В тази връзка искам да споделя с вас, няколко снимки от срещата ни с нашият добър приятел - батко Игор, който също подкрепи каузата, за повече информираност относно децата с по-специфични потребности ❗ 💞
И понеже, не веднъж съм писал по темата, реших днес, да споделя с вас един страхотен материал на РЗИ Благоевград.
Като искам, да припомня отново само това, че не трябва да забравяме, че Толерантността и Нетолерантността, са неразривно свързани и се съдържат една в друга❗
Тоест, Толерантността по отношение на определен Субект, неизменно изисква нетолерантност и активна позиция спрямо всяка форма на нетърпимост, игнориране, дискриминация или репресия към тизи субект и обратно, всяка проява на безучастност и апатия, към подобни проява на отхвърляне или агресия, изключва Толерантността❗
На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност.
Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност.
За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свобода на мисълта, съвестта и убежденията.
Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.
Можем просто да проверим дали сме толерантни помежду си – когато сме колата и закъсняваме за работа или среща, когато чакаме пред лекарските кабинети или се запознаваме с новите приятели на децата. Дали сме само привидно любезни и тази привидна любезност дали е форма на толерантността или на най-обикновено лицемерие? Дали, когато извръщаме очи от просяците по улиците, от безпризорните деца и незабелязвайки проблемите на хората, които не могат да се справят със собствената си бедност, дали сме хора по своему толерантни и дали това не ни поставя в другата категория – на нечувствителните, нетолерантните и духовно бедните хора? Дали отбягваме да работим с хора от малцинствата Дали когато при нас търсят работа хора с увреждания или такива в неравностойно социално положение ние ги игнорираме, за да не си създаваме допълнително главоболия и да си усложняваме излишно работата?
Нетърпимостта(Нетолерантността) е противоположна на толерантността. На нетърпимостта се противодейства чрез възпитание в дух на толерантност. „Възпитанието в дух на толерантност започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи, за да се осигури осъществяването на тези права, и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите. „.
Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има, за да изразим себе си.
Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.
Когато говоим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се замислим за нашата лична толерантност.
Какво е присъщо на толерантния човек (Т) и нетолерантния (Н)?
1. Познание за себе си
Т: Адекватно преценя себе си и обкръжаващите. Способен е да бъде самокритичен, старае се да се ориентира в проблемите си, в собствените си достойнства и недостатъци.
Н. Забелязва предимно достойнствата си, а на околните – недостатъците, за които има обвинително мнение.
2. Защитеност
Т: Уверен е в себе си, не се съмнява, че ще се справи с всяка възникнала ситуация или задача.
Н: Страхува се от социалното си обкръжение и от себе си – във всичко вижда опасност.
3. Отговорност
Т: Не прехвърля отговорността върху другите, сам отговаря за постъпките си.
Н. Смята, че случващите се събития не зависят от него и следователно не е отговорен за случващото се около него. Безпричинно подозира, че околните му вредят.
4. Потребност в определяне
Т. Стреми се към работа, творчество, самореализация.
Н: Склонен е да се поставя на втори план – „нека да бъде някой друг, само да не съм аз…“
5. Чувство за хумор
Т: Винаги реагира на шеги, способен е да се надсмива над себе си.
Н: Апатично или мрачно възприема хумора. Раздразнено реагира дори на безобидните шеги по свой адрес.
6. Авторитаризъм
Т: Предпочита демократичните отношения.
Н: Предпочита твърдата власт.линк
Принципи на толерантността:
🌺Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш.
🌺Един за всички, всички за един!
🌺Рамките ограничават човешкия дух.
🌺Ако потърсиш доброто във всекиго, ще го намериш и в себе си.
🌺Не издигай стени!
🌺Търпение, доброжелателност, разбиране.
🌺Не бъди безразличен!
🌺Обичай!
🌺Старай се да си искрен, добронамерен, сдържан, отстъпчив!
🌺Това е да бъдеш ЧОВЕК!
http://alfatar.egov.bg/ALFATAR/home.nsf/pages/bg/NT000
Светът има нужда от добри деца
Аз съм такава майка. Онази, която засрамва децата си всяка сутрин, като ги оставя за училище. Само дето аз не ги засрамвам с целувки и „обичам те” за чао или с плюнчене на пръсти и чистене на лицето. Не. Засрамвам ги с нещо много по-странно. Всяка сутрин, когато изскочат от колата, извиквам след тях: „И да бъдете добри!”
Всеки следобед, когато ги вземам, питам: „Днес към кого беше добър?” Понякога им се налага да мислят дълго и продължително, за да ми кажат най-накрая, че са били добри с учителката си, понеже не са създавали проблеми и не са говорили цял ден. Друг път добрината сама се изтърсва от устите им в балончета от щастие: „Разсмях Раян”; „Казах на Джон, че има хубава раница.”, „Помогнах на Сузи, понеже си изпусна всички учебници.”; „Джоуи ме изпрати до кабинета на сестрата, понеже ме удариха в лицето на народна топка.”
Чак след като изчерпим въпроса към кого са проявили добрина, ги питам за деня им в училище. „Имате ли домашни?” „Как мина контролното по математика?” „Трябва ли да се упражняваме с четенето?” Но тези въпроси са доста по-маловажни за мен в сравнение с добрината, която са проявили през деня. Честно казано, домашното, математиката, четенето хич не ме интересуват толкова, колкото това дали са били мили.
Трудно е да игнорираш омразата, която е обзела света напоследък. Новините ме карат да плача и да викам – понякога по едно и също време. Коментарните секции под статиите в интернет са пълни с омраза. Публичното осмиване е яростно и всеки е бесен за нещо. Хората са тъжни, ядосани и наранени.
И каква е противоотровата за всичко това? Добрина. „Не бъди гадняр” е мотото на добрите и свестни хора, но е необходимо повече от това просто да не си гадняр; трябва добрина.
Можем цял ден да говорим на децата си да бъдат добри, но говоренето няма да ни отведе далеч. Трябва и да им покажем как да бъдат добри. Онзи ден, докато отивахме на вечеря, някаква кола засече съпруга ми. Той натисна клаксона и изманеврира и всичко изглеждаше нормално, докато колата не се изравни с нас и шофьорът не смъкна прозореца си. „О, не”, помислих си. „Моля ти се, само да няма кофти думи пред децата.” Но другият шофьор се надвеси над прозореца си и се извини искрено. Поклати глава и се засмя на собствената си грешка. Съпругът ми също се разсмя и го увери, че всичко е наред. Накрая всички продължихме по пътя си по-спокойни и по-щастливи.
„Какво каза той?”, попита едно от децата.
„Извини се”, отговорих аз. „Стават грешки. Извиняваш се, прощаваш и продължаваш. Посмей се, ако можеш. Бъди добър.”
Не е ли това начинът, по който трябва да работи светът през цялото време?
Въпреки всичко и аз понякога не мога да покрия стандартите си за добрина. Колкото и да ми се иска да съм перфектна, не съм. Крещя повече, отколкото вероятно трябва. Нетърпелива съм. Забравям рождени дни и не се обаждам на най-добрата си приятелка достатъчно често. И бързо избухвам, когато съм стресирана, гладна или изморена. Ето защо в нашето семейство много се практикува извинение и прошка – ама много.
Не само се опитвам да обясня на децата си какво е да си добър, но се старая и да им покажа. Правя комплименти на непознати пред тях. Обяснявам, че шофьорът, който ми отне предимството, може би е разсеян. Показвам им колко е важно да си благороден и отстъпчив. Показвам им също, че няма проблем да бъркаш от време на време, стига сърцето ти да е, където трябва, и да се опиташ да поправиш грешките си. Не искам децата ми просто да не са гадняри; искам децата ми да са добри хора.
Може и да изглежда, че гневът и невежеството властват навсякъде. Може и да изглежда, че повечето родителите искат децата им да са изключителни ученици, атлети, музиканти или художници. Чуваме всякакви ужасни истории за майки и бащи, които обвиняват учителите за мързела на собствените си деца. Думата „талантлив” се подмята насам-натам във всекидневни разговори. Родителите „скромничат” със спортните лагери на децата си. И постоянно говорим за еди-си-какво за напреднали или еди-си-какво за надарени.
Ами, аз не се подвеждам по това. Има много повече добри и мили хора по света, отколкото гадняри. Струва ми се, че по-голямата част от родителите ги е грижа повече да отгледат добри хора, дори това да означава децата им да не стават за другите неща. струва ми се, че повечето хора викат след децата си „Бъди добър!”И работата е там, че децата са програмирани да са добри. Те искат да са такива. Просто трябва да им покажем, че способността им да разпръскват добрина е по-ценна за света от силата да вкарат победния гол или да минат с отличен теста по физика.
Така че ще продължа да бъда такава майка. Онази, която крещи „Бъди добър!”вместо „Приятен ден!” Онази, която пита за добрите дела вместо за спелуването. Онази, която иска да говори за приятелство и работа в екип на родителските срещи вместо за нивото на четенето и математиката. Защото вече не е достатъчно просто да не си гадняр.
Източник
