Кралят на Швеция - Карл XVI Густав - монархията и дислексията

  Карл XVI Густав-Крал на Швеция

 Принц Карл Густав Фолке Хубертус, роден на 30 април 1946 г., така и не опозна баща си, който трагично загива в самолетна катастрофа на летището в Копенхаген година след раждането на сина му.

 Като момче Карл Густав мечтаел, както всички деца, да стане шофьор или да управлява парен локомотив. Ясно е обаче какво е бъдещето за него. Програмата за обучение и образование за младия принц е подготвена от неговия управляващ дядо. Първоначално Карл Густав учи наука в двореца, след това получава знания в две частни училища-интернати. Тогава го очаква армията, където служи две години и половина.

 В края на 60-те години престолонаследникът завършва академичен курс в университета Упсала, обхващащ теми като история, социология, политически науки, финансово право и икономика. По-късно учи икономика в Стокхолмския университет. Карл Густав набира активно знания, свързани с управлението на страната и икономиката, изучава работата на Риксдага (шведския парламент) - като цяло се подготвя за професионалното управление на страната.

 В Швеция кралят е принципно неполитическа фигура, основната му функция е да олицетворява единството на нацията. Освен това кралят е главнокомандващ и на трите клона на армията.

 След като се възкачва на трона, Карл Густав приема официалното мото „За Швеция - в крак с времето“. Тези кралски девизи са древна шведска традиция.

 19 юни 1976 г. Карл Густав се жени за Силвия Сомерлат (преводач от Германия). Сватбата се проведе в Стокхолм.

 Крал Карл Густав и кралица Силвия имат три деца: престолонаследницата Виктория, родена на 14 юли 1977 г., принц Карл Филип, родена на 13 май 1979 г., и принцеса Мадлен, родена на 10 юни 1982 г. Според шведския закон за наследството от 1980 г. най-голямото дете наследява трона.

 През 1997 г. беше официално признато, че Карл Густав и децата му страдат от лека дислексия. Беше направено официално изявление, че шведският крал Карл XVI Густав и дъщеря му, шведската корона принцеса Виктория, не могат да четат.

 Самата коронована принцеса Виктория от Швеция признава, че не може да чете. Тя по собствена инициатива казва пред репортери, че от ранна детска възраст съучениците са я тормозили, защото страда от дислексия, и не може да чете. „По-рано мислех, че съм глупава и не мога да направя нищо бързо“, казва на конференцията голямата дъщеря на крал Карл XVI Густав и кралица Силвия. "Звучеше смешно на моите съученици, но ми причини много страдания. Когато имате дислексия и дисграфия (проблеми с четенето и писането), трябва да положите повече усилия. На пръв поглед това може да изглежда като дреболия, но не е, - аз Знам ", казва Виктория. Според прес секретаря на шведския кралски дворец принцесата е решава сама да направи изявлението си. "Трябваше да говори за проблемите си. Беше спонтанно", казва Катерина Бромс.

Към Оригинала

ВАЖНО! Линк към единственият за сега български шрифт, за хора с дислексия!

Леонардо да Винчи - Геният на Ренесанса

Леонардо да Винчи

 Леонардо да Винчи (1452-1519) - един от титаните на Ренесанса, италиански художник, скулптор, архитект, учен и инженер. Неуморимият учен-експериментатор и блестящ художник, Леонардо да Винчи остава в историята символ на епоха, която „се нуждаеше от титани и ... ги роди по отношение на силата на мисълта, страстта, характера и гъвкавостта“.

Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 година в град Винчи(По-точно, в малкото селце Анчиано(Anchiano LU), разположено в близост до Града.), тогава владение на Флоренция и е незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство.

Съществуват предположения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това са недостатъчни. Малко след раждането на Леонардо, връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца.

Както повечето велики хора, Леонардо е бил доста противоречива личност. Незаконен син, роден в малко тосканско село, левичар, хомосексуалист – всичко това едва ли е било предпоставка за изграждане на добра кариера в Европа от 15 век. Леонардо обаче преобръща представите за развитие и надхвърля мащабите на времето си.

„Леонардо се е славел с това, че в него пламвала ненадейно искрата на някаква гениална идея – нещо ново, независимо дали ще бъде изобретение, дали ще бъде идея за създаване на картина", пише норвежеца Атле Нес - автор на излязлата неотдавна последна биография на Да Винчи. 

 Леонардо обичал с помощта на пръстите си да размазва боята върху платната, затова и много от тях съдържат негови отпечатъци. Освен това, Геният много обичал да експериментира нови техники. Когато получил поръчка от Лудовико Сфорца, известен като Ил Моро, да изрисува със сцена на Тайната вечеря стена от манастира “Санта Мария деле грацие” (“Света Богородица Благодатна”), художникът решил да пробва нов метод. Леонардо не обичал техниката за рисуване на фрески, предвиждаща бързо нанасяне на боите върху прясно измазана стена. Затова си измислил свой метод, който му позволявал да нанася по слой боя само от време на време, като междувременно се занимавал и с други свои дела и творби. (Тази негова склонност към едновременна работа, върху различни дейности, свързани с изключително разнообразните му, дори несъвместими понякога интереси, е една от причините, изследователите му, да смятат, че освен дислексия, геният е имал и хиперкинеричен синдром). Художникът имал изключително странен навик на писане – отдясно наляво, като на всичкото отгоре започвал да пише от последния лист към първия, въпреки че можел да пише и “нормално”. Това също, потвърждава предположенията на учените, за дислексия.  Леонардо е смятан също, за първият карикатурист и е първият учен, който открил основната функция на сърцето - да помпа. 

 Една от старите истории за живота на Леонардо съдържа случка, която хвърля малко светлина върху неговата природа. Тази случка много прилича на истина, защото в нея се споменават такива негови качества, за които е известно със сигурност: неестествено остро наблюдение, богато въображение и способност да се отдели от околния свят (именно тези качества са описани днес в много научни трудове, като характеристика , за дислексия). Историята разказва как един ден селянин от имението му дошъл при бащата на Леонардо и му донесъл кръгъл щит, издълбан от смокиново дърво. Той помолил Пиеро да вземе този щит със себе си във Флоренция, за да може някой художник да го нарисува. Пиеро бил длъжник на този селянин: той бил добър птицевъд и рибар и доставяш дивеч и риба на семейството. Пиеро се съгласил, но не го предал на професионален художник, а го дал на Леонардо, който „започнал да мисли как да го изрисува“ и решил да нарисува главата на Медуза, което ще предизвква въображението. Леонардо донесъл гущери, гъсеници, змии, пеперуди, прилепи и други същества в мазето си за да създаде, гледайки ги, образ на ужасното чудовище, което пълзи от дълбините на мрачна пещера. От устата на чудовището се стичала отрова, огън избухвал от очите му, дим се извивал от ноздрите му ... Леонардо бил толкова погълнат от работата си, че дори не забелязал вонята, разпространявана от мъртвите същества, коото той е принесъл в жертва на изкуството.

 Друга от характеристиките на Леонардо да Винчи е неговият почерк:

 Както споменахме по-горе, Леонардо е левичар и пише отдясно наляво, обръщайки буквите, за да може текстът да се чете по-лесно с огледало. В днешно време, изправени пред подобен феномен, експертите разбират, че говорим за една от проявите на дислексия, така наречената дисграфия, това дава основание на Италианският професор по психиатрия Марко Катани да предполага, че освен от дислексия и дисграфия, Леонардо също с голяма вероятност е страдал и от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, за което са доказателство и многобройните му незавършени творби и чертежи, твърди италиански учен, цитиран от Ройтерс. Като подпертава, че дори най-известната му творба - Мона Лиза също, е незавършена. 

"Аз мисля, че с това състояние лесно може да се обясни големият брой незавършени произведения в творчеството на Леонардо", твърди Катани, който преподава в лондонския университет "Кингс колидж".

Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, най-често се среща сред децата, но в наши дни не са редки случаите на диагностицирането му и при възрастните. Симптомите му се изразяват в неспособност да се изпълняват задачи докрай, разсеяност, физическа и психическа свръхактивност.

Катани изтъква, че още от детството си Леонардо се е оплаквал, че не е успявал да завърши започнатото. Според негови съвременници той непрекъснато прескачал от занимание на занимание. При това Да Винчи будувал по цели нощи, работел без да почива. По думите на Катани ренесансовият гений хвърлял прекомерно много усилия в планирането на своите проекти, а накрая му липсвала упоритост, за да ги завърши.

Друго изследване на учени под ръководството на Кристофър Тайлър от Градския университет на Лондон, което обхванало 6 портрета и автопортрета, нарисувани от Леонардо да Винчи, две негови картини, скулптури и рисунки установело, че очите на изобразените в творбите персонажи са с ъгъл на дивергентен страбизъм, по-специално в картините "Спасителят на света", "Йоан Кръстител" и в прочутата рисунка "Витрувиански човек".

"Тези индикации навеждат на мисълта, че Да Винчи бил засегнат от интермитентен дивергентен страбизъм и имал способността "да превключва" към монокулярно зрение", което може да е причина за изключителната дълбочина на образите в картините, които създават усещане, за триизмерност на изображенията, пояснява Тайлър, цитиран от БТА.

Страбизмът е разстройство на зрението (от гръцката дума "strabos"- изкривен), който е допринесъл за усещането му за перспектива, увеличавайки зрителното му поле и усета му за дълбочина, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Но да се върнем, към историята на великия италианец. 

Когато бащата на Леонардо навършва 30 години, семейството се мести във Флоренция, за да създаде бизнес там. За да намери работа за сина си, баща му го взема със себе си. Времената са жестоки: "незаконно, Леонардо не може да стане адвокат или лекар и баща му решава да го направи художник. По онова време художниците, които се смятат за занаятчии, не принадлежат към елита, по ранг са малко по-високо от шивачите, но във Флоренция художниците са по-уважавани, отколкото в други градове на държавата. През 1467-1472 г. Леонардо учи с Андреа дел Верокио - един от водещите художници от този период - скулптор, бижутер, организатор на тържества и един от представителите на тосканската школа по живопис. Талантът на Леонардо като художник е признат от учителя и обществеността, когато младият майстор е едва на 20 години: Верокио получава заповед да нарисува картината „Кръщението на Христос“ (галерия Уфици), второстепенните фигури на картината трябва да бъдат нарисувани от учениците на художника. пигмент - и картините обикновено бяха скучни. Леонардо поема риска да рисува фигурата на ангел и пейзажа с наскоро открити маслени бои. Историческите факти твърдят, че след като видял работата на своя ученик, Верокио казал, че „той е бил надминат и оттук нататък всички лица ще бъдат рисувани само от Леонардо“. Да Винчи владее няколко техники за рисуване: италиански молив, сребърен молив и четка. През 1472 г. Леонардо е приет в гилдията на художниците - гилдията на Свети Лука, но остава да живее в къщата на Верокио.

 Според свидетелствата на съвременниците, Леонардо да Винчи е бил перфектно развит, притежавал е огромна физическа сила и добри познания по рицарски изкуства, конна езда, танци и фехтовка. В 8о той е привлечен само от това, което може да се види (което отново ни напомня за типичното зрително възприятие на света, характерно за за дислексията). 

 За Леонардо математиката се състояла главно от геометрия и законите на пропорцията. Леонардо да Винчи се опитва да определи коефициентите на триене при плъзгане, изучава съпротивлението на материалите, занимава се с хидравлика и моделиране. Други области от интерес за Леонардо да Винчи са: акустика, анатомия, астрономия, въздухоплаване, ботаника, геология, хидравлика, картография, математика, механика, оптика, проектиране на оръжия, гражданско и военно строителство и градоустройство.

 В миланския период на творчеството си, в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие, Леонардо рисува на стената Тайната вечеря (1495-1497). Заради техниката, която използва - масло с темпера - това произведение се смята за върха на европейското изкуство, но е оцеляло в силно повредена форма. До 1506 г. Леонардо да Винчи работи във Флоренция.

В края на живота си през 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като "божествения" Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.

Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположено в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф Франческо Мелци. Въпреки, че през последните години от живота си е с парализирана дясна ръка, Да Винчи продължава да работи до самия му край.

В портрета на Monna Lisa (La Gioconda, около 1503 г.) той въплъщава възвишения идеал за женственост и чар. Важен компонент на картината е пейзажът, сякаш се топи в студена синя мъгла. Късните творби на Леонардо да Винчи включват „Света Анна с Мария и детето Христос“ (1500-1507), „Йоан Кръстител“ (1513-1517) и други. През 1516 г. по покана на Франциск I заминава за Франция, където умира.

 Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 г. в замъка Клу близо до Амбоаз (Франция). Много от неговите творби остават недовършени, но оказват огромно въздействие както върху съвременниците, така и върху следващите поколения художници. Леонардо да Винчи оставя след себе си огромен брой рисунки, повечето от които се съхраняват в Кралската колекция в замъка Уиндзор. Най-важният източник за изследване на възгледите на Леонардо да Винчи са неговите тетрадки и ръкописи, които са оцелели и до днес.

Източник : dyslexia-dysgraphia.ru, 

impressio.bg, 24chasa.bg, bnr.bg

ВАЖНО! Линк към единственият за сега български шрифт, за хора с дислексия!

Още 31 Знаменитости от шоу бизнеса, спорта и изкуствата, страдащи от дислексия

Човекът с дислексия изпитва затруднения при четене, писане и / или правопис, въпреки че интелигентността му може да е в норма. 

Заради тези свои затруднения обаче, децата с дислексия може да се чувстват различни или аутсайдери.  Могат станат обект на подигравки и да се чувстват разочаровани от училището. 

Терминът „дислексия“ идва от гръцки и буквално означава „трудна дума“. 

Дислексията НЕ е "болест"! 

Тя е дисфункция, която се изразява в неспособност за четене и разбиране на прочетеното, което води до говорни смущения и забавяне в развитието на грамотността.

Страдащите от дислексия обикновено разместват буквите в думите, бъркат последователността при изписване на букви и думи, виждат някои букви изписани огледално. Често им е невъзможно да разпознаят една дума при изговаряне, въпреки, че я знаят в писмен вид или пък разпознават дадена дума веднъж, но когато я срещнат отново се затрудняват при прочитането ѝ.

Според статистиката между 17 и 20% от населението на света страда от дислексия. 

Любопитен факт е, че 40 на сто от милионерите страдат от това "заболяване".

Виж още "Бил Брайсън и още 20 политици, бизнесмени и изследователи, за които не предполагате, че са с дислексия" "

Дислексията засяга част на мозъка, която отговаря за речта и съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.

Дислексията се проявява при четене и писане. Обикновено детето изпитва трудности при прочитане и звуковото възпроизвеждане на думата от писмените знаци. Възможно е да се наблюдава замяна на букви, пунктуацията не се разбира. Учебният материал се усвоява бавно и със заструднение. Дислексията се смята за многостранна, все още няма точна дефиниция, но със сигурност наличието й не означава умствена изостаналост.

Около 20 % от хората имат проблеми, които могат да се определят като дислексия.

Резултатите от проучването, публикувано в Learning and Individual Differences, се базират на изследване за визуално-пространственото възприятие, проведено сред 41 доброволци.

Половината от тях страдат от дислексия и изпитват сериозни затруднения при разпознаване на думите, при четенето и правописа.

Изследователите установяват, че мъжете с дислексия се справят значително по-бързо и по-добре със задачи и тестове, свързани с творческо мислене, ориентират се точно и бързо във виртуалната среда на компютърни игри. При жените с дислексия не се открива разлика между способностите с контролната група жени без дислексия. Според експертите, това се дължи на факта, че боравенето с 3D-изображения се среща в ежедневните дейности повече при мъжете.

Хората мислят по два начина, „словесно” и „образно”, обясняват авторите. Мисленето на повечето хора е словесно, но хората с дислексия се открояват с по-развито въображение, т.е. те си представят визуално същността на речта в картини и образи. При тях пространственото мислене е изключително добре развито.

Учените са на мнение, че при хората с дислексия езиковите проблеми се компенсират с развитие на пространственото възприятие и творческите умения.

Редица известни личности от миналото и днес също са дислектици – Уинстън Чърчил, Ханс Кристиян Андерсън, Леонадро да Винчи, Алберт Айнщайн, в списъка влизат още световноизвестната авторка на криминални романи Агата Кристи и много други известни личности. 

Ако отглеждате такова дете или работите с него като специалист, може да помогне, ако му покажете на тези следния списък от известни хора с дислексия.

👥 👥 👥 

1.  Леонардо да Винчи

 Титан на Ренесанса - художник, скулптор, архитект, изследовател и изобретател. Разностранните способности и интереси при Леонардо Да Винчи вероятно имат връзка с проявите на дислексия, от каквито е страдал той, както и голяма част от хората на изкуствата, културата и шоу бизнеса, смятат психолози от Middlesex University в Лондон.  

2. Волфганг Амадеус Моцарт

 Детето-чудо - виртуозен музикант и гениален композитор, проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст, 5-годишен, еече композира, а когато е на 6 г., свири пред австрийската императрица. Дарбата му да създава и изпълнява музикални творби е уникална – за не много дългият си живот Волфганг Амадеус Моцарт създава над 600 произведения и във всяка музикална форма постига съвършенството. А съвременниците му твърдят, че свири не по-малко виртуозно на няколко инструмента. Притежава уникален музикален слух и способността да запомня всяка музика, както и неповторим импровизаторски талант. Нерядко, оставя произведенията си недовършени, като краят "съществува само в глвата му".

Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици. 

Нравът на младежа обаче е бил доста необуздан, а езикът доста "остър" и "пиперлив". Писмата до любимата му Мария Анна Текла са необуздани еротични избухвания, които дълго време бяха крити от обществеността. Моцарт пише: ” Мръсотия! О, мръсотия! О, сладка дума! Мръсотия! Вкусотия! Също е хубаво! Мръсотия, вкусотия! Мръсотия! Петънце! О, чаровно! Това ме радва! Мръсотия, вкусотия и петънце…”

Тези и други пасажи бяха разкрити на германската общественост едва преди 40 години. Днес те са свидетелство, че Моцарт най-вероятно е страдал от синдрома на Турет – психическо заболяване, придружено с тикове, гримаси, повишена заядливост и маниакална употреба на мръсни думи. Отдавна е доказано, че тази болест се открива при даровити хора. Според други хипотези обаче един от гениалните музиканти на всички времена е имал високофункционален аутизъм и дислексия. 

 

3.  Пабло Пикасо

 Заложбите на великия художник и нестандартнкят му начим на рисуване, както и разностранниите способности при Леонардо Да Винчи вероятно имат връзка с проявите на дислексия, каквито има данни, че е имал, вярват специалистите от Лондон.  

Въпреки трудностите при четене, писане и проблемите при обработка на възприеманата информация, хората, страдащи от това заболяване, не са умствено изостанали, даже напротив, при мнозина се наблюдават уникални способности в други направления, граничещи с гениалност. Много любопитни са, имат богато въображения, мислят в картини, мисълта им тече много бързо, имат силна интуиция, целеустремени са. За разлика от повечето гора, които мислят, "словесно", хората с дислексия, продължават да мислят в образи, което е характерно, за предречевия период, при децата. Пикасо проявява интерес към рисуването от ранна възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава в рисуване на фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие в рисуването и занемарява училищната си работа, в която е изпитвал известни затруднения. 

Когато Пикасо е на 13 години, семейството се мести в Барселона (град в който той се влюбва ). Там Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и под негов надзор.

Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната.[4] През 1897 г., шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. В същото време там той често посещава музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество. 

Въпреки, или може би, заради дислексията, Пикасо преминава през различни творпески периоди и  е признат за най-великия художник, през шоследните 100 години. 

4.  Ханс Кристиан Андерсен

 Великолепният приказен разказвач има тежко детство и на 14 години заминава за Копенхаген с надеждата да стане актьор, без да се страхува от бъдещето и дислексията си Там той тръгва на училище, където отново става обект на подигравки от по-налките му единадесет годишни съученици. Така, благодарение на богатото си въображение и преживните психологически Андерсен развил освен дислексията и много фобии.  Въпреки всичко, с много усилия и лишения младият Андерсен завършва Копенхагенския университет и заминава на пътуване в чужбина, където под влияние на хора като Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Балзак, Александър Дюма и Чарлз Дикенс, които среща, започва да пише. Автор е на много пътеписи, няколко романа и театрални пиеси, но Света ще запомни Ханс Кристиан Андерсен, с неговите неостаряващи вълшебни приказки. 

Заради особеният му принос, още приживе в чест към творчеството на автора, датското правителство издига паметник с облика на Андерсен в Копенхаген, а по-късно паметници на него и неговите герои има и в Lego Land, и някои от най-големите паркове в страната. А още от 1956 г. в литературните среди започва да се връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, за автор или илюстратор на детски литературни произведения и е престижно отличие за всеки писател по света.

5. Агата Кристи

Сигурно няма човек, който да не е чувал за "кралицата на криминалния роман"! Много от нас, са попадали под хипнотичното влияние на нейните романи. Известната английска писателка е написала над 80 книги през живота си, много от които са и филмирани. 

Не всеки знае обаче, че малката Агата не е могла да се научи да пише. Правила е толкова много грешки и пишела толкова бавно, че родителите й са били принудени, да я спрат от училище и да продължат обучението й вкъщи. Колкото и да е невероятно великата писателка е страдала от дислексия. Както по-късно признава, в детството си е подложена на „тормоз“. Агата прави всичко много бавно, а училището ѝ върви трудно.

„Самият процес на писане и правописът за мен да били невероятно трудни. И тозе проблем ме мъчи и до днес“, признава приживе тя.
Родителите ѝ обаче не настояват и я остават „да витае в облаците“ и да даде воля на въображението си. Вероятно това ѝ позволява да стане един от най-известните автори на криминални бестселъри. 

До края на живота си Агата Кристи така и не се научи да пише правилно и направи много правописни грешки.

9. Уилям Бътлър Йетс

ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век.

Той е диагностициран с дислексия в ранните си години, но въпреки това печели Нобелова награда за литература.

10.  Франсис Скот Фицджералд

Авторът на „Великият Гетсби“ имал дислексия, и бил изхвърлен от училище на 12 години, защото не можел да чете.

11.  Джон Ленън 

Певец, музикант и композитор 

Джон Ленън. Както много свои връстници и създателят на The Beatles никога не е минавал на тест за дислексия, но биографите му са уверени, че е имал този проблем. Защото на него, както и на много дислектици, му е било особено трудно в училище. Той е имал сериозни проблеми с паметта и с правописа. Но увлечението му по музиката, упоритостта, творческият нюх както подкрепата на семейството и на приятелите му помагат да преодолее трудностите

12.  Роби Уилямс

 Певец, музикант и композитор

Не известно, дали гените или постоянните срещи с баща му, който напуска семейството, за да стане комик са повлияли върху развитието на чувството за хумор на момчето, но в училище той е известен като клоун. Смятат го също, за мързелив и губещ. Но това не пречи на Роби да участва в театрални постановки на сцената на училището, да пее песни на китара и да завладява сърцата на хората с харизмата си. На училищните постанпвки, хората идват, за да видят него. С ученето и уроците обаче, има доста проблеми и го смятат, за "лошо момче". Това обаче, не му пречи, след като едва на 16г. напуска училище, за да преследва мечтата си, да направи "Тейк Дет" една от най-известинте момчешки банди и по-късно, да направи блестяща солова шоу кариера, като много негови песни, са използвани и в саундтраците на филми. 

сн. anseladams.com

13.  Ансел Адамс

Дислексията не го е спира, а може би, дори му помага, да стане един от най-известните фотографи в света. 

"Галерията Ansel Adams се стреми да възпита естетическа оценка и загриженост за нашия свят, като предлага на посетителите уникално разнообразие от книги, занаяти, изящни изкуства и изключителна колекция от оригинални фотографии на Ansel Adams.", е представянето в личната му страница. 

    14. Андерсън Купър 

американски телевизионен журналист. Той е основният водещ на новинарското предаване на CNN „ Аnderson Cooper 360°”, както и „Anderson Live”, „60 Minutes”. 

"Имах лека форма на дислексия и трябваше да ходя на специален инструктор по четене", заявява Андерсън. "Един от начините, по които инструкторката ми помогна, беше да ме насърчи да намеря книги, които ми бяха много интересни." Дислексията обаче не му пречи, да завърши Иейл(1989 г.), NOLS Teton Valley, Vietnam National University, Hanoi, и още два колежа и да стане един от успешните журналисти, като печели три пъти награда 🏆"Еми", два пъти медийна награда GLAAD, за " изключителна журналистика", както и редица други отличия. 

   Учените все още не могат да открият пряка зависимост между дислексията и гениалността. Наша цел, също не е, да доказваме, дали такава връзка съществува. 

 Факт е обаче, че и едни от най-великите имена на Холивуд също страдат от тази дисфункция. А ето и списъка на още няколко холивудски звезди, за които вероятно не подозирате, че страдат от дислеския.

15.  Уолт Дисн 

(по място, но не и по значение) 

Нама как да не започнем с човекът, който тръгна от една анимация и направи индустрия, която е вдъхновила и много от филмите на Холивуд. 

Едвали има някой, за който името на американският филмов продуцент, режисьор, сценарист, озвучаващ актьор, аниматор, предприемач, писател и филантроп, да е непознато. 

Въпреки дислексията и изхвърлянето му от друга филмова компания, като "бездарен", Дисни не просто успява. 

Той става носител на седем награди „Еми“, три награди „Златен глобус“ и двадесет и две награди „Оскар“ от петдесет и девет номинации.

Носител е на четири почетни награди на филмовата академия на САЩ, като е получил повече номинации и награди от всеки друг човек. Един от доайените и лидерите в развлекателната индустрия през 20 век. Като съосновател (заедно с брат му Рой О. Дисни) на Уолт Дисни Продъкшънс, Дисни се превръща в един от най-известните продуценти на филми в света. Корпорацията която съосновава, сега известна като Уолт Дисни Къмпани, днес има годишни приходи от около 35 милиарда долара,а няколко негови филма са включени в Националния филмов регистър от Библиотеката на Конгреса.

 

16. Упи Голдбърг

Освен с блестящите си роли, Упи Голдбърг е известна и като първата жена, която е водила церемония по връчването на наградите „Оскар“ без партньор. Тя е втората чернокожа актриса, печелила престижната филмова награда. За своята дислексия разбира не в ученическите години, а на по-късен етап. Това и дало отговор на въпроса, защо в училище често и се налагало да търпи критики, че е бавна и глупава.

17. Шер

Легендарната незалязваща американска поп певица и актриса от арменски произход по бащина линия и 1/16 чероки-индианка по майчина линия е носителка е на наградите Оскар, Грами, Тони, Еми, БАФТА, Златен глобус, както и има звезда на Алеята на Славата в Холивуд, въпреки дислексията. 

18. Том Круз 

Един от най-известните и харeсвани актьори на Холивуд, разказва за заболяването си:

„Когато бях на около 7 години ми поставиха диагноза дислексия. Опитвах се да се концентрирам върху това, което четях, но ми беше трудно. Главата ме заболяваше, когато учех. Не исках никой да разбира за състоянието ми”.

Актьорът е известен привърженик на религиозното учение сциентология. С него той обяснява и излекуването си от дислексията преди години.

19. Киану Рийвс

Звездата от „Матрицата” и „Скорост” Киану Рийвс си спомня за детството с дислексия:

„През годините посещавах 4 различни училища и се борих с дислексия, което правеше образованието ми още по-голямо предизвикателство, отколкото е за повечето хора. В крайна сметка напуснах гимназия без да завърша”.

20. Кийра Найтли

Прекрасната Кийра Найтли, която познаваме от „Игра на кодове”, „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца”, „Гордост и предразсъдъци” и още много други, преди време разкри дълбоко пазена тайна:

„Ами да, аз имам дислексия! И до днес изпитвам сериозни трудности даже да чета на глас. Родителите ми ме заставяха да уча и ме заплашваха, че ако получа слаба оценка, няма да ме пуснат на прослушване за роля. Е, и аз се стараех, доколкото можех”.

21. Уйл Смит

Чаровният Уил Смит често споделя, че обожава да се смее, да се забавлява и да води интересен живот. Като дете обаче на „Принцът от Бел еър” хич не му е било до смях – заради дислексията изпитвал сериозни трудности с писането и четенето в училище. С времето се научил да използва различното си виждане за света като свое оръжие. И това очевидно помогнало. Днес Уил е една от най-големите звезди в Холивуд.

22. Стивън Спилбърг

Режисьорът на едни от най-големите заглавия в киното Стивън Спилбърг също е в списъка на хората, страдащи от болестта на гениите. Като ученик често бил обвиняван от учителите, че го мързи да чете. Затова и болестта му остава скрита до навършването на неговата 60-годишнина, когато е диагностициран.

Въпреки това, великият американски режисьор, сценарист и продуцент, ще остане една от "иконите" в световното кино. В кариера, продължаваща вече четири десетилетия, филмите на Спилбърг покриват много теми и жанрове. Ранните му фантастични и приключенски филми стават образци за съвременното Холивудско кино, но негови са и исторически саги, като" "Списъкът на Шиндлер". Филмите на Спилбърг са може би най-награждаваните и номинирани за награди🏆, в историята на киното, а "Форбс" оценява състоянието му на $3 милиарда. 

23. Орландо Блум

Преди години актьорът от „Троя“ и „Карибски пирати“ Орландо Блум призна официално, че страда от дислексия. Така че той трябва да работи много по-усилено от колегите си, за да разучи новата си роля.

„Училището винаги е било проблем за мен, но изкарах всички изпити и получих диплома – просто се наложи да се трудя много“, споделя звездата от „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“.

24. Сър Антъни Хопкинс

Далеч преди да стане любимец на милиони хора и да получи рицарско звание, заради дислексията в училище често гледали по различен начин на брилянтния сър Антъни Хопкинс. Някои от съучениците му дори го наричали Глупавия Хопкинс. Положителното е, че заради трудностите в училище Антъни Хопкинс решил да се насочи към изкуството. Решение, за което днес са благодарни милиони негови почитатели.

В автобиографията си той споделя, че недостатъкът да се бори с четенето развива способността му да запаметява и това му служи много добре в кариерата.

25. Дженифър Анистън

Актрисата разбрала за дислексията си чак след като навършила 20 години. Преди това тя се мислела за глупава, защото не можела да запомни дори елементарен текст. Диагнозата ѝ поставил очен лекар, когато отишла за рецепта за очила. Оказало се, че при четене очите ѝ прескачат четири думи, а след това се връщат две назад. Диагнозата обяснила много мъчителни преживявания от детството на звездата от сериала „Приятели“.

26. Хенри Уинклър

Той не е прочел и една книга, докато не станал на 31 години. Сега актьорът води кампании за повишаване на знанията, свързани с този проблем.

27. Салма Хайек 

Актриса, режисьор, телевизионен и филмов продуцент, чиито професионални изяви я правят една от най-уважаваните и талантливи актриси в Холивуд.

Отгледана в богато, силно свързано помежду си католическо семейство, на 12 годишна възраст тя е изпратена да учи в американския щат Луизиана, в Академията на жертвеното сърце. Там й поставят диагноза „дислексия” и пак там започва да се занимава със спорт. Постиженията й като гимнатистичка я водят към участие в Олимпийски игри, но баща й се противопоставя да стане част от националния отбор на Мексико. Заради лошо поведение към монахините Салма Хайек е изключена от Академията, завръща се в родната си страна и по-късно е изпратена при леля си в Хюстън, Тексас. Там живее до 17-годишна възраст, след което постъпва в колеж в Мексико Сити, където следва „Международни отношения”. За изненада на семейството й обаче, тя напуска, за да преследва мечтата си – да стане актриса. През 1991 г. се премества в Лос Анджелис, за да учи актьорско майсторство при Стела Адлер,където поради ограниченото й владеене на английски език дислексията се засилва. Но тя не се отказала.

Тя е първата мексиканка номинирана за „Оскар” (в категорията „Най-добра женска роля”) и втора от трите латиноамерикански актриси, изкачили това стъпало в кариерата си. 

През юли 2007 г. Салма Хайек се нарежда на четвърто място (от общо 50) в списъка на най-влиятелните членове на Латино общността в Холивуд, а година по-късно попада на 17-та позиция в класацията „25-те най-умни личности в телевизията”. Благотворителната дейност, за която отделя много време и средства, включва насилието над жените и дискриминацията на имигрантите. Макар да страда от дислексия Салма Хайек говори четири езика (английски, португалски, испански и арабски) и е една от най-уважаваните мексиканки в „меката на киното”, сравнявана с актрисата от нямото кино Долорес Дел Рио.

Тя основава компанията „Вентанароса”, чрез която продуцира кино- и телевизионни проекти. Първият й успех бил филмът, представящ Мексико в категорията „Най-добър чуждестранен филм” за наградите на Академията.

През 2002 г. Салма Хайек е ко-продуцент на филма „Фрида”, в който изпълнява и главната роля. Това й носи номинацията за „Оскар”, а продукцията печели цели две статуетки.През 2003 г., започва да се изявява и като режисьор. Телевизионната продукция „Чудото на Малдонадopо” й печели награда ЕМИ. През 2005 г. тя режисира видеоклип на попзвездата Принс. Става изпълнителен продуцент и на популярния ТВ сериал „Грозната Бети”,завъртял се на малкия екран през септември 2006 г. В него тя има и малка роля, която обаче е достатъчна, за да бъде номинирана за ЕМИ, а сериалът не само е изключително успешен, но и печели статуетка „Златен глобус”. През 2007 г. Салма Хайек подписва двугодишен договор с мрежата ABC, задължавайки се да продуцира проекти за нея. Тя развива и продуцира испаноезичната романтична комедия „La Banda”, а в последно време се снима в телевизионния комедиен сериал „30 Rock”. Освен рекламно лице на няколко от големите търговски брендове, тя е и говорител, на няколко от тях, въпреки дислексията. 

28. Куентин Тарамтино

Още един наистина велик режисьор, сценарист,продуцент и дори актьор в някои от филмите си, който има неповторим "почерк" и многократно е номиниран за Оскар, както и с множество други номинации и награди. Тарантино също има дислексия и дисграфия, доста проблемно поведение в училище, което напуска твърде рано - нс 16г.

Други известни личности, извън Холивуд, но вируози в своите области са:

29.  Ян де Буври

Дизайнер

30. Джейми Оливър

 Топ готвач, творец-виртуоз в кухнята, ресторантьор, баща на пет деца, телевизионен водещ, писател, предприемач, публична личност... Можем да говорим безкрайно за Джейми Оливър, неговите постижения и жаждата му за живот. Човекът, който се е превърнал в уникално явление в съвременната кулинарна индустрия, преобръщайки здравната система на страната си и обучавайки милиони хора как да готвят, продължава да вдъхновява феновете с любовта си към здравословната храна. Тайната на Оливър е да правиш това, което обичаш и което те зарежда, както и да прекарваш повече време със семейството си. Преди месец Джейми, съвместно с марката Hotpoint, стартира кампанията „Свежи идеи за забравени продукти", която се фокусира върху грижливото отношение към продуктите. В продължение на тази идея, организаторите откриха в Лондон pop-up кафе Fresh Thinking за два дни. На територията на заведението на посетителите бяха предложени вкусни ястия от продукти, които всички ние често нямаме време да използваме и накрая изхвърляме. Сам автор на 17 книги за кулинария, много от които бестселъри, Джейми Оливър прочете първия роман в живота си на 38 години, пише "Дневник" . Това е бестселърът "Възпламеняване" на Сюзън Колинс от трилогията й "Игри на глада", пише в. "Лондон ивининг стандарт", а причината Оливър да прочете за първи път книга от начало до край е, че страда от дислексия, заболяване, което се изразява в неспособност за пълноценно разбиране на текста поради объркване на определени букви и проблемно обработване на информацията в него.

"Хареса ми усещането да се изгубя в историята", коментира Оливър, след като е прочел романа, съдържащ 391 страници, а Британската асоциация на дислексиците го поздравява за стъпката и пише, че способността да влезеш в историята на един роман е привилегия, която много хора приемат за даденост.

Той и преди е правил опити да прочете книга от първа до последна страница. "Единствената, която почти довърших, беше "Поверително от кухнята" (Kitchen Confidential) на Антъни Бордейн. Тогава обаче авторът дойде във Великобритания и не спря да се шегува с мен в продължение на пет години", каза той пред в. "Индипендънт" миналата година. След това Бордейн му се извинил и оправили отношенията си, заради което Оливър се замисля дали не е дошъл моментът да изчете оставащата му част от книгата. 

31. Мохамед Али

Боксьорът-виртуоз в тежка категория е бил невероятен на ринга, но дислексията му е била толкова тежка, че едва завършил гимназия. 

Любопитно: Много известни личности страдат от дислексия, сред които са Шер, Джон Ленън, Роби Уилямс, Орландо Блум, Джак Никълсън, Куентин Тарантино, Агата Кристи, Леонардо да Винчи, Пикасо, Уолт Дисни, Моцарт, Бетовен, Уинстън Чърчил, Джордж Буш, Ханс Кристиян Андерсен, Бенджамин Франклин, Айнщайн, Галилео Галилей,  Селма Хайак, Хенри Форд, Том Джоунс, принц Чарлз

ВАЖНО! Линк към единственият за сега български шрифт, за хора с дислексия!

Източници: Wikipedia, 10te.bg, uchiteli.bg, juffrouwfemke.com, m.rozali. com. puls.bg, dyslexia-dysgraphia.ru