Най-тежката орис

 

                      сн.thebutterflymother.com

Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.

Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.

Когато очаква да сложиш небе до небето му,

ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.

Да стоплиш със поглед, челцето със длан да допреш.

Живот си му дал. Не това... не това е достатъчно!

Когато се буди, те чака до него да спреш.

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!

Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик. 

Спестената нежност към рожбата лесно изтича.

И после оставаш с най-тежката участ – длъжник...

Людмила Билярска

За Цената и ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ на нещата! 💖

 

Сн. Mona Mony 

    И тъй! Каня ви още веднъж, да завием по прашният път на темата за "Разликата между ЦЕНАТА и СТОЙНОСТТА на Различнато и Различното отношение към него"! С един малък разказ, с МНОГО смисъл, за истинското  разбиране и приемане! И за истинското значение на думите Съ-причастие и Съ-принадлежност, който заслужава много повече от това, просто да бъде прочетен!

Защото ВСЕКИ носи своите видими и невидими за несъвършените възприятия на околните, белези! Но само онзи, който наистина ги е приел, като част от собственото си несъвършенство, можи да приеме и несъвършенствата на околните! Защото е разбрал, че е много повече от това, с което те, го определят!♡

                               🧒🐕🙍🦮👨‍🦱

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.

— По колко продавате кученцата? — попитало то.

Собственикът на магазина отговорил:

— Зависи, от тридесет до петдесет долара...

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.

— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:

— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.

— Искам да купя това мъничко кученце.

А собственикът на магазина казал:

— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:

— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:

— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:

— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...

~ . ~ . ~

Автор - Дан Кларк

Из "Пилешка супа за душата"

Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе!

Попитали Ошо:

- А кой може да бъде любов?

"Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът.

В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота.

Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе.

Малкото дете е свободно от страх; децата се раждат без никакъв страх. Ако обществото може да им помогне и да ги подкрепи да останат без страх, ако може да им съдейства да се катерят по дърветата и по планините и да плуват в океаните и реките - ако обществото може да ги подкрепи по всякакъв възможен начин да се впуснат в приключения, да станат авантюристи на непознатото, и ако може да им даде силен импулс да търсят, наместо да им дава мъртви вярвания - тогава децата ще станат велики влюбени, влюбени в живота.

А това е истинската религия. Няма по-висша религия от любовта!", отговорил Мислителя. 

Ошо

 

Живял някога един Широк Кръгозор...

рисунка. "Малкият принц" 

Живял някога един Широк Кръгозор.

Големите му любопитни очи, били широко отворени за Света. Особено за всичко Различно, Ново и Непознато.

Сърцето и помислите му били чисти, а умът му - жаден за знания.

Дали за това, Широкият Кръгозор бил изпълнен със Щастие и Любов, или защото бил изпълнен с Щастие и Любов, бил толкова Приемащ и отворен за Света, историята не казва.

Факт е обаче, че той бил такъв какъвто Е и приемал Всичко и Всички, по същия начин.

И бил Щастлив, точно такъв! 

Родителите му обаче, постоянно му повтаряли:

- Не прави това!(ДОБРИТЕ ДЕЦА, НЕ ПРАВЯТ ТАКА.) ... Онова, не се прави по този начин!.. 

- Не бъди такъв! Прави това по правилният начин,... Защото, АЗ КАЗВАМ ! (Въпреки, че занели ясно, че последното въобще, не е аргумент. )

"Не бъди вятърничав", казвали те. (ТИ НЕ СИ ТАКЪВ.) 

- Слез на земята! Стига си летял в облаците! (Защото, АЗ ЗНАМ НАЙ-ДОБРЕ, КОЕ Е НАЙ-ДОБРО ЗА ТЕБ!) 

В училище също му повтаряли: „Учи това, което е написано! И точно, както е написано!” Кажи това, което си прочел! И САМО и ЕДИНСТВЕНО това, което си прочел. (Добрите ученици знаят, че Истинското знание, е в учебниците. Там е скрита Единствената Истина. Не го мисли! (Няма нужда, да откриваш отново колелото и топлата вода. ) 

Кръгозорът бил послушен и добре възпитан, и изпълнявал ТОЧНО това, което му казвали. Затворил се и запазил мислите си, за себе си! Казвал това, което Другите искат да чуят. Правел това, което очаквали от него, за да го приемат! За да не го мислят за "Различен" или лош и зле възпитан. За да се чувства "добър"!...

И така, нашият Широк Кръгозор започнал, да вижда Света като Другите. Бил "нормален"! Но не бил Себе си! 

Започнал, да се свива... и свива,... докато накрая се превърнал в малка точка...  

Гледна Точка.

Макар че в Гледните точки, само по себе си, няма нищо лошо. Стига само да им позволим, да приемат и други гледни точки!

Те са добра "разменна минета", когато се уважават взаимно. И добра предпоставка, да помогнем на онзи свит и наплашен Кръгозор, да порастне отново! 🤔

Дървото

 

сн. Photo-forum. net

    "Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.

Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.

Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка." 

                                     Йордан Радичков

                               ***

И при дърветата е като при хората - трудно живеят и оцеляват в самота! Имат нужда от приятели. И ако са Истински, няма значение, ДАЛИ и КОЛКО, те са Различни. Дърветата имат нужда, от други дървета, за да не ги пречупи бурята, но ако гората е прекалено гъста, трудно могат да достигнат пълният си потенциал. 

Всяка история обаче, има и друга страна. 

Всеки който срещамем по пътя си, може да ни даде много повече, отколкото предполагаме, независимо как ни изглежда, може да ни прислони под "сянката си" или да ни сгрее със вътрешната си светлина... 

За това, ВСЕКИ заслужава уважение и шанс.

 

Сюзан Бойл-Сензационната певица, която стана най-гледаната в интернет, а след това, покори и света

48-годишната тогава шотландка Сюзън Боил, нашумя през 2009, след като се яви в тв конкурса за таланти Britain's Got Talent, излъчван по телевизия Ай Ти Ви.

Изпълнението й на арията на Фантин от мюзикъла "Клетниците" и предизвика фурор в залата. 

А в дните около Великден песента IDreamed A Dream (Сънувах сън), докосна сърцата на милиони зрители в интернет - включително у нас.

Въпреки, че когато каза, коя песен е избрала, да представи, това предизвика усмивки, у журито и публиката. 

След това изпълнение, безработната дама, която тогава пее като доброволка в църковен хор, излиза по първите страници на всички вестници на Острова.

Само за 11 дни и само в YouTube изпълнението й е било гледано 93,5 млн. пъти, съобщава "Дейли телеграф".

Вестникът изчислява, че това е над пет пъти повече от 18-те милиона, които са видели онлайн речта на Барак Обама при встъпването му в длъжност като президент на САЩ.

Като се добавят и публикациите в други подобни сайтове, числото надхвърля 100 млн.

В статистиката на самия YouTube като най-гледано видео на всички времена излиза музикалния клип на Аврил Лавин Girlfriend.

Популярността му при излизането преди две години бе подсилена и от факта, че певицата бе обвинена, че е изплагиатствала песента на "Рубинуус" от 1979 г. I Wanna Be Your Boyfriend и Get Off of My Cloud на "Ролинг стоунс".

Неомъжената и "нецелувана досега"(по думите й) , Сюзан била 10-ото дете в семейството на заводски домакин и стенографка.

При раждането си тя претърпява лека мозъчна увреда поради временен недостиг на кислород - и все още помни подигравките на децата в училище.

"Думите често болят повече от натъртванията и контузиите. Сега обаче ме приемат и се отнасят по-добре с мен. Аз се смея последна", коментира певицата пред сп. "Стар".

Специфичното и малко не съвсем адекватно поведение на Сюзън, се дължи на нейната диагноза - аутизъм. 

" Открих защо съм различна, имам аутизъм", споделя певицата. 

"Като дете ми поставиха грешна диагноза. Винаги съм смятала, че това е един несправедлив етикет. Сега имам по-ясна представа какво не е наред и се чувствам по-спокойна по отношение на себе си", разказва тя. Сюзън разказва, че се учи да се справя със синдрома на Аспергер и се надява, че диагнозата ще направи хората по-съпричастни. "Смятам, че хората ще се отнасят с мен по-добре, тъй като ще разбират много по-добре коя съм аз и защо правя нещата, които пра1вя", разказва Бойл пред вестника.

Синдромът на Аспергер е известен още и като синдром на малкия професор. Той носи името на австрийския педиатър д-р Ханс Аспергер, който го описал за първи път още през 1944 г. Терминът обаче е въведен през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер останала непозната за дълъг период от време.

Смята се, че синдромът на Аспергер е форма на аутизъм, която се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.

За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в познавателното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност.

Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си и изумяват околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота.

Това е и причината състоянието да се нарича синдром на малкия професор. Докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните въпреки комуникационните проблеми.

Хората с този синдром могат да имат много проблеми в ежедневното общуване с другите. Понякога се намесват в разговора по начин, който другите възприемат като груб, много са нервни или свръхемоционални, когато са ентусиазирани, разказва пред "Гардиън" Йосиф Нур, който също страда от синдрома. Той признава, че трудно осъществява контакт с очи с другите, често е смятан за странен и невинаги може да различи сарказма, който е така вплетен в британската култура.

Сюзън Бойл разказва, че най-голямата подкрепа за нея била майка Бриджит, която умира точно преди тя да стане известна. Певицата признава, че не се чувства достатъчно силна без нея и трудно се оправя сама. "Обещах на мама, че ще направя нещо с живота си. Духовно тя е с мен сега през цялото време. Най-вероятно е говорила с някого там горе на небето, защото иначе аз едва ли щях да постигна такъв успех. Има някакво вмешателство, усещам го, разказва певицата пред "Обзървър". 

Въпреки диагнлзата, Сюзън успява прекрасно да използва своят шанс и е един от хората с аутизъм, постигнали изключително голям успех и реализсция на таланта си. 

Друг такъв пример е Темпъл Грандин, автор на книгата "През моите очи". 

Сюзън е ревностна католичка и до участието си в музикалният формат, всяка неделя пее караоке в селската кръчма - дори на Великден, когато изпълнява за местната публика песента от "Вълшебникът от Оз" Over the Rainbow.

Сравняват Сюзън Бойл с първия победител в Britain's Got Tallent - оперния певец Пол Потс, който изгря по подобен начин с арията от "Турандот" Nessun Dorma. 

Самата г-ца Бойл цитира като свое вдъхновение Илейн Пейдж, звезда от сценични мюзикъли като "Евита" и "Котките" - и мечтата й, се сбъдва - двете пеят в дует, който по-късно записват.

Британските вестници вадят на "бял свят" и по-ранни изпълнения на "божествената Сюзан". 

 10 години преди участиетo си в"Британия търси талант", Сюзън записва две песни и ги разпространява само сред най-близките си приятели в индустриалното градче Блекбърн, където живее с котката си, разказва "Дейли телеграф".

Едната песен е ранна версия на блус баладата Cry Me a River, а другата - Killing Me Softly (With His Song), хит на Роберта Флек от 1973 г., популярна и в по-късния кавър на "Фюджийс".

За прослушването за Britain's Got Talent тя взимала уроци от професионалист, защото искала да се реализира като певица. Пред преподавателя си обаче споделя, че това ще е последният й опит "да се качи на влака", след което възнамерявала да се откаже.

Популярността на певицата расте, след като я откриват и в Америка. Интересът към нея там е голям и тя вече е гостувала в немалко тв предавания зад Океана, вкл. в шоуто на Лари Кинг по Си Ен Ен. 

"Първоначално ми се присмиваха и не ме възприемаха сериозно. Аз обаче започнах да пея и успях да спечеля сърцата им", споделя тя.

В самата Великобритания участието й в тв конкурса провокира и дискусии доколко красотата е фактор при превръщането на един талант в звезда.

Оказва се, че певицата е кандидатствала в подобни тв предавания и преди - включително за "Х-фактор", което наследи "Поп айдъл" в британския тв ефир, но на кастингите там предпочела да се откаже, защото си дала сметка, че се взима предвид и външният вид на кандидатите.

Изключително показателно, за влиянието на стереотипиге и предразсъдъците на обществото, е първото появяване на Сюзън - застаряваща, невзрачна и неугледна женичка, с наднормено тегло, с фриволна прическа и облечена без вкус. Виждат се подмятанията и подсмихванията на публиката и журито.... 

И тогава тя запява!... А когато свършва, няма и помен от първонапалното отношение към нея. Цялата зала, заедно с членовете на журито, избухва във възторжени аплодисменти, изправена на крака, покорена от нейният глас. 

В анализ по темата Би Би Си припомня, че Сюзан е била определяна като "грозното пате", "Шрек" и "космат ангел". 

Популярният американски тв водещ Джей Лено дори си слага черна перука и я имитира във вечерното си токшоу. 

Съвсем скоро обаче, започват да я наричат - "феномена Бойл" и "жената, която укроти Саймън Кауъл". 

Говори се, че влиятелният продуцент, който е и в журито на американския "Мюзик айдъл", е амбициран лично да се заеме с филм за живота й.

Като възможен избор за ролята се смята актрисата Деми Мур, която в микроблога си се афишира като фен на Сюзан заедно със съпруга си Аштън Кътчър.

Поразителният глас на певицата, става причина, още същата година, да я поканят, да изпълни една от песните в саундтрака на излизащия тогава по големите екрани филм, за Джеймс Бонд. А само две години по-късно, тя има зад гърба си вече три албума. 

Миналата година  гласовитата шотландка, която е вече мулти милионерка, отпразнува десет години успешна кариера с албума „Ten”. 

Според много от музикалните критици, след зашемдряващият успех на певицата музикалната индустрия напълно се е преобразила. 

Скромната шотландка днес е мултимилионер и световна звезда. Но истината е, че преди десет години никой не можеше да предвиди как ще се развие талантът на SuBo, защото дебютантката нямаше нагласата да се превърне в една от най- известните певици на планетата. Днес обаче, десет години след паметната за Сюзън Бойл промяна, тя отбелязва тази кръгла годишнина с издаването на компилационен албум, който нарече просто „Десет“- „Ten“. 

В него са включени четири нови записа, а останалите 13-сет са добре познати от предишните й седем студийни албуми. С новия си албум, който излиза три години след албума “A wonderful world”

Днес, певицата се чувства вече напълно уверена в себе си.

След шокиращия успех през 2009-та година, преодолявайки здравословните проблеми, свързани с психичното й състояние, днес 58 годишната шотландка се чувства много по-уверена благодарение на подкрепата и любовта на хората. Сюзън признава: „Беше ми трудно да говоря за психическото ми състояние, изпитвах страх да го направя. Сега вече мога да се справя с напрежението, знам много по- добре как да се контролирам, благодарение на помощта, която получих.“ - завършва феноменалната Сюзън Бойл. Нейната естественост и непосредственост, дори и след като я сполетява тежестта на славата и успеха, се превръща в една от основните причини за трансформацията й в звезда от световна величина. Но натрупаното състояние, което възлиза на над 20 милиона паунда, ни най- малко не вълнува SuBo, която споделя откровено: „Просто искам да забавлявам хората, искам да ги направя щастливи. Парите не ме интересуват. Животът ми се промени, сега съм заобиколена от много хора, имам хубава къща и разни подобни неща, но това са материални неща. Въпреки тези придобивки продължавам да се возя с автобуса и да разговарям с моите съседи и приятели. За мен най- важното е, че израснах емоционално. Като цяло не съм се променила, но всъщност днес личносттами е двойнствена- от една страна съм обикновен човек, но от друга съм известен изпълнител, което ми харесва."- коментира Сюзън. Единственото нещо, за което съжалява певицата е, че родителите й не успяват да видят нейния триумф по време на формата „Британия търси талант“. „Майка ми щеше да се гордее с мен, особено баща ми. По едно време баща ми се опитваше да стане професионален певец, но не се получи. Моите родители винаги ме съветваха: „Изчакай, да дойде подходящото време и тогава ще разбереш дали си направила правилния избор. Това време настъпи за мен през 2009-та година.“Когато съдбата изстреля Сюзън Бойл към славата, най-вече благодарение на новите технологии и платформите за споделяне, първоначално шотландката не знаеше, че се е превърнала в световно явление. Сюзън признава: „Почти не разбирахкакво се случва с мен, защото никога не съм имала компютър, така че се наложи да си купя компютър и да се ориентирам какво става. Стана непоносимо, когато отидох в Лондон, за да се явя в телевизионния формат. Странно е, единият ден седиш на дивана си у дома, без да знаеш какво да правиш с живота си и изведнъж отиваш да се състезаваш с много хора. Всички очи бяха насочени към мен и ми казваха, че съм един от фаворитите за победата. Винаги мисля позитивно и може би точно това е нещото, което трябва да правя. Винаги съм нервна, когато трябва да изляза на сцената, вероятно с всички е така, но не бива да го показвам пред публиката, усещането, което трябва да предам е сякаш прегръщам всички хора.“

По материали от : Wikipedia, vesti.bg, bnr.bg

МОЛИТВАТА НА АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ

 

Някой беше казал, че само страданието ни дава дълбочина! Великите личности, са такива, защото са сложни и многопластови. Тази не много позната молитва, е написана от един от най-големите мечтатели АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ, през един от най-трудните периоди от живота му. 

💗💗💗

"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

Източник : gnezdoto

"Чудо" - един образователен и възпитателен филм за стигмите и предразсъдъците в отнишението към "различните", и за нуждата от принадлежност и приемане на всеки от нас. Филм, който е добре да бъде препоръчан и в българските училища! 💖

 

 „Чудо” /режисьор и съсценарист Стивън Чбоски е семеен филм за масовия зрител, който "повдига завесата" към една от темите табу - трудностите при социализацията на "различните" деца и отхвърлянето им от обществото. 

За разлика от повечето подобни филми, които са базирани на действителни истории, "Чудо" е екранизация на едноименният бестселър 📖 на Ар Джей Паласио, който е измислена история. Историята обаче е базирана, на една доста сериозна реална диагноза - Синдромът на Тричър – Колинз“, който е комбинация от различни сериозни лицеви деформации. Самата  авторка разказва, че идеята ѝ хрумва когато веднъж на опашката за сладолед, вижда момиче със сериозно деформирано и шокиращо лице. Паласио признава, че се е опитала, да скрие от сина си тази гледка, да не би той да се изплаши. Този случай обаче, провокира нейният интерес дотолкова, че написва страхотен бестселър. 

Книгата разказва историята на Огъст Пулман - момче с лицеви деформации, което се опитва да се впише в училище. Над 5 млн. достига тиражът на продажбите на книгата след излизането на филма. Ролята на Оги изпъшнявс е 11-годишният млад канадски актьор Джейкъб Трембли, който вече има ред номинации за своето изпълнение. Въпреки тежкият грим римирано, изпълнението Джейкъб до таквав степен става част и пресъздава своя герой, че е трудно да се повярва, че не е реално момче с увреждане. А това придава и на целият филм много автентичен и човешки облик. Синдромът на Тричър – Колинз“ е вродено заболяване, а през дългите години на пластични операции и лекарски намеси майка му /в ролята Джулия Робъртс/ и баща му /в ролята Оуен Уилсън/ са до него. Но те все пак искат Оги, който толкова години е живял и учил само с майка си, да тръгне и на нормално държавно училище,... където започват истинсккте проблеми. 

 Филмът възпитава толерантност, доброта, чувствителност към различния, ненасилие и ред други качества у учениците, заради което е препоръчан от Министерството на образованието на САЩ за специална образователна програма в щатските училищата, и е достатъчно условие да намери място и в нашия Образователен процес.

Но филма не е насочен само към младата аудитория . Той не е детски филм, а история за обич, преодоляване на социалната изолация, предателства, но и приятелства, както и за родителска, а и педагогическа отговорност. Все неща, от които в българското училище и общество имаме изключителна нужда.

Не случайно освен дискусии и обсъждания този филм е предизвикал в американските училища акции и активности по отношение на болни и страдащи деца. Защото приемането на различния е едно от характерните черти на съвременната цивилизация. В училището, където се развива действието в дамият филм, директорът /актьорът Манди Ратинкин/ е категоричен, че насилието – физическо или психическо, е напълно неприемливо.

При преминаването през сблъсъка, недоверието, отхвърлянето и дори омразата към различния /на което децата (и не само те) често са големи специалисти във всяко общество/, до Оги е и неговата по-голяма сестра /в изпълнението на Изабела Видович/, която също има своите житейски изпитания, въпреми моитластава до своя брат, за да му вдъхне сила и вяра, което правят и неговите родители. 

Драматургията във филма (както и характерите?) са напълно изчистени, а историята е разказана без излишни ефекти, но въптеки това, вълнува. Защото ситуацията е освен конкретна, но и характерна за много други подобни случаи. Актьорските изпълнения на Джулия Робъртс и Оуен Уилсън са съвсем професионални, но наистина откритието е за Джейкъб Трембли.

Разбира се, че взискателни критици биха могли да намерят известни кусури. Дори и в това, че на моменти филмът става малко сантиментален. Но защо пък, не? Ние като че ли свикнахме да гледаме екшъни с поразяващи звукови и визуални ефекти на 3D, 4D, с очила или без. Не, че и те нямат място, но все пак важен е добрият, класически изчистен, човешки филм. Дори и героите да са познати като персонификации и от други кинопроизведения. Американското кино е известно не само с големите киноепоси, но и с традициите си в по-малките като бюджет, но не и като внушение филми. Без специални ефекти, но със СПЕЦИАЛНО човешко присъствие. Поради което филмът предизвиква в зрителите не само състрадание и съпричастие, но и желание за съпротива срещу посредствеността /както няколко пъти става дума/.

Защото Огъст Пулман не е жертва, а борец. При това изключително надарен и различен. Вуштеки, че е доста "понапудрен" с розова пудра и е малко пресилено позитивен, филма има много силно послание. 

Разбира се, че има хепи енд – Оги получава медала на училището - защо пък не? Днешното време е, време на онлайн 88г 9често на насилие в училището и обществото това послание на „Чудо” е изключително позитивно и стимулиращо… ≈

Така, че филмът определено си засужава тъй като, не само повдига много въпроси относно стигмите и предразсъдъците, спрямо "различните" деца и нуждата на децата от приемане и социализация! А показва, че те са възможни! 💖

Стартирайте гледане на целият филм

ТОВА СЪМ АЗ! 💖

Някои казват, че бил съм различен.

Непонятен. Дори неприличен.

Но нима, са еднакви цветята,...

пеперудите пъстри, в полята!?... 

И държат се, тъй сякаш ме няма.

Щом ме видят, превръща се в драма.

Аз съм, тук! Точно тук, между вас!

И за туй, чуйте днес моят глас!

ТОВА СЪМ АЗ!

"Невалиден си!", казват.Не ставаш!

Няма как, като нас да се справиш!

Но аз, всеки ден падам и ставам!

Всеки ден, пак напред продължавам!

Пак съм тук! Точно тук, между вас!

ТОВА СЪМ АЗ!

Туй какъв съм, не е парадигма.

Не превръщайте нищо във стигма!

Не е избор и пошла прищявка.

Не поглеждайте в мен с подигравка!

Не сочете след мене със пръст!

На Светът ми, не слагайте кръст!

Аз съм още тук! Точно тук, между вас!

ТОВА СЪМ АЗ!

Аз съм още сред вас и съм СЕБЕ СИ!

Всички носиме своите белези.

ВСЕКИ иска, да бъде приет.

Тук СЪМ - ЖИВ - не бездушен предмет!

Уникален е ВСЕКИ от нас!

За това, чуйте днес моят глас!

ТОВА СЪМ АЗ!

ВСЕКИ иска, да е част от цялото!

Неделма частица от тялото.

Подайте ръка! Не сочете със пръст!

Само ЗАЕДНО, ще пораснем духовно на ръст.

ВСЕКИ иска, да е безрезерено приет.

Само ЗАЕДНО можем, да крачим напред!

Аз съм тук, неделима частица от вас!

ТОВА СЪМ АЗ! 💖

                                             16. 11.2020

                                            Ивайло Апостолов

15 октомври - Международният ден на белият бастун

сн. РООИ "Перспектива" 

 Според Световната здравна организация в света има 36 милиона незрящи хора, а други 253 милиона са с увредено зрение.

 Основната цел на този ден е, да насочи вниманието към проблемите на слепите и слабо виждащи хора и да докаже, че хората с увреждания са в състояние да постигнат успех и да бъдат социално активни.

Малко история:

През 1921 г. Джеймс Бигс - фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. За това той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си. Белият цвят го направил по-забележим.

През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.

През 1931 година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.

През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепите.

На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун.

Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение и слабо виждащите.

По материали на : darik radio и РООИ "Перспектива" 

Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

 

     Джордж Карлин е американски актьор и писател но най-вече комик, превърнал се в легенда. 

Карлин е известен с острият си ум, грубият си език и безкомпромистния си изказ, както и с политическия и черния си хумор. Не по-малко известен е обаче носителят на "Грами", с точните си наблюдения върху образованкето, езика, психологията и религията, както и с не малкото си болезнено откровени и директни изказвания по много от темите табу. 

Когато  губи съпругата си, Карлина написва следните редове, които остават завинаги в историята и в съзнанието на може би десетки хиляди хора. 

Тези думи звучат брутално откровено, дори мачкат, но са повече от необходими. Особено в такова време "разделно", каквото е днешното! 

* * *

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

Прозопагнозията или Какво е да живееш в свят, без лица!?

 

Взаимоотношенията помежду на, са основани в голяма степен на невербални сигнали като мимики, жестове, тембър на гласа, скорост на говорене и др.
Лицето има повече от 20 различи изражения
Представяте ли си, какво е, да не ги разпознаваш!?...
Да не различаваш лицата дори на най-близките си хора! 💞...

👩🏻 Лена е със 100% зрение, но е напълно неспособна да различава лицата на хората, включително нейното собствено.  Тя има има рядко заболяване - прозопагнозия. Това заболяване е от раждането й и тя се е научила да се адаптира към живота с особености.

Такова заболяване, в по-лека форма има и един от любимите на цяло поколение зрители актьор Брат Пит. За това, много хора го смята, за високомерен и надменен егоист.

Това заболяване обаче, не му е попречило, да стане това, което е! 💖

Видео

Прешлени на гръбначният стълб и възможни сомптоми при увреда

 Прешлени на гръбначният стълб и възможни сомптоми при увреда

Шийни прешлени

 Прешлен С1.

 Първо, компресията на първия шиен прешлен и тилната кост включва блуждаещия нерв.  Това може да причини симптоми като тахикардия, бавно храносмилане, бронхоспазъм, регургитация при кърмачета, т.е.  всички симптоми на увреждане на симпатиковата нервна система.

 На второ място, виждаме симптоми, свързани с първия радикуларен нерв: главоболие, отит на средното ухо, възпаление на сливиците, тонзилит и т.н.

 На трето място, С1 е свързан със симптоми, причинени от дисбаланс на черепа, стоящ в Атланта: нарушения на стойката, проблеми с концентрацията, зрителни увреждания и др.

 Прешлен С2.

 Невралгия Amolda (болка, излъчваща задната част на главата и очите).  С2 осигурява васкуларизация на мозъка, ушите, очите, ларинкса.  В случай на нарушения на това ниво, пациентът ще развие отит на средното ухо, възпаление на сливиците, дисфония, ларингит и др.

 С2 е свързан и с баланса на черепа.

 С3.

 Този прешлен е свързан с васкуларизация на мозъка, ушите, очите, ларинкса, устата, сърцето и диафрагмата.

 Неговата лезия причинява симптоми, свързани с този орган.

 С4.

 Свързан с диафрагмата, сърцето, областта на щитовидната жлеза.

 Симптоми: афония, дихателни нарушения, тонзилит.

 С5.

 Същото като C4.

 С6.

 Свързан е със сърцето, щитовидната жлеза, мозъка, горните крайници, фаринкса.

 Симптоми: тонзилит, нарушения на преглъщането, сърдечни аритмии, болка в горните крайници, гуша.  Също така, поведенческите разстройства са свързани с този прешлен: дразнене, прилив на емоции, депресия, намалено либидо.

 С7.

 Свързан е с сливиците, щитовидната жлеза, ларинкса, горните крайници, сърдечно-съдовата и дихателната системи.

 С7 също е механично свързан с гръдния канал, така че е важен за лимфния дренаж.

 Симптоми: проблеми с гърлото, болка и слабост на горните крайници, болка, излъчваща се в гърдите, свръхчувствителност към светлина (трудно е да се кара кола през нощта), заболявания на устата (гингивит и др.).  С7 също влияе на поведението;  тя е свързана с раздразнителност, емоционалност, депресия, астения, намалено либидо.

 Гръдни прешлени

 Т1.

 Това е важен прешлен за остеопатите.  Той се намира в зоната, където дъгата се променя, т.е.  в адаптивната зона, която е силно податлива на остеопатични увреждания.  Този прешлен е свързан с кръвообращението в мозъка, с всичко свързано с лицето и шията, сливиците, щитовидната жлеза, ларинкса, горните крайници, сърдечно-съдовата система, дихателната система.

 Симптоми, свързани с този прешлен: проблеми с лицето и гърлото, болка в очите, свръхчувствителност към светлина (трудно е да се шофира през нощта), болка и слабост на горните крайници, болка, излъчваща се в гърдите, заболявания на устата (гингивит и др.)  Също така се свързва с раздразнителност, емоционалност, депресия, астения, намалено либидо.  Освен това нарушенията на паметта са свързани с него.

 При уморени хора този прешлен често е засегнат.

 Т2.

 Този прешлен е свързан с тимуса, сърдечно-съдовата и дихателната системи, с мозъка, очите, горните крайници.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната системи, свръхчувствителност към светлина, нарушения на поведението.

 Т3.

 Този прешлен е свързан с тимуса, сърдечно-съдовата и дихателната системи, горните крайници.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната системи, свръхчувствителност към светлина, нарушения на поведението.

 Т4.

 Този прешлен е свързан със сърдечно-съдовата и дихателната системи, горните крайници, хранопровода.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната система, нарушения на горните крайници, гастроезофагеален рефлукс.

 Т5.

 От този прешлен започва зоната, свързана с храносмилателната система.  Той е свързан със сърцето, белите дробове, стомаха, пилора и дванадесетопръстника.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната система, симптоми, свързани със стомаха (гастрит, язва, рефлукс, аерофагия, езофагит, дисфагия).

 Нарушения на поведението: раздразнителност, емоционалност, тревожност.

 Т6.

 Това е „прешленът на стомаха“.

 Симптомите са свързани със стомаха (гастрит, язва, рефлукс, аерофагия, езофагит, дисфагия).

 Т7.

 Свързан с жлъчния мехур, жлъчните пътища, черния дроб, панкреаса, далака.

 Симптоми: функционални нарушения на жлъчния мехур, черния дроб, панкреаса, далака.  Както и дисфагия, бавно храносмилане, запек и спазмофилия.

 Нарушения на поведението: раздразнителност, емоционалност, безпокойство, сутрешна умора.

 Т8.

 Започвайки от този прешлен, навлизаме в чревната област.

 Симптоми: функционални нарушения на тънките и дебелите черва.  Това са: забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения.

 Т9.

 Това е важен прешлен, защото  той се намира в зоната на изменения в свода на гръбначния стълб.  Свързан е с храносмилателната система, както и с надбъбречните жлези.

 Симптоми: функционални нарушения, свързани с тънките и дебелите черва (забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения).  В допълнение, поведенчески смущения, които показват увреждане на надбъбречните жлези: страх и скованост преди каквото и да е действие.

 Т10.

 Този прешлен е свързан със системата на бъбреците и пикочния мехур, но запазва връзките с надбъбречните жлези и храносмилателната система.

 Симптоми: функционални нарушения, свързани с тънките и дебелите черва (забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения), поведенчески нарушения, показващи увреждане на надбъбречната жлеза, както и нарушения на уринирането, задържане на течности в тялото, кардиопатия от бъбречен произход.

 Т11.

 Този прешлен също е свързан със системата на бъбреците и пикочния мехур, но запазва връзките с надбъбречните жлези и храносмилателната система.

 Симптоми: функционални нарушения на тези системи.

 Т12.

 Този прешлен също е свързан със системата на бъбреците и пикочния мехур, но запазва връзките с надбъбречните жлези и храносмилателната система.

 Симптоми: функционални нарушения на тези системи:

 - забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения,

 - Поведенчески разстройства, показващи увреждане на надбъбречната жлеза,

 - нарушения на уринирането, задържане на течности в тялото, бъбречна кардиопатия,

 - стомашни болки,

 - проблеми с яйчниците (безплодие, болезнени менструации),

 - патология на долните крайници.

 Гръбначният мозък завършва в зона 12 на гръдния прешлен.  След това конската опашка продължава.

 Лумбални прешлени

 L1.

 Свързан е с бъбреците, началните отдели на дебелото черво, гениталиите и долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L2.

 Свързан с първата част на дебелото черво, яйчниците, тестисите, гениталиите, долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L3.

 Гравитационна линия минава леко пред тялото на този прешлен.  Прешленът е свързан с гениталиите, лявото дебело черво, долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L4.

 Прешленът е свързан с гениталиите, дисталното дебело черво, ректума и долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L5.

 Цялото телесно тегло лежи върху този прешлен, така че той е много чувствителен към гравитацията.

 Именно в тази зона най-често се откриват вродени патологии на гръбначния стълб.

 Прешленът е свързан с гениталиите, ректума и долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, колопатия, тенезми, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 Sacrum.

 Този анатомичен елемент се състои от пет прешлена S1, S2, S3, S4, S5, здраво заварени заедно.

 Кръстната кост е свързана с гинекологичната система, ректума, аналния сфинктер, перинеума и долните крайници.

 Опашната кост.

 Това е последната връзка в гръбначния стълб.  Това е сливането на повърхностна фасция (мускулна фасция, апоневрози) и дълбока фасция (твърда мозъчна обвивка).

 Автор: Жан-Пиер Амигес "Остеопатия. Теоретични основи, техники и тяхното приложение"

Учени: Диетата с високо съдържание на фруктоза може да предизвика психични разстройства

сн. medicalnewstoday.com

     Диетата с прекалено високо съдържание на фруктоза може да задейства първичният инстинкт за консумиране и натрупваме на храна в резерв, което може да доведе до развитие на редица психични разстройства, смятат учени.

Например, човек в този случай може да развие разстройство с дефицит на вниманието, маниакална депресия или хиперактивност, заключват американски изследователи. 

     В наши дни, човек консумира почти 40 пъти повече фруктоза, отколкото преди три века, което се превръща в причина за повишената честота на затлъстяване и диабет.  

    Експерти от университета в Колорадо отбелязват, че ниските нива на фруктоза могат да задействат механизми в организма, които започват да натрупват резервна енергия под формата на мазнини.  В прекомерни количества обаче, това вещество може да провокира психични разстройства под формата на мания, агресия, импулсивност и други проблеми.  

    Фруктозата се съдържа в голям брой растения и мед, но тя се е натрупва в най-големи количества в човешката организъм, благодарение на консумацията на царевичния сироп и рафинираната захар.  

    Сред продуктите, които се отличават с най-високо съдържание на фруктоза, специалистите нареждат ​​грозде, грах, плодови сокове, кисело мляко с плодове, ябълки, сладка сода и др. 

    Американските учени са провели анализ на предишни проучвания за въздействието на фруктозата върху човешкото тяло и са стигнали до заключението, че това вещество, като намалява енергията в клетките, предизвиква нова реакция, подобна на тази, която се появява по време на гладуване.  „Тази реакция ни кара да търсим храна и стимулира редица нови процеси в ума, като търсене на алтернативи, бързо вземане на решения, импулсивност и агресивност.  Всичко това ни подтиква, да си осигурим храна и да увеличим шансовете си за оцеляване.  

     За съжаление обаче твърде активният ход на този процес поради прекомерна консумация на захар може да доведе до негативни последици под формата на сериозни психични разстройства “, подчертават авторите на изследването.  

Автор: Михаил Сосновски

Източник : actualnews.org

Здраво, нормално, абнормено и болестно

     

Нормите представляват

 ръководно начало , предписания, правила, които облекчават общественото съществуване на индивида в групата.         

     Задължителността на нормите става ясна и при боледуването , включително психичното, с оглед конкретния тип поведение , обществено номинирано чрез категорията „болен”. Макар и не толкова ясни, все пак съществуват норми, които измерват абнормното, в смисъла на психично разстройство / лудост/. Нормите дават на индивида защита и сигурност, а на обществото- граници и ценности. Поставянето и приемането на нормите е част от справянето със съществуването и живота. В клиничната психология най- употребяваното понятие  е това за средна норма. Нормално е това, което е присъщо на голяма част от хората  от даден пол, възраст в дадена социокултурна област при определени ситуации. Нормално е всъщност общото в тяхното поведение. Почти не съществува, обаче, валидна и задължителна за всички хора  от всички култури норма. Следователно поведението на един човек се измерва и актуализира в социалното като нормално само чрез утвърдените от отсрещната страна норми. Нормата трябва да се разглежда детайлизирано /средна/. Ето защо, психиатричното болестно поведение може да бъде диференцирано чрез  понятието „индивидуална норма”. То разкрива  отклонява ли се от обичайния стил на пациента преживяването и поведението, което е довело до прегледа. Ако има статистически измерима разлика, отклонението в поведението и преживяването на пациента  от неговите всекидневни такива, то е допустимо предположението за болестност.      

    Нормалното и абнормното са двойка понятия, които  позиционират личността в спосоността и да се справя или не с изискванията на живота.

   Абнормното не е тъждествено на болестното. То се изразява в две посоки. Положителна абнормност е всяка дарба, талант, гений. Отрицателна абнормност може да бъде като отклоняващо се девиантно поведение/ престъпно, асоциално/,но не винаги е свързано с психична болест, разстройство.

   Друга перспектива за отрицателна абнормност е болестност. Следователно, нормално е да бъдеш болен при определени обстоятелства – например консумирането на заразена вода. Двойките понятия здраво и болестно обхващат резултатите от точно определени действия- преглед, диагностична процедура, терапия, рехабилитация От гледна точка на социалната роля приписването на категорията болен означава дали даден човек получава от своя обществена група правото да приеме ролята на болен. Това означава претенция за освобождаване от ангажименти, щадене, грижа и лечение. 

    От гледна точка на психичната болест здраво означава цялостно състояние на даден човек. Здрав е човекът, който успява в собствения си живот, въпреки наличието на някаква телесна болест или нормите на обществото , в което живее да отговори на изискванията на средата / на природа или  общността/  и да  изпълнява  техните задачи/ адаптация/. Това понятие за психично здраве посочва като критерии гъвкавостта и издръжливостта в доказване на себе си, в себеразгръщане и в способност от адаптационни стратегии, с които човек оцелява според условията. Склонността към заболяване означава най- общо ограничение на тези способности.  Неспособностите за оцеляване, понятието „болест” в смисъла на психично разстройство се отнася до отстъпление, неспособност, прекъсване на отношенията със себе си и другите. 

     Болен е този, който по някакви причини страда от себе си и от света, който е извън обичайните рамки за страната и групата, в които живее, който не може да се справи с условията на живота и поради значителното си различие от останалите не може да поддържа живи контакти с другите хора. Психичното боледуване е особен тип, то не може да бъде категоризирано само в критериите за болен.

Източник:   psiholozi.info