, която не мога да подмина безучастно, не само защото е свързана с родният ми град, но най-вече за това, че пряко касае професионалната ми ангажираност и отговорностите, свързани с нея.
Изключително много се говори по казусът с Центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „Хризантема“ в Габрово.
Чух и прочетох много мнения, но малко наистина обективни и конструктивни позиции, на специалисти, запознати със методиката и начина на фунциониране на услугата, изключая няколкото наистина садържателни участия на г-жа Весела Банова, която е един от хората, които са възможно най-запознати с целият процес на деинституционализация и свързаните с него предизвикателатва, и позициите на още един двама колеги, за което изкрено ги адмирирам!
Искам дебело да подчертая, че нямам ни най-малка идея да оправдавам нечие недопустимо поведение и отношение към дете, още повече ако то е със специални потребности и малко или много не носи отговорност за собствените си постъпки! Както каза вице премиера и бивш кмет на Габрово –Томислав Дончев, „човечността , не може да бъде сведена до обикновена процедура“, защото човечността е първото и може би главно изискване, когато става въпрос за работа в сфери като здравеопазване, социални услуги и образование!... 
Първият въпрос който изниква, е защо и как изобщо информацията стигна до широката общественост и какво е в нейната основа - междуличностен конфликт между служителите в центъра?... и поради каква причина, „оператора“, в продължение на две години безучастно е наблюдавал поведение, което сам е преценил като недопустимо, вместо да се намеси още в момента регистриране на подобен факт ?... По собствените й думи, социалната работничка, заснела кадрите, е искала да има доказателства за неприемливото поведение на колегите й за пред „отговорните служби“!... и така, две години?!... Докато я уволнят! .... (У мен лично, се създава усещане за опит за манипулация, шантаж и отмъщение, което е най-меко казано нелицеприятно, особено когато става дума за хора ангажирани в хуманитарна дейност! )
Следващият въпрос е , дали това, което виждаме, е наистина онова, което се е случило?... Най-лесният начин за манипулиране на една информация, е представянето на личната гладна точка , за обективна истина и на личното мнение, за факт, като се извадят части от информацията, които да подкрепят тезата ни извън общият контекст на ситуацията (контекст който в случая включва неща като споделеното от други служители от екипа, че конкретната дама е имала конфликт с голяма част от тях.., както и че е играла роля в подбуждането на децата-клиенти на центъра към действия, които да провокират афект у обслужващите ги колеги от екипа!... (На колко от нас, не се е случвало, да загубят контрол в състояние на афект, скъпи приятели? ) 
Намалената критичност към ситуацията, нагледно-действеното мислене, доминирането на възбудите над задръжните механизми (т.е заниженият самоконтрол) и изпълнението на прости инструкции, зададени от значим за тях възрастен, който са приели за авторитет, това са отличителни характеристики за доста от състоянията при децата с проблеми в развитието. Всичко това, ги прави изключително лесна мишена и оръдие, за изпълнение на определена цел!... Това поставя доста нови въпроси, свързани с обективната истина и „същинската предистория“, свързана с така поднесената ни информация, както и за ролята на всеки от участниците в нея! ... И дали наистина децата, са единствената жертва?... 
Да за едно дете, което не познава стойността на парите (което е факт при много от децата с интелектуално задържане), те са просто хартийки.. Хартийки, които много от тях обичат да късат, като една от стереотипните им форми за автостимулиране... За притежателя на парите обаче, това са неплатените сметки и парите за храната на собствените му деца!!!...
Така че, скъпи приятели, Много Моля, Не приемайте безкритично информацията, която ви се поднася! За това сме големи и разумни хора. Да помислим, преди да размахваме пръст! Истината може да бъде показана по стотици начини!... 
Повтарям отново, Не оправдавам никой!
Просто Призовавам, да не прибързваме да съдим преди да сме помислили и да сме си задали някой резонни въпроси!? Не на мен!... Не на някой друг!... Отговорете си честно сами , на себе си ! 
Да, категорично е недопустимо, прилагането на каквато и да било форма на насилие и дискриминация, особено към дете! Без значение дали има или не задържане в развитието и специални потребности! ... Как обаче , самите ние възпитаваме децата си!?.... В общество, в което шамарът все още е приеман за "нормално средство за възпитание“, а похватите на Макаренковската възпитателна система все още не са напълно отживели; в ежедневие, в което всички сме преуморени и изнервени до краен предел, какви са собствените ни възпитателни стратегии!?..
Бих искал да попитам онези, които толкова бурно роптаят и сочат укорително с пръст:
Знаят ли те самите от опит, как се обгрижва дете със специални потребности !?...
Знаят ли какво е, да си ръце, крака, а често и език, на дете с двигателни проблеми, което е изцяло зависимо от тяхната грижа!?... А , ако е с множество увреждания!?...
Знаят ли как се отглежда дете, което не осъществява контакт!?... Което живее „извън настоящото време и място“, затворено в собственият си самотен свят!
Грижили ли са се лично, за дете с хиперкнетичен синдром, което не се задържа повече от две минути на едно място и да речем , в ранна утрин откриват, че е „развихрило творческото си въображение“ из цялата стая... със собствените си фе**лии !?...
Случвало ли им се е , да овладяват човек в състояние на афект, който не се контролира по никакъв начин !?.... А , ако този човек е дете в тяло на възрастен, значително по-едро и по силно от тях!?.. ( Само искам да вметна, че над 90% от обгрижващият персонал в повечето социани услуги са жени! )
А , ако изпадналите в афектна криза са повече от един?!.... А ти си сам или най-много , с още един колега и трябва освен да предпазиш от самонараняване и успокоиш въпросните деца , да предпазиш и останалите 12-14 !?....
Не, в никакъв случай не искам да пропагандирам, колко е тежка грижата за тези деца, които порастват само на ръст и на възраст! ( Всяка работа е, въпрос на личен избор!)
Просто искам, онези които упрекват, да си представят собствените си реакции в подобни съвсем реални ситуации от ежедневието, преди да размахат възмутено и съвсем „социално желателно“ пръст!?
Скъпи приятели, не знам колко от вас, (освен колегите, които занм, че със сърце работят с такива деца, за което ги адмирирам!) са запознати с условията в някогашните ДДЮ и "Домовете" за деца със специални потребности лишени от родителски грижи, или в ДМСГД, ДДЛРГ или останалите Защитени, преходни и други жилища и прочие видове социални услуги, или с типовете "потребители" (мразя тази дума), за които е предназначена всяка от тях; или пък със спецификата на особените състояния на тези потребители; с методиката на работа във всяка от тях и типа грижа, която се полага за настанените деца и младежи! 
Работя с деца в риск от студентството си преди 16-17 години. Познавам всяко от местата от които идват нашите деца и младежи, за които сме единственото семейство! Знам какви бяха, когато дойдоха и какви са сега, защото част от работата ми е да оценявам и подпомагам тяхното развитие! Смея да твърдя, че познавам еднакво добре и приемна грижа и грижата в Резидентната такава! Познавам голяма част от услугите и като професионалист и като потребител!.... Знам много добре, колко трудно е да се подбере, мотивира и задържи наистина качествен персонал за последните, при това, за минималната работна заплата!..
Знам също, колко В ПЪТИ ПО- ТРУДНО е, да се намерят Приемни родители, за деца със специални потребности, особено ако са с тежка патология, каквито са нашите! ... За осиновяване, изобщо да не говорим! ... Поне, не от българи ! ...
Един от големите проблеми в работата деца със специални потребности и порасналите такива, е не толкова самото естество на тяхното обгрижване, нито комуникацията с тях, а фактори като качеството на междуличностните отношения, устойчивостта на стрес и подкрепа вътре и отвън на самият екип!
Основният проблем във ВСЯКА предлагана социална услуга , когато става въпрос за качество и стандарти на предлаганата грижа се свежда до качествен подбор, предварителна и текуща подготовка на обгрижващите, и тяхната обща и персонална подкрепа в цялостния процес на извършване на услугата! 
И това важи за абсолютно ВСЯКА социална услуга, без изключение!!! А 99% от организацията и мониторинга на тези дейности, се извършва от почти едни и същи специалисти в Общинска администрация и държавна администрация. 
Дори при наличие обаче на всички горни условия и добър мениджмънд, не е изключено, някъде, някой да " прегори" или да се случи инцидент, който медиите да превърнат в сензация! 
Много Моля, винаги се старайте да избягвате Обобщенията! Частният случай не значи задължително, система! Подхода "всички са маскари“, не помага на никого!
Преди време, се случи трагичен инцидент с участието на дете, за което се предполагаше, че е със специални потребности, чуха се възгласи „Спрете Приобщаващото образование!“... След това излязоха публикации със спорни данни за инциденти при „Приемната грижа“, реакцията отново беше спонтанно отхвърляне на полезността на услугата!... Сега е на дневен ред, Резидентната такава !!! ... и детските градини !!!?
Къде все пак , е позитивната информация, за нещата, които се случват с нашите деца!!!?
Всяка от услугите за грижа има своите придимства и слабости, за това се допълват! Въпросът не е, коя, как и защо да закрием, а как да повишим качеството на грижата във всяка от тях в името на децата!
Моля, не толерирайте никое насилие, но се опитайте да бъдете толерантни и да уважавате усилията и труда на хората, работещи със сърце в социални услуги! Вярно е! Пукнатини и грешки има в цялата социална система, на почти всеки от етапите на формиране и предлагане на различните услуги и на почти всяко от нивата им на управление! Нито подбора, нито управлението, обучението, мотивацията и подкрепата зависят от служителите, независимо каква е услугата! 
Накрая, бих искал да се обърна още веднъж към хората с нравоучителнят тон и да ги попитам: Колко пъти дойдоха при децата, за които сега са толкова „загрижени“!? Просто за да се позабавляват заедно с тях!?.... Колко пъти искрено се поинтересуваха, дали те имат нужда от нещо и с какво могат да помогнат!?... Колко пъти, не дръпнаха собствените си деца, когато са отишли съвсем спонтанно и непредубедено да поиграят с „онези специалните“!?... Как приеха факта, че в групата или класа на детето им ще има такова „специално“ дете!?..
ЗАЩОТО ИМЕНО В ТОВА Е СМИСЪЛА НА ПРИОБЩАВАНЕТО !!! 
Имено в това, проличава Личното Отношение!!!
Защото децата имат нужда от други деца, без значение дали са СЪС или БЕЗ някакви специфични особености!!!!
ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО В СВОЯТА УНИКАЛНОСТ и всяко заслужава , да бъде прието такова!
Аз знам отговорите на горните въпроси и като родител на дете със специални потребности и като приемен родител, и като професионалист и настойник на децата в „разширеното ни семейство“.
Те всички, са мои деца! 
И ако всеки от нас, намери за себе си, своите отговори! ... Може би , отношението към „Различните“ и към хората, които се грижата за тях, толерантността и приемането им, ще преминат на друго ниво !!!!!
Защото хората със специални потребности са също ХОРА !!! 
Те са неделима част от Общността и заслужават да бъдат приети такива каквито са и да живаят достойно, в съответствие със тези си специфчни потребности и личен потенциал ! А Общността сме всички ние , ЗАЕДНО !!! И отношението на Общността е Личното отношение на ВСЕКИ ОТ НАС !!!
Единственото към, което призовавам е, да подхождаме като етични и разумни зрели хора, да мислим и да се стараем, да сме обективни, да сме толерантни и да не бъдем крайни!
Благодаря предварително!

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...