събота, 31 юли 2021 г.

Приятелството е като кафето - 31 юли Международен ден на приятелството



 Приятелството е като кафето

-сурово и зелено, не е годно за употреба
-за да усетиш истинските му качества, трябва да мине през мелницата на живота и да е калено, в огън
-за да му се насладиш, трябва да му се отдадеш напълно
-отваря очите ти. Изостря сетивата ти. Ободрява те и те изпълва с енергия, за предстоящите предизвикателства
-прави те, по-щастлив
-горчиво е, защото истинският приятел не ти спестява нищо, а истината често горчи
-колко ще бъде силно и подсладено, зависи от теб.
-веднъж изстинало обаче, колкото и да го претопляш,вече не е същото.
Така че, ако имате нечие приятелство,
отдайте му се и му се насладете изцяло!
Безметежен и споделен уйкенд, ви желаем!♥
БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА ДО НАС❗❤️🙏❤️
ЧЕСТИТ МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН
НА ПРИЯТЕЛСТВОТО ❗ 💞 🌷

четвъртък, 22 юли 2021 г.

"Всичко е език" - или виждането на Долто, за значението на комуникацията в ежедневието ни и особено във важните ситуации от живота ни ❗

 


Езикът е много повече от обикновена размяна на символи, знаци или звуци. 

Той е не само универсална система, за обмен на инфирмация. Чрез него ние опознаваме себе си и околния свят, идентифицираме се ; изразяваме своите мисли, чувства и желания... 

Чрез езика можем да пренасяме и обменяме инфирмация във времето и пространството... Чрез него ставаме социални, ставаме част от общността. 

Но езика не е и само това! 

Езика е и един от трите "стълба", за развитие на човешкия интелект. Той дава възможност на нас, като назоваващи, да формираме понятия и да предизвикаме представи за всяко от назоваваните неща изобщо! Чрез него, те съществуват за всички нас, в точно този си вид. 

Книгата "Всичко е език" съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред психолози, лекари и социални работници, и отговорите й на зададените от присъстващите важни въпроси, свързани със "критични" житейски ситуации, в които повече от всякога е важно не само КАКВО, но и КАК казваме! 

Въпроси от рода на: Как да се държим с децата при развод? И как да се държим, ако не се разбираме, но не се развеждаме? Да съобщим ли на детето, че е осиновено, и кога? Как да съобщим на детето, че сестричката му е починала? Какво да кажем на детето за баща му, който е в затвора? Как да кажем на детето, че е болно от неизлечима болест?

За това днес, бих искал, да ви запозная с един интересен текст по темата, на колеги от "Българска школа за психоанализа" 

***

Всичко е език” е един от фундаменталните постулати на известния френски психоаналитик Франсоаз Долто

Посветила своето професииналният си опит и жизнено дело на децата, Долто има изключителен принос към детската психология и в частност – детската психоанализа. В настоящата статия бих искала да засегна въпроса за общуването между възрастни и деца. Темата е обширна, може да бъде разгледана от различни гледни точки и поради това, без да имам претенции за изчерпателност, ще фокусирам вниманието Ви към определен аспект от комуникацията.

Ние, възрастните, имаме навика да подценяваме детските способности в определени ситуации. Склонни сме да вярваме, че когато детето е малко не разбира какво се случва около него, не разбира какво му говорим. Случвало ли се е да кажете: „Той/тя не разбира още, той/тя е малко бебе. Не може да говори.“. Голяма част от възрастните са с подобни убеждения и/или са били в определен момент от живота си, като в това число се причислявам и самата аз. Истината е, че децата разбират много повече, отколкото ние предполагаме. Фактът, че все още не могат да говорят или тепърва са започнали не изключва тяхното разбиране за това, което им говорим и/или това, което чуват, като странични слушатели в процеса на общуване между възрастните.

Мисълта, обогатена с представи, предхожда речта. Поради това диференцираме два типа реч: рецептивна (разбиране) и експресивна (говорене). В периода около двегодишна възраст децата разбират много повече, отколкото могат да изразят вербално. Другият съществен фактор, който допринася за това, малките да осъзнават случващото се около тях, е силната им интуиция, съпроводена със способността ясно да разграничават емоциите, с които са наситени думите в процеса на общуване.

Франсоаз Долто прилага за пример множество случаи от своята практика като доказателства за силата, влиянието и последствията от това, което казваме или не на нашите деца. Впечатли ме един конкретен пример от нейната терапевтична работа, който ще опиша съвсем накратко. Става дума за дете, което е на около двегодишна възраст (за справка и подробности може да се запознаете със случая  в книгата „Основни етапи на детството“). Родителите са силно обезпокоени от факта, че е спряло да говори. По време на консултацията Долто забелязва играта на детето: то е избрало една счупена кукла, седнало е пред краката на майка си и многократно вдига куклата, а след това я пуска на земята. Наблюдавайки тази символна игра, психоаналитикът се замисля какво иска да каже чрез невербалното си поведение това дете.

Впоследствие става ясно, че майката е направила аборт. Чувайки разговора между родителите, които са скрили това, и усещайки негативните емоции, с които е било наситено събитието, детето се затваря в себе си. Знаем, че егоцентризмът е присъща и водеща личностна черта на малките в периода до около шест години. Именно поради този факт детето се е почувствало отхвърлено. Ако трябва да опишем с думи заключението, до което е стигнало, то би звучало така:

„Мама вече няма бебе в корема. Значи тя не го иска. Следователно и мен не ме иска, защото аз също съм дете“.

В заключителната част от статията, ще споделя личен опит от своята практика. Става дума за момче на двегодишна възраст, което не говори. Предстоеше му първото дълго разделяне с майката, тъй като досега са прекарвали цялото си време заедно. Когато го оставиха при нас стана много тревожен, не спираше да плаче. Търсеше майка си постоянно. Никаква игра и/или дейност не бе в състояние да го успокои.

Представете си какво се случва в крехката детска психика на това момче. Идва на непознато за него място, оставен е при все още непознати за него хора и не вижда майка си с часове. Това, което го успокои бяха думите ми. Взех го в мен, гушнах го и започнах да му говоря тихо и спокойно. Обясних му, че не е изоставен, а е тук за малко, че майка му ще дойде и ще го вземе. Разказах му защо е при нас и какво предстои да правим заедно. Показах приемане на емоциите му и обясних, че е съвсем нормално да плаче и да му е мъчно. Обясних колко много го обича неговата майка и как няма търпение да дойде.

В този момент от силен и интензивен плач, детето изведнъж се успокои и спря да плаче. Мисля, че примерът е достатъчно показателен за силата на думите и процесът на открито общуване между възрастен и дете.


Автор : Гергана Николова 

Използвана литература:

Долто, Франсоаз (2009) „Основни етапи на детството“, изд. „Колибри“, ISBN 9789545296994

Този текст е собственост на „Българска школа за психоанализа“ ООД и е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването и публикуването на цялото съдържание без разрешение, както и използването на части от него или цитати, без посочване на активен линк

неделя, 18 юли 2021 г.

Ученици от гимназията създадоха инвалидна количка, за съпруга на своята учителка. Гимназистите нарекоха устройството „WheeStroll“ ❗ 💞

 


Ученици от гимназията създадоха инвалидна количка, за съпруга на своята учителка. 

 Гимназистите нарекоха устройството „WheeStroll“ и наскоро то спечели две международни награди!


Група ученици от гимназията в училище „Булис“ в Потомак, Мериленд, наскоро спечели две международни награди за изобретяване и проектиране на устройство, позволяващо на хората в инвалидни колички, да превозват кошчетета със своите бебета.

 Дизайна те измислили, за да помогнат на една от техните учителки.

 „Просто беше наистина невероятно да видя съпруга ми Джеръми, с когото вие [гимназистите] трябва да се срещнете виртуално и синът ни, да може да се наслаждава на тези неща.  И така, ние просто искаме да ви благодарим толкова много за невероятната иновация, която вие направихте тази година “, споделя Челси Кинг - учител в гимназията в Булис, пред групата свои ученици и млади новатори.

 Съпругът на Кинг е претърпял мозъчна операция три години по-рано, споделя още тя. Това го е поставило пред множество физически предизвикателства.

 "Някои от тях повлияха на речта му и равновесието му, което означава, че ще трябва да използва инвалидна количка.  

" И така, след като разбрахме, какви ни очаква, някак си веднага се впуснахме в търсене на решение на въпроса„ Добре, как ще той ще прави определени неща за нашето бебе, за които нормалните родители не трябва да мислят? “, Каза Кинг.  Едно от решенията, които наистина не можахме да намерим, беше начин да се наслаждаваме на разходките със сина си. "

 „Наистина искахме просто да се разхождаме като семейство и той да може да прави всичко, което прави родител без физически увреждания“, каза Кинг.

 Тогава Кинг си спомня, че Мат Зиглър, ръководител на училищната лаборатория за иновации и технологии или BITlab, преподава в клас, който прави нещата за обществено благо.

 „Изглеждаше нещо като перфектното предизвикателство за този клас.  Първо, беше страхотно да го приемаме като предизвикателство, но второ, беше страхотно, че някой в ​​нашата общност можеше да се възползва от това “, каза Зиглър.

 Класът също е трогнат от предизвикателството.  Те интервюират семейството, за да разберат по-добре техните нужди.

 „Бих се радвал на възможността, да го направя сам“, каза съпругът на Кинг.

 В продължение на няколко седмици екипите усъвършенстват идеите си.

 „Ибенка [Еспиноза] имаше група и аз имах група и двамата направихме дизайн.  Оказа се, че ако комбинираме и двата ни проекта заедно, бихме направили подобрен дизайн “, каза Джейкъб Злотницки, ръководител в Bullis.

 „Беше трудно, но не беше невъзможно“, каза Еспиноза.

 Учениците тестват дизайна и в крайна сметка излизат с две устройства за адаптация на инвалидни колички, което наричат „WheeStroll“.

 "Г-н.  Кинг щеше да сложи прикаченото приспособление.  След това щяхте да вземете столчето за кола и да го поставите в закрепващия елемент.  И след това щяхте да закопчеем бебето “, обяснява един от учениците.

 След това идва време Кинг, съпругът й и малкото им момченце Финикс, сами да изпробват WheeStroll.

 „Първият път, когато успяхме да го изведем в нашия квартал само тримата, беше невероятно“, каза Кинг.  "И така, това беше съвпадение, с което се почувствахме направо в рая, чрез това, от което се нуждаехме, и с това, което Мат му в своите класове."

 WheeStroll не само помогна да промени живота на семейстяо Кинг, но също така променя и живота на ученкците, които го създават.

 „Беше невероятно, да видя усмивката на лицето му и да разбера, че съм успял, да му помогна, да му дам тази връзка с детето му, която той не би могъл да има поради своите увреждания“, каза Бенджамин Гордън, старши в групата.

 „Това определено ме накара да се почувствам към тях и някак ме вбеси, защото подобно нещо вече трябва да бъде направено и ние не трябва да бъдем тези - гимназисти - които правят тези проекти“, каза Джуъл Уокър, първокурсник на Bullis.

 Инициативата на гимназистите не остава незабелязана.  Проектът е влиза в предизвикателството 20: make: able, което се хоства от PrintLab, Autodesk и партньори, според уебсайта на състезанието.  Учениците са натоварени със състезанието през 2021 г. с опит да „проектират и направят продукт или прототип, който подобрява ежедневния живот на някой, който се бори с мобилността в ръцете си“.

 Съдиите в международното състезание признават учениците на Bullis както за „Най-добра вдъхновяваща история“, така и за „Най-добра витрина на итеративен дизайн“ за възрастовата група 14-18.  

Училището ще получи нов 3D скенер и пакет с Filamentive пакет, който се използва при 3D печат, като награди за поставянето им в предизвикателството.

 Междувременно семейство Кинг е извънредно благодарни, че тези гимназисти са направили дизайни, които помагат на семейството им да се насладят на онова, което мнозина приемат за даденост - обикновена семейна разходка.

 (Видео: Привключете на уеб версия!?) 

🎩 97е, колко нестандартно мислят те и колко страстни са в работата по проекта мисля, че това свързва, че те са познавали мен и съпруга ми. Просто искаме, да им благодарим толкова много, защото без тях не бихме могли  няма да мога да имам това много просто нещо - каза Кинг.

Респект❗ 💞

Източник

петък, 16 юли 2021 г.

ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА ❗


 


Днес, в ранна утрин Господ се събуди.

Усмихна се, на сънения Свят.

И сърцата на всички помръкнали люде,

Поиска, да изпълни със свойта благодат.


Чете той милиони молби и послания,... 

ала нито едно писъмце с разкаяние.

Чете хиляди страстни молитви, желания.

Ала в нито една, не видя състрадание.


И стана Му тъжно на Бог, и обидно.

За тез' милиард затворени сърца.

Копнееше с Любов, да ги изпълни скрито,

Но място не откри из зад подпрените вратца!


И Страда Бог, че хората в Душите си

са загасили Божата искра.

Че Прошката и Благодарността, от дните си

са заличили, вкоченили се от страх. 

Уж в пътя към УСПЕХ, а все надолу в Пропастта,

без ценности, най-бедни със парите си - Живот от Суета и шепа прах!


Един "живот" на бездуховно съществуване,

без съвест, обич... без морал и без сърдечност... 

В безпътица към себе си, изгубени!

Припламнал миг на дива БезЧовечност!


Бог събуди се рано, със зората на слънцето.

Във всяко живо сърце, да посее той зрънцето

Любов. Ала в много сърца завист, гняв и омраза

бяха пуснали свойта отровна зараза.


И съвсем не на всичките хора сърцата,

Отворени бяха, за любов и за щастие.

Обвиняваха много, за всичко Съдбата

И наказание виждаха, във всяко препятствие.


Милион сърца с открехнати вратички

преливаха от мъка и печал,

от злост и страх... Като ранени птички, 

в агонията на поредния провал.


Забравили, че от любов се раждаме!...

Забравили за мъдростта на Детството!...

Израждаме се, а не се изГраждаме!...

Безчувствени към всякое Вълшебство! 


А той - Бог, отговаря на всяка молитва!

Без лъжа, без да съди,... без дори, да разпитва!

Но поддържа Вселената своя вечен баланс.

За да сбъдне мечтите ни, дава ни... ШАНС!


А за шансът е нужно поне зрънце усилие.

Поне малко упорство... И любов в изобилие!


Днес, "по първи петли" разсъни се Бог.

Да изсипе Добро с изобилния рог.

Сред молби милион, с безвъзмездно очакване

Срещна само едно писъмце, без оплакване.


В него някой набързичко, беше драснал в нощта:

"БЛАГОДАРЯ ТИ, за всичките дребни неща❗💖"


И усмихва се Бог, в писъмцето поглежда.

Значи, има Надежда!... ОЩЕ, ИМА НАДЕЖДА❗💞


Ивайло Апостолов 

17.07.2021

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...