Достъпната среда в България - Характерни особености

 

"Достъпната среда съществува! 

Просто е трудо, да се добереш до нея!" 

Сергей Рийт

        Най-общо достъпната среда е осигуряването на свободен достъп и безпроблемно предвижване на всички групи хора, в това число и на всички групи хора с различни увреждания, навсякъде в градската и извънградската среда и инфраструктура.

        Правото на свободен достъп е гражданско право, пряко свързано с други основни граждански права като правото на труд, правото на образование, правото на здравеопазване и др. Тоест, неспазването на това право (било то, дори и поради незнание и несъзнателно несъобразяване със специфичните потребности на тези групи хора), е форма на дискриминация, спрямо групите хора, които това ограничение (на правото на свободен достъп и предвижване) касае пряко.

        Както всички знаем, всяко тяло притежава определени физически параметри като височина, ширина, обем, маса и др. И всяко тяло, неизбежно се подчинява на физическите закони, както и на законите на динамиката, механиката и кинематиката.

        Въпреки, че всичко това ни е добре известно, нерядко го забравяме! Ако сме нормално развити човешки индивиди, с поне относително добре развита двигателна култура, сензитивния период за активно формиране на двигателните навици, е характерен за първата година-две, след нашето раждане. През този период, ние се научаваме поетапно, да движим целенасочено и все по-прецизно волево да контролираме движението на главата, ръцете и краката си. Докато се вертикализираме и проходим стабилно самостоятелно. Тъй като този период е вече отдавна отминал, тези движения почти изцяло са се автоматизирали. 

        Все пак, физиката и динамиката понякога ни напомнят за себе си, когато например, не сме преценили достатъчно прецизно съотношението между мястото, през което или откъдето сме рашили да минем и собствените си габарити. Например, когато слизаме по стръмните стълби от втория, към първия етаж на „Детско Отделение“ в МБАЛ-Благоевград. В следствие на което, усещаме противодействието на твърде ниският таван, върху главата си.... Или пък, ако по време на планински преход, забравим че раницата, която носим на гърба си, е по-висока от собственият ни ръст и в следствие на закачването и за някой по-нисък клон, усещаме действието на земното притегляне върху седалищните си части.

        Сигурно вече се питате, какво общо въобще има това със достъпността на средата!?

        Известно е, че едно от главните условия, за оцеляавнето на даден животински вид е адаптацията. Тъй като обаче, човекът не от животинските видове, които са известни с особено високата си способност за приспособяване, още преди няколко хиляди години, нашите праотци, за започнали, благодарения на активното развитие на своя интелект и горни крайници, да приспособяват, все повече средата към собствените си потребности.

        Човешкият организъм, както всеки друг биологичен механизъм, притежава определен „комплексен работен капацитет“. Т.е. благодарение на всичките си подвижи и полуподвижни сглобки, каквито са например, ставите, междупрешленните връки и др, той може да извършва определен „стандартен набор“ движения, които варират в определени граници в зависимост от някой наследствени белези, типа телосножение, активното натоварбане с движение, спорт и др.

        В изключителните случай обаче, в резултат на различни вродени аномалии, родилни травми, механични и други увреди, този двигателен капацитет е в различна степен намален. Следователно „стандартната“ потребност от наличието на определени условия, за нормалното и безпроблемно предвижване от точка „А“ , до точка „Б“, са значително завишени!

        Степента с която адаптираме средата обаче, (много по-често, отколкото си даваме сметка) НЕ отговаря адекватно, на актуалните потребности на хората с двигателни дефицити. А също така и на други групи хора с различни дефицити, 

        След като в България се ратифицира „Международната харта за правата на човека“ и особено след като на 1 януари 2007 година страната е приета за пълноправен член на Европейския Съюз, тя започва постепенно „да се отваря“ и по отношение приемането на международните изисквание и стандартни, за защита и гаранции, за спазването правата на отделните социални групи, в това число и на хората със специални потребности.

        През 1995 година е приет „Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите“, който под влияние на Европеския Съюз и Световната банка през, а 2001г е ревизиран.

        На 2 септември 2004 г. 39-то Народно събрание приема „Закона за интеграция на хората с увреждания ; Обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.;

        На 26.11.2003 г  се приема така наречената НАРЕДБА № 6. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии. Наредбата е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и е подписана от министъра на земеделието и горите, министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Наредбата е обнародвана в., ДВ, бр. 109 от 16.12.2003 г., и влиза в сила от 16.01.2004 г., отм., бр. 54 от 14.07.2009 г., (Приложение 1) . Малко по-късно - на 1 юли2009 г. се приема и НАРЕДБА № 4 , за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Обн., ДВ, бр. 54 от 2009 г.; доп., бр. 54 от 2011 г.). В последствие се приемат и редица други нормативни и поднормативни актове, конкретизиращи и уреждащи в по-големи детайли параметрите, за гарантиране защитата на правото на свободен достъп и безпроблемно предвижване, на отделните групи хора със специални потрености.

            Ето някои основни положения в Наредба 6, уреждащи разглежданият проблем:

    Чл. 1. (1) С наредбата се определят общите изисквания, правилата, нормите и нормативите при проектиране и изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии на Република България с оглед ползването й от цялото население, в т.ч. от хората с увреждания.
Чл. 4. (1) Достъпната среда и нейните елементи трябва да осигуряват безпрепятствен достъп за цялото население, в т.ч. за хората с увреждания, и включват: 1. пешеходни пространства; 2. кръстовища и пешеходни пътеки; 3. елементи за преодоляване на различни нива; 4. места за паркиране; 5. спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници; 6. елементи на обзавеждането на достъпната среда. 
(2) За хората с различни видове увреждания се спазват специфичните изисквания при придвижване, в т.ч.: на дълги разстояния, по наклонени повърхности, с технически помощни средства, с водач, при пресичане на улици, качване и слизане по стълби, стоене, натискане на бутони и хващане, осигуряване на обсег на достъпност и височина на погледа 

    Чл. 13. Подемните платформи отговарят на следните изисквания 1. имат размери най-малко 75 сm на 120 сm; 2. при местата за влизане в платформата има свободно пространство с размери 75 сm на 120 сm за маневриране с инвалидна количка; 3. горният ръб на таблото за управление е на височина до 120 сm от нивото на платформата; 4. платформата се управлява с една ръка и не води до усилие 

    Чл. 16. (1) Броят на местата за паркиране за автомобили на хора с увреждания се определя, както следва: 
1.най-малко две места за паркиране се предвиждат в паркингите до 50 места; 2. най-малко 3 на сто от общия брой на местата за паркиране се предвиждат в паркингите с повече от 50 места; 

    Чл. 52. Помещенията и пространствата за общо ползване в спортни сгради и съоръжения се изпълняват при спазване на следните изисквания: 1. в зали с трибуни до 1000 места са предвидени най-малко 4 места за зрители в инвалидни колички; в зали с повече от 1000 места най-малко 0,5 на сто от общия брой на местата са предназначени за зрители в инвалидни колички; 2. достъпните места са разположени при спазване изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 2 и 4 .     Чл. 53. (1) Помещенията и пространствата за общо ползване в библиотеките отговарят на следните изисквания: 1. най-малко 5 на сто от местата в читалните, но не по-малко от едно място са предназначени за хора в инвалидни колички; 2. достъпното място отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ; 3. в читалните са осигурени места за разминаване с широчина най-малко 180 сm. (2) Картотечните шкафове се свързват с достъпен маршрут. Пътеките между шкафовете са с широчина най-малко 90 сm, а достъпната височина за ползване на шкафовете е от 40 до 135 сm от нивото на пода (фиг. 32). 

    Чл. 54. В изложбени и музейни зали, експонатите се свързват с достъпен маршрут. 

С Наредба 4: се определят изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите (елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания. Чл. 1. (1)

При оценяване съответствието на инвестиционните проекти на строежите в експертните съвети на одобряващите администрации и в държавните приемателни комисии за въвеждане в експлоатация на строежите, участват и представители на национално представителните организации на хора с увреждания и за хора с увреждания. Чл. 3. (3)

Наредбата разглежда детайлно всички конкретни изисквания  и условията, на които трябва да отговарят  и инфраструктурните обекти отвън, както и ергономичността, достъпността и безопасността на техния интериор.

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УРБАНИЗИРАНАТА ТЕРИТОРИЯ И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Чл. 4. (1) Елементите на достъпната среда в урбанизираната територия са, както следва:

1. пешеходни пространства;

2. кръстовища и пешеходни пътеки;

3. елементи за преодоляване на различни нива;

4. достъпни места за паркиране;

5. спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;

6. елементи на обзавеждането на достъпната среда.

(2) За хората с различни видове увреждания се спазват специфичните изисквания при придвижване, в т.ч.: на дълги разстояния, по наклонени повърхности, с технически помощни средства, с водач, при пресичане на улици, качване и слизане по стълби, стоене, натискане на бутони и хващане, осигуряване на обсег на достъпност и височина на погледа (фиг. 1, 2, 3 и 4).

(3) Информация за контраста и за подходящото осветление на повърхностите с оглед ползването им от хора с увреждания без опасност от заслепяване е дадена в приложение № 1.

 За да бъдат оптимално ергономични и достъпни инфраструктурните обекти, те трябва да са съобразени с основните размери на стандартната инвалидна количка, които са както следва.

Основни размери на инвалидна количка:

Фиг. 1. Необходими минимални площи и размери при придвижване

Фиг. 2. Обсег на достъпност на ръцете на човек в инвалидна количка (в cm)

Означения:

1. Плътната линия - достъпност за жените.    2. Прекъснатата - достъпност за мъжете.

Фиг. 4. Минимална широчина на достъпните маршрути

Чл. 5. (1) Елементите на достъпната среда се свързват помежду си с достъпен маршрут, както следва:

1. от улици и пешеходни пространства до достъпен вход на сграда или съоръжение;

2. от достъпни места за паркиране до достъпен вход на сграда или съоръжение;

3. от спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници до достъпен вход на сграда или съоръжение.

(2) В урбанизираните територии с първостепенно значение се устройват следните достъпни маршрути:

1. от приемните сгради на транспорта (автогари, железопътни гари, летища, морски и речни гари) до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

2. от сградите на лечебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

3. от административните сгради на централните изпълнителни органи и на общинската администрация до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

4. от достъпните сгради на учебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

5. пешеходните пространства в централните зони на урбанизираните територии, предназначени за многофункционално ползване;

6. от достъпните сгради за обществено обслужване и достъпните жилищни и производствени сгради до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране.

(3) Изградените достъпни маршрути, пространства и елементи на урбанизираните територии се обозначават с международния символ за достъпност (фиг. 5). Те се осигуряват с осветление с минимална осветеност 20 lx, измерено на нивото на пода и насочено по начин, удобен за ориентация на хората с увреждания, без да се създава опасност от заслепяване.

                         Фиг. 5. Международен символ за достъпност

                В момента българският Законодател, в лицето както на централната власт, така и на Общинските съвети е изградил една относително добра нормативна база, гарантиращи защитата разглежданите тук права на Суверана, за свободен достъп и предвижване. Това обаче, за огромно съжаление не означава задължително, че автоматично, те са спазени!

        Поради недостатъчният контрол и работата „на парче“ в различните Общини, спазването на постановените условия и изисквания, е гарантирано и осигурено в различна стапен.(Обикновено, недостатъчно задоволително.) И за огромно съжаление на пряко засегнатите от разглежданите разпоредби групи хора, Община Благоевград (въпреки „добрите намерения“), не може да се похвали, че е сред най-образцовите Общини в това направление!

        Друг много добър пример за добре обмислено, обосновано и детайлно технически изработено становище на местното самоуравление, във връзка с достъпността както на обществената среда, така и в сградната инфраструктъра е „Наредбата за изграждане на общодостъпна среда в гр. София, съгласно приложение № 1“. Приета от Столичен общински съвет (чл. 27, ЗЗРСИИ чл. 31, ППЗЗРСИИ чл. 22, ЗМСМА (Доп. с Решение № 3 по протокол № 37 от 29.04.2002 г.)(Приложение 3)

        Изграждането на рампи, полагането на тактилни плочи и монтажът на тактилни плоскости и ивици, за безпрепятственото предвижване на хора с увреждания, са важен елемент от осигуряването на достъпна среда при изграждането градската инфраструкрура.

Изграждането на рампи се налага, когато наклонът на терена е по-голям или трябва да се преодолее определена денивелация, без да се използват стълби, като особено важно условие при изграждането на рампите за достъп на хора с увреждания е избора на подходящ наклон, така че придвижването да е лесно и безпроблемно както в сухо време, така при дъжд или снеговалеж, както и нейната повърхност задължително, да се завърши така, че да не позволява нежелано плъзгане на помощното средство или придружителя, който го управлява, ако то не се уравлява от самият човек с увреждане. За целта надлъжният наклон трябва да е не повече от 5 % (1:20) и напречен наклон от 1,5 (1:66) до 2,5 % (1:40) и се прави специална замазка с изпъкнали или вдлъбнати форми или върху рампата директно се монтират тактилни плоскости.които могат да бъдат метални или гумирани.

Тактилните плоскости са с различни релефи и осигуряват защита от плъзгане от една страна, а от друга се използват за ориентация на хора с намалено зрение. 

Използват се както за закрити, така и за открити пространства. Тактилните ивици се монтират най-често преди началото на стъпала (и на горното, и на долното ниво) и преди всяка една промяна в денивелацията на терена, през която минава пешеходния достъп, като подстъпите, на краствища и пешеходни пътеки. На тези места , те служат както на хората с намалено зрение за ориентир, че следват стъпала, промяна в наклона или посоката на движението. Така и на хората с помощни средства и майките с детски колички, за облекчаване на достъпа превенция срещу подхлъзване.

Тактилните бетонови плочи се монтират в по-малки пространства – до няколко квадратни метра. Те представляват тротоарни плочи с размери най-често 40/40 см с линейно или пъпковидно оребряване и се монтират предимно при скосяването на тротоарите, което се прави за улеснение на преминаването на колички на хора с увреждания и колички с малки деца. 

Тактилната маркировка е много важна във всяка среда на обитание и почивка и се използва за ориентация на незрящи и слабо виждащи хора. 
Тя се прилага, за да осигури безопасно пресичане на пътища, указание за посоката на движение и за смяната на посоката на движение, както и при наличие на някакъв вид препятствие. 

Някой други от съществуващите вече на пазара многобройни средства в помощ на осигуряванео на достъпност на средата за хората с увреждания, при преодоляването на различна по големина денивелация и при наличие на стълби без изградена рампа са:

Мобилният лифт и Стълбищните платформи за инвалидни колички предназначени за хора с увреждания, който обаче може да бъде използван и от хора, които се затрудняват да влязат или излязат по стълбите-възрастни хора или такива, които се възстановяват от травми или заболявания. Лесен за употреба. Ползвателя трябва да седне на седалката, която се намира от предната страна и да се придвиже до ръба на басейна. Заключете спирачката и натиснете бутона за спускане. За да повдигнете седалката, натиснете бутона за вдигане.

Стълбищна платформа за инвалидни колички 
Стълбищна платформа за инсталация е наклонена платформа за стълбищни рамена със завои. Подходяща е за инсталация в тесни пространства. За разлика от други задвижващата система не се намира на платформата, а в горната част на релсовия път. Тази платформа отговаря на всички европейки изисвания за комфорт и безопасност

Един прекрасен местен пример за подобно „общодостъпно помощно средство“ от Благоевград е и специализираният асансьор за хора с инвалидни колички, между Подполощадното пространство и пл. „Георги Измирлиев“, който обаче за съжаление не работи, откакто преди повече от година беше преместен на ново място!

Преносими алуминиеви рампи 1520 мм. Предлагат се с дължина 152.00 см и са подходящи за употреба за рингови колички, акумулаторни колички и скутери. Леки и лесни за употреба с нехлъзгаема повърхност.

Леки и лесни за пренасяне. Предлагат се като чифт. Рампата е с грапава повърхност за по-добро сцепление, надигнати ръбове и специална секция в горната част, която лесно се прикрепва към ръба на горното стъпало или задницата на превозното средство.

Сгъващия механизъм осигурява компактност на рампите при складиране или транспортиране. 

С напредването на технологиите се произвеждат все по иновативни помощни средства, в помощ на хората с различни дефицити. От Устройства за изкачване на стълби за инвалидни колички серия и инвалидни клички, изкачващи стълби, до екзоскелети, подпомагащи вертикализирането и самостоятелното предвижване на човекът със дефицити в обема на движение на долните крайници.

        Но нека спрем , да мечтаем и да се върнем още малко към свързаните с достъпността на градската среда елементарни изисквания за свободно и бизопасно предвижване на хората с увреждания.

        За нормалното предвижване на помощни средства в сгрданият фонд е необходимо задължителното спазване на определени технически параметри, като например манимален допустим размер на асансьорната кабина. За да може тя , да поеме безпроблемно инвалидната количка на човекът със сециални потребности и евентуалният му придружител.

        Към настоящият момент например, това условие не е изпълнено не само в сградата на Община Благоевград, но и в поляма част от останалите институции. Което в комбинация с тесните вити стълби прави, абсолютно невъзможен достъпа до Отделите на Агенция Социално подпомагане, които са на последните етажи на Общината. В НОЙ-Благоевград, например са решили този проблем, с подвижна рампа.

        Освен това, друго необходимо задължително условие за достъпност е минималният допустим размер на широчината на вратите безумни абсурди като в МБАЛ-Благоевград, където освен, че единият подстъп към ТЕЛК комисията е през стълби, при вторият подстъп, след един от частичните ремонти, вратата беше така стеснена, че през нея не можеше да мине индалидна количка. Така че ТЕЛК-ът беше станал абслютно недостъпен за всички хора, предвижващи се с помощни средства. Слава Богу, поне този проблем е вече решен!

        Все още остават актуални обаче проблемите с визуалната и звукавата сигнализация, които са належащи за ориентиране на глухите и незрящите хора. Такива липсват както във всички асансьори и автобуси, така и след грандиозните ремонти на движението и премахването на светофарите, на всички крастовища и пешеходни пътеки в Благоевград.

        Без светлинната маркировка, както и без звуковата сигнализация, за хората с увредено зрение и слух, а и за някои хора от аутистичният спектър например, става абсолютно невъзможно, да се ориентират, кога могат да преминат безопасно пътното платно, както и на коя спирка или етаж трябва да слязат. Така за тях става задължително, наличието на предружител, което невинаги е възможно и автоматично отнема правото им на самостоятелен и независим личен живот.

        В целия Европейския съюз се прави много за осигуряването на достъпна среда за хората в неравностойно положение за да могат те да бъдат колкото се може по самостоятелни . В повечето европейски държави, а вече и в България, (основно в София ) има спецални платформи в автобусите на градския транспорт предназначени за по лесното качване на хората с увреждания без чужда помощ . В Благоевград до скоро имаше само един адаптиран автобус с нисък под, подход и място за инвалидни колички. Радостното е, че вече са няколко такива, някой от които са дори с рампи, които за съжаление изобщо не се ползват.

        Статистиката сочи, че лицата с увреждания са приблизително 10% от населението на Европейския съюз, като по-голямата част от тях са възрастни хора. За това с подписването на Договора за създаването на Европейските общности (ДЕО) през 1997г. в Амстердам, в Европейския Съюз се въвеждат специални изисквания относно недопускането на дискриминация и осигуряването на равни възможности на хората с увреждания и активна борба със социалната им изолация.

        Във връзка с тези изисквания и Република България развива законодателство, създаващо правни хорми за недопускане на дискриминация и провежда макари и не особено последователна и стратегически планирана политика свързана с тяхното прилагане. А също така и за създаване на равни възможности и социално включване на уязвимите групи в обществото, в т.ч. хората с увреждания. Искрено се надяваме, че скоро истински достъпната и безопасна за предвижване среда, ще стане общодостъпен факт и в България. А защитата на правата и основните свободи на човека и утвърждаването на общоприетите стандарти в тази област ще са все по-важен приоритет в политика на Страната ни!

        И  за да завършим оптимистично, в контекста на приобщаването на децата и хората със специални потребности и активното им включване в живота на Общността. Бих искала да ви запозная с една страхотна инициатива, която показва нагледно, какво може да постигне един любящ родител, в стремежа си, да зарадва своето дете!  

        През далечната 2010 година един американски баща на дете в аутистичният спектър мечтае като всеки любящ и грижовен баща, да видие щастието в очите на своето дете. Тъй като дъщеря му Морган повече от всичко на света обича водата и водните забавления , американеца прави всичко възможно, да сбъдне мечтата й. След като всичките му опити да заведе детето си в аквапарк завършват с провал, американецът от Тексас Гордън Хартмън прави невъзможното и построява увеселителен парк за дъщеря си, а няколко години след като аква парка, става хит във водните забавления, Фондацията на семейство Хартман, неотдавна постори и втори подобен парк на включването, където всички деца и възрастни, без значение на своите дефицити или липса на такива, могат да се забавлват!  Тъй като Морган е истинското вдъхновение за баща си в начинанието, парковете носят нейното име.  „ Страната на чудесата на Морган“ и „Островът на вдъхновението на Морган“.

"Светът на Морган"-Водният парк който направи забавлението по-приобщаващо 

(последвай линка)

Автор : Tania Georgieva

Хора и съдби, които ни вдъхновяват - Запознайте се с Ксения Безуглова - "Мис Свят 2013, за жени с двигателни проблеми!

За привържениците на етикетите и рамките на диагнозите(Макар да вярвам, че тук няма такива!) :

-Когато прибързано съдите за някого, според няква диагноза помнете-диагнозата е условност, която показва физическото, психичното, емоционалното, неврологичното или интелектуалното ни състояние. Тя дава "насоки" за актуалното състояние и вероятния потенциал за развитие на личността, но НЕ Я определя като такава! Личностовите и характеровите качества, са динамична променлива, която се възпитава в процеса на развитие и може да достигне далеч, отвъд нашите предварителни очаквания, дори за средно статистическата "нормалност" !

Запознайте се с Ксения Безуглова - "Мис Свят 2013, за жени с двигателни проблеми!
 Ксения е родена на 8 юни 1983 и остава прикована към инвалидната количка след ужасен инцидент през 2008 г, когато е едва на 25 години и е бременна с първото си дете.Това я проставя пред дилема, но въпреки препоръките на ликарите и тя решава, да остане неподвижна от кръста надиолу, но да роди детето си.

"Смисълът на живота остава същият за мен: да се радвам тук и сега и да приемам това, което ти дава животьт.", казва "Мис Свят в инвалидна количка"

. Днес , тя е щастлива съпруга и майка на две прекрасни дъщери.

Ксения Безуглова в уникалният социален проект "Руската жена - Преобразяването на нацията"

След месеци на безкрайна упорита рехабилитация и тренировки, за "да се вдигне на крака", Ксения решава да се приеме и да се обича такава, каквато е. Тя не само не се отчайва и отглежда своето момиченце почти сама, но решава да посвети живота си на това, да помага на другите да не се отказват в трудни ситуации! Така създава свой собствен рехабилитационен център, където преподава уроци по макиаж и учи хора попаднали в подобно на нейното състояние, как да се справят! 💖
През 2013г Ксения печели първо място на конкурса "Мис Свят", за жени в инвалидни колички и решава като "Кралица на красотата", да бъде още по-полезна на хората със специфични потребности, като не само организира кампании, за оборудване на достъпни "социални плажове", но и работи активно, за промяна на съществуващите в обществото негативни нагласи към хората с увреждания! Така създава фондацията "Всичко е възможно"!

снимки: toreents.ru

Ксения е "Член на Обществената камара на Централната федерална окръжна комисия по въпросите на хората с увреждания при президента на Руската федерация", на "Съвета при правителството на Руската федерация". Ръководител е на проекта "Град за всички". Организатор на конкурса "Мис Вселена".

Тя е вдъхновител и движеща сила на много национални и международни социални проекти, за хората с увреждания в Русия.

Всеки здрав човек, би й завидял за тази енергия, оптимизъм и любов към живота. Трагедията, която й се случи в разцвета й, не я счупи. Животът продължава! Промяна на себе си -промяна на света" това е основното мото на невероятното, силното и хубав човек - Ксения Безуглова.

Ксения е активно ангажирана социални дейности, член Обществената камара на Централния федерален окръг на Комисията при президента на Русия за хората с увреждания и на Координационния съвет за попечителство в социалната сфера при правителството на Русия. Сътрудничи с Министерството на здравеопазването и семейно планиране за хора с увреждания. "Мис Свят в инвалидна количка" още участва активно в разработването на проекти без бариери. Провежда одит на околната среда без бариери в регионите и организира всеруски конкурс за красота сред момичета с увреждания.

" Постоянно срещам хора, които "немогат повече". Е, момчета, вие самите не знаете на какво сте способни, но ви е страх, да опитате!", казва Ксения Безуглова