Проговарянето е чакано събитие за всяко семейство. Първи осмислени думи се очакват в периода около първата година, кратки фрази от две думи около 1 година и 6 месеца и след това плавно се развива по-богата реч. Появата на нови умения няма точно време, но специалистите работят с т.нар. прозорец на развитието или зона на близкото развитие (Виготски).
Това е период от време, в което дадено умение се очаква да се появи чрез взаимодействие с другите. Взаимодействието с другите играе съществена роля в развитието на децата.
Докато с прохождането знаем, че от 10 до 15 месец се очаква детето да направи първи стъпки, то с проговарянето няма толкова ясен прозорец.
Как да разберем дали проговарянето закъснява между първата и втората година?
Всяко ново умение крие в себе си редица малки стъпки, които детето е направило, за да може да го постигне за първи път. Когато обаче го направи за първи път, следва етап на овладяване чрез упражняване на същото много пъти, докато детето се научи да го изпълнява с лекота. Харесвам примера с обувките.
Как детето се научава да си сваля обувките? Първо се учи да поглежда към тях, после протяга ръце и ги хваща с цяла ръка (обикновено в опит да ги постави в устата). След това узрява фината моторика, за да може да хване с пръсти лепенките, но и едновременно с това трябва да задържи крака статичен и още няколко стъпки, докато стигне до същинското действие с успех. Всичко се повтаря много пъти с подкрепа от родителя, докато детето успее само. Така е и с проговарянето. Проговарянето е сложен процес, който зависи от редица умения на детето и условия на средата.
Настоящата статия ще опише няколко важни умения в ранното детско развитие, които следва да бъдат разгледани като изключително важни елементи в процеса на проговарянето и в развитието като цяло. При консултиране на семейства с деца в яслена възраст, специалистите следва да обръщат внимание именно на тях, паралелно с нивото на развита реч.
Важни умения, за които да следим:
Споделяне/изразяване чрез жестове/мимика преди да се появи речта и после паралелно с нея. Разбирането за света и желанията на детето в яслена възраст винаги изпреварват неговите възможности да се изрази пълноценно с думи. Ето защо това умение е широко застъпено в ежедневното общуване с малкото дете. То ни показва какво мисли, иска и чувства. Така ние виждаме „вътрешните думи“, които след време ще намерят и външна форма. Ако обаче липсват тези прояви за „вътрешни думи“, тогава може да се предполага риск за забавяне на проговарянето.
Казва ли ни нещо детето без думи? Общуването е двигателят на проговарянето. Още в много ранни етапи от развитието (2 м.в.) детето започва да се усмихва при вида на майката. След това започва да се усмихва, за да предизвика нейната усмивка. Участва активно в двупосочна комуникация преди да е проговорило. Около 10м.-12м.в. детето маха за чао, пляска с ръце при браво, дава боц и пет. Към 16 месец клатят глава за отказ. Децата в този период и до 2-годишна възраст харесват и участват активно в песни с жестове (Хей ръчички) или т.нар. залъгалки (Варила баба кашичка). Към 2-годишна възраст използват и по-сложни жестове като свиване с рамене за не знам; обръщане на ръцете с дланите нагоре (жест за няма). Може да тропа с крак като израз на гняв или да скръства ръце.
Жестовете имат важно място в процеса на проговарянето и в развитието като цяло. Проучвания показват, че децата, които използват повече жестове, впоследствие са с високи академични постижения. Ниската употреба на жестове може да е сигнал за затруднения в развитието.
Посочването с показалец също е жест, който заслужава отделно внимание. След 10-месечна възраст детето започва да овладява умението да посочва и до 16 месец следва да посочва често в ежедневието. На около година детето посочва или поне поглежда при въпрос Къде е мама/тати? Знае отделни наименования на обекти от бита. Паралелно с това е изключително важно детето да гледа в посоката, в която гледа и посочва възрастният. Забелязва ли детето неща в парка, които ви посочва, за да ги сподели с вас? Посочва ли, когато го питате къде е даден обект? Към 1г.6м. се очаква, че детето може да посочи поне 10 обекта в книжка и сочи активно, за да споделя с родителя в ежедневието. Чака възрастния да назове картините. Хубава игра е да се разглеждат снимки на семейството.
Разбирането на речта на другия е основополагащо за пълноценното проговаряне. Важно е да следим дали детето разбира и съответно дали откликва на това, което казваме (Къде е мечо/ мама/ тати?, Намери патето, Донеси си обувките). Децата на 1г.6м. разбират основни неща от бита и са в състояние да изпълняват поръчки с две условия (Отиди в спалнята и донеси чорапи). Отговарят на множество въпроси с жестове и/или дума като Какво имаш на блузата?, На колко години си? или Къде ти е носа/косата? Могат да посочат обекти според тяхната функция: Какво си слагаш на главата? или С какво си решиш косата?
Имитацията стои в основата на проговарянето. Детето чува какво казва възрастния и го повтаря. Преди вербалната имитация обаче, много силно застъпени в развитието са имитацията на действия и жестове. Така учим детето да показва колко голямо ще порасне (любима игра след 10м.в.), да показва годините си или да показва с ръце как лети самолета. Стимулирайки тези умения, стимулираме пряко и речта на детето. Хубави игри за около 1-годишна възраст, когато детето все още не говори, е да показвате как правят животните и да ги имитирате вокално, но да следите за жестове от страна на детето, а не само да ги казва след вас. Показвайте как прави рибката с уста или как светят лампичките с пръсти. В началото е добре да се говори с кратки фрази и дори отделни думи, за да дадем възможност на детето да ги чуе хубаво и да се опита да ги повтори. Съчетаването на думи с жестове улеснява и спомага детето да запомни думата. Ето защо в ранна възраст игри като броилки и песни с жестове са изключително подходящи игри. Децата учат повече чрез нагледни стимули, отколкото по слухово-вербален път. Учат чрез повторение на едни и същи ситуации многократно. Учат чрез взаимодействието между тях и възрастните в ранните етапи на развитие, а по-късно и чрез връстниците.
В заключение
Опитът ми със семейства на малки деца, които са имали тревоги за проговарянето, показва, че голяма част от децата срещат трудности в описаните умения. Стимулирайте тези умения за около месец у дома с целенасочени занимания (пейте песни с жестове, разглеждайте книжки, назовавайте какво виждате или правите вкъщи с кратки фрази) всеки ден по 20 до 50 минути. Така бихте могли да подпомогнете процеса на проговаряне. Избирайте дейности, които детето харесва и дейности в реални ежедневни ситуации. Ако детето все още среща трудности при някое от посочените умения и не е проговорило с отделни думи между 1г.6м. и 2г.в., то тогава следва да се консултирате със специалист ранно детско развитие (психолог, логопед)
Автор: Александра Антонова
(клиничен психолог)
Източник : steb.bg
