МРАКЪТ Е ПРОСТО МИГ, В КОЙТО СЛЪНЦЕТО СИ ПОЧИВА ПРЕДИ, ДА ОСВЕТИ ПЪТЯ НИ ОТНОВО

- Съмнението е най-ловкият крадец, Алиса.

И най-малкото Съмнение краде Концентрацията, Мотивацията, Доверието, Вярата и желанието ни за инициатива. Измества фокуса ни и пречи на яснотата и логиката в мислите ни...

Но ще открадне точно толкова, колкото сами му позволим.

   Лудият Шапкар приклекна на коляно пред девойката, която беше приседнала върха студеният камък с невиждащ поглед и се опитваше, да подреди препускащите шеметно мисли в главата си.

- Ако искаме, да провалим някого, достатъчно е, да посеем в съзнанието му зрънцето на съмнението и ако той му даде плодородна почва, рано или късно, ще пожънем провал!

   Знам, че съмнението е упорит плевел, който израства бързо здрав и все по-силен, и дори няма нужда от грижи! Но, ми повярвай!... - продължи той бащински, както винаги, като хвана нежно главата на момичето с две ръце и я повдигна леко нагоре, докато не срещна погледа й, в който искрата на увереността трептеше колебливо.

- Погледни ме и ми повярвай, Алиса! Повярвай ми така, както аз вярвам в теб безусловно! Допусни отново моята вяра в теб в сърцето си и тя ще бъде вълшебен мехлем, за раните, нанесени от отровните тръни на съмнението!

Повярвай ми! Ти знаеш повече отколкото предполагаш.

Можеш повече отколкото си мислиш.

И си по-силна и по-храбра от всеки, който познавам!

Повярвай в себе си така, както аз и всички останали вярваме в теб!

Провалът може, да бъде край единствено, ако сам сложиш точка!

Провалът е просто поредното стъпало нагоре, по пътя към успеха! Той не ни определя! Определя ни това, което правим с него! Изправим ли се отново. Извлечем ли уроците си и продължим ли напред, без да повторим направените грешки... Запазим ли ясните си мисли и вярата в  крайния успех въпреки страха и въпреки колебанията или чувството за вина! Значи сме порасли духовно още по-мъдри и по-силни! 

Защото хората не сме съвкупност от своите неуспехи и рани от преживените загуби, а от уроците и зарасналите белези, които ни напомнят, за грешките, които не трябва, да повтаряме, за силата, която сме имали, да продължим, въпреки всичко и за това, че винаги има хора, които вярват във нас и не сме сами!

За това, стани и погледни към изгрева❗

Мракът е просто миг, в който Слънцето си почива преди, да освети пътя ни отново.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 сн.Instagram 

В свят пълен с кофти реплики и имитатори, на някой друг, които не знаят как, да живеят пълноценно собствения си живот и са нещастни, но ти дават съвети, как да живееш своя и изискват, да отговориш на очакванията им.

Имай смелостта, да бъдеш себе си!

В свят на изкуствено създадени псевдо идоли и съвременни Родоски колоси, 

не изневерявай на любовта.

В свят, където съдят прибързано по очевидното, 

дай си шанс и време, и потърси същността.

В свят, който хората се опитват, да ти налагат собствените си предразсъдъци, неосъзнати свръх компенсирани комплекси и подтиснати страхове, като истина...

опитай, да дадеш шанс на чуждите гледни точки, но търси своята и отстоявай своята.

В свят на отчуждение, апатия и абдикиране от отговорност,

запази искрата на човечността..

В свят на стремеж към унифициране и притискане, за конформизъм, и на жалки опити за парадиране, да изпъкнеш с нещо повърхностно,

не се страхувай, да бъдеш различен и не изневерявай на същността си.

В свят на лицемерие и клакьори, 

не оставяй, да бъде заглушен вътрешният ти глас и имай собствено мнение.

В свят на внушения и манипулации, на политкоректност, демагогия, пропаганда и цензура, на фейк новини и тролове, 

запази критичното си мислене и не спирай, да се учиш.

В свят на плагиати, говорещи с цитати напиши своя собствена автентична мисъл!

В свят с псевдо гурута, които ти дават готови сценарии, как да живееш и да си щастлив, 

напиши своя собствен сценарий за живота си и изиграй в него главната роля!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Ела при мен

- Ела при мен и ме прегърни!...

Утеши ме и успокой страховете ми!...

Обичай ме и аз го заслужавам!...

Дай ми вяра, че всичко, ще се оправи 

и че винаги, ще бъдем заедно!...

- Който говори?

- Детето в теб!

Обичайте и се грижете добре за детето в себе си❗ Защото ако пораснете напълно и приспите детето в себе си, губите цялата магия в живота си❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА КОТКИТЕ и ХОРАТА

- Знай едно нещо за котките и хората, Алиса! - каза Чешърският котарак, докато бавно изчезваше. Изчезването и ненадейното появяване междувпрочем, бяха негова отличителна особеност и той много се забавляваше с нейното въздействие върху околните.

- Ако видиш някой, който се прави на лъв ♌, но се обгражда с мишки помни, че няма такава котка, която да обича мишки! 🐁

    При хората е същото!

Последните му думи, увиснаха самотни във въздуха известно време, след като него вече го нямаше и в пространството пред Алиса беше увиснала само широката му загадъчна усмивка. Но тези думи, се запечатаха в съзнанието на младото момиче.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ДУМИТЕ, ЖЕСТОВЕТЕ И ВЕЩИТЕ СА ПРОСТО СИМВОЛ...

 - Един от най-големите уроци, които е важно, да научат всяко дете е, да вижда отвъд очевидното и да оценява отвъд материалното! Разбираш ли, Алиса!?

 - Думите и подарените вещи НЕ са самоцел и самостоятелно съществуващ обект.

Те са жест,... символ. Символ на нечие отношение към нас! Символ на нечие внимание! 

Знак, че ние сме за някого значими и ценни❗

Че сме оставили следа в сърцето му и желание той, да остави следа в нашето❗

Така говореше Лудият Шапкар, докато малкото момиче поемаше с грейнали очи, красиво опакованите пакет с блестяща алена панделка от мека копринена.

 - Важно е, децата да научат, че отношението им към подаръка, е отношение, веднъж към човека, който ни го е подарил и веднъж - отношение към самите нас, като негови собственици❗

Че вещите и думите, не са важни сами по себе си и не трябва, да променят човека, важно е Отношението и то е това, което може, да го промени❗... - продължи отново чудакът.

 - За да стане това възможно, ние самите трябва, да разберем, че истинската промяна, не може, да стане под натиск отвън. Истинската промяна, е възможна само, в резултат на осъзната нужда,  достатъчна мотивация и цел. Отвън можем само, да подготвим другия, за това приключение. Но пътя, той трябва, да измине сам. Ние можем, да бъдем само негови спътници.

Но може и да не го направи❗

И за това децата трябва, да се научат, да ценят и да се привързват,

но трябва, да се научат и да пускат нещата, които по време на пътя могат, да се превърнат и в тежест❗Могат и да спрат, да ни носят радост или нуждата от тях, да изчезне❗

Същото е и с хората❗

- И още нещо, което е важно, да запомниш, мило дете: често най-ценните и важни подаръци в живота ни, не идват със луксозна панделка и опаковка❗

За това трябва, да се отнасяме към всеки жест и знак на внимание и отношение към нас, с уважение и благодарност❗

Същото се отнася и за споделените и съпреживени мигове на радост, какъвто е приемането на нечие искрено внимание.

С тези думи Лудият Шапкар завърши поредният си житейски урок. Прегърна нежно своята любимка и я целуна топло по челото.

17.01.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ХОРАТА, КОИТО СА СЪС НАС И ХОРАТА, КОИТО СА ВИНАГИ ДО НАС...

 

- Имам странното чувство, че водим сами тази битка! - каза Алиса. А уж имахме толкова много съмишленици, които споделяха същите идеали и цел...

 - Хората имат огромна потребност, да се чувстват част от нещо по-голямо, Алиса. Имат нужда, от потвърждението, че тяхните ценности и и идеали, са значими не само за тях и от сигурност, че имат достатъчно сила, за да ги постигнат. Но тази потребност от приобщеност и сигурност е в постоянен конфликт с тяхното Его.

Опитът ми показва, че съмишлениците, които срещаме по житейския си път, твърде често ни виждат като хора с които споделят и подкрепят една обща идея - тяхната! Естествено е, когато у човек се зароди някоя идея и й се отдаде напълно той, да е свръх фокусиран върху нея, като към своя рожба. И когато срещне други хора, у които се е зародила същата идея и са я приели за своя кауза, да му се струва достатъчно, че след като заедно споделят една обща идея е достатъчно те, да го подкрепят по пътя му към нея!

И когато ти имаш свое виждане как да се стигне до превръщането й в реалност, изведнъж осъзнаваш, че си сам, на своя път, докато подкрепяш онзи, с който уж вървите заедно, към една и съща цел, по неговия!

- Понякога обаче, ще срещаш и хора, които наистина, ще оценят, не само идеята ти, но и теб самия! Понякога, дори без да си ги търсил! И те, ще обръщат внимание не само на идеята ти, но и на начина, и на всяка малка подробност. Защото за тях, ще си важен ти самият!

Това е подарък от живота, за теб, Алиса!

Цени го!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

2024 - Равносметката ...

 

Времето препуска неуморно в своя галоп.

Краят на всяка година е време и за равносметка какви уроци ни даде и какви ни накара, да преговорим отиващата си 2024та:

💡Научих, че живота често ни оставя, да преговаряме, дори и научените уроци. Независимо от това, колко прилежни ученици се опитваме, да бъдем.

( Просто, проверява паметта ни. )

💡Научих, че за приятелството са нужни двама и само в бушидо може, да направиш "плясък от една ръка". 

( Освен ако не е върху нечия буза. ;) ) 

💡Научих, че за да имаш истински приятели, не е достатъчно просто, да бъдеш приятел. 

Но това не трябва, да те отказва, да бъдеш приятел. Просто трябва по-добре, да преценяваш хората в процеса на съвместните ви промени.

💡Научих, че за да се чувстваш приет, разбран и подкрепен, не е задължително,  да имаш до себе си приятел. Достатъчно е, да имаш до себе си човек. 

За това, често и доброто и недоброто, и апатията идват от най-неочаквани места.

💡Научих, че приятелствата могат и да се спечелят, и да се загубят много лесно. Първото, зависи от теб. Върху второто, често нямаш никакъв контрол. 

( За всяка връзка, са нужни двама. )

💡Научих, че човек е склонен, да се вкопчва в неща, само заради спомена от преживените емоции и чувства. 

И колкото по-силни са били тези емоции и чувства, толкова по-трудно пуска. Особено хора!

💡Научих, че обратното на това, да пожелаеш, не е "да не желаеш", а да пускаш. 

И двете, са най-ценните умения в живота ни. ( Първото, ни подтиква към промяна и израстваме. Второто ни освобождава от вече ненужното, което ни пречи, да продължим напред. ) А, да пуснеш навреме, е едно от най-здравословните.

💡Научих, че времето не лекува раните и болката от някоя загуба, нито придобиването на неща. Не ги лекува дори и нечия любов! 

Лекуват я, научените уроци, прошката, благодарността, за всичко онова, което все още имаме. Лекуват ги откриването на нов смисъл или фокусирането върху вече открития и преодоляването на страха отново, да си позволим, да се доверим и обичаме!... 

( Но тъй като именно това, е най-трудно... обикновено, с времето, просто свикваме, да живеем с болката! )

💡Научих, че всяко нещо има три вида себе стойност. Тази, на която ти оценяваш вложените в него ресурси и усилия. Тази, на която, ги оценява другия. И тази, за която двамата ( гласно или негласно ) се договорите. ( В търговията има и четвърта -обективно публично обявена цена. )

💡Научих, че чувството за "справедливост" ( или реципрочност ) е нещо много важно в социален план. 

Но може, да е и един от най-упоритите ни и безмилостни мъчители ! 

Везната на живота, никога не е в равновесие и често не натежава в полза нито на най-добрите, нито на най-честните или най-работливите, нито на най-умните. Това Е реалността. Приеми я!

( Във войната между Егото и реалността, най-трудно се постига примирие. )

💡Научих, че колкото и да се пъчиш, пак рано или късно, ще ти забият нож в гърба. ( По-скоро, рано. ) Нито скромността, нито посредствеността обаче, не са гаранция, че няма, да те сполети същото! ( Хората са способни, да ти завидят или да те намразят, за изненадващо незначителни неща. Стига те, да са събудили с нещо вътрешните им демони.)

💡Научих, че за все повече хора собственото спокойствие, е много по-ценно, от всички чужди безпокойства.

💡 Научих, че при повечето хора все по-често Егото контролира разума, но чувствата, контролират Егото.

💡Научих, че ако продължиш, да се опитваш, да се усмихваш, колкото и да не ти се смее, рано или късно, ще се усмихнеш наистина. Но понякога е нужно първо, да изплачеш нужното количество сълзи...

Просто по-често трябва, да се вслушваме в гласа на сърцето си, без да го оставяме, да заглуши гласа на Разума.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

 

- Защо хората са станали толкова безсърдечни!? - Алиса почти простена, а видът и излъчваше истинско страдание.

- Мило дете, хората не са безсърдечни!Просто понякога трудно учим уроците си и повтаряме едни и същи грешки! Често не разбираме от първият път смисъла на страданието и сърцата ни остават слепи, за истинските причини, които са го предшествали. Така не можем, да извървим пътя през болката от загубите до край и да осъзнаем и приемем истината, като поемем отговорност, за собствените си постъпки. Това, често превръща грешките и търсенето на вина извън нас в навик, който заедно с рутината и всичкото останало напрежение от прекалено забързания, тревожен и несигурен живот, който водим, обгръща сърцата ни в дебела патина. А тази патина задушава божествената искра вътре в нас. 

Така говореше Лудият Шапкар, докато приближи и сложи нежно ръце върху раменете на девойката, заставайки плътно зад гърба й, за да й даде опора и сигурност.

- Когато човек остане по-дълго подвластен на болката и силни негативни чувства като обидата, страха, разочарованието и гнева, лесно започва, да се отчуждава от другите и да се затваря в саркофага на собственото си Его. Така постепенно забравя истинската си същност и започва, да действа първоинстинктно, като ранено животно.

Тогава забравя, че дори, да има силата, да нарани и влоши чуждото здраве; дори, да може, да отнеме чуждото щастие, чуждата любов, чуждият успех и слава, чуждото достойнство и дори чуждият живот, няма сила на света, която да може, да ги даде на него. Още по-малко, той самия, да ги присвои, за себе си. - продължи бащински Шапкаря.

- Не може! Забравяме, че истинският дар, който ни е даден с висше е, свободният избор, какво да правим с това, което вече имаме или онова, което ни се предлага! И че истинската сила е, да даряваш - утеха и радост на тъжния; надежда на болния; вяра на падналия духом. Да дадеш опора, сила и подкрепа, на изпадналия в беда или нужда; цел, посока и дори причина, на изгубилия посоката. Забравяме,че истинската сила е и в изкуството, да приемем себе си и другите такива - тленни и несъвършени, каквито сме и да простим, за пропуснатите шансове, за грешните избори, за миговете, в които сме оставили силните емоции, да вземат връх над нас и да ни управляват!

   За да върнем отново човечността си и обичта помежду си, трябва просто, да разчупим черупката на рутината и страданието, да преоткрием детето в себе си и да се завърнем към искрата на божествената си същност.

Трябва, да си припомним, че истинският смисъл на нашето съществуване е, да наситим всеки миг от живота си с нежност и любов, и да го изживеем споделен... и с благодарност, Алиса.

    Тогава нашият живот, ще бъде благословен. Тогава, намерили смисъл, ще получим удовлетворение ! 

Защото на този свят има толкова много неща, които си струват! Просто, докато от деца сме се превръщали във възрасни, постепено сме ослепели за тях❗

За това сме тук, скъпа моя. За това ни има... Не за да имаме! А за да бъдем❗

Из 🎩 "Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Дори Времето и Живота, не ти дават никой отговор на готово!

 

Дори Времето и Живота, не ти дават никой отговор на готово!

Дават ти Шанс, да го откриеш САМ!

От нас зависи, дали ще го разтълкуваме правилно и дали изобщо, ще го потърсим!? 

Още по-важно е, дали ще зададем правилно въпроса? 

Освен това най-голямата стойност, на всяка информация, особено в днешното динамично време е, да е СВОЕВРЕМЕННА!...

А и често плащащ твърде скъпо, много преди, да достигнеш до отговора, особенно когато е много закъснял!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Пътят към Света на Чудесата е всъщност път, обратно към истинската ни същност!

 

 - А мога ли, да се върна отново в Страната на чудесата? - попита Алиса.

 - О, винаги, когато поискаш! - отговори Лудият Шапкар.

Страната на чудесата не е място. Тя е състояние на Духа и въпрос на Световъзприятие.

 - Чудесата са навсякъде около нас, ако имаш очи и сърце, да ги видиш!

И пътят на там е всъщност път, обратно към истинската ни същност!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

19.12.2020

Няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш, да надникнеш в неговия!🎩

 

- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.

- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?

- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩

- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.

- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,

да надникнеш в неговия!🎩

29.12.2020

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

ДА СЕ НАУЧИШ, ДА ЖИВЕЕШ ИСТИНСКИ И ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА Е ИЗКУСТВО, АЛИСА❗

сн. Pinterest 

Алиса отново се приближи до ръба на пропастта! Понякога, както днес, ниско под нея се виждаше само гъстата пелена на мъглата. Друг път, някъде далеч долу, между разкъсаните като захарен памук облаци, от дъното на бездната надничаха любопитно главичките на миниатюрни дървета. 

Девойката не можеше, да прецени, кое я ужасяваше повече - да вижда отрязъци пейзаж от дъното или да не знае, какво се крие в мъглата!?... И сега по тила й пробягаха мравки. Тя леко залитна. Лудият Шапкар, ловко я дръпна от ръба към себе си и я прегърна през раменете.

 - Понякога се случва и така, че някой залитания ни помагат, да се научим, да летим! - прошепна той в ухото й.

- Друг път, ни се налага, да си правим криле, докато падаме!

Животът често е като майка-орлица, която бута малкото си от гнездото, за да се научи, да лети!

Важното е, да не спираме, да опитваме, въпреки страха си от високото! И да не губим кураж, да прекрачваме отвъд границите на познатото, където повечето хора спират.

Само така, ще продължим, да се извисяваме!

А ако искаме, да укрепнат крилете ни още по-силни и да се издигнем още по-високо трябва, да имаме смелостта, да се спуснем в най-дълбоката бездна. Да се изправим пред най-мрачните си и най-старателно прикривани тайни и да погледнем в очите на най-големите си страхове.

Животът не е просто смелостта, да прекрачиш отвъд границата на сигурното и познатото! Той е непрекъснат процес,.. умение, да излизаме от зоната си на комфорт и да разширяваме хоризонтите си, въпреки страха от новото и неизвестното!

Да живееш истински и да се радваш на живота е, първото и последно изкуство, което не трябва, да спираме, да учим, Алиса. Всичко друго е, просто преживяване!

Изборът е твой!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЧОВЕК Е ПТИЦА БЕЗ КРИЛЕ, СЪЗДАДЕНА С ОГРОМНО ЖЕЛАНИЕ, ДА ПОЛЕТИ❗

 

Човек е птица без криле, създадена с огромно желание, да полети!

И понеже е лишен от криле, Бог или както там искате, да наречете съзидателната сила, която го е сътворила, му е дала чудото на вътрешният порив, да се извисява духовно! Дарила го е с чудото на въображението и мечтите, на чиито криле, да го прави!

Изключвам материалната, чисто физическа възможност, да осъществи мечтата си под десетки форми и искам, да се съсредоточа над духовната такава, в която можем, да го правим във въображението си всеки миг, когато пожелаем!

Човекът е стихиен по природа. Но понеже природата винаги се намира в динамично равновесие, благодарение на което еволюира, човекът от своята поява в нейния кръговрат, се люшка между статуквото и промяната, между Егото и света, между личността и другите. 

Защото развитието е промяната, стъпила върху статуквото, която отказва, да спазва повече наложените от него до сега ограничения. Светът в същността си е антагонистичен. В статуквото е заложена промяната. В прогреса е заложен упадъка, в който е заложено новото начало. А от раждането вървим през своя разцвет, към смъртта си, пресъздавайки живот...

И тъй като от появата си в еволюцията на видовете, хората като такъв, сме били един от най-прецаканите и ощетени от към средства за защита и оцеляване, ние сме получили или сме развили уникалният дар на способността, да пресъздаваме външният свят в ума си, и развивайки това уникално оръжие, да се учим от опита си. Да предвиждаме бъдещи последствия от действията си и да създаваме във въображението си алтернативни негови реалности. Въз основа на които, да планираме целенасочено стратегии за действие в перспектива, до постигане на конкретен желан резултат или цел. Развили сме още и дарбата, да изграждаме в представите си образите и да създаваме всички конкретни "оръдия на труда", с които да реализираме своите планове.

Всичко това ни е дало могъщо предимство пред останалите видове, а способността ни, да се кооперираме, която не е чак толкова уникална, но е функционална, ни е дала още по-голямо преимущество.

Способността ни, да се конкурираме пък, ни е дала по-голяма сила, да еволюираме по-бързо от останалите видове...

Но да се върнем на онова уникално творение - чудото на човешкият мозък и стихийната човешка природа. И на връзката им с настоящата тема.

Връзката е, че човешкият мозък притежава такива неограничени и неподозирани възможности, че от една страна е способен, да работи така целенасочено, че да изгради колосални нови теории за вселената, света и всичко съществуващо и взаимодействащо си в него, и почти нереални за логиката, но функциониращи пробивни иновации. 

Или "вихрогона на нечии мисли" постоянно, да го отнася от една, в друга неподозирана посока. Точно както при мен, сега.

Така, че не се о'чудвайте, ако от време на време повествованието рязко завива в неподозирана посока.

Това което всъщност исках, да ви кажа е, че подчинен на дуалистичната природа на сътворението, човек в нито едно отношение не може, да избяга от този антагонизъм и за това пътят му към себе си, в търсене на собственото си място, смисъл и мисия, минава през пътя към другите. В същото време, по пътя към другите, преоткриваме и опознаваме себе си. И израстваме. Така че образно казано " Мъдростта е, "благородната патина" която съзнанието ни трупа въз основа на собствените ни и чуждите грешки и опит".

Един от основните вътрешни конфликти в този непрекъснат двустранен процес е конфликта между Егото и потребността от принадлежност и сигурност.

Между себеутвърждаването и емпатията!

Между човешкият вроден инстинкт на хищника и човечността!

Между егоцентризма от една страна и конформизма и потребността, да бъдем приети, от друга!...

В този ред на мисли двата проблема в отношението към "Различното" във всяко негово проявление, както хиляди пъти съм казвал е, че човек се страхува от това, което не познава. То задейства инстинкта ни за самосъхранение, при сблъсък с нещо Ново, Различно и Непознато, го регистрира като потенциална опасност. И естествено реагира съвсем спонтанно със двете стандартни защитни реакции бягство (или игнориране) и агресия.

Вторият основен проблем е, нежеланието ни, да изоставим чувството на спокойствие и сигурност, като напуснем "зоната си на комфорт".

Хората са основно два типа посредствени, средностатистически или както е модерно, да се казва "нормотипични" и Абнормни ( т.е. всички останали. Включително гениите и всички хора с различни "дефицити" и хронични заболявания.

Посредствеността винаги е била мнозинство и като такова, винаги се е опитвала, да се наложи като норма и да наложи собствените си ценности, критерии и рамки, отричайки и отхвърляйки всички, които не се побират в рамките на нейните предразсъдъци и стереотипи и очаквания.

Защото като рационални разумни същества, за да приемат някого в своя свят хората имат нужда, да проумеят и разберат. А за това е нужно желание, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да положиш усилия, да надникнеш в неговият личен такъв. За да го видиш в "естествената му среда".

А повечето хора обикновено и без това се чувстваме прекалено стресирани, преуморени и изнервени. И достатъчно затрупани от собствените си тривиални проблеми, че да искат, да се обременяват и с нечии други.

Но малцина са онези, които мога винаги, да приемат безрезервно, като деца!

Но именно те, са най-ценните!

За това ако имате късмет, да срещнете такива хора постарайте се, да останат до вас!

01.11.2024

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Алиса седеше умислена в края на голямата маса. Около нея се суетяха сякаш съвсем извън контекста на ситуацията Чешърският котарак и Белият заек и бръщолевеха престорено приповдигнато нещо несвързано. Сякаш просто се опитваха, да заглушат неудобството от конфузната тишина.

По лицето на момичето беше изписано видимо разочарование и едва прикрита меланхолия.

 - Не тъгувай,Алиса❗

Човек, винаги трябва, да се гордее със смелостта, да бъде истинският уникален себе си! Да отстоява своите ценности и идеали! И да следва мечтите си❗- каза Лудият Шапкар, приглаждайки с отработен елегантен жест непокорната си своенравна коса с цвят на юлско слънце, която винаги имаше собствено мнение и намествайки я под колосалният си цилиндър.

 - Помни, винаги ще има хора, които да се опитват, да те разубедят ❗ 

Винаги, ще има хора, които ще се мъчат, да ти внушат, че твоите мечти, са илюзия❗Че са невъзможни ❗Че са нереални ❗Че са незначителни ❗... Или, че ти, нямаш качествата, да ги осъществиш ❗...

Ще се опитват, да ти внушат какво ли не - съмнение, страх, вина... Само, за да се откажеш❗

Такива хора, ще ти се надсмиват ❗ Ще те обиждат ❗Ще слагат препятствия по пътя ти, за да те спрат❗Дори, ще се опитват, да те унижават и да те смачкат психически, емоционално и чисто физически.❗...

Само, за да докажат на теб,... на другите,... но най-вече на себе си, че са прави❗ Защото така, ще оправдаят собствените си избори❗Ще заглушат гласа на съжалението, разочарованието или гузната си съвест, че са предали, сами себе си ❗ Или ще се почувстват, малко по-добри от теб ❗

Не❗Само, защото ще се почувстват, по-малко жалки в собствените си очи ❗...

Лудия Шапкар седна на влажната от роса трева и зарея поглед в обсипаното с безброй звезди небе.

 - Защото повечето хора, Алиса някъде по пътя на своето израстване губят онзи наивен и чист детски идеализъм ❗Губят онази детска вяра във вълшебството и възможността, на невъзможното, която притежават хората като теб, които оставят вратата към Света на Чудесата винаги, леко открехната❗Повечето хора волно или неволно губят способността си, да мечтаят ❗

Някой от тези хора, просто се отказват от Мечтите си, заради дребни лични интереси, изгода или поради алчност❗... 

Други, съвсем съзнателно ги заменят, за много по-материални и простички, егоистични постижими цели❗...

Трети, ги пренасят в жертва, на лични амбиции, кариера и успех❗ 

Или за да удовлетворят, чужди такива❗... За да се впишат❗... А може би просто, за да не разочароват очакванията, на значими за тях хора, за да бъдат приети и оценени според общоприетите критерии, за успех на мнозинството ❗...

Но тъй като, липсата от пожертваните ни мечти винаги оставя незаличима празнина в сърцето ни и раната, от мястото от където сме ги откъснали не спира, да кърви и да боли, колкото и дълбоко да ги заровим, повечето хора, ще се опитват, да попарят и изгорят мечтата на всеки идеалист по пътя си, за да не им напомня, за техният собствен провал❗...

 - Но знай, скъпа моя Алиса❗

Че запазиш ли своята истинска същност и следваш ли себе си❗Продължаваш ли, да чертаеш своя собствен път към Света на Възможното-невъзможно❗Няма начин, да не срещнеш и хора, които ще те харесат, ще те приемат и ще те оценят такава уникална, каквато си❗

Няма начин, да не срещнеш хора, които ще те обикнат безусловно❗Хора, които ще ти се възхитят и ще те подкрепят❗Хора, които ще вдъхновиш и ще те последват в сбъдването на твоята или на някоя своя мечта ❗

Защото за тези хора ти, ще си живото въплъщение на Надеждата, че онова, от което са се отказали повярвайки, че може би е Невъзможно, е Постижимо ❗...

Защото гледайки теб, ще си припомнят, кои са всъщност и ще се върнат към истинските себе си❗

Защото за тях, ти ще си въплъщение на Вярата, че и те имат възможност и сили, да успеят❗

Боже би, дори няма, да познаваш много от тези хора❗Но това, няма значение❗

-Виждаш ли онази падаща звезда над нас?- Вдигна той ръка, сочейки една искряща следа в небето. Алиса проследи с поглед мястото в мрака, което ръката му показваше и се наслади на прекрасната златна нишка, която сякаш нечия невидима ръка изкусно бродираше между милиардите блестящи звезди.

 - Вярвай ми, дори да трепкат, звездите блестят най-ярко в най-непрогледният мрак преди разсъмване❗

Дори и да пада, една звезда оставя следа, която виждайки някой, някъде си пожелава желание, с вярата, че то ще се сбъдне❗А звездата дори изгаряйки, оставя следа по пътя си,... По своя собствен път в небето и в нечии сърца❗ Както в нашите с теб, сега❗

И именно това е, истински важното ❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

НАЙ-МНОГО БОЛИ ТОГАВА❗...

- Приятелството е птица, която не може, да лети, когато едно от крилата й е наранено, Алиса!- каза Лудият Шапкар и сложи успокоително ръце върху раменете на младата девойка, която изглеждаше така посърнала, че русата й глава приличаше на слънчоглед, който отдавна не беше виждал не слънце, а дори искра светлина!

- Най-много боли, когато хора, на които си помагал, да укрепнат крилете им, в някой момент, най-неочаквано пречупват твоите криле! 

Най-жестоко боли, когато хора, с които си вярвал, че заедно мечтаете и се учите, да летите към мечтите си се опитват, да се изкачат и достигнат своята мечта, стъпвайки върху трупа на твоята!

Най-нечовешки боли тогава! Защото в този миг разбираш, че приятелят си бил само и единствено ти! 

В този миг разбираш, че си бил просто, средство!... Оръдие, на нечия егоистична амбиция или още по-лошо - на нечий обикновен тривиален интерес и лична изгода!...

Защото тогава разбираш, че хората, които са ти се усмихвали и с които си споделял всичко, на които си доверявал всичко и на които си разчитал; хората пред които си разкрил сърцето си, помагал си и си давал, без дори, да се замислиш, са били всъщност непознати! Че усмивките са били просто маски, а думите и чувствата са били истина единствено за теб!

Жестока болка е, да чувстваш целият си вътрешен свят... цялата своя лична вселена ониществена до "средство", Алиса!

Дано никога не я почувстваш! Особено, от някой, който наистина си обичал!

Лудия Шапкар сякаш отново говореше по-скоро на себе си, изпаднал в онова типично за него състояние на откровение и катарзис.

- Тогава, доверието ти в хората и вярата в доброто у тях са наранени смъртоносно!.... Защото е наранено доверието ти в самият теб! Вярата в добрата ти преценка се лута, изгубила посока! Увереността в правилните ти избори се смалява! И всичко около теб започва, да ти изглежда някак по-голямо и по-трудно преодолимо. А това, посява малкото отровно зрънце съмнение, което бавно избуява и пуска разрушителните си филизи в корените на твоето Его, като наранява онази здрава основа от него, от която всички имаме нужда, за да се съхраним ! 

А нараненото Его и пречупеното доверие, заздравяват най-трудно, Алиса! 

Те заздравяват най-бавно и дори, да заздравеят, вече никога не са същите!

Трудно можем, да намерим точните места на парчетата. А някои от тях, дори въобще не откриваме!

- Казвал съм ти не веднъж, че когато е готов, да се раздава човек, не може, да бъде ограбен! Това е така, защото грижата, вниманието и готовността, да даваш е основният израз на любов! А любовта е, безусловна! Тя в същността си не може, да бъде друга! И давайки я веднъж някому, ние вече сме се съгласили, да поемем риска, с нея да бъде злоупотребено. Но без този риск не бихме били хора!

Обичащият човек обаче, оставя гърдите си открити и не е трудно, да бъде наранен! Наранен жестоко! Защото хората-консуманори, които рано или късно срещаме по пътя си, съвсем не са малко!

Те на драго сърце, ще прегърнат доверието, което им даваме! Ще го употребят! И когато сметнат, че вече не им е нужно, просто ще го захвърлят! Това са хора, чиито живот е осмислен от външното, очевидното и материалното. Хора, чието дребно и нищожно Его трябва, да се изкачи високо върху планина от придобивки. И чиято куха и опустошена от страх, срам, чувство за малоценност и завист, от чувство за безсмисленост и вина душа се мъчи, да запълни поне част от празнината си с тях. Това са хора подчинени на интереса, алчността и низките страсти, които зле прикриват с високи претенции, които подсъзнателно възприемат дори себе си като предмети, които лесно могат, да бъдат купени... Хора с неутолима жажда за власт и измамна слава, които трудно потискат своя страх, да носят отговорността, за взетите от тях решения, за собственият си живот, но искат, да вземат решения, касаещи живота на десетки други! Защото това им дава усещане за значимост!

- Но човек не трябва, да забравя, че е добър, великодушен и щедър по природа . Защото има и други хора, които също са такива! Които ще го обичат, разбират и ценят такъв, какъвто Е. 

Те никога няма, да те предадат! И само заради тях, този риск си струва, колкото и да боли понякога!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Казват ,че ако живота беше лесен, не би започвал с плач

 

- Казват ,че ако живота беше лесен, не би започвал с плач! - каза Алиса.

- В този ред на мисли, той нямаше и да завършва с въздишка! Но не това е важното! - отвърна Лудият Шапкар.

Важното е, че между двете има точно толкова място за щастие, колкото сами сме отделили в сърцето си!❤️ И защо плачът, да е задължително нещо лошо!?...

- Но дори и това не е цялата истина... - продължи той и я погледна загадъчно.

- Човек винаги е крачил по пътя си лъкатушейки от една страна тласкан напред от желанието и любопитството към новото и теглен назад от сигурният уют на "зоната си на комфорт" и страха, от друга.

Точно за това и толкова скоро след раждането си, бебето се научава, да разпознава лицето на майката и да отвръща  на усмивката й ,с усмивка!

Всъщност никой не ни е и обещавал лесен и весел живот. Защото как тогава щяхме, да се научим и да придобием сила да оцеляваме! 

Защото, Алиса, истинската сила и мъдрост, доброта и способността, да обичаме - всичко това учим главно чрез умението ни, да се справяме с трудностите страданието! Лесното и безпроблемното ни правят слаби. Не ни дават възможност, да израснем!

За това хората са открили и друга истина, че камъчетата, които днес разчистване от пътя пред децата си, утре се превръщат за тях в непреодолими канари.

Ако ти самата имаше възможност, да избираш, какво би избрала?...

Алиса се замисли дълбоко. Не беше поглеждала на въпроса от тази страна.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤

сн. Pinterest 

КОГАТО СИ ПРАВ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО СИ ВИСОК...

- Когато си прав, няма значение колко си висок, когато всички други, са коленичили, Алиса! - каза Лудият Шапкар окуражаващо.

И тогава, няма значение под колко кръстове, ще вървиш с приведен гръб! 

И дори да се влачиш по корем, пак ще можеш, да вървиш с гордо вдигната глава, защото моралният ти компас не е отклонил стрелката си като стотици други към магнита на личният интерес, страха или към чувството за вина или малоценност!

Но винаги, когато се случи, да се изправиш пред подобен избор е добре, да се попиташ, дали искаш, да си права или искаш, ти и/ или любимите ти хора, да сте щастливи! И каква цена си готова, да платиш, за това!? 

За да можеш обаче, да направиш този избор е нужно, да знаеш, кое прави теб и тях щастливи!

Защото успехът и щастието рядко са спътници за дълго!

А пътищата на щастието и следването на правдата, също често се разминават!

За това, често ще се сблъскваш с подобни дилеми.

И всеки път везната вероятно, ще се накланя в различна посока! Защото такава е човешката природа! Променлива и люшкаща се между вълните и подводните течения на завладелите я в момента емоции и чувства, и лъкатушеща между маяка на правдата, моралните си ценности и моментни приоритети, и подводните камъни на скритите си нужди и страсти!...

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤 

ТАКА ЩЕ БЪДЕТЕ И СМИСЛЕНИ И ЖИВИ❗❤️‍🔥

 

С благодарност, за откровението към Проф. Еюбова!🙏

Ако държите, да сте душевно и физически здрави, 

бъдете по-често щастливи, отколкото прави:

💃 - Танцувайте, общувайте,

🚙 - пътувайте.

📖 - Четете,

🧠 - и сами мислете,

💑🧑‍🍼 - Дарявайте си обич, грижа и внимание

🌅 - и разширявайте си кръгозора с ново знание

🙏 💕 - Бъдете благодарни и прощавайте

🧗- Станете, паднете ли и не се предавайте

📈  Правете смело избори и вземайте решения!

(По-лесно е, да търсиш прошка, нежали извинения!)

😲 - Когато ви е много тежко, пейте

😆 - и от сърце с приятели се смейте ...

🗣️ - с глас

🧭 И следвайте винаги своя морален компас❗💞

💖 - Правете туй, що прави ви щастливи...

❤️‍🔥 - Това е тайната, да сте и смислени и живи ❗❤️‍🔥

П.П.

Апропо, почти същата е и рецептата, за Щастие❗😉💞

25.09.2024

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

 

 

Простичката житейска истина Алиса е, че да отгледаш, да откъснеш и да смачкаш цвете, са съвсем различни неща. Но единственото, което ги прави различни е отношението! - каза Лудият Шапкар.

И наистина тъжното е, че много хора правят последните две просто, защото носят удоволствие, без почти да изискват усилия!

С щастието е, същото.

Хората често откъсват или стъпкват чуждото щастие просто, за да се почувстват значими! За да внесат бързо и лесно малко цвят и удоволствие в собственият си живот! 

Защото, за да отгледаш свое собствено щастие, изисква много повече усилия, отговорност и грижа!

Въпреки това Алиса, бъди различна! Бъди старомодна! Грижи се за цветето на своето собствено щастие, а на чуждото, се радвай отстрани! Защото щастието е крехко и нежно цвете!🪷

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Новата учебна година е на прага ни, приятели.

От утре, ще завалят благопожелания, за ученолюбивост, трудолюбие, успехи и просперитет.

Нека обаче, не забравяме, че най-важното е, да научим децата си, да бъдат преди всичко Човеци❗❤️
И че цветето на всяко щастие е важно, за да бъде светът пъстрата и прекрасна градина, която е ❗💞

Подарявайте на себе си и хората, които обичате щастие! Но свое!💝

БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ ❗🌹

сн. Pinterest

ЖИВОТА Е КАТО ПЪТУВАНЕ С КОЛЕСНИЦА...

 

сн. Pinterest 

Животът е като пътуване с колесница, Алиса. - каза Лудият Шапкар. Колесница в която са впрегнати конете на нашите емоции. И ако не успокоим и нахраним тези коне, ако не осъществим връзка с тях и не им зададем посоката, в която искаме, да ни отведат, те ще ни отведат в посоката, която са избрали. И това, не просто ще ни отдалечи от целта, но може, да бъде пагубно и за тях, и за нас!

И не е важно, колко красива и скъпа е колесницата. Нито колко расови и редки породи са конете! Важното е, колко дълбока е връзката помежду ни. И доколко ние сме се научили, да ценим и да се наслаждаваме на всеки дребен детайл в пейзажа, на самото пътуване и на споделеното му съпреживяване с важните за нас хора, които ни придружават! 

Колкото повече сме успели в това, толкова по-далеч ще стигнем. И толкова по-щастливи и удовлетворени, ще бъдем по-пътя!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤