Епилепсията е хронично заболяване на главният мозък и е едно от най-разпространените в неврологичната практика. По данни на статистиката всеки 4-10 човека на 1000 души е с епилепсия, като преобладава в детско-юношеската възраст – около 70% от случаите са до 20 годишна възраст. По официални данни в България има около 80 000 епилептици, като около 30 000 от тях са деца. Поради хроничното развитие на болестта съответно и лечението е с голяма продължителност – средно около 13 години.
Характерно при епилепсията са повтарящите се, от нищо непредизвикани припадъци. Единичен припадък не означава епилепсия.
Причините, които причиняват епилепсия, са напълно индивидуални, но най-често срещаните са:
– генна обремененост;
– тежка травма на главата;
– възпалителни заболявания на главния мозък;
– при бебе с проблемно раждане;
– различни интоксикации, като алкохолизъм и др.;
– съдови заболявания.
Епилепсията се дели на симптоматична, която е характерна за зрялата възраст и идиопатична или т. нар. с неясна причина, която е типична за детките години.Има няколко метода за проследяване на състоянието и изследване на епилепсията при болен – ЕЕГ (електроенцефалография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), КАТ (Компютърна Аксиална Томография), ЕКГ (електрокардиография) и кръвна картина(след приложено лечение).
Епилептичните припадаци се причиняват от т.нар. „огнище“ в мозъка, което разстройва нервните връзки, отговорни върху контрола на движение и на тялото ни. Това е причината болният понякога да халюцинира, да не се чувства добре. Епилептичните пристъпи възникват на базата на свръхвъзбуда на група от неврони, която може да остане ограничена или да генерализира. Всеки епилептичен пристъп довежда до смърт на голям брой неврони на главния мозък, ето защо основната задача на лечението на епилепсията е свеждането до минимум (по възможност до пълна липса) на епилептичните пристъпи.
Епилептичните припадъци могат да бъдат най-различни, но най-главното деление е на: фокални и генерализирани.
При фокалните човек може да изпитва схващане, силно главоболие, халюцинации, чувство за страх, тревога. Понякога протичат с краткотрайна загуба на съзнанието – обикновено не по-продължителна от 20 секунди, без падане и без изразена гърчова компонента. Те се проявяват с краткотрайно втренчване на погледа и застиване на тялото в определена поза, изпускане на предмети, краткотрайно спиране на четенето или писането. Понякога краткотрайната загуба на съзнание се придружава от движения на устните, езика или пръстите на ръцете.
При генерализираните епилептични припадъци има бурен тонично-клоничен гърч с внезапна загуба на съзнание и падане, често придружено с особен вик. Тонично-клоничният гърч има няколко фази.
Първата фаза е тоничната, която продължава около 20 секунди. Характеризира се с контракция на мускулите на гърба, извиване на тялото и главата като лък назад, леко свиване на ръцете и опъване на краката, дишането спира и се наблюдава сиво-синкаво оцветяване на ноктите. Обикновено се наблюдава изпускане по малка или голяма нужда, съчетано с прехапване на езика.
Втората фаза е клоничната и е с продължителност около 30-40 секунди. Характерно при нея са последователните серии от еднотипни движения с крайниците – редуване на свивания и разтягания. Движенията са интензивни и между сериите се наблюдава отпускане на мускулите. Зениците са широки, нереагиращи на светлина, често има спиране на дишането.
Третата фаза се нарича постгърчова. През тази фаза болните постепено възстановяват съзнанието си, което става за различно време. Те са сънливи и в повечето случаи заспиват след пристъпа. Характерно при генерализирания гърч е липсата на спомен за него.
Също така има и огнищните припадъци, Джаксънови припадъци – моторни или сетивни и други.
Оказването на първа помощ при епилептичен припадък може да спаси живота на болния. Изключително важно е всеки да знае какво трябва да направи.
1. Поставя се твърд предмет, който да предпази болният от възможността да си глътне езика. Важно е да се подчертае, че това не се прави с ръка, защото силата на захапката при епилептичния гърч се равнява на 300 кг.
2. Главата на болния се поставя обърната в страни с цел при излизане на пяна от устата, да не се задуши при вдишване на въздух
3. Незабавно се вика бърза помощ!
Лечението при епилепсия е дълго и обикновено медикаментозно. В редки случаи се прибягва до операция. Хирургичните операции при епилептиците са с голяма опасност и с тях се цели да се извади тази част от мозъка, която провокира припадъците.
Невролозите са лекарите, които лекуват болните от епилепсия, а в София се намира Националният център за епилепсия и други неврологични заболявания „Св. Наум“.
След поставяне на диагнозата епилепсия трябва строго да се спазва терапевтичната схема, за да се избягнат нови пристъпи и не се стигне до далечни усложнения. При всеки пристъп има голяма загуба на неврони, което води до промени в менталните способности на болните и до характерна промяна в характера им, създаваща им пречки в социалното функциониране. Затова епилептиците имат по-различен характер от останалите хора. Те променят мирогледа си, стават затворени и необщителни.
На болните от епилепсия е забранено шофирането и работата с машини, поради опасностите от самонараняване и нараняване на други хора, както и кърменето поради употребата на медикаменти, които навлизат в кърмата.
За да се предпазим от епилепсия е изключително важно да се пази главата от удари, наранявания и травми дори в най-ранна детска възраст.
Източник : loramed.com, cnnturk.com
