петък, 28 януари 2022 г.

Бях нещастен, докато...



 " Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака."

                                                                                            Тери Пратчет


Бях нещастен, че домът ми е малък,

докато не видях старец живеещ на улицата❗


Бях нещастен, че нямам достатъчно пари, 

докато не видях баща, който се бореше за 

живота на детето си❗...

Но мина време....


Мислех, че съм наистина успешен с бизнесът си, смачкващ всяка конкуренция!

Тогава видях приятели, помагащи на другарят си в нужда❗


Гордеех се, че имам силен характер,

докато не срещнах човек с изкуствен крак, покоряващ върховете❗


Мислех, че съм щастлив с големият си дом и богатство,

докато не видях семейство празнуващо Коледа❗

Мислех, че съм "добър самарянин", като помагам на хора в нужда,

докато не видях едно дрипаво дете да споделя храната, която му бях дал, с едно бездомно куче❗...

и бездомник, без да се замисли, да връща портфейла на видимо заможен господин, който просто..... му благодари❗...

(Защото, истинската щедрост е да дадеш , не когато имаш, а когато нямаш!)

Мислех, че съм открил смисалът на живота с бляскавата си кариера,

докато не видях дете, да прегръща баща си и да му казва :"Обичам те❗"....

....

Из "Рошавите мисли, на Лудия Шапкар" 

Измерваме щастието и нещастието, доброто и злото, пречупвайки ги през призмата на субективните си критерии❗


И понякога, за да погледнем с други очи на собственото си нещастие, е нужно просто да видим щастието в очите на някой друг,

Отворил сърцето си, за него... Въпреки всичко ❗ 🍀 💝 🎈 🍀


Кои за вас са истински важните неща в живота!?

неделя, 16 януари 2022 г.

СЛОЖНИТЕ ЕМОЦИИ ДА СИ РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ❗💞ЕМОЦИИ НА ПОЛЮСИТЕ❗💔

 


СЛОЖНИТЕ ЕМОЦИИ ДА СИ РОДИТЕЛ НА ДЕТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ❗💞 💖ЕМОЦИИ НА ПОЛЮСИТЕ💔


Нашите емоции като родители са много сложни. Можем едновременно да почувстваме безсилие или суперсила, която да ни накара да обърнем света за нашите деца.


Изпитваме толкова много емоции. Водим постоянни битки, за да осигурим най-доброто за децата си.


Често се проваляме и изпитваме чувство на безнадеждност. И все пак най-малкият прогрес поражда силна гордост и радост у нас.


Няма учебник за родителство на дете с по-специфични потребности. Това е дълго пътуване без ясни инструкции.


Много родители успяват да се справят с чувството за изолация. Но всеки миг копнеем да срещнем и други като нас, които могат да се свържат с нашия опит и могат да ни успокоят, че не сме сами.


Искаме да бъдем разбрани и да имаме приятели, да излезем на приятелска среща с небрежни разговори и непринуден смях. Но това може да ни накара да изпитаме вина.

В нашата роля на родител на дете с увреждане не винаги е възможно да се срещнем с приятели, да си купим билети за театър или дори излезем просто ей така на разходка. Сега нещата са различни и се чувстваме по-сами.


Тежката реалност относно родителите и изолацията със специални нужди


1. Нашите социални кръгове се променят.


Когато за първи път поставиха диагнозата на детето ни, изведнъж попаднахме във вихър от срещи, но срещи със специалисти, лекари, рехабилитатори, планове за лечение и терапия.


Спирайки се за момент след време, момент за глътка въздух, осъзнаваме, че хората, с които сме заобиколени, не са нашите стари приятели, а са нови. Разговорите с други майки в парка на пейките, докато децата тичат наоколо, са заменени с пейките в чакалнята на някоя болница или център по рехабилитация. Липсват и случайните покани за бира, защото вече не сме част от старата социална среда.


Изолацията, която вашето дете изпитва, защото е различно и не е напълно включено в неговата група връстници, се разпростира и върху нас като родители.


2. Липса на енергия


Често може да сме физически изтощени от грижата за децата си - сега трябва да ги къпем, храним, преобличаме и да ги пазим всяка секунда. Децата ни може да имат медицински нужди и грижи, които са наша отговорност. А емоциите ни оказват влияние и върху енергията ни.


Ние живеем с тревожност и свръх бдителност, готови сме винаги да се преборим със следващото предизвикателство, пред, което сме изправени. Водим и присъстваме с децата си на терапевтични сесии, прекарваме часове на телефона и прехвърляме медицински документи. Притесняваме се, че децата ни няма да бъдат приети или още по-лошо, ще бъдат малтретирани, защото са различни. Ние се притесняваме за бъдещето им. Умът ни често блокира и изпитваме страх да не се провалим като родители. Дори умишлено избягваме социалните контакти, защото ни е по-лесно просто да останем вкъщи. Живеем в режим на отбрана и сме твърде уморени, за да положим усилия да се срещаме със старите приятели. В крайна сметка е наша отговорността да се съобразяваме с детето и да правим най-доброто за него.


3. Самотата


Тъй като децата ни порастват, техните нужди стават все по-изразени, кръга се затваря с факта, че става все по-трудно да намерим детегледачки или дори членове на семейството, които да ни помагат с грижите. Наблюдаваме как в другите семейства обаче нещата не изглеждат така, даже напротив. Децата стават по-големи и по-самостоятелни, а родителите имат все повече време за себе си. Тогава отваряме лаптопите и отчаяно се опитваме да намерим в интернет други майки като нас, които също да си стоят у дома, защото се полагат постоянни медицински грижи за своите деца.


И бракът ни, често изпада в криза. Времето ни за нас като мъж и жена е заменено в екипни родителски задължения - да нахраним детето, да го изкъпем, да му осигурим време за почивка, да обърнем внимание и на другите си деца. Това е само в ситуацията, в която се предполага, че имаме съпруг. Защото много често се случва родителите на деца с увреждания да се разделят.


Ако имаме други деца, те също се чувстват изолирани, дори още по-осезаемо. Пропускат да участват в извънкласни дейности или, дори когато го правят, рядко сме в състояние да отидем на открит урок, например.


Чувстваме сме толкова самотни, изолирани и откъснати от останалия свят.


Какви са ефектите от изолация и хроничен стрес


1. Психично прегаряне


Продължаващите ефекти на чувството за самота и изолация могат да доведат до по-тежки последици. Много родители на деца с увреждания изпитват проблеми с психичното здраве, като тревожност и/ или депресия. Живеенето в режим на постоянна защита и свръх бдителност причинява умствена умора и симптоми на посттравматичен стрес, подобни на тези, които изпитват войниците. Остатъчният ефект на хроничния стрес може да доведе до чувство на безнадеждност, повишена тревожност или пристъпи на паника.


А това може да накара родителите да се чувстват сами в своите битки и да не виждат изход от ситуацията.


2. Физическа умора


В допълнение към умствената умора, свързана с продължаващия стрес и изолация, родителите могат да изпитат и проблеми с физическото здраве. Отрицателното въздействие на стреса върху физическото ни благополучие може да включва понижен имунитет дори срещу обикновени настинки, увеличаване на болките в гърба и шията, постоянно главоболие. Други хронични здравословни проблеми, свързани със стреса, са свързани с регулацията на глюкозата и имунното функциониране, което прави родителите по-податливи на заразни заболявания.


Някои родители се опитват сами да се справят с предизвикателствата си. Психичните и физическите ефекти на изолацията и хроничния стрес трябва да бъдат отработени.


Как родителите могат да се справят с изолацията?


1. Общувайте с други родители в сходна ситуация


Има много групи за подкрепа на родители както онлайн, така и на място. От решаващо значение е да намерим други хора, които могат да се свържат с нашите битки и чувството ни на изолация и стрес, свързани с отглеждането на дете с увреждания. Често точно тези връзки и приятелство, са тези, които ни позволяват да се чувстваме по-малко сами.


2. Потърсете помощ от квалифицирано лице.


Може да не е толкова лесно да намерим човек, на който да проверим грижата за нашите деца. Въпреки това си струва да положим усилия да намерим квалифицирано лице.


3. Променете възприятието си


Често се хвърляме да четем статии, които ни казват колко важна е грижата за нас и да отделяме повече време за себе си. Добре осъзнаваме предимствата, но просто това не е нашата реалност. Все пак има някои малки промени, които можем да направим в нашето ежедневие, за да се грижим по-добре за психическото и физическото си здраве.


Често пъти просто трябва да потърсим помощ. Не е лесно, но можем.


Изолацията на родителите е много реална и може да бъде много изтощителна. Ако познавате семейство с дете с увреждане, не забравяйте за тях.

Родители или не, ние се нуждаем един от друг❗
Независимо от това, колко уникални са децата ни...

 
Всеки от нас, в някой момент,
се нуждае от помощ❗💞 


ВСЕКИ ОТ НАС,  някога, се нуждае от подкрепа❗🌺

И от всеки един от нас зависи, Другият да я получи, когато има нужда от нея❗💞

Разпилени мисли, за Свободата и Независимостта

 


Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за които обикновено дори не ни идва наум.

Свободата да тичаш наволя след вятъра... Да пуснеш хвърчило... Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...

Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго...., да се обслужиш сам-  да наплискаш очите си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш.. да усетиш водата и пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти... 



Да поискаш помощ, когато имаш нужда...

Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....

 


Много често приемаме онова, което имаме за даденост
и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на независимото движение в пространството или в комуникацията например.
Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало. 



Една обикновена повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо препятствие..

 Една украсена неподходящо.... и недостъпна рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която
 не достигаш...или дори не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...



Една мъничко по-тясна врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...

Не се замисляме!....

И достигаме до парадокси, като Община, в която „Агенция Социално Подпомагане”, коятосе грижи за нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на 4-я етаж, а няма пригоден асансьор...

Болница, в която до ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата, по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в по-голямата си част липсва....

До красиво декорирана (вероятно от неизвестен  фън шуй естет) училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....



  В непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да изразим обичта и подкрепата си!...

Говорим на висок глас за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд , съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане, включеност и подкрепа...


А трябва да се замислим!!!!..

Сега е моментът,

ДНЕС е най-подходящото време, за началото.....

А всеки следващ ден, за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!

 Да се учим , да работим,

че перспективата е ясна.

Правят и на идиоти!

Мълчим си като тревопасни!


Че Животът е прекрасен

и очаква ни, зад ъгъла.

Разбрахме, че са само басни.

Доста вече са ни лъгали.

11.12.2018

Ивайло Апостолов 

понеделник, 10 януари 2022 г.

Неповторимият образ на комисар Коломбо и историята, която стои зад него

 

сн. LiveInternet


Питър Майкъл Фолк (на английски: Peter Falk) е роден на 16 септември 1927 г. в Ню Йорк. Когато е само на три години неповторимия Питър Фолк, губи лявото си око, поради злокачествен тумор. 

Завършва гимназията Ossining, където е президент на своя клас. Ранният му избор на кариера предопределя, да стане дипломиран експерт-счетоводител и той работи като експерт по ефективност за Бюджетното бюро на щата Кънектикът, преди да стане актьор. 

По-късно Звездата на леката атлетика и старата школа Питър Фолк влиза в Института за социални изследвания, където получава бакалавърска степен по политология. След завършването на института Фолк се опитва, да си намери работа в ЦРУ, но не го приемат. Без този "провал", той вероятно нямаше да стане известен и обичан от много лейтенант Коломбо, който приковаваше пред екраните цяло едно поколение с уникалното си излъчване, със специфичното си чувството за хумор и подход за разследване. Повече от 30години(1971-2003г), лейтенант Коломбо ни увличаше от екрана в разследванията на неразрешими на пръв поглед случаи, с неизменната си димяща пура и чадър, и с типичното за него, повторно завръщане с фразата :"И още нещо... " 

Избирайки да смени кариерата, с тази на актьор, Фолк завършва актьорско изкуство при Ева Льо Галиен и Санфорд Мейснер. 

сн. The Movie Database

Най-известен е с ролята си на лейтенант Коломбо в дългогодишния телевизионен сериал „Коломбо“, обаче това не е първият му опит за превъплъщение в ролята на детектив. По време на гимназиална пиеса той изпълнява такава роля, когато оригиналният актьор-ученик се разболява. 

Питър Фолк е женен два пъти и е баща на две деца: Катрин, частен детектив в реалния живот, и Джаки.

Появява се в редица филмови и телевизионни роли, като е номиниран два пъти за наградата Оскар, печели пет награди Еми (1962, 1972, 1975, 1976, 1990 г.) и един Златен глобус (1973 г.). Той е първият актьор, номиниран за награда Оскар и награда Еми в една и съща година. 

През 2008 г., актьорът е диагностициран с деменция, която най-вероятно е причинена от болестта на Алцхаймер, от която почива на 23 юни 2011 г. на 83-годишна възраст.



Носителят на четири награди „Еми“ за ролята на Коломбо, Фолк е играл в повече от сто филма. И още - актьорът непрекъснато рисува. И дори по време на паузите между снимането...






 


Ник Сантонастасо не познава границите - вдъхновяващият 22-годишен културист, с когото Дуейн „Скалата“ Джонсън поиска да се срещне


Ник Сантонастасо (Nick Santonastasso) - на практика няма ръце и крака, но не се отказва от тренировките.

Въпреки всичко, духът му е несломим.

Той е "по-здраво стъпил на земята" от мнозина други и мотивира останалите хора, да живеят ❗💞

 Той е предприемач, културист, модел и интернет сензация.  22-годишният младеж също е вдъхновяващ мотивационен оратор, който се качва на сцената на 19-ата годишна среща на върха за глобални младежки лидери на Фондация Тони Робинс и се срещна със самия милионер. 

През септември 2018 той говори на сцената на срещата на върха на Pendulum заедно с лидери като Дийпак Чопра, Стив Форбс и Сузи Уелч.

 Такава кариера би била трудна за изграждане за всеки, но предлага специални предизвикателства за Сантонастасо.  Той е роден със синдром на Ханхарт, рядко заболяване, което не позволява на крайниците му да растат напълно.  Той е роден с една ръка  със само един развит пръст и без крака.  

Това състояние обаче не пречи на Сантонастасо да живее пълноценно.  Казва, че дължи успеха си на това просто мото, което му помогна да преодолее провала и съмнението: „Не може, а как“.

"Повечето хора започват с „не мога“. Вместо това погледнете ситуацията, поемете дълбоко въздух и кажете: „Добре, как ще превъзмогна това?  Как ще преодолея тази бариера?", казва Сантонастасо пред CNBC Make It.

Когато пораства, родителите на Сантонастасо искат той да бъде възможно най-независим.


 
Сн. Instagram

Сантонастасо същи преживява своята екзистенциална криза, някъде
между средното си образование и гимназията. „Бях депресиран и ми беше толкова неудобно в кожата си“, казва той. "Не исках да живея повече в това тяло."

 Тогава Сантонастасо казва, че осъзнава: "Трябва да направя нещо, трябва да бъда част от екип или извънкласна дейност. Трябва да бъда част от нещо, което ще ме издигне."

Той прави нещо повече, като се присъединява към брат си и приятелите си към отбора по борба през втората година на гимназията. Да играеш" безопасно" в неговото състоянуе, само една частично развита ръка е трудно решение, но до последната година трудът му се отплаща и той влиза в представителния отбор на своята гимназия.



 „През последната година осъзнах, че съм поставен на тази земя по този начин, за да бъда пример, да покажа на хората на какво наистина са способни“, казва Сантонастасо.

 Приблизително по същото време Сантонастасо започна да увеличава последователите си онлайн със своите шеги във вече несъществуващия сайт за видео в социалните медии Vine, които стаеят вирусни.
Чувството му за хумор и способността, да се смее над себе си и своето положение, прави ладежа интернет сензация. Компилациите от неговите видеоклипове във Vine вече имат стотици хиляди гледания в YouTube и той е натрупал близо половин милион последователи в Instagram.


 Сред феновете си, той открива дори някои от собствените си идоли
включително Дуейн "Скалата" Джонсън.

 Двамата се оказват, да тренират във един и същ фитнес - на City Athletic Club в Лас Вегас миналата година. И докато феновете се опитват да говорят с Джонсън, Скалата поиска да се срещне със Сантонастасо и по-късно публикува снимка на двамата заедно в своята емисия в Instagram.

 "[Сантонастасо] е роден с една ръка и без крака. В съзнанието му няма нищо, което да не може да направи... и той е прав. Той е прав, защото прави всичко, което реши", каза Джонсън. „Продължавай да съкрушаваш живота, мой човек, и да вдъхновяваш всички около теб. И ти благодаря, че помогна да очертая моята гледна точка за живота още малко.“



 През последните няколко години Сантонастасо осъзнава, че иска наследството му да бъде нещо повече от онлайн комедия. Ето защо той се е насочил към културизма, моделирането и работи по предстоящата книга „Жертва на Виктор“.

 „Просто искам хората да гледат на света по различен начин“, казва Сантонастасо. „Мога да седя тук на този стол и да стена и да се оплаквам, че съм роден без крака и една ръка. Или мога да отида да направя нещо по въпроса. Мога да отида да направя нещо от него.“



 "Единствените ограничения, които имате, са тези, които си поставяте."

                                   Ник Сантонастасо


По материали от cnbc.com

събота, 8 януари 2022 г.

Еди Редмейн и ролята, която почти му костваше гръбнака

 Преди 80 години, на 8 януари 1942 г., точно 300 години след смъртта на Галилео Галилей, в Оксфорд, Великобритания, се ражда Стивън Уилям Хокинг - влюбеният във Вселената, звездите и науката. 

Вселената подарява на света гений, чийто път започва и свършва в звездите. Житейската му съдба изглежда сякаш е била изтъкана от тънки нишки, готови неколкократно да се скъсат.

И ако някой смята всичко това за прекалено извисено, достойно само за приказките или за фантастичните истории за космоса, то подозрителните съвпадения в живота на този несъпоставим учен биха били достатъчни да породят любопитство у всеки и да преобърнат мислите му на 180 градуса. 


Свикнали сме, да свързваме интуитивно "рисковете на професията" на актьорите обикновено с екшън сцени. Те обаче могат, да бъдат много по-широк спектър от рискови ситуации и състояния. Такъв е и конкретният случай, за който искам, да ви разкажа. 

Знаете ли, че в горната част на дясната буза, точно под окото, има един мускул, който повечето хора не знаят, че могат да контролират.

Той може да изпъква и да се свива, докато останалата част на лицето остава неподвижна, и да изглежда като впечатляващ трик, който двама известни души са овладели до съвършенство - Стивън Хокинг и Еди Редмейн.

Единият, за да комуникира невербално поради болестта си, а другият, за да изиграе първия във филма "Теория на всичко" - роля, която изважда Еди Редмейн от пространството на театъра и го изпраща на номинациите за "Оскар" и сред най-добре платените актьори в Холивуд.

Малко са тези, които могат да си прехапят езика и да не признаят майсторството на Редмейн в тази роля, но още по-малко са феновете, които са запознати с физическите предизвикателства за британеца, пренесъл на голям екран Хокинг и теориите му за черните дупки.

Още при прочитането на сценария Еди е твърдо убеден, че той трябва да е екранната версия на физика със страст към Вселената, но е трябвало да убеди и останалите от екипа на "Теория на всичко", най-вече режисьора Джеймс Марш, да наемат актьор, известен повече с театралните си постановки. 

"Финалният ни разговор беше към 4 часа следобед. Джеймс ме попита какво искам да пия. Опитвах се да преценя дали е подходящо да пия алкохол, или не. Помолих за бира, а той си поръча кафе. След края на разговора ни бях изпил пет бири и бях толкова пиян, че на сутринта не бях напълно сигурен дали ме е одобрил за ролята, или не", разказва Редмейн за Time.

Това обаче са последните питиета на Еди преди да започне с подготовката си за ролята. Още от самото начало става ясно, че превъплъщението като Стивън Хокинг ще е изпитание, независимо че пресъздаването на живота на физика се фокусира повече върху романтичната страна на събитията, а не върху работата му като учен.

Въпреки любовната основа на филма, Редмейн е трябвало да проучи всички аспекти на живота с диагноза амиотриофична латерална склероза (АЛС) - от физически до вокалните и емоционалните бариери, които създава болестта, за да има убедителен образ на екран без значение, че зрителите са повече фокусирани върху брака на учения. 

Еди е и първият актьор, който режисьорът Джеймс Марш си представя за ролята след прослушванията и се застъпва за избора си, макар че продуцентите са предпочитали да се спре на някои от другите 12 по-популярни актьори, които се явяват на за ролята на Стивън Хокинг.

"Много бързо се убедих, че Еди ще направи нещо изключително с тази роля. Той е от интересното поколение, които не просто работят, а се обсебват от проектите си. Харесах страстта му. И когато видях как изпи пет халби бира пред мен, ми стана ясно колко е уплашен и колко много иска тази роля. Не са много американците, които ще направят това", казва режисьорът. 

Още първите дни на снимачната площадка Марш се уверява, че не е сгрешил в преценка си. Редмейн е наистина обсебен от шанса да изиграе най-известния съвременен учен и е отдаден на идеята да го съживи в киното възможно най-автентично, включително и с възпроизвеждането на специфичната позиция на тялото на Хокинг.

По време на този процес Редмейн работи с хореографа Алекс Рейнолдс три дни в седмицата по четири часа всеки ден, за да научи тялото си да изобразява всеки етап от рухването на Хокинг.

"Трябваше да се науча как да "смачкам" тялото си и да манипулирам ръцете и краката си така, както не съм го правил преди. Един от най-трудните моменти беше овладяването на ранните стадии на болестта, когато кракът на болния се отпуска само в областта на глезена. Това се случва, без да го осъзнава - докато си вървиш, просто кракът ти спира да се повдига и падаш", разказва актьорът пред The Economist.

Тренировките за инвалид обаче не са толкова безобидни, колкото британецът е смятал в началото. Оказва се истинска каскада, понеже, макар и да не участва в бойни сцени, тялото му се натоварва заради характерната позиция на Хокинг, която Еди Редмейн пресъздава в инвалидния стол.

Актьорът започва да изпитва остри болки в гърба в резултат на часовете, в които стои в неправилна за тялото му поза, а в един от снимачните дни дискомфортът му се засилва дотам, че се налага по спешност да бъде приет в болница.

"Аз не съм садист. Разбира се, че видях какво си причинява. Имаше болезнен вид и издаваше стонове преди всяко заснемане, но никога не се оплакваше", разказва режисьора.

След първият по-сериозен инцидент на снимачната площадка, за Еди са осигурени медицински екип, който му дава обезболяващи през всеки един от останалите дни, в които трябва да играе Стивън Хокинг.

Редмейн е задължен и от лекаря си регулярно да посещава физиотерапевт, понеже заради филма има опасност перманентно да изкриви стойката и гръбначния си стълб, така че острите болки да продължат през целия му живот.

За щастие, тази прогноза не се сбъдва. Но ежедневното изкривяване на Редмейн все пак дава отражение, което се проектира върху лицето му.

По време на обичайната му подготовка гримьорът забелязва, че дясната страна на лицето на актьора е променена и много от колегите му във филма смятат, че тази промяна е запазена до днес.

"Имах усещането, че виждам Стивън в лицето му. Това усещане продължава дори и сега. Виждах колко дълбоко влияние има героят върху него. Той е истински актьор. Беше пристрастен към ролята си и се стремеше да изиграе този човек с цялата истинност и уважение, които заслужаваше", разказва екранната му партньорка Фелисити Джоунс за The Time.

Увлечението на Редмейн по играта обаче не се изчерпва само с физическата трансформация. Еди е убеден, че дължи на Стивън Хокинг възможно най-реалистична версия на екран и затова настоява да се пресъздаде и действителния глас на физика, преди трахеотомия да го принуди да говори през компютър.

"Когато срещнах Стивън, той ме попита дали ще го играя преди гласовата машина и аз му отговорих с "Да". Тогава той ми каза: "Тогава болестта вече беше засегнала гласа ми и за да ме разберат хората, трябваше да се научат да четат по устните ми", разказва Еди.

Той е впечатлен от този детайл в биографията на Хокинг, който "Теория на всичко" прескача. Затова притиска Марш и главният сценарист Антъни Маккартън да включат напълно неясната реч на Хокинг във филма и те се съгласяват, но продуцентите дават отпор. Никой от тях не вижда защо главният им герой трябва да е напълно неразбираем за публиката.

"Нямаше как да пуснем и субтитри. Не изглеждаше правилно, така че се наложи Еди да отстъпи и да намерим компромис за филма. Не мисля, че той беше напълно доволен от това, но в крайна сметка продуцентите не успяха да разберат защо диалогът трябва да е по-неразбираем", пояснява Марш.

Но все пак той не смята, че липсата на автентичния глас на Хокинг е повлиял на достоверността на "Теория на всичко" и затова огромна заслуга има решимостта на Еди Редмейн да влезе в ролята на 100 процента.

"Играта на Хокинг можеше да му огъне гръбнака завинаги, но го и научи да контролира слабостите си. Разбра, че не трябва да се вглъбява в дребните недостатъци на ежедневието. Стивън Хокинг и Еди Редмейн ни показаха, че трябва да гледаме на живота си в перспектива, защото имаме само един шанс за това", категоричен е Джеймс Марш. 

               сн. Instagram 

Когато великият физик почина на 76-годишна възраст на 14 март 2018 г., той беше изпратен на церемония в града, в който живя и работи над 50 години събрала десетки хиляди души, между които (както се полага на всеки велик) самият актьор и още десетки знаменитости. Близки, приятели и студенти се събраха на поклонението  проф. Стивън Хокинг в Кеймбридж. 

"Той беше неделим и високо разпознаваем елемент от университета и града. Поради тази причина решихме да проведем церемонията по погребението му на мястото, което той обичаше и което го обичаше", се казва в съобщение на децата на Хокинг - Луси, Робърт и Тим.

Службата се проведе в университетската църква "Света Мария Велика" край "Гонвил и Кай колидж", в който Хокинг преподаваше. 

Церемонията беше уважена от актьора Еди Редмейн, който получи "Оскар" ролята си на Стивън Хокинг във филма "Теорията на всичко" през 2015. На погребението пристигна и китаристът на Queen Брайън Мей (астрофизик по образование), актрисата Лили Коул (възпитаничка на Кеймбридж), комикът Дара О Брайън и др.


По материали от  webcafe. bg

вторник, 4 януари 2022 г.

Днес искам, да говоря, за Него❗💞

 

🧍👨‍🦽 Братята и сестрите на "специалните деца", са не по-малко специални❗💝

Те са изправени пред едно наистина сериозно предизвикателство❗Обикновено им се налага, да порастнат твърде бързо и придобиват особени сили и качества❗💞

Той е непресъхващ извор на невинна безпрекословна любов, позитивна енергия и вдъхновение, за всички ни❗💝

За това, Днес искам да говоря, за нашето малко съкровище, което става на три години❗🎊🎈🎁🎂🎈🎊

Честит рожден ден Слънце❗💞

Бъди винаги все така позитивен и с очи и сърце отворени към Живота и хората ❗

Продължавай, да бъдеш и да отстояваш себе си❗

Разширавай постоянно мирогледа си и не позволявай на никого, да се опитва, да решава вместо теб и да те убеждава, че ще отстоява интересите ти❗


Бъди все така загрижен и подкрепящ брат и не позволявай на никого, да разрушава връзката помежду ви ❗




Прави това, което те прави щастлив, с хората, които те правят щастлив❗
















Бъди все така търсещ и не спирай, да преследваш мечтите си ❗ 💞








Обичаме те МНОГО и винаги ще сме до теб ❗ 💞



Бъди все така влюбен в Живота, в Доброто и в Хората! 






ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...