Моторни умения и координация на движенията

сн. Action Sport Phisio

👬💏👭💏👬

        Веднага след като детето започне да осъзнава частите на тялото, позицията си в пространството, способността му да контролира движенията и съответно да реагира на осезаеми, зрителни, слухови и други външни влияния, започва постепенно да придобива усещане за осъзнаване на тялото си. Именно чрез движението се установява концепцията за тялото, включително и тези, които имат влияние върху емоционалния ни живот. 

По време на първата (статична) фаза детето изучава своето тяло и неговите части. 

По време на второта (динамична) фаза - детето проектира образа на тялото си в околната среда, в космоса.

        Концепцията за тялото се формира в процеса на интегриране на перцептивно-моторните преживявания. Това се случва успоредно със сензомоторното развитие на детето. Следователно сензорно-моторните увреждания влияят неблагоприятно върху вормирането на телесния образ. Първо, детето се научава да разпознава своето тяло и неговите части, след това то осъзнава тялото си в пространството по отношение на други тела. 

В същото време, движението е основният елемент. Детето възприема тялото си като двигателна система, като постоянно изучава двигателните си възможности. Ако двигателният аспект на възприятието е нарушен, тогава рисунките на такива деца отразяват психическо и емоционално отклонение.

        В зависимост от степента на нарушения в движението на децата възприятието им ще бъде ограничено, изкривено, което ще се отрази върху изграждането на концепцията за функцията на тялото и гещалт, в резултат на което ще бъде невъзможно да се копират геометрични фигури, да се възприемат разстоянията между движещите се обекти, а възприятията-двигателни нарушения ще доведат до трудности при четене и писане.

Проучванията на влиянието на физическото възпитание върху развитието на деца в предучилищна възраст позволиха да се определи естеството на задачите за развитие на двигателните умения и координацията на движенията, т.е. за разработването на стандарти и еталони на основните движения (ходене, бягане, скачане, катерене) и за създаване на условия за по-доброто им осъзнаване, които са предпоставки за създаване на двигателни комплекси, които да формират произволни двигателни умения, двигателна независимост, двигателна способност за отражение и двигателна памет, както и за осъзнаване на схемата на тялото. 

Предлаганите игри са насочени към решаване на тези проблеми.

"Класика"

Изобретен от деца за игра на асфалт, както и на всяка повърхност, където можете да рисувате с тебешир или пръчка, това е най-често срещаното забавление от този тип. „Класика“ е стар, изпитан метод, който развива добре координацията на краката и очите, способността да спазвате правила и да планирате действията си. Целта на играта е да прескочите възможно най-бързо над начертаните квадратчета в определен ред, без да стъпвате на линията.

Играта е не само забавна и вълнуваща, но също така развива координацията на очите, както и координацията "ръка- око", фините двигателни умения на ръката, умственото планиране и спазването на правилата.

"Хвани го!"

Тази проста, но всепоглъщаща игра тренира скоростта на реакцията ви, координацията между ръцете и очите, всички форми на внимание, целенасочено планиране и креативното мислене. 

Единият играч стои с протегнати ръце и леко наведени в лактите напред. Другият играч държи кибритена кутия над ръцете на първия играч и след като изчака известно време у него да се натрупа напрежение, пуска кутията. Ловецът трябва да я хване, преди да докосне земята. 

Повечето хора сплитат пръстите на ръцете си, опитвайки се да хванат кутиите, но има и по-добри трикове за това. Опитайте се да ги намерите!

"Щендер"

Това е проста игра, подходяща за училищните маждучастия и почивки или разходки. Може да има произволен брой участници, но оптималният брой е шест души. За играта всички участници застават в кръг или просто се разпръскват, недалеч един от друг. Всеки играч получава номер или името му се използва вместо число. Водещият хвърля топката нагоре и в същото време извиква произволно число или нечие име. Играчът, чийто номер (име) е извикан, трябва да хване топката, преди тя да докосне земята. Ако той направи това, тогава заема мястото на "водещия" и сам хвърля топката, а "водещият", който извика номера (име), заема мястото на "ловеца" и трябва да я хване - в противен случай ще трябва да хвърля отново.

Играта е много вълнуваща и добра с това, че тренира реакцията на децата (принуждавайки ги да бъдат нащрек), зрително-слухова концентрация, всички форми на внимание, визуално-пространствена ориентация и координация на движенията.

„Маршируваме под такта на музиката“

Упражнението е насочено към развиване на високоскоростни двигателни умения, осъзнаване на нечии движения, слухова концентрация, спазване на правилата и разграничаване темпото на музиката и съпътстващите я движения. Децата се насърчават да ходят по такта на музиката с внезапни спирки. След спиране ходенето се възобновява, но с ускорение или забавяне на темпото. Водещият определя честотата на спирането и естеството на темпото на музиката.

„Наблюдение на нашите движения“

От практиката е известно, че в тъмното, без отправна точка, човек ходи не по права линия, а в дъга с голям радиус. Въпреки това, дори и в тъмното, можете да ходите по права линия, ако внимателно наблюдавате (тоест, ако бъдете внимателни и контролирате) движенията си, запаметявайте ги. На децата се предлага игра, която им позволява да се научат да ходят по права линия в тъмното.

На равна платформа  се закрепва вертикално пръчка с дължина един метър и половина. Детето, застанало срещу пръчката, трябва да стигне точно до нея, наблюдавайки движенията си. След това, трябва да се опита да направи същото, докато е със завързани очи. Победител е този, който по-добре ходи по права линия, със завързани очи и докосва пръчката.

"Седем"

Тази пристрастяваща игра е не само полезна, но и добро забавление. Това изисква малка топка (гумена или за тенис), стена и малко свободно пространство. Трябва да хвърлите топката по стената по седем различни начина и това трябва да стане много бързо. Ако топката падне, играчът започва играта отначало. Последователността и формата на действията са както следва:

            1) хвърлете топката направо в стената и я хванете;

            2) уловете топката след един отскок от земята;

            3) ударете топката в земята, така че тя да се удари в стената, когато отскочи;

            4) хвърлете топката под крака в стената и я хванете, преди да се удари в земята;

            5) хвърлете топката и пляскайте с ръце, преди да я хванете;

            6) хвърлете топката в стената и, като направите завой на 360 °, я хванете;

            7) повторете първото хвърляне.

Тази игра може да се играе от детето сам или да се редува с други деца. Силната срана на играта е, че за можете постоянно да подобрявате предишните си резултати в координацията на движенията, сръчност, баланс и т.н. което дава на детето желание да се усъвършенства. Тази игра развива целенасоченост, координация на движенията, задържане на правилото, превключване и разпределение на вниманието.

"Слушайте плясканията"

Играта е насочена към развиване на вниманието, слуховата концентрация, координация на движенията, пространствено-времевата ориентация, работната памет, спазването на правилата и последователността на действията.

Процедурно (играта) изглежда така. 

Играчите се разхождат в кръг. Когато водещият пляска с ръце веднъж, децата спират и заемат поза „плачеща върба“ (краката са на ширина на раменете, ръцете са леко разтворени в лактите и висят, главата е наклонена към лявото рамо). Ако водещият пляска с ръце два пъти, те заемат позата на жабка (сядат, петите са събреани заедно, пръстите и коленете отстрани, ръцете между краката на пода). Три пляскания - поза на щъркел (играчите застават на един крак, ръцете отстрани). Четири пляскания -  възобновяват ходенето.

Автор: Наталья Круглова - част от книгата

"Развиваем в игре интеллект, эмоции, личность ребенка"

към оригиналният текст

  

"Ian" - Емблематичният анимационен късометражен филм, който се изправи срещу дискриминацията спрямо децата с увреждания

 

ВСИЧКИ деца искат преди всичко, да играят,

а децата с увреждания са, преди всичко ДЕЦА !

        "Ian" е кратък, анимационен филм, но за кратката си продължителност, той разполага с изключителен емоционален заряд, към който никой не би могъл да остане безучастен. 

Това е един филм, за жаждата за приемане и приобщаване. За непреодолимият стремеж, за валидизирането и оценяването на човека такъв, какъвто Е, в цялата му пълнота. А не просто, като представител на своето различие или с инвалидната количка, към която си прикован. Това е филм, за копнежа за принадлежност и равнопоставеност, като пълноправна част от Общността, чието отхвърляне, буквално те разпада "отвътре".  

Днес обаче, искам да ви разкажа за истинската история, която стои зад сюжета на филма, която за някой може да звучи малко тривиално, но особено за хора, които са я преживели лично, е изпълнена с много съдържание, смисъл и най-вече с много емоции. 

Филмът е вдъхновен от реалния живот - Иън е момче с увреждане, решено да стигне до детската площадка, въпреки че неговите партньори за игра, го тормозят. Този филм има за цел да покаже, че децата с увреждания могат и трябва да бъдат включени.

Истинският Иън е четвъртокласник, който като повечето четвъртокласници иска да играе с приятелите си. Но тъй като има деца, които не са свикнали с такива като Иън - дете, което е с церебрална парализа, използва инвалидна количка и компютър с контрол с поглед, чрез който комуникира - те го игнорират. Тъй като не знаят какво той може да прави. Не знаят, как те трябва да реагират.. Не знаят, как да играят с него, ... за тях е по-лесно, да го отхвърлят и буквално директно го тормозят, когато играят.

Четвъртокласника Иън Гращински - 

вдъхновил образа на главният герой

Иън иска светът да знае, че И ТОЙ, както и всички останали деца като него, СЪЩО ИСКАТ и СЪЩО МОГАТ да играят, ако другите ги включват. "МОГА ДА ИГРАЯ И ДА УЧАСТВАМ", казва Иън.

Едноименният филм, посветен на неговата история, възпитава децата на детската площадка, на която той иска да играе, че те могат да играят И С НЕГО и децата, като него. Анимацията показва, че ВСИЧКИ ДЕЦА, без значение С увреждания или НЕ, обичат да правят едни и същи неща.

Когато майката на Иън, Шейла Гращински, вижда как деца, които не са свикнали с хора с увреждания, се отнасят към сина си на детската площадка, тя се заема да работи, за да промени възприятията им. Тя написва книга, наречена „Подаръкът“ за ежедневието на семейство, включващо хора с увреждания, която тя раздава на децата, които тормозят Иън, разказа тя пред сп. Variety. Раздаването на книги по детските площадки обаче, няма как да има толкова широко въздействие, колкото тя желае.

За Гращински посланието на „Ian” се простира далеч отвъд люлки и слайдове. В безсловесният сюжет на филма, Иън е момче което се бори да постигне достъп до нещо, което истински желае, нещо което за другите деца е съвсем лесно достъпно. Хората с увреждания редовно се борят за достъп до обществени пространства, работни места и социално включване. Широкият Международен отзвук и десетките награди, които филмът получава, доказва на Гращински, че „ЕДИН ПО-ПРИОБЩАВАЩ СВЯТ, Е ВЪЗМОЖЕН“.

"Филмът е възможност за цялото общество ... да разруши бариерите, стените и да ни освободи от предразсъдъци", каза Гращински. Филмът е създаден да „напътства [всички деца] да придобият конкретни "инструменти", за да станат "хора на Солидарността“.

Видео >>>

jan

По материали от: reporthatenow.com

Edna актриса, която няма да се спре пред диагнозата: Селма Блеър и борбата ѝ в името на хората с увреждания

"Мисля, че хората се нуждаят от увереността

да не се чувстват невидими, след като имат заболяване."

    През миналият октомври актрисата Селма Блеър сподели публично, за своята диагноза Множествена Склероза, от тогава кино дивата се бори, за повишаване информираността и вдъхване увереност и на други хора с подобна съдба, за да може им да помогне, да се почувстват по-уверени !

🏆 🏆 🏆

        Селма Блеър, която сподели публично през октомври, че е диагностицирана с множествена склероза, споделя за усилията си да живее по-пълноценно отпреди. В интервю за сп. “Vanity Fair” 46-годишната актриса от „Секс игри“, „Най-сладкото нещо и „Професия блондинка“ разказва, че макар да осъзнава неизлечимостта на болестта си, не е загубила желанието да играе.

„Не знам дали съм вярвала в себе си или съм имала амбиция преди моята диагноза. А сега е странно, че имам и не знам дали не е твърде късно“, казва Блеър по темата за своята кариера.

Актрисата признава, че не е очаквала медиите да пишат за болестта ѝ: „Когато го направиха, се почувствах малко неудобно. После се притесних, мислейки, „Дали някой ще ме наема?“, споделя тя.

След като хората научават за диагнозата ѝ, Селма Блеър осъзнава колко е важно да се говори по темата за болестта в публичното постранство: „В Холивуд съм почти никой. Но когато в Instagram прочетох коментари на хора, които страдат, дали от множествена склероза, или нещо друго, си помислих, наистина е нужна искреност от разпознаваемо лице за това какво е да си с увреждания.“

    Актрисата направи първата си поява след съобщаването на диагнозата на афтърпартито във вечерта на наградите „Оскар“. Селма Блеър изглеждаше величествено с рокля Ralph and Russo и излъчваше достойнство, като не криеше необходимия ѝ вече бастун.

В Instagram актрисата благодари на мениджъра си Трой Нанкин, който я придружаваше на събитието:

„Той искаше аз да блестя в момент на изпитание. Знаеше, че исках да съм способна да се изправя гордо като жената, в която съм се превърнала и се надявам да съм. Да бъда част от нещо толкова специално, когато тялото ми не се движи правилно. И тогава усетиха обичта на фотографите, които са ме виждали да се движа неловко по червения килим, когато бях на 20. Усетих топлината от светлините. Силата на роклята ми. Неговия грижовен допир. И се надявах мозъкът ми да успее да изпраща сигнали през остатъка от времето ми там."

    Сега Селма Блеър е съсредоточена върху това да привлича внимание върху хората като нея. „Наистина смятам, че хората с увреждания са невидими за мнозина. Защото изпитват неудобство или нямат енергията да се издокарат, те не искат да ги виждат…Не бях чувствителна към това преди аз станах такава“, признава тя.

    Диагнозата на Селма Блеър идва след петгодишни съмнения за истинското ѝ състояние и симптоми като болки във врата, замаяност, загуба на чувствителност в крака, тревожност и депресия. Твърденията на докторите, че актрисата „драматизира“ покрай симптомите, се оказват грешни, когато след магнитно-резонансната томография се забелязват 20 увредени участъка в мозъка ѝ.

                          

    Физическите затруднения, които Блеър вече изпитва с обличането и сресването обаче, водят до по-голяма близост със 7-годишния ѝ син Артър. „Той иска да е по-близо то тялото ми и си личи, че иска да се увери, че все още съм тук вътре. Около него преди бях толкова атлетична. Сега падам пред него.“

    Въпреки трудностите на живота с множествена склероза Блеър е категорична: „За мен няма трагедия“.

                

Източник: edna.bg

Изгледайте видеото ! <3

КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ, ЗА ДА РАЗВИЕМ РЕЧТА НА ДЕТЕТО?

сн. bulvest.com

            Детето активно учи всеки ден и постепенно обогатява езика си. Какво можем да направим, за да подпомогнем този процес и то само чрез ежедневните занимания и разговори с него?

Говорете непрекъснато

Не е необходимо да имате час за развитие на речта. Достатъчно е докато играете, да обяснявате на детето какво се случва. Използвайте кратки изречения с по-прости думи и дори думи, с които лесно се възпроизвежда звук като например: троп-троп, би-бип, ту-ту и т.н.

Влакчето прави „Тутууууу“. Спира на спирката, кой ще се качи. Мечо. И хайде пак на път. „Тутууууууу“.

Кончето тича по полянката. Троп-троп. Троп-троп.

По този начин лесно фиксирате вниманието на детето и върху предметите и техните наименования, така и върху лесни за подражание звукосъчетания. Играта е най-лесният начин да въвеждате всички видове думи, защото детето реално ги преживява в ситуациите, в които участва и чрез предметите, с които борави. С игрите може да въведете огромно количество думи. Играете с камион. Чудесно – на него може да натоварите плодове и зеленчуци, тухли с различни цветове, за да построите къща или пък да повозите куклите. Играете с дрънкалка. Това е прекрасен начин да учите предлози и части и на тялото. Назовавайте имената на предметите (съществителни), обяснявайте техни качества като зелено, голямо, малко, дълго, кръгло и т.н. (прилагателни), посочете къде стоят в пространството: вътре, вън, отпред, зад, над (предлози), изразете действията: лети, тича, играем, четем (глаголи) и ги определете: бързо, бавно, високо, ниско (наречия).

Гълъбчето лети високо, високо в небето.

Топката е зелена. А кубчето е червено.

Тази топка е малка, а тази голяма. Ти коя топка държиш?

Слагаме синьото кубче, после жълтото. Сега добавяме прозорче. Имаме четири стени. Добавяме покрив. И ето, че се получи къща. Ех, че хубава и голяма къща. Кой живее в нея?

Докато играете задавайте въпроси

Докато играете, естествено и ненатрапчиво, задавайте въпроси свързани с играта, като давате време на детето да отговори. Ако се затруднява, отговорете Вие- по този начин му задавате речеви еталон, от който то учи. След време задайте въпросът отново.

Всекидневните дейности

Всекидневните дейности по миене на зъби, преобличане, къпане също са чудесен начин да развивате езика. Пейте песнички, гушкайте се, закачайте се и назовавайте това, което правите.

Важно!!! Избягвайте да карате детето да повтаря след Вас: „Повтори след мен Ба- гер.“, нито да го карате да казва отново и отново дадена дума, с идеята да я каже правилно: „Не, тока, а топка. Кажи топка“. По този начин може да предизвикате само негативен ефект и детето да започне да се притеснява да говори. По-добрият начин е като чуете думата, дори детето да я произнесе по бебешки или грешно, да я повторите по неговия начин и след това да го кажете правилно.

С какво играеш? С гоямото пуф-паф. С голямото влакче.

Свържете, звуците, които детето вече произнася

с истински думи

Детето вече произнася пи-пи, ту-ту, па-па и т.н. Това са неговите първи думички и те със сигурност Ви насочват към нещо. С тях то може да иска играчка или да казва, че иска да пие вода. Записвайте всички звуци и звукосъчетания и срички, които детето произнася и се опитайте да ги свържете с истински думи.

Пи- пи- пи. ПИ-ленцето ПИ-е водица. Пи- пи-пи. Ела, ПИ-ленце, ПИй вода.

След това може да поканите и детето да извика пиленцето да пие вода.

Ту-ту. Топката ТУпка ТУк. ТУп-ТУп. Как прави топката?

Дори в началото да Ви е малко странно, скоро ще станете много добри в измислянето на всякакви думи, фрази и изречения, в които да включвате звуците, които произнася Вашето дете и така постепенно да разширявате и обогатявате говорните му възможности.

Важно!!! След като Вие измислите словосъчетание и го произнесете ясно и отчетливо на детето, поканете го и то да каже нещо, както в показаните по-горе примери. Дайте му време да се изрази, а ако се затруднява, направете го вместо него. Избягвайте да сте настоятелни в опитите си да го „разговорите“. Нека всичко се случва в спокойна и естествена обстановка, с много подкрепа от Ваша страна.

Инструкции за учене на думи

Често децата не разбират това, което им казваме. Например, казвате им „Прибери си играчките!„, но какво означава това? Какво означава да ги прибера? Къде да ги прибера? Или „Багерчето е вдясно от теб.“ Нещата, които са даденост за възрастните, не непременно са лесни и разбираеми за децата, особено в етапа на активно усвояване на езика. Затова помогнете на детето да Ви разбира.

За да приберем играчките, нека първо паркираме всички камиони в гаража. След това да поставим топките в коша. И да върнем куклите в шкафа. Нека съберем книжките и ги сложим на етажерката. А къде да сложим моливите?

Тръгни към Мечо. Сега спри и се обърни към прозореца. Ето там е играчката, която търсиш.

Включете децата в игра

като ги превърнете в свои учители

Включете децата в игра като им казвате как може да Ви помогнат. Така детето също учи много думи и изрази, а освен това ще е гордо, че е полезно.

Моля, да сложиш вилиците на масата. Благодаря за помощта.

Ще ми помогнеш ли като сложиш червените дрехи в пералнята? Благодаря.

Би ли ми донесъл кутията от масата. Благодаря. Много ми помогна.

Ще ми помогнеш ли да почистим? Сега ще намокрим кърпата и може да забършеш тук. Благодаря.

Къде е киселото мляко? В хладилника. Ще отвориш ли хладилника? Благодаря. Ето го и него. Сега ще сипем кисело мляко в супата.

Жестове или думи

Сигурно се чудите какво да правите, ако детето Ви се изразява прекрасно с жестове, но пък за сметка на това не иска да произнася думи. Опитайте се да потиснете импулса си веднага да осигурите това, което сте разгадали, че иска. Ако то се оправя само с жестове, мотивацията му да се опитва да говори, ще е доста ниска. Преди да удовлетворите желанието на детето, назовете с думи, това което то изразява с жестове.

Какво искаш? (пауза) Вода ли? (пауза) Да? (пауза) Добре ще ти донеса вода.

Такъв подход дава увереност на детето, че го разбирате и постепенно тази увереност ще прерасне в желание да се изразява словесно.

Източник: Логопед 

Александьр Кърджев

Как да приемаме различното дете в групата или класа?

сн.verywell.org

"Когато посрещаме всички деца в нашите училища 

си мислим, че ще ги научим за живота, но 

всъщност децата учат нас възрастните 

за какво е животът."

        Детето ви тръгва на детска градина или училище и вие постепенно опознавате другите деца, понякога и техните родители. Но има деца, които са различни – деца с аутизъм, синдром на Даун, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, деца с нарушения в зрението и др. Дневникът на мама и татко споделя позицията, че тези деца имат нужда да общуват с вашите деца, както и обратното. Родителите на различните деца биха се радвали на вашата подкрепа, но много често вместо това изпитват страх. В търсене на обяснения и за двете страни, се обърнахме към двама от участниците в кръглата маса на тема „Приобщаване на всички деца в променящ се свят“. Въпросите поставихме ние, но интервютата и превода им дължим на нашия партньор Център за приобщаващо образование. Ето какво сподели Бевърли Нунес за вас.

        По природа децата нямат предразсъдъци към това, което ние възрастните мислим за различно. Обикновено децата учат да се държат с предразсъдъци от нас възрастните. При всички случаи обаче, ако родителите искат да научат повече за различията в класа на тяхното дете, могат да го помолят да опише своите съученици. Въпроси като колко на брой деца сте в клас, колко момчета и момичета имате, кой е най-добрия ти приятел/ка, как изглежда, какви игри играете заедно, твоят приятел/ка/съученик/чка може ли да прави определена дейност, някой от твоите съученици нуждае ли се от специална подкрепа, за да направи нещо? – са примери за въпроси, които могат да бъдат зададени, за да се научи повече за останалите деца в класа без да учите детето си как да дискриминира. Всъщност, проучването за различията в класната стая на вашето дете не е основно, освен ако вие наистина искате да научите дали всички деца са или не са еднакво приети, без дискриминация в детската градина или училище.

Когато се съберат деца с различен произход, деца с увреждания или надарени деца в общообразователното училище, това носи полза за всички деца, всички те ще възпитат и подхранват чувство за любов и състрадание.

Ако родителите се страхуват от различното дете, 

възможно ли е да кажат на детето си да не играе с него?

Чрез различията ние можем да оценим по-добре индивидуалностите. Ние всички трябва да знаем, че да бъдеш различен е нещо нормално.

Родителите или възрастните, които действат по този начин правят лоша услуга на обществото. Голямата полза за всички е да изживеят опита на различието. Ако учениците не преминат през това в детството си, по-късно те ще имат огромен проблем с преодоляването на предразсъдъците. Приобщаването дава право на тези, които са дискриминирани поради различие, социална класа или цвят на кожата да заемат своето място в обществото, което им принадлежи по закон. Ако това не се случи, тези хора винаги ще бъдат зависими и ще имат живот на непълноценни граждани. Не може да има място на света, в което да не се взимат под внимание другите.  В допълнение, за нас учителите, най-голямата полза е да гарантираме правото на образование на всички. И за нас родителите, представете си, че имаме дете с увреждане, какво поведение бихме очаквали от обществото? Бихте ли искали да знаете, че с вашето дете не може да се играе, защото то е различно?

 

Много бих искала да посъветвам родителите много да насърчават децата си да играят с различните от тях деца. Правейки това, родителите ще учат своите деца как да бъдат сърдечни хора. Основният въпрос е: какво, ако различното дете е вашето собствено дете?

 

В допълнение на това, как вие бихте се чувствали като родител, ако вашето дете е изоставено, дискриминирано, отлъчено? Бихте ли искали хората да взаимодействат с вашето дете по този начин? Височина, тегло, цвят на кожата, вид коса, нос или размер на зъбите, социален статус? Ние всички сме различни и това именно ни прави уникални и специални.

Как да разкажат на детето си, 

че хората са различни, че различните деца 

също искат да играят?

Ние реално не се нуждаем да казваме това на децата, по природа те са социални и искат да играят по между си, дайте им възможност да бъдат себе си, те ще се справят. Но ние като техни родители или възрастни можем да бъдем техни ролеви модели и ние наистина сме, така, че начинът, по който се отнасяме с другите е ключов за нашите деца да научат как да се отнасят с другите. Например, вашето дете се прибира у дома и казва, че няма да си играе с някое друго дете от училище или от квартала, защото то е различно, вие можете да промените това поведение като подчертаете на вашето дете, че всички сме различни, но сме еднакви в същността си, как в природата намираме различни цветя, как птиците са различават, но те са птици, как човешките същества са изумително различни, но са чисто и просто човеци. Не е ли това невероятно?

Каква е ролята на педагозите?

Важно е в училище да има условия за приобщаване, архитектурата да бъде адекватна или адаптирана за приобщаване, но това не е достатъчно. Разбира се, това са благоприятни, но не основополагащи фактори. Необходимо е сърцата да бъдат отворени да социализират и ние да си позволим да взаимодействаме. И този, който посява знание, реформира и строи, е учителят, който ще даде предимство на незаменими ресурси за качествено приобщаващо образование. Ето защо сърцата на учителите също трябва да бъдат отворени. Те също трябва да повярват и видят себе си в процес на постоянно приобщаване, те ще трябва да създават и пресъздават възможности за съвместно съществуване, да насърчават взаимодействие и сближаване в предизвикателствата, да създават разнообразни контакти, за да трупат нови знания, да планират гъвкаво и целево, да разбират, че близостта, търсенето на сходни гледни точки и разбирането, че познанието не принадлежи само на един, допринася за обмена, партньорство и сигурност на качествено приобщаване. Ако учителят вярва, че приобщаването руши бариери и, че тяхното преодоляване насърчава обмена в процеса на изграждане на знание и чувства, той ще осъществи своята основна роля да осигури приобщаващо образование, което ние всички желаем, посявайки бъдеще, в което има по-малко дискриминация и повече обединени усилия за интегриране и приобщаване.

Можете ли да разкажете 

за някой вдъхновяващ пример 

от вашата практика?

Бих могла да ви разкажа много прекрасни примери за приобщаването в нашите училища: деца със синдром на Даун, аутизъм и множество други увреждания, които участват пълноценно в общообразователното училище. Но вместо това, ще ви разкажа за тези деца, които са със сериозни увреждания и имат здравословни проблеми. 

        Тя идва за физиотерапия и когнитивна стимулация в рамките на нашия проект за интервенция. Тя има церебрална парализа и нейният мозък е със сериозни увреждания, ние не знаем колко тя вижда и чува, защото е много трудно да бъде направена оценка. Тя не може да ходи и говори и освен това прави спазми и гърчове. Ние знаем, че реагира на определени стимули, защото се раздвижва и вълнува от звуци или музика, която харесва или от хора и картини около нея. Майка ѝ я взима навсякъде със себе си, през повечето време я носи на раменете си или на ръце, защото е много трудно момиченцето да бъде сложено в инвалидна количка и да се бута по неравен терен, какъвто е случаят с града, в който живеят. Тази майка е изключително посветена на своята дъщеря, винаги се застъпва за нея, тя държи нейното дете да има всички права, които ѝ се полагат по закон и търси с цялото си сърце и с всички сили да осигури всички възможности, които всяко нормално дете има. Сега това момиче е на 6 години и от миналата година ходи на училище, не специално, а общообразователно училище. Всички деца имат право на качествено образование, независимо от обстоятелствата, така че това момиче не може да бъде лишено от нейните права и привилегии. Училището, в което тя ходи, осигурява образование на тази бедна общност, това е държавно училище, с много ограничени ресурси, но с отворени сърца и врати за всички деца. Невероятно е да се види, това момиче с увреждания, почти като неодушевено създание, с всички нейни различия е развеждана на инвалидния  ѝ стол от съучениците ѝ, винаги усмихнати и изпълнени с радост. Тя не може да чете или пише, но никой не го интересува. Нейните съученици и учители я посрещат всеки ден с нежност и щастие. Те се грижат за нея като за тяхното специално съкровище и всички те споделят ползите от приобщаването: любящо и високо оценяване на човешкото същество.

Когато посрещаме всички деца в нашите училища ние си мислим, че ще ги научим за живота, но всъщност децата учат нас възрастните за какво е живота.

Ако има разлики в подходите 

за детска градина и училище, 

какви са те?

Посрещането и приемането на хора със специални потребности сред нас не е лека задача, но е необходима. Промените и нагласите, от които се нуждаем са еднакви в която и да е област, няма значение дали говорим за семейството, предучилище, училище или обществото като цяло. Приобщаването е част от живота. Известният бразилски педагог и философ Пауло Фрейре споделя тезата, че хората учат в общност. “Човек се определя от обема и качеството на връзките, които създава“ и това не би било по-различно за хората със специални потребности. Живеем в общество, което изисква да сме заедно, за да оцелеем, ние имаме нужда да се борим все по-активно да гарантираме приобщаване, от най-ранна възраст във всички социални области, част от които е и училището. Промените, които трябва да бъдат направени, за да може училището да бъде достъпно, приветстващо и подходящо за всички ученици, с каквито и да било увреждания, не се ограничават само до физическата среда като архитектура, дидактически ресурси, обзавеждане и колекциите в лабораториите и библиотеките, нито до образователните аспекти като: учебен план, образователни цели и оценяване.

Всъщност е необходимо да бъдат направени промени в социалната среда, в която участват директори, учители, ученици и семействата на тези ученици. Всеки трябва да може да се справя заедно с останалите за преодоляване на предизвикателствата , за да живеем заедно в общество на различие.

Ползите за всички 

в групата или класа 

да има различни деца

Ето няколко, изведени от документ на ООН от 1994 г.

За ученици с увреждания:

• -Да развият оценка за различието на всеки индивид;
• -Да придобият директен опит с естественото различие на човешките способности;
• -Да демонстрират нарастваща отговорност и подобрено умение за учене чрез обучение сред ученици;
• -Те са по-добре подготвени като пораснат за живот в едно многообразно общество чрез образование в многообразни класни стаи;
• -Често те получават допълнителна академична подкрепа от екип по специална педагогика;
• -Те могат да се обучават в различни образователни условия (сътрудничество в обучението, използване на технологии, базирана на учебните центрове и др.)

За ученици без увреждания:

• -Имат достъп до по-широк кръг на социални ролеви модели, обучителни дейности и социални мрежи;
• -Да развиват постепенно комфорт, увереност и разбиране за своето индивидуално различие и за това на другите;
• -Да демонстрират нарастваща отговорност и подобрено умение за учене чрез обучение сред ученици;
• -Те са по-добре подготвени като пораснат за живот в едно многообразно общество чрез образование в многообразни класни стаи;
• -Да получават допълнителна образователна подкрепа от педагогическия екип;
• -Да имат полза от обучение в различни образователни условия.

    Приобщаващото училище има много с какво да допринесе за бъдещето на всички ученици.

Интервю с Бевърли Нунес - бакалавър по педагогика и психология и магистър по специална педагогика. Преподавател по специална и приобщаваща педагогика в Североизточен колеж, Бразилия . Координатор на два проекта за интервенция. Единият от тях е в училищна клиника за деца с физически и когнитивни увреждания, а другият е за деца със специални образователни потребности в основно училище.

Източник: namama.bg