Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение успешно да общува с другите хора, поражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива и да се усъвършенства. Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване, а само отсъствие на горепосочените признаци и наличие на някои по-сериозни проблеми.
Има един надежден критерий за диагностициране на наличие на душевно здраве или на наличие на психологически проблеми у даден човек. Човек, намиращ се в добро душевно здраве, се адаптира успешно, по най-добрия начин, а на този чието е разклатено, ще има проблеми и трудности в адаптацията.
Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човек с психични проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.
Стресът е основен рисков фактор за нарушения в психичното и физическото здраве. Малко или много в днешно време всички сме подложени на стрес, това е неизбежно. Но правим ли нещо по въпроса?
Всекидневните проблеми вземат своето, изтощават енергията ни и ни пречат да покажем максимума, на който сме способни. Списъкът е дълъг и вероятно познат на всички: финансови затруднения, взаимоотношения с другите, загуба на близки и деца, раздяла, изпити, стремеж към успех, неудовлетвореност в службата, недоволство от работата, непрекъснато бързане, болести, принудителни промени, пенсиониране, промени в температурата, физически стрес.
Междувременно физическото и психичното ни здраве минават на заден план, а това нерядко води до усложнения и сериозни проблеми. По принцип човешкият организъм може, да се справи до известна степен със стреса, при определени обстоятелства той дори е полезен. Превръща се в проблем, тогава когато хората не му обръщат внимание и “пришпорват” нервната си система, без да спрат, за да си поемат дъх. Тялото и психиката се нуждаят от време, за да се възстановят от продължителния стрес и да се избегне тоталния срив.
В такива случаи се препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата, общуване с близките и др. При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт, не се колебайте да потърсите помощ от специалист (психолог, психотерапевт). Колкото по-рано го направите толкова по-бързо и лесно ще възстановите душевното си състояние.
Нещо повече – специалистът може да ви научи как да се справяте с тъжните/тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка, как да противостоите на трудностите, да решавате своите проблеми, да понасяте загубите, които ви поднася съдбата.
Да се потърси помощ за възстановяване на психичното благополучие, не означава непременно да сте “луд”, а по-скоро профилактика на психични и някои физически заболявания.
Никоя социална група не е напълно предпазена от психични разстройства, но рисковите групи са: социално слабите, бездомните, продължително безработните, жертвите на насилие, жени с които е злоупотребявано, деца, юноши и възрастни грижата, за които е занемарена.
МИТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ
Мит 1: Психичната болест и умствената изостаналост са едно и също нещо
Факти: Това са две съвсем различни разстройства. Умствената изостаналост се характеризира основно с ограничение в интелектуалните функции, както и със затруднение в изпълнението на някои основни дейности от ежедневието. За разлика от това интелектуалното функциониране на хората с психиатрична инвалидност е като на всички останали от общата популация.
Мит 2: Психичните разстройства са само плод на нечия фантазия
Факти: Психичните разстройства са реални. Психичните болести и мозъчните разстройства носят страдание, водят до инвалидност и могат дори да скъсят продължителността на живота (както е напр. при епизоди на депресия след прекаран инфаркт, при чернодробно заболяване в резултат на алкохолна зависимост или при самоубийство). Психичните болести могат да бъдат диагностицирани и лекувани преди да е станало твърде късно. Симптомите са признак на реално съществуваща болест.
Мит 3: Психичните разстройства се дължат на слабохарактерност
Факти: Те се причиняват от биологични, психологични и социални фактори. Данните от научните изследвания сочат, че за възникването на шизофренията, депресията и алкохолизма роля имат генетични и биологични фактори. Различни фактори от социалната среда, като загуба на любим човек или работа, могат съществено да допринесат за развитието на различни разстройства. Среда, в която липсва любов и приемане, независимо дали е в резултат на разбит брак или насилие в семейството или в обществото, може да повиши риска от възникване на психична болест.
Мит 4: Възстановяването след прекаран епизод на психична болест е невъзможно
Факти: Дългосрочните проучвания показват, че повечето от хората с психична болест безспорно се подобряват и водят стабилен и продуктивен живот. В продължение на десетилетия се смяташе, че психичната болест е постоянна и нелечима. Хората с психична болест бяха отделяни от обществото чрез настаняването им в психиатрични болници.
С откриването на медикаменти, които облекчават симптомите на психичната болест, се наблюдава постоянна еволюция към осигуряването на лечение и рехабилитация в общността.
Мит 5: Психичните болести засягат само хората в богатите страни
Факти: Психичните и мозъчните разстройства са грижа и за развитите, и за развиващите се страни. При едно забележително проучване на СЗО в 27 развити и развиващи се страни не е открита страна, в която да няма шизофрения. Злоупотребата с алкохол е друго често срещано разстройство, за което не съществуват граници.
Мит 6: Работещите с психична болест и тези с епизод на психична болест в миналото (отнася се за хора, които са лекувани ефективно) са второ качество работници и служители.
Факти: Работодатели, които са наели такива хора съобщават, че те са с по-редовно и точно присъствие наработа и са толкова добри (а в някои случаи и по-добри) работници, колкото и останалите по отношение на мотивация, качество на работата им и трайно задържане на работното място. Проучвания от Националния институт за психично здраве и на Националното сдружение на психично болните на САЩ заключават, че няма разлика в продуктивността на хората с психична болест в сравнение с останалите работещи.
Мит 7: Хората с психична инвалидност не могат да издържат на работния стрес
Факти: Това свръхопростява сложната човешка реакция в резултат на стрес. Симптомите на различнизаболявания (напр. сърдечносъдова болест, множествена склероза и психични разстройства) могат да се обострят в резултат на повишен стрес. Така или иначе, различните индивиди реагират по различен начин на индивидуалния и работния стрес. За някои хора неструктурираното работно време е особено стресиращо, докато други се борят срещу регламентираното протичане на работния ден. Някои хора се стремят към публичност и високо ниво на социални контакти, докато други изискват минимално взаимодействие с други хора, за да могат да се фокусират и изпълнят задачите си. Степента на реакция към стресори от работната среда варира сред работещите с психиатрична инвалидност. По същество всяка работа в някаква степен е стресираща. Продуктивността се увеличава, когато има добро съответствие между потребностите на работника и условията за работа, без значение дали човекът е спсихиатрична инвалидност или не.
Мит 8: Психично болните и прекаралите епизод на психична болест са опасни и агресивни.
Факти: Oгромната част от тези хора не са агресивни и опасни. След като научат, че кандидата за работа има психична болест, някои работодатели изпитват страх или вярват, че този човек ще прояви агресия. Този мит се затвърждава и от начина, по който медиите представят хората с психична болест като агресивни.
В България няма адекватна информация по темата и статистика, за броя на лицата с психично страдание, както и за повечето други състояния, но The New York Times потвърждава, че в Америка има повече от 15 милиона души, които са обхванати от тежки психични разстройства. А според Американската медицинска асоциация ( American Medical Association - AMA ), около една четвърт от населението на САЩ са хора страдащи от психични разстройства).
Според New York Times, никой не се бори сериозно с този ужасен проблем за обществото в Америка. „В цялата страна “, пише вестникът, „стотици хиляди американци със сериозни психични заболявания като шизофрения и биполярно разстройство са обречени на живот на дълбока нестабилност... Те са жертви на системата за психично здраве... и общество, което се отнася с безразличие към тяхното положение” .
А, един обзор на научната литература от университета в Корнел, САЩ показва, че “няма данни, които подкрепят изопачения образ на психично болните, поднасян в медиите”..
Всеки от нас може, да се присъедини към Световната Здравна Организация в отбелязването на Деня на психично здраве. Това е възможност да покажем, че ни е грижа. Всеки от нас може да даде своя принос.
Можете да направите това лично, например, като започнете разговор с някой, за когото се притеснявате, или като изпратите съобщение за надежда на някой, който се бори с депресията. Вашият жест може да бъде и публичен - можете да публикувате съобщение за разпознаване на причините и признаците на психични заболявания, начини за тяхното предотвратяване или като обявите темата за деня.
През 2019 г. Световният ден за психично здраве има за тема предотвратяване на самоубийствата със съобщението „Един ден за 40 секунди действие“. Защото на всеки 40 секунди някой губи живота си от самоубийство.
Темата не е избрана на случаен принцип. Приблизително 800 000 души умират от самоубийство всяка година и се смята, че за всяка смърт от самоубийство има още 20 опита на други хора да се самоубият. За хората на възраст 15-29 години самоубийството е втората причина за смърт след пътнотранспортни произшествия.
Присъединете се в отбелязването на този ден, за да повишите информираността за глобалното самоубийство и ролята, която всеки от нас може да играе за предотвратяването му.
Световният ден за психично здраве е ден, в който можем да се обединим в усилията си за подобряване на психичното здраве на хората по целия свят. Можем да допринесем, като работим за повишаване на осведомеността за значението на самоубийството като глобален проблем с психичното здраве, за подобряване на знанията ни за това какво можем да направим за предотвратяване на самоубийство, за намаляване на стигмата, свързана със самоубийството, и за помага на хората, които се борят с психически проблем, да разберат, че не са сами.
Това, са просто идеи.
Проявете въображение и... загриженост❗💞
Източник: rzi-kn.net, g.koshachek.com
.gif)
.jpeg)
