сн. Step on Cherity
Днес 10 октомври световната общественост отбелязва СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ.
Но какво всъщност е психично здраве и кой се определя като психично здрав!?...
Един много добър текст на колегата - д-р Светослав Савов
Клиничен психолог, психоаналитик
🍀🍀🍀
Лесно лепим етикети...
Лесно казваме :"Този е луд!"...
Лесно отвърляме всички онези, които не влизат в рамката...
Ние самите достатъчно здрави ли сме? Замисляме ли се каква история "влачат" след себе си лудите?!
"Световната здравна организация (СЗО) определя психичното здраве като „състояние на благосъстояние, в което индивидът реализира своя собствен потенциал, може да се справя с нормалния стрес на живота, да работи продуктивно и да направи принос към своята общност“.
Ако разбирането на психичното здраве е толкова важно, колкото и разбирането на психичните заболявания, какви са основните характеристики на психично здравия човек? Въз основа на десетилетия изследователска и клинична работа можем да ги обобщим по следния начин:
✔️Базисно доверие и сигурност: 🔸светът не се възприема като опасен и лош;
🔸човек има способността да приема богатството и ценността на другите хора, без да изпитва прекомерна завист към техните качества.
✔️Самостоятелност и индивидуалност: 🔸диференцирана представа за себе си, способност да се различават собствените чувства и мисли от тези на другите;
🔸човек не живее в постоянен страх от загуба на любов или че ще остане сам;
🔸чувства се достатъчно разграничен от първичното семейство и предоставя пространство за развитие и отделяне на собствените си деца.
✔️Съвест:
🔸 липса на прекомерно и необосновано чувство на вина; 🔸реалистично чувство за съвест и морал.
✔️Конструктивна агресия: 🔸асертивност, инициативност и конструктивна амбиция;
🔸липса на прекомерен страх от провал.
✔️Сексуалност:
🔸ясна полова идентичност и приемане на собственото тяло на пълнолетен;
🔸способност за влизане в интимни отношения.
✔️Увереност в собствената личност:
🔸преживяването, че човек сам направлява живота си без да бъде прекомерно зависим от външни сили;
🔸 носене на отговорност за собствените импулси, емоции и действия, придържане към собствените решения; 🔸способността човек да се разглежда като активен деятел, а не пасивна жертва.
✔️Самооценка:
🔸балансирана, положителна самооценка, консистентна във времето;
🔸поддържане на усещане за лична идентичност в различни настроения и ситуации.
✔️Ориентация към света:
🔸човек не е прекомерно оттеглен в себе си, получава удовлетворение от контакта с другите хора;
🔸отзивчив е към проблемите на околните и склонен да им отдели време.
✔️Връзка с родителите:
🔸оценката на собствените родители става по-реалистична и балансирана, по-малко осъждаща и по-малко идеализираща;
🔸човек открива нови, преди това неизвестни техни характеристики.
✔️Взаимоотношения с други хора: 🔸човек успява да оцени взаимоотношенията с връстници, групи и интимни партньори; 🔸чувства се част от общност, без да има чувството, че губи индивидуалността и независимостта си.
✔️Емпатия:
🔸способността да си представим емоционалните преживявания на значимите други, без напълно да се сливаме с тях.
✔️Интимност:
🔸стабилна и трайна връзка с партньор;
🔸човек може да се наслаждава на близостта, но и да бъде сам;
🔸 да оценява и приема любовта на другите;
🔸взаимно даване и вземане.
✔️Генеративен аспект:
🔸желанието да оставим нещо за следващото поколение под формата на собствени деца или продуктивни произведения; 🔸желанието да предадем нашите преживявания на децата; 🔸благотворителност и загриженост за другите човешки същества.
✔️Намалено чувство за всемогъщество:
🔸 да приемем собствените слабости и ограничения;
🔸това, че не заслужаваме специален статут, безусловна любов или компенсации за минали страдания;
🔸да отхвърлим контрола над другите хора.
✔️Способност за скърбене: 🔸способност да се приема загубата и собствената смъртност;
🔸 приемане на неизбежността на промените и конфликтите, невъзможността за цялостно контролиране и планиране на бъдещето;
🔸скръб, без необходимост от отмъщение и възмездие.
✔️Толерантност към фрустрация: 🔸поносимост към чувствата на неудовлетвореност, безпокойство, нещастие и страдание.
✔️Тестване на реалността: 🔸способност да се разграничават вътрешните от външните възприятия и усещания, фантазията от реалността.
✔️Емоционалност:
🔸собствените чувства могат да бъдат идентифицирани и наименувани;
🔸компетентност за широк спектър от диференцирани и съответни чувства и настроения.
✔️Енергия:
🔸вътрешна жизненост, сила, спонтанност, ентусиазъм.
✔️Релаксация:
🔸способността за адекватна почивка, приемане на собствената нужда от зависимост, капацитет за търсене на помощ и подкрепа, когато са необходими.
✔️Способност за щастие: 🔸удоволствие и удовлетворение, способност за наслаждаване.
✔️Интегриращ капацитет: 🔸синтезиране на доброто и лошото в себе си и другите; 🔸изоставяне на мисленето тип “всичко или нищо”, толерантност към двусмислеността.
✔️Творчески капацитет: 🔸способност да се поддържа връзка между рационалното и ирационалното, да се оживява неживата природа, да се създават фантазии и те да бъдат реализирани;
🔸чувство за хумор и творческо въображение.
✔️Самонаблюдение: 🔸способността за саморефлексия и любопитство към собствената личност.
Става ясно, че психичното здраве е комплексно понятие, което надхвърля липсата на дистрес и страдание. Има хора, които живеят спокен и адаптиран живот, но в себе си таят празнота и дълбока неудовлетвореност. Всъщност всички ние се затрудняваме в определени области от живота, което означава, че съвършено здрави хора няма.
Психичните болести се причиняват не толкова от външни фактори, колкото от неуспех във вътрешната регулация. Затова и лечението им може да бъде постигнато само чрез активно участие на всички участници в процес, който често е дълъг и труден.
