Човекът е както казва Елиът Арънсън е „социално живоно“
и като такова се постоянният обмен на информация информация и комуникацията със
себеподобните му е една от социалните дейности с най-голямо значение. Именно
комуникацията е факторът, който ни свързва със света около нас. Още Аристотел е
разглеждал хората като социални същества, имащи нужда от общуване и чувство за
принадлежност към някаква общност, за да се социализира адекватно и да
функционира нормално.
В случаи на нарушена комуникация наблюдаваме явление,
при което се прекъсват връзките на индивида със заобикалящата го среда. Тогава
този индивид се превръща в лице с комуникативни нарушения и става обект на
интервенция и корекция. Комуникативните затруднения са едно доста
разпространено нарушение. Редица науки правят опити да се заемат с този
проблем, но безспорно водеща роля има Специалната педагогика. Причината ,
поради която тази област така явно се е наложила е ,че с всяка измината година
броя на децата с нарушено развитие все повече се увеличава. А именно при
прилагането на една ранната речева диагностика и интервенция се откриват големи
възможности за компенсиране на комуникативното нарушение или свеждането му до
граници близки до нормата за дадена възраст, както и за осъществяване на превенция
по отношение на речевото развитие на децата. За сведения ще приложа данни от
едно изследване проведено в САЩ преди няколко години, които са учудващо
адекватни към положението в България спрямо настоящия момент. Двайсет процента
от всички ученици са обект на Специалната педагогика, повече от петдесет
процента от всички деца в предучилищна възраст получават
специално-педагогическа помощ за говорни езикови нарушения, а по последни данни
за страната ни всяко пето дете у нас спада към групата деца с комуникативни
нарушения.
Ето защо е от изключително значение да се вземат
навременни мерки , за да могат да се предоставят възможно най-голям брой
положителни алтернативи за справяне с проблема както на децата , така и на
техните семейства. Първата стъпка както при всяко лечение е поставяне на
диагноза. От изключително значение е тя да бъде направена от компетентно лице ,
за да се избегнат вероятно допустимите грешки.
Много са методите а диагностициране , особено интересни са тези за ранно диагностициране. Използват се тестове за оценка на уменията за сукане, гълтане, дъвкане и етапите на пиене от чаша и хранене с лъжица. Затрудненото и забавеното развитие на тези умения оказват пряко въздействие върху овладяването на артикулационните умения и произношението на много от звуковете, както и на самоконтрола и координацията на артикулаторните органи .В процеса на корекция на артикулационните, дихателните и говорните възможности, както и при корекция на степента на разбиране се използват различни методи и техники, подбрани индивидуално за всяко дете и според всеки диагностичен и терапевтичен казус. Първоначално обучението се провежда индивидуално, до момента на формиране на комуникативни умения, след което се преминава към групова логотерапия, с цел подобряване на наличните възможности за общуване.Голямо внимание се отделя на възможностите на децата за овладяване на писмена реч. Различните нарушения в сферата на фината моторика дават възможност за овладяване на писмена реч с ръкописен шрифт, с печатен шрифт или чрез техническо средство пишеща машина или компютър. Именно това е и темата която бих искала да разгледам по-обстойно – Диагностика на деца с комуникативни нарушения.
Класификация
на комуникативните нарушения
Ще изложа накратко клaсификацията на комуникативните нарушения.
Те се делят основно на пет големи групи:
Нарушения
на артикулацията- фонологията – характеризират се с
погрешно възпроизвеждане на речеви звукове. Езиковите характеристики, начинът
на говорене се извличат от назоваване на картини, имитация, преразказ
представяне на езикови модели. Съществуват и специфични тестове за изследване
на коартикулацията.
Нарушение на плавността – най-често срещано нарушение е заекването.
То се характеризира с удължаване на звукове срички , думи, напрежение в
артикулационния апарат, съдвижение (мигане, лицев тремор). Извършените
изследвания на етиологичните фактори показват, че най голям е процента на
заекване в резултат на психична травма – 59%. Не съществуват специални тестове
за заекване. Повечето от процедурите включват разглеждане и интерпретиране на
детските проблеми, изследване на степента на заекване, анализ на различните
физиологични речеви процеси и интерракцията родител-дете.
Гласови нарушения – гласът е продукцията в ларингса и
селективната трансмисия и модификация чрез резонанса и силата. Важна е ранната
идентификация, тъй като някои състояния могат да се предотвратят при навременна
интервенция. При изследването на този вид патология е задължително участието на
фониатър или специалист УНГ и фонопед.
Езикови нарушения
4.1) морфологичен
дефицит
4.2) фонологичен
дефицит
4.3) дефицит на синтаксиса
4.4)семантичен
дефицит
4.5)прагматичен дефицит
5) Специфични
нарушения на комуникацията -Децата със специфични езикови нарушения имат
проблеми с езиковото функциониране. Те обикновено се представят добре в
невербални тестове за интелигентност. Такива деца обикновено се етикират като
деца със закъсняло езиково развитие, дисфазия на развитието, общо недоразвитие
на речта и др.
5.1) Специфични
обучителни трудности –при тях се наблюдава дефицит в уменията за преразказ,
разказ, синтактичните трудности, като и трудностите в семантиката и
прагматиката в тази група се отразяват върху лошите им социални умения .
Идентифицират се три типа несъответствия:
*несъответствие между
способности и постижения. ( различие в оценките на тестовете за интелигентност
и тестовете за достижения)
* интракогнитивно
несъответствие( ученици с адекватни умствени способности, но с лоша зрителна
перцепция)
* несъответсвие между
постиженията. ( добри постижения по математика, но поява на трудности в
овладяване на четенето)
Като диагностични
критерии се включват дислексия, сензорни нарушения, сематични езикови нарушения
, проблеми на зрително-пространствено и праксисно равнище, нарушение на
смятането и различни вариации на челен синдром (дисграфия и дискалкулия)В
последната десета ревизия на международната класификация на болестите (МКБ-10)
тези нарушения се назовават като „ специфични разстройства в развитието на
училищните умения” .
Децата с
комуникативни нарушения спадат към нормата, затова методите за изследване често
съвпадат с методите прилагани към нормалното развитие. Въпреки своето
разнообразие те имат своята специфика. Първата стъпка , която всеки специалист
трябва да направи, независимо от професионалната си област, е подробно
изучаване на документацията на детето, съдържаща цялата информация за пълната
картина на нарушението. Често тези документи съдържат сведения извлечение от
специалисти от различни области. Важен документ е педагогическата
характеристика на детето включваща- вида учебно заведение, продължителността на
обучение и корекцията, анализ на успеваемостта и особеностите на поведението му
в детския колектив.
Важен аспект на
по-нататъшното събиране на данни е то да протича в естествена за детето среда.
Тъй като в такъв тип среда могат да бъдат най-ярко проявени повечето качества и
умения, които детето притежава.
Изследването
продължава с документация на езиковите модели. Те илюстрират типичните опити на
детето за комуникация. Важни условия са средата, в която протича процедурата,
трябва да осигурява максимален брой на възможности за детето да разкрие
комуникативните си умения , както и ролята на диагностика трябва да е активна и
окуражаваща.
Същинското изследване започва със снемане на
анамнезата.
Тя протича през четири етапа:
1. Анамнеза на актуалното състояние-
обхваща данни от появата на нарушението до момента на изследването. Важен
аспект е проследяването на динамиката на нарушението, обогатяване на симптомите
, тяхното отпадане или изменение.
2. Анамнеза на „преморбалната личност” –
тя включва сведения за физическото, психическото и социалното развитие на
детето.
3. Фамилна анамнеза – събиране на данни за
психичните и соматичните заболявания на родителите и близките на детето, като и
фактори свързани с възпитанието.
4. Социална анамнеза- данни за отношението
на детето с възрастни и връсници, травмиращи за него ситуации и неговата
реакция на тях.
Следващият важен
метод , който е често използван , е диагностичната беседа. Разговорът с детето
има свободна и гъвкава структура. Въпросите включвани в беседата биват преки ,
непреки и проективни. Детето трябва да се чувства разбирано, а диагностикът да
проявява тактичност и толерантност към неговите нагласи.
Освен ,че трябва да
умее да провежда беседа, специалистът трябва да владее и метода на наблюдение.
Наблюденията бива директно ( пасивно) и активно. То дава сведения за общата
двигателна активност и наличието на хиперактивно поведение. Тези данни са
свързани с наличието или липсата на тревожност, невротичност, патологични
навици, емоционалния резонанс, наличието или липсата на трайни и ангажирани
интереси в различни сфери, самоконтрола ,планирането на дейностите, както и
развитието на общата и фина моторика.
Методът на
експеримента предполага събиране на данни в специфично моделирани условия. На
детето се предлага по определена инструкция да изпълни дадена задача. Инструкциите
трябва да бъдат достъпни, интересни и мотивирани. За деца с комуникативни
нарушения особено използван е обучаващият експеримент. Чрез него се определя
обучаемостта и възможностите. Отчита се количеството и качеството на помощта ,
оказана от експериментатора на детето, възможността за словесен отчет и преноса
на придобити умения и знания в друга, сходна ситуация.
Широка употреба в
практиката за изследване на анормални деца има и анализът на продуктите от
дейностите (детско творчество, учебна дейност). В тях се отразява детското
отношение към действителността, към другите, нивото на умствено и емоционално
развитие, сензорните и моторни умения, а често и отношението към собствения
дефект.
Следващ важен метод е
анализът на задачите, който предполага прекъсване и разчленяване на
наблюдаваното умение на базисни компоненти.
Диагностичното
решение може да бъде взето и сред директно тестване. Практиката борави с голям
набор от тестове, които се различават по своята специфика. Основните тестове в
специалната педагогика са скрининг, идентификация, съставяне на обучителна
програма и оценка на ефективността от терапията.
Десетилетия наред за
стандартните изследвания са били използвани тестовете за интелигентност. Те
включват обикновено задачи за памет, асоциации, класификации и т.н., т.е. тези
умствени операции , които са особено важни за училищната дейност. Обикновено
ученици с високи постижения в тестовете добре функционират в училище, въпреки
че има и изключения. В днешно време тестовете за интелигентност са подложени на
остри атаки и критики, защото освен интелектуалното развитие е необходимо да се
изследват и интериндивидуалните различия. Съществуват два подхода за изследване
на интериндивидуалните различия:
1. Използване на стандартни тестове за
достижения- показват дали учениците са достигнали очакваното ниво на изпълнение
на дадено умение
2. Използване на диагностични тестове-
определят кои от аспектите на училищната програма са недостъпни за ученика.
ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ
Спрямо начина на
администриране , обстановката, очаквания отговор, оценката при успех и неуспех
процедурите за изследване съществуват в две категории:
1. Формални- сравняват се
детските езикови умения с уменията на някаква нормативна група, с цел да се
детерминира съществуването и степента на отклонението в езиковото развитие.
Делят се на два вида
-Скрининг- изследва се комуникативното поведение на
селективно число от индивиди и има за цел да установи дали е необходимо
по-нататъшно изследване. Тези тестове са бързи и лесни за администриране, но
само формират проблема. Целта е да се установи кои деца трябва да участват в
по-изчерпателно оценяване. За практиката скрининг тестовете са съществени за
ранната интервенция.
- Интензивно изследване – използва
се за определяне на социалните мерки на отделните деца. В зависимост от
резултатите се преценява коя форма на интервенция да се избере за конкретното
дете. Този тип изследвания изискват повече време за провеждане и оценяване.
2. Неформални- оценяват детските
умения в релация с някакъв критерий. Липсват добре оформени норми, нямат
стандартизирана процедура за администриране и интерпретация. Включват скали на
развитието, протоколи и модели за наблюдение. Нестандартизираните тестове
изследват всички аспекти на езика. Включват директно наблюдение, общуване с
детето и родителско интервю.
Преди да се насочи
към посочените подробни процедури, диагностикът трябва да приложи някои кратки
изследвания, за да определи към коя област на развитието е необходимо да се
фокусира, с цел да се избегнат излишни анализи.
Процедурите за
езиково развитие включват комплекс от проби, предназначени за изследване на
актуализацията, семантиката, граматичния строй и други. Все още липсва
единодушие по въпроса кои са най-важните показатели при оценката на езика и
комуникативните нарушения. Специалистите са на мнение , че водещи въпреки
всичко са две – разбиране и продукция.
Трудности при диагностицирането на деца с
речеви нарушения
Особено големи
трудности възникват при поставянето на диференциална диагноза на нарушение в развитието,
тъй като причините са близки , а психичните прояви сходни. Главните спънки се
появяват при:
1. Установяване на първичния дефект и
вторичните , третичните и т.н. нарушения
2. Установяване на причините за речевите и
езикови нарушения.
В следствие на
локални поражения на кората на главния мозък могат да се появят недостатъци в
зрителното възприятие, пространствена ориентация, двигателния акт и други.
Грубите речеви нарушения са очевидни даже за неспециалисти, но причините за
тези нарушения, тяхното своеобразие и проява могат да бъдат определени само с
помощта на експериментални методики. Те намират място при определянето на
първичния дефект и вторичните и третични нарушения, както и при определяне на
насоките за терапия и нейната ефикасност.
Преди да се насочи
към посочените подробни процедури, диагностикът трябва да приложи някои кратки
изследвания, за да определи към коя област на развитието е необходимо да се
фокусира, с цел да се избегнат излишни анализи.
Процедурите за езиково развитие включват
комплекс от проби, предназначени за изследване на актуализацията, семантиката,
граматичния строй и други. Все още липсва единодушие по въпроса кои са
най-важните показатели при оценката на езика и комуникативните нарушения.
Специалистите са на мнение , че водещи въпреки всичко са две – разбиране и
продукция.
А) Формални изследвания на речта
1) Goldman- Fristol
тест за артикулация (1969)- може да се използва и при умствено изостанали деца.
Състои се от звукове и думи, включва назоваване и отговор на въпроса със
стимулен картинен материал. Втора част –детето възпроизвежда слухово възприет
текст. Третата част измерва правилната употреба на фонеми от деца. Използва се
при деца от 3 до 8 години.
2) Тест за
артикулация- съдържа 141 айтъма, групирани в 13 фонемни категории. Отделните
айтъми изследват детските способности за продуциране на гласни, дифтонги и
съгласни.
3) Установяващ езиков
протокол- детето слуша 52 изречения и фрази, след което се опитва да ги
изимитира. Детските опити се записват и анализират във връзка с правилността на
повторение.
4) Северозападен
синтактичен тест – използва се индивидуално. Първа част – детето слуша
изречения, придружени от картини , едната от които коректно илюстрира чутото.
Втора част – детето слуша двойки изречения, илюстрирани с картини. То трябва да
повтори чутото.
5) Анализ на
развитието на изречението
6) Peabody картинен
речников тест- на детето се представя стимул заедно с картина съдържаща 4
рисунки. То слуша думата и избира рисунка, която най-добре я описва. Тестът е
индивидуален за деца от 2 до 18 години.
7) Юта тест за
езиково развитие – съдържа задачи с последователно повтаряне на изречения,
прерисуване и назоваване. По принцип е конструиран за употреба при мозъчно
увредени деца.
8) Тест за езиково
развитие- първа част: картинен речник, които измерва способността за асоцииране
с думата. Втора част е свързана с образа на думата.
9) Илинойски тест за
психолингвистични способности – индивидуален тест за деца от 2г и 4м. До 10г. И
3 м. Чрез него се изследват вербални и невербални комуникативни умения. Състои
се от 10 главни субекта и 2 допълнителни.
Б) Неформални изследвания на речта
За съставяне на
неформални инструменти трябва да се познават елементите на езиковата система в
норма. Някой от най-често използваните инструменти за неформални изследвания
са:
1) Скрининг тест за
детска градина
2) Мерил езиков
скрининг-тест
3) Неформален езиков
въпросник
4) Бърз скрининг-тест
5) Езиков скрининг
тест на Stephens
Правилното поставяне
на първоначална диагноза е от изключително значение, както за определяне на
специфичните дефицити и особености във всеки конкретен случай на речевава
дизфункция или друго нарушение, така и за изгостянето на подходящият, адекватен
план за работа, за тяхното компенсиране, в съответствие с индивидуалният
потенциал на пациента и Логопедията е специалността, която би могла да се
справи със това сериозното предизвикателство.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Боянова
В. (2012г) „От симптома, към диагнозата в логопедичната практика; НБУ-София
2.
Георгиева
(2012г)“Гласови нарушения“ – Благоевград
3.
Дионисиев
(2012г)“Слухови нарушения, съвременни аспекти на рехабилитацията“- ЮЗУ
„Н.Рилски“-Благоевград
4.
Милиев и
екип (2001г) „Логопедия“; ЮЗУ „Н.Рилски“-Благоевград
5. Милиев и екип (2008г)“Логопедия“- вора част “; ЮЗУ „Н.Рилски“-Благоевград
Автор: Tania Georgieva
