понеделник, 19 юни 2017 г.

За демоните на нашите страхове и сенките на невежеството ...

toavoidfainting.blogspot.bg



Автор: Ивайло Апостолов


      Незнанието не е порок, незнанието не е срамно!... Срамно е да не попиташ!...
Незнанието често се корени в апатията и пълната липса на желание за знание От него произлизат толкова много недоразумения и дава храна на нашите най-големи страхове.
    Когато хората общуват естествено, искрено и непринудено, като деца, без неудобство, лицемерие, предразсъдъци, няма място за страх.
Чудовищата се крият сянката на невежеството.
Сигурен съм, че ще се намерят и скептици, за които страха от така наречената” патология”  е с огромни очи,  ще кажа :
    „Скъпи приятели, пораженията от „социалната патология” могат да са много по-пагубни, както за личността, така и за обществото!!! 
    И тук не става дума за образователен ценз, или научни титли, а за социална и емоционална интелигентност, за които не съществуват учебни дисциплини. Защото по-голяма разруха от силата комбинирана с незнание, може да нанесе единствено бляскавия и образован интелект, облечен във власт, който е лишен или е с объркан ценностен модел, ощетен от страна морал, съвест и задръжки!
     Липсата на ценности, морални норми и правилни поведенчески модели , резултат от домашно насилие,  от липса на елементарно възпитание или просто неглижиране могат да превърнат едно „нормално” според стандартите на медицината дете  в истински социопат, аутсайдер и дегенерат, който не само не може по никакъв начин да се интегрира в обществото, но и може да нанесе сериозни поражения.
    Простo погледнете новините!
    Дали хората упоявали и принуждавали пенсионерите от старческият дом, да им прехвърлят имотите си за които се разшумя неотдавна, бяха интелектуални или емоционални и социални инвалиди?... Дали младежите, пребили съученика си до смърт, бяха с интелектуални и двигателни или с емоционални дефицити?... С какви точно дефицити бяха учениците, които се бяха подигравали и гаврили с момиченцето с аутизъм?....
Примерите са стотици
     За това , много моля Господа Скептици,  следващият път, когато обвинявате „различните, .. специалните деца”, че са плашещи или опасни, помислете!!!
    Помислете, преди да дръпнете детето си, от „онова .. странното”!...              
    Помислете, когато детето ви обиди или посегне, на някое „различно дете”, а вие не му направите забележка и не му обясните, че има и такива деца и те също заслужават, да бъдат уважавани!...   
    Помислете, когато учителят, полицаят или някой друг, направи уместна забележка на детето ви, за непристойното му или неуместно поведение и вие в защита на отрочето си, им налетите на скандал или дори повече!!!...
    Помислете много добре, за собствените си възпитателни методи и личен пример!!!
    Защото за огромно съжаление съвременната действителност показва, че „социалната патология” приела формата на различни поведенчески девиации, асоциално поведение или обикновено хулиганство е добила епидемиологични размери и се превръща в норма. Децата, които биват стигматизирани като „Опасно различни”, по скоро биха били опасни за себе си и биха проявили агресия, главно, ако се почувстват застрашени или тотално неразбрани..Какво е оправданието на останалите!?
    Апропо, за социалната патология, също има термини и категории.. Разликата обаче е в това, че обществото се примирява с нея и в голяма степен я толерира
    Така например, шамарът и „макаренковските методи” на дисциплиниране, от край време са естествен възпитателен прийом за българската народопсихология !.. Това обаче , че „всички го правят” не е оправдание и не значи, че е правилно!!! Както и това , че болшинството го толерира..
    За това, децата със специални потребности у нас са "специални" на заради специфичните си особености, а заради "различното" отношение на обществото, което все още не е готово да ги приеме. 
      Радващото в тази история е, че социалните нагласи в много други държави доказват, че реалността може да бъде друга.
Например , ето такава:



  Това ми дава сили , да мечтая и вяра, да продължа!!!!



Част от мен - или наръчник на приключенеца в невероятната страна на така наречените „специални деца”

По-добрата част от всеки от нас

          Това е един дневник на живота ми с по-добрата част от мен – моят прекрасен син Деян. Дневник на живота на семейството ни, отвъд условностите и рамките на диагнозата... На предизвикателствата, които са се изправяли пред нас; на това, което сме научили; което ни е притеснявало, мобилизирало, мотовирало и вдъхновявало!...
        Защото човекът е толкова сложно и уникално същество, а самият живот е толкова уникален, като природен феномен, че такава нищожна час от него като някаква категория или диагноза, в рамките на която се опитваме да го напъхаме , не може да го охарактеризира и да обясни неговата същност.  
        Ако верваме на един от най-влиятелните мислители в модерната психология Уилям Джеймс,според който,хората притежават немалкък неизползван психически и интелектуален потенциал,можем ли със сигурност да твърдим,дали нещо е дефицит,"болест"или... нещо друго!?
    Въпреки огромното си самочувствие на най-интелигентният доминиращ вид,благодарение на несъваршените си сетива,е толкова лесно да попаднем в собствените си"когнитивни капани"!

         Това е своеобразен тип "наръчник", за всеки родител, за когото, семейството, семейните ценности и най-вече децата като такива, са основен приоритет, без значение от своите специфични особености. Всеки родител , който е осъзнал, че порасналото дете е резултат от отношението на родителите, към него като най-значими за него авторитети в процеса на формиране, съзряване и подрастване на неговата личност, а взаимоотношенията и житейските му успехи като възрастен, са отражение на взаимоотношенията, които е имало в семейството му в неговото детство.
Реших да седна да пиша следващите редове, не защото съм най-добрият специалист в областта на работата със „специални деца”, нито пък за това , че съм най-добрият и примерен родител... 
         Започнах да пиша, защото вярвам, че всеки от нас има уникален опит, зрънца от който могат да бъдат полезни на някой друг, така както аз и семейството ми, сме черпили и продължаваме да черпим от опита на десетки хора, които в различни моменти от живота ни сме срещали по своя път. Нещо за което, винаги ще им бъдем безкрайно благодарни.
Това е едно едно пътешествие в света на нашите „уникални деца”, което с радост, ще споделя с вас .
          Целта на този блог е,да се опита да създаде една различна гледна точка.Доколкото е възможно,да даде алтернатива и да ни накара да се замислим.
         Бих искал, най-важният извод от тези страници, да бъде, че
НИЧИЯ УНИКАЛНОСТ не застрашава останалите хора, ако сме достатъчно запознати с онова, което я характеризира;
ако знаем, как да реагираме спрямо нея 
и ако сме толерантни,и се държим с уважение един към друг .....
Добре Дошли и На Добър Час !
💖💖💖

Деян, страда от рядка форма на вродена мозъчна аномалия и от Детска Церебрална Парализа, с тежка спастична квадрипареза
Състоянието му, допълнително се усложнява, от симптоматичната епилепсия.

Въпреки Състоянието си, Деян е много грижовен батко! Страшно много обича малкият ни син Габриел! Обича, да играят заедно и да го учи на разни неща! За това, двамата са много силно привързани един към друг! ❤

Днес обаче, след някои усложнения при влизането му в пубертета, Деян има нужда от по-адекватно лечение и рехабилитация в Турция, които да му помогнат, да стане по-самостоятелен и независим! И да може да учи, играе и общува с връстниците си и с хората, които го обичат!

Благодарим предварително на всеки, който стане съпричастен на нашата кауза и ни подкрепи Деян ! ❤

Можете , да подкрепите Деян чрез:
UniCreditBulbank BIC: UNCRBGSF 
IBAN №:BG12UNCR70001523102875
Станислава Георгиева Георгиева
В полза на Деян Апостолов


или като споделите с ваши приятели ! ❤

Дерзайте и бъдете благосливени ! ❤

Ивайло Апостолов

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...