Навременното правилно диагностициране, е от решаващо значение, за определяне на правилната, точно балансирана и дозирана ранна интервенция по рехабилитацията на идентифицираните двигателни, неврологични и други дефицити на детето.
От ключово значение, за ефективността и успеха, в компенсирането на тези дефицити е, комплексната работа на необходимите за всеки конкретен случай специалисти - кинезитерапевти, ерго - и арт терапевти, логопеди, психолози, невролози и други специалисти (при конкрерна необходимост. Например - ортопеди, хирурзи, офталмолизи и т.н.), които изготвят индивидуален план за действие и координират взаимно работата си с детето, в процеса на неговият напредък.
За съжаление, все още на много малко места у нас, се предлага подобна комплексна специализирана подкрепа!
За това и ние, се насочихме към чужбина!
Ако сте забелязали, че при вашето дете липсват определени етапи от развитието и специалистите са потвърдили вашите опасения, то такава комплексна терапевтична работа(работа, която да е навременна и оптимално съобразена със спецификите, нуждите и потенциала на ВАШЕТО дете и правилно дозирана) основана на позитивното и подкрепящо взаимодействие е от ключово значение. Взаимодействие, което мотивира детето към активно участие и движение във възстановителният процес, за преодоляване и подобряване контрола върху спазъма, чрез играта и ерготерапевтичната работа, може да помогне на детето много по-ефективно и качествено от други "пасивни" терапевтични методики, основани на пасивен стречинг или пък от такива, основани на "стимулиране на периферната нервна система" като метода Войта, при който нормалната последователност в движенията (например протягане и хващане, изправяне и ходене), не се учат или тренират като такива, а се залага по-скоро на стимулирането на мозъка, активирайки „вродени, съхранени двигателни модели“, които след това се „експортират“, като координирани движения включващи мускулатурата на тялото и крайниците. (Предполага се, че чрез подобно повтарящо се активиране на рефлексо-подобни движения, се постига определена степен на „отключване“ или създаването на нови връзки във функционално блокираната мрежа от нерви между мозъка и гръбначния мозък).
Такива терапии обаче, освен че са много по-слабо ефективни, обикнивено са изключително болезнени и носят огромно вътрешно напрежение и дискомфорт на детето. Това от своя страна може, да формира цялостна негативна нагласа и отказ от съдействие във възстановителният процес, което е от огромно значение, за напредъка и крайният му успех.
От друга страна, при такава комплексна работа по рехабилитацията, специалистите и ерготерапевтите могат, да работят с деца по много различни видове дейности.
Ето няколко насоки, например :
- самостоятелно обслужване или дейности от ежедневието (миене на зъби, сгъване на дрехи, използване на прибори за хранене);
- координация око-ръка (писане на дъската в класната стая, преписване в бележник на това, което учителят пише на дъската);
- пространствена ориентация
- фина моторика (държане и контролиране на молив, използване на ножици);
- глобална (груба) моторика (скачане,катерене, навеждане, повдигане,цялостна стабилност на горната част на тялото)
- планиране и организиране ;
- сензорна интеграция (помага на децата със сензорно интегративна дисфункция да реагират по по-подходящ начин)
Подобно комплексно координирано екипно взаимодействие на различни специалисти с детето има много предимства. И колкото по-рано се започне, толкова по-ефективно ще бъде то. Някои деца се научават да се концентрират по-добре и да завършват работата си с повече успехи, докато други изграждат увереност в себе си вследствие на това, че се учат да изпълняват повече задачи самостиятелно, което допълнително засилва тяхната мотивация за работа.
Още нещо изключително ВАЖНО при съвместната ви работа във възстановявителният процес на вашето дете е способността, да се създаде позитивна атмосферата и позитивната мотивация, каквито витаят в клиники и центрове като "Рибем". Такава атмосвера помогнат на детето, да се чувства комфортно и подкрепяно и да желае, да съдейства активно в съвместната работа със специалистите. Защото екипността, трябва да бъде не само между самите специалисти, а и между специалистите, детето и вас, като родители. Повечето родители на деца със специфични потребности, знаят, че те са хората, които трябва да удовлетворят нуждите от непрекъсната ежедневна рехабилитация извън клиниката, тъй като е невъзможно, да живеете в нея. Така че процесът на рехабилитация на детето е и процес на остоянно учене и развитие на родителя, за подкрепа. Защото ако специалиста познава най-добре спецификата на синдромите и техниките за работа, родителя е този, който познава най-добре собственото си дете. А и в негово присъствие и участие, то се чувства най-подкрепено и мотивирано да съдейства.
Още нещо интересно по темата, свързано с ранната диагностика! ❗
