петък, 21 май 2021 г.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


Когато си на дъното

на своя собствен Ад.

Дълбоко втънал в тъмното,

на тоз' бездушен свят.


Когато мрак и огън

е твоя кръгозор

и молиш страстно Бога,

за път пред своя взор,... 


Безмилостна Съдбата

към тебе носи сметката,

а блъска се душата ти

на страховете в клетката.... 


Когато голи истини,

за грешните решения,

безмилостни и искрени

ти търсят изкупление, 

за стари изкушения...


Жадуваш за прозрение,

а давиш се в съмнения...


Най-черните си демони

впрегни във колесницата

на своето спасение.


И здраво свий в десницата

на силите си сбруята!


Не чакай, за Спасители! 

На раните, след бурята

сме най-добри лечители.


Камшик сплети от жилото

на свойте страхове

и препусни към билото

на нови върхове!


Докато вярваш в митове...

Докато се тревижиш...

Докато не опиташ,

НЕ ЗНАЕШ, КОЛКО МОЖЕШ❗


Ивайло Апостолов 

22.05.2021

четвъртък, 20 май 2021 г.

Свято причастие! 💙


 (Всяка прилика, с действителни лица и събития, съвсем НЕ Е неволна и случайна!) 


Това е история Стара

като София стара и тя.

Момче в количка, нейде по "Царя" 

рисуваше пролерни свежи цветя.


Минувачи забързани мимоходом край                                                                            него 

преминаваха, сякаш невидимо бе,

заслепени от своето безчувствено Его.

Сякаш в техният свят такива деца не                                                                           живеят.

Сякаш птички,

                  за всички

                                   еднакво, не пеят. 

И за тях няма слънце, звезди и небе... 


Други, дърпаха рязко децата поспрели,

да погледнат момчето, с очи любопитни.

Старци правеха кръст и коси посивели

поклащаха тъжно, отминавайки в свойте костюми пипитени.

Тайно плювайки в пазва...

                                 видели 

                                сякаш чума,... проказа... 

"Да пази Бог, да не стига!" 

(И завихря с клюка!...И плете се интрига.) 

"Нямат срам!" ... "Виж, извели го, горкото                                                            недъгаво!"..

"Ще разпръсне зараза!..", друг приглася                                                               зад ъгъла...                                                   


А момчето, вглъбено във свойта картина

тъй щастливо - невинно и приветливо бе,

сякаш грее отвътре, а очите му сини

отразяваха светлото ясно небе.


Това е история стара,

като София стара е тя.

Момче в количка, нейде по "Царя",

рисуваше пролетни свежи цветя.


И макар цветята да бяха не тъй прекрасни

и малко плах, непохватен разкривеният щрих.

Очите му бяха, тъй дълбоки и ясни,

че пробождаха право гърдите във дясно,

сякаш сам станал си част от божествен триптих.


Но нещеш ли, пастела пречупи се някак

и художника върна се пак в Сивият свят.

И небето в очите му помрачи своя блясък.

Сякаш сам избледня и потъна във мрак.


Но от нейде дотича вироглаво игриво

малко рижо момиченце с буйни коси,

вдигна всички пастели и изпъстриха сивото

с най-прекрасните свежи и топли бои

на споделеното Щастие.

И се стреснаха някак в своя унес слепците!

Сякаш за всички туй беше, като Свято Причастие! 💙



Ивайло Апостолов

20.05.2021

сряда, 19 май 2021 г.

НОСТАЛГИЯ - Животът си искам, обратно! 💖

(Посветено на децата ни, които през последната година и половина всеки ден, губят безвъзвратно 24 часа безценно неповторимо детство и на всички родители, които имахме истинско такова!  💞)


Къде ми са детските книжки,

Учебници, цял легион?

На клик със безжичните мишки,

сме "в час". (По наредба на МОН.) 


Къде ми е класната стая?

Къде е коравият чин?

Как мач да поритам мечтая!

И клубче с Иван и Мартин.


Къде ли се водят войните,

за свестен учебен процес!?

Във ZOOM по пижама минават ми дните.

Във къщи е стрес! (И няма прогрес!) 


Не искам "чат руум", да ни свързва!

Жадувам на живо контакт.

Животът ни сякаш замръзва,

в един безконечен антракт.


Учебните стаи проплакват

потънали в мухъл и прах.

Не зная какво ме очаква.

Светът ми е в истински крах.


Не искам живот през екрани.

От него, сърцето били.

А живот с море и балкани... 

с деца и игри... и бели. 😉


Споделено е всичко приятно.

Споделената скръб или смях.

Животът си искам обратно.

Животът реален, без страх.


Ивайло Апостолов 

19.05.2021

вторник, 18 май 2021 г.

НЕ ПОСЯГАЙТЕ С МРЪСНИ РЪЦЕ!

Има само един начин да ходиш,

но десетки начини, да "летиш" 

Не посягайте с мръсни ръце,

Към мечтите с криле снежно бели!

Че родено е всяко дете,

с дух и устрем, не знаещ предели!


Не зацапвайте нежният диск

на сърцето невинно и чисто!

С думи злъчни не драскайте листа

с дъх на морски вълни и на лято,

и с вярата в него най-свята.

Че светът им - пастелно богат е

с непорочните все още истини.

(Най-спонтанно изказани искрено.)


Не настъпвайте с кален ботуш,

Връз наивният блян за вълшебство.

На предразсъдъкът черният туш,

слага кръст на невиното детство.


С пръсти призрачни Страх и Съмнение,

стисват здраво мечтата за гърлото.

И сънят пълен с бяла магия

и пророчески светли прозрения,

се превръща в един от ония,

с кошмари и ужас от тъмното.


Не пречупвайте тези криле! Този хъс,

за небе, висини и простори.

Не превръщайте в кал плодотворната пръст.

Че остана Светът без Човеци,

в тази Земя пренаселена с хора.


Не остана живец! Не остана сърце.

Всичко смята се в кодът двоичен.

Закон, без морал... Кукловод, без лице...

Свят бездушен, нищожно себичен.


Лицемерно - безсрамен е театъра,

с костеливи мъртвешки студени ръце

с шепа прах, разпиляван от бурята...

и разтворен в калта на халтурата... 

С криле и порив се ражда всяко детско сърце.

Ала нашата вяра в него, е вятъра!



Ивайло Апостолов 

18.05.2021

четвъртък, 13 май 2021 г.

10 май - Още, за деня на майката, по света


 През втората неделя на месец май (или на 10то число на месеца) в САЩ , Белгия, Бразилия, Венецуела, Германия, Гърция, Дания, Индия, Исландия, Италия, Канада, Китай, Колумбия, Куба, Словакия, Швейцария, Япония и още около 50 страни, по целият Свят, се чества Денят на майката! 🌹💞🌹


Честването е по инициатива на САЩ, след като Конгресът на САЩ обявява за общонароден празник този ден през 1914 г.)


Честването Деня на майката има дълга история и много предшественици на годишно тържество във втората неделя на май, в Съединените щати.

Много различни култури в различни страни също празнуват Деня на майката, но го правят по различен начин в различно време през годината. Както у нас, отдаваме почит към майката на 8ми март. 


Празникът на майчинството обаче, може да бъде открит още при древните гърци и римляни, най-ясният прецедент за Деня на майката е нещо, наречено Майчинска неделя, Mothering Sunday - фестивал, открит от ранните християни в Обединеното кралство, както и в други части на Европа. Той се чества в четвъртата неделя на Великия пост и е време, когато вярващите християни се връщат в своята родна къща и църковна⛪ общност. 


В крайна сметка, Mothering Sunday, се превръща и в светско тържество, където децата поднасят на майките си цветя и подаръци, за да покажат признателността си. 


Произходът на Деня на майката може да се проследи до началото на 19 век, когато жена на име Ан Рийвс Джарвис от Западна Вирджиния започва нещо, наречено Работни клубове за деня на майката. Тези работни клубове са създадени, за да учат местните жени как да се грижат правилно за децата си и те по-късно се превръщат в сплотяваща сила в тази област, иначе разделена от Гражданската война.


През 1868 г. Джарвис започва нещо наречено Ден на приятелството на майката, Това е събитие, при което майките събрат бивши войници от Съюза и Конфедерация в опит да насърчат мира между двете фракции.


Друг предшественик на празника на майките в Съединените идва от Джулия Уорд Хоу, която през 1870 г. написва "Провъзгласяване на деня на майката".

Прокламация в която моли майките, да се съберат и да насърчават световния мир.


През 1873 г. Джулия Уорд Хоу предприема кампания за честване на всеки 2 юни и го нарича Ден на мира на майката.

За празнуването на Деня на майката, във настоящият му вид, в който се провежда днес и започва през 1900-те. Анна Джарвис която е дъщеря на гореспоменатата Ан Рийвс Джарвис.

През май 1908 година Анна Джарвис организира първото официално честване на Деня на майката в църква в Графтън, Западна Вирджиния и в същия ден тълпи от хора присъстват на събитието за Деня на майката, което се провежда в един от универсалните магазини на Ванамакер.


Благодарение на упорития труд и постоянство на Джарвис, мечтата й за национален ден на майката се сбъдва през 1914 г., когато тогавашният президент Удроу Уилсън подписва втората неделя на май като Ден на майката в законодателството.

Защо ви пиша всичко това ли?...

Защото, колкото и пъти да благодарим на тези, заради които сме това, което СМЕ винаги, ще е малко!💞🌹


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАЙКИ❗💞🌹


Източник : Coffe break blog

събота, 8 май 2021 г.

На къде с "цървули" по Европа ?

 На къде с "цървули" по Европа ?

(Четете и знайте , че вашите събратя в Европата , от която сме част имат права !!!!! )

Прочетете внимателно и открийте разликите !!!

Лицето с увреждане има право :

- Комплексна оценка на възможностите на конкретния човек с увреждане да взема самостоятелни решения

- Подкрепата за вземане на решения е за точно определени неща и е ограничена във времето

- Периодично преразглеждане на нуждата от подкрепа

- Ефективно участие на лицето в процедурите за определяне на мерките за подкрепа 

- Право на лицето да инициира преразглеждане на мерките за подкрепа

( Европейска конвенция за правата на човека)

Българското законодателство:

- В основата на оценката е медицинската диагноза, а не капацитета на - конкретното лице да формира и изрази воля

- Поставянето под запрещение е безсрочно, а ролята на попечителя или настойника не е съобразена с конкретните нужди на лицето

- Участието на лицето е формално 

- Няма такава възможност

Иначе сме Европейци !!!

✨ ✨ ✨

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания: Какво предвижда тя и защо България я ратифицира?

10/12/2012

 

Какво е Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания?

Международно правен инструмент за защита

Не предвижда нови човешки права, но налага единен подход за гарантиране и защита на хората с увреждания

Очертава ясно задълженията и ангажиментите на държавите за осигуряване на равни възможности и не-дискриминация на хората с увреждания

Отнася се за хора с различни видове увреждания и без значение на възраст или пол

Към Конвенцията има приет Допълнителен протокол, който предвижда специален международен механизъм за защита на правата на хората с увреждания: Комитет към ООН по правата на хората с увреждания      


Факти

3 май 2008 г. - конвенцията влезе в сила

23. 12. 2010 г. - Европейският съюз ратифицира конвенцията

Към месец ноември 2011 г. тя е ратифицирана от 106 държави от цял свят като 63 страни са ратифицирали и Допълнителния протокол

Над половината държави – членки на Европейския съюз са ратифицирали Конвенцията

България подписва Конвенцията на 27 септември 2007 г., а на 18 декември 2008 г. - и Допълнителния протокол към нея

На 26.01.2012г. парламентът гласува ратификацията на Конвенцията. Първите стъпки, които предстоят да бъдат предприети е разработването на дву-годишен план за действие по прилагането на конвенцията. Отговорно за това е определено да бъде Министерството на труда и социалната политика като определеният срок е 6 месечен   


Какво съдържа конвенцията?

Основни принципи (забрана за дискриминация, равноправие и равни възможности, пълно и ефективно участие и включване в обществото и други)

Каталог на човешките права

      - Признаване на правоспособността и дееспособността на хората с увреждания (член 12 от конвенцията) или така наречената “концепция за подкрепено вземане на решенията”

Изисквания за изграждане на национални механизми за координация на политиките и действията на различните държавни органи, засягащи хората с увреждания и за мониторинг при прилагането на конвенцията

Подкрепящо вземане на решения означава ...

        - Принципът: хората с увреждания могат самостоятелно да упражняват правата си т. е. те могат самостоятелно да вземат решения за себе си и своя живот;

Изключението: за определени неща лицето с увреждане може да се нуждае от помощ и подкрепа, за да направи своя избор;

Забраната: никой не може да взема решение вместо лицето с увреждане т. е. съществуващите системи на настойничество и попечителство следва да бъдат променени     


Член 12 от конвенцията и действащата уредба в България

Член 12 от конвенцията:

Комплексна оценка на възможностите на конкретния човек с увреждане да взема самостоятелни решения

Подкрепата за вземане на решения е за точно определени неща и е ограничена във времето

Периодично преразглеждане на нуждата от подкрепа

Ефективно участие на лицето в процедурите за определяне на мерките за подкрепа

Право на лицето да инициира преразглеждане на мерките за подкрепа   


Българското законодателство:

В основата на оценката е медицинската диагноза, а не капацитета на конкретното лице да формира и изрази воля

Поставянето под запрещение е безсрочно, а ролята на попечителя или настойника не е съобразена с конкретните нужди на лицето

Участието на лицето е формално  

Няма такава възможност  


Как е в другите европейски страни?

Има европейски държави, които са направили първите стъпки на промяна: например Германия и Швеция

      - Пълното лишаване от дееспособност е премахнато като възможност;

      - Предвидени са разнообразни форми на формална и неформална подкрепа за лицата с увреждания, з ада вземат самостоятелни решения (писмени пълномощни, персонален омбудсман и други)

Има европейски държави, които са в процес на изготвяне и приемане на промени в областта на запрещението, настойничеството и попечителството: например Чехия и Литва

Извод: конвенцията представя съвършено нова визия. Прилагането й изисква не само технологично време за съобразяване на националното законодателство с изискванията й, но и време за промяна на нагласи в обществото.  


Защо България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания?      

За да изпълни ангажиментите си към българското общество за осигуряване на най-новите международни стандарти за защита от дискриминация и осигуряване на равни възможности за участие в обществения живот на хората с увреждания;

За да изпълнява ангажиментите си като държава членка на Европейския съюз при прилагане на приоритетите за европейско общностно развитие;

За да изпълни ангажиментите си към международната общност и да защити позицията си на демократична модерна държава

Източник

понеделник, 3 май 2021 г.

Норман Казънс - човекът който разсмя Смъртта

сн. remedygrove

„ Сърдечният смях е добър начин за вътрешен джогинг, без да се налага да излизате на открито."

                                                      - Норман Казънс

        Това се случило преди почти 60 години. Жизнерадостният пълен със сила и енергия журналист и главен редактор на "Сетърдей Ревю" Норман Казънс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила, болки по цялото тяло. Здравето му се влошавало бързо и в рамките на една седмица му било трудно да се движи, да завърти врата си и да вдигне ръце. Наложило се да постъпи в болницата и там скоро му поставили диагноза. 

Оказало се, че Норман има колагеноза - рядко автоимунно заболяване, което засяга цялото тяло, при което имунната система проявява агресия към собствената си съединителна тъкан.

От ден на ден тялото на Казинс ставало все по-трудно подвижно. Нужни били все по-големи усилия, за да движи ръцете и краката си,  обръщайки се в леглото. Дошъл моментът, в който той не можел дори да отвори челюсти, за да хапне малко. Обзело го страх, копнеж, негодувание от несправедливостта на съдбата. Казънс спрял да говорят дори с близките си хора и прекарвал цели дни, обръщайки гръб към стената на болничното отделение. Лекуващият лекар, д-р Хициг, подкрепял Норман, доколкото можел, привличайки най-добрите специалисти за консултации, но болестта напредвала. И тогава Норман попитал лекаря за шансовете му за възстановяване. Отговорът го сериозно го притеснил! Статистиката била неумолима от петстотин пациенти с колагеноза само един се възстановява. 


Но да оставим за малко нашата история и да се върнем назад във времето, за да видим кой е Норман Кузънс, който идната годинна щеше да празнува 110 си рожден ден. 

Казънс е редактор на The Saturday Review , което по негово време се разраства от незначително издание до седмично списание, разпространяващо се в над 600 000 копия. Освен това е също автор на двадесет и пет книги, професор в катедрата по психиатрия и биоповеденчески науки в UCLA, активен участник в усилията за медицинска помощ по целия свят и посланник на мира. Той се радва на множество постижения през целия си живот. Но макар и никога официално да не е изучавал медицина, може би най-значимото с което ще бъде запомнен е забележителната му книга, кояти се основава на личният му опит за „самолечение“, озаглавена „ Анатомия на болестта, от гледна точка на пациента“. (1979).

И така, през 1964 г., Казънс ​​е диагностициран с потенциално осакатяваща колагенова болест, идентифицирана по-късно като анкилозиращ спондилит. Специалистите никога не са били свидетели на възстановяване от това състояние, но Казънс бил решен, да бъдат първият, които ще направи това, и то чрез холистичен медицински подход за енергийно зареждане. Неговият режим включва големи дози аскорбинова киселина - както и нещо доста уникално: терапия за смях.

Норман не е спал през нощта след този разговор. Досега лекарите се грижеха за мен, мислеше той и се стараеха, но това не помогна. Ако искам да остана жив, трябва да действам сам. И тъй като лекарите и лекарствата са безсилни пред болестта ми, трябва да намеря друг начин за изцеление. Той си припомнил думите на д-р Хициг, че тялото е мобилизирано за борба с всяка болест, ако ендокринната му система работи с пълен капацитет. А страхът, унинието, продължителната депресия, според наблюденията на учените, напротив, инхибират дейността на ендокринната система. В отговор на тези негативни емоции надбъбречните жлези отделят хормони на стреса - адреналин и норепинефрин - които влизат в кръвта и се разпространяват в тялото. Когато са твърде много, те действат разрушително върху тялото.

Размислите довели Норман Кузинс до очевидната идея: ако отрицателните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активиращи нейната дейност, могат да станат „стимулатори“ за възстановяване. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление - смехът. 

„Ведрото сърце е здравословно като лекарство, но скучният дух изсушава костите“ - тази фраза от Библията давала надежда на  Казинс. Той се заел с труда на известни лекари и учени и бързо намерил това, което търсел. Оказало се, че много лекари и мислители отдават приоритет на положителните емоции. Лекарят Р. Бартън, който е живял през 17 век, описал наблюденията си в книгата „Анатомия на меланхолията“: „Смехът пречиства кръвта, подмладява тялото и помага при сърдечни заболявания“. Бартън твърди, че смехът носи лек за всички болести.

Имануел Кант подчертавал в своите трудове, че смехът активира всички жизненоважни процеси в тялото.

Зигмунд Фройд наричал хумора уникална проява на човешката психика, а смехът е също толкова уникално лечение.

Съвременният американски учен У. Фрей експериментално доказал, че смехът има благоприятен ефект върху кръвоносните съдове и работата на сърцето, върху процесите на хематопоеза и дишането, както и върху общия мускулен тонус на тялото. Тази приятна мускулна болка, която се появява след пристъп на неконтролируем смях, би била много полезна да се изживява ежедневно. 

Учените са открили: под въздействието на смеха в мозъка се отделя вещество, подобно на морфина. Превръща се в своеобразна вътрешна "упойка", помага на тялото да се отпусне и в същото време мобилизира сили за борба с болестта.

След като се запознава с цялата налична литература за ефекта на емоциите върху здравето,  Казинс решил, че ако иска да остане жив, той няма право да продължи да бъде в ролята на човек, пасивно очакващ собствената си смърт. Той просто е длъжен да мобилизира всички резерви на духа и тялото си с помощта на смях. Това не било лесно. Когато лежите неподвижно, прикован на легло и всяка става боли, от болка  няма смях. Но Казинс вече бил започнал да съставят план за лечение.

Въпреки протестите на лекарите, които го смятаха за "безнадежден пациент", Казинс бил изписан от болницата и преместен в хотелска стая, където нищо не му напомняло за болестта. С него останал само д-р Хициг, който станал негов близък приятел. Той одобрил идеята на Казинс ​​да използва смеха, за да активира всички биохимични реакции в тялото. В хотелската стая бил доставен филмов проектор, заедно с най-добрите комични филми и книги.

Казинс се чувствал невероятно щастлив, когато десет минути принуден смях все още произвеждал анестетичен ефект, което му позволявало да спи два часа без болка.

След като болкоуспокояващите ефекти на смеха свършили, сестрата отново включвала проектора или четяла хумористични истории на Казинс. Това продължи няколко дни. Страшните болки престанали да измъчват Казинс. Доказана е анестетичният ефект на смеха. След това било необходимо да се разбере дали смехът може да има същия благоприятен ефект върху ендокринната система, поради което автоимунният възпалителен процес можел да намалее. За да установи това, д-р Хициг взел кръвни изследвания от Казинс точно преди и след сеансите на смях. И всеки път, когато резултатите от теста потвърждават, че възпалителният процес в тялото намалява. Казинс се чувстваха въодушевени, старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“, като се вземе на физиологична основа.

Междувременно програмата за „терапия на смеха“ се е развила с пълна сила. Казинс се смеел поне шест часа на ден. Очите му били подути от сълзи, но били сълзи за възстановяване. Дозите противовъзпалителни лекарства намаляват и с течение на времето той напълно спрял да приема лекарства, включително сънотворни и сънят му се връща. 

Месец по-късно Казинс успял да задвижи пръстите си за първи път без болка. Не можеел да повярва на очите си: удебеляванията и възлите по тялото започнали да намаляват. След още един месец той успял да се движи активно в леглото и това било страхотно усещане! Дошъл моментът, когато пациентът станал от леглото. Вярно е, че в продължение на много месеци той не можешел да вдигне ръка достатъчно, за да вземе книга от горния рафт. Коленете му все още треперели, а краката му огъвали, когато ходел. Но той вече се бил възстановил толкова много от болестта си, че можешел да се върне на работа. Само това било чудо за Казинс!

От месец на месец подвижността на всички стави се увеличавала. Болките изчезнали, останал само дискомфорта в коленете и едното рамо. Пръстите му се движели все по-уверено над клавишите на органа - и той отново успявал да изпълнява любимите си фуги на Бах. Започнал да играе тенис. Яздейки кон, не се страхувал да падне. Той свободно въртял врата си във всички посоки - противно на прогнозите на експертите за пълната неподвижност на гръбначния му стълб.

Десет години по-късно Казинс случайно се запознава с един от лекарите, които го осъждат на обездвижване, на бавна смърт. Той бил напълно онемял, като видял Казинс жив и здрав. Докато го поздравявал, Норман стиснал ръката на лекаря с такава сила, че той се извикал от болка. Силата на това ръкостискане беше по-красноречиво от всякакви думи. 

През 1976 г. Норман Кузънс публикувал автобиографията си „Анатомия на болестта (от гледна точка на пациента), която буквално произвела взрив. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.

Както казва Кант : "Три неща помагат на човек

в житейските предизвикателства :

Съня, Надеждата и Смеха."


Редактирано от : paulingblog.wordpress.com

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...