ТОВА СЪМ АЗ - пет години по-късно.

- аз все още съм тук

Казват, че бил съм приятел на сенките и тъмнината.

Казват: "Махни се! Носиш клеймо от срама и вината!" 

Никой тук не иска, да вижда твоите рани кървящи.

Никой тук не иска, да вижда твоите счупени части.

Не, няма да се извинявам, че съм такъв, какъвто съм.

Няма пак, в кошмар, да превърна поредният сън.

Защото такъв се обичам ! 

С всяка своя здрава и всяка счупена част!

Не се страхувам, да бъда различен!

Това съм аз!

Казват:"Иди си! Тук няма място, за твоето различие!"

Никой не ще те обича такъв! Никой, не ще те обича!

Отказвам, да бягам! Няма сред мрака, да лазя с приведена шия!

Такъв се обичам, несъвършен и пред ничия стигма, не ще се превия!

Никому няма, да дам, да ме смачка на пепел и прах.

Ще се изправя лице в лице и срещу най-безпощадния страх.

Заслужавам, да бъда приет безусловно.

Така, както всеки от вас.

Заслужавам, да ходя спокойно 

изправен.

Заслужавам, да живея достойно!

И приет, като равен.

В този свят многолик 

и велик 

има място, за всеки от нас .

Това съм аз.

Покрай всички сплетници без страх аз напред, ще отмина.

Дори път, да няма за мен, ще проправя пъртина.

В този свят на самотници, тъй отчужден и студен.

Нека камък по мен 

хвърли пръв, този който безгрешен е и съвършен!

За морал и за чест, аз съм тук, между вас.

За компас. 

Това съм аз!

Това съм аз!

И дори тогава, когато най-острите думи 

пронизват най-дълбоко сърцето ми.

Никой няма, да пречупи крилете ми 

или да открадне небето ми.

Ще разпръсна срама и страха.

Ще разпръсна вината. 

С искрата, що нося в душата си,

ще разпръсна тъмата 

край мен, за да дойде зората.

И сега, макар десетки пъти ранен

аз пристъпвам отново към вас.

И пристъпвам уверено и спокойно.

Правя следваща крачка напред, несломен.

Това съм аз.

Пристъпвам достойно.

Не се плаша от вашите рамки и от вашата присъда.

Не се страхувам, да съм този, които ми е писано, да пребъда.

Идвам със своя собствен ритъм и по своя си начин.

Не се страхувам, да бъда видян, дори обиден.

Пак ще крачка напред, крачка след крачка.

Това съм аз. Реален и видим.

Не се страхувам, да бъда различен. 

Да съм себе си. Да бъде видян.

Няма да се извинявам, за това, което съм. 

Заслужавам, да съм обичан

такъв, какъвто съм. Без предразсъдъци и срам.

Всички от нас е главен герой в своя  собствен роман.

Всеки заслужава, да бъде обичан, приет и разбран, и избран.

Всички носим своите белези, рани и счупени части,

Всички носим мечтите си и заслужаваме щастие.

Щом човечност в душите отгледаме.

Покълне ли зрънцето,

към мечтите си, ще се присегнем,

дори отвъд Слънцето.

И ще рухнат тогава всички стени и решетки между нас.

И ще станем едно, ще прегърнем до сърцето си всяко различие.

Открили същността на човешкото си величие.

Любовта щом ни води напред, за светлик и компас!

И сега, аз с открито лице ви подавам ръка

и с открито сърце заставам пред вас.

Има място в света многолик, отвъд мрака

за всеки от нас. 

Ето, вижте ме! Това съм аз❗

© Ивайло Апостолов 

    22.03.2026

СЪЗДАДЕНИ СМЕ БРАТКО, ЗА ДОБРО❗💗

Трябва, да преживееш всичко под небето.

Да го изпиташ, да се научиш, да го оцениш...

Измени, болка и тъга, да минат през сърцето ти.

Да ги преболедуваш и да продължиш.

Сплетни, притворство, разочарования

ножове във гърба,... какво ли не.

Съзнанието ражда се в страдание...

Но не оставай ти на колене!

Сърцето ни обветря всяка буря.

И ни дарява с мъдрост всеки крах.

С достоиноство подмини ти клевети и хули.

И продължи напред, преборил всеки страх!

Защото главното е, в тоз' безумен век,

да преживеем всичко и да устоим.

Въпреки всичко, да запазим в себе си Човека.

Да не мъждукаме. Да не престанем, да горим!

В този живот суров и безсърдечен,

да се променяме и да израстваме.

Да не задържаме ний нищо неизречено.

И любовта в сърцето ни, за миг, да не угасва!

Душата ни, да не престава, да лети.

И да не спираме, да следваме мечтата си.

Създадени сме братко, да творим.

Добра следа, да съградим с делата си.

И ако някога със сторено добро,

ний нечия съдба сме променили,

това осмисля нашият живот.

Доброто ни зарежда с нови сили.

И ако с най-любимите за нас,

сме сподели щастие, любов и радост.

Тогава до последният ни час,

живота ни ще има смисъл, но и сладост!

Създадени сме братко, за Добро!

@ Ивайло Апостолов 

    15.03.2026

ПРОСТИ СИ И ЛЕТИ НАПРЕД

Ако се мислиш сам, за епицентър

но търсиш извън себе си вина

помни, Светът отдавна има център!

Ще се върти и с теб, и след това.

Ако се мислиш, за неоценен

и заслужаващ повече от други,

помни, сами творим ний всеки следващ ден.

Но роби сме на своите заблуди.

Ако се виждаш като жертва на съдбата

и че живота още нещо ти дължи

помни, сами ковем криле или окови за душата си.

И без значение е колко пъти падаш, а дали ще продължиш!

Ако си неудовлетворен 

и съвестта човърка във душата ти,

не проецирай свойте страхове

навън. Чудовищата са в главата ти.

Запитай се, какво наистина душата ти гнети,

за да трепти или като оса, да жили?

Прости си и освободен от болка полети

напред, повярвал като мен в своите сили.

© Ивайло Апостолов 

    28.02.2026

ЖЕНА

Жена със токчета и елегантна рокля

върви напред със гордо вдигната глава!

Като планински ручей буйна е косата й.

Усмивката й ведра, нежно стопля .

Така прекрасна, тя уверено върви,

спокойна . Устремена към целта си.

Напук на погледите коси отстрани

и на ехидните шушукания зад гърба си.

Спокойна, грациозна и сама,

върви жена по уличката тясна.

Сред дребните душици зад гърба й

изглежда величава и израснала.

Така прекрасна си и силна. От далеч личи!

Вървиш и се усмихваш на съдбата.

А в пъстрите ти блеснали очи

се отразява утрото и разпилява тъмнината.

Уверена и непреклонна, горда върви напред.

Знам, знаеш си цената.

На никого помни, че не дължиш отчет.

Най-малко, на завистниците зад гърба ти.

Не се обръщай! Просто отмини

и през живота с ведри стъпки прекосявай!

Във миналото всичките злини

остават, щом вървиш изправен.

Брадичката вдигни и гледай все напред!

ЖИВЕЙ! Без въпрсителни и без кавички!

Любимите ти хора са съвсем до теб!

И той - единственият който, знае как, да те обича❗💞

© Ивайло Апостолов 

    08.03.2026

ДА ГУБИШ СЕБЕ СИ, НЕ Е ДОБРА ПРИВИЧКА

Ний граница сме между сянката и светлината.

и изтъкани сме от мрак и слънчеви лъчи.

И с всеки избор, да избираме зората

сме надарени с разум, воля и очи.

И със сърце, да ни подсказва всички тайни,

щом сме несигурни във своите решения.

Със вяра, да не губим пътя си от отчаяние.

В неволите, да не отпаднем духом примирени.

От сенки и лъчи сме изтъкани.

На добродетелите и пороците в едно сме съпричастни.

Но важното е, след недозарасналите си сърдечни рани,

край чуждите, да не отминем безучастни.

Че си слепец или глупец навярно,         край себе си, ако не виждаш злото

и го подминеш мълком, безучастно.

А сляп ако оставаш, за доброто,

обричаш себе си, на съществуване нещастно.

Но нужно е помни, да сложим граница,

за нечия поредна вопиюща нужда.

Отгърнеш ли изписаната страница,

ще видиш как отсяваш своите от чуждите!

И ако някога, внезапно, неочаквано, 

за някой станеш "лошия във филма",

то значи, твърде дълго си го чакал,

да те използва. И за даденост те взима.

Че често тъй устроени са хората,

привикват бързо с грижата и добротата.

За задължение и норма те приемат ли опората ви.

Всуе са смятат, благодарност и отплата.

Забравят бързо за защитата, опората

десетки пъти , в сблъска им със несгодите.

И възроптават, ако нарушиш със своето "не" комфорта им,

дори един единствен път. Това им е в природата.

Ти неизбежно, в някой миг достигаш до предела си

и твоето ясно "не", те разтревожени са чули.

Веднага, ще настръхнат, че не си на себе си.

засипвайки те с обвинения и хули.

Това не значи, да не бъдем съпричастни,

подкрепящи, човечни и любящи,

а просто, да се пазим от натрапници,

за хора в нужда, истински ценящи.

И ако някога те нарекат "жесток"

и лош, за туй че отстоял си личните си граници

помни, да се обичаш е урок.

И започни "на чисто", с нова страница.

И винаги, оставяй под черта:

Да губиш себе си, не е добра привичка.

А сигурна рецепта за това,

да си нещастен е, да угодиш на всички❗

© Ивайло Апостолов 

     25.02.2026

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, ПРИЯТЕЛИ ❗🍀💖🤍🍀

Мартеничка до сърцето, да закичим с благослов❗

Баба Марта я изплете и ни я дари с любов.

За да носи здраве, вяра, мир и обич на света.

И пъртина, да проправи, за да дойде пролетта.

Мартеничка до сърцето, да закичим с благослов❗

Баба Марта я изплете и ни я дари с любов.

За да носи здраве, вяра, мир и обич на света.

И пъртина, да проправи, за да дойде пролетта.

© Ивайло Апостолов 

    01.03.2026

Честита Баба Марта на всички, приятели ❗🍀💗🤍🍀

Нека пребъдем в здраве, радост, мир, обич и вяра в доброто в нас днес и по-доброто ни Утре ❗💐

Здравейте, Дерзайте и Сбъдвайте❗💗

ПРОДЪЛЖАВАЙ, ДА ЛЕТИШ❗🕊️

Полетът ни учи на няколко важни неща:

- да вярваме в собствените си сили и да разчитаме на себе си

- да се издигаме, над дребните неща и че дори, когато нещо ни се струва особено голямо и непреодолимо, когато се отдалечим достатъчно и го огледаме отново разбираме, че не е сами сме преувеличавали неговото значение.

- и че никое приземяване, дори да е болезнено не значи, че не можеш, да полетиш отново...

Така, че ... ЛЕТЕТЕ❗

Вдъхновен, лекокрил и безметежен ден, ви пожелаваме, от сърце 💓 ❗🕊️💞🕊️

📚📖📚

Светът многолик е. Светът е промяна.

Стани след ритник и прости след измяна!

Недей, да униваш! След крах, се изправяй

и пак към мечтата напред продължавай!

Не ще ни сломят. Не ще ни разтурят.

Дори от гняв, да купят! Ний носим в себе си буря!

И нека ни лъжат, за своите предателства,

не вярваме ние на лъжи и ласкателства.

Нека в гръб ни пронизват и обсебват мечтата ни.

Зарастват пречупени триж по-силни  крилата ни.

Дори, да ни ритат. Дори, да ни мачкат,

не ще, да забавим към мечтата си крачка!

Дори, да загубим крилете си някак.

След страха, ще възкръснем и пак ще тръгнем нататък.

И дори, да загубим любовта в небето си

знай, искрата й пазим дълбоко в сърцето си.

Недей се отчайва! Щом вяра не губиш,

ще можеш отново без страх, да се влюбиш.

Летиш ли, рискуваш ти с всеки свой избор.

Но ти самият, помни, си на съдбата си извор!

И нека говорят и сочат те с пръст,

с духовни пигмеи недей мери ръст.

Челото не свеждай! Замълчи! Отмини ги,

с любов и надежда! Не влизай в интриги!

И нека ни удрят, по-високо летим,

по-силни, по-мъдри!.. Дори да кървим.

Забрави неудачите и пак тръгни към върха!

Всички рамки прекрачил и загърбил страхът❗

© Ивайло Апостолов 

    23.02.2026

ДОБРИТЕ ДЕЛА СА НА ПЪТ

Ако те гложди песът настървен,

на завист нечия, от вчера.

От куп предателства, ако се чувстваш уморен,

Разбиране, ако не можеш, да намериш.

Щом съмнение трови душата ти

и със свредел умът ти човърка.

Ако губиш от поглед мечтата си,

а сърцето от обич не пърха.

Ако губиш полекичка вяра

и в скръбта, не намираш утеха.

Ако мислиш, че хвърлен е зара

и в тълпата не виждаш Човека.

В труден миг, ако губиш опора,

а край теб посивява светът.

Знай, зад мрака блести кръгозора

и добрите дела, са на път.

© Ивайло Апостолов 

    29.01.2026

САМО РАЗЛИЧНИТЕ ПРОМЕНЯТ СВЕТА

( На Ани, която даде лице на невидимите "Различни" деца на България, за да покаже, че всички се усмихваме, на един и същи език И на всички които се припознаят❗💕

Блестете в цялата си пастелна красота❗💞)

Ако се чувстваш различен?

Не се ли вписваш в тълпата.

Знай, светът фантастичен е!

Виж край теб чудесата!

И е толкова пъстър и красив, разнолик.

И макар, че от пръст сме, дреме в нас романтик.

А светът е пастелен. А светът е промяна.

Уникален е всеки на Вселената в плана.

 

В него всеки потребен е. Има своето място.

И в това е вълшебството. И това е богатството.

Няма тук, маловажни. Няма богоизбрани.

Всички учим уроци и лекуваме рани.

Ако някога чувстваш се сам, невидим, отхвърлен,

а искрата у теб се превръща на въглен.

Прогони от ума си всяка пагубна мисъл.

Всеки има помни, във живота си смисъл!

Има своето място и трепти в кръговрата.

Заслужава респект. Заслужава доверие

и да бъде приет. Всяко високомерие

е порочно отколе. Тъй върти се Земята.

Между свои и чужди, брат допира до брата.

Да израства и смело, за да среща съдбата си.

Заслужава, да бъде оценен и приет.

Само заедно можем, да се движим напред.

А онези със пръстите, дето сочат надменно 

и ехидно хи-хикат, зад лустро лицемерно.

Запомнете, че никой не е застрахован.

Суета е тленност Светът ни греховен.

И за Утре-то нищичко никой не знае.

Този кратък живот, ни е даден на заем.

И веднъж се живее, ТУК и СЕГА.

За това си подавайте по-често ръка.

Направете Добро и обичайте щедро.

Не бъдете надменни и гледайте ведро.

И ценете Различното - на Живота солта.

Защото само различните променят света.

© Ивайло Апостолов 

     27.01.2026

ЩЕ СЕ СЪБУДИМ ЛИ ?⚠️

Изпълни се света околовръст с притворство,

с фетиши, идоли фалшиви и лъжепророци

Превръщаме дори и любовта в единоборство.

А после, търсим друг, да плаща ненаучните ни уроци.

И интересът властва над морала,

а Азът се души в самозаблуди.

Уж хора сме, а давим се като чакали.

С кръвта на праведниците, по старому ликуват Юдите!

Човешкият живот, петак пробит не струва,

а алчността се пръска от пресищане.

Танатос със душите ни пирува

опиянен, сред глутница човешки хищници.

Мамон душите ни поглъща, като безконечна бездна.

Осмисляме се с вещи, вместо с обич, сбъднати мечти, идеи, споделени мигове.

Човечността у нас почти съвсем изчезна.

а доброта и съвест, се превръщат в архаични митове.

Ще се събудим ли, приятелю от Ада,

който създадохме, отдадени на страстите?

Да любим безусловно пак, без да очакваме награди.

Щастливи с малкото. Смирени, като след причастие.

Добро, да правим мълком, без фанфари.

И вярващи, да вдъхваме надежда.

Искри, да палим в другите. Макар и не веднъж опарени.

Макар и счупвани, да грижим с обич пак и с нежност.

И ще повярваме ли пак, чистосърдечно, без съмнения

в Доброто, в истината и в човека?

Ще спим ли пак, но без кошмари и без угризения,

делили щастие и скръб с любимите си днес и утре, и во всеки !?

© Ивайло Апостолов 

     24.01.2026

НАУЧИХ СЕ...

Научих се, да чакам и търпя.

На удари и думи в гръб, да устоявам.

По Вчера жал и гняв, да не тая.

И грешките си пак, да не повтарям.

Научих се, по-лесно, да решавам.

Да гледам истината право в очите

и повече във себе си, да вярвам,

когато се присягам към мечтите си.

Научих се, по-лесно, да прощавам

и да откривам щастието в малките неща.

По име мерзостта, да назовавам

и да посочвам сенките в нощта.

Да се харесвам, тъй - несъвършен.

Човечността, да търся, не изгодата.

Да вярвам повече, в доброто и в утрешният ден.

Да не превивам крак пред кукловодите.

Да съм разбран, а не да бъда прав.

И щом обичам, да е без условности.

Да оценявам, даже залъка корав.

На мястото си, да тежа. Да не изпадам в безтегловност.

Научих се, да бъда по-смирен.

И да ценя в противника си силата.

Да губя с чест. Вместо със приз, да съм. Обезчестен.

Че дар е, с чиста съвест, да заспивам.

Да търся смисъла и вътрешния си баланс.

Да си простя! И миналото, да отпусна, да си тръгне.

Да бъда благодарен и да давам втори шанс.

Почти прощавам на врага си. Но не го допускам, да се върне.

За чуждо, не завиждам. Не ламтя,

за много. Оценявам малкото, което имам. 

Над суетата, да се извися.

Да съм щастлив, вместо при спора връх, да взимам.

Не се опитвам винаги, да бъда пръв.

Ако скърбя, сълзите си не крия.

Ала не ще допусна, да съм жертва или стръв.

Просто ценя душата си. И ще я преоткрия❗

© Ивайло Апостолов

    19.01.2026

МЕЧТАЙ, НО НЕ ОЧАКВАЙ НИЩО❗💓

Мечтай, приятелю! Но не очаквай нищо

от Утре-то си предварително!

Съмнението се промъква, като хищник

и прави ни тъй колебливо-нерешителни.

Очакванията оставят мътна диря, 

когато не разлистят цвят в сбъдване.

Сърцето с полутонове вибрира,

а не тупти. Като в премръзване.

Не съжалявай ти, за своето Вчера,

Не се поддавай на разочарования.

Праха изтупай на мечтите от ревера.

И запретни ръце, за мироздание❗

И наслади се на моментите СЕГА, с любимия.

На малките искри на споделено щастие.

Това е смисъла. Незабравимо е!

И те преражда, като Феникс и причастие.

© Ивайло Апостолов 

    18.01.2026

И ЩЕ НАСТЪПИ ВРЕМЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ

В душата ти ако се вмъкват хлад и мрак .

Когато иска, да лети, ала не й достигат сили,

спомни си, че си сгрян от Божи знак.

И като него, си създаден, да твориш.

И си създаден, да разнасяш светлина,

да гледаш на света край теб, с любов.

Да продължиш, дори след болката от нечия злина,

в сърцето си с неговият благослов.

Защото силата не вее знамена.

Просто не чака нищо на готово.

Тя ражда се смирено, в тишина

и вярата във нещо по-добро и ново.

Когато си изгубил своя път

и не откриваш своята посока, 

заслушай се в гласа на съвестта,

и в туй, в което вярваш най-дълбоко!

На себе си, ти верен остани

и с обич продължавай, да съграждаш!..

Ако го сторим всички, аз и ти,

пред нас, ще рухнат всичките стени

и ще настъпи време, за възраждане.

© Ивайло Апостолов 

    08.01.2026

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ❗

Благодаря ти, Господи! Благодаря,

за всеки миг, за всяко малко чудо!

За поривът, да не преставам, да творя

и за искрата животворна лудост.

Че смогвам, да прегърна всеки страх,

да прилаская всякоя тревога,

да продължа напред, след всеки крах,

без да загубя вярата, че мога!

За силата, да мога, да простя.

Тъга, да не стаявам и обида.

Че дал си ми крила, за да летя.

Сърце - през мрака слънцето, да видя.

Че корени дълбоки си ми дал 

с достойнство, да вървя напред изправен.

Че принципи, любов, мечти не съм предал

и всеки с чест, приемам като равен.

Аз зная, че и мътната вода,

настъпва миг, когато се избистря.

Така в порядък своята душа

привеждам, всички "не" и "за" премислил.

А времето лети и отговорите ни носи...

Проблясват спомени и хора през света ни, мимоходом.

Така разбираме, кои са важните въпроси

и смисъла в живота си под небосвода.

Живота мачка ни, очуква ни и ни шлифова.

Като деца ни води за ръка през бурите напред.

Живота рядко дава нещо на готово,

крачка по крачка прави ни това, което сме.

Благодаря за всеки шанс, успех и всички грешки.

Като сукно от тях сме изтъкани.

Възел до възел е характерът човешки,

с всички уроци и зарасналите рани.

Както ковача мечът си калява

в огън и вода със своя млат,

така съдбата в нас характер изковава.

Полира ни от най-добрата сплав.

Благодаря за всеки спомен светъл,

за всеки миг с любими и приятел споделен.

И за събралите в сърцето ми светът

които, ще продължат граденото от мен.

© Ивайло Апостолов 

    11.01.2026

ЩЕ БЪДЕМ, МОЖЕ БИ ЗА КРАТКО С ТЕБЕ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВИ❗

Най-често страдаме приятелю,

от страшното противоречие

между всичко предварително очаквано

(и онова, което Е.)

и реалността, каквато Е.

Ще ти разкрия малка тайна,

Очакванията ако оставим,

и почнем, да се наслаждаваме

на туй, което преживяваме,

тегобите си, ще забравим,

от настоящето омаяни.

И с туй което притежаваме,

ще почнем, да се насърчаваме!

Тогава, може би, случайно,

ще бъдем ние, не просто живи.

А с настоящето си заедно,

ще бъдем може би, поне за кратко, 

с тебе истински щастливи.

© Ивайло Апостолов 

    12.12.2025

ИЗПРАВИ СЕ И ЛЕТИ❗

Търпението, учат ни от малки,

показва зрялост, мъдрост, възпитание.

Но запомни, че винаги ключът е в мярката,

между отровата, приятел и лекарството.

Търпението не е просто изпитание

на волята и пътят към смирение.

Не винаги ти носи изцеление.

Понякога донася ти страдание.

Търпението е необходимо

за да изслушаш, да осмислиш, да постигнеш.

Но ако дозировката преминеш,

започваш вътрешно, да се рушиш, вместо, да се въздигнеш.

И ако твърде дълго продължава,

най-страшно е, че се превръща в норма.

И някак, все по-малко натежаваш.

И сякаш вътрешно се обезформяш.

Тъй чувствата си свикваш, да подтискаш.

И мислите, по-често премълчаваш,

отлагайки това, което искаш.

И все по-трудно можеш, да решаваш.

От себе си, по-често се отказваш,

подкрепяйки мечтанията чужди.

Приятелските грешки, не показваш

подтискайки емоции и нужди.

Привикваш, да търпиш и да мълчиш,

И бавно губиш връзката със себе си.

Сърцето ти престава, да трепти.

И губиш се в душевните си ребуси.

И ставаш друг. И вече не си същия.

И чужд ти е човека в огледалото.

Привикнал си отдавна, да преглъщаш,

и да отвръщаш "всичко е нормално".

Увяхва на живота ти цветеца.

Искрата ти не тлее, а мъждука.

В теб някога съзираха светеца.

Днес, в бездната се луташ, за пролука,

с дузина кръстове, към вътрешната си Голгота.

Това ли искаш друже, от живота!?...

Аз вярвам във искрата ти! И ти

повярвай ! Изправи се ! И лети❗

© Ивайло Апостолов 

      20.12.2025

ПОМНИ, В ТВОЯ СЦЕНАРИЙ ТИ СИ ИЗБРАНИЯ❗

Обвиняваш ли често край себе си хората,

за злочестата участ след някой провал?

И опитваш ли често, да търсиш опора

у сърца, сътворени от кал?

Отпускаш ли често на чуждото мнение

ти юздите, от страх, да не бъдеш отхвърлен?

И оставяш ли други, да взимат решения,

докато не превърнат искрата у теб, в късче въглен.

Отговорност поемаш ли ти, за своите избори. 

и за грешките си, ответственост.

или ревностно криеш ти техният извор

замаскиран зад сива лицемерна посредственост. 

Запомни, платнохода пори смело водата.

Не потъва за това, че е в нея.

Потъва когато буря скъса платната

и водата изпълнила трюма прелее.

За това, смел бъди, отговорно с достоиноство

изпъни здраво на живота си сбруята в длани.

Ще зарастват помни и най-лютите рани,

щом достигнеш мечтата си! Ти си своето войнство...

И в своя сценарий, ти си избрания❗

© Ивайло Апостолов 

 07.01.2026

ЗА КОЛЕДА, КАКВО СИ ПОЖЕЛА

💓💓💓

За Коледа, какво си пожела

приятелю, когато за молитва свещ запали?...

Да бъдат повече, добрите ни дела.

Да не остава нищо, за което, да се жали.

На близките, любов да подаря,

и сила - с прошка аз врагът си, да даря.

За добрините, да благодаря...

( За всичко, със което съм богат - благословя!)

Разбиране аз на различните, да дам.

За да приемем всички, като равни.

Да не остава никой неразбран...

Смирение и в миговете славни.

На бедстващия в нужда - упование.

На колебливия - надежда и кураж.

Утеха - на човека със страдание.

Маяк - на заблудения в мираж.

Опора и подкрепа на другарите.

На себе си - спокойствие и мир.

В сърцето вяра - не за пред олтарите.

И на децата - пример, най-подир.

Приятелю, какво си пожела,

когато преклони се пред олтара,

със съсък щом свещта ти догоря?...

Човечността у нас, да не догаря❗💓

© Ивайло Апостолов 

    14.12.2025

ОБИЧАШ ЛИ, Е БЕЗУСЛОВНО ❗

Ти можеш ли безпрекословно, да обичаш.

Без скрити тайни и "едно на ум"?

Помни, че любовта не е в клетвите и вричанията,

Отдаване е, нежно и без шум.

Например, себе си обичаш ли, човече?

Без гузна съвест и неугнетен.

Приемаш ли се, без противоречия

такъв, какъвто си - несъвършен.

Приемаш ли се с гафовете, с грешките.

Прощаваш ли си бързо след това.

Или позорно свиваш в срам платна?...

И пазиш ли у себе си човешкото?

Харесваш ли човека в огледалото?

Или отвръщаш от ликът му взор

Завръщаш ли се често към началото?...

Към някой крах и публичен позор.

Приемаш ли лицето си и тялото

И своите емоции, желания...

И черното и себе си и бялото.

Или се давиш в разочарования?

Изправяш ли се бързо след падение?

И продължаваш ли напред, без колебание?

С отговорност взимаш ли решения?

Или разкъсваш се от угризения?

Как да решим житейските си ребуси?

У ближния, как демона, да любим и светеца?

Тъй както ни е учил младенеца .

"Обичай ближния, тъй както любиш себе си!"

© Ивайло Апостолов 

     18.12.2025

А ВЯРВАХМЕ С ТЕБ И В НЕВЪЗМОЖНОТО

И някак странно е, че често молим Бога,

да промени нещастното ни настояще.

И сякаш стигнали сме на живота епилога,

в него се вкопчваме молитвата шептящи.

И през главата ни, дори не се прокрадва мисъл, 

да вложим малко собствено усилие.

Или че в тази трудност има смисъл.

Че Бог я праща, да се променим самите ние.

Че всичко, през което преминаваме,

подготвя пътя ни напред, за да постигнем

най-желаното. Че като падаме и ставаме,

порастваме. Мечтите си поне с върхът на пръстите си, да достигнем.

Не е ли странно, ден след ден, да призоваваме Всевишния,

да ни дари със късче щастие от Рая!?

Пропускайки, мигът взаимност под разцъфналите вишни,

в който с ръцете си сами, да го изваем❗

Невярващи във нищо свръх естествено,

превръщаме се бавно във безбожници.

Забравихме магията на детството.

Когато сам сами откривахме вълшебството 

и вярвахме най-искрено и в невъзможното❗

© Ивайло Апостолов 

    15.12.2025