НЕ СИ САМА! АЗ СЪМ ДО ТЕБ И ТЕ ВИЖДАМ !💖

На всички майки,

посветили живота си на това, да отглеждат

и подкрепят своите "специални" деца,

за оптимално реализиране на техният потенциал!

Отглеждането и възпитението на "специално" дете, е приключение за цял живот!

Приключение, което е свърано с безброй ежедневни предизвикателства, които често капсулират семейството и довеждат родителя до състоянияние на отчужденост, безизходност, самота и тъга. ВСЕКИ от нас, има нужда да се чувства забелязан, оценен и значим! Да се чувства, част от нещо по-голямо! ВСЕКИ има нужда, да се чувства разбран и подкрепен!

Да чувства, че усилията му не са напразни и това което прави, има смисъл! Особено в моменти на изпитание и пред прага на някое предизвикателство. За майките на нашите "специални" деца обаче, това предизвикателство е начин на живот!

За това, настоящото обръщение е, за всички тях:

-ВИЖДАМ ТЕ как водиш детето си на терапия, докато приятелите ти водят децата си на футбол и балет. -ВИЖДАМ ТЕ как се измъкваш от разговора, когато всички твои приятели се хвалят с постиженията и успехите на децата си.

-Виждам и сълзите в очите, чувствам буцата засядаща в гърлото ти и чувам напиращият от гърдите ти вик, в онези мигове на неловко мълчание, когато се похвалиш с някоя малка победа, пред майки на другите (не специални по "онзи начин") деца, които те поглеждат с недоумение, снизхождение (или дори , с насмешка), защото не разбират , че това което на твоето дете струва месеци и дори години непрекъсната, усилена и упорита работа, лишения и болка, на техните деца е дадено, по рождение!

-ВИЖДАМ ТЕ, когато се опитваш да жонглираш между срещи и събития. -ВИЖДАМ ТЕ, как стоиш пред комютъра с часове, проучвайки какво е нужно на детето ти. -ВИЖДАМ изражението ти, когато хората се оплакват за дреболии. Дори, да не го чувстваш, Аз и тогава съм до теб и те виждам! -ВИЖДАМ ТЕ как бавно изчезваш, но въпреки това, продължаваш да преминаваш "отвъд рамките" , заради своето семейство -ВИЖДАМ ТЕ, как черпиш сила от слабостта. Сила, за която дори не си и подозирала. -ВИЖДАМ ТЕ, когато засвидетелстваш уважение към учители, терапевти и медицински специалисти, които помагат на теб и на детето ти във вашата борба. Гледам, как се събуждаш рано сутрин, за да направиш всичко отново след поредната хаотична нощ. -ВИЖДАМ ТЕ, когато си "на ръба", опитваща се, да живееш. Знам, че се чувствааш невидима, че никой не те забеязва. Но искам, да знаеш, че

АЗ ТЕ ВИЖДАМ! -ВИЖДАМ тъгата в очите ти, когато гледаш отстрани преминаващите скандиращи абитуренти, устремени, да поемет сами по житейският си път, защото твоето дете, едвали ще има този шанс!Виждам и горчилката и обидата, и проблясващите искрици гняв, че можеше и да е различно!... Ако решенията за създаване на подходящите условия за това, не зависеха от някакви бюрократи в Системата, а от хора със сърца и разбиране, които наистина приемат работата си като мисия и искат, да помагат! И ако хората бяха малко по информирани и проявяваха малко повече разбиране! АЗ обаче СЪМ ТАМ И ТЕ ВИЖДАМ!

-ВИЖДАМ ТЕ, когато гледаш с любов, радост и гордост, успехите на другото си дете, което не е "специално" по "онзи" начин! Виждам и как в следващият миг лицето ти помръква и пропадаш в бездната от тъга, че въпреки огромната любов, която изпитваш и към двете си деца, въпреки всичките ти усилия, двете нама да имат "равен шанс" в живота! -ВИЖДАМ ТЕ как, когато Най-после заспят седиш сама в тъмното и ги гледаш с любов. Как отместваш нежно падналите на челото им кичури и само се молиш, връзката помежду им, да остане винаги все така силна, за да се грижат един, за друг! -АЗ ТЕ ВИЖДАМ И СЪМ ДО ТЕБ! Дори понякога, да не си личи! Аз съм до теб! -АЗ ТЕ ВИЖДАМ! Когато си "разпъната на кръст", пред поредният решителен избор! Когато не знаеш по кой път да поемеш и дали този по който вървиш, е правилният! -ВИЖДАМ ТЕ, когато си на брега на отчаянието. Когато чувстваш, че си на ръба на лудостта.. и сякаш всеки миг, ще прекрачиш отвъд, искам да знаеш, че АЗ СЪМ ДО ТЕБ! -ВИЖДАМ ТЕ, когато вълните на съмненията те заливат и потъваш в бездната на чувството за вина. Вина...че не правиш достатъчно,... че не правиш НАЙ-ДОБРОТО,... че не си перфектна! Че не си всесилна!... И тогава съм до теб и те виждам!

Смири духът си! Спри, да се надбягваш с другите,... с времето и със себе си!

Поякога, човек просто трябва да приеме, че има неща в живота, които не са във неговата власт! ... Не са по силите на НИКОЙ, дори на една МАЙКА обичаща до болка и готова на всичко (дори да даде живота си), за своето дете! ..

Смири духът си, но НЕ СА ПРИМИРЯВАЙ!

Защото успяват не най-силните, нито най-бързите, дори не най-умните... Успяват тези, които НЕ СЕ ОТКАЗВАТ!

ези, които действат,... въпреки че изборът често е между късата и по-късата клечка!... УСПОКОЙ СЕ ! АЗ СЪМ ДО Т"ЕБ! Не е нужно, да си най-добрата! Щом си избрала да се бориш, ТИ ВЕЧЕ СИ!

-АЗ СЪМ ДО ТЕБ! Само не позволявай на отчаянието, на вината, нито дори... на любовта, да замъгляват трезвата ти преценка!

Защото понякога, когато обичаме твърде силно, сме склонни да правим неща, които по принцип, не бихме!.. Склонни сме, да търпим прекалено много!.. Да правим прекалено много компромиси!.. Да поемаме прекалено големи рискове!...

И не е нужно, да си "най-добрата", най-доброто е враг на Доброто!

Бъди достатъчно добра и не се отказвай! АЗ СЪМ ДО ТЕБ И ТЕ ВИЖДАМ!

Искам да знаеш че

ТВОЯТА БОРБА, СИ ЗАСЛУЖАВА!

ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, ИМА ЗНАЧЕНИЕ!

-ВИЖДАМ ТЕ, как винаги продължаваш напред. Виждам, че си избрала да направиш всичко на което си способна, за да може детето ти да получи най-добрите грижи у дома, в училище, при терапията и лечението. И в онези дни, когато виждаш подобрение, в малките стъпки напред,... в моментите, когато упоритата работа се отплаща ти можеш да усетиш вкуса на Успеха, ТОГАВА СЪЩО ТЕ ВИЖДАМ. И се гордея с теб. Искам да знаеш, че знам колко е трудно, да се "задържиш на повърхността" и да продължиш! Че не всеки би се справил и оценявам това, че ти успяваш, въпреки всичко! *Искам да знаеш, че си ПРЕКРАСНА! *Искам да знаеш, че всичко това си заслужава! *Искам да знаеш, че НЕ СИ САМА! *Искам да знаеш, че най-важна е любовта, а ти си най-добрата в нея! *Какъвто и ден да е, кавото и да се случва, както и да се чувстваш, ти се справяш чудесно. И аз те виждам и съм до теб!

По "Виждам те" ( "Te veo") - текст на Алетея Мшар*

Превод и допълнена редакция : Ивайло Апостолов

______________________

* Алетея Мшар е майка на четири деца, най-голямото от които е починало от свръхдоза наркотици! Има още една "нормотипична" дъщеря и двама сина със Синдром на Даун, единият от които има разстройство от аутистичния спектър, както и комплексни медицински нужди. 

Мшар е автор на книгите „Какво мога да направя, за да помогна“, ръководство за справяне с празнината, когато някой ваш познат има дете, диагностицирано с рак, което е достъпно в Amazon, както и на мемоарите си, озаглавени „Надеждата е отложена“. 

Алетея Мшар може да бъде намерена в Twitter като leemshar и в блогове за The Mighty HuffPost като Alethea Mshar, както и в нейния собствен блог, Ben's Writing Running Mom на https://benswritingrunningmom.wordpress.com/ . Тя също е във Facebook като Alethea Mshar, The Writing, Running Mom.

Още веднъж, за влиянието на любовта, подкрепата и личната ни мотивация, като родители върху нашите "специални" деца

Как една обикновена майка на дете с двигателен дефицит разби представите, за учасниците в състезанието "Железният човек"!?

Бет, заедно с парализираната си дъщеря, преодолява най-трудния маршрут на Ironman (това е мястото, където общо трябва да плувате, да карате велосипед и да бягате повече от 220 км).

Със своя пример тя решава, да вдъхнови другите и да покаже, че можеш да живееш максимално, дори да си в инвалидна количка.

Една наистина ВЕЛИКА жена и майка!

https://www.facebook.com/TOKmedia.ria/videos/1959757317488898/

100 въпроса, към вашето дете, на които то да Ви даде наистна съдържателен отговор!

"Слушайте с интерес всичко, което децата искат да ви споделят, без значение какво е то.Ако не слушате ентусиазирано малките неща, докато децата са още малки, то те няма да ви доверят големите неща, когато пораснат. Защото за тях всичко, което споделят, винаги е било и Голямо и Важно... "

Катрин Уолис

Пълноценното общуване с дацата ни е изключително важно, както за тяхното психично, и емоционално развитие, така и за тяхната оптимална себерелизация и социализация. То обаче, невинаги е такова!...

В 99% от случаите, на въпросът, "Как беше днес!?", децата ми отговарят „добре“.

Предполагам, че и при вас не е по-различноно!

В началото може да сметнете, че с тях нещата наистина са наред, но всъщност, въпросите трябва да бъдат формулирани по различен начин. ;)

По-долу са подбрани 100 въпроса, на които не само на детето ще му е интересно да отговори, но и ще Ви даде като родител много нова информация за него и ще ви ангажира, за дълго време.

Страхотен списък, на който и сам бих искал да отговоря подробно.

И така, мило дете, какво възрастните не разбират за теб?

1. Досадни въпроси, като "Как мина денят ти?", може да замените с :

• Кое беше най-интересното събитие днес?

• Какво ново научи през деня?

• Какво те накара да се усмихнеш днес?

• Кой направи нещо смешно, забавно ( или глупаво)? ;)

• Какво те изненада днес?

• Помогна ли на някого днес?

• Някой направил ли е нещо добро за теб?

• Гордееш ли се днес със себе си? Защо?

• Беше ли тъжен?

• Какво беше трудно или неразбираемо за теб днес?

• Какво играехте с приятелите ти днес?

• С кого седя днес на обяд?

• С кой съученик би искал да сте, но все още не сте приятели?

• Кой от твоите съученици мисиш, че е пълната твоя противоположност?

• Кой от възпитателите или учителите ти харесва най-много? Кой не е толкова добър?

• Ако станеш учител за един ден, какво би искал, да научиш своите съученици?

• Сподели Нещо, което те дразни?

• Някой действал ли е несправедливо през днешният ден?

• Имаше ли нещо, което те обърква?

• С какво от сучилото се днес, не си съгласен?

• Ако би могъл, да живееш днешният ден отново, какво би направил по различен начин?

• В какво не успя тази седмица? Какво се случи, за да не успееш?

2. Въпроси, които развиват въображението

• Ако от небето завали храна, каква би искал да бъде тя?

• Какво животно би искал да яздиш: слон, жираф или ..... ?

• Ако можеше да преименуваш цветовете, как би ги нарекъл?

• Ако нашата котка можеше да говори, какво смташ, че би казала тя?

• Ако би моъг да зададеш въпрос на всяко диво животно, какво би го попитал?

• Ако имаше собствена пещера, как би изглеждала тя отвътре? (Опиши ми!)

• Какво може да се използва за изграждане на стена, която не може да бъде разрушена?

• Какво животно би управлявало добре автомобил, според теб?

• Какви изобретения липсват на света днес?

• Какво би станало, ако съществува машина на времето?

• Как би бил устроен светът, ако хората не бяха измислили парите?

• Ако имаше вълшебна пръчица, какви три желания би си пожелел?

3. Въпроси за детето

• Кои са 5-те думи, които те описват най-добре?

• Какво харесваш в себе си? А, какво не ?

• Ако би могъл да промениш нещо в себе си, какво би било то?

• Ако би могъл да станеш някой друг за един ден, кой би станал?

• Ако беше Супергерой, каква суперсили би искал, да имаш?

• Ако можеше да отидеш навсякъде, къде бих отишъл?

• Какви звуци харесваш?

• Какво не разбират възрастните за теб?

• Кой е най-добрият комплимент, който си получавали?

• Каква дейност те прави щастлив?

• Кой празник харесваш най-много?

• Как се грижиш за другите хора?

• Какво те кара, да се чувстваш нужен?

• Какво те разнежва?

• Как се чувстваш, когато те прегърна?

• Какво може да те разплаче?

• Какво те ядосва?

• Какво те плаши?

• Какво би искал, да можеш да правиш по-добре: да летите като птица или да плувате като риба?

• Какво би избрал, да можеш да правиш: да летиш като птица или да плуваш като риба?

• Ако разполагаш с милион долара, за какво би ги похарчил?

• Ако имаше достатъчно пари, за да не е нужно да работиш, бихте ли работил или не?

•С какво би се занимавал?

• Ако отворите собствен магазин, какво ще се продава там?

• Ако пишете книга, за какво ще става дума?

• Обичаш ли да даваш подаръци на другите?

• Какъв би бил твоят идеален ден?

• Какво смяташ, че можеш да научиш другите?

• Какво още бих искал, да научиш ТИ?

• Кой беше най-щастливият / нещастен момент в живота ви?

• От всички неща, които знаеш, кое ще бъде най-важно за теб като порастнеш?

• Ако би могъл да пътуваш назад във времето и да се видиш преди три години, какъв съвет би си дал?

• С какво се гордееш най-много в живота?

• Кой от приятелите ти харесва най-много? Защо?

• Какво ще направиш, ако някой те извика по име?

• Ако сега беше вече възрастен и станеше известен, с какво би се прочул, според теб?

• Как можеш да помогнеш на някого днес?

• Ако можеше да прекараш един ден с някого, кой би бил и какво бихте направили?

4. Въпроси за живота и структурата на света

• Какво прави човек умен?

• Как мислиш, че се чувстват другите хора?

• Защо е нужно, да се ходи на училище?

• Какъв би бил животът ти в бъдеще?

• Какво бих променил в този свят, ако можеше?

• Лесно ли е да си дете? А възрастен?

• Как да разберете, че вече сте узрели?

• Трябва ли детето да уважава всички възрастни?

• Винаги ли трябва да се подчинявате на родителите си?

• Как децата могат да бъдат наказани и за какво?

• Дали човек има право да краде храна, ако умира от глад?

• Можеш ли винаги да правиш това, което искаш?

• Защо хората лъжат?

• Можеш ли винаги да казваш каквото мислиш?

• Защо хората се развеждат?

• Защо хората се карат и не можем да обсъждаме всичко спокойно?

• Защо възрастните се усмихват рядко?

• Защо хората пушат, ако е вредно?

• Какво е "лошо" и какво "добро" настроение?

• Какво трябва да направим, когато остареем ?

• Какво е душа и къде се намира тя ?

• Какво е любов?

• Как да разбереш, че някой те обича?

• Може ли любовта да трае вечно?

• Какво е щастието?

• Можш ли винаги да си щастлив и никога да не си тъжен?

• Можеш ли да си щастливи ако нямаш пари?

• Защо богатите не споделят парите си с бедните?

• "Равни" ли са наистина Всички хора?

• Може ли светът да се счита за красив, ако има войни и глад?

• Възможно ли е да живеем без войни?

• Има ли ползи от проблемите и трудностите?

• Правилно ли е да отговаряш грубо на някой, който е груб с теб, или трябва да останеш учтив?

• Грешно ли е, да завиждаш? Ти, завиждаш ли ?

• На кого е нуждно е изкуство?

• Кой определя кое е красиво и кое не?

• Трябва ли да приемеме външния си вид такъв, какъвто е?

• Ако можеш да направиш закон, който всички по света да са длъжни да спазват, какв би бил той?

• Можем ли да променим съдбата си или тя е вече предопределена?

• За какво живеем?

Автор : Ина Литвина

Превод и Редакция: Ивайло Апостолов

Бащите на "специалните" деца

        Много е писано и говорено за майките на деца с увреждания и с право. За майката грижата за детето е вътрешно присъща. Още в древността, това е била основната социална роля, изпълнявана от жената и за по-успешното реализиране на тази роля, с времето тя е развила и определени качестава, знания и умения, които да й помагат. Не случайно майчиният инстинкт, е единственният императив, по-силно развит дори от инстинкта за оцеляване.Детето и майката, са като едно цяло. Тя, сякаш предусеща неговите нужди, разбора причината за всеки негов различен плач, то чувства когато тя е напргната или неспокойна... 

Детето обаче е плод на любов! Любовта между двама (Поне така е в "добрия" случай). 

И въпреки, толкова силната връзка между майката и детето и двамата заедно (и поотделно) имат нужда от любовта и подкрепата на бащата. 

Има няколко теории, за ролята на бащата

Но все пак, нека не забравяме, че психологията не е математика и че колкото и добре да са аргументирани и подкрепени с изследвания, това са само теории, които могат да дадат принципно обяснение на това, защо сме такива, и защо действаме по един, а не по друг начин в дадени ситуации. Вярно е, че всеки от нас, е "плод" на своята история и поредица от избори и решения. Но именно, заради това, че днес СМЕ такива, не значи задължително, че УТРЕ, не можем, да се променим! Освен това, точно като резултат от своите избори и решения, най-вече, в "кротични" ситуации, каквато е р

Къде обаче остава, фигурата на бащата, в тази идилия и защо трябва да й отдели 

особено внимание!

Бащата ли?      

Той е онзи, който остава малко встрани, в очакване да бъде включен!

Освен всичко друго, той е „буферът“, който поема майчините грижи и притеснения, или самообвинения, ако нещо в перфектната система майка-дете запъне или „проскърца“ …

Ако приемем, че ролята на майката е, да даде на детето си „корени“, то ролята на бащата е, да му даде „криле“ и да го научи да „лети“.

И какво се случва (а, за съжаление се случва. И то доста по-често отколкото предполагаме), нещо да се обърка….Когато нещо в ранното развитие на детето „се пропуква“ и тази иначе почти перфектна Микровселена Дете-майка, …рухне из основи!

Тогава Микровселената майка-дете, се капсулира! Затваря за целия свят и с скрива, зад своята защитна обвивка!

Като мида, чиято сърцевина е била наранена.

Защото никой неможе да разбере терзанията и самообвиненията, които разкъсват майчината душа, когато всичкият радостен трепет, всички мечти и планове, всички надежди за щастливо бъдеще, изведнъж, са заменени само от неизвестност, несигурност и СТРАХ!…

Кой друг би издържал на цялата мъка, страдание и болка!?..

Кой би понесъл толкова смазващото чуство на изгубеност и безпътица... лутането между десетките измъчващи въпроси, без отговори, между самоообвиненията и търсенето на причините в миналото,

и безкрайното всепоглъщащо чувство на Самота!…

Всичко това е „залък, който твърде трудно се преглъща.“ Дори и при цялата майчина Любов и Всеотдайност!

Това е време, когато съзнанието на майката, е обсебено от толкова въпроси, относно състоянието на детето, относно това, какво може да се очаква от него!?...

Относно това, как трябва тя да постъпи!?...

От къде, да започне!?... Към кого да се обърне!?....

Случва се и така, понякога!

И не си мислете, че се случва само на „лошите“! На онези, без лична хигиена, морал и достойнство!... Или на необразованите и неинформираните! НЕ!

ТОВА МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ НА ВСЕКИ! ...

Но разказа ни, беше за бащите!

Бащата, също е там! Измъчван от същите терзания и останал в изолация. При него чувството за самота, понякога дори може да е още по-осезателно, защото ако не е бил достатъчно „включен“ в Микровселената майка-дете, до този момент, той изключително трудно намира пътя към тях! Изключително трудно му е да разбере техният „свят”. Да рабере опустошителните поражения на настъпилата в него разруха! А дори и да успее, вратата е подлостена отвътре!...

И понякога се случва така, че бащата не намира нужните сили, за да разбие тази врата, за да даде на майката достатъчно сили и увереност, че нещата НЕ са непоправими !

Че тя НЕ Е САМА в скръбта, в болката и чувството си за безпътица! И че ДВАМАТА ЗАЕДНО МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ!

И така, малко по малко, бащата се отчуждава… Затваря се, в собствената си болка и страдание! И (понякога) си отива.

Но думата ми, не е за тези бащи!

Защото има и други!

    И днес, искам да ви представя един много искрен и сърдечен материал на колежката Цветалина Йосифова, посветен именно на тези бащи на "специални" деца, които НЕ са се отказали да се борят, публикуван в сп. "Жената днес". 

Цветалина Йосифова е психотерапевт и психолог в „Карин дом”, Варна - една от най-ефективно действащите фондации с практична насоченост, работеща в подкрепа на децата със специфични потребности и техните семейства, повече от 20години.

👪   👪   👪

Много хора не знаят, че има „Ден на бащата“. И защо трябва да има такъв? Защо трябва да посвещаваме специално внимание на бащата, след като ние, майките, вършим „цялата работа”?

Точна така – ПОСВЕЩАВАМЕ! За майката грижата за детето не е избор. Тя идва „отвътре”. Още с раждането, даже много по-рано, с първото ритане на малкото краче, с първото изплакване, с първата усмивка… с много „първи” неща. Защото то е част от нас. Буквално. И единственото по-силно нещо от инстинкта за оцеляване е майчиният инстинкт. Защото майка и дете, по закон и по кодекс са една семейна единица. Майка и дете са една вселена. Така го е измислил Бог, Природата или който щете – те си дават всичко необходимо един на друг през първите месеци от раждането.

А къде е таткото?

Той чака.

Той работи.

Той търпи.

Понякога готви.

И полива при къпане.

И сменя пампреси.

И ако не прави нещо от по-горните му се сърдим…

Той ни понася.

Понася да не е част от тази „вселена”. Докато не му направим място в нея. Защото в един момент за нас, майките, става ясно, че тази вселена е завършена и съвършена само ако и таткото е там. Бащата е този, който символно казано „прерязва“ отново пъпната връв, прекъсва психологическата свързаност и зависимост между майката и детето и му „позволява“ да порастне, да стане по-самостоятелно, да изгради една по-различна свързаност с родителите.

Освен ако нещо не се обърка….

Ако с детето нещо не се случи…

Ако нашата малка вселена не рухне!

Ако не се храни, не расте, не върви, не говори, не се развива според очакванията…

Тогава малката вселена – майка и бебе, се затваря за целия свят!

И никой не разбира тревогите на майката… и никой друг не издържа… Никой друг не може да понесе цялата мъка, болка, грижи, самота, отговорност…

И на майката не й е до никой! Освен до детето!

Да, понякога така се случва. Бащата, останал в изолация изобщо не разбира този „свят”. Не разбира своята съпруга, не „разпознава” своето дете… Не намира „вратата” към тях. Или тя е заключена. И малко по малко се отчуждава… И си отива.

Не знам кой страда повече….

Но има и други бащи!

Нашите специални бащи на нашите специални деца! Те не се плашат! Те не се отказват! Те не си тръгват! Познавате ги. Като всички други са..

Отиват на работа, забързани, с риза, лаптоп и gsm в джоба. Пътуват по кораби. Карат таксита. Работят зад граница. Лекари, адвокати, инженери, строители… Като всички останали хора.

Но сутрин почти винаги закъсняват,

тичат в обедната почивка или „бягат” от работа, за да докарат детето си на терапия. Карат предимно нощните смени, а денем помагат. Работят в чужбина, за да издържат семейството. Някои тихо изчакват в края на двора, не разговарят, понякога пият кафе. Вечер, след работа едва ли следят новините. Събота в седем не спят, а разхождат детето в градината на колело, дори и в дъжда, с дъждобран. Защото това го успокоява. И за да може мама „да пооправи къщата” или да поспи. А когато смазана от тревоги сутрин не може да стане й носи в леглото кафе. Когато тя се се отчае, й дава кураж. И не позволява да падне духом. Дава й „трезва преценка” и „връзка с реалността”. Посещава терапии, чете програми, „работи” с детето… Или просто – е там!

Даже може за Деня на бащата да сготви октопод на тиган!

Познавам тези бащи! Познавам и други. Които сами отглеждат детето. Има такива семейства. И се справят не по-лошо от майки. Те им дават и нежност, и сила. И готвят, и гладят, и учат , работят, шофират – истински Свръх-бащи!

Друг път мама е тази, която работи. А тати е вкъщи и смело, и все по-умело се справя с децата и домакинството.

Има и едни по-различни „бащи” – дядовците! Бащите на „нашите” майки или бащи. Преминали през бурите на живота, опознали и добро, и лошо, загърбили неволите на години и болести, те именно водят децата при нас. Ако ги попиташ – кротичко обобщават и улучват право в целта: „Не мога да му дам кой знае какво – мога само любов”!

За всички тези различни татковци е нашият специален ден!

Благодарим Ви, че сте заели своето място!  Детето има нужда от Вас!

💖👪👪👪💖

През 13-те години, които сме прекарали по Клиники и центрове, за рехабилитацията на Деян (както и в "неформалният" ни живот, извън тях.) И през годините работа с деца със специфични потребности (и възможности), съм се срещал с много различни истории и много различни типове бащи(както и майки). С различни (повече или по-малко успешни) "стратегии", в борбата за преодоляване на това дългосрочно предизвикателство. 

Бащи с различно образование, етнос, социалиен и професионален статус и компетенции и различен родителски потенциал. 

Имах честта, да се запозная с много истински достойни бащи.

Бащи от "мнозинството" и малцинствата... 

Бащи - истинска опора на своите съпруги... 

Бащи, поставили семейството и децата си, на върха на пирамидата на своите приоритети... 

Дори бащи  отглеждащи децара си, сами... 

И бащи, опитващи се, да помогнат на повече деца, със съдба подобна на техните! 

И смея да твърдя, че както и при родителите на така наречените "нормотипични" деца, всичко горепосочено има по-малка тежест от това :

 - каква ценност имат децата за тях; 

 - къде в ейрархията на приоритетите им стоят благополучието на семейството и децата

 - каква мотивация имат да постигнат набелязаните цели

 - и на какви жертви и компромиси са готови  за да ги постигнат. 

- Както и какъв е прагът им на поносимост на стрес и живот под стрес, в дългосрочен план. 

Другият важен фактор, определящ доколко успешно ще се справят тези родители в постигането на набелязаните си цели е, как и доколко са Приели наличието на "проблема" и своето  място (и роля ) в неговото "решаване". 

Ето това, са някои от наистина важните фактори, определящи нашите избори и решения, които пък, от своя страна, определят характера, посоката и степента на Нашата промяна.