НА НЕЯ

Колко жени в живота си целувал,

но с чиста неподправена любов.

Колко жени в унес си бленувал.

Пред колко дал си клетва, до живот.

Аз давал съм на няколко целувка.

Ако сме точни, само със една

целувал съм се страстно, без преструвки.

Сърце и път споделям с нея и сега.

И с нея, с Божие благоволение,

преминахме през огън и през лед.

През радости, уроци и прозрения,

през всичко двама движехме напред.

След романтични залези и бури,

след ярки изгреви, предателства и зной,

сърцата ни живота често брули,

но и за миг не дадохме отбой.

След пъстроцветни пролети и след изгарящи лета,

след благодатни есени и мразовити зими,

посипа скреж в косите мъдростта,

но огъня в огнището ни не изстина.

Макар, че тя е огън, аз-вода

не се превърнахме в мъгла и пара.

А в лицемерната житейска суета,

укрепват нашата любов и вяра.

И благодарен съм за всеки изгрев нов,

в който с искрите в погледа ти се пробуждам.

За всеки залез пълен със любов,

когато си принадлежим и сме си нужни!

За всеки миг и жест, изпълнен с топлина,

за блясъка в очите на децата ни.

Че и в непрогледен мрак, ми носиш светлина.

Че всеки ден си слънцето в душата ми!

До сетният ми ден, бъди така❗💝

© Ивайло Апостолов 

    05.04.2025

Помни, че книгата на живота ти се пише Днес, Тук и Сега!

 Помни, че книгата на живота ти се пише Днес, Тук и Сега!

С всяко утро, слънцето отгръща нова празна страница, която очаква, да бъде написана. И не е най-важното, да бъде изписана красиво и без грешки. 

Важното е, каква емоция ти носи. И с колко от нея и от истинското ти Аз е изпълнена. Остави живота, да се пропие в теб. Потопи се в него и му се наслаждавай!

Не губи времето си в писането на бъдещи сценарии или препрочитането на вече изписаното. То няма как, да бъде изтрито и пренаписано .

За това, пиши така, че да не оставяш след себе си нещо, което искаш да задраскваш или страници, които да ти си иска, да откъснеш!

Това е книгата но Твоя живот. Не позволявай на друг, да се опитва, да пише и да драска в нея или да я подритва!

 Защото ти си и трябва да бъдеш воин автор и главен герой!

Без теб, просто няма, да я има.

26.03.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

БЪДИ БЛАГ И ЧОВЕКОЛЮБИВ !

Бъди благ и човеколюбив! 

(Включително и към себе си!)

Но поставяй ясни граници и винаги резонирай, когато някой се опитва, да ги премине!

Така ще съхраниш най-добре и другите и себе си!

Никога не забравяй, че човек носи божествената искра, но по природа е хищник! И че дори най-силният хищник, не наранява, освен за храна или за да защити себе си или малките си.

Винаги съм казвал, че човек трябва , да държи сърцето си отворено за гости! Защото, когато си готов, да се раздаваш, няма начин, да бъдеш ограбен!

Все още го вярвам, защото давайки от сърце, предварително си приел, че трябва, да пуснеш това, което другите ще вземат!

Сърцето ти обаче не трябва, да бъде хан или разграден двор. 

Границите обаче, са важни!

Не може всеки, да нахлува в него, да тъпче с кални ботуши и да взема безогледно! Човешката същност е егоистична по природа и е склонна, да преминава чуждите граници. Така че наша остава отговорността, да пазим своите....

Въпреки всичко, не позволявай, белезите от раните, които живота или хората са нанесли върху сърцето, да образуват мазоли и да го направят безчувствено!

Любовта е балсама и тайната ❗

(вдъхновено от Миро Митев)

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

СВЕТЪТ Е ОТВОРЕНА КНИГА📖

 

сн. deviant.art

📖Светът е отворена книга.

И всеки прочита от него

до там, до където достига 

отвъд своето собствено Его.

Дотолкова, колкото знае

за своите истински корени 

И колкото жаден познае

с очи и душица отворени

за всяко вълшебство и чудо,

които не гледа тревожно.

Доколкото е пробуден,

да вярва, дори в невъзможното.

И толкова повече струва,

доколкото разперва крилете си.

Доколкото не робува, 

а литва отвъд страховете си.

И колкото повече страници

отгледа в ума си - градина,

израства на мъдрост. И граници

минава, отвъд обозримото.

Животът отворена книга е,

най-пъстрата, най-фантастичната.

Но толкоз далече достигаш,

доколкото силно обичаш я.

И колкото черпиш познание

и колкото обич раздаваш,

по-мъдро и без колебание 

житейския ребус решаваш.

И повече обич и щастие,

и радост и смисъл откриваш.

Защото Светът най-прекрасен е,

щом всеки ден го преоткриваш.

(Щом всеки ден се преоткриваш.)📚

© Ивайло Апостолов 

     23.04.2025

23.04 Световен ден на книгата и авторското право.📖💓📚

Световният ден на книгата и авторското право е определен за честване от ЮНЕСКО при ООН. С празнуването на този ден в целия свят ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. Денят е празнуван за първи път през 1995 г.(Wikipedia)

Моля, уважавайте чуждият труд и при споделяне на информация, чиито автор НЕ сте вие, винаги упоменавайте, да упоменете името на автора и източника❗

Благодаря ❗🙏

КОГАТО ТЕ ОБИЧАМ

Когато те обичам, нежен вън света притихва

сякаш, е трепет плах от пъстрите криле на пеперуда.

Защото любовта, макар и многолика

остава най-великото от вселенско чудо.

И без значение от време и пространство.

Дали в прегръдките ми или някъде зад залеза в безкрая,

остава тя най-сладкото пиянство,

което съм благословен със теб, да опозная.

И въпреки всички трудности, падения и грешки,

въпреки бурите от преживените несгоди,

които с теб делихме по човешки,

сърцето ми света отново, ще преброди,

за да намери пътят си единствено към теб.

И ако можех през живота, да се върна,

във онзи миг, пак бих избрал, пак бих прегърнал теб.

И пак живота с теб, бих преобърнал.

Ръка в ръка с теб бих изкачил всеки връх,

за да докоснем изгрева, щом във мъглите му изплува.

И бих пребродил всяка мрачна бездна,

за да прегърнем залеза отвъд.

Защото двама ли сме знам, че ще си струва,

а сам без теб, без спомен, ще изчезна.

Виж вишните, отново над главите ни цъфтят,

ветрецът чуй, за нашата любов нашепва!

Ще бъде розов, като изгрев пътят на сърцата ни, от вишнев цвят.

Южнякът ще скрепи с целувката си брачната ни клетва.

На миналото нека, да обърнем гръб,

научили уроците горчиви!

Не зная вбъдеще какви ли дни ни предстоят.

Но нека днес ръка в ръка се потопим в мигът.

И всяко ново утре, да изваем с теб от днес възможно по-красиво❗💞

© Ивайло Апостолов 

14.04.2025

СБЕРЕТЕ В СЪРЦЕТО СИ КУРАЖ, ЗА ЛЮБОВТА

Ръцете си когато си разтворил, за прегръдка.

най-чист си, тъй открит и уязвим.

Ако така към другите с доверие направиш стъпка

със риск, да видят колко си раним,

тогава сам, за себе си разбираш,

пораснал ли си в своята душа на ръст.

Брата и хищника у другия прозираш...

Един, прегръща те! Друг - разпва те на кръст.

Успял или щастлив, разбираш твърде често,

макар човекът, да е егоист и хищник по природа,

няма кураж, за риска, да прекрачи в неизвестното 

и твърде често е приятел с теб, докато си му на изгода.

И тъй, след всякое предателство възкръсваш.

по-силен, смислен, по-добър и помъдрял.

Ала най-важното е, че на този кръстопът се сблъскваш

с Човеците безценни в пътя си напред неизвървян.

И заради тези няколко, които

приемат те, обичат те и те подкрепят безусловно,

си струва всеки риск и всичкото, което си изпитал.

Защото всичко преживяно с тях, е преживяно двойно.

Защото всякоя стена и всеки щит, 

издигнати край нас, да ни предпазят от злината,

предпазват ни не само от завистници и подлеци,

но спират любовта и светлината!

За туй, сберете във сърцето си кураж за любовта.

Тя не признава стигма, граници, ни тренд и мода.

Пуснете я навън, защото тя обича свобода.

И безусловна е по същност и природа.

Ивайло Апостолов 

11.04.2025

КОГАТО СЕ ИЗКАЧВАШ КЪМ МЕЧТИТЕ СИ

 

Когато се изкачваш нагоре, към мечтите си.

разчупил рутината и стигмата на дните си

недей, да търсиш друмите широки

и не изпускай от очи четирите посоки.

Напред - за да не губиш фокус към желаното

Назад - към свойте корени, към началото и преживяното.

Надолу - да внимаваш от къде минаваш.

За да не сгазиш нечие достойнство, докато се извисяваш.

В страни - в добро и зло, да знаеш кой ти е до рамото

и пази ти гърба, на ренегати от измяната.

Кой радва се на твоите успехи и

в тегобите, кой дава ти утеха.

Кой в твоите битки редом, с бойните доспехи,

с достойнство носи и ревниво пази знамето.

Щом паднеш, кой ти дава длан, да се изправяш.

И вяра - все напред, да продължаваш!...

Последните пази най-ревностно в сърцето си.

Защото ставаш с тях това, което си.

И всеки ден израстваш във промяната❗

© Ивайло Апостолов 

    08.04.2025 

ВЪРВИ НАПРЕД, НЕ СПИРАЙ❗

 

ВЪРВИ НАПРЕД,НЕ СПИРАЙ❗💓

Родителството е благословия и призвание, но съвсем нелека задача. Да си родител на "специално дете" обаче, е истинско предизвикателство!

За това, точно днес, в деня за информираност и подкрепа на хората с аутизъм и техните семейства искаме, да подарим на #всички родители на "специални деца" последният ми стих. Здравейте и дерзайте❗ 💞 

🌹💓🍀

ВЪРВИ НАПРЕД, НЕ СПИРАЙ❗

(На всички родители на "специални деца)

Когато е най-трудно и горчи,

Смири се!... Дишай!... Затвори очи!

И замълчи!

Помни! Ще мине и това!

През болката ще минеш и гнева.

След всяка трудност, тежка като чук,

Ще бъдеш друг, помни! Ще бъдеш друг!

Ала не скланяй ниско ти глава!

Със сигурност ще бъдеш ти различен.

По-мъдър може би, по-силен,... по-циничен

и по-любящ, навярно. По-човечен.

Малко по-истински и малко по-сърдечен.

Какъв те правят всяка  болката и страданието,

или отровата на разочарованието,

в романа на живота ти, от теб зависи!

Защото ти си в него главният герой, спомни си!

И никога, приятелю не го забравяй!

Да пише друг сценарият ти, не оставяй!

Защото като хищник по природа,

човек най-често следва личната изгода!

За туй, не се терзай! Не съжалявай!

И себе си с чест и достойнство отстоявай!

Постъпвай правилно, прекрачил страховете!

Така във всяка буря ти, ще устоиш на ветровете.

Помни доброто, но и лошото не чака!

Заспива слънцето по здрач и ражда се от мрака!

След бурята, най-приказна  искри дъгата

Сълза блести в усмивката ти! И усмивка ражда се в тъгата.

Помни, крилете ни укрепват срещу вятъра,

а сенките край нас, треперят от искрата ни.

Ти затвори очи широко, за незримото,

когато правиш скок, в необозримото!

Върви към Утре-то напред!

Щом е най-трудно, пак върви, не спирай!

Върви към себе си, към Бога в теб

и всеки ден, се преоткривай❗

Ивайло Апостолов 

02.04.2025

(Вдъхновено от Моника Василева)

ТИ БЛАГ БЪДИ ❗ (по Вонегът)

Ти благ бъди! Не позволявай на света,

да те направи коравосърдечен!

Дори в студената му сива суета,

ти остани любящ, усмихнат и човечен!

Не позволявай болката у теб,

във броня, да обгърне всички рани

и да превърне в къс скала сърцето ти.

Безволев роб на рой самоизмами.

И миг не позволявай на скръбта

и огорчението, даже на вината,

да ти отнемат на живота сладостта!

И да намразиш себе си и свойте братя.

Не позволявай на съмнението ти

в душата ти отрова, да пропие !

Ни на страхът ума ти, да гнети

и пътя към мечтите, да изтрие!

Съмнението и страхът ти са естествени,

когато правиш крачка в непознатото.

Ала помни, с кал само сме замесени.

Любов е истинското ни начало, вярвай братко !

Тя - любовта е майка на куража и на вярата.

Безстрашието не е твоето решение.

Куражът е, да действаш мъдро, въпреки страха, срещу покварата.

И да рискуваш, въпреки съмнението.

Живей със чест ! В доброто вярвай и люби!

Дори и всички други, да оспорват

и вярата ти всякак, да оборват!

Светът добър е, пъстър и красив!

Тук няма нужда от доказване и спорове.

Просто сърцето си широко отвори.

И знай, ще срещнеш повече Човеци между хората !

ТИ БЛАГ БЪДИ❗

© Ивайло Апостолов 

     27.03.2025

ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ Е ИСТИНСКО ИЗКУСТВО , Имайте смелостта, да го овладеете, като уважавате чуждото достоинство❗💞

 

Аз често сблъсквам се с неодобрение,

когато със тълпата не крещя.

И имам свое виждане и мнение,

дори за дребните неща.

И често зад гърба ми се шушука.

Подхвърлят злобни забележки, пак във гръб.

Но аз си свиркам и изобщо не ми пука.

Защото само жалките в гръб кълват.

Да гледаш във очите е достойно.

От правдата с чест, да не пестиш.

Със съвест чиста се върви спокойно.

Дори и срещу всички, да вървиш.

Аз мразя лицемерните преструвки

и костеливата ръка на стигмата!

И за това съм често "камъче в обувката".

Не казвам истината, до половината.

 

Аз ненавиждам клевети, сплетни и клюки,

герои на софрата, до камината,

политкоректни сиви мижитурки,

които мерят всичко с два аршина.

За туй, магарето си не оставям дълго в тинята.

И въпреки, че е предизвикателство,

животът извън принципите на тълпата.

Аз предпочитам истината, пред ласкателството.

Нагледах се на патетични псевдо братя!

И по-добре живот срещу течението,

но без веригите на хорските очаквания.

Или във непрестанен страх, от мненията 

в нечия мазна "Книга, за оплаквания".

Не следвам моден тренд или тенденции

и мразя двойните стереотипи.

Мразя себични сноби със претенции

и още повече, двулични типове.

Но важно е, да се постави ясна граница,

между аутсайдера ... и свободата,

да бъдеш себе си... И да отгръщаш нова страница.

Да пускаш, щом изтръпне ти ръката.

Че рядко твоят свят ще разберат,

бъди готов! Ще се опитват, да те променят.

Да бъдеш себе си е истинско изкуство.

Да бъдеш себе си със мисъл, дух и чувство.

Помни, светът стреми се към баланс!

Честта, респекта и Достойнството са важни.

Всички различия, да имат толеранс.

И никой от себе си, да не се откаже.

© Ивайло Апостолов 

    28.03.2025

НЕ БЪДИ КАТО ДНЕШНИТЕ МЪЖКАРИ, СИНЕ❗

(На любимият ни малък архангел)

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Не мачкай, за да бъдеш уважаван!

Тъй подигравката спокоен подмини !

Пред клеветата, остани изправен!

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само страхливец падналият унижава.

Не позволявай на обезверените, да се предават.

Кураж им дай, докато трудното отмине.

С достойнство защитавай правотата.

Безчестното посочвай във очите.

Грижи се, за човечността в душата си.

Бъди искра, щом мрак изпълни дните!

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Цени жената и я уважавай!

Помни, градят се в трудност чест и име.

Грешиме всички. Грешките прощавай!

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само несмелите крещят и унижават.

Такъв подарък, ако с вдигната глава подминеш,

цял непокътнат, за дарителят остава.

Всеки глупец нищожен може, да крещи

и в гняв безсилен, да размахва пръст и хули.

С достойнство само силният, ще замълчи,

когато само с дума, може другият да смаже. Ти си силен, чу ли!?

Не ставаш малък, вярвай, ставаш по-голям,

когато на афекта не отвърнеш!

Когато Егото си, си преглътнал сам

и болката на другия прегърнеш❗

Прическа, дрехи, мускули, помни 

Мъжкар от мижитурката не правят!

За туй на себе си, ти верен остани,

на обичта, доброто, съвестта и правдата! И силна имай вяра❗💞

Ти като днешните мъжкари не бъди!

Цената знай си и не се предавай!

Достойният, такъв ще те цени!

А другите, не те и заслужават❗

© Ивайло Апостолов 

     26.03.2025

ОБИЧАЙТЕ, ДОРДЕ СТЕ ЖИВИ

 

Със някой хора ни сближава разстоянието.

Със други ни разделя близостта.

Към Него ни въздига разкаянието.

А мерзостта, проваля в пропастта.

Любов и блага дума, ето пътя

прехвърлящ мостове един към друг.

А подлостта основите им мъти

Предателството ги разбива, като с чук.

Ръцете са спасителни въжета,

които хвърляме към падналият в кал.

когато грее истински сърцето

нетърсещо ни благодарност, ни похвала.

Раздаваш ли се, не дири изгода,

защото любовта е безвъзмездна.

Макар човека, да е хищник по природа,

без любовта безследно ще изчезне.

Защото тя е тази крехка нишка,

която спомня, че сме по подобие на Бога.

Без любовта, ще се стопим като въздишка

безследно и без смисъл в епилога.

За туй, обичайте дорде сте живи 

човека и живота, и доброто.

Само с любов, ще бъдете щастливи

и смислени, дори в праха по пътя към  Голгота.

Ивайло Апостолов 

25.03.2025

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ВЪЛШЕБСТВА, ПРИЯТЕЛЮ

 "Светът е пълен с магични неща, които търпеливо чакат сетивата ни да се изострят.“

Уйлям Бътлър Йейтс

Светът е пълен с вълшебства, приятелю!

Вълшебства търпеливо чакащи сетивата ни да станат достатъчно силни.

Душите ни, да си спомнят, че по рождение сме мечтатели.

И детето в себе си, да прегърнем с обич, нежно и мило.

Светът е пълен с вълшебства, приятелю.

Великолепни неща, будещи изумление.

Тъй величествено очарователни

и изпълващи ни с благоговение!

Светът е пълен с вълшебства, приятелю.

Просто отвори за чудо душата си!

Родени сме, да летим. Разпери крилата си!

И полети отново след мечтата си!

Прегърни детето в себе си, то е самотно!

Накарай го с днешното ти аз, да се гордее!

А то, ще ти припомни, че смисълът на живота

е ТУК и СЕГА просто, да го живееш!

...И как над дребните проблеми, да се рееш.

И може би, ще ти припомни отново,

как и на ефирното, да се възхищаваш!

Безпричинно как, да се радваш.

Да благодариш, да споделяш и да се раздаваш!

Светът е пълен с вълшебства, приятелю,

търпеливо чакащи, да се пробудиш.

И в свят на езичници, алчност и предателство,

ти да сбъднеш своето чудо!

Светът е пълен с вълшебства, приятелю!✨

Ивайло Апостолов 

15.03.2025

ОБЛЕЧИ ЛЮБИМАТА ЖЕНА С ЛЮБОВ❗💓

Облечи любимата жена с любов.

С дантелата на утринна роса,

извезана с безмълвен благослов

и вплела на сърцето ти гласа.

В пролетният ден я облечи

с наметка пъстра дъхави цветя

и блясъка на слънчеви лъчи.

За да усети твойта топлина.

Привечер залезът й украси

с прегръдката на своите ръце

и с устните си, нейните стопли!

Че няма по желано, може би

от песента на твоето сърце,

която всеки неин миг, да огласи.

Тогава, може би, ще разбере

това, което чувстваш! Може би!

И само може би, ще ти прости!

© Ивайло Апостолов 

08.03.2025

ИЗГУБИХМЕ СТРАСТТА СИ, ДА ЛЕТЕМ

сн. Анна Йончева 

Изгубихме страстта си, да летим.

Детето в нас ден подир ден умира.

Внушават ни, че трябва, да пълзим,

за да успеем. Всъщност, просто вегетираме.

Внушават ни, че за да сме добри

е нужно, да сме тихи и послушни.

Че чакат ни щастливи светли дни.

щом сме лакеи лицемерни и бездушни.

И стиска ни железният юмрук,

на нечии амбиции и рамки.

Посредствеността ни смазва като с чук,

в мъртво вълнение удавници, без сламки.

Пречупи някой нашите криле

и връз гръдта ни стъпил е с коляно.

Потомци на воеводи и царе

пресътворихме Рая, в Адска яма.

От кал създадени, до шията сме в кал

и някой тъпче връз искрата ни божествена.

И смуче сок от корените ни без жал,

вменявайки ни, че това е тъй естествено .

Някой уби в нас мечтата, да летим

и я зарови нейде, в гроб без име.

Душевно окова ни, до един.

Живота ни реши, от наше име.

Но до кога, доволни ще търпим

като обречени овце, пред гилотината?

И ако някой все пак полети,

ще го завръщаме със завист пак във тинята.

Ще се събудим ли от жалкия кошмар

и блудкавата патетична мелодрама.

Със истината ударете ми шамар,

за да погледна през самоизмамата!

Защото времето бездушно си тече

и бъдещето бавно се променя.

А свлачището бавно ни влече,

докато глухо мрънкаме и стенем.

© Ивайло Апостолов 

    02.03.2025

БОЛИ ЛИ НИ, ЗНАЧИ СМЕ ЖИВИ (Задушница)

Казват: Всеки, който се влюбва, 

търси липсващи късчета от себе си.

Ала всичко, което изгубваме,

оставя диря в мисловните ни ребуси.

Оставя диря в сърдечните ни трепети.

Оставя диря в щастливите ни спомени.

Оставя диря в душевните ни шепоти.

И е живо, докато го помним!

И живее в нас, докато обичаме,

преживяното с обич преди!

Дори онова, с което завинаги се сбогуваме

в нас оставя красиви следи, 

щом отново на ум го изричаме 

и щом с пулсът си жив, го рисуваме.

Дори най-малкото, най-нежното в тебе и мене,

докато помним, чрез нас е нетленно.

Щом го помним, е нещо красиво

И е истински, истински ценно.

И отвъд са пространство и време,

тези спомени сладко-щастливи,

ще наболяват в нас, незаличени.

А болят ли ни, значи сме живи.

© Ивайло Апостолов 

23.02.2025

МЪЖЕТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ

Повярвайте момичета, Мъжете също плачат!

Да, силни са и твърди. И с каменни лица.

Това от тях очаквате. Зад маската обаче

е океан от чувства в добрите им сърца.

Нали така ги искате. Решителни, мъжествени...

Решаващи проблеми, да ви носят на ръце.

Очаквате закрила. Уж искате естественост.

А колко пъти питахте ги, те имат ли сърце!

И колко пъти питахте ги, какво е преживяло?

И колко пъти счупено било е на парчета?...

И белези от рани колко е събрало,

докато в мъже израстват невинните момчета.

Те също са скърбили по майка, брат навярно!

Или безмълвно страдали са по мечти изгубени.

Доброто им разбивало се е в неблагодарност.

Сърцата им навярно, са не веднъж разлюбвани.

Надигали са бунтове срещу авторитетите

или пък срещу нечии несбъднати амбиции.

С ножове в гръб от близки и от спасен, плесници

преборили са болката от загуби безчет.

Повярвайте момичета, мъжете също плачат!

И не защото слаби са или пък са лабилни.

Понякога прикриват подпухнали клепачи,

защото твърде дълго, били са твърде силни!

Защото твърде дълго, на други са помагали.

И твърде дълго чувствата в сърцето са подтискали!

Напред са продължавали, след като са се разпадали,

с шрапнели от предателства и твърде много рискове.

Защото твърде често са давали опора 

на някой друг. Нали от тях това очакват!

Да се жертват без условия - безчувствени нехора!

Събиращи парчетата си, без да се оплакват!

Честта семейна бранещи с тела пред амбразурите

на чуждото злословие и тайничко злорадство.

Спасявайки любимите, с достойнство посред бурите

от зле прикрита алчност и похот... и коварство.

Преглътнали обидите и поприкрили раните,

Наместват си короните, за да са вашите принцове.

За вас, да са единствените и богоизбраните.

Или пък, просто искрено със страст, да ги обичате.

Тъй, без да ги сравнявате и без да ги променяте.

Несъвършени, искрени и много много влюбени.

Просто, да ги прегърнете. Просто, да ги приемете!

Да се почувстват вкъщи! Не странници изгубени!

Защото скъпи мои, когато се завръщаме 

привечер вкъщи свалящи и робите, и маските!

Тогава сме най-истински, най-чисти за прегръщаме!

С еднаква страст за грижата, за любовта, и ласките.

За туй, любете себе си, тъй простичко и искрено!

Приели се, каквото сте! Невинно без условия.

Любете нежно принца си, без фалш и без претенции.

Любете го, безкористно! Любете го единствено!

Защото любовта, не търси референции.

Не се интересува тя от род и от съсловие.

Тя просто иска, да се себеосъществява!

А другото, повярвайте е суета и плява!

© Ивайло Апостолов 

22.02.2025

БЛАГОДАРЯ ТИ, ДЕВО ПРЕСВЕТА

Благодаря ти, Дево Пресвета,

че майките под плаща си закриляш.

Че милостива длан, над непорочната душа 

на детството протягаш и разбираш!

Пред твоята икона, в самота

днес тихо падам и на колене смирено моля.

забравил гордост, его, суета.

И нека бъде Дево, твойта воля!

Знам, изворът на моята душа

размътен е, животът ни е кал.

Сгрешил, покайвам се. Покаял се, греша.

И прошка диря, да се утеша 

тъй много загуби и болки преживял.

Покайвам се с разтворено сърце

и търся откровение и мъдрост.

Към мене-грешника аз моля, майчинско лице

ти обърни. И помогни ми, да намеря пак светлик и твърдост!

Не търся ключ за Райската врата.

Сърцето, разумът ми пречисти като сребро!

За да намеря път през пропастта 

и да живея само, за добро!

И моля милостта на твоя Син!

На благост и човечност, да ни учи.

О, Господи помилуй и прости!

И ни води напред смирени, с вяра и единни, да сполучим!

© Ивайло Апостолов 

19.02.2025

ВЗЕМЕТЕ СИ ИСКРИЦА ДОБРОТА❗

 

Хей хора, следващи лудешкият си бяг,

за миг поспрете и човечност си вземете!

Почти за нищо, за едно Благодаря, 

една приятелска протегната ръка в навявания сняг...

Безплатно е приятелството, просто длани протегнете!

Вземете си искрица Доброта!

Не искам нищо! Просто, за усмивка!

И после я върнете към Света!...

И вижте как безчувствената му обшивката 

разпуква се. И изпод нея нежна, мека

разцъфва пак душата на човека!

Една усмивка просто, малък жест.

Приятелска ръка... Нима е много!?

И ще се удивите, колко са онези,

обърнали се пак, с лице към Бога!

Хей , всички вие , с каменни лица,

свалете маските на гордото си Его

поне за миг пуснете в своите сърца

жив спомена, че сме подобие на Него!

Вземете малко съвест и морал

и малко толерантност на промоция!

Добри обноски си вземете, на чувал

и заменете арогантното безочие!

Бъдете мили! Вярно, не боли!

Не ще умреш, за миг, да си любезен!

Че всичките сме възли от бодли!..

За миг поне, почувствай се полезен!

Сбъдни, приятел нечия мечта!

Повярвай, честно нищичко не струва.

Просто пусни навън, да диша любовта

към ближния. На отчуждението не робувай!

Да поизтупаме прашасалите чувства 

и да излъскаме човечността в сърцето си !

Да сме спонтанни си е истинско изкуство.

И да се вслушаме отново във сърцето си!

Малко внимание и малко доброта,

мъничко нежност, грижа и смирение

от всеки!

И ще разцъфне по-добър Света.

Това е толкоз просто уравнение

за Утро по-добро! ... А може би, решение навеки!

© Ивайло Апостолов 

18.02.2025

ЗА ОЩЕ МИГ СЪС ТЕБ

За още миг със тебе споделен,

да дам готов съм най-безценното в живота.

Не тръгвай още миг! Постой до мен!

В една прегръдка сподели мечтата ми самотна.

За още миг, със тебе времето, да спрем

изгубени във още миг сърдечност.

Обагрили оловното небе

със свойта неподправена човечност.

Без памет, без къде, защо и как,

без всякакви измислени условности,

за още миг, да спрем напиращият мрак,

под пътя млечен, като в безтегловност.

Забравили за суетата на Света 

за още миг, да си принадлежим.

Отдадени на вечността, на любовта,

да изгорим и да се преродим.

И този миг блажен, като в триптих,

дори южнякът, да не наруши, ще затаи дъхът си.

и той ще оживее само в моя стих.

За да го спомням винаги в съня си!

За още миг, последен миг постой със мен!

Ивайло Апостолов 

17.02.2025