За Общността и Приобщаващото образование...Част 1

снимка:dreamstime.com

За Приобщаването в Образованието и извън него

Приобщаващото образование включва естествено две основни  дейности

Приобщаване и Образоване .

Приобщаване - харесвам тази дума ! Звучи меко, благозвучно, напевно,  гальовно ..  

Като приласкаване към Общността.

Не е като чуждицата ИНТЕГРАЦИЯ!  ... Стържещо, режещо... Сякаш пробиваш Обществото с нещо тъпо и ръждиво!..

Винаги съм се възхищавал колко е красив , богат и разнообразен българският език!..А сме забравили да го ценим.  Забравили сме да го ползваме... Замърсили сме го с пошли и безцветни чуждици.  Във все по-редките случаи, когато  общуват писмено, днешните младежи използват някаква странна смесица от латински букви (често съкратени), абревиатури, цифри и други символи... А всъщност , езикът (писмеността) е единият от четирите носещи стълба на Общността, заедно с общата вяра, общата култура и традиции , и общата територия.

Вярата, лежи погребана някъде дълбоко под забвението на 45-години идеологическа пропаганда... Традициите за избутани в ъгъла на помраченото ни от притеснения за несигурното утре съзнание и привнесени чужди езически празници като хелоуин например и щедро посипани с дебели пластове пошла чалга... От общата територия на единствената държава в света, която никога не е променяла името си, през десетилетията е останало едно символично парче, чиито граници са по-скоро условни, тъй като  в голямата си част , нотариално принадлежат на чужди инвеститори или се експлоатират  за чужди интереси...  

Приобщаването като социално явление предполага една съществена предпоставка - Наличието на Общност.

Поради ред причини, Чувството за Общност всъщност никога не е било най-силната черта в народопсихологията на българина.

Винаги сме имали склонност да намираме признаци по които да се разединяваме и причини, поради които да го правим... Тогава към кого точно ще приобщим „нашите различни деца”?...

Вече прекалено отдавна е крайно време да загърбим различията, да се обединим и да заработим заедно в една посока! Защото добруването на Общността, дори самото й съществуване предполага именно това-общи ценности, интереси, приоритети и цели в дългосрочна перспектива и приемственост.  
За това, защото България е може би единствената страна в света, което не се поучава от миналите си грешки, в която всяко следващо поколение, отрича постигнатото от предишното... В която всяка власт, руши досега постигнатото и вместо да надгражда , копае нови основи. От третото българско царство насам, Българинът живее в „перманентни изкопни работи”.
Забравили сме заветът на хан Кубрат, че силата е в единството, а националният ни девиз "Съединението прави силата", отдавна се е изпразнил от съдържание...

Около какво и как да обединим първо всички останали в едно съ-битие? ....

Как да направим единно и целокупно националното самосъзнание ?.. Отговорът  сякаш изплува от само себе си с последната  дума... СЪс – ЗНАНИЕ!.. 

Въпреки, че Знанието само по себе си не е достатъчно условие.
Защото приемането е не само резултат от рационалната , но и от емоционалната интелигентност и социална зрелост на личността и обществото. 

Именно незнанието ражда демоните на страха от Различното Непознато и са главната причина за  нетолерантността.

Приобщаващото Образование не може да се разглежда извън контекста на Образованието като цялостен процес, а то от своя страна извън контекста на съществуващите основни социални нагласи и стереотипи . 

За това изработването на единна Социална политика и стратегия, за информиране на Общността по проблемите на хората с увреждания и спецификата на конкретните особености на всяка от отделните групи такива хора, които да ни образоват в това, как трябва да се отнасяме с тях и как да ги подкрепяме, според мен са от изключително значение и са станали вече крайно наложителни....
Продължава>>

Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 2

снимка:giphy.com                     

                                                                                "Нещата не са само това, което се вижда "
                                                                                                                                            "Шрек"
Всички добре познаваме любимата на децата анимация "Шрек".
В нейната основана е заложена идеята за погрешността на стереотипните нагласи и противоречието между вътрешно и външно. Между визия и и същност.

Цялата фабула на филма е забавна поредица от траги-комични ситуации противопоставящи Силата на Страха от видяното Плашещо Непознато „Чудо-вище”от една страна и истинската вътрешна сила и заряд на Добротата, противопоставени на прикритото зад бляскавата фасада Демонично, от друга.

Страхът основан на погрешни стереотипни нагласи е в основата на деструктивни социални явления като ксенофобията, дискриминацията и други.

Ксенофобията е изключително опасно социално явление означаващо постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обикновено хора, но също така и приемани за чужди културни единици – артефакти, идеи и др. Някои диктаторски режими използват Ксенофобията като инструмент, за сплотяване на общността, отклонявайки вниманието от проблемите вътре в нея, посочвайки и външен враг, за тези проблеми, около борбата с който я обединяват. Думата произлиза от гръцки: ξένος – „непознат“, „чужденец“ и φόβος – „боязън“, „страх“ и е подбрана от голямата онлайн платформа Dictionary.com. за дума на изминалата година. "Въпреки че е избрана като Дума на годината за 2016, "ксенофобия" не е дума, която трябва да се празнува. По-скоро е дума, която дълбоко отразява събитията през последните месеци", отбелязват създателите на сайта. Според статистиките на специалистите, търсенето на думата в интернет пространството е нарастнало драстично през последната година във връзка със събитията около всички събития в Европа, свързани с масовата миграция на хора от Сирия, Иран и други мюсюлмански държави. Изборът на Доналд Тръмп за президент и поредицата атентати в много от европейските страни. България също не остана настрани от тази негативна тенденция и настроения. Израз на които бяха така наречените граждански патрули. Формално са си поставили за цел да противодействат на престъпността. Де факто обаче са насочени срещу чуждите емигранти. Техен организатор е "Съюз на българите – Национално единство" на националиста Боян Расате и "Форум Обединение" (ФО); „доброволческите отряди”, ловящи нелегално влезли в страната; вълненията в с.Розово, Самоков и други населени места срещу имигрантите. Случаят, който обаче бе повод за цялото настоящо словоизлияние е призивът на учителката от Христина Шиндова за спиране на приобщаващото образование и „въдворяването” „зверски опасните” деца със СОП в специални градини, училища и пансиони, взривил социалните мрежи през последните дни и възмутил дълбоко родителите на „специални деца”. Държа да отбележа, че случаят, повод за въпросният коментар е изключително трагичен и покъртителен и да изкажа искрените си съболезнования на засегнатите, защото няма по-голяма трагедия за един родител от тази, да изпратиш собственото си обичано дете, в последният му път. Детето е основна ценност във всяко уважаващо себе си съвременно общество, наричащо себе си цивилизовано, а какво друго, ако не изграждането на едно по-добро бъдеще за децата ни би осмислило по-добре живота ни, въпреки вековечните спорове на философите по темата?. Детето е основна ценност за всеки обичащ и заангажиран родител без значение специфичните особености на детето и без професионалната квалификация и реализация на родителя. Децата са една подобрена наша версия, ако сме били наистина добри родители и чрез тях изживяваме своето безсмъртие... Всяко дете, е уникално само по себе си и заслужава внимание, обич, подкрепа и грижа, без значение на специфичните си особености. Ето защо, липсата на толерантност и дискриминиращото отношение, към което и да било дете. Неговото дискредитиране и внушаването на негативни нагласи към, което и да било дете или група деца са изключително сериозен и тревожен сигнал, за наличието на криза в ценностната система, в подреждането на социалните норми и приоритети и дисфункция в социалните взаимоотношения на общността. Още повече, ако подобни изказвания не са прецедент, а просто един конкретен случай на изразяване на съществуващи социални нагласи и е излязло от устата на млад, образован човек, който е завършил наскоро и е запознат със съвременните тенденции и методики в образованието, обучението и възпитанието на подрастващите и работи именно в интегрирана детска градина. Човек, на който нашите деца трябва да могат да разчитат! Като родител на дете едно дете със специални потребности, не по-малко прекрасно и лъчезарно от така наречените „деца в норма” и като специалист, който работи с деца със специални образователни потребности не съм изненадан, но съм изключително притеснен от подобен род публични изказвания и то от хора, на които децата ни трябва да разчитат и за пореден път се убеждавам, че с Приобщаващото образование, „слагаме каруцата пред коня.” От коментарите, които сме имали с родители на други деца със специални потребности и с колеги, както и от дебатите около въпросният казус, както и около още един, който мина по-незабелязано, се убеждавам, че : - Въпреки, че изразената от госпожа Шиндова нагласа не е изолирано явление и не са малко преподавателите, които я споделят, има и доста педагози, които са искрено отдадени на своята работа, за които децата се ценност и искат да работят в техен интерес. - Въпреки това предстои още много чисто просветна работа относно образоването на обществото и общо образователните учители, като негови представители, по въпросите засягащи децата и хората със специални потребности и възпитанието им в дух на приемане, толерантност и подкрепа. Защото,
              НЕВЕЖЕСТВОТО води до > СТРАХ > страхът > до > ОМРАЗА > омразата до > ОТХВЪРЛЯНЕ и АГРЕСИЯ

 Вярно, Невежеството не е порок. Никой не е съвършен и не знае всичко, но Леността и нежеланието да се научиш, са един от седемте смъртни гряха. - Все още съществуват твърде много неясноти и пукнатини относно самият процес на интеграция и Приобщаване - Нужно е още много обучение за общообразователните педагози в чисто практическа насоченост, относно спецификата на изготвяне на индивидуален подход, план и подходящи методики за (ако не беше така, нямаше да има нужда от специалности, като специална педагогика, етопедия и др, ) - Все още в педагогическите среди, а и не само там, все още цари неразбиране , относно че същността на ролята, която трябва всеки от специалистите , участващи в образование и възпитание и техните задължения и ангажименти в Образователния процес. - Все още има неразбиране и от страна на родителите, и от тази , на педагозите и ангажираните специалистите, че процесът на образование и възпитание е комплексен, бавен и продължителен. и за него трябва екипна работа, всички за ангажирани специалисти , педагозите и родителите.

 Ето защо е изключително важно, винаги при важни избори, да приемаме, че реалността е сложна и комплексна и че няма една единствена истина.
Важно е да сме наясно със съществуването на стереотипите и предразсъдъците и да успяваме да ги идентифицираме. Да ги отделяме от рационалното, възможно на-обективно анализиране на ситуацията. Да се образоваме да развиваме непрекъснато полезрението си и критичното си мислене, както и социалните и емоционалните си компетенции, за да сме по адекватни в изборите и постъпките си.

                                            "Явно не бива да съдиш хората, пред да ги опознаеш".                                                                                                                                                   "Шрек"

снимка:youtube.com

За демоните на нашите страхове и сенките на невежеството ...

toavoidfainting.blogspot.bg

Автор: Ивайло Апостолов

      Незнанието не е порок, незнанието не е срамно!... Срамно е да не попиташ!...

Незнанието често се корени в апатията и пълната липса на желание за знание От него произлизат толкова много недоразумения и дава храна на нашите най-големи страхове.

    Когато хората общуват естествено, искрено и непринудено, като деца, без неудобство, лицемерие, предразсъдъци, няма място за страх.

Чудовищата се крият сянката на невежеството.

Сигурен съм, че ще се намерят и скептици, за които страха от така наречената” патология”  е с огромни очи,  ще кажа :

    „Скъпи приятели, пораженията от „социалната патология” могат да са много по-пагубни, както за личността, така и за обществото!!! 
    И тук не става дума за образователен ценз, или научни титли, а за социална и емоционална интелигентност, за които не съществуват учебни дисциплини. Защото по-голяма разруха от силата комбинирана с незнание, може да нанесе единствено бляскавия и образован интелект, облечен във власт, който е лишен или е с объркан ценностен модел, ощетен от страна морал, съвест и задръжки!

     Липсата на ценности, морални норми и правилни поведенчески модели , резултат от домашно насилие,  от липса на елементарно възпитание или просто неглижиране могат да превърнат едно „нормално” според стандартите на медицината дете  в истински социопат, аутсайдер и дегенерат, който не само не може по никакъв начин да се интегрира в обществото, но и може да нанесе сериозни поражения.

    Простo погледнете новините!

    Дали хората упоявали и принуждавали пенсионерите от старческият дом, да им прехвърлят имотите си за които се разшумя неотдавна, бяха интелектуални или емоционални и социални инвалиди?... Дали младежите, пребили съученика си до смърт, бяха с интелектуални и двигателни или с емоционални дефицити?... С какви точно дефицити бяха учениците, които се бяха подигравали и гаврили с момиченцето с аутизъм?....

Примерите са стотици

     За това , много моля Господа Скептици,  следващият път, когато обвинявате „различните, .. специалните деца”, че са плашещи или опасни, помислете!!!

    Помислете, преди да дръпнете детето си, от „онова .. странното”!...              
    Помислете, когато детето ви обиди или посегне, на някое „различно дете”, а вие не му направите забележка и не му обясните, че има и такива деца и те също заслужават, да бъдат уважавани!...   
    Помислете, когато учителят, полицаят или някой друг, направи уместна забележка на детето ви, за непристойното му или неуместно поведение и вие в защита на отрочето си, им налетите на скандал или дори повече!!!...

    Помислете много добре, за собствените си възпитателни методи и личен пример!!!

    Защото за огромно съжаление съвременната действителност показва, че „социалната патология” приела формата на различни поведенчески девиации, асоциално поведение или обикновено хулиганство е добила епидемиологични размери и се превръща в норма. Децата, които биват стигматизирани като „Опасно различни”, по скоро биха били опасни за себе си и биха проявили агресия, главно, ако се почувстват застрашени или тотално неразбрани..Какво е оправданието на останалите!?
    Апропо, за социалната патология, също има термини и категории.. Разликата обаче е в това, че обществото се примирява с нея и в голяма степен я толерира

    Така например, шамарът и „макаренковските методи” на дисциплиниране, от край време са естествен възпитателен прийом за българската народопсихология !.. Това обаче , че „всички го правят” не е оправдание и не значи, че е правилно!!! Както и това , че болшинството го толерира..
    За това, децата със специални потребности у нас са "специални" на заради специфичните си особености, а заради "различното" отношение на обществото, което все още не е готово да ги приеме. 
      Радващото в тази история е, че социалните нагласи в много други държави доказват, че реалността може да бъде друга.
Например , ето такава:

  Това ми дава сили , да мечтая и вяра, да продължа!!!!