- Хората имат отчайваща нужда от сигурност и да чувстват, че не са сами, Алиса!...

    Лудият Шапкар седна до Алиса, хвана нежно ръката й между своите и се загледа в ярките светлини и шумното празнуващо множество, което тя обгръщаше с искрящ поглед. Ръцете му бяха толкова меки и топли, че й създаваха усещане за дом.

- Хората имат нужда, да чувстват и да вярват, че са част от нещо по-голямо и по-могъщо! - продължи той тихо.

   Дълбокият му плътен глас звучеше толкова топло, нежно и успокояващо, че я караше, да забрави всичко друго! 

Тя забрави чувството на вина и разочарованието от случилото се! Забрави своите притеснения, за онова, което предстоеше! Забрави всичко друго! И за нея съществуваше само тук и сега! Само този миг в който сякаш потъваше и се разтапяше в мекотата на този глас, като в прегръдка!

- Хората искат свобода, но се страхуват, да застанат зад изборите си и да поемат отговорност за последствията! Страхуват се, да се изправят сами пред предизвикателствата! А отговорността, се размива в тълпата!

   Повечето от нас имат нужда, да бъдат приети и се страхуват, да не бъдат отхвърлени! И за това, най-често се стараят, да оправдаят очакванията на силните и отстъпват пред натиска на мнението мнозинството. Дори, да осъзнават, че то е погрешно.

    За това, повечето хора се страхуват от онези, които имат смелостта, да бъдат себе си и да се открояват! От онези, които имат собствено мнение, кураж, да поемат отговорност и да действат, дори въпреки обстоятелствата!

   Алиса погледна към Лудия Шапкар. Обикновено изпълненото му сякаш с електричество тяло, сега излъчваше някакво вътрешно спокойствие и умиротворение. Въпреки това, звездите сякаш се отразяваха в очите му.

Този чудат мъж, с ексцентричен вид, непокорна огнена коса и искри в очите, който може би за често леко фриволното му поведение повечето хора бяха склонни, да не вземат много на сериозно, за нея се беше превърнал в много повече от най-близък приятел. Беше нещо повече от нейно второ семейство и духовен наставник. Въпреки, че Света на Чудесата беше пълен с всевъзможни магични същества, Лудият Шапкар се открояваше от всички, като цветен пастелен акцент.е Той беше като откровение свише.

- Хората имат нужда от герои! От водачи, в които да припознаят себе си и своите идеали и неосъществени мечти! Хора, които да им дават надежда,че и те биха могли да успеят! Имат нужда от хора, които, да поемат отговорност, за тях и да има дават сигурност, и които да следват!

Но тълпата винаги изпитва смесени чувства, към всеки който "блести"! Тя едновременно може, да го боготвори и да го мрази и да му завижда. Може едновременно, да го товари с всички отговорности и всички свои очаквания, и да прехвърля върху него гнева, разочарованието и ненавистта към себе си, за собствената си слабост...

И често много лесно "осанна" може, да се превърне в "разпни го"! И тълпата, да принесе героя си, в жертва буквално!

Въпреки всичко, ти не се страхувай, да бъдеш себе си, Алиса!

Но бъди готова, да те мразят, за това, което си!

И не спирай, да вярваш, че ще има макар и малцина, които ще те обичат, пак именно заради това!

Те са важните❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

- Няма как, да израснем като уверени в себе си възрасти, Алиса! - каза Лудият Шапкар. 

Ако като деца в живота ни не е имало някой, който да ни покаже, че нещо у нас има стойност и сме важни!... Ако не е имало някой който, да ни даде поне глътка любов, без условия... Някой който, да направи за нас поне малко добро без, да чака отплата... Ако в живота ни като деца не е имало някой който, да покаже към нас поне шепа нежност и грижа и да ни покаже, че сме ценни за него!... Няма как!...

Освен, ако нечии опити, да смачкат все още неукрепналото ни Его, не са натиснали "бутона" на инстинкта ни, за самосъхранение толкова силно, че да мобилизираме всичките си вътрешни сили и енергия, срещу тези опити, да ни пречупят и да докажем на себе си, че сме много повече от това, в което се мъчат, да ни превърнат или да ни внушат, че сме.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

сн. Pinterest 

СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ...

- Страданието е път, Алиса.

И до къде, ще ни отведе този път, зависи единствено от нас самите.

Защото всяка крачка е важна!

Може, да ни отведе (дай Боже), до катарзис. Може, да е и още по-далеч - до положителна промяна и израстване!...

Така говореше Лудият Шапкар, а гласът му звучеше успокояващо и дори някак напевно. А самият той излъчваше някакво спокойствие и смирение.

Но може и да е до още много спирки по този път! - продължи той.

Болката физическа и душевна е просто спирка по този път!

Междинна или крайна, изстрадана или недоизстрадана и недоизказана, зависи от нас!

Може, да е просто скръб и депресия. Може, да е търсене на отговори и... виновни! ... Може, да е гняв - необуздан и всепоглъшащ!...

Всичко зависи от начина по който ще преживеем всяка загуба и какво ще направим от скръбта и болката!🪷

Пожелавам ти смирение, вяра и кураж❗💕 

И не бъркай смирението с примирението, нито с търпение!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Пожелавам на всички ни смирение, вяра и кураж !💞

НЕ МОЖЕШ, ДА ИСКАШ ВСИЧКО ЛИ?...

 

сн. Internet 

- Е, човек не може, да иска, да има всичко!- каза унило сякаш на себе си Алиса.

- Мило дете, умът ти отново поема по грешният път! - каза Лудия Шапкар и приседна до видимо разстроената девойка. Това само по себе си, са две съвсем различни твърдения!

Не казвай на никой, особено на дете! Но най-вече на себе си:

"Не можеш, да искаш всичко!"

НЕ ! ... Човек НЕ може, ДА ИМА ВСИЧКО !

Но може , ДА ИСКА всичко!

📢Просто първо трябва, 

🎩да подреди правилно приоритетите си. 

🎩Да е достатъчно мотивирано, упорито, последователно и когато се наложи търпеливо! 

🎩Да положи всички необходими усилия! 

🎩Да е готов, да понесе отговорността и последствията, и да плати цената на успеха ! 

🎩И да се бори честно, за да го получи и задържи! 

🎩И нито за миг, да не спира, да пази ценностите, морала си и достойнството си! 

📢Защото две са нещата, от които се ражда Промяната - Любопитството и Желанието !

И те съвсем НЕ са задължително свързани само и единствено с придобиването и притежанието! Ако ги води Любовта, искането всъщност е свързано с даване!

📢За това, ИСКАЙТЕ❗Не се страхувайте❗

ИСКАЙТЕ с всички сили и вложете цялото си сърце, разум, воля и компетенции, за да го постигнете и задържите ❗❤️

📢Но помнете, сбъдването на всяко желание изисква ресурси! И най-ценният и необратим от тях е Времето! За това, можете, да искате всичко! Но, НЕ можете, да имате всичко ❗ И трябва, да избирате много внимателно целта пред себе си❗❤️

🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

МОЖЕШ САМО, ДА ДАДЕШ ТОВА, КОЕТО НОСИШ У СЕБЕ СИ И НАИСТИНА ИМАШ ЖЕЛАНИЕ, ДА РАЗДАВАШ...

   

   - Тъжно ми е, за Червената Кралица! - Каза Алиса и лицето и изразяваше истинска болка. 

  - Мисля, че тя е един много нещастен и ожесточен от самотата човек! 

   -  Можеш, да покажеш на изгубилия себе си посоката, Алиса. - Каза Лудият Шапкар и й подаде красива копринена кърпичка с извезани със златна нишка инициали.

- Можеш, да дадеш на изгубеният цел и да му покажеш пътя... - продължи той.

- Можеш, да му покажеш стъпките, през които трябва, да мине , за да успее...

Можеш, да им покажеш, какъв би могъл, да бъде крайният резултат и последствията от промяната...

Можеш, да им дадеш причини...

Но НЕ можеш, колкото и искрено, да го желаеш, да научиш някой, който не иска, да бъде научен!

- продължи Шапкаря и приседна до нея.

НЕ можеш, колкото и силно, да вярваш, да промениш истински някой, който не иска, да бъде променен...

НЕ можеш, колкото и силно и искрено, да обичаш, да накараш някого, да се почувства обичан...

Нито, да те заобича...

Не можеш, да изпълниш всичко това с истински смисъл и лична мотивация, за никой друг!...

Можеш само, да дадеш това, което носиш у себе си и сам желаеш, да раздаваш!

Почти няма човек, който, да не носи нещо ценно у себе си! Но дори ти, да го виждаш!... Дори и НЕ САМО ти, да го виждаш, ако той не може или не иска, да го види!... Ако той, не повярва!... Ако той, не пожелае сам, да го развие! Ти не можеш, да го направиш вместо него!...

Това е, НЕГОВИЯТ път и неговият избор!...

Всеки трябва, да пожелае и да го извърви сам!...

Ти можеш, да дадеш шанс, да създадеш оптималните условия и усещането, че ще си винаги там, въпреки всичко... И да чакаш!...

Защото можеш, да накараш някой, да се държи различно, за известно време, Алиса. Но не можеш, да го промениш, ако той сам не пожелае промяната!

Желанието за промяна често е предизвикано или вдъхновено отвън, но може да се роди само в сърцето ни, Алиса! Запомни това!

27 април 2023

🎩"Рошавите мисли на Лидия Шапкар"🧤 

ДА СЕ ПРЕВИЕШ БЕЗ, ДА СЕ ПРЕЧУПИШ ❗

Наскоро приятел ме попита: защо дори, да сме твърди, непоклатими и силни, понякога сме толкова нежни, крехки и раними?... 

Защо ли? 🤔 

Защо закаленото желязо е твърдо, но толкова крехко?... 

Защото е загубило способността си, да се огъва! 💞 Освен това, колкото по-дълго е изложено на сурови външни въздействия и най-твърдото желязо може, да бъде разядено от ръжда. Особено, ако сме нехайни и не се грижим за него! 

С душата е същото.

За това, не вярвайте безрезервно на приказките за "каленият характер" !

Твърдостта е важна, но най-важното умение е, да се превиеш, без да се пречупиш!

Желязото е по-твърдо от бамбука, може дори да го пререже! Но бамбук може да устои много по-добре на външните въздействия. И дори пречупен или прерязан, може отново, да израстне, още по жилав.

Докато закаленото желязо пречупено веднъж, се поправя изключително трудно. Почти невъзможно! 

И никога НЕ е същото!

Ако все още, някой се съмнява в свойствата и качествата на бамбука, ще ви припомня, че самурайските бамбукови мечове шинай били не по-малко опасни и смъртоносни от кованите и закалени стоманени мечове, когато са в ръцете на опитен боец.

 Самурайският меч се считал за един от висшите символи на сила, чест и власт. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Японците считат, че заедно със свещеното огледало и огърлицата от яспис меча е едно от трите най-ценни съкровища пред които хората се прекланят. За тях меча е, олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта.

За това, от отношението на самурая към неговият меч и екипировка съдели за отношението му към себе си и към своята духовна и бойна практика, като например Кендо.

Та толкова, за твърдостта и нежността! 

Защото истински важното и красивото на Душата е нейното богатство, пластиност и възможност за израстване, и в хармонията между бурята и огъня! 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤

📣16 ноември - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА❗🧑‍🤝‍🧑💞👩🏼‍🦯👨‍🦽

Свикнали сме с максимата

"Според делата им, съдете!"

Никога обаче, не прибързвайте! 

Не всеки, който ви наранява, ви е враг.

И не всеки, който търси компанията ви и ви аплодира, 

е ваш приятел.

Кълвачът наранява дървото, но го спасява от най - големите му врагове, а птиците и гъсеничките, живеят в клоните му, но просто, за да се прислонят от вятъра, да ползват клонките му, за гнездата си и да се хранят, с листата му. Те не искат, да наранят дървото! Но ако станат твърде много могат, да го унищожат! 

За толерантността и истинското приемане са нужни, шанс, търпение и разбиране! И най-вече, Човеколюбие! 

Само децата, приемат спонтанно и безусловно! И то преди, да са обременени с предразсъдъците на възрастните! 💞

Това НЕ е празник ❗🎉

Това е просто, още едно от десетките напомяния, КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИНАГИ❗💞

ПОДАРЕТЕ НА НЯКОИ, ВНИМАНИЕ И ВРЕМЕ, СПОДЕЛЕНОСТ И ЧУВСТВО, ЧЕ Е ЗНАЧИМ И ОЦЕНЕН❗Защото ако НЕ е по задължение, ще донесе радост и удовлетворение и на двама ви ❗ 💝

🎩 🧣"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

Въпреки всичко , грей и огрявай! Но помни, че не можеш, да огрееш всички!...

 

Сн. Pinterest 

- Но, нали всички хора имат нужда от светлина и топлина в живота си!?

 Алиса гледаше палавите огнени езици излизащи от огнището, които сякаш се опитвага, да близнат нощното небе и запленяващият танц на искеите над тях, всяка от които намираше своя собствен път и причудлива хореография, извисявайки се към звездите. Сякаш искаше, да се присъедини към тях. 

 - Мило дете, живота обикновено се заражда в мрак. Но е резултат от топлината на любовта и без тази топлина и без светлина, не може, да съществува. - почти прошепна Лудият Шапкар. Сякаш не искаше, да изплаши танцуващите огнени искри във тяхното свещенодействие.

Живота ни е, като пламъче на свещ - даден ни е само веднъж! - продължи той. 

Можем, да използваме дарът на живота, който ни е даден или за да осветим собственият си път и да стоплим хората, които обичаме, или ще изгорим, за да стоплим другите. Кой път ще изберем е въпрос на личен избор, за всеки от нас!... Помни обаче, че осветявайки собственият си път, разпръскваме мрака и за всички хора, които срещаме по него!... Но това не може, да стане ако само мъждукаме... Огън, който само тлее, не топли и не свети. Но огън който гори силно, няма как да гори прекалено дълго! 

Въпреки всичко , грей и огрявай! 

Но помни, че не можеш, да огрееш всички!...

Из 🎩"Рошавите мисли, 

на Лудия Шапкар" 🧤

Едно от нещата, които най-трудно се лекуват е ПРЕЧУПЕНАТА ЧОВЕЧНОСТ ❗💔

 

И не забравяйте,

Едно от нещата, които най-трудно се лекуват е ПРЕЧУПЕНАТА ЧОВЕЧНОСТ ❗💔

Човечността е красиво, но нежно цвете!

Нуждае се от грижи!

Не я ли поливаш редовно и достатъчно, изсъхва!

Човечността е част от връзката ни с Божествената искра у нас!

Рутината, апатията и негативизма я задушават и убиват! И тогава у хората взема връх човешкото!... А, сме създадени от кал!

Така че нека не забравяме, да се грижим за Човечността у нас❗🙏💞🙏

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

НЕ ГУБИ ВЯРА В ДОБРОТО И В ХОРАТА, АЛИСА❗ НИТО, В ДОБРОТО У ХОРАТА ❗💞...

сн. Pinterest 

 

Алиса приседна на едно повалено дърво, без да може да откъсне поглед от случващото се. После зарови ръце в косата си и почти простена:

- Наистина ли, хората са толкова безсърдечни!?...

Лудият Шапкар приседна тихо до нея и я обгърна бащински с ръка, през раменете:

- Хората са такива, каквито са Алиса. Не ги съди! Човешката душа е вечно бойно поле между божествената ни същност и човешката ни природа. Бог винаги протяга ръка към нас, но наш остава избора дали, да я поемем или не... И човешката природа все по-често взема връх над Човечността!

Въпреки това, аз продължавам, да се опитвам, да остана оптимист, - сякаш размишляваше на глас Шапкара, - но хората започват все по-често, да ми показват, че не смеха и чувството за хумор са единственото, нито най-важното, което ги отличава от животните!... Далеч не толкова лицеприятни качества като лицемерие, коварство, завист и алчност излизат на преден план и вземат връх над мислите и действията им!

- Но ти не губи вяра в Доброто и в хората, Алиса! Нито в доброто у хората!... Продължавай, да се грижиш за него и да го отглеждаш в себе си! И продължавай, да го раздаваш!...

И то, макар и не винаги, ще се връща обратно при теб! Това е пътят. 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤

ИМА ЕДНИ ХОРА, КОИТО...

 

В живота ни има едни хора, които са малко на брой, но оказват най-значимо влияние върху нас и върху него❗

Заради тях :

- Плачем, по-тихо;

- Усмихваме се, по-широко;

- Препъваме се и падаме, по-рядно ;

- Изправяме се, по-бързо;

- Познаваме се, по-добре ;

- Съмняваме се, по-малко;

- Доверяваме се и Вярваме в Доброто 

и в Хората повече;

- Обичаме, по-сърдечно;

- Прощаваме, по-великодушно;

- Приемаме, по-толерантно;

- Гледаме на чуждата болка, 

по-състрадателно

- Преценяваме, по-внимателно;

- Разсъждаваме, по-трезво;

- Действаме, по-уверено ;

- Съдим, по-обективно и справедливо;

- Помагаме, по-безкористно и безусловно;

- Благодарим, по-чистосърдечно;

- Преследваме целите си, по-упорито и всеотдайно ;

- Отчайваме се, по-незначително ;

- Творим и надграждаме, по-вдъхновено и

ЖИВЕЕМ, ПО-ПЪЛНОЦЕННО❗💙

 

Наричаме ги ПРИЯТЕЛИ❗💞

Благодарим ви, че ви има ❗💙🙏💙

Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега!

 

- Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, Алиса! - каза Лудият Шапкар.

Но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега! Защото утре нещата може, да са други.

Често в търсене на щастието си, недооценяваме това, което имаме и попадаме в капана на "не ми е достатъчно"! Защото в представите ни, замъглени от различни идеалистични самозаблуди, то - щастието е нещо повече ❗

Желанието само по себе си е нещо много полезно. То ни подтиква, да излезем от зоната си на комфорт и да не спирме, да търсим. А в търсенето и промяната, човек израства. 

Но когато живеем повече в Утре-то, отколкото Днес. Когато сме фокусирани върху онова което нямаме и подминаваме това, което вече имаме с пренебрежение, приемайки го, за даденост...  Тогава Господ, Провидението, Съдбата или както искаш го наречи, дава отговор на копнежите ни! Но го дава така, че да ни разтърси толкова силно, че да може да отвори очите ни от тези самозаблуди и да разберем, че не от това сме имали нужда и сме държали щастието в ръцете си, но сме го подминали, омаяни от самозаблудите си. Като моряк, омагьосан от пагубната смъртоносна песен на сирена!

Така че скъпа моя приятелко, живей Днес! Сбъдвай Днес! Споделяй Днес! 

И по-доброто Утре, ще дойде само!

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

За Обичта с Главна буква...

- А как разбираш, че някой те обича Истински, с онази Обич с Главна буква, която всички копнеят и възпяват поетите!? - каза Алиса, а лицето и цялото й същество излъчваха някакво вътрешно напрежение и трепетно очакване❗

- УСЕЩАНЕТО и Разбирането, че обичаме и че сме обичани, са две различни неща, Алиса❗- каза Лудият Шапкар. 

Казват, че жените обичат с ушите, а мъжете, с корема!...

Това е само шеговит поглед върху част от истината. 

Разбираме, че ни обичат, когато разсъждаваме върху отношението и думите на някой друг, към нас и върху личните усещания, които всичко това предизвиква у нас.

Но Усещането... чувството, че си обичан е водещо, с него се раждаме!... Дори новороденото усеща Любовта на майката и й се наслаждава! Без да има никаква нужда, да я разбира! 

Защото тази любов, го връща към онова изначално състояние на висше блаженство, комфорт, сигурност и спокойствие, в майчината утроба! Вероятно, именно към това състояние се стремим и търсим несъзнателно през целият си жовот!?... 

Разбирането идва, доста по-късно, с осъзнаването,обаче!... А при много хора, изобщо не идва! 

Усещането, за спокойствие и сигурност, усещането, че не сме сами, че сме приети, че сме значими и важни, които ни дават чуждото внимание и грижа, са в основата на Усещането, че сме обичани. Защото Обичта е в основата си Грижа❗

Истинското Усещане за любов идва, когато са "наситени" всичките ни сетива❗

Тогава и сърцето и разумът ни СА ПЪЛНИ и се чувстваме цели и завършени❗💛

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

НЕ БЪРКАЙ СМИРЕНИЕТО С ТЪРПЕНИЕ И ПРИМИРЕНИЕ

 

 -  Нима трябва, да се примирим с всичко това!? - прошепна тихо Алиса, която изглеждаше леко объркана, но по лицето й личеше, че е на гребена на вълната от силни емоции. 

 - Не бъркай смирението с търпение, мило дете! - каза наставнически Лудия Шапкар. Още по-малко, с примирението.

- Търпението е умение, да подтиснеш собствените си чувства и да отложиш собствените си потребности, нужди и желания!.. За известно време. Търпението може, да е рожба на Смирението, но по-често е рожба на Страха и на вътрешната ни потребност, да се впишем и да не бъдем отхвърлени. И границата между двете е, тънката червена линия между Искам(в смисъл на Съм) и Трябва.

В първият случай сме завършени и цели, ясно осъзнаваме и сме уверени в собствената си стойност, възможности и значение. Така никой и нищо не може, да ни извади от вътрешното ни равновесие и хармония. Защото не е нужно, да доказваме нищо нито на себе си, нито на когото и да било. - продължи той, тихо и спокойно. 

Във вторият случай, тази вътрешна увереност и спокойствие липсват и изпитваме постоянна вътрешна потребност, да ги демонстрираме и да се себе доказвам, но често нямаме куража, да направим! 

Защото Търпението изисква контрол. А когато липсва сигурност, контролът предизвиква вътрешни съпротиви и напрежение. Точно както във физиката, всяко външно въздействие, предизвиква вътрешно такова... Тук обаче времето оказва допълнително влияние и е нужен все по-голям външен натиск, за да удържи вътрешното напрежение...

Смирението е път, Алиса. Пътят към Умиротворението, чрез Приемане ! Приемане на истината, фактите и нещата такива, каквито Са, въпреки осъзнатата сила, да им се противопоставиш! 

Примирението е от другата страна. То е загуба на пътя и на желанието ни, да вървим! 

То е Отчаяние и отказ от действие, заради загуба на смисъл, перспектива и алтернативи!

Смирението е житейска нагласа. То е Мъдрост. 

Така че научи се, да си по-смирена❗🙏

🎩"Рошавите мисли, 

На Лудият Шапкар"🧤

МАГИЯТА ЛИ....

 

МАГИЯТА ЛИ?... 

  - Магията ли?.. Разбира се, че Тя съществува! - отговори Лудият Шапкар, на въпросителният поглед на Алиса. Наречи го вълшебство, магия, чудо или както искаш, но съществува! Няма обаче нищо общо с вълшебни пръчици, цилиндри, плащове, магьоснически шапки или други ефектни атрибути. И въпреки, че несъваршените ни сетива, често приемат, за магия обикновени фокуси, истинската магия съществува. - продължи загадъчно Шапкаря. Съществува на всякъде около нас, като се проявява в три основни измерения :

 - Магия на Живота, с която започва същесвуването си всичко живо

 - Магията на сърцето или на любовта. благодарение на която се полагат основите на живота и всичко градивно

 - Магията на разума или магия на въображението. Която ражда в представите ни нови светове и измерения, отвъд границите на познатото. И заедно с магията на любовта съгражда, преминава тези граници и откривателстава❗💖 

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ДА ДОКОСНЕШ ЗВЕЗДИТЕ...

 

 сн. Internet 

 - За да докоснеш звездите са нужни две неща. - Каза Лудият Шапкар докато с Алиса гледаха нощният звездопад.

Нужно е:

✨Да си здраво стъпил на земята

✨ и Да можеш, да летиш в облаците

И ако сега си мислиш, че са взаимно изключващи се, НЕ СТЕ ПРАВА!

Допълват се!

И ти, притежаваш и двете. Макар все още, да не го осъзнаваш.

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

Истинската любов е сляпа, за дребните несъваршенства!

 

И тогава Спяща Красавица разбра две неща:

  👑 Че не й е нужен принц🤴 , за да й отвори очите. А човек, който е вече прогледнал...

  👑 И че ако си отворил сърцето си, за любовта към хората и очите си, за доброто и истински важното, красотата няма значение, за да покориш всеки истински достоен принц!

Защото истинската любов е сляпа, за дребните несъваршенства!

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ЦАРИЦИТЕ И ПЕШКИТЕ

сн. Internet 

- Понякога се чувствам, като най-обикновена пешка♟, в чужда партия Шах. - каза Алиса

- Пешката, - скъпа моя е най-силната фигура,

не просто, защото може, да стане Царица. - отвърна Лудия Шапкар. 

И не просто, защото има цел и върви само напред. 

А защото има свободата на избора и волята, да стане ВСЯКА ДРУГА ФИГУРА, която пожелае(освен цар)❗

А това, е много по-важно. 💙

И защото може да направи истинска саможертва.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ВИДИМОТО И НЕВИДИМОТО С ПРОСТО ОКО...

сн. Internet

 - Скъпо дете, - каза Лудият Шапкар и с едната си ръка, хвана ръката на Алиса, а с другата избърса една сълза блестяща на крайчеца на миглите й. 

Все още не вярваш достатъчно в себе си и отдаваш твърде много значение, на думите на околните...  Все още не си осъзнала истинската си сила, Алиса. Все още се луташ и търсиш мястото си в Света и своя път. Също като грозното патенце, което страдало и мечтаело, да стане лебед.

А за всяко грозно патенце, най-ценното, което трябва да научи е, че очевидното се моделира много по-лесно от невидимото с "просто око"! - продължи Лудият Шапкар.

Алиса го погледна въпросително.

- Не случайно се казва, невидимо с ПРОСТО око. - продължи Шапкаря. Защото макар, да се моделира и открива много по-трудно, именно то е истински важното! 

И не е за всеки!

Само за онези, които могат наистина, да го оценят по достоинство❗

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

НИЩО В ЖИВОТА НЕ Е СЛУЧАЙНО

 

- Нищо в Живота не е случайно, Алиса! - каза Лудия Шапкар и хвърли едно камъче в езерото... То отскочи няколко пъти, оставяйки след себе си, гонещи се един друг, нарастващи концентрични кръгове във водата и едва тогава, се успокои и потъна. 

- Видя ли това камъче?.. Точно като него, всяко нещо което правим, оставя своите следи, около нас и носи своите последствия! И всичко, което ни се случва, има своята причина!... И високия връх, който трябва, да изкачим... И пропастта, през която трябва да намерим брод... И препъни камъка на пътя ни... Дори малкото камъче, което ни е влязло във обувката!... Всичко има своя смисъл!  Стига, да имаме очи, да го видим!...

За това, трябва да се научим, да сме благодарни, за всяко нещо с което се срещаме по житейския си път, защото нищо не е случайно!🙏

✨ Някои от тях идват, за да ни извадят от летаргията на рутината!

✨Други, за да ни напомнят, че не сме непогрешими!

✨Трети, за да ни направят по-добри, по-мъдри, по-мобилизирани!

✨ Четвърти, за да ни върнат отново вярата в Доброто у нас самите и у хората изобщо!

И колкото по-добре сме научили този урок... Колкото са по-широко отворвни очите ни, за случващото се... и колкото повече сърце влагаме в нещата, които правим... толкова по-дълбоки и трайни следи, ще оставяме след себе си. И толкова повече хора, ще запазазят този спомен, като нещо ценно и може би,... ще ни бъдат благодарни, че сме им помогнали, да разберат по-добре или да променят живота си❗...
                            🎩🧣🧤

27. 03.2021

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤