Методики и терапии за обучение и рехабилитация - Транскраниалната електростимулация (TDCS) - какво е полезно да знаем за нея и как помага на аутистите и хората с речево-говорни нарушения?

Езикът е средството, което ни помага да опишем онова, което се случва около, между и вътре в нас в динамиката на неговото развитие. Чрез него, ние можем да споделим с околните онова, което мислим или чувстваме в момента или да го запазим и пренесем през времето.

Липса на езика като основно средство за комуникация е може би един от най-стресиращите, фрустриращи и депресиращи фактори за личността, особено когато е осъзната, както е при речево-говорните нарушения, свързани с наличието на двигателни дефицити, каквото е Детската Церебрална Парализа, например.  

Благодарение на създадената от американския невролог д-р Хари Шнайдер и неговият екип комплексна иновативна методика около 85% от неговорещите или слабо говорещите деца с нарушения в аутистичният спектър  започват да възстановяват езиковите си функции,  показват изнесените от специалистите резултати.

Общуването е един от основните проблеми на хората с аутизъм. Те срещат значителни затруднения в комуникацията или изобщо не разговарят. Живеят в усамотение, затворени в своя собствен свят. 

По последни официални данни в САЩ - 1 на 68, а Европа 1 на 100 деца е с нарушения в аутистичния спектър,  като броят расте с темповете на пандемия. Наред с аутизма, при едно на 6 деца се среща някакъв друг проблем в развитието. В България към момента няма официална статистика, но няма и причини да смятаме, че положението тук е много по-различно от това в САЩ и останалата част на Европа.

Методиката на американските учени обаче е ефективна, не само при случаите на аутизъм.

„Аз работя с хора с речево-говорни затруднения, без значение на дефицита или увредата, която ги е причинила.“, сподели д-р Шнайдер. В тази гупа влизат, както хора от аутисточния спектър, така такива с двигателни дефицити, които с свързани най-вече с фината моторика, сензориката, координацята и артикулацията, пациенти с афазии в следствие на инсулт и други.

Д-р Шнайдер и екипът му достигат до комплексната си иновативна терапия постепенно. Първо решават да използват функционален ядрено-магнитен резонанс и да изработят „карта” на центровете и пътищата в мозъка, свързани с езика и говора, за да разберат какво точно не е наред там при децата с аутизъм.

“Моментната снимка“ на  анатомията на мозъка, която може да направи обикновеният ядрено-магнитен резонанс, не носи достатъчно информация, за типа и локацията на засегнатита зони. Благодарения на това, че активните, работещи нервни клетки в езиковите центрове на мозъка увеличават своята консумация на кислород, в процеса на обработване на речта и това може да се засече от функционалния ядрено магнитен резонанс, спациалистите отчитат КОИ мозъчни центрове КОЛКО са активни, ДАЛИ И ДО КАКВА СТЕПЕН са увредени и  КАК функционират. Отговорите на тези въпроси , са изключително важни, за правилното диагностициране във всяка област на науката. Когато става въпрос , за човешкото здраве обаче, те са от още по-голямо значение, защото от тях се определя, целият подход за действие по-нататък!
  За тази цел обаче е необходимо детето се изследва, докато например слуша запис на гласа на някой от родителите му.

Изследванията на екипът на д-р Шнайдер доказват, че при хората с аутизъм центровете, отговорни за формирането на речта, като зоната на Брока, не винаги реагират на реч, но нерядко добре откликват на музика. Освен това показват, че обикновено липсва връзка между центъра на Вернике, който отговаря за възприемането или „декодирането“ на речта и зоната на Брока, която отговаря за нейното възпроизвеждане „кодиране“.

Базирайки се на едно изследване от 1998г, което доказва, че въздействието дори на слаб ток, доставен чрез електроди върху скалпа може да повлияе на възбудимостта на мозъчната кора, учениете решават да изпробват въздействието на слаб електрически ток (1-2 микроампера), за да модулират активността на невроните в мозъка и резултатите не закъсняват.

Електростимулацията  като терапия  се използва от доста време е различни области на медицината. Транскраниалната електростимулация (TDCS), която прилага екипът на д-р Шнайдер, се различава от конвенционалната електрошокова терапия, по това че е изключителнао щадяща.

При нея става дума за една милионна част от силата на тока, използвана при електрошока и при нея  не са наблюдавани странични ефекти. Освен епизодично зачервяване на кожата и леко главоболие, което изчезва около час след терапията.

Използвайки изключителната пластичност на невроните и способноста им да поемат функцията на други неврони и способността на бялото вещество в мозъка, да се стимулира и да прави нови връзки, екипът на д-р Шнайдер се опитва, чрез TDCS, да накара мрежата от езикови пътища в мозъка, ако е увредена, да функционира или да създаде нова алтернативна мрежа, която да свърши нейната работата.

В следствие на терапията, започват да се наблюдават и други функционални подобрения при вербализирането, като наченки на възприемане на функционалните граматически модели – правилното използване на подлог, сказуемо и допълнение, както и подобрение при невербалните комуникативни умения, очният контакт, адекватността на жесто-мимиката, разширяване на интересите, играта с връстници и намаляване на стереотипните навици, твърди д-р Шнайдер.

Освен това,  по думите на д-р Шнайдер, до сега не са наблюдавани никакви негативни странични прояви при прилагането на Транскраниалната Електростимулация и то не само е безопасно, но действа ефективно за подобряване общото състояние при деца със налична съпътстващи:

            - епилептична симптоматика

            - психологични заболявания( депресии, ХАДВ, поведенчески разстройства)

            -  скелетно-мускулни заболявания (множествена склероза, ДЦП, Мускулна дистрофия, както и Синдром на Даун)

Тъй като в последствие научихме, че вече има родители, които са си закупили оборудване за Транскраниалната електростимулация (TDCS) , в заключение , държа още веднъж да подчертая,

 че тя е само част от КОМПЛЕКСНАТА ЕКИПНА РАБОТА НА РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ и за да се постигне желаният резултат, е наложително да използвате поне активното съдействие на квалифициран психолог и логопед, които да работят с вашето дете! А при децата с двигателни дефицити би била полезна работата и с хранителен терапевт.

В тази връзка, известният американски невролог, препоръча още комбиниране на TDCS с терапии като:

Greenspan floortime терапия, ерготерапия (защото, "ученето на езика минава през движението");  АВА – приложен поведенчески анализ; терапия с животни, както и задължително при работа с логопед, първоначална работа с граматическа терапия.

Каквато и терапия да изберете за работа с вашето дете, винаги работете в тясна връзка със специалистите, които най-добре го познават! Все пак , става дума за неговото здраве и живот!

***

Видео от събитието в Благоевград, благодарение любезното съдействие на Кирил Кирилов

 ***

Д-р Хари Шнайдер е невролог и специалист по езиково-говорни патологии. Работи към медицинските центрове на Университетите „Колумбия” и „Йейл”, има и частна практика. Провел е множество проучвания и клинични изследвания върху иновативни форми на речева терапия, комбинирани с музикотерапия, физически упражнения за стимулиране на малкия мозък и невромодулация (транскраниална електростимулация) за възстановяване функциите на речта при неговорещи и слабо говорещи хора с аутизъм.