Нещастните преживявания в детството - като смърт на родител, израстване в бедност, физическо или сексуално насилие, или съжителстване с близък, страдащ от психиатрично заболяване, са свързани с физически и психически проблеми в по-късен етап от живота. Това показват задълбочени изследвания на учени от университета на Вашингтон.
Многобройните тежки преживявания в ранното детство значително увеличават риска от депресия и физически здравословни проблеми при деца на възраст от 9 до 15 години. Освен това, изследователите са идентифицирали и потенциална пътека в мозъка, която може да обясни как стресовите преживявания вредят на детското здраве.
Учените установяват, че ключовата мозъчна структура, която е свързана с регулирането на емоциите и вземането на решения, е с по-малки размери при децата, които са преживели три или повече нещастни събития преди 8-годишна възраст, в сравнение с децата, чийто живот е бил по-стабилен. При малките деца, които са изправени пред многобройни тежки преживявания, рискът да развият тежка депресия по време на пубертета е 15%, докато опасността от здравословни проблеми като астма и стомашно-чревни нарушения е 25 процента.
Новите данни са публикувани в списание JAMA Pediatrics.
"Определено не очаквахме да видим подобни здравословни проблеми при толкова малки деца", коментира ръководителят на изследването и детски психиатър в университета на Вашингтон Джоан Луби.
"Нашите открития демонстрират колко силна е психосоциалната среда. Мозъкът на детето не се развива само на базата на своята генетична инфраструктура, а е повлиян от бедността, насилието, стреса, загубата на родител и други нещастни преживявания, които могат да имат сериозни последици за здравето още в годините на пубертета", допълва Луби.
В проучването са участвали 119 деца, които в началото на проекта са били на възраст между 3 и 6 години. Изследователите проследяват неблагоприятните преживявания в живота на децата - които включват и такива като природни бедствия, арест на родителите или близък със сериозно заболяване, изискващо хоспитализация. По-голямата част от децата, наблюдавани в проекта, са имали средно по 5 подобни преживявания преди навършване на 8 години.
Изследователите са направили и множество скенерни снимки на мозъчната дейност на малчуганите. Резултатите от тях показват, че при децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, долният ляв фронтален гирус е значително по-малък.
"При децата, преживели различни нещастни събития в началото на живота си, се наблюдават промени в обема на долния ляв фронтален гирус, което ги прави по-уязвими към поведенчески проблеми", коментира още проф. Джоан Луби. По думите й подобни промени в мозъчната среда са свързани и с проблеми като лоши хранителни навици, склонност към рисково поведение, недобра грижа за себе си, което води до проблеми и с физическото, и с психичното здраве.
Въпреки че и по-ранни изследвания са откривали връзка между нещастните събития в детството и развитието на сериозни заболявания (онкологични, сърдечносъдови и психични), това е първото по рода си, което проучва връзката между стресовите преживявания в първите години от живота и здравословните проблеми на подрастващите.
До момента изследователите не бяха в състояние да обяснят как подобни преживявания могат да навредят на здравето по време на пубертета.
Учените са категорични, че три и повече нещастни събития в ранното детство са достатъчни, за да предизвикат промени в обема на мозъка, което на свой ред да доведе и до недобро умение за изразяване на емоциите – това от своя страна се свързва с повишен риск от депресия и проблеми в общуването. При тези деца се наблюдава и по-голяма податливост към различни заболявания по време на пубертета.
Родителите съобщават, че децата, преживели повече нещастни събития преди навършване на 8 години, имат значително повече здравословни проблеми като подрастващи, заради които и често отсъстват от училище.
В предишни изследвания проф. Луби открива, че децата могат да бъдат устойчиви и да преодолеят индивидуални стресови фактори като бедност или загуба на родител. В това ново изследване обаче тя установява, че натрупването на множество стресиращи събития в ранното детство може да доведе до сериозни здравословни проблеми по време на пубертета.
Точно поради тази причина проф. Луби апелира родителите да осъзнаят мощното влияние на тези психосоциални рискове и да осигурят навременна професионална помощ на децата си.
По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychology.framar.bg
