СПАСЕНИЕ

 

сн. Internet 

Обичай свойта сенчеста страна!

Знам, Щастието лесно се обича!

Но сенките, са нашата вина

и границата трудно се пресича!

Подсилвай свойта вътрешна искра,

но без любов към сянката човешка

не можем, да намерим светлина

и да простиме всички свои грешки!

Само тогава можем, да сме цели.

Каквито сме, да се приемем и обичаме

спокойно и уверено. Приели,

че всички хора са несъваршени. 

Че истинската сила е в това,

да приласкаем всички свои демони.

Да ги възлюбим, въпреки страха

и укротим, в едно събрали Егото ни. 

В едно събрали тъй и ум, и тяло...

И мрак и светлина в свещенно цяло, 

намерили и смисъл, и смирение, 

ще сме достигнали до своето Спасение!

Ивайло Апостолов

30.04.2023

БОГАТСТВО

 

Богат съм, ала не с пари и злато.

Не ме ласкаят материалните неща.

Сърцето ми е пълно и богато

на спомени, любов и красота.

Богато е на хиляди усмивки,

на мигове с приятел споделени. 

Богато е на нежност и почивка,

богато на мечти и на промени, 

на съпреживяното с най-близките ми време.

Богат съм с покорени върхове.

Богат на изгреви и на дъги след бурята..

Богат със звездопада с теб под дюлята.

Богат на залези с далечни брегове...

Богат на сбъдвания малки и големи.

Богат съм на познания и вяра.

На благодарност и на прошка съм богат.

И щом поставя всичко на кантара,

в сърцето ми е цялият ми Свят!

Ивайло Апостолов

29.04.2023

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ, ЛИ?

 

сн. Internet

( Задъхваме се в непрестанно тичане, а живеем, сякаш няма да умрем! )

Тъй през Живота си препускаме улисани... 

( Във търсене на щастие, успех, любов и смисъл ли!?) 

И във това неспиращо препускане

най-важните неща и хора ний пропускаме.

Преследващи триумфът и успехите,

все още се посрещаме по дрехите

Все още, колкото да е обидно то,

съдим един за друг по очевидното! 

Заплетени в душевните си ребуси

сме най-върлите предатели на себе си! 

Евтино служим за парите, на богатите,

на посредствеността и тарикатите.

Да бъдем благодарни, все забравяме

и все по-трудно някак си прощаваме!

Копнеем за любов, а не обичаме!

Любимите си пренебрегваме! Все тичаме!... 

Казват преди, да склопиме очи в момента

минавал ни за миг живота като кинолента.

Така е! Този миг на който сме създатели,

нарича се... Живот, приятели❗

Ивайло Апостолов

29.04.2023

ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВА И ТАКА

 

сн. Internet 

(Посветено на всички, които някога са се чувствали така! Изковете себе си в огъня от собствената си искра и блестете!

Не се опитвайте, да се греете на чужди и не позволявайте на никой и на нищо, да се опитва, да я затъмни!

Човекът на който винаги можете да разчитате, сте самите вие! Всички останали, са подарък📦!) 

 

Понякога се случва и така

Човека със човек се разминава,

реката не се влива във река,

Ръката ти, във въздуха остава.

До рамото ти, няма в труден миг

опира от приятелското рамо.

Наместо помощ, дават ти пестник,

при устрема ти,... в спиците ти камък...

Щом имат нужда,

                               те намират чак

през девет планини, на връх десета

Щастлив ли си, ще ти подложат крак... 

Ако си паднал, подминават като чужди

заобикаляйки възможно най-далеко!

Човека е такъв, не се сърди

недовечив, комерсиален и безочлив.

В свойто око не виждаме греди,

но в чуждото, тресчица ще посочим!

Човека е такъв, несъваршен.

Не го вини, типично по човешки

сгреши ли друг, за него е кретен,

но оправдава всички свои грешки!

Недей ропта, човека е такъв

пасивността си крие зад халтурата. 

За долар, ще те ползва като стръв

За два, ще блъсне теб пред амбразурата!

Но не тъжи, добрата новина е,

че има и порода друга хора.

За правдата и за доброто те Дерзаят

и със сърце за тях, не спират, да се борят.

За непознат те в огъня, ще влезнат

и за приятели, ще прекосят безкрая.

Светът променят. И не ще изчезнат.

Те благодарност и подкрепа заслужават.

За да ги има и за да Дерзаят ❗

Ивайло Апостолов

27.04.2023

ПОНЯКОГА МИ ИДВА, ДА КРЕЩЯ❗❗❗

 

сн. 1x.com

Автор: Tong Tong

Понякога ми идва, да крешя!

Една след друга маските да свалям❗

И да разкъсам с нокти лицемерието на Света❗

От толкова лъжи в очите ми, сърцето ми изгаря❗💔

Простете ми❗Не мога, да съм мил

и другата си буза, да обръщам,

дете щом някой грубо нарани

и после, с чиста съвест се прибира вкъщи❗

Децата си невинни, да прегръща, 

ръцете си като Пилат измил❗

От душевно мъртви бюрократи ми се доповръща ❗

Не искам, да съм хрисим, нито мил❗

Очите си не искам, да затворя,

щом сблъскам се с "човек" душевно гнил,

като десетки други, апатични хора❗

Кръвта нахлува в мойте слепоочия,

семейството ми някой нарани ли, 

готов съм връз' нещастника, да скоча❗

Простете, но не мога, да съм мил❗

Човек съм❗И напълно по Човешки

несъвършен съм, с всички недостатъци и грешки ❗

Ивайло Апостолов 

28.11.2022

🤔 Може би архаичните ми ортодоксални ценности са ми враг?...  Може би - честта и нуждата от справедливост. .. Може би, Човечността... Може би, чувствата❗...

Най-вече, чувствата❗

Простете ми, Човек съм... Несъваршен съм... Чувствам❗💗

Благодаря на Създателя❗🙏... Човек съм, Все още Чувствам, въпреки всичко❗💗

Съжалявам❗Старомоден съм❗

Политкоректността не ми е силата❗

Всеки човек, който срещаме по пътя си е наш учител, ако сме готови, да научим урока, който ни поднася и благодетел, единствено в този смисъл❗

 

Все още се уча, да бъда смирен! 🙏

Трудно ми е, да приема за "благодетели" онези, които целенасочено и умишлено причиняват страдание на семейството и децата ми(или на деца, изобщо) , по съвсем лични или меркантилни причини, под предлог, че защитават " най-добрият им интерес" ❗ 💔

А, вие!? 🤔

КРЪСТОПЪТ

 

Все някога, между заблудите,

решаваш на живота ребуса.

Да бъдеш друг, заради другите

или да бъдеш просто себе си.

Да носиш лицемерна маска,

но Егото ти, да погалят.

Или да си изпъкнал рязко,

но завистта, да те изкаля!

Да влезеш в тясната черупка

на всеприетите очаквания

или пък камъче в обувката, 

ругано с клетви и оплаквания!

Да си добър, учтив, прилежен

по всеприетите стандарти

или свободен и безбрежен

като море или гепард ти.

Да си за другите послушен

и с вътрешния си родител

в съгласие, но не изслушан.

И трупащ гняв, но "под прикритие"!

Да се изкачваш към успеха,

ала преглътнал куп обиди!

Но из под лъскавата дреха,

болката никой, да не види

и всички разочарования,

компромисите неизречени,

платил с цената на мълчанието

и своите мечти, посечени!

Да си клише безлично в прозата

или фриволен стих, без граници!

Да си застинал вечно "в поза"

или свободен, без багаж и раница!

Да бъдеш трън, в петата чужда,

но в мир със собствената личност!

Да бъдеш вечно свой, сред чужди,

с неповторима идентичност!...

Юг на сърцето ти компаса,

да сочи между ум и тяло!

Раят житейска е нагласа,

когато си единно цяло

със себе си.

Че тъй живота ни не пита,

а сблъсква ни с милиони избори,

дали във крак, да сме с "елита"

или спокойни бистри извори!

Знай, всичко има си цената!

Единствено от теб зависи,

какви залози, ще платиш в играта

Успешен ли или Щастлив, ще си!

Ивайло Апостолов

27.04.2023

Човекът твърде често е разкъсван между Егото и потребността от сигурност и принадлежност❗💔

Не губете себе си, по пътя към другите ❗

Не загърбвайте другите, по пътя на себеопознаването❗

🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

ЕДИН ЖИВОТ

 

сн. . Internet 

Един живот, а все не можем

по равно, да го разделим.

За бъдещето се тревожим!

За миналото се гнетим!

Все търсим в другите вината. 

Не я делим наравно с тях!

И търсим пак от тях отплата, 

за своите страхиве и крах!

Все търсим вън от нас причината

за собствените си страдания,

за пътищата неизминати

и своите разочарования!

Пак някой друг ни е виновен

за все отричаните истини.

И с жлъч най-близките си тровим

макар, да са за нас единствени.

Сред спорове и обвинения

десетки мигове погубваме.

А в неприетите решения

и не направените избори

обичните за нас разлюбваме. 

И губи се след нас следата.

Отровихме десетки извори

и давиме се в разкаяние.

Всеки потъва в самотата си,

в недоизречено мълчание

и в благодарност неизказана, 

в обидата, назад не взета

и в прошка, на любим недадена, 

и в извинения - клишета... 

в някой прегръдка неполучена... 

в някой любов несподелена.

в уроците ни не научени

и миговете пропилени.

А някъде над нас часовника,

безмилостно брои минутите,

докато търсиме виновника

сред извинения нечути.

А любовта е толкоз проста,

но тъй целебна и възвишена!

На този свят сме просто гости!

Приятели не пропилявайте живота си,

за да си търсите залози и мишени!

Обичайте, целувайте, прегръщайте

Заедно сбъдвайте и пресъзавайте

Доброто и красвото!

Само така, макар и да сте същите!

Ще сте живели истински щастливи!

Ивайло Апостолов

24.04.2023

НИЩО В ЖИВОТА НЕ Е СЛУЧАЙНО

 

- Нищо в Живота не е случайно, Алиса! - каза Лудия Шапкар и хвърли едно камъче в езерото... То отскочи няколко пъти, оставяйки след себе си, гонещи се един друг, нарастващи концентрични кръгове във водата и едва тогава, се успокои и потъна. 

- Видя ли това камъче?.. Точно като него, всяко нещо което правим, оставя своите следи, около нас и носи своите последствия! И всичко, което ни се случва, има своята причина!... И високия връх, който трябва, да изкачим... И пропастта, през която трябва да намерим брод... И препъни камъка на пътя ни... Дори малкото камъче, което ни е влязло във обувката!... Всичко има своя смисъл!  Стига, да имаме очи, да го видим!...

За това, трябва да се научим, да сме благодарни, за всяко нещо с което се срещаме по житейския си път, защото нищо не е случайно!🙏

✨ Някои от тях идват, за да ни извадят от летаргията на рутината!

✨Други, за да ни напомнят, че не сме непогрешими!

✨Трети, за да ни направят по-добри, по-мъдри, по-мобилизирани!

✨ Четвърти, за да ни върнат отново вярата в Доброто у нас самите и у хората изобщо!

И колкото по-добре сме научили този урок... Колкото са по-широко отворвни очите ни, за случващото се... и колкото повече сърце влагаме в нещата, които правим... толкова по-дълбоки и трайни следи, ще оставяме след себе си. И толкова повече хора, ще запазазят този спомен, като нещо ценно и може би,... ще ни бъдат благодарни, че сме им помогнали, да разберат по-добре или да променят живота си❗...
                            🎩🧣🧤

27. 03.2021

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

ЩАСТИЕТО Е, ДА СИ ДОСТАТЪЧНОТО точно за онзи, който Е ДОСТАТЪЧНОТО ЗА ТЕБ

 - Тук не е като в моя свят, каза Алиса, загледана в широката закачлива усмивка на Чешърския котарак. Там има толкова много намръщени и нещастни хора!

- Има хиляди пътища, да подминеш Щастието, малка приятелко! - каза Лудият Шапкар:

🔖Да си всичко, за всички;

🔖Да си всичко, за някой;

🔖Някой, да е всичко за теб;...

🔖Да си всичко, за..себе си... 

За това, хората често се заблуждават и го търсят в грешната посока... И естествено, остават разочаровани❗

За мен пътя към щастието  е, споделеност. 

То е, да си ДОСТАТЪЧНОТО точно за онзи,

който Е ДОСТАТЪЧНОТО ЗА ТЕБ,

за да преоткривате заедно света,

всеки следващ миг!♡

А, да!... И най-важното - Да се научите, да го цените на НАВРЕМЕ и да бъдете Благодарни!

Защото иначе, ще го изгубите❗

Пожелавам ти го, от все сърце❗💓

Понеже при много хора се случва щастието, да е егоистично и самодостатъчно! Те се опитват, да запазят за себе си. Защото вярват, че като го предпазят от ревниви очи, ще го съхранят по-дълго❗Но живота, е строг учител ❗... 

И помни, въпреки всичко щастивто НЕ Е КОНСТАНТА❗ И няма, как да бъде!... Но е въпрос, на житейска нагласа. 

То е пряко свързано с Любовта и умението ни, да споделяме и да даваме! И за разлика от граматиката, в живота Щастие е глагол, не съществително. 

                     🍀🎩🧣🧤🍀 

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤

Животът е най-строгият учител...

 

- Но защо Живота постоянно ни изпитва без изобщо, да се интересува, дали сме готови!? - въздъхна Алиса и в очите й, се четеше умора, тъга и огорчение.

Скъпа моя, каза Лудия Шапкар и сложи нежно ръка на рамото й:

Животът е най-строгият учител:

- Не пише отсъствия, но не можеш, да избягаш от уроците му

 - Не пише забележки, нито оценки, но никога не можеш, да избягаш от последствията, ако не си си научил урока

- Винаги те връща, да "преговориш уроците", които не си научил отново и отново, и те поставя на изпит, докато не ги научиш.

- Никога не се съобразява дали и колко добре си подготвен за уроците му

 - Твърде често, разбираш по какво е бил изпита, едва след като е вече минал. (а понякога и много по-късно) 

- Обикновено не знаеш каква ще е цената на урока предварително, но уроците му винаги ти излизат твърде скъпо! Особено, когато те изпрати на "поправителен" ❗ 

 - Училището му е най-продължителното, но никога не ти дава диплома. И въпреки това ти се иска никога, да не завършиш❗

За това, никога не се отказвай и не спирай, да се учиш, скъпо дете ❗ Трупай знания, опит и мъдрост! Защото те са истинският смисъл и най-голямата ти награда❗🌹

🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

ОТ СТРАХ❗💟😱

 

- Познавам това Чудовище, - каза Алиса.
Преследва ме от малка! .... Дебнеше ме в тъмното!... Криеше се в сенките!... Идваше в сънищата ми, за да ги превърне в кошмари и да ме плаши!... 

Но сега, изглежда някак различно!... По-скоро тъжно и дори самотно, отколкото страшно!...
- Значи е свършило добре работата си!, - каза Лудият Шапкар и седна до нея, слагайки ръка на рамото й.
    Виж, дете! Всеки от нас, преди да порастне има свеое лично Чудовище, което въплъщава всичките му страхове !.. Измисля го и го моделира, точно такова, каквото, ще е най-страшно за него, за да може да го накара най-много, да събете силите си, за да се бори с него!..
Някои деца, си измислят, дори по няколко! Ако страховете им са твърде много!...
Децата имат една великолепна суперсила - Въображението! То им помага, да измислят най-подходящите за себе си, най-фантастични чудовища и най-вълшебните оръжия, сили и умения, за себе си, с които да се борят с тях!... И в това  изобретяване и борба децата израстват все по-силни и по-безстрашни!... И докато побеждават един по един страховете си, смелостта и нараства, а силите на Чудовищата отслабват!... Или по-скоро, вярата на децата, че могат, да ги победят им дава самочувствие и увереност, че могат, да ги победят и ги прави по-равностойни техни противници!
Разбира се, обикновено децата са все още твърде малко, за да осъзнават всичко това!
Важното е, че ако станат уверените в себе си, сигурни във възможностите си младежи, които не се страхуват, да бъдат себе си, значи Чудовищата, които те са си измислили, като свои лични треньори, когато са били още малки, са си свършили добре работата! За това и децата вече не се страхуват от тях!... И дори могат,... да станат приятели!.. И това не е никак странно... Защото, когато с някой те свързват толкова много спомени, изпълнени с толкова много емоции, често съвсем естествено той започва, да ти става някак близък!... Започваш, да го виждаш сякаш с други очи!... И дори, понякога мъничко ти липсва!... Особено, ако самият ти си го измислил точно такъв, какъвто ри е нужен!...

- Чакай, чакай! Но нали Смелостта е, обратното на Страха! Когато е смел, човек не се страхува!, - очуди се Алиса.
- Не, Алиса!, - отговори Лудия Шапкар. Смелостта е нещо, което не се дава по рождение!... Тя всяко дете отглежда в сърцето си! И на което помага, да порастне, докато преминава през Мрачните дебри на страховете си и се бори, със своето Чудовище! Смелостта е способността, да се научиш, да постъпваш правилно!.. Да имаш лична позиция!.. Да не се отказваш, да защитаваш Истината и Правдата!... И да подкрепяш Доброто, въпреки страховете си! И е много полезна, особенно в живота ни, като възрастни!

Но се случва и така, че Некои от страховете ни, когато станат слаби и немощни, се скриват много, много на дълбоко в съзнанието ни и подсилват нашите съмнения и колебания при изборите, които правим дори като възрастни. Макар че страховете и притесненията ни тогава са много по-различни и по реални от детските!

За това Чудовищата които изобретяваме като деца, са толкова важни! 

🎩🧣🧤

ЗАЩОТО :

От страх, да не се провалим,
спряхме, да Опитваме!...

От страх, да не разбият сърцето ни,
изгубихме способността си, да Обичаме!...

От страх, да не злоупотребят с нас,
престанахме да Вярваме!...

От страх, да не ни разберат погрешно или да не злоупотребят с думите ни престанахме, да споделяме!...

От страх, да не се разочароваме,
изгубихме способността си, да Мечтаем!...

От страх, да не се заблудим,
престанахме, да търсим алтернативи!...

От страх, да не кажат, че сме слаби,
станахме агресивни!...

От страх, да не ни помислят за жертви,
се превърнахме, в най-жестоките хищници!...

От страх, да не кажат, че някой е по-добър от нас, отричаме и рушим всичко добро, създадено от други! Вместо, да съградим нещо Свое!...

От страх, да не изгубим Свободата и Правата си, изгубихме мярката и морала си, погазвайки чуждите!...

От страх, да не изгубим себе си, изгубихме Човешкото!...

От страх, да не умрем престанахме, да Живеем!...

ЗАБРАВИЛИ СМЕ,
ЧЕ СТРАХЪТ И ЧУДОВИЩАТА НЕ СА НЕЩО ИЗВЪН НАС❗
ТОЙ СА НАШАТА СОБСТВЕНА СЯНКА
И ЧЕРПЯТ СИЛИ САМО,
ОТ СОБСТВЕНАТА НИ СЛАБОСТ❗
ЕДИНАТВЕНО, КОГАТО И САМО ДОКАТО ГИ ХРАНИМ❗

ИЗПРАВИМ ЛИ СЕ ЛИЦЕ, В ЛИЦЕ С ТЯХ ОБАЧЕ, "подвиват опашка"❗🦸‍♂️

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤