четвъртък, 24 март 2022 г.

В ЖИВОТА НАУЧИХ...

 


В живота научих, че прошка се дава,

когато юзди на гнева си наденеш.

Че благодарност и обич, в Дар се даряват.

Насила не можеш от друг, да ги вземаш.


Разбрах, че в сълзите скръбта ни не гасне,

но носят смирение. Дават утеха.

Че малкото цвете, с любов ще порасне,

а в многото грешки, се ражда Успеха!


Научих, че Дом е, не скъпата къща,

а място, където със обич си чакан.

И място, където жадуваш завръщане,

апък на тръгване, тръгваш разплакан.


Научих, че времето не е лек, за раните.

Не е и учител, щом си лош ученик.

Че обич и страх растат, когато ги храните.

Че по-полезен си Жив, а не мъченик.


В живота научих, че ласката нежна

по-силно от огън разпален изгаря.

Че в болката, често се ражда Надежда,

а характерът в пепелта на пожара.


В живота научих, че истина трябва,

да се гледа в лицето. Очи, във очи.

Че струваш, колкото дал си. Че алчността, те ограбва. 

Че успехът "на всяка цена", ти горчи!


Че който те съди, не те заслужава, а

обичаш ли някой, го приемаш, каквто е. 

Че живеем за Чест и е преходна Славата. 

Че е по-добре, да си хищник, отколкото стръв. 


В живота научих, че децата са силни

щом дадем им криле. Но им трябват и корени.

Че сложните връзки, са нестабилни.

Но само Заедно няма, да бъдем преборени! 


Че в нас измерения са и Рая, и Ада. 

И входа и изхода, са наши решения. 

Че децата са най-голямата наша награда. 

И единствено истинско наше спасение... 

Ивайло Апостолов

 24.03.2022

сряда, 16 март 2022 г.

ЖИВОТЪТ Е И РАДОСТ, И ТЪГА❗

 



Животът е и радост, и тъга.

Животът, казва истината стара,

е като дим от палната цигара

по вятъра,... и огънчето й, пробляснало в прахта.


Животът е мигът сърдечен гъдел

и пеперуден трепет под лъжичката.

Проблясък мимолетен, щом си лъгал,

след който, просто те забравят! Всички!


И може би, любов ако си давал,

Добро си посадил, за нечие щастие.

За нечия мечта, да си поставил

основи и криле, не ще угасне


и споменът за тебе, във сърцата

на хората, по пътя ти пресрещнати

с чиято мъка, по сълза изплакал си

или ръка подал си, в пътя грешен.


Защото всеки, някога живота

поставя "по очи" и "на колене".

И всеки губи някога посока...

И само твойта вяра във Доброто,

и в хората, отново го променя!


С една искрица топла във сърцето,

с един усмихнат спомен, в нечий мисли

оставаме след себе си, братлета!

Оставаме ❗ Неопетнено чисти.

Всуе е всичко друго❗ Суета и пепел❗


Ивайло Апостолов 

17. 03.2022


(Вдъхновено от приятелят ми Стефан Александров) 

МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ❗🦸

 



Героите водят своите битки епични. 

На коляно приклякат, но не падат по гръб.

Но собствено образи те са трагични,

че никой не вярва във тяхната скръб.


Героят, разказва легендата стара, 

е бойна машина. Той няма сърце ❗

На всеки низвергнат, поема товара.

Спасява девиците, той на ръце❗


На помощ притичва се, щом е опасно.

И с вятърни мелници, води борба.

Няма нужда от помощ, това си е ясно,

от приказна всяка творба.


Подтиснати, слаби, пак той защитава.

И битките води с достойнство и чест.

Но с венецът от лаври и мимолетната слава

Героят е всъщност дълбоко злочест.


И всичките свикват, че той им помага. 

Че води техните битки, за равни права.

Че той им е длъжен. Защо пък, награда!?

Били го ранили!? Какво от това!?


Как, ти ли не можеш? Вярвам в теб! Ще се справиш❗

Потупват по рамото, пляскат с ръце...

Но никой ръка не подава! Не брани

Героя! Той няма нужда от помощ! Той няма сърце!


И пада Героя изтощен и премазан, 

от чуждите битки и свойте лични войни.

Със рани кървящи от всички зарязан,

Ревящи памфлети, но все отстрани❗


Във всяка балада умира Героя❗

Умира епично, но толкова сам❗

Тълпата реве, че напуснал е строя.

Не за него, за себе си❗Без капчица срам❗


Съдбата такава е, нечестна и          несправедлива❗

Сам страда героя❗Подтиска сълзите

и пак, сам умира❗

Всеки крах, сам преглъща❗Във всяка болка предаден и сам❗

От "AVE❗", до " Разпни го❗", тълпата крещи

от трибуните, с пуканки, с кенчета бира❗

Героя умира самотен❗Умира съвсем неразбран❗

Ивайло Апостолов 

16. 03. 2022

вторник, 15 март 2022 г.

Пост празнично❗🤔

 


Поредният празник в място, което НЕ е за празнуване, но за нас е станало част от начина ни на живот❗


Големината на празника, не зависи от големината на повода, нито от времето, мястото, пространството или броя на хората❗...

Зависи от хората, от големината на чувствата и здравината на връзките помежду им ❗

Живота ви може да е пълен с хора❗Може, да наситен с екстремни предизвикателства и успехи, и "купона", винаги да е на 💯 %❗... И пак, да нямате усещане, за общност, празничност и щастие❗... 

А може и да е простичък и семпъл❗... С малките си радости и постижения. Споделен с няколко човека, които заемат голямо място в сърцето ви, а вие, в тяхното❗И да имате всичко, от което се нуждаете и радостта, че сте живи❗💖

Казват, че "кръвта, вода не става"❗

Но често се случва така, че живота променя понятието ти за семейство, за близост и грижа, хората от близкото ти обкръжение и качеството на връзките помежду ви ❗

Живота и взаимоотношенията ни с хората, са едни от най-динамичните променливи около нас, които често могат да се повлияят дори само от един от десетките ни ежедневни избори❗

Знам, че не ви казваме нищо ново❗

Просто в забързаността, припряността и суматохата, често го забравяме❗А в гълчавата, изнервеността и суетата, подтискаме вътрешният си глас❗


За това, Пожелаваме ви хора, които да са в живота ви константа, въпреки всичко❗


Пожелаваме ви от все сърце, да имате винаги около себе си точните хора в делниците и трудностите❗И празничността, ще съпътства живота ви, дори не винаги, да е лесно и забавно❗💞

ЗДРАВЕЙТЕ И ДЕРЗАЙТЕ ❗ 💖

А на мен, Честит ми половин век❗💗




И дано продължава все така, през годините ❗💞




Порицаван от някой, от други обичан.

Не искам на никого аз, да приличам.

Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.

Нерядко предаван, или "свой, между чужди".


Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.

Живота на друг да живея, не искам!

Опитвам, да грея! Не, да отразявам!

Понякога крея. Но падна ли, ставам!


И пак продължавам, през калта на зависници.

Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!

Веднъж с влага в очите...

Друг път разкъсван в дилеми...

Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.


50 ме пресреща и подава ми сметката.

Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!

Не мразя. До колкото мога, прощавам. 

За помощ ръка, на който мога подавам.


От завист далеч, от сплетните и злобата.

С усмивка, за меч не досегнат от снобите. 

Аз уверено крача в свойта посока.

Не свеждам глава. Държа я високо.


През възходи, падения и самозаблуди,

с някои свои прозрения, но все още очуден.

Аз обичам живота си и го живея

с любимите хора, тъй както умея.


И дано продължава все така, през годините!

Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!


Ивайло Апостолов 

15. 03. 2022 

четвъртък, 10 март 2022 г.

Стимулиране и развитие на говора и езика

 Стимулирането на говорното развитие се получава, когато активно се говори и чете на детето. Играят се съвместни игри, в които то се научава, че има правила, следва инструкции, постига резултати. Не винаги е важна победата в играта. Важно е да има партньорство, което носи емоционална удовлетвореност и силно впечатление от страна на детето. 

Съвремието е много трудно за родителите, тъй като работният ден е дълъг, задачите са много, а времето за семейството и децата е малко. Важно е и малкото време, прекарано заедно да бъде ползотворно. Изключете телевизора, оставете смартфона и общувайте с детето си, отделете едни 5 минути само за вас и детето.


Основен текст

събота, 5 март 2022 г.



Както казва една приятелка "Ако си странна птица, всички ще те питат, защо си странна и никой няма да се интересува, защо си ПТИЦА"!... 
✨Истината пичове е,
че изобщо няма защо да ви пука, за мнението на разни тъпи кокошки, патки, пуйки и самоповярвали си пуяци и пауни, повечето от които дори не могат да летят добре!
Разперете криле и летете!
Само любовта, която дава свобода и криле на духа, е важна! 💖
Всичко друго е пепел!
Особено мнението на патици, които не са част от живота ви!
Винаги възкръсвайте от тази пепел! 💖 ✨

Добро утро!
И безметежна неделя, ви желая! 🤍🍀

Още няколко думи, за "мита за героя" и "заучената безпомощност" на"жертвата"❗

 

Неотдавна Facebook ми припомни един пост от преди 10на години, който ме накара, да се замисля отново върху темата, за "мита за героя" и "заучената безпомощност", не рядко, добре осъзната и превърната в успешен механизъм, за манипулация ❗

Тъй като мисля, че това е нещо важно, бих иска, да дам и на вас още малко "храна, за размисъл" :


Имам един любим цитат на Джони Деп по въпроса, за "Героите" и "жертвите" : " Човек плаче не защото е слаб , а понеже е бил силен твърде дълго време ."


Но хората обикновено приемат нещата праволинейно и действат първосигнално.

Приемат за "даденист" нечия сила и готовност, да се бори (за идеалите си и за другите) и да помага. И оставят "Героите", да се оправят сами (и дори да виждат, че имат нужда от помощ, най-много да ги потупат по рамото и да им кажат " Стегни се! Ще се справиш! ") и помагат на "жертвите", които най-силно викат, за помощ!

Без да си създават неудобството, да се замислят, че И "героите", са хора и нищо човешко не им е чуждо!  Имат нерви, чувства, праг на търпимост, предел на физическа издържливост!...

Просто са малко по-склонни, да споделят Човечността, която е "задрямала" във всеки от нас!...

Те имат малко повече кураж, да бъдат себе си, да отстояват мнението и идеалите си, и да постъпват правилно!... 

А "жертвите" всъщност, нерядко се оказват маски, зад които се крият най-лукавите хищници!


Но хората не обичат, да мислят! Защото мисленето, изисква усилие и ни вади от "зоната ни на комфорт"!

Мисленето е смущаващо, защото ни кара да се съмняваме, а съмнението, руши илюзорните рамки на образа на светът такъв, какъвто сме си го създали и води, до още мислене!

А колко по-лесно би било всичко, ако просто постъпвахме така, както бихме искали, да постъпят с нас! 💞


За всички ни, моментът е труден❗

За това, не се фокусирайте върху лошото❗

Не се капсулирайте❗

И най-вече, не се ограничавайте просто с публикуването на постове на стените си❗


Обадете се на хората, които обичате - на родителите си,... на близките си,... на приятели, които не сте чували отдавна❗💞...

Идете❗... Попитайте ги, как са❗💗... Имат ли нужда от нещо⁉️...  Отделете им време❗(Особено, ако живеят сами). Та дори и само, за да помълчите❗


Да, определено всички имаме нужда от ПОЗИТИВНИ ПОСЛАНИЯ❗Но още по-безкрайно нужно е БЛИЗКОТО ЕСТЕСТВЕНО ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ и РЕАЛНА ГОТОВНОСТ, ЗА ПОМОЩ❗💞

Защото онова, от което се нуждае най-много човек в труден момент е, ДА ЧУВСТВА, ЧЕ НЕ Е САМ❗💞

А най-добре чувства това, когато НАИСТИНА, НЕ Е❗💞

Благодаря ❗ 🍀💙🍀


Здрави и честити, да сме всички! 🌺

 💞🌺💞🌺💞

За всичките ми приятели, независимо колко са ми близки, защото вярвам, че е ВАЖНО❗

Всеки минава през трудни моменти в дадена част от живота си. Животът не е лесен. Затова ще ви дам малко храна за размисъл: знаете ли, че най-силните хора всъщност обикновено са най-чувствителни? А знаете ли, че тези, които показват най-много грижа към околните най-често стават жертва на несправедливо отношение? А че тези, които обикновено полагат грижи за останалите през цялото време, всъщност имат най-голяма нужда от това някой да се погрижи за тях? Може би не знаете, но трите най-трудни за изричане фрази са "Обичам те.", "Съжалявам." и "Помогни ми.".


Понякога е нужно, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да погледнеш зад усмивката на някого, който само изглежда щастлив, за да видиш болката, която може би изпитва.


До всичките ми приятели, които минават през труден етап в момента или имат близки, които минават през такъв: нека да започнем инициатива за добри намерения❗💝 Имаме нужда от такива. (Ако не видя името ти - ще разбера❗💞) 


Ще си позволя да ви помоля да копирате и публикувате от свое име този статус за поне час, за да подкрепим тези, които имат проблеми в семейството си, със здравето или работата си или изобщо каквито и да е трудности, за да им покажем, че някой го е грижа.

Както казва Ейдриън Рич:

" Трябва да има хора , между които можем да седнем и да плачем и пак да бъдем воини ."

Нека бъдем ТЕЗИ ХОРА❗💞

Нека го направим за всички, защото никой не е имунизиран срещу тези чувства❗💗

Нито е застрахован, срещу превратностите на живота❗💞 Надявам се да видя това по стените на всички ви за морална подкрепа❗💞 Знам, че някои от вас ще го направят❗ Аз го направих за човек, на когото много държа

и ти можеш също❗💝


За всички ни, моментът е труден❗

За това, не се фокусирайте върху лошото❗ Не се капсулирайте❗

Обадете се на хората, които обичате - на родителите си,... на близките си,... на приятели, които не сте чували отдавна❗💞... Защото онова, от което се нуждае най-много човек в труден момент е, ДА ЧУВСТВА, ЧЕ НЕ Е САМ❗💞

Благодаря ❗ 🍀💙🍀

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...