В живота научих, че прошка се дава,
когато юзди на гнева си наденеш.
Че благодарност и обич, в Дар се даряват.
Насила не можеш от друг, да ги вземаш.
Разбрах, че в сълзите скръбта ни не гасне,
но носят смирение. Дават утеха.
Че малкото цвете, с любов ще порасне,
а в многото грешки, се ражда Успеха!
Научих, че Дом е, не скъпата къща,
а място, където със обич си чакан.
И място, където жадуваш завръщане,
апък на тръгване, тръгваш разплакан.
Научих, че времето не е лек, за раните.
Не е и учител, щом си лош ученик.
Че обич и страх растат, когато ги храните.
Че по-полезен си Жив, а не мъченик.
В живота научих, че ласката нежна
по-силно от огън разпален изгаря.
Че в болката, често се ражда Надежда,
а характерът в пепелта на пожара.
В живота научих, че истина трябва,
да се гледа в лицето. Очи, във очи.
Че струваш, колкото дал си. Че алчността, те ограбва.
Че успехът "на всяка цена", ти горчи!
Че който те съди, не те заслужава, а
обичаш ли някой, го приемаш, каквто е.
Че живеем за Чест и е преходна Славата.
Че е по-добре, да си хищник, отколкото стръв.
В живота научих, че децата са силни
щом дадем им криле. Но им трябват и корени.
Че сложните връзки, са нестабилни.
Но само Заедно няма, да бъдем преборени!
Че в нас измерения са и Рая, и Ада.
И входа и изхода, са наши решения.
Че децата са най-голямата наша награда.
И единствено истинско наше спасение...
Ивайло Апостолов
24.03.2022
