Показват се публикациите с етикет комуникация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет комуникация. Показване на всички публикации

понеделник, 20 май 2019 г.

Езикът - невидимият приятел, чието значение и подкрепа често не съзнаваме докато не я изгубим!


       Хората са социални същества и това че са се научили, да живеят и да се справят с проблемите като група, е една от най-силните им страни. Способност, която им е помогнала да оцеляват и да се развиват ЗАЕДНО. 
За да направят комуникацията помежду си по-ефективна, по-пълна, бърза и резултатна, те са измислили езика. Езикът е помогнал на хората също така и да пренасят информация помежду си  във времето и в пространството, както и да съхраняват или предават натрупаният опит, едни на други. Тоест, езика изпълнява особено важни функции, не само за оцеляването и развитието на общността като цяло, но и за развитието, реализацията, социализацията и интеграцията на индивида в нея. 
Липсата на език и възможност за комуникация, тотално изолира личността и я оставя в самота.

       Комуникацията е комплексен процес на едновременно,двустранно предаване (кодиране) и разбиране (декодиране) на определена обменяна информация между комуникатора и реципиента, като при директното общуване (вербално и невербално) двете страни участващи в общуването, се явяват почти едновременно и в ролята на комуникатор, и в ролята на реципиент.  И колкото по ефективна я комуникацията, толкова по-пълноценна е обратната връзка, която дава реципиента, на комуникатора.
Нарушенията в езика (речта) от страна на комуникатора, могат да са в процеса на разбиране на символното и смислово значение на информацията или в граматически правилното й формиране, от една страна, или в процеса на нейното формиране и предаване към реципиента/тите, от друга. 


       Нарушенията в процеса на Комуникацията обаче, никога не са едностранни.
Както сподели преди време един от лекторите на едно обучение, който дълго време е бил невербален - НЯМА ЧОВЕК, КОЙТО ДА НЕ ОБЩУВА !
ИМА ХОРА, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ОБЩУВАТ С ТЯХ, защото не се вписва в стандартната ни представа за общуване!

Така например, слепите общуват чрез браил, ако вербалното общуване е невъзможно. Глухо-немите, чрез жесто-мимика....
А когато и вербализирането и жесто-мимиката са невъзможни!?...
Представете си, че сте отличен ученик от например Зимбабве, който е на олимпиада по примерно Математика, в да речем Китай или Индия - Огромни страни, с по почти милиард и половина население всяка. По-малко от 10% от хората в тях обаче, говорят друг език, освен
родният си...

И така,представете си, че претърпявате тежък инцидент, при който е нужно целият
(включително ръцете и краката ви) да бъдете гипсиран
Така, че не можете да ги ползвате дори за Google translate.
Единственият ви документ за самоличност е бадж с имената ви и държавата, от която идвате.
( Онази, от "банановите републики ", 'дето още не са слезли от дърветата. Камоли, да знаят какво е образование и "цивилизация"! )
Представихте ли си го добре!?...
Сега помислете!!!
- Как ще преодолеете езиковата бариера и ще влезете в контакт с местните!?...
- Как ще обясните, кой сте, какъв сте и защо сте тук!?...
- И как ще ги убедите, че не сте "идиота" за който Ви мислят и притежавате потенциал, може би, дори и по-голям от повечето от тях!?...
Намерихте ли, решение!?...
Аз поне за сега, не!
Е, може би примерът ви изглежда твърде абсурден и краен!?
Но ще ви успокоя, че ситуацията е почти аналогична на положението в което се намират хората с тежки двигателни дефицити(ДЦП квадрипареза, тежка мускулна дистрофия и др.), при които поради спецификата и тежестта на увредата, е засегната и възможността за вербализиране, но интелекта е съхранен!
Тоест, увредата засяга основно праксиса и частично двигателния гнозис, но не и останалите когнитивни и мисловни процеси. Разбира се,има и немалко случаи, при които, от увредата е по-мащабна и засяга и други центрове, в следствие на което се проявяват и други дизфункции в развитието. Тук обаче, не става дума за тях.
Представете си, че Вие сте едно ясно съзнание, което
осъзнава,
възприема и преживява съвсем пълноценно всичко, което се случва със и около него...
Вие сте съзнание, което жадува да опознава, да учи и да общува, но сте затворени в тяло, което не Ви се подчинява!...
Тяло, което всячески Ви пречи, да изразите себе си и да получите онова, което искате!...
Вие,можете да съпреживявате емоциите на другите, но те вашите, не! Защото разбират  едва една незначителна част от тях. И тези емоции, се трупат във Вас, несподелени!...
За това, тези хора твърде често биват
подценявани!...Биват пренебрегвани!.. Биват ониществявани!... Защото поради неспособността си да ги разбират и поради липсата на достатъчна подготовка или адекватен за целта инструментариум за оценка, много специалисти ги оценяват неправилно!... А правилната диагноостика и оценка, са основата за правилният индивидуален подход 
за избор на точните видове и дозировка на терапии и обучение, чрез които да успеем, да извадим оптималното от наличният потенциал на конкретната личност. Ако не успеем да направим това, или обучаваният е претоварен и той или обучителят се демотивират, и се отказват. Или поради грешният избор на методики или недостатъчната и интензивност, се получава изоставане в отделни аспекти или в цялостното развитие на обучавания.  
Тъжната истина е, че има и такива "специалисти", на които просто им е по-лесно, да не си дават усилие, да излязат от зоната си на комфорт ... или не им пука! ( "Тия, така и така са безсловесни! Няма как да си кажат!..."). Има и такива, които поради прекомерното си самочувствие и увереност в собствените си способности, изместват фокуса на работата си с хората, които би трябвало да подкрепят, върху себе си и собствените си възможности за подкрепа, поради което допускат грешки! И това е фатално, за нуждаещите се!...
Доживотният затвор, е бледо подобие на живота на хората - затворници на собствените си тела!!!...
Представихте ли си го!?...
Почувствахте ли го!?...
Съмнявам се!
Но, искрено се надявам, поне да сте се замислили!!!
Невербалните хора, са "социално мъртви"!
- Те имат СОБСТВЕНИ НУЖДИ !...
- Те имат СОБСТВЕНО МНЕНИЕ !
- Те имат СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ ! Дори, СОБСТВЕНИ МЕЧТИ !
- Те могат да правят СОБСТВЕНИ ИЗБОРИ !
Но НЕ МОГАТ, ДА ВЗЕМАТ СОБСТВЕНИ РЕШЕНИЯ !!!
И то, само защото ние останалите, не можем да разберем начина, по който те общуват с нас, за да ни го кажат! (А често и дори
 не се опитваме!)
Защото ни е по-лесно, да вземаме решенията вместо тях, вместо да положим усилие!
Вместо, да излезем от зоната си на комфорт! ... От стереотипите, стигмите и предразсъдъците си!...
Вместо да разберем, какво всъщност искат те!...
Вярно, вече има системи за писане с поглед или с елементарен джойстик и дори, с директен умствен контрол!
Но те, все още са почти недостъпни за масовия потребител, също както екзоскелета ! И си остават в сферата на мечтите!
Докато истински нуждаещите се, си остават в масовия случай, неразбрани !...
Фрустрирани, ... разочаровани,... гневни и СТРАДАЩИ !
А, заслужават повече!...
Ние, заслужаваме повече!...
Защото "загубен в превода" може да остане някой бъдещ Стивън Хокинг, който споделя, че преди да намери начина си за комуникация, същобил смятан от много хора,
за умствено изостанал!..
Въпреки, че при него заболяването, в резултат на което загубва и възможността да говори и общува, не е вродено, а идва на една доста по-късна възраст.
От нас зависи, до голяма степен, доколко невербалните хора, ще бъдат разбрани !


От всички нас!

От доброто ни желание, мотивация и активност!...


Много често, хората с церебрална парализа са подценявани, тъй като сериозните дефицити в двигателната сфера, погрешно се приемат за интелектуално изоставане, което съвсем не е задължителна част от симптоматиката на синдрома. 
А поради спецификата на синдрома, много от стандартните методи и инструментариум за изследване на интелекта не са ефективни. Обследването зависи най-вече от компетенциите и подготвеността на специалиста. Особено, ако проблемите в праксиса, засягат и вербалността.
Въпреки това, при получаване на подходящи условия и подкрепа, доста младежи с церебрална парализа получават възможност, да завършат дори висше образование и на се реализират професионално. Понякога, макар и рядко, те и семействата им успяват, да намерят начин. 


Много по-често обаче, нямат този късмет!

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...