Когато те обичам, нежен вън света притихва
сякаш, е трепет плах от пъстрите криле на пеперуда.
Защото любовта, макар и многолика
остава най-великото от вселенско чудо.
И без значение от време и пространство.
Дали в прегръдките ми или някъде зад залеза в безкрая,
остава тя най-сладкото пиянство,
което съм благословен със теб, да опозная.
И въпреки всички трудности, падения и грешки,
въпреки бурите от преживените несгоди,
които с теб делихме по човешки,
сърцето ми света отново, ще преброди,
за да намери пътят си единствено към теб.
И ако можех през живота, да се върна,
във онзи миг, пак бих избрал, пак бих прегърнал теб.
И пак живота с теб, бих преобърнал.
Ръка в ръка с теб бих изкачил всеки връх,
за да докоснем изгрева, щом във мъглите му изплува.
И бих пребродил всяка мрачна бездна,
за да прегърнем залеза отвъд.
Защото двама ли сме знам, че ще си струва,
а сам без теб, без спомен, ще изчезна.
Виж вишните, отново над главите ни цъфтят,
ветрецът чуй, за нашата любов нашепва!
Ще бъде розов, като изгрев пътят на сърцата ни, от вишнев цвят.
Южнякът ще скрепи с целувката си брачната ни клетва.
На миналото нека, да обърнем гръб,
научили уроците горчиви!
Не зная вбъдеще какви ли дни ни предстоят.
Но нека днес ръка в ръка се потопим в мигът.
И всяко ново утре, да изваем с теб от днес възможно по-красиво❗💞
© Ивайло Апостолов
14.04.2025
