ЛУКСЪТ Е В ПРОСТИТЕ НЕЩА...

- Луксът е в простите неща, малка моя приятелко.

Защо макар, че всичко в този свят е преходно, именно простите неща са най-ценни и най-трайни: да обичаш с цялото си сърце и да ти отвръщат със същото; луксът е в нечия нежност и грижа, луксът е, да споделиш с любим човек залеза и изгрева; да има на кого, да се довериш безусловно; да има кой, да съпреживее с теб от сърце и щастието и мъката ти или да ти даде утеха и сила в болката ти,... и вяра, че нещата ще се променят и именно ти си човека, който има сили, да го направи! Но никога няма, да си сам в тази борба!... 

Луксът е и в това, да не загубиш способността си, да се опитваш на света около теб и случващото се вътре в теб самия... Защото само тогава, осъзнавайки преходността на всичко съществуващо, оценяваш цялото чудото на сътворението и си задаваш въпроси, които дават и на нещата около теб и на вътрешния ти мир дълбочина, мащаб и перспектива, и да разширяваш вътрешните си простори...

Луксът е в силата, във волята и упоритостта, да направиш крилете си силни и да не спираш, да сбъдваш мечтите си, но въпреки това, да не губиш здрава почва под краката си и да отгледаш здрави корени...

Луксът е, никога, да не позволяваш под какъвто и да е предлог на себе си или на някой друг, да се опитва, да те превръща в стока и средство...

Луксът е, да запазиш свободата, своята уникална автентичност, личното си мнение, честта, морала и достойнството си, въпреки всички изкушения, страхове и външен натиск, и винаги, да се страеш, да постъпваш правилно и човечно...

Всичко това, са все неща, които не можеш, да купиш с пари и скъпоценности, нито със слава, Алиса! Неща, които не можеш, да намериш в хипермаркета и мола!...

Можеш единствено, да ги направиш сам, със собствените си сърце и ръце, или да подариш. Обич, внимание, доверие, време споделеност, надежда, уважение... Това са малки прекрасни цветя, в собствената ти градина, които трябва, да отгледаш сам, но най-ценните подаръци, които можеш, да подариш някому, за да му покажеш, колко е значим и специален за теб и не струват пари! Струват много повече!

Запомни това, Алиса ❗

С това Лудият Шапкар спря водопада от думи и притисна девойката бащински към гърдите си❗ 💞

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ХОРАТА, КОИТО СА СЪС НАС И ХОРАТА, КОИТО СА ВИНАГИ ДО НАС...

 

- Имам странното чувство, че водим сами тази битка! - каза Алиса. А уж имахме толкова много съмишленици, които споделяха същите идеали и цел...

 - Хората имат огромна потребност, да се чувстват част от нещо по-голямо, Алиса. Имат нужда, от потвърждението, че тяхните ценности и и идеали, са значими не само за тях и от сигурност, че имат достатъчно сила, за да ги постигнат. Но тази потребност от приобщеност и сигурност е в постоянен конфликт с тяхното Его.

Опитът ми показва, че съмишлениците, които срещаме по житейския си път, твърде често ни виждат като хора с които споделят и подкрепят една обща идея - тяхната! Естествено е, когато у човек се зароди някоя идея и й се отдаде напълно той, да е свръх фокусиран върху нея, като към своя рожба. И когато срещне други хора, у които се е зародила същата идея и са я приели за своя кауза, да му се струва достатъчно, че след като заедно споделят една обща идея е достатъчно те, да го подкрепят по пътя му към нея!

И когато ти имаш свое виждане как да се стигне до превръщането й в реалност, изведнъж осъзнаваш, че си сам, на своя път, докато подкрепяш онзи, с който уж вървите заедно, към една и съща цел, по неговия!

- Понякога обаче, ще срещаш и хора, които наистина, ще оценят, не само идеята ти, но и теб самия! Понякога, дори без да си ги търсил! И те, ще обръщат внимание не само на идеята ти, но и на начина, и на всяка малка подробност. Защото за тях, ще си важен ти самият!

Това е подарък от живота, за теб, Алиса!

Цени го!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

2024 - Равносметката ...

 

Времето препуска неуморно в своя галоп.

Краят на всяка година е време и за равносметка какви уроци ни даде и какви ни накара, да преговорим отиващата си 2024та:

💡Научих, че живота често ни оставя, да преговаряме, дори и научените уроци. Независимо от това, колко прилежни ученици се опитваме, да бъдем.

( Просто, проверява паметта ни. )

💡Научих, че за приятелството са нужни двама и само в бушидо може, да направиш "плясък от една ръка". 

( Освен ако не е върху нечия буза. ;) ) 

💡Научих, че за да имаш истински приятели, не е достатъчно просто, да бъдеш приятел. 

Но това не трябва, да те отказва, да бъдеш приятел. Просто трябва по-добре, да преценяваш хората в процеса на съвместните ви промени.

💡Научих, че за да се чувстваш приет, разбран и подкрепен, не е задължително,  да имаш до себе си приятел. Достатъчно е, да имаш до себе си човек. 

За това, често и доброто и недоброто, и апатията идват от най-неочаквани места.

💡Научих, че приятелствата могат и да се спечелят, и да се загубят много лесно. Първото, зависи от теб. Върху второто, често нямаш никакъв контрол. 

( За всяка връзка, са нужни двама. )

💡Научих, че човек е склонен, да се вкопчва в неща, само заради спомена от преживените емоции и чувства. 

И колкото по-силни са били тези емоции и чувства, толкова по-трудно пуска. Особено хора!

💡Научих, че обратното на това, да пожелаеш, не е "да не желаеш", а да пускаш. 

И двете, са най-ценните умения в живота ни. ( Първото, ни подтиква към промяна и израстваме. Второто ни освобождава от вече ненужното, което ни пречи, да продължим напред. ) А, да пуснеш навреме, е едно от най-здравословните.

💡Научих, че времето не лекува раните и болката от някоя загуба, нито придобиването на неща. Не ги лекува дори и нечия любов! 

Лекуват я, научените уроци, прошката, благодарността, за всичко онова, което все още имаме. Лекуват ги откриването на нов смисъл или фокусирането върху вече открития и преодоляването на страха отново, да си позволим, да се доверим и обичаме!... 

( Но тъй като именно това, е най-трудно... обикновено, с времето, просто свикваме, да живеем с болката! )

💡Научих, че всяко нещо има три вида себе стойност. Тази, на която ти оценяваш вложените в него ресурси и усилия. Тази, на която, ги оценява другия. И тази, за която двамата ( гласно или негласно ) се договорите. ( В търговията има и четвърта -обективно публично обявена цена. )

💡Научих, че чувството за "справедливост" ( или реципрочност ) е нещо много важно в социален план. 

Но може, да е и един от най-упоритите ни и безмилостни мъчители ! 

Везната на живота, никога не е в равновесие и често не натежава в полза нито на най-добрите, нито на най-честните или най-работливите, нито на най-умните. Това Е реалността. Приеми я!

( Във войната между Егото и реалността, най-трудно се постига примирие. )

💡Научих, че колкото и да се пъчиш, пак рано или късно, ще ти забият нож в гърба. ( По-скоро, рано. ) Нито скромността, нито посредствеността обаче, не са гаранция, че няма, да те сполети същото! ( Хората са способни, да ти завидят или да те намразят, за изненадващо незначителни неща. Стига те, да са събудили с нещо вътрешните им демони.)

💡Научих, че за все повече хора собственото спокойствие, е много по-ценно, от всички чужди безпокойства.

💡 Научих, че при повечето хора все по-често Егото контролира разума, но чувствата, контролират Егото.

💡Научих, че ако продължиш, да се опитваш, да се усмихваш, колкото и да не ти се смее, рано или късно, ще се усмихнеш наистина. Но понякога е нужно първо, да изплачеш нужното количество сълзи...

Просто по-често трябва, да се вслушваме в гласа на сърцето си, без да го оставяме, да заглуши гласа на Разума.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

 

- Защо хората са станали толкова безсърдечни!? - Алиса почти простена, а видът и излъчваше истинско страдание.

- Мило дете, хората не са безсърдечни!Просто понякога трудно учим уроците си и повтаряме едни и същи грешки! Често не разбираме от първият път смисъла на страданието и сърцата ни остават слепи, за истинските причини, които са го предшествали. Така не можем, да извървим пътя през болката от загубите до край и да осъзнаем и приемем истината, като поемем отговорност, за собствените си постъпки. Това, често превръща грешките и търсенето на вина извън нас в навик, който заедно с рутината и всичкото останало напрежение от прекалено забързания, тревожен и несигурен живот, който водим, обгръща сърцата ни в дебела патина. А тази патина задушава божествената искра вътре в нас. 

Така говореше Лудият Шапкар, докато приближи и сложи нежно ръце върху раменете на девойката, заставайки плътно зад гърба й, за да й даде опора и сигурност.

- Когато човек остане по-дълго подвластен на болката и силни негативни чувства като обидата, страха, разочарованието и гнева, лесно започва, да се отчуждава от другите и да се затваря в саркофага на собственото си Его. Така постепенно забравя истинската си същност и започва, да действа първоинстинктно, като ранено животно.

Тогава забравя, че дори, да има силата, да нарани и влоши чуждото здраве; дори, да може, да отнеме чуждото щастие, чуждата любов, чуждият успех и слава, чуждото достойнство и дори чуждият живот, няма сила на света, която да може, да ги даде на него. Още по-малко, той самия, да ги присвои, за себе си. - продължи бащински Шапкаря.

- Не може! Забравяме, че истинският дар, който ни е даден с висше е, свободният избор, какво да правим с това, което вече имаме или онова, което ни се предлага! И че истинската сила е, да даряваш - утеха и радост на тъжния; надежда на болния; вяра на падналия духом. Да дадеш опора, сила и подкрепа, на изпадналия в беда или нужда; цел, посока и дори причина, на изгубилия посоката. Забравяме,че истинската сила е и в изкуството, да приемем себе си и другите такива - тленни и несъвършени, каквито сме и да простим, за пропуснатите шансове, за грешните избори, за миговете, в които сме оставили силните емоции, да вземат връх над нас и да ни управляват!

   За да върнем отново човечността си и обичта помежду си, трябва просто, да разчупим черупката на рутината и страданието, да преоткрием детето в себе си и да се завърнем към искрата на божествената си същност.

Трябва, да си припомним, че истинският смисъл на нашето съществуване е, да наситим всеки миг от живота си с нежност и любов, и да го изживеем споделен... и с благодарност, Алиса.

    Тогава нашият живот, ще бъде благословен. Тогава, намерили смисъл, ще получим удовлетворение ! 

Защото на този свят има толкова много неща, които си струват! Просто, докато от деца сме се превръщали във възрасни, постепено сме ослепели за тях❗

За това сме тук, скъпа моя. За това ни има... Не за да имаме! А за да бъдем❗

Из 🎩 "Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ПОНЯКОГА ХОРАТА КАЗВАТ...

 

Понякога хората казват, че те обичат.

Понякока, казват, че ги е грижа,.. че те ценят изключително високо... че те искат и не могат без теб (когато просто си им нужен)...

Понякога хората казват, че ще останат до теб, каквото и да става... Понякога казват, че не биха си тръгнали,... че никога не биха те оставили сам...

Понякога казват, че ще те предпазят, да не паднеш, че ще те хванат, че ще ти помогнат, да се изправиш.

Казват, че ще ти покажат пътя, ако го изгубиш и ще ти помогнат, да продължиш, ако си останал без сили или че ще те спрат, да не прекрачиш в грешната посока...

Понякога хората казват, че ще те защитят от другите или дори от теб самия, ако се наложи... 

Е...

Понякога, хората казват неща, които не мислят.

Понякога НЕ казват неща, които мислят.

Понякога хората правят неща, без да мислят. Понякога мислят и казват, че ще направят неща, които НЕ правят (понякога, дори искрено вярват в това) , а понякога правят неща, които НЕ мислят, че биха направили...

Човека е многоизмерен и променлив. Често не се познава достатъчно или е изградил фалшива представа, за себе си...

Често действа спонтанно, според моментното си състояние и ситуацията. А още по-често, действа, воден от предразсъдъците и личните си интереси, за които обикновено не говори. А често, дори и недоосъзнава... 

Така, че когато се оставяте, да Ви води мнението на другите и вярвате на обещания,

ПРЕМИСЛЕТЕ ОТНОВО ❗🤔

Не оставяйте разума, да заглуши сърцето!

Нито сърцето, да замъгли разума!

(Никой не е казъл, че е лесно.)

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

Паметта е хубаво нещо! Но понякога е добре и да забравяш!

 Щастието започва да си тръгва от нас, защото често забравяме, че трябва да НЕ  спираме да правим три неща:

- Да НЕ позволяваме на нещата, които вършим с радост, да се превърнат в рутина;

- Да НЕ приемаме за даденост и да НЕ спираме да ценим хората и нещата, които ни усмихват и ни карат да се чувстваме и да бъдем по-добри;

- Да НЕ преувеличаваме значението на нещата, които нямаме

И още едно нещо "бонус" : Да ЗАБРАВЯМЕ нещата, които ни притесняват, натъжават и гневят❗

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤

Разбий матрицата и лети свободен❗🦋

 

Като мухи на излъскано стъкло сме, приятелю мой❗

Само бръмчим силно, но не извършваме никаква полезна работа и все някой друг ни е виновен❗...

Блъскаме глави в невидимото стъкло на собствените си предразсъдъци и гледайки света навън пречупен през тях и точките нацвъкано с несъваршените си възприятия претендираме, колко сме космополитни и широко скроени, без да можем, да прелетим по-далеч от фекалиите, в които сме затънали❗

Но те са сигурното удобно и топло "Познато",  което всъщност НЕ искаме, да напуснем, колкото и да намирисва❗

Седим си на топличко в него и псуваме ос***ият си живот и смърдящата съдба, потънали в блаженството на нищо правенето и бягството от отговорност❗

И единственото ни удоволствие е, да оцвъкаме колкото може повече онези - "Различните"... Онези, които не се страхуват, да са себе си и да НЕ се вписват, в ограничените представи на мнозинството за "Нормалност"!... Онези, които са имали куража, да се откъснат от рутината и рояка, да разбият матрицата на познатото и да преминат отвъд❗🕸️

Почисти стъклото в което се блъскаш! Отвори очите и сърцето си, приятелю❗💞

Огледай се добре в това, което отразява❗💞

Защото, за да прогледнеш за Света наоколо трябва първо, да погледнеш в сърцето си❗💗

Разбий матрицата на собствените си предразсъдъци и чуждите очаквания, стереотипи и клишета и лети свободен❗🦋

🍂🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤🍃

БЛАГОДАРЯ❗🕊️🙏💗

 

Благодаря ти Господи , 

за препятствията , които поставяш по пътя ми:

  🙏 защото те ми помагат да разбера кой съм и кои са хората около мен; 

  🙏 помагат ми, да различа доброто от злото ; истината, от неистината ; силата, от слабостта ; смисъла от суетата;

  🙏 Помогнаха ми, да разбра, че границите са условни и си за това, да бъдат преминавани,, 

а възможностите , за да се възползваме от тях ;

 🙏 че приятелите се броят не на сватба , а на погребение ;

  🙏 че победата и поражението са двете страни на една и съща монета и когато тя ни се падне, двете вървят "ръка, за ръка". Защото, когато печелим едно, често губим друго(и обратно)... Както и че победата за един, не е задължително, загуба, за друг...

🍁🎩"Рошавите мисли,                                  на Лудия Шапкар 🧤 🍃

ЖИВОТЪТ Е НАЙ-СТРОГИЯ УЧИТЕЛ

- Но защо Живота постоянно ни изпитва, дори без да се интересува, дали сме готови!? - въздъхна Алиса и в очите й, се четеше умора, тъга и огорчение.

 - Скъпа моя, каза Лидия Шапкар и сложи нежно ръка на рамото й и Алиса се сгуши в него. - Животът е най-строгият учтел:

 📖 Не пише отсъствия, но не можеш, да избягаш от уроците му. 

 📖 Не пише забележки, нито оценки, но никога не можеш, да избягаш от последствията, ако не си си научил урока. За това пък научените уроци, са най-ценните, които сме получили. 

 📖 Винаги те връща, да "преговориш уроците", които не си научил и те поставя на изпит отново и отново, докато не ги научиш.

 📖 Никога не се съобразява дали и колко добре си подготвен за уроците му и никога не знаеш, кога ще е изпита. 

 📖 Твърде често, разбираш по какво е бил изпита, едва след като е вече минал. (А понякога и много по-късно) 

 📖 Обикновен не знаеш каква ще е цената на урока предварително, но уроците му винаги ти излизат твърде скъпо

 📖 Училището му е най-продължителното, но никога не ти дава диплома и ти се иска никога, да не свършва! А най-истинското приключение е, в самото учене❗

🍁🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤🍃

ПОБЕДИ СТРАХОВЕТЕ СИ ❗

 Казват, че за да победиш страховете си трябва, да ги завлечеш на дъното...

Да се изправи срещу тях и да се гмурнеш в най-дълбокото, най-мрачното... Там, където не достига кислород и живота балансира между възможното и невъзможното!...

Въпреки, че това граничи с истински подвиг, между героизма и безумието, аз мисля обратното!...

За да се пребориш със страховете си трябва, да ги погледнеш в очите и да ги издигнеш на най-високото!...

Там също живота е на границата, между възможното и невъзможното!

Но очертанията на всичко се виждат най-ясно и можеш да видиш не само най-дребните им детайли, но и да надникнеш най-дълбоко в тях... и в себе си!

Там също, кислорода не достига, но се открива най-голямата възможна перспектива и можеш, да огледаш цялата панорама на контекста от високо, а всичко това, ти дава огромно предимство и възможност, за нови гледни точки и алтернативи❗

Винаги е полезно, да се почувстваш над нещата! Защото човек, е най-силен и най-смислен, когато е "здраво стъпил на земята", но е роден и изпълнен със стремеж, да лети... не да пълзи❗...

Да коленичи и пълзи, се приучава в последствие... 

Защото макар, да не се замисляме това, дали възприемаме нещата като "долу-горе" или като "горе-долу" добре, НЕ е едно и също... Перспективата винаги има значение! Тя указва несъзнателно вътрешната ни нагласа и посока❗...

А вие, как мислите!? 🤔... 

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

За НЕлюбовта... и не само❗...

 - Но защо хората мразят, толкова силно? - каза Алиса, едновременно удивена и леко изплашена❗

 - Мило дете, каза Лудия Шапкар.

Ние Хората сме викнали, да приемаме, че чувството амбивалентно на Любовта е Омразата. 

Но ще си позволя, да отбележа, че е, не съвсем вярно!

Живота е самосбъдващо се вълшебство!

Естеството му е конструктивно! То е съграждане! То е Любов! И в него

деструктивно чувство като омразата не може, да съществува!...

Омразата е фикция създадена и сеществуваща само и единствено в човешкото съзнание,. За да обясни бунта на Човека лишен от способност, да обича и да приема любов, към надарените с тази естествена (божествена ) способност❗За това омразата не е измежду смъртните грехове. Защото тя е смесица между Гнева, Завистта Горделивостта и Страха, че не сме достатъчно добри❗... 

Могат, да мразят единствено Хората❗... 

Или навярно ти е известен звяр, който мрази и убива или наранява от Омраза, а не от инстинкти в а вътрешна потребност, да нахрани или да защити себе си или рожбите си!?... Или такова растение!?... 

Хората мразят!... Не и Човеците! 

  - Всъщност, добави Шапкаря, обратното на Любовта като полярност е НЕлюбов, а не омраза❗Тоест неспособността, да обичаш. Неспособността, да чувстваш❗

А, обратното като интензитет е Леността, която е "майка" на Апатията, на Страха и всяка пасивност❗

Из🎩"Рошавите мисли за, 

на Лудия Шапкар"🧤

УСМИХНЕТЕ СЕ НА ЖИВОТА ПРЕДИ, ДА ВИ СЕ ОЗЪБИ ❗ЧЕСТО, ТОВА КОРЕННО ПРОМЕНЯ НЕЩАТА❗↪️

 

Наскоро ме попитаха, защо обичам играта на думи!? 🤔...

Ето как виждам нещата аз 👀❗

🎩 Независимо от възрастта, ние продължаваме, да обичаме, да играем!

Просто сменяме игрите и играчките си❗😉

Играта на думи собствено е, едно прекрасно занимание❗

🎩 Тя е забавна и мъдра едновременно,

🎩 може, да разкрие много истини, без да нарани ( освен, ако целенасочено не я използваме, като оръжие) 

🎩 И е прекрасно упражнение за ума, освобождавайки сърцето ❗ 

За разлика от други съвсем НЕ забавни игри, като например -

* играта на чувства;

* играта на действия или

* играта на правила ❗

😉💞😊

А най-неприятно е, когато си играем... с Хората❗...

Езика е измислен, за да се себеизразяваме по-пълноценно. За да обменяме с другите информация (във времето и пространството) за вътрешния ни и за външния свят... За нашите мисли и чувства, за това, което се случва, и за нашето място в него!...

Защо, да не го направим по един забавен начин!? 😉... 

Така че не трябва, да гледаме на живота прекалено на сериозно! Твърде кратък е за това! (Макар, че е достатъчно дълъг, да ни даде предостатъчно поводи, да гледаме него именно така ❗) 

Както казва Великият Уди Алън

" Не гледайте на живота прекалено на сериозно! Живи от него няма, да се измъкнете!"

Живота ще ви дава повече от достатъчно поводи, да се озъбите

Така, че изпреварете го и му се Усмихнете!

Това е напълно във Ваша власт и много често, коренно променя нещата❗↪️

И изведнъж, Живота се превръща в приключение❗🎩💖 🍀 🧤

Добро утро и прекрасна неделя пожелавам, на всички ❗ 💞

🎩Рошави мисли, на Разсъмване🧤

ЗА ПРОМЯНАТА И ХОРАТА❗

 

Казват, че всеки дава това, което носи в душата си и няма нужда, да го променяме!

Но това, не е цялата истина❗

Всъщност Промяната е изначално заложена в Живота, априори❗

И ако истински държим на определени хора можем, да им дадем шанс,(всъщност, шанс заслужава всеки) 

можем, да създадем благоприятни условия и... да изчакаме❗...

Хората неизежно се променяме, искаме или не❗

И е напълно в наша власт, да направим осъзнат избор за промяна и за Посоката на тази промяна❗🍀

И от кого, ако не от хората, които ни обичат зависи, в каква посока ще пожелаем съзнателно, да се променим!?💞

Така, че винаги има Надежда

и време,... докато сме живи❗💞

Просто, както яйцето може, да бъде счупено, но не може, да роди живот с натиск отвън, при всяка друга промяна

нещата няма как, да се случат насила❗

Но топлината и нежността отвън, им помага❗

Трябва, да се създаде вътрешна потребност и да им се даде правилния и достатъчно силен мотив❗💖 🌈 

Ако истински обичаме някого НЕ трябва, да го променяме! Но не трябва и да се отказваме, да го подкрепяме в опитите, да осъзнае нуждата и да пожелае промяната и посоката❗💖

Така мисля и чувствам нещата аз.

А, вие!? 🤔

Добро утро и прекрасен уйкенд, ви желая❗🌞 

🎩"Лудият Шапкар - Рошави мисли, на разсъмване"🧤

ЗАПОМНИ❗НИКОЙ НЕ МОЖЕ, ДА РЪКОПЛЯСКА ТОЛКОВА СИЛНО, КОЛКОТО СИЛНО МОЖЕ, ДА ПРЕГЪРНЕ ЧОВЕК, КОЙТО ИСТИНСКИ ТЕ ОБИЧА❗💛🤗💛

 Добро утро❗💞🌼

 - Чувствам се толкова самотна и изгубена❗- промълви Алиса. 

 - Успокой се, мило дете❗- каза Лудия Шапкар и я прегърна. 

 - Запомни Алиса, 

Никой не може, да ръкопляска толкова силно,

колкото силно може да прегърне човек, който истински те обича ❗💛🤗💛

Не се страхувай, да прегръщаш, Алиса❗🤗

Прегръдката подсъзнателно ни връща към усещането за мястото, където винаги сме се чувствали най-сигурни - майчината утроба❗

А Прегръдката, Целувката и Усмивката, са най-стария, най-красноречив и най-красив език❗💞

Покажи на хората, които обичаш ( а и не само на тях) , колко добър оратор можеш, да бъдеш❗💖

Из🎩Рошавите мисли, на Лудия Шапкар 🧤

ПОМНЕТЕ, ЧЕ ВИНАГИ, ЩЕ ИМА ХОРА❗...

 Помнете, че винаги има ще има хора, които ще се опитват да Ви убедят, че искат, да са близо до Вас, за да съберете искрите си и да запалите по-ярък пламък, но ще са там, не за да Ви стоплят, а за да се греят на огъня Ви❗... 

Винаги ще има хора, които ще се стремят, да са близо до Вас, не за да осветят пътя Ви, а за да може Вашата светлина, да ги извади от сянката на незабележимостта и анонимността и да им придаде малко блясък❗... 

Винаги ще има хора, които са около Вас, защото болестите прекалено силно и ще се опитват, да застават на пътя на светлината Ви и когато могат, да хвърлят върху Вас от собствената си сянка❗...

Те са такива. Това е техният начин. 

ПРИЕМЕТЕ ГО ❗

Но има и от Другите❗

От тези, които са до Вас, наистина Заради Вас самите❗

Които, ще Ви стоплят в Зимата Ви и ще Ви дадат сянка и прохлада в Зноя❗

Които ще охладят огъня Ви, когато е прекалено силен, за да не изгорите❗

Те ще са Вашата пътеводна светлина, когато изгубите пътя в мъглата❗Те ще разровят жаравата и ще разпалят отново Пламъка Ви, за да не изгасне, когато тлее, и ще Ви дадат от собствената си искра, когато имате нужда от това, без да търсят нещо в замяна❗💖🔥💖

Макар и МАЛКО, заради тях СИ ЗАСЛУЖАВА, ДА БЛЕСТИТЕ✨❗

НО НАЙ-ВЕЧЕ, БЛЕСТЕТЕ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ И ЗАРАДИ ОНЕЗИ, КОИТО СА В СЪРЦЕТО ВИ❗💖

БЛЕСТЕТЕ ✨❗

Из

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

Изживейте перфектният миг❗Отдайте му се ❗Слейте се с него ❗ ☯️ ❗

 

Често чувам мантрата "Сграбчи мига❗" и си мисля,

нищо и никой не обича каквато и да било било форма на насилие!

Аз бих ви казал: Поспрете!

Дайте си малко време в утрото... в обеда,.. в залеза!...

Погалете мига!... Разтопете се в него!...

Отпийте го с наслада, на малки глътки!...

Оставете го, да погъделичка небцето ви и Оставете го, да погъделичка небцето ви, като старо вино и се насладете на аромата му! 

Усетете го с върха на пръстите си... 

И с дълбочината на сърцето си!...

Усетете го, как пробягва по кожата ви, като ласката на любимия!... 

Усетете го!... Насладете му се!... Отдайте му се изцяло преди, да превключите!

Защото времето е като хората - обича, да принадлежи на себе си!

Но отдадете ли се изцяло на мига и той ще ви се отдаде! 

И тогава той, ще ви се отблагодари със Щастие! 💝 

Недейте обаче, да се вкопчвате!... 

Вкопчването, отблъсква ❗

Животът е промяна и динамика!... 

Всяко нещо, което е дошло, трябва някога да си отиде!... И нямаме право, да се опитваме, да го задържим насила!... 

Само така, ще се върне при нас отново❗... 

Из🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар" 🧤 

ЗА ПРЕХОДНОСТТА НА КРАСОТАТА И ОЩЕ НЕЩО ❗🌹...

- Защо!?... Защо красотата е толкова крехка и преходна!?... 

Алиса държеше в ръцете си повяхващото нежно цвете и очите и сърцето й, бяха пълни със сълзи! 

- Въпросът малка моя приятелко е не в това, че красотата е преходна, а че е твърде преходно разбирането ни, за красота или може би в това, че я търсим в твърде преходни сами по себе си неща❗- прошепна Лудия Шапкар. 

Човекът в същността си е двоинствен по природа!... Божествената част от него му помага, да съгражда и твори красота, а човешката, да я руши!... Проблемът е, че процесът при второто е много по-кратък и по-лесно се мултиплицира!

От една страна, тази наша двойственост, ни подтиква към промяна, но от друга, нуждата ни от сигурност ни тегли към вече познатото и ни пречи, да приемем новото и промяната!... Това, че нещата със или без нас, продължават да се случват!... А ни е трудно може би, за това, защото подсъзнателно ни напомня, за собствената ни тленност и преходност!,..

Красота има във всеки един момент във всяко старо и всяко ново нещо. Или във всяка нова форма, на вече познатото!... Просто всеки път, тя е различна! 

И може би за това, често ни е трудно, да я открием и припознаем в новата й форма, защото сме твърде силно привързани, към представата си, "какво би трябвало, да бъде или как би трябвало, да изглежда" това нещо!...

🎩Рошавите мисли, на Лудия Шапкар🧤 

НО КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ЩАСТИЕТО?!...

 

 

- Но какво всъщност е Щастието? - попита Алиса. И, защо всички са хукнали след него!?
Всички го преследват,... Надпреварват се... Състезават се един с друг... Надпреварват се, със себе си... Надпреварват се с времето!... Сякаш Щастието е някой безценен дивеч или най-големият трофей!...

- Скъпа малка приятелко, винаги имаш толкова много въпроси!-, каза Лудия Шапкар.

Поспри! Постой спокойно за миг! Поеми си дълбоко дъх и спри, да изсипваш въпросите си един върху друг, за да оставиш свобода и пространство, за отговорите!

Изпий с мен един чай от мента и ще ти кажа, какво мисля аз, допълни той.

Мило дете, някои смятат, че Щастието е като врабче. Понякога трябва да стоиш тихо и да го наблюдаваш, за да не се изплаши!... Други, че "кацвало само веднъж на рамото"!... И почти всички, които го смятат, за най-висша ценност, го превръщат в Цел на живота си...

Всъщност, сравнението с врабчето съвсем не е неподходящо - нещо мъничко, простичко, което съвсем не е толкова рядко срещано, но пък лесно можем, да пропуснем и подминем, защото сме го приели, за даденост или сме си създали друг различен грандиозен образ за него, в главата си.
Но аз скъпа Алиса смятам, че най-често всеки от нас сам открива Своето Щастие в нещо различно, в зависимост от собствените си ценности и приоритети. И в немалка степен това, колко дълго ще задържи своето щастие, зависи от преходността на тези ценности.

Освен това мисля, че като превърнеш Щастието в цел, автоматично го поставяш "някъде там"... някъде във времето и пространството, но ИЗВЪН СЕБЕ СИ... А това, е най-сигурният начин, да го изплашиш. В крайна сметка, никой не обича, да се чувства като мишена🎯, нали❓Никой, не обича, да се чувства обект и жертва на нечие желание❗... 

Колкото, до миговете на тихо съзерцание, те несъмнено са неделима част от Щастието! Но разбирай съзерцанието не като фокусиране върху нещо външно, а като пълно отдаване и вживяване в нещо, което ни е вътрешноприсъщо❗...

Моето Щастие е тук вътре, в сърцето ми!...
И дълбоко вярвам, че така е с всеки! Защото именно там, го чувстваме! И там, му е мястото!
И ако си му създал уютно местенце в сърцето си и си успял, да го приласкаеш, дори и понякога, да трепнеш и да го подплалиш, ще ти има доверие и ще се върне!
Защото хората и сърцата си приличат по това, че и едните и другите не могат... и не трябва, да стоят дълго време мирни!.. 🧣

Хората не случайно сме създадени несъвършени!... Заради което, много трудно постигане вътрешен покой! ☯️
Несъвършенството е онази истински жива частица НЕнормалност, лудост,.. онази чисто човешка свобода на личния избор, право и воля, за себеизразяване... онзи творчески изначален хаос, върху който е основана самата идея за динамика, за развитие, за единство и пълнота в разнообразието и постоянен стремеж, за промяна и израстване❗...
Съвършенството от своя страна е нещо напълно самодостатъчно, нарцистично, статично, пасивно и скучно ❗...
А все пак, всички сме хора❗🎩

Така, допивайки последната си глъдка ментов чай Лудия Шапкар довърши дългият си монолог, сякаш сам размишляваше на глас!... Което всъщност, съвсем не рядко се случваше! И именно за това, името му беше в такава хармония с вътрешната му същност!... 

... А ти самата скъпа Алиса, какво предпочиташ?... 

Да бъдеш съвършена или да бъдеш Щастлива!? 🎩🧤... 

Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤