ДА СЕ ПРЕВИЕШ БЕЗ, ДА СЕ ПРЕЧУПИШ ❗

Наскоро приятел ме попита: защо дори, да сме твърди, непоклатими и силни, понякога сме толкова нежни, крехки и раними?... 

Защо ли? 🤔 

Защо закаленото желязо е твърдо, но толкова крехко?... 

Защото е загубило способността си, да се огъва! 💞 Освен това, колкото по-дълго е изложено на сурови външни въздействия и най-твърдото желязо може, да бъде разядено от ръжда. Особено, ако сме нехайни и не се грижим за него! 

С душата е същото.

За това, не вярвайте безрезервно на приказките за "каленият характер" !

Твърдостта е важна, но най-важното умение е, да се превиеш, без да се пречупиш!

Желязото е по-твърдо от бамбука, може дори да го пререже! Но бамбук може да устои много по-добре на външните въздействия. И дори пречупен или прерязан, може отново, да израстне, още по жилав.

Докато закаленото желязо пречупено веднъж, се поправя изключително трудно. Почти невъзможно! 

И никога НЕ е същото!

Ако все още, някой се съмнява в свойствата и качествата на бамбука, ще ви припомня, че самурайските бамбукови мечове шинай били не по-малко опасни и смъртоносни от кованите и закалени стоманени мечове, когато са в ръцете на опитен боец.

 Самурайският меч се считал за един от висшите символи на сила, чест и власт. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Японците считат, че заедно със свещеното огледало и огърлицата от яспис меча е едно от трите най-ценни съкровища пред които хората се прекланят. За тях меча е, олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта.

За това, от отношението на самурая към неговият меч и екипировка съдели за отношението му към себе си и към своята духовна и бойна практика, като например Кендо.

Та толкова, за твърдостта и нежността! 

Защото истински важното и красивото на Душата е нейното богатство, пластиност и възможност за израстване, и в хармонията между бурята и огъня! 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤

📣16 ноември - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА❗🧑‍🤝‍🧑💞👩🏼‍🦯👨‍🦽

Свикнали сме с максимата

"Според делата им, съдете!"

Никога обаче, не прибързвайте! 

Не всеки, който ви наранява, ви е враг.

И не всеки, който търси компанията ви и ви аплодира, 

е ваш приятел.

Кълвачът наранява дървото, но го спасява от най - големите му врагове, а птиците и гъсенкците, живеят в клоните му, но просто, за да се прислонят от вятъра, да ползват клонките му, за гнездата си и да се хранят, с листата му. Те не искат, да наранят дървото! Но ако станат твърде много могат, да го унищожат! 

За толерантността и истинското приемане са нужни, шанс, търпение и разбиране! И най-вече, Човеколюбие! 

Само децата, приемат спонтанно и безусловно! И то преди, да са обременени с предразсъдъците на възрастните! 💞

Това НЕ е празник ❗🎉

Това е просто, още едно от десетките напомяния, КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИНАГИ❗💞

ПОДАРЕТЕ НА НЯКОИ, ВНИМАНИЕ И ВРЕМЕ, СПОДЕЛЕНОСТ И ЧУВСТВО, ЧЕ Е ЗНАЧИМ И ОЦЕНЕН❗Защото ако НЕ е по задължение е, ще донесе радост и удовлетворение и на двама ви ❗ 💝

🎩 🧣"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

Въпреки всичко , грей и огрявай! Но помни, че не можеш, да огрееш всички!...

 

Сн. Pinterest 

- Но, нали всички хора имат нужда от светлина и топлина в живота си!?

 Алиса гледаше палавите огнени езици излизащи от огнището, които сякаш се опитвага, да близнат нощното небе и запленяващият танц на искеите над тях, всяка от които намираше своя собствен път и причудлива хореография, извисявайки се към звездите. Сякаш искаше, да се присъедини към тях. 

 - Мило дете, живота обикновено се заражда в мрак. Но е резултат от топлината на любовта и без тази топлина и без светлина, не може, да съществува. - почти прошепна Лудият Шапкар. Сякаш не искаше, да изплаши танцуващите огнени искри във тяхното свещенодействие.

Живота ни е, като пламъче на свещ - даден ни е само веднъж! - продължи той. 

Можем, да използваме дарът на живота, който ни е даден или за да осветим собственият си път и да стоплим хората, които обичаме, или ще изгорим, за да стоплим другите. Кой път ще изберем е въпрос на личен избор, за всеки от нас!... Помни обаче, че осветявайки собственият си път, разпръскваме мрака и за всички хора, които срещаме по него!... Но това не може, да стане ако само мъждукаме... Огън, който само тлее, не топли и не свети. Но огън който гори силно, няма как да гори прекалено дълго! 

Въпреки всичко , грей и огрявай! 

Но помни, че не можеш, да огрееш всички!...

Из 🎩"Рошавите мисли, 

на Лудия Шапкар" 🧤

Едно от нещата, които най-трудно се лекуват е ПРЕЧУПЕНАТА ЧОВЕЧНОСТ ❗💔

 

И не забравяйте,

Едно от нещата, които най-трудно се лекуват е ПРЕЧУПЕНАТА ЧОВЕЧНОСТ ❗💔

Човечността е красиво, но нежно цвете!

Нуждае се от грижи!

Не я ли поливаш редовно и достатъчно, изсъхва!

Човечността е част от връзката ни с Божествената искра у нас!

Рутината, апатията и негативизма я задушават и убиват! И тогава у хората взема връх човешкото!... А, сме създадени от кал!

Така че нека не забравяме, да се грижим за Човечността у нас❗🙏💞🙏

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

Не губи вяра в Доброто и в хората, Алиса! Нито в доброто у хората!...

сн. Pinterest 

 

Алиса приседна на едно повалено дърво, без да може да откъсне поглед от случващото се. После зарови ръце в косата си и почти простена:

- Наистина ли, хората са толкова безсърдечни!?...

Лудият Шапкар приседна тихо до нея и я обгърна бащински с ръка, през раменете:

- Хората са такива, каквито са Алиса. Не ги съди! Човешката душа е вечно бойно поле между божествената ни същност и човешката ни природа. Бог винаги протяга ръка към нас, но наш остава избора дали, да я поемем или не... И човешката природа все по-често взема връх над Човечността!

Въпреки това, аз продължавам, да се опитвам, да остана оптимист, - сякаш разминаваше на глас Шапкара, - но хората започват все по-често, да ми показват, че не смеха и чувството за хумор са единственото, нито най-важното, което ги отличава от животните!... Далеч не толкова лицеприятни качества като лицемерие, коварство, завист и алчност излизат на преден план и вземат връх над мислите и действията им!

- Но ти не губи вяра в Доброто и в хората, Алиса! Нито в доброто у хората!... Продължаеай, да се грижиш за него и да го отглеждаш в себе си! И продължавай, да го раздаваш!...

И то, макар и не винаги, ще се връща обратно при теб! Това е пътят. 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤

ИМА ЕДНИ ХОРА, КОИТО...

 

В живота ни има едни хора, които са малко на брой, но оказват най-значимо влиение върху нас и върху него❗

Заради тях :

- Плачем, по-тихо;

- Усмихваме се, по-широко;

- Препъваме се и падаме, по-рядно ;

- Изправяме се, по-бързо;

- Познаваме се, по-добре ;

- Съмняваме се, по-малко;

- Доверяваме се и Вярваме в Доброто 

и в Хората повече;

- Обичаме, по-сърдечно;

- Прощаваме, по-великодушно;

- Приемаме, по-толерантно;

- Гледаме на чуждата болка, 

по-състрадателно

- Преценяваме, по-внимателно;

- Разсъждаваме, по-трезво;

- Действаме, по-уверено ;

- Съдим, по-обективно и справедливо;

- Помагаме, по-безкористно и безусловно;

- Благодарим, по-чистосърдечно;

- Преследваме целите си, по-упорито и всеотдайно ;

- Отчайваме се, по-незначително ;

- Творим и надграждаме, по-вдъхновено и

ЖИВЕЕМ, ПО-ПЪЛНОЦЕННО❗💙

 

Наричаме ги ПРИЯТЕЛИ❗💞

Благодарим ви, че ви има ❗💙🙏💙

Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега!

 

- Не спирай, да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си, Алиса! - каза Лудият Шапкар.

Но цени и се радвай на това, което имаш Днес.. Тук и Сега! Защото утре нещата може, да са други.

Често в търсене на щастието си, недооценяваме това, което имаме и попадаме в капана на "не ми е достатъчно"! Защото в представите ни, замъглени от различни идеалистични самозаблуди, то - щастието е нещо повече ❗

Желанието само по себе си е нещо много полезно. То ни подтиква, да излезем от зоната си на комфорт и да не спирме, да търсим. А в търсенето и промяната, човек израства. 

Но когато живеем повече в Утре-то, отколкото Днес. Когато сме фокусирани върху онова което нямаме и подминаваме това, което вече имаме с пренебрежение, приемайки го, за даденост...  Тогава Господ, Провидението, Съдбата или както искаш го наречи, дава отговор на копнежите ни! Но го дава така, че да ни разтърси толкова силно, че да може да отвори очите ни от тези самозаблуди и да разберем, че не от това сме имали нужда и сме държали щастието в ръцете си, но сме го подминали, омаяни от самозаблудите си. Като моряк, омагьосан от пагубната смъртоносна песен на сирена!

Така че скъпа моя приятелко, живей Днес! Сбъдвай Днес! Споделяй Днес! 

И по-доброто Утре, ще дойде само!

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

За Обичта с Главна буква...

- А как разбираш, че някой те обича Истински, с онази Обич с Главна буква, която всички копнеят и възпяват поетите!? - каза Алиса, а лицето и цялото й същество излъчваха някакво вътрешно напрежение и трепетно очакване❗

- УСЕЩАНЕТО и Разбирането, че обичаме и че сме обичани, са две различни неща, Алиса❗- каза Лудият Шапкар. 

Казват, че жените обичат с ушите, а мъжете, с корема!...

Това е само шеговит поглед върху част от истината. 

Разбираме, че ни обичат, когато разсъждаваме върху отношението и думите на някой друг, към нас и върху личните усещания, които всичко това предизвиква у нас.

Но Усещането... чувството, че си обичан е водещо, с него се раждаме!... Дори новороденото усеща Любовта на майката и й се наслаждава! Без да има никаква нужда, да я разбира! 

Защото тази любов, го връща към онова изначално състояние на висше блаженство, комфорт, сигурност и спокойствие, в майчината утроба! Вероятно, именно към това състояние се стремим и търсим несъзнателно през целият си жовот!?... 

Разбирането идва, доста по-късно, с осъзнаването,обаче!... А при много хора, изобщо не идва! 

Усещането, за спокойствие и сигурност, усещането, че не сме сами, че сме приети, че сме значими и важни, които ни дават чуждото внимание и грижа, са в основата на Усещането, че сме обичани. Защото Обичта е в основата си Грижа❗

Истинското Усещане за любов идва, когато са "наситени" всичките ни сетива❗

Тогава и сърцето и разумът ни СА ПЪЛНИ и се чувстваме цели и завършени❗💛

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

НЕ БЪРКАЙ СМИРЕНИЕТО С ТЪРПЕНИЕ И ПРИМИРЕНИЕ

 

 -  Нима трябва, да се примирим с всичко това!? - прошепна тихо Алиса, която изглеждаше леко объркана, но по лицето й личеше, че е на гребена на вълната от силни емоции. 

 - Не бъркай смирението с търпение и примирение, мило дете! - каза наставнически Лудия Шапкар. Още по-малко, с тъпението.

- Търпението е умение, да подтиснеш собствените си чувства и да отложиш собствените си потребности, нужди и желания!.. За известно време. Търпението изисква контрол. А контролът, предизвиква вътрешни съпротиви и напрежение. Точно както във физиката, всяко външно въздействие, предизвиква вътрешно такова... Тук обаче времето оказва допълнително влияние и е нужен все по-голям външен натиск, за да удържи вътрешното напрежение...

Смирението е път. Пътят към Умиротворението, чрез Приемане ! Приемане на истината, фактите и нещата такива, каквито СА!

Примирението е от другата страна. То е загуба на пътя и на желанието ни, да вървим! 

То е Отчаяние и отказ от действие, заради загуба на смисъл, перспектива и алтернативи!

Смирението е житейска нагласа. То е Мъдрост. 

Така че научи се, да си по-смирена❗🙏

🎩"Рошавите мисли, 

На Лудият Шапкар"🧤

МАГИЯТА ЛИ....

 

  - Магията ли?.. Разбира се, че Тя съществува! - отговори Лудият Шапкар, на въпросителният поглед на Алиса. Наречи го вълшебство, магия, чудо или както искаш, но съществува! Няма обаче нищо общо с вълшебни пръчици, цилиндри, плащове, магьоснически шапки или други ефектни атрибути. И въпреки, че несъваршените ни сетива, често приемат, за магия обикновени фокуси, истинската магия съществува. - продължи загадъчно Шапкаря. Съществува навсякъде около нас, като се проявява в три основни измерения :

 - Магия на Живота, която започва същесвуването си всичко, живо

 - Магията на сърцето или на любовта. благодарение на която се полагат основите на живота и всичко градивно

 - Магията на разума или магия на въображението. Благодарение на която Която заедно с магията на любовта съгражда, преминава граници и откривател става! 💖 ❗

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ДА ДОКОСНЕШ ЗВЕЗДИТЕ...

 

 сн. Internet 

 - За да докоснеш звездите са нужни две неща. - Каза Лудият Шапкар докато с Алиса гледаха нощният звездопад.

Нужно е:

✨Да си здраво стъпил на земята

✨ и Да можеш, да летиш в облаците

И ако сега си мислиш, че са взаимно изключващи се, НЕ СТЕ ПРАВА!

Допълват се!

И ти, притежаваш и двете. Макар все още, да не го осъзнаваш.

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

Истинската любов е сляпа, за дребните несъваршенства!

 

И тогава Спяща Красавица разбра две неща:

  👑 Че не й е нужен принц🤴 , за да й отвори очите. А човек, който е вече прогледнал...

  👑 И че ако си отворил сърцето си, за любовта към хората и очите си, за доброто и истински важното, красотата няма значение, за да покориш всеки истински достоен принц!

Защото истинската любов е сляпа, за дребните несъваршенства!

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ЦАРИЦИТЕ И ПЕШКИТЕ

сн. Internet 

- Понякога се чувствам, като най-обикновена пешка♟, в чужда партия Шах. - каза Алиса

- Пешката, - скъпа моя е най-силната фигура,

не просто, защото може, да стане Царица. - отвърна Лудия Шапкар. 

И не просто, защото има цел и върви само напред. 

А защото има свободата на избора и волята, да стане ВСЯКА ДРУГА ФИГУРА, която пожелае(освен цар)❗

А това, е много по-важно. 💙

И защото може да направи истинска саможертва.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ВИДИМОТО И НЕВИДИМОТО С ПРОСТО ОКО...

сн. Internet

 - Скъпо дете, - каза Лудият Шапкар и с едната си ръка, хвана ръката на Алиса, а с другата избърса една сълза блестяща на крайчеца на миглите й. 

Все още не вярваш достатъчно в себе си и отдаваш твърде много значение, на думите на околните...  Все още не си осъзнала истинската си сила, Алиса. Все още се луташ и търсиш мястото си в Света и своя път. Също като грозното патенце, което страдало и мечтаело, да стане лебед.

А за всяко грозно патенце, най-ценното, което трябва да научи е, че очевидното се моделира много по-лесно от невидимото с "просто око"! - продължи Лудият Шапкар.

Алиса го погледна въпросително.

- Не случайно се казва, невидимо с ПРОСТО око. - продължи Шапкаря. Защото макар, да се моделира и открива много по-трудно, именно то е истински важното! 

И не е за всеки!

Само за онези, които могат наистина, да го оценят по достоинство❗

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар"🧤

НИЩО В ЖИВОТА НЕ Е СЛУЧАЙНО

 

- Нищо в Живота не е случайно, Алиса! - каза Лудия Шапкар и хвърли едно камъче в езерото... То отскочи няколко пъти, оставяйки след себе си, гонещи се един друг, нарастващи концентрични кръгове във водата и едва тогава, се успокои и потъна. 

- Видя ли това камъче?.. Точно като него, всяко нещо което правим, оставя своите следи, около нас и носи своите последствия! И всичко, което ни се случва, има своята причина!... И високия връх, който трябва, да изкачим... И пропастта, през която трябва да намерим брод... И препъни камъка на пътя ни... Дори малкото камъче, което ни е влязло във обувката!... Всичко има своя смисъл!  Стига, да имаме очи, да го видим!...

За това, трябва да се научим, да сме благодарни, за всяко нещо с което се срещаме по житейския си път, защото нищо не е случайно!🙏

✨ Някои от тях идват, за да ни извадят от летаргията на рутината!

✨Други, за да ни напомнят, че не сме непогрешими!

✨Трети, за да ни направят по-добри, по-мъдри, по-мобилизирани!

✨ Четвърти, за да ни върнат отново вярата в Доброто у нас самите и у хората изобщо!

И колкото по-добре сме научили този урок... Колкото са по-широко отворвни очите ни, за случващото се... и колкото повече сърце влагаме в нещата, които правим... толкова по-дълбоки и трайни следи, ще оставяме след себе си. И толкова повече хора, ще запазазят този спомен, като нещо ценно и може би,... ще ни бъдат благодарни, че сме им помогнали, да разберат по-добре или да променят живота си❗...
                            🎩🧣🧤

27. 03.2021

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

ЩАСТИЕТО Е, ДА СИ ДОСТАТЪЧНОТО точно за онзи, който Е ДОСТАТЪЧНОТО ЗА ТЕБ

 - Тук не е като в моя свят, каза Алиса, загледана в широката закачлива усмивка на Чешърския котарак. Там има толкова много намръщени и нещастни хора!

- Има хиляди пътища, да подминеш Щастието, малка приятелко! - каза Лудият Шапкар:

🔖Да си всичко, за всички;

🔖Да си всичко, за някой;

🔖Някой, да е всичко за теб;...

🔖Да си всичко, за..себе си... 

За това, хората често се заблуждават и го търсят в грешната посока... И естествено, остават разочаровани❗

За мен пътя към щастието  е, споделеност. 

То е, да си ДОСТАТЪЧНОТО точно за онзи,

който Е ДОСТАТЪЧНОТО ЗА ТЕБ,

за да преоткривате заедно света,

всеки следващ миг!♡

А, да!... И най-важното - Да се научите, да го цените на НАВРЕМЕ и да бъдете Благодарни!

Защото иначе, ще го изгубите❗

Пожелавам ти го, от все сърце❗💓

Понеже при много хора се случва щастието, да е егоистично и самодостатъчно! Те се опитват, да запазят за себе си. Защото вярват, че като го предпазят от ревниви очи, ще го съхранят по-дълго❗Но живота, е строг учител ❗... 

И помни, въпреки всичко щастивто НЕ Е КОНСТАНТА❗ И няма, как да бъде!... Но е въпрос, на житейска нагласа. 

То е пряко свързано с Любовта и умението ни, да споделяме и да даваме! И за разлика от граматиката, в живота Щастие е глагол, не съществително. 

                     🍀🎩🧣🧤🍀 

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤

Животът е най-строгият учител...

 

- Но защо Живота постоянно ни изпитва без изобщо, да се интересува, дали сме готови!? - въздъхна Алиса и в очите й, се четеше умора, тъга и огорчение.

Скъпа моя, каза Лудия Шапкар и сложи нежно ръка на рамото й:

Животът е най-строгият учител:

- Не пише отсъствия, но не можеш, да избягаш от уроците му

 - Не пише забележки, нито оценки, но никога не можеш, да избягаш от последствията, ако не си си научил урока

- Винаги те връща, да "преговориш уроците", които не си научил отново и отново, и те поставя на изпит, докато не ги научиш.

- Никога не се съобразява дали и колко добре си подготвен за уроците му

 - Твърде често, разбираш по какво е бил изпита, едва след като е вече минал. (а понякога и много по-късно) 

- Обикновено не знаеш каква ще е цената на урока предварително, но уроците му винаги ти излизат твърде скъпо! Особено, когато те изпрати на "поправителен" ❗ 

 - Училището му е най-продължителното, но никога не ти дава диплома. И въпреки това ти се иска никога, да не завършиш❗

За това, никога не се отказвай и не спирай, да се учиш, скъпо дете ❗ Трупай знания, опит и мъдрост! Защото те са истинският смисъл и най-голямата ти награда❗🌹

🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

ОТ СТРАХ❗💟😱

 

- Познавам това Чудовище, - каза Алиса.
Преследва ме от малка! .... Дебнеше ме в тъмното!... Криеше се в сенките!... Идваше в сънищата ми, за да ги превърне в кошмари и да ме плаши!... 

Но сега, изглежда някак различно!... По-скоро тъжно и дори самотно, отколкото страшно!...
- Значи е свършило добре работата си!, - каза Лудият Шапкар и седна до нея, слагайки ръка на рамото й.
    Виж, дете! Всеки от нас, преди да порастне има свеое лично Чудовище, което въплъщава всичките му страхове !.. Измисля го и го моделира, точно такова, каквото, ще е най-страшно за него, за да може да го накара най-много, да събете силите си, за да се бори с него!..
Някои деца, си измислят, дори по няколко! Ако страховете им са твърде много!...
Децата имат една великолепна суперсила - Въображението! То им помага, да измислят най-подходящите за себе си, най-фантастични чудовища и най-вълшебните оръжия, сили и умения, за себе си, с които да се борят с тях!... И в това  изобретяване и борба децата израстват все по-силни и по-безстрашни!... И докато побеждават един по един страховете си, смелостта и нараства, а силите на Чудовищата отслабват!... Или по-скоро, вярата на децата, че могат, да ги победят им дава самочувствие и увереност, че могат, да ги победят и ги прави по-равностойни техни противници!
Разбира се, обикновено децата са все още твърде малко, за да осъзнават всичко това!
Важното е, че ако станат уверените в себе си, сигурни във възможностите си младежи, които не се страхуват, да бъдат себе си, значи Чудовищата, които те са си измислили, като свои лични треньори, когато са били още малки, са си свършили добре работата! За това и децата вече не се страхуват от тях!... И дори могат,... да станат приятели!.. И това не е никак странно... Защото, когато с някой те свързват толкова много спомени, изпълнени с толкова много емоции, често съвсем естествено той започва, да ти става някак близък!... Започваш, да го виждаш сякаш с други очи!... И дори, понякога мъничко ти липсва!... Особено, ако самият ти си го измислил точно такъв, какъвто ри е нужен!...

- Чакай, чакай! Но нали Смелостта е, обратното на Страха! Когато е смел, човек не се страхува!, - очуди се Алиса.
- Не, Алиса!, - отговори Лудия Шапкар. Смелостта е нещо, което не се дава по рождение!... Тя всяко дете отглежда в сърцето си! И на което помага, да порастне, докато преминава през Мрачните дебри на страховете си и се бори, със своето Чудовище! Смелостта е способността, да се научиш, да постъпваш правилно!.. Да имаш лична позиция!.. Да не се отказваш, да защитаваш Истината и Правдата!... И да подкрепяш Доброто, въпреки страховете си! И е много полезна, особенно в живота ни, като възрастни!

Но се случва и така, че Некои от страховете ни, когато станат слаби и немощни, се скриват много, много на дълбоко в съзнанието ни и подсилват нашите съмнения и колебания при изборите, които правим дори като възрастни. Макар че страховете и притесненията ни тогава са много по-различни и по реални от детските!

За това Чудовищата които изобретяваме като деца, са толкова важни! 

🎩🧣🧤

ЗАЩОТО :

От страх, да не се провалим,
спряхме, да Опитваме!...

От страх, да не разбият сърцето ни,
изгубихме способността си, да Обичаме!...

От страх, да не злоупотребят с нас,
престанахме да Вярваме!...

От страх, да не ни разберат погрешно или да не злоупотребят с думите ни престанахме, да споделяме!...

От страх, да не се разочароваме,
изгубихме способността си, да Мечтаем!...

От страх, да не се заблудим,
престанахме, да търсим алтернативи!...

От страх, да не кажат, че сме слаби,
станахме агресивни!...

От страх, да не ни помислят за жертви,
се превърнахме, в най-жестоките хищници!...

От страх, да не кажат, че някой е по-добър от нас, отричаме и рушим всичко добро, създадено от други! Вместо, да съградим нещо Свое!...

От страх, да не изгубим Свободата и Правата си, изгубихме мярката и морала си, погазвайки чуждите!...

От страх, да не изгубим себе си, изгубихме Човешкото!...

От страх, да не умрем престанахме, да Живеем!...

ЗАБРАВИЛИ СМЕ,
ЧЕ СТРАХЪТ И ЧУДОВИЩАТА НЕ СА НЕЩО ИЗВЪН НАС❗
ТОЙ СА НАШАТА СОБСТВЕНА СЯНКА
И ЧЕРПЯТ СИЛИ САМО,
ОТ СОБСТВЕНАТА НИ СЛАБОСТ❗
ЕДИНАТВЕНО, КОГАТО И САМО ДОКАТО ГИ ХРАНИМ❗

ИЗПРАВИМ ЛИ СЕ ЛИЦЕ, В ЛИЦЕ С ТЯХ ОБАЧЕ, "подвиват опашка"❗🦸‍♂️

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤

Отново с няколко думи, за доверието

 

До-Верието е "първородният син" на Любовта. То е Вярата в Доброто (До(бро) Верие), като основна изначална жизнеутвърждаваща сила.

Доверието към Силният, че няма да злоупотреби със слабостта ти. И Доверието към Слабия, че няма да спекулира с Добротата ти. 

Казват, че Доверието трудно се печели. Истината е, че истински труно, се печели Доверието само, след като веднъж е било изгубено! То е най-ценния подарък, който можем да дадем някому! Но е като красив кристален съд, когато веднъж е разбито, вече е изключително трудно, да събереш всички парчета. И колкото и перфектно, да ги залепиш, вече никога не е същото.

Казват, че истинската ни стойност и сила, проличават най-добре в това, дали и как се изправяме, след като сме паднали.

Всъщност, много често те (нашата стойност и сила) проличават най-очевидно, не в моментите ни на криза, а в моментите ни на възход. В това, доколко са устойчиви и непоклатими пред Изкушението и Силата, която сме придобили, или прад втмшният натиск нашият морал, ценности и житейски принципи. Както и в Отговорността, с която се отнасяме, към гласуваното ни Доверие, да направим Правилен избор и да вземем правилното решение в полза на някой друг или група, без да очаваме отплата.

ЗА ЗМИИТЕ🐍, ПЕПЕРУДИТЕ🦋 И КРАДЦИТЕ НА ЩАСТИЕ

 

(Какво ли щеше да бъде, ако змиите можеха да летят!?...)

Сигурен съм, срещате ги все по-често-КРАДЦИТЕ НА ЩАСТИЕ!

Все повече хора разбират, че не могат да си купят щастие, но са прекалено пасивни и страхливи,за да си го направят сами!

И тогава, се опитват да откраднат в

Вашето!

Опитват се, да отровят радостта Ви!

Да смачкат гордостта Ви от постигнатото!

Да омаловажат успехите Ви!

Да се подиграят с ентусиазма Ви!..

Да посеят у вас съмнения!...

Така, смачквайки Вашият Дух и превръщайки позитивните Ви емоции, в негативни, Крадците на Щастие хранят за кратко с малки залъци ... огромното си, но мъртво Его!

Но това им носи само временната наслада, която носят всечки онези скъпи, кичозни, грандомански придобивки. И скоро, те ще си потърсят друга жертва или ще се върнат отново при Вас, ако видят че са успели да Ви парализират с отровните си думи и действия!

Защото, много по-лесно е, да откраднеш нещо чуждо, отколкото да създадеш свое❗♡

Февруари 2019

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

Притча за змията🐍 и пеперудата🦋