Показват се публикациите с етикет родителство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет родителство. Показване на всички публикации

неделя, 23 август 2020 г.

За да си добър баща, не е нужно да си супергерой


                Когато децата ни идват на този свят, за да ни направят най-щастлвите родители, те са абслютно неподготвени за живота и зависими от нас. Ние сме, най-значимите и влиятелни хора в живота им. Ние осигуряваме всичките им нужди и задоволяваме всички техни потребности.   Ние сме  ЗНАЕЩИТЕ и МОЖЕЩИТЕ ВСИЧКО. И колкото по-осъзнати стават, толкова повече ние се издигаме в техните очи. Ние сме като непогрешимите Супергерои от приказките и техните комикси и анимации. Не е нужно, да се опитваме да поддържаме този богоподобен образ в техните очи, но наистина е добре, да внимаваме какво правим и казваме, в тяхно присъствие. И дори когато мислим, че не ни чуват, не ни виждат или не разбират трябва, да се опитваме да бъдем "най-добрата версия на себе си". Защото именно в периода на ранното детство, малчуганите са най-любопитни и най-впечатлителни, когато попиват и копират всичко. Това е периода, когато онова което правим и казваме има върху тях най-голямо значение, защото сме най-големите авторитети в живота им. Точно тогава, то оказва най-дълбоко влияние, върху самите тях, върху взаимоотношенията, които ще изграждат и втрху целият им живот, като възрастни. А не е тайна, че съвсем не рядко, прекомерното ни отдаване на работата като професионалисти, ощетява именно тази най-важна част от живота ни и че дори в семейният живот на много от световно признатите ментори в сверата на семейните взаимоотношения и възпитанието на децата, не всичко е било "цветя и рози".

Днес ви предлагам един инересен материал на тази тема от американският ми колега Дейвид Робинс - президент и изпълнителен директор на FamilyLife .

(Повече от 41 години FamilyLife се фокусира върху укрепването на браковете и семействата. Чрез събития и ресурси FamilyLife предоставя практическа, теоретична помощ на семейства за най-важните взаимоотношения в живота.)

👪   👪   👪

         Феновете на филмите „Железният човек“ знаят, че твърдата обвивка около сърцето на Тони Старк е се дължи на нещо повече от високотехнологичената броня. Възпитан от гениален изобретател, отношенията на Старк с неговият баща са доста обтегнати, в следствие на безкрайния стремеж на баща му към следващото блестящо изобретение.

Няколко филма на Marvel разкриват тази емоционална нишка, когато Старк търси одобрение и копнее за връзката, която никога не е имал с баща си.

        Този сценарий уцелва доста точно взаимоотношенията в домовете на толкова много мъже. Бихте си помислили, че като изпълнителен директор на брачна и семейна организация, аз съм овладял този проблем с бащинството. Но в стремежа си да създам някои от най-добрите ресурси, за да достигна до различни семейства и да запазя колкото се може повече бракове, е лесно да се увлека толкова в работата си, че да пренебрегна една от най-важните задачи, които някога ще имам да свърша: да отглеждам децата си.

Досега бащинството беше невероятен увеселителен парк с влакчета и атракциони. На моменти се чувствам като супергерой - непоколебим и уверен в решенията, които вземам и в това, как се справям като татко. Тогава изневиделица идва момент, в който осъзнавам, че все още имам какво да науча по време на всеки нов етап, до който достигат децата ми. Разговарял съм с достатъчно родители, за да знам, че не само аз се чувствам по този начин.

Има толкова много ресурси (за възпитанието ) на разположение, че е лесно да бъдеш парализиран от всички добри идеи и възможности. В тази епоха на постоянна свързаност обаче открих, че понякога пускането на "устройството", да лежи на пода и да си поиграеш с децата си, може да бъде по-добро решение на някои поведенчески проблем, отколкото да продължиш да търсиш в Интернет следващата нова "стратегия".

Уча се да се освобождавам от натиска да бъда съвършен или да бъда герой. Децата ми ще се научат на това, като ме гледат докато израстват и се променят с времето и това е нещо хубаво.

Има някои основни истини, които отчаяно желая да накажа на децата си.

    Искам те да разберат своите граници и границите на другите, 

    - да бъдат милостиви и свързани с другите, дори когато отношенията са предизвикателни. 

    - Искам децата ми да знаят в какво вярват и как да имат смелостта да заемат позиция, когато е необходимо. 

    - Искам те да се научат на постоянство и на способността да следват пътя си, дори когато животът стане тежък.

Но децата ми няма как да научат тези неща, освен ако не видят, как аз преживявам тези промени пред тях. Трябва целенасочено да отделя време, за да обсъждам с тях всекидневния им живот - случките в училище и взаимодействията с другите хора - за да могат да започнат да виждат възможности да бъдат смели.

Трябва да присъствам достатъчно дълго, за да им помогна да мислят ясно за ситуациите, пред които са изправени, и да ги насърча да се ангажират да вършат правилното нещо, дори когато е трудно.

Все още има дни, когато докато се прибирам от офиса си припомням, че вече не съм на работа. Не, нямам предвид, че не съм донесъл вкъщи куп видеа от сесиите за преглед, а че не е необходимо да прекарвам вечерта постоянно грабвайки телефона си, за да проверя имейла си. Че подготвям ума и сърцето си за най-важната работа за деня: да съм баща.

В началото на моето "пътуване" като родител, един приятел сподели с мен цитат, който сега седи в рамката в офиса ми: „Аз съм единственият, който може да се грижи за мен самия. Бъди съпруг на жена си, бъди баща на децата си; всичко останало може да бъде (и някой ден ще бъде) направено от някой друг. "

Малко думи могат да бъдат по-верни от тези.

На моите колеги татковци в деня на бащата предлагам тези думи на насърчение: Не е нужно да сте супергерои или дори супер успешни. Децата ви не се интересуват от бизнес империята или от перфектният татко. Те просто Ви искат - с всичките Ви недостатъци и измислици. Защото за вашите деца няма по-добър баща на Земята от Вас.


Източник(текст и снмка): foxnews.com

Автор: Дейвид Робинс

Превод и редакция: Ивайло Апостолов


събота, 22 август 2020 г.

ЗА ОГРАНИЧЕНОСТТА НА ЦЕННОСТИТЕ И МОРАЛА , И ЦЕННОСТТА НА МОРАЛА И ОГРАНИЧЕНИЯТА...




        Скъпи приятели,
        Не забравяйте, че децата ни се учат от нас постоянно!
И то не само от думите ни и от личният ни пример. Учат се и от ЛИПСАТА на необходимата корекция на неправилното им поведение в конкретен случай!
Както много пъти съм споделял, децата не се раждат с понятията за добро и зло, за правилно и неправилно, за позволено и забранено!
        Страниците на речникът им със социални и морални понятия са чисто бели и наша е отговорността, да ги изпишем четливо, разбираемо, граматически правилно и категорично!
Наша е също и отговорността, да настроим точно и недвусмислено координатите на моралният им навигатор и ценности! За да ги води неотлъчно, както стрелката на компаса, винаги в правилната посока!
        Защото, единственото което ги води в най-ранното им детство, са техните лични пориви и желания. И това че са пожелали нещо, което са харесали и придобили дори за миг, според логиката на тези първични импулси, автоматично им дава правото, да го притежават!...
Но ако това бъде толерирано, след една определена възраст влиза в пряк конфликт с чуждите права, обществения морал и законите!
        Изначалната липса на социални и морални ориентири, сама по себе си не е никак лоша!
Тя помага на децата, да влизат в социалните взаимодействая, непринудено и свободно. Без да робуват на каквито и да било предразсъдъци и стереотипи! Да са честни, откровени и открити. Без лицимерие и задни мисли. А това, е изключително ценно!
        Поставянето на "граници" в това отношение обаче, е изключително важно!
        Защото,ако не бъдат поставени на време ясно, точно и категорично, гореизброените качества се превръщат в егоцентризъм, арогантност, бруталност, цинизъм и ониществяване на всичко и всички останали!
        Грешните реакции на родителите, спрямо неправилното поведенае на децата, както и липсата на навременна и адекватна корекция на това поведение, не по-малко от грешните им поведенчески модели водят, до безпардонност в поведението, до чувство за непогрешимост, на неприкосновеност и безнаказаност. Водят още, до липса на респект от каквито и да било авторитети, както и на всякакви морални задръжки, т.е. до липса на морални ориентири и съответно, до асоциално и дори до антисоциално поведение!
        Безспорно, децата е нуждо да знаят своите права и да ги отстояват. Да осъзнават и реагират, когато тези права и личната им неприкосновеност, са застрашени и нарушени.
Заедно с това обаче, те трябва да научат и че, техните права и свободи, граничат с тези, на всички останали. Да се научат, да бъдат диалогични, обективни и справедливи.
        Трябва да запомнят, че чуждите права и мнения също трябва да бъдат уважавани и зачитани! Защото, колкото повече акцентираме САМО и ЕДИНСТВЕНО, върху правата на децата, ако не ги научим, че всяко тяхно действие, води неизбежно до последствия, често касаещи и други хора... Докато, не ги научим, че трябва да поемат отговорността за тези последствия... Ако в името на ненасилието, подминем елементарната дисциплина и пропуснем да ги научим, че границата на техните лични права и свободи, минава точно там, където не се нарушават правата и свободите на всички останали; тогава сме оставили още много несвършена работа като родители (или като специалисти). Работа, липсите от която могат да бъдат пагубни и за тах и за много други невинни хора! А няма кой да го направи по-добре от нас, най-значимите хора в живота им... Докато сме такива.
        Защото, ако пропуснем периода на ранното детство, когато те наистина искат да учат, истински се впечатляват и искат да ни подражават, с възрастта негативните разрушителни измениения, ще стават все по-дълбоки и драматични, а дефицитите и заучените погрешни модели, ще стават все по-трудни за компенсиране и корекция. И това, ще промени целият има живот през най-доброто бъдеще, което всички ние като родители, искаме да им осигурим.

петък, 21 август 2020 г.

Някога замисляли ли сте се, дали оглеждате и възпитавате детето си правилно?

сн:ProProfs

Някога замисляли ли сте се, дали оглеждате и възпитавате детето си правилно?
"И аз се замислих за това.
Често чувам от родителите, че изпитват вина и страх, докато отглеждат децата си. Виновни, защото не прекарват достатъчно време с децата си или не могат да им осигурят всичко, от което се нуждаят; страхуват се, защото казват или правят нещо лошо.
И знаеш ли какво? И аз се чувствам така.
Ето защо се чувствам по-добре, когато видях Daniel Siegel и Tina Payne-Bryson резултати от изследвания *.
Как ще свършат децата ни, зависи дали са имали надеждна обич към поне един човек в детството.
Значи за това става въпрос! Надеждна обич.
Не сумата и мащаба на това, в което участват децата. Не семейно социално положение. Не училището, в което са отишли. Не броят на часовете, които родителите са прекарали с тях.
Според Даниел и Тина, за да създадеш надеждна обич с дете, трябва да се появиш в живота им, да бъдеш замесен и отзивчив.
Вероятно ще попитате какво означава ′′ появяване
Последните проучвания показват, че за установяване на надеждна привързаност към дете:
🔅 Да бъдат забелязани.
Важно е някой да възприема детето като личност и да вижда вътрешния му свят. Чувства ли се детето ви, че се опитвате да го опознаете по-добре и да го разберете?
🔅 Чувствайте се спокойни физически и психически. Предоставяте ли на детето условия, в които то спокойно може да изразява мислите, емоциите, мнението си, без да се страхува да бъде осъдено и отхвърлено?
🔅 Да се утешава, когато е депресиран от нещо.
Може ли детето ви да дойде при вас за подкрепа, когато е разстроено или разтърсено?
🔅 Когато предишните три точки са в живота на едно дете, то се чувства в безопасност.
Да се появиш в живота на детето, означава да го забележиш, да можеш да го утешиш, да му дадеш спокойствие и безопасност. Това спомага за развитието на надеждна привързаност.
Така че сега всички можем да дишаме с облекчение, за да спрем да мислим, че трябва да станем идеалният родител за детето си. Идеалните родители не съществуват, затова не е нужно да се стремите да бъдете такива.

Автор: Кира Мерковски (социален обучител и консултант за развитието на деца от Америка; майка на три деца.)
* Даниел Сийгъл - доктор на медицинските науки, детски психиатър.

* Тина Пейн-Брайсън е терапевт и основател на общността на Комуникационния център, чиято цел е да помогне на хората и семействата да намерят радостта и смисъла на живота чрез комуникация с другите.

Даниел и Тина съоторизираха книги, станали бестселъри според New York Times, дисциплина No-Drama: Целият мозъчен начин да успокоиш хаоса и да възпиташ развиващия се ум на детето си и цялото мозъчно дете: 12 Революционер Стратегии за възпитаване на развития ум на детето ви ". За съжаление книгите все още не са преведени на руски език.

Нещастните събития в детството могат да причинят здравословни проблеми в по-късен етап от живота

        

        Нещастните преживявания в детството - като смърт на родител, израстване в бедност, физическо или сексуално насилие, или съжителстване с близък, страдащ от психиатрично заболяване, са свързани с физически и психически проблеми в по-късен етап от живота. Това показват задълбочени изследвания на учени от университета на Вашингтон.

Многобройните тежки преживявания в ранното детство значително увеличават риска от депресия и физически здравословни проблеми при деца на възраст от 9 до 15 години. Освен това, изследователите са идентифицирали и потенциална пътека в мозъка, която може да обясни как стресовите преживявания вредят на детското здраве.

Учените установяват, че ключовата мозъчна структура, която е свързана с регулирането на емоциите и вземането на решения, е с по-малки размери при децата, които са преживели три или повече нещастни събития преди 8-годишна възраст, в сравнение с децата, чийто живот е бил по-стабилен. При малките деца, които са изправени пред многобройни тежки преживявания, рискът да развият тежка депресия по време на пубертета е 15%, докато опасността от здравословни проблеми като астма и стомашно-чревни нарушения е 25 процента.

Новите данни са публикувани в списание JAMA Pediatrics.

"Определено не очаквахме да видим подобни здравословни проблеми при толкова малки деца", коментира ръководителят на изследването и детски психиатър в университета на Вашингтон Джоан Луби.

"Нашите открития демонстрират колко силна е психосоциалната среда. Мозъкът на детето не се развива само на базата на своята генетична инфраструктура, а е повлиян от бедността, насилието, стреса, загубата на родител и други нещастни преживявания, които могат да имат сериозни последици за здравето още в годините на пубертета", допълва Луби.

В проучването са участвали 119 деца, които в началото на проекта са били на възраст между 3 и 6 години. Изследователите проследяват неблагоприятните преживявания в живота на децата - които включват и такива като природни бедствия, арест на родителите или близък със сериозно заболяване, изискващо хоспитализация. По-голямата част от децата, наблюдавани в проекта, са имали средно по 5 подобни преживявания преди навършване на 8 години.

Изследователите са направили и множество скенерни снимки на мозъчната дейност на малчуганите. Резултатите от тях показват, че при децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, долният ляв фронтален гирус е значително по-малък.

"При децата, преживели различни нещастни събития в началото на живота си, се наблюдават промени в обема на долния ляв фронтален гирус, което ги прави по-уязвими към поведенчески проблеми", коментира още проф. Джоан Луби. По думите й подобни промени в мозъчната среда са свързани и с проблеми като лоши хранителни навици, склонност към рисково поведение, недобра грижа за себе си, което води до проблеми и с физическото, и с психичното здраве.

Въпреки че и по-ранни изследвания са откривали връзка между нещастните събития в детството и развитието на сериозни заболявания (онкологични, сърдечносъдови и психични), това е първото по рода си, което проучва връзката между стресовите преживявания в първите години от живота и здравословните проблеми на подрастващите.

До момента изследователите не бяха в състояние да обяснят как подобни преживявания могат да навредят на здравето по време на пубертета.

Учените са категорични, че три и повече нещастни събития в ранното детство са достатъчни, за да предизвикат промени в обема на мозъка, което на свой ред да доведе и до недобро умение за изразяване на емоциите – това от своя страна се свързва с повишен риск от депресия и проблеми в общуването. При тези деца се наблюдава и по-голяма податливост към различни заболявания по време на пубертета.

Родителите съобщават, че децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, имат значително повече здравословни проблеми като подрастващи, заради които и често отсъстват от училище.

В предишни изследвания проф. Луби открива, че децата могат да бъдат устойчиви и да преодолеят индивидуални стресови фактори като бедност или загуба на родител. В това ново изследване обаче тя установява, че натрупването на множество стресиращи събития в ранното детство може да доведе до сериозни здравословни проблеми по време на пубертета.

Точно поради тази причина проф. Луби апелира родителите да осъзнаят мощното влияние на тези психосоциални рискове и да осигурят навременна професионална помощ на децата си.


По статията работи: Ина Фенерова

Източник: psychology.framar.bg

сряда, 26 септември 2018 г.

"Ехото" - или как животът , ни връща онова, което му даваме

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!" За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!"
Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?"
И получило отговор „Кой си ти?"
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!
Гласът отговорил: „
Възхищавам ти се!"
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!"
И отговорът бил: „Страхливец!"
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?"
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй." После извикал: „Ти си шампион!" И гласът отговорил: „Ти си шампион!"
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. 
Животът ни връща всичко, което направим или казваме. 
Не само ние виждаме в света около нас и във всичко, което ни се случва, онова което имаме вътрешна нагласа, да видим! 
Животът ни, също е отражение на нашите действия. 
Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече!
Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. 
Ако искаш, хората около теб, "да са още по-усърдни", не се щади! Раздавай се, на 100%!...
Това се отнася за всичко".
Животът винаги ти дава онова, което
ти си му дал. Той не е низ от случайности,
а отражение на теб самия!
Ако искаш той да се промени, трябва първо, да промениш собствените си нагласи и действия!
А, ако искаш, животът на децата ти, да се промени към по-добро, помогни им да станат по-добри хора, от теб!

вторник, 12 септември 2017 г.

Не приемайте нещата лично! Запазете спокойствие! Обяснете и бъдете благоразположени!



    Автор: Ивайло Апостолов

На детската площадка сме. Забавляваме се със сина ми и съпругата ми.... Дете на около три години идва посочва сина ми и пита: „Той защо е в количка като е толкова голям?....А може ли да говори?”

Сигурно подобна картинка е позната на всеки от вас!
 ...
Децата нямат предразсъдъци. Те не се подвластни на стереотипите. 
Просто са видяли нещо непривично и искат да знаят. 
Стереотипите и предразъдъците са плод на социалният Аз. Те идват с познанието, възпитанието и социализацията. Първият и най-важен източник на които сме ние – техните родители, като първи и основен и най-значим авторитет в живота им, особено през най-важните за формирането на Личността им години.
За това, когато някое дете ви попита, защо детето Ви не ходи, не говори или защо се държи „по-особено”, не иска да Ви обиди, просто иска да разбере нещо, което не разбира. Децата са особено впечатлителни и любознателни и приемат съвсем нормално обяснението, което им се дава, както и самото поведение на детето, когато им се обясни спокойно и логично на достъпен за тях език въпросът, който ги интересува. За това, независимо, дали сте родители на „специалното дете” или със собственото ви дете, срещнете такова, от Вас и само от Вас зависи, как ще реагира то сега и за в бъдеще в подобна ситуация. Вие сте възрастния, Вие сте разумният човек с опит; Вие сте неговият „идол” и „герой”, на който детето Ви иска да подражава. Ако вие приемете ситуацията нормално и спокойно отговорите на въпросите му, то няма причини да реагира неадекватно сега и за в бъдеще.

Ако пък сте родител на дете в норма, и то ви попита, за някое "малко по-особено" дете, а не можете да му отговорите адеквато и разбираемо за него, най-добре идете и спокойно помолете за помощ родителя на самото „специално дете”.
Представете си , как бихте се почувствали вие, ако на въпросът на някое друго дете, свързан с някаква конкретна постъпка на вашето собствено, родителят отговори лаконично нещо от рода.”Абе , остави го това , лудото”.
Едно от другите ми любими изказвания от страна на родители, както на здрави, така и на други „специални” деца. Де да беше и моето дете толкова добро и послушно като вашето!.. Оставиш го в количката или на столчето и то не мърда!.... А моето не спира да търчи и да прави бели.. И все иска нещо!...
Скъпи родители, добре е най-после да разберете, че поведението на детето, което е „добро” за родителя, обикновено съвсем не е добро за самото дете. „Послушното дете” , с "примерно" за родителя поведение. Детето, което не създава проблеми или е изградило свръх самоконтрол, когато сте край него и в момента в който обърнете гръб става "фурия", или сврух много има нужда от вашето одобрение и се страхува да не ви изложи или разочарова.. Но такова дете обикновено е пречупено. Изследователският му дух е смазан. Самочувстието, също....
Защо после очаквате, то да има силата и смелостта да се конкурира, да се себеутвърждава и да не бъде аутсайдрер!?...
До голяма степен разбирам, родителите на хиперактивните деца!!!
Трудно е да се насмогне на неизчерпаемата им енергия и дори при огромно желание и усилия от страна на родителя, дори вниманието има да бъде привлечено, не може да се задържи за повече от няколко кратки минутки. Народната мъдрост, казва: „Всеки плаче, за каквото няма!” и е права!... Но казва и друго: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне!”... Дори не искам, да си представя, как тези родители, ще обгрижват дете, на което са „крака, „ръце”, „глас”, почти като в симбиоза!!!!


Не се ровете в миналото! Живейте в настоящето! Променете бъдещето !



Автор: Ивайло Апостолов
Обикновено си даваме реална сметка за поведението си в  миналото, когато настоящето ни поднесе последствията от това поведение. Много често, това е полезно, тъй като намирането на причините и поуките от миналите ни грешки, ни помагат, да коригираме поведението си и да не ги повтаряме. В добрият  случай, човек, претърпява, катарзис и преосмисля поведението си.


Не рядко обаче можем да „зациклим” в размишления над причините и терзания за вероятните възможности, които сме пропуснали или пък сме парализирани от страхове , за предстоящи евентуални провали и разочарования. През всичкото това време, пропускаме настоящето, да преминава покрай нас, без дори да ни докосне. Пречи ни да изживеем пълноценно безброй прекрасни мигове, прекарани с любимите ни хора. За това, когато става въпрос за диагнози, добре е да направим всички необходими изследвания, и да потърсим отговорите на всеки въпрос, който ни измъчва, при което обаче винаги да се ръководим от това, каква реална полза ще ни донесе тази информация в настоящето и с какво ще промени бъдещето ни към по-добро. И ако не намерим реални ползи за живота ни за в бъдеще, цялото начинание губи смисъл. Баба и казваше: „Минало , свършено не му ровете кокалите!” (Генетичните изследвания). Борбата с призраците от миналото, само изчерпва енергията, която ни е толкова необходима за по-пълноценният ни живот в настоящето. Когато като цяло сте наясно с причините и какво можете да очаквате от детето си в рамките на неговото състояние, помислете какъв ще бъде неговият и вашият живот след  десет или след петнадесет години и как ще му бъдете полезен тогава. 

Малка приказка за кукувиче..


Автор: Ивайло Апостолов

Когато разбра, че майка му просто го е оставила да се излюпи в лястовичето гнезда, макото кукувиче разбра, защо изглеждаше по-различно. Сърцето му се разтуптя така силно,че щеше да изхврукне от гърдите му, а хиляди въпроси, се блъскаха в черепната му кутия като пеперуди, затворени в бъркан. В този миг в него се биеха толкова много и разлчни емоции-гняв, омразз, обида, тъга...Идваше му да троши и крещи,..но още след първата счупена чиния, погледът на малкото кукувиче, срещна очите на майката лястовица, изпълнени с дълбока тревога, искрено притеснение истрадание. Тогава то изведнъж си спомни... Спомни си всеки миг на любов и грижа... спомнни си неизменната подкрепа и всеотдайност на лястовица и... извднъж гневът в сърцето му са изпари и то се изпълни единствено с благодарност. То благодари на сътбата, за щастието, да попадне точно тук, точно сега, защото тогава разбра.... Истинският родите е не родителят по кръв, а родителят по призвание. Не тъгува!.. Не дей да виниш!.. Казваше му лястовицата. Кукувиците са просто такива. Понякога просто се плашат от безкрайната отговорност. Друг път, искат за децата си най доброто, а не вярват, че иманно те са тези, които могат да им го дадат!...
Родителството е странно нещо...То е уравнение с безброй неизвестни за всеки от нас. От друга страна, появата на дете окончателно затръшва под носа ни вратата на детството. В такъв момент на лутания на разума добрият родител просто се оставя на сърцето да го води, защото всяко дете, заслужава да бъде обичано.

Каквото и да ви говорят, Приемното родителство, както всяко друго е Мисия.
Мисия е, защото не можеш да приемеш детето в дома си, без да си го приел в сърцето си. Мисия е, защото  когато го приемеш в сърцето си, оставаш неотлъчно до него ден и нощ, 24 часа, 365дни в годината. Без отпуска и без почивен ден. Мисия е , защото за разлика от останалите, за повечето от нашите куковичета, ние сме първото семейство, което познават , и когато дойдат в гнездото ни, душите им винаги носят отпечатъка на тяхното минало.
Мисия е, защото, когато си отлитат, както всяко друго дете, отнасят със себе си и частица от теб и ти оставят по частица от себе си, а въпросите и сътресенията от раздялата оставят малко горчивият вкус на притесненията за тяхното бъдеще.... и така всеки път.

Просто отговорността е много по-голяма.

понеделник, 19 юни 2017 г.

За демоните на нашите страхове и сенките на невежеството ...

toavoidfainting.blogspot.bg



Автор: Ивайло Апостолов


      Незнанието не е порок, незнанието не е срамно!... Срамно е да не попиташ!...
Незнанието често се корени в апатията и пълната липса на желание за знание От него произлизат толкова много недоразумения и дава храна на нашите най-големи страхове.
    Когато хората общуват естествено, искрено и непринудено, като деца, без неудобство, лицемерие, предразсъдъци, няма място за страх.
Чудовищата се крият сянката на невежеството.
Сигурен съм, че ще се намерят и скептици, за които страха от така наречената” патология”  е с огромни очи,  ще кажа :
    „Скъпи приятели, пораженията от „социалната патология” могат да са много по-пагубни, както за личността, така и за обществото!!! 
    И тук не става дума за образователен ценз, или научни титли, а за социална и емоционална интелигентност, за които не съществуват учебни дисциплини. Защото по-голяма разруха от силата комбинирана с незнание, може да нанесе единствено бляскавия и образован интелект, облечен във власт, който е лишен или е с объркан ценностен модел, ощетен от страна морал, съвест и задръжки!
     Липсата на ценности, морални норми и правилни поведенчески модели , резултат от домашно насилие,  от липса на елементарно възпитание или просто неглижиране могат да превърнат едно „нормално” според стандартите на медицината дете  в истински социопат, аутсайдер и дегенерат, който не само не може по никакъв начин да се интегрира в обществото, но и може да нанесе сериозни поражения.
    Простo погледнете новините!
    Дали хората упоявали и принуждавали пенсионерите от старческият дом, да им прехвърлят имотите си за които се разшумя неотдавна, бяха интелектуални или емоционални и социални инвалиди?... Дали младежите, пребили съученика си до смърт, бяха с интелектуални и двигателни или с емоционални дефицити?... С какви точно дефицити бяха учениците, които се бяха подигравали и гаврили с момиченцето с аутизъм?....
Примерите са стотици
     За това , много моля Господа Скептици,  следващият път, когато обвинявате „различните, .. специалните деца”, че са плашещи или опасни, помислете!!!
    Помислете, преди да дръпнете детето си, от „онова .. странното”!...              
    Помислете, когато детето ви обиди или посегне, на някое „различно дете”, а вие не му направите забележка и не му обясните, че има и такива деца и те също заслужават, да бъдат уважавани!...   
    Помислете, когато учителят, полицаят или някой друг, направи уместна забележка на детето ви, за непристойното му или неуместно поведение и вие в защита на отрочето си, им налетите на скандал или дори повече!!!...
    Помислете много добре, за собствените си възпитателни методи и личен пример!!!
    Защото за огромно съжаление съвременната действителност показва, че „социалната патология” приела формата на различни поведенчески девиации, асоциално поведение или обикновено хулиганство е добила епидемиологични размери и се превръща в норма. Децата, които биват стигматизирани като „Опасно различни”, по скоро биха били опасни за себе си и биха проявили агресия, главно, ако се почувстват застрашени или тотално неразбрани..Какво е оправданието на останалите!?
    Апропо, за социалната патология, също има термини и категории.. Разликата обаче е в това, че обществото се примирява с нея и в голяма степен я толерира
    Така например, шамарът и „макаренковските методи” на дисциплиниране, от край време са естествен възпитателен прийом за българската народопсихология !.. Това обаче , че „всички го правят” не е оправдание и не значи, че е правилно!!! Както и това , че болшинството го толерира..
    За това, децата със специални потребности у нас са "специални" на заради специфичните си особености, а заради "различното" отношение на обществото, което все още не е готово да ги приеме. 
      Радващото в тази история е, че социалните нагласи в много други държави доказват, че реалността може да бъде друга.
Например , ето такава:



  Това ми дава сили , да мечтая и вяра, да продължа!!!!



Част от мен - или наръчник на приключенеца в невероятната страна на така наречените „специални деца”

По-добрата част от всеки от нас

          Това е един дневник на живота ми с по-добрата част от мен – моят прекрасен син Деян. Дневник на живота на семейството ни, отвъд условностите и рамките на диагнозата... На предизвикателствата, които са се изправяли пред нас; на това, което сме научили; което ни е притеснявало, мобилизирало, мотовирало и вдъхновявало!...
        Защото човекът е толкова сложно и уникално същество, а самият живот е толкова уникален, като природен феномен, че такава нищожна час от него като някаква категория или диагноза, в рамките на която се опитваме да го напъхаме , не може да го охарактеризира и да обясни неговата същност.  
        Ако верваме на един от най-влиятелните мислители в модерната психология Уилям Джеймс,според който,хората притежават немалкък неизползван психически и интелектуален потенциал,можем ли със сигурност да твърдим,дали нещо е дефицит,"болест"или... нещо друго!?
    Въпреки огромното си самочувствие на най-интелигентният доминиращ вид,благодарение на несъваршените си сетива,е толкова лесно да попаднем в собствените си"когнитивни капани"!

         Това е своеобразен тип "наръчник", за всеки родител, за когото, семейството, семейните ценности и най-вече децата като такива, са основен приоритет, без значение от своите специфични особености. Всеки родител , който е осъзнал, че порасналото дете е резултат от отношението на родителите, към него като най-значими за него авторитети в процеса на формиране, съзряване и подрастване на неговата личност, а взаимоотношенията и житейските му успехи като възрастен, са отражение на взаимоотношенията, които е имало в семейството му в неговото детство.
Реших да седна да пиша следващите редове, не защото съм най-добрият специалист в областта на работата със „специални деца”, нито пък за това , че съм най-добрият и примерен родител... 
         Започнах да пиша, защото вярвам, че всеки от нас има уникален опит, зрънца от който могат да бъдат полезни на някой друг, така както аз и семейството ми, сме черпили и продължаваме да черпим от опита на десетки хора, които в различни моменти от живота ни сме срещали по своя път. Нещо за което, винаги ще им бъдем безкрайно благодарни.
Това е едно едно пътешествие в света на нашите „уникални деца”, което с радост, ще споделя с вас .
          Целта на този блог е,да се опита да създаде една различна гледна точка.Доколкото е възможно,да даде алтернатива и да ни накара да се замислим.
         Бих искал, най-важният извод от тези страници, да бъде, че
НИЧИЯ УНИКАЛНОСТ не застрашава останалите хора, ако сме достатъчно запознати с онова, което я характеризира;
ако знаем, как да реагираме спрямо нея 
и ако сме толерантни,и се държим с уважение един към друг .....
Добре Дошли и На Добър Час !
💖💖💖

Деян, страда от рядка форма на вродена мозъчна аномалия и от Детска Церебрална Парализа, с тежка спастична квадрипареза
Състоянието му, допълнително се усложнява, от симптоматичната епилепсия.

Въпреки Състоянието си, Деян е много грижовен батко! Страшно много обича малкият ни син Габриел! Обича, да играят заедно и да го учи на разни неща! За това, двамата са много силно привързани един към друг! ❤

Днес обаче, след някои усложнения при влизането му в пубертета, Деян има нужда от по-адекватно лечение и рехабилитация в Турция, които да му помогнат, да стане по-самостоятелен и независим! И да може да учи, играе и общува с връстниците си и с хората, които го обичат!

Благодарим предварително на всеки, който стане съпричастен на нашата кауза и ни подкрепи Деян ! ❤

Можете , да подкрепите Деян чрез:
UniCreditBulbank BIC: UNCRBGSF 
IBAN №:BG12UNCR70001523102875
Станислава Георгиева Георгиева
В полза на Деян Апостолов


или като споделите с ваши приятели ! ❤

Дерзайте и бъдете благосливени ! ❤

Ивайло Апостолов

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...