ОСТАВАЩИТЕ ВЪПРЕКИ,... ЦЕНЕТЕ

(Посвещава се на всички онези, които успяват, да ни върнат вярата в Доброто и Човечността у хората, въпреки всичко!) 

Ценете хората, които ви помагат,

протягащи десница без условия! 

Оставащите с вас, когато се налага,

без разлика на класа, пол или съсловие. 

Оставащите Въпреки, ...( Когато 

разбягват се в ужас всички други

или снишили се притихнали в тревата

оставят ураганът, да ви брули! ) 

Онези, с идеалите и целите, 

с които гледате в една посока

ценете! Даващите!... Не жалете взелите,

които се простират "на широко"! 

Ценете лидерите, разпознайте "жертвите"!

Ценете Личностите, не "частта от масата"! 

Ценете искрените! Разпознайте лицемерните

или позьорите! Тежат на мястото си само хората със класа!

Ценете "жестовете малки ", а не думите!

Човечността не дава обещания!

Не думите спасяват от куршумите,

а тихото смирено самообладание!...

Ценете този, който ви прегръща,

Когато най-жестоко ви боли!

Който с лице към светлината ви обръща

и прави ви по малко по-добри!

Ивайло Апостолов

21.03.2024

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите не се страхувай, сине!

Пази се, от подводните течения, 

от кал, подвижни пясъци и тиня...

Пази се от прибързани решения!

От бурите не се страхувай, сине!

От лакът се пази на лицемерите!

И най-безмилостната буря, ще отмине,

но завистта помни, ще те намери!

От бурите не се страхувай, сине! 

От плевели пази се, между хората! 

И бурята не може тъй, да срине, 

както рушат тез' плевели опорите! 

От бурите не се страхувай, сине, 

а от бездушни, без морал марионетки! 

Всичко свободно, цветно и красиво, 

заключват те в малките си сиви клетки. 

От бурите не се страхувай, сине!

Защото бурята руши, но и пречиства! 

Отнася първо всичко болно и нечисто

и дава място, дух и сили, да градим! 

Ивайло Апостолов 

22.03.2024

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ...

📸 фото "Фокус" 

( На подрастващите ми мъже) 

 

Животът се изнизва между пръстите,

от вятъра отвяна шепа пясък.

И важно е, с какво ще го изпъстрите,

преди поредният провал, със трясък.

И важно е, с какво ще го запълните - 

С въпросителни, с удивителни... или пък с многоточия? ...

Колко мечти през него, ще изпълните

и в колко, ще отсъпите пред чуждото безочие! 

Колко от тях, ще погребете в мъртва почва 

от чужди предразсъдъци, очаквания... 

На колко с вас с кураж, ще сложим точка?

И колко време, ще погубите в напразно чакане?

Или пък в срам, вина и угризения, 

ще се погребваме и бавно ще умираме!

Във колко, ще намерим вдъхновение! 

И в колко път, в безпътицата, ще намираме?!... 

И важно е, след падане, как ставаме, 

Дали на паднали, ръката си подаваме? 

Как мъдро и уверено решаваме! 

Дали израстваме? Дали се извисяваме? 

Че грешките са част от всяко сбъдване. 

По-силни се прераждаме в провалите. 

Умираме, когато не помръдваме!... 

Честта си само с низост, да не каляме

е главното условие в живота, 

по пътя си към вътрешните висини и коти! 

А в пътя към поставените общи цели

внимавайте, кого със себе си сте взели! 

Защото слънцето ни потопи ли се в здрача, 

погледнем ли след себе си следите, 

ще съжалим, не за върховете неизкачени, 

а за които въобще, не сме опитали! 

И най-безценното за нас, ще бъдат дните

в които сме се чувствали най-живи. 

В които сме се чувствали честити!... 

И хора, които сме направили щастливи! 

Ивайло Апостолов 

16.03.2024

НЕ УГАСВАЙ ЛЮБОВ❗💞 -

 

сн.📸 Фото "Фокус" 

Не угасвай, любов! Заблести! 

Дръж си жива и ярка искрата!

Запали буен огън! Пламти! 

Събуди всички хора, дълбоко в сърцата!

Нека пламне Любов от Човечност, 

за вечност пожар!

Нека никога нежния зов, 

не изтлява в пепел и жар!

Само тази искра е частицата чиста божественност.

Да творим и се грижим с любов е напълно естествено. 

Да приемаме и да подкрепяме, с обич безспир, да съграждаме!...

Да се учим, да споделяме с вяра и дух

всеки ден! Тъй в Човечност отново се реждаме!

Не угасвай, любов! Заблести! 

Дръж си жива и ярка искрата!

С теб любов ти и аз, аз и ти

се пробуждаме в ние, 

с онзи спомен, че всички сме братя!

Ивайло Апостолов 

15.03.2024

ЗАВИНАГИ НЕЗАБРАВИМА

Ти пролет си разцъфваща в снега

в прегръдките на най-свирепа зима. 

Бих те нарекал с много имена,

но никога и незабележима.

Или човекът пръв да бях, когото

създаде Бог, бих дал си не реброто.

Сърцето си бих дал, без миг да се поколебая.

Защото ти за мен си и началото, и края!

Хаосът бурен, който всичко преподрежда

и нищичко не чака на готово..

Огнището ми с обич, вяра и надежда,

в което винаги се ражда нещо истинско и ново!

Коренът, който дава нова сила на крилете ми,...

И ме завръща към най-ценното и важното.

И огънят и пристана в сърцето ми, 

изпепелявано от хиляди продажници.

Не се променяй! Остани си същата!

Надграждай! Извисявай се нагоре!...

Напук на всички подлеци намръщени, 

ще устоим със теб и ще останем Хора!

Напук завистници, напук безскрупулни предатели,

Напук ножовете във гръб и изстрели от упор,

с теб ще останем същите мечтатели, 

и ще строшим зъба на всяка клевета и укор!

В сърцето ми си пролетна дъга, 

прогонваща най-злата люта зима. 

Най-нежен слънчев лъч, в най-тежката нега... 

Завинаги Незабравима❗💕

Ивайло Апостолов 

29.02.2024

ГЛАДУВАМЕ ЗА МЪДРОСТ, АВТЕНТИЧНОСТ

 

Гладуваме за мъдрост, автентичност,

преяли с информация и фалш.

Преяли с лицемерие, с отчужденост и себичност

на Егото си в самовлюбения марш... 

Мечтаещи за нечий чужд живот и

завиждащи за чуждите успехи,

сами надяваме на вратовете си хомота

на сиви копия

в безсмислена Утопия

за рицари и бляскави доспехи.

Страхуваме се смело, да решаваме,

да бъдем себе си и да се отстояваме.

В Живота си, да бъдем главният герой.

Щом срещнем риск и свирим все "отбой".

Лелеем за успех, а бягаме от отговорност

и креем бавно в зоната си на комфорт, без капка гордост.

Говорим за достойнство и за чест, 

уж в търсене на смисъл.

създали сме изкуствен интелект,

а се страхуваме, да изразим позиция

или да защитим критична лична мисъл.

И себе си изгубили във отражения

и в копия на чуждите животи, 

живеем в пълно самозаблуждение,

отрекли се от привилегията по рождение,

за свобода на избора, да изградиме своя собствен!

Така, един ден уморени от препускане

след чуждото, достигнали до края

разбираме, че да живеем всъщност сме пропуснали

и собствена черта, да начертаем.

Ивайло Апостолов

01.03.2024

Вдъхновено от Пламен Димитров

ЗАТВОРИ ТАЗИ КНИГА ❗📖

(  Романът на собственият ни живот и по-вълшебен и вълнуващ, дори от най красивата книга, написана от друг! 

Изпишете го с цялото си сърце! 💛 ) 

Затвори тази книга!Нека думите спят.

Вън светът ни намига,в своя тих кръговрат...

Няма нужда от думи.Любовта ни е храм,

в който пишем безшумни с устни своя роман

и с изгарящи пръсти, по пламтящата кожа...

Виж светът се изпъстри и главица положи

сгушен в наща прегръдка, приласкан, безметежен, 

и съвсем безтревожен, споделено-безбрежен.

Даже времето сепна се, от галопа си бесен

и до нас поприседна с тиха люлчина песен.

Затвори тази книга! В този миг помежду ни

любовта ни ни стига! Без фанфари, без думи! 

Да не будим света и заспалото време... 

В пухкава облак луната пърха с клепки и дреме.

Над заспали дървета, птици, къщи и хора, 

миг сърцата ни нека, за любов, да говорят. 

Своят танц, да танцуват и света да даряват. 

От тъга да лекуват с обич, нежност и вяра. 

Затвори си очите! Приласкай ме сърдечно! 

Да потънем в мечтите си, в този миг като вечност.

Ивайло Апостолов 

19.02.2024

БАЩИНА ЗАРЪКА

(На тези, които най-много обичам!) 

Животът е вълшебен кръговрат. 

Проблясък е в космическата вечност. 

Но между първият си плач и сетният си стон на този свят, 

раздавай обич, вяра и човечност! 

Раздавай искрен смях и Доброта! 

И спазвай тези няколко заръки! 

И може би, щом тръгнеш от света, 

ще си оставил златни семенца по пътя... 

Човечност, чест пази - най-ослепително блестят,

в най-тъмния, най-гъст и непрогледен мрак

преди, да е разпукнала зората... 

Не чукай там, където никой теб не чака!

Цени това, което имаш тук, сега! 

Тъгувай, щом налегне те тъга, 

ала не спирай, да опитваш пак и пак! 

Често успехът, щастието са в последния вагон на влака...

Тежи на мястото си и си знай цената! 

Не се моли, ако затръшнат ти вратата!

Раздавай се в живота, без кавички,

но знай провалът е, да угодиш на всички!

Животът по мечтата е копнеж.

Не стой в тълпа без пулс и без кипеж!

Цени си белезите, те са ти уроците!

Рискувай! Знай, успехът не обича мушмуроците!

Не давай помощ непотърсена и непоискани съвети, 

и спазвай свойте клетви и обети!

Цени постъпките и проверявай думите!

Помни, най-смъртоносни са от упор в гръб куршумите

от тез', които браним със гърдите си!

В страх и вина недей погребва сине дните си!

Изпълвай ги с любов, копнеж и смисъл!

Надей стаява гняв и лоша мисъл!

Прощавай от сърце и прошка искай! 

Цени което имаш, но не стискай! 

Живей с Доброто и раздавай Благодарен! 

Цени различното - света то прави истински богат и шарен. 

Обичай с цялото сърце! Не се бори за слава! 

Не тичай подир Щастието, то се приласкава!

Заразни са и злото и доброто. 

Помни, което храниш то, ти е живота!

Ивайло Апостолов 

13.02.2024

БЛАГОДАРИ, ПРОСТИ И ПРОДЪЛЖАВАЙ❗

 

Ще има дни в житейския ти път,

когато ще се сриват из основи

темелите на целият ти свят

и всичко, ще тежи като олово.

Ще има дни в които, ще летиш

стремително напред и нависоко.

Ще има дни в които, ще крещиш

изгубил пристан, вяра и посока.

Ще има дни, в които със замах, 

ще покоряваш цели светове

и дни, в които ужасен от страх,

ще се удавиш в свойте страхове.

Ще има дни в които тъмнината, 

ще сплита пипала, да те погълне

и дни в които преоткрита светлината

с любов и радост ще те преизпълни.

Ще има дни, когато ще се чувстваш

докоснат с висше и богопомазан.

И дни когато всичко, ще пропускаш

от Егото си собствено премазан.

Ще има дни в които, ще се губиш

в съмнения, вина и разкаяние

и дни в които сам ще се очудиш

от сътвореното от теб, без колебание.

Ще има дни, в които ще умираш

милион пъти от изстрели от упор.

И дни в които още по-могъщ, ще се събираш,

след сетното предателство и ступор.

Но запомни, каквото и да правиш,

това са твоите дни и други нямаш.

Опитай с всеки, по-добър да ставаш. 

И всяко свое Днес с любов пресътворявай.  

Това са просто дни. Не се предавай!

Обичай, подкрепи, съпреживявай!

Напред върви, каквото и да става!

Благодари, прости и продължавай!

Ивайло Апостолов

10.02.2024

КАЗВАТ ВСЕКИ НАШ КРЪСТ Е ПО МЯРКА

Казват всеки наш кръст е по мярка

и го влачим, с приведено чело!

Моят грее в гърдите ми ярко

И го нося достойно и смело! 

И венецът си трънен не крия. 

Нито грешките - те са уроци. 

Да му мислят безгрешните. Тия

Лъже ангели и лъже пророци, 

`дето прошка не вземат, не дават

и си мислят, че всички са длъжни. 

Че са център на някой Вселена

Че са в правото те, да решават. 

И във всяка възможна окръжност, 

очертават край някой мишена...

Псевдо жертвите, псевдо героите

и изпечените манипулатори

с души на продажни копои

и амбиции на диктатори. 

Да му мислят лъжливите Яго-вци,

Разни Брут-овци, Каини и Юди.

Лешояди, чакали и язовци, 

безгръбначни подмолни влечуги, 

за които животът е сказка

от лъжи, клевети и интриги. 

Щом строшиш лицемерната маска, 

справедливата правда изригва. 

И тогава Темида решава. 

На везните се вижда цената ти. 

Щом без съвест с лъжи се сношаваш 

Видовден, ще ти носи обрати. 

Аз все още си уча уроците

И горчиво си сърбам попарите 

Плащам лепта на стари оброци!... 

Не бордей е душата. Олтар е! 

И разголена нося душата си, 

за да дишат прободните рани

в гръб от вчерашния мними приятели. 

Жалки Нарциси - хищни пирани.

Аз ценя осъзнатите грешници, 

Моля прошка и прошка дарявам.

Поизтупвам си старите дрешки

щом ме спънат и пак продължавам.

Понамествам венецът си трънен.

Вземам обич, надежда и вяра.

И поемам по пътя си стръмен... 

Не изгарям до корен на въглен, 

Но реша ли, разпалвам пожари.

Ивайло Апостолов

08.02.2024

ЖИВОТА Е ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧУДО

Животът е едно безкрайно чудо!

Със плач те грабва с първият ти дъх.

Веднъж във вихрен танц те носи лудо,

а друг път те пробожда чак до кръв.

Веднъж към облаците те издига,

и с теб изкачва редом връх след връх.

След миг политаш в пропаст. Дъх не ти достига... 

И хищникът превръща се във стръв.

Веднъж прегръдка е на майчини обятия.

Целувка на любима, други път.

Веднъж е кръстопът, друг път разпятие.

Небесна висина и смъртоносен рът.

Един път в устрем по вълните си те носи,

Щастлив. Успешен. Сбъдващ. Вездесъщ

и сякаш знаещ отговорите на всичките въпроси... 

След миг, в крах те сгромолясва изведнъж!

Живота е такъв! От нас зависи

как Утре-то си, днес ще изковем. 

И всяко Днес щом нежно спусне своите кулиси,

колко сърце сме вложили в изминалия ден!

Ивайло Апостолов 

31.01.2024

ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

 ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

От нямане, остава ли следа!?...

О, да!

Колкото по-пълно с някой е било сърцето ни!

И в колкото преплетени сърца

късче оставил е от себе си в дар,

(или с искрица е възпламенил пожар) 

обратно непотърсено и не отнето!...

Най-жарко пари загубата и боли, 

когато скътано било е най-дълбоко!

И вече раната да не кърви дори,

то белегът е спомен жив, за преживяната жестокост!...

И за това, говорейки за скъпите за нас,

всичко присъствието им, което най-добре описва, 

всъщност крещи, за болката без глас!

И за това, колко безкрайно те ни липсват!

Но, да не плачем горко! Да благодарим!

Защото щом боли, щом чувстваме, сме живи!

А щом ни липсва, то благословени сме били,

да изживеем мигове щастливи!

Ивайло Апостолов

28.01.2024

Вдъхновено от Надежда Тошкова

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ ❗🙏

Благодаря ти Господи, че ти

в молитвата подкрепяш ми ръката! 

Че щом сгреших, отново ми прости!... 

След бурите, за вятъра в платната... 

Благодаря, че съм това, което съм! 

Дори понякога, да се изгубя в тъмнината, 

помагаш ми наяве и на сън,

да се завърна пак, към светлината... 

Че имам туй, което съградих... 

За Хората, с които го постигнах... 

Благодаря, за всеки ценен миг! 

За всяко падане и сили, да се вдигна...

Благодаря, че има кой след мен,

очите ми да склопи и да помни. 

Благодаря, за всеки следващ ден!

За три сърца, в които да съм спомен.

Ивайло Апостолов

25.01.2021

ДА СЕ ПРЕВИЕШ БЕЗ, ДА СЕ ПРЕЧУПИШ ❗

Наскоро приятел ме попита: защо дори, да сме твърди, непоклатими и силни, понякога сме толкова нежни, крехки и раними?... 

Защо ли? 🤔 

Защо закаленото желязо е твърдо, но толкова крехко?... 

Защото е загубило способността си, да се огъва! 💞 Освен това, колкото по-дълго е изложено на сурови външни въздействия и най-твърдото желязо може, да бъде разядено от ръжда. Особено, ако сме нехайни и не се грижим за него! 

С душата е същото.

За това, не вярвайте безрезервно на приказките за "каленият характер" !

Твърдостта е важна, но най-важното умение е, да се превиеш, без да се пречупиш!

Желязото е по-твърдо от бамбука, може дори да го пререже! Но бамбук може да устои много по-добре на външните въздействия. И дори пречупен или прерязан, може отново, да израстне, още по жилав.

Докато закаленото желязо пречупено веднъж, се поправя изключително трудно. Почти невъзможно! 

И никога НЕ е същото!

Ако все още, някой се съмнява в свойствата и качествата на бамбука, ще ви припомня, че самурайските бамбукови мечове шинай били не по-малко опасни и смъртоносни от кованите и закалени стоманени мечове, когато са в ръцете на опитен боец.

 Самурайският меч се считал за един от висшите символи на сила, чест и власт. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Японците считат, че заедно със свещеното огледало и огърлицата от яспис меча е едно от трите най-ценни съкровища пред които хората се прекланят. За тях меча е, олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта.

За това, от отношението на самурая към неговият меч и екипировка съдели за отношението му към себе си и към своята духовна и бойна практика, като например Кендо.

Та толкова, за твърдостта и нежността! 

Защото истински важното и красивото на Душата е нейното богатство, пластиност и възможност за израстване, и в хармонията между бурята и огъня! 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤

ВИДЯ ЛИ ТИ ?

Видя ли ти велможа бивш, до просешка тояга? 

А преуспял и най-почитан вчерашен бродяга?... 

Видя ли набеден за луд на мъдреци, да преподава

и аутсайдерът, човечеството как спасява? 

Старик видя ли - от дете, да учи

и на безкористна любов - човекът, куче...

сестра, без съвест, брата, да предава

и еретик - Отца, да възхвалява!? 

Видя ли падналия, нови висини, да пакорява? 

Видя ли идоли в калта, да се търкалят във забрава? 

Видя ли робът, бъдеще свободно, да изгражда

и мъртвото дърво, пак плод, да ражда?...

Прогледнах аз и благодарен бях, че виждам!

Сърцето че пулсира и кърви...

Защото като чужд се движа между ближни,

с амбиции и страст, но без души!💞... 

Тъй противоречив и пъстролик е този Свят!

И за това е тъй вълшебен и богат.

Сами строим го, с двете си ръце!

Достатъчни са разум и сърце!

Кога ще спреме, да рушим и ще градиме?

Не всяко минало, оставя ни руини! 

За да достигнем нови висини,

мостове,.. стълби трябва, да строим, а не стени!

Ивайло Апостолов 

24.01.2024

Провокирано от Ариадна

РОШАВИ МИСЛИ...

Мечтая си за Истински Живот

Със Главно Ж., а не на обещания!

Мечтая си, да сме ЕДИН НАРОД!...

За Действия, а не за оправдания!

Мечтая си, избраните от нас,

да помнят, че избрани са, да служат

на тези без чиито данъци и глас,

ще бъдат просто никому ненужни!

Мечтая си за нашите деца,

да има нова болница Единна!

Да не търчим с треперещи сърца,

като коне, за преглед, през половин Родина!

Мечтая си и в Здравната система,

най-после и за пациента, да се грижат

а не да мислят разни тъмни схеми

и Фонда лев, по лев, да го изнижат!

Мечтая си и всеки бюрократ,

да има по едно сърце в гърдите. 

Да вижда и да се грижи за човека, като брат!

Или поне,... поне, да се опита!

Създадохме изкуствено живот.

Научихме роботите, да чувстват.

А пък търпим безмълвно цял народ,

да мачкат. И с душата му, да блудстват!

Да спрем мечтая си, роптаейки под нос

ний апатично през живота, да се влачим,

избирайки поредните палачи...

Да се събудим и да вдигнем глас! 

Мечтая си, Държавата за нас

за хората, да влезе в ролята си на Държава

Предвиждам, ех, такъв предвиждам час

от хубаво, по-хубаво, да става!

Ала мечтаем ли си само, във захлас,

не ще се сбъдне!... Да запретваме ръкави❗

Ивайло Апостолов 

04.09.2022

БАЩИТЕ БРАТКО СА РАЗЛИЧНИ

 

Бащите братко са различни. 

Едни са с мускули челичени,

а други - нежни и любящи

с души горещи и искрящи. 

Някои децата си прегръщат. 

Подкрепа, са им и опора.

Криле им дават и простори

и в дом превръщат всяка къща.

Помни! Различни са бащите!

Едни гневят се и крещят,

а други даже пред бедите

глава прекланят и мълчат.

Едни са буйни, други кротки

Горят едни, а други тлеят...

Едни са като диви котки, ... 

а други, ден за ден живеят. 

Едни са строги и изискващи, 

твърди и свръх амбициозни..

А други - изначално липсващи,

но в работата - виртуозни.

Да, най-разлечни са бащите.

Едни са обич и закрила.

Други, преследващи мечтите си.

Трети са твърдост, власт, и сила...

Без спор, различни сме бащите.

А някой ден, ще дойде час,

когато детството отлита.

И синовете ни честити

израстват точно като нас.

Ивайло Апостолов 

14.01.2024

НЕ СИ ЖИВЯЛ ПРИЯТЕЛЮ НАПРАЗНО❗

Познаваш ли ти друже тишината

след някоя несбъдната мечта?

Познаваш ли вкуса на пустотата

след неочакван удър с нож в гърба?

Познал ли си изгарящия огън на гнева,  

при среща с подло и ехидно лицемерие 

и парещият привкус на отрова,

след сетното излъгано доверие? 

Познал ли си ти братко урагана

на ярастта при сблъсък с липса на морал

и топлината на кървяща рана 

сред бездната поглъщаща печал, 

от някоя любов неизживяна! ... 

Познал ли си беззвучното страдание

след някое предателство към себе си

и многото преглътнати мълчаня

с уроци от житейските си ребуси... 

Познал ли си блажените безвремия

с най-важните любими на сърцето ти... 

и хилядите малки откровения

в които се докосваш до Твореца си!... 

Излязъл ли си по-любящ, по-мъдър

от своите провали и безпътици.. 

Израстнал ли си малко по-добър... 

Приел ли си, за свои верни спътници 

"Благодоря", "Прощавам" и "Простете"...

Поел ли си живота си в ръцете... 

Прозрял ли си, че по-богато е сърцето

с отдаденото другиму, не с взетото... 

Че в малките неща е красотата... 

Че често е най-трудна простотата

и най-помага просто, да не вредим! 

Че щастието ни е в малките победи!... 

Че сам човек, не е ветроупорен... 

Че "дом" е чувство и че няма плод, без корен

и че добро без корист, е заразно!...

Не си живял приятелю напразно!

Ивайло Апостолов 

12.01.2024

В ДУШИТЕ НИ НЕ ЩЕ, ДА СПРЕ ДА СВЕТИ

Понякога, когато ти се струва,

че всичко безнадеждно се обърква!... 

Понякога, когато се страхуваш,

че в настоящето ти нещо зло човърка... 

и в буреносни облаци, когато

закрият твойто Утре мракът и мъглата,

а сетната надежда за спасение

в непрогледната им пелена се мята...

Точно във този миг недей, да губиш Вяра

в човека, в светлото, в доброто и във всичко живо!

За всичката Любов стори сърцето си олтар,

Защото знай, че в руИните на старото

проправя място нещо ново, светло, силно и красиво!

Защото колкото и да се чувстваме изгубени

в безпътиците си страдалци клетки,

докато можем още силно ний да любим,

в душите ни не ще, да спре, да свети!

Ивайло Апостолов

09.01.2024

СИНЕ МОЙ...

 

 Вчера моят малък слънчев син, 

нашата "божествана сила" 

премина в своите големи пет❗ 🎊

Децата в тази възраст са благословени, да могат, да живеят едновременно в нашият свят и в света на чудесата, и да откриват вълшебството в тях независимо от времето, мястото и обстоятелствата! 

Дано я запази❗💕

🎈🎂🎁🎈🪁

СИНЕ МОЙ...

(На Габи)

Безценен мой, любимо слънце мое,

как бързо времето през нас тече!

Сякаш мечта бе нежна вчера само, като песен на прибоя,

днес вече си пораснало момче!

Бъди все така влюбен в живота

и обичай се точно такъв!

Вярвай в себе си, вярвай в мечтата,

и в Доброто

И бори се за тях... и до кръв!

Все така живинките закриляй

и помагай на всеки в беда.

На приятел, дай вяра и сили!

На врага, не нанасяй вреда!

Имаш силни криле, вярвам в тебе! 

На колене пред никой не падай!

Бъди все този брат неизменен!

За доброто, не чакай награда!

Знай че прошка и обич лекуват

в душата най-тежките рани!

Но вината дори да изкупят,

част от болката, пак ще остане!

Пази тази искра любопитна,

в чудесата не спирай, да вярваш,... 

свобода на духа, щом политнеш

и кураж, да решаваш, твориш и изграждаш !

Прави всичко, което те радва,

и влагай сърце, щом ума гаделичка!

Споделяй живота си с хора, които обичаш!

Друг смисъл няма и друга награда...

Знай, не ще се харесваш на всички!

Сине мой, безценна радост моя. 

Огън във вихрушката,... прохлада, в зноя... 

Ти мечтите и молитвите ни сбрал,

Ако някога си се разколебал

не забравяй, че каквото да стане,

ще сме винаги твоето рамо!

Вие - наша гордост, любов и призвание!...

С много обич, от татко и мама!

Ивайло Апостолов

04.01.2024

 

                           💙💙💙

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ,

СЛЪНЧЕВ НАШ❗💕