❗"ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО"❗ (Ф. Ницше)

 

Делим се по възраст, по пол и по раса.

На морала ни често се обърква компаса.

ПРИБЪРЗАНО правиме изводи разни

по белези външни, често грешни и празни!

Прибързано съдим едните и "Другите".

Недостатъци търсим.(Не броиме заслугите.)

И бъркаме често Очевидното, с Фактите.

Мимолетно видяно, мимоходом, в антрактите.... 

Не мислим. Не търсиме лиогика, пластове.

Етикета лепиме и слагаме в касите.

Заключения правим от пръв поглед, в аванс.

Без да даваме време. Без да даваме шанс.

Не ни пука въобще за Душата Човешка.

Постепено, в Система превръщаме Грешката.

Мирогледа си свиваме, до гледната точка.

Щом ни съдят, се сриваме. Но, не правим отсрочка

и не даваме шанс, нито време за Другия.

(Че "Светът е баланс, зачеркни го, бе! Чу ли я!?" ) 

И делим, раздробяваме по най-дребните признаци.

Слепи от предразсъдъци, вечно гониме призраци.

Вместо Чудото, виждаме вечно само Чудовища.

И Страхът ни премазва със свойто грозно туловище.

Не мислим. Не търсиме доводи,... Логока...

Страхът превръщаме в Догма,... Верую... Педагогика.

Егоизмът превръща Душата в пустиня.

Сътворени от кал, се превръщаме, в тиня.

Нехаем безчувствени за ничии нужди.

Бездуховни и кухи. Дори на себе си чужди.

То - сърцето е мускъл. В него няма емоции.

Но не търсиме плюсове в Другия. Търсим само пороци.

Търсим нов жертвен агнец и го сочиме с пръста.

Грехове,... гузна съвест,... да изкупи на Кръста.

Присвояваме правото, да определяме формата

- Кое е "Болно" и "Здраво" , кое "Различно" и "в Нормата" .

И градиме стени... И строим барикади...

Гоним вещици зли... И горим ги на клади... 

ЗАБРАВИХМЕ ВАЖНОТО, ЦЕННОТО НЕЩО.

ЧЕ КОНСТАНТА ЗА ВСИЧКИ Е САМО ЧОВЕШКОТО

В НАС❗❗❗💖

Ивайло Апостолов 

07. 03.2021

Ерика Боган - жената, която живее безгранично, за да "открие целта си, чрез болката и промяната на възприятията по пътя".

Тя живее безгранично, за да "открие целта си чрез болка и промяна на възприятията по пътя".

Запознайте се с Ерика!

Ерика Боган е мотиватор и водещ защитник на правата на хората с увреждания.
Тя е приела за своя мисия, да промени нагласите на хората с увреждани и отношението им към живота, Да ги вдъхнови за преход към живот, изпълнен със смисъл.
Посветила е живота си на това, да мотивира другите да намерят целта си, споделяйки своята забележителна история за предефиниране на собствения си живот, след като е останала парализирана, в резултат на една травматична контузия.
Ерика пленява публиката си, като споделя как е решила, да превърне трагедията си, в триумф чрез прошка, личностно израстване и завръщането си към живота. 

"Животът се случва. Това, върху което решите да се съсредоточите, определя какво ще се случи по-нататък. Аз избирам да се съсредоточа върху светлата страна.", казва Ерика
"Винаги съм знаела, че съм предопределена да оказвам положително въздействие върху света около мен, дори в много млада възраст."- споделя тя. Успявах да помагам на другите, да се сприятелявам с ощетените и да окуражавам губещите. Нямах представа, че ще се наложи,
 да променя живота си по един от най-крайните възможни начини и да си поставя в движение
за цел на живота си,да мотивирам другите. На 20 януари 2002 г. животът, какъвто го познавах от 21 години, се промени, буквално за частица от секундата. И когато по-късно се събудих в болницата, не знаех какво ми е подготвила съдбата.", споделя тя.
Не предполгах, че се впускам в най-голямото си предизвикателство-Живот на ограничения..
Отдавана Ерика живее безгранично и се е посветила на това, да вдъхновява и дугите, да го правят!

"По време на най-предизвикателните моменти в живота си, вие вече имате сили да преминете. през тях. Вижте колко далеч вече сте стигнали.", заключва Ерика.

- Ерика Боган
https://www.erikabogan.com/

ПРИЕМАНЕТО на детето и на наличието на "проблеми" в развитието, като ключов фактор за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите

Да приемеш детето си такова, каквото е. Без да проецираш върху него своите собствени очаквания, личните си планове, амбиции и мечти, нито очакванията и вижданията на околните.
Според специалистите, това е повратният момент за всеки родител.

За родителите на деца с проблеми в развитието обаче, Приемането е от ключово значение и за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите.

Приемането “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”, е решаващо за това, колко детето ще вярва в нас, като родители, в себе си и в хората (в частност, в специалистите, които се ангажират в цялостния му учебен и терапевтичен процес ).
Както и за това, доколко ще е мотивирано, да съдейства и работи активно в този процес!...

„Повратният момент е да приемеш детето си такова, каквото е“

(Един разказ от първо лице)

“Сега като ме питате, се замислям. Може би от около година и половина не съм се питала: “Защо на мен ми се случва всичко това?”. Горе-долу по това време е и моментът, в който благодарение на помощта на специалисти и психолози Веселина започва да разбира по-добре сина си, да го приема, да излезе извън своите представи за това какво трябва да може и да прави едно дете, как то да бъде щастливо. Започва да забелязва повече неговите стъпки напред, да ги оценява, независимо че за повечето хора с деца “в нормата” тези стъпки може да се сторят минимални, незабележими.

Веселина е майка на Ивайло, будно и активно момченце, малко под 6 години. Освен дете, което обича “да пие сок, да яде ябълки, пясък, вода, сняг…” (както с усмивка го описва Веселина), което има тротинетка и приятели в детската градина, Ивайло има и диагноза – генерализирано разстройство на развитието. И затруднения, характерни за аутистичния спектър.
Днес Веселина казва, че може да се нарече щастлива. Или поне колкото всеки човек би могъл да го каже за себе си. Спокойна, уверена в себе си и детето си. За да стигне дотук обаче й е трябвало време. И подкрепа. Поне година е отнело на Веселина да се стабилизира. “Беше доста болезнено – да чуеш и да приемеш фактите. Може би една година бях потисната, затворена. Питах се защо на моето дете. Разбира се, искаше ми се да не е вярно. Има и отчаяние, няма как. Мислиш как никога няма да е като другите деца”, спомня си тя. Но когато го приех, когато осъзнах, сякаш се стегнах, допълва Веселина.
“След като започнахме да посещаваме психолог, ние станахме по-сигурни като родители. Това е страшна подкрепа, даде ни невероятен старт, окуражи ни”, спомня си тя. И смята, че подобна опора трябва да получи всяко семейство на дете със затруднения. Защото логопеди, специалисти за детето могат много да се намерят, но ако родителите не са до децата си и не могат пълноценно да им помагат, нещата няма да се случат, казва младата жена.

“Дадохме си сметка, че каквото и да става, ние никога няма да се откажем от детето си. И че просто трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да напредва. И да е щастливо. Че можем да го постигнем”, обяснява още тя.

Повратният момент според нея бил, когато е приела детето си такова, каквото е. Без да наслагва върху него своите собствени очаквания и тези на околните. Приела го “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”. Спряла да се притеснява, като излиза на разходка с детето си, спряло да ѝ се свива стомахът от тревога за това какво ще се случи навън, дали Ивайло ще се разсърди, “дали ще почне да се търкаля в магазина, как ще реагират другите в парка”. Защото все пак това си е моето дете.

Младата жена не може да даде генерален съвет за това как да си щастлив и пълноценен, докато си и родител на дете със затруднения, и смята, че всеки сам трябва да открие механизма как да постигне това състояние. “Но може би трябва да спре да ти пука за околните, от останалите”, казва Веселина.

Според нея родителите често изискват твърде много от децата си. Пречупват всичко през призмата на техните представи за прогрес, за щастие. А трябва да приемем децата си с техните силни и слаби страни, да ги разберем. Ако човек се вторачи в негативните неща около детето си и живота си, никога няма да е удовлетворен, казва тя.\

“И аз искам Ивчо да прилича на другите по това, което прави. Но всяко дете е различно. И започнах да забелязвам позитивните неща на Иви – той е любящ, грижовен, обича да го гушкат, да се смее, добър е, весел. И даже понякога, като видя в градинката какво “нормалните” деца правят с родителите си, как се глезят, как се карат…си казвам, че всъщност нямаме чак такива проблеми”, казва, смеейки се, Веселина.

Тя разказва, че засега ѝ е по-лесно да гледа нещата ден за ден. Когато мисли за бъдещето, малко унива. “Като започна да мисля например как ще тръгне на училище, дали ще успее сега или ще трябва да го отложим, как ще продължи, какво ще е бъдещето. Но за мен съм решила да мисля и гледам ден за ден и да виждам всекидневните стъпки”, допълва Веселина. С гордост си спомня например, че наскоро е научила Ивчо да кара тротинетка. Което ми изглеждаше супер невъзможно, но с много стимулации, работа със специалисти, работа вкъщи, поощрения, успяхме, допълва тя. Това може да е нещо обикновено за дете на две години, но за нас е голям напредък, допълва младата жена. И разказва, че телефонът й е пълен с щастливи моменти – клипове и снимки, от подобни етапи на прогрес. Той вижда моето щастие, разбира и е щастлив, казва Веселина.\

Но от тази борба има смисъл. В привидно малките всекидневни стъпки напред.

Тази история е част от инициативата на УНИЦЕФ „Месец на родителите“ 
Автор: Юлиана Колева

Източник : http://purvite7.bg

АУТИЗМЪТ, ХАДВ КАТО СИНДРОМ НА ФУНКЦИОНАЛНА НЕСВЪРЗАНОСТ

снимка: sertomacenter.org

Симтомите, характерни за нарушенията от аутистичния спектър, могат да се обяснят като функционално прекъсване с намалена активност и съгласуваност в дясната хемисфера на мозъка, както и увеличената симпатикова активация. Нарушенията от спектъра произлизат от десинхронизацията и неефективната комуникация на двете мозъчни полукълба. Съответно най-добрият начин за преодоляването на симптомите е да се подобри координацията на областите на мозъка.

ХАРАКТЕРИСТИКА	ЛЯВА ХЕМИСФЕРА	ДЯСНА ХЕМИСФЕРА
Анатомични разлики	По-голяма повърхност на горната част на темпоралния дял, по-широк окципитален дял и фронтален оперкулум	По-широк десен фронтален дял като цяло
Движение и праксис	Контрол на дясна ръка, фини и сложни движения на 2 ръце	Контрол на лява ръка, умения за конструиране на пространствени модели
Перцепция, обработка, генерация	Вербални сигнали (устни и писмени), с голям езиков капацитет, смятане	Невербални зрително- пространствени сигнали, минимален езиков капацитет, като на 10-11 г. дете, възприемане на музика
Стратегия	Последователна обработка във времето на детайли и признаци, термини, брой, размер	Едновременна обработка на общи свойства и модели, реконструиране цялото от фрагментите му
Функциониране	Аналитично	Синтетично
Принцип на организация на информацията	По концептуално подобие	По външно подобие
Функцията се определя като:	Рационална	Интуитивна, за въображението и възприемане на изкуството
Памет	Вербална, главно слухова	Невербална, главно зрителна
Емоционално възприемане и експресия	На радостни събития и положителни емоции	На тъжни, неприятни събития и отрицателни емоции

Най-добрият подход е мултимодална терапия, която включва комбинация от сензорна, когнитивна, поведенческа и биохимична интервенции, които подобряват общото здравословно състояние на организма, редуцират възпаленията и увеличават дейността на дясната хемисфера до такова ниво, че да стане кохерентна с дейността на лявата. (Д-р Робърт Мелило)

Доктор Али Мазахери от университета в Калифорния, Дейвис, заедно с колегите си, установяват, че при деца, диагностицирани с хиперактивност и дефицит на вниманието, се наблудава дефицит в “top-down” контрол на вниманието, което е знак за функционална разединеност между предната част на мозъка и тилната кора.

Лучия Таскова,

Психолог,

***

Лучия Таскова, завършва психология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Преминала е различни допълнителни обучения като сензорна интеграция и сензорна игра, игротерапия за деца, сказкотерапия (приказкотерапия) за деца и възрастни, работа с метафорично-асоциативни карти, системни констелации, арт-терапевтични техники и други, при руски, немски и гръцки специалисти. Към момента продължава обучението си по фамилна психотерапия към Институт по фамилна психотерапия.

Основател и вдъхновител на консултативно-терапевтичен център „Веселата къща“, където заедно с колегите си работи с деца до 5 годишна възраст.

За да оптимизира индивдуалният подход в работата с децата, в зависимост от техният личен потенциал за развитие и потребности с екипът й съчетават няколко метода на развитие, възпитание и обучение – Монтесори, Валдорф, Доман, Никитин, сензомоторно развитие и др. Като работи и върху интеграцията на задържани примитивни рефлекси.

Работата и с деца с разстройства на развитието е базирана на програмата на д-р Робърт Мелило (американски невролог) – Брейн Баланс. Подходът, фокусиран върху развитието на мозъка и хемисферна интеграция използва физически, сензомоторни и когнитивни упражнения, придружени с диета, която се назначава на база кръвни изследвания от специалист.

За повеече информация: https://web.facebook.com/LuchiyaT/?_rdc=1&_rdr

12 неща, които всяко дете с детска церебрална парализа би искало да знаете!

Посвещавам на моя любим син

Автор: Ивайло Апостолов

1.  

 1. Това, че не ходя не значи, че нямам нужда от движение, от разходки навън и от нови впечатления. Аз също като вас имам нужда да виждам, нови места, да виждам различни неща, които се случват около мен, да срещам различни хора. Аз също имам желание да се опитвам , да движа краката си!

Създайте ми условия и ме подкрепете, да го направя!

2.       2. Това че не умея добре да ползвам ръцете си, не значи, че не изпитвам необходимост да ги използвам! Аз също имам нужда да движа пръстите си и да усещам с тях, нови различни форми, предмети, материи. Аз също искам да ги заровя в пясъка; да откъсна цвете; да погаля котката на съседката!

Помогнете ми, да се науча!

3.       3.  Това, че ДНЕС разчитам на вас, да ме обгрижвате, не значи, че нямам желание УТРЕ сам, да се предвижвам в пространството, дори с помощно средство и да се грижа за себе си, доколкото мога!

 Помогнете ми да го направя!

4.        4.  Това, че краката и ръцете ми не се подчиняват добре на моите желания, не значи, че не искам да играя! Аз съм ДЕТЕ, като всяко друго и нищо „детско“ не ми е чуждо. Имам нужда да играя ДНЕС!

Днес вие сте моите крака и ръце – Играйте с мен!

5.        5. Аз съм дете, вие сте възрастни; аз съм малък, вие сте големи; аз съм вързан в количка и съм беззащитен, вие сте силни и свободни...

Когато говорите с мен, не се появявайте „изневиделица“ !

Слезте на нивото ми!

Не правете много резки жестове!

Говорете спокойно!

6.       6.  Това, че не мога да говоря, не значи, че не мога да мисля и че не разбирам онова, което се случва около мен и с мен, или онова, което ми говорите!

Не ме подценявайте!

7.       7. Това, че вие не разбирате , начина по който общувам с вас, не значи, че аз не общувам с вас! Вие сте хората с повече „ресурси“.

 Опитайте се да ме разбирате по-добре!

8.       8. Това, че не мога да отида при другите деца за да играя с тях, не значи, че нямам нужда да общувам с други деца !

Аз съм дете , а всяко дете има нужда от други деца!

Вие сте моите крака. Вие сте моите ръце. Вие сте моят, глас!

Отведете ме при тях!

9.       9.  Това, че тялото ми ДНЕС не може да прави много неща, не значи, че УТРЕ не може да се научи да прави много от тях.

Това УТРЕ обаче е НЕИЗВЕСТНО.

Нещата при мен се случват бавно!

Не ме притискайте прекалено !

И не възлагайте прекалено големи очаквания!

Вашите очаквания към мен са прекалено тежка отговорност, която ме кара да се страхувам да не би да не ги оправдая!

Очакванията водят , до разочарования,

А разочарованието в очите ви, ме демотивира повече от всичко!

10.   10. Аз съм такъв, какъвто съм.

Приемете ме!

Обичайте ме такъв!

Имам нужда , да усещам БЕЗУСЛОВНАТА ви любов и подкрепа!

Те ми дават сили , да се боря и да успявам!

11.  11. Не се опитвайте да ме променяте!

Промяната е път, който трябва да пожелая и извървя сам!

Вие просто ме напътствайте!

Подкрепяйте ме , да успяваме заедно!

Поощрявайте ме и оценявайте постиженията ми, колкото и незначителни да са те!

Това ме кара да чувствам, че съм ВАЖЕН ЗА ВАС и ме мотивира да продължавам, да се опитвам, да правя нещата

ДА СЕ СЛУЧВАТ !

ВЯРВАЙТЕ В МЕН !

12  12. Това, че не мога да дойда при вас и да ви кажа, какво искам, не значи, че нямам нужда от вас!

Аз съм дете и като всяко дете имам нужда от родители.

Вие сте моите герои!

Вие сте онези , на които искам да приличам, когато порасна!

Вие сте моята връзка със света !

Аз вярвам във вас !

Обичам ви!

БЪДЕТЕ ДО МЕН!

Отново за многоизмерността на Свободата и Независимостта...

снимка:https://umasshistory.wordpress 

Свободата и Независимостта за МАЛКИТЕ НЕЩА 

са НАЙ_ВАЖНИ  !!!

Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за които обикновено дори не ни идва наум.

Свободата да тичаш наволя след вятъра... 

Да пуснеш хвърчило... 

Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...

Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго...., да се обслужиш сам -  да наплискаш очите си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш.. 

да усетиш водата и пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти..

Да поискаш помощ, когато имаш нужда...

Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....

Много често приемаме онова, което имаме, за даденост
и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на независимото движение в пространството или в комуникацията например.
Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало,

Една обикновена повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо препятствие..

 Една украсена неподходящо.... и недостъпна рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която
 не достигаш...или дори не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...

Една мъничко по-тясна врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...

Не се замисляме!....

И достигаме до парадокси, като Община, в която „Агенця Социално Подпомагане”, коятосе грижи за нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на 4-я етаж, а няма пригоден асансьор...

Болница, в която до ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата, по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в по-голямата си част липсва....

До красиво декорирана (вероятно от неизвестен  фън шуй естет) училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....

  В непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да изразим обичта и подкрепата си!...

Говорим на висок глас за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд , съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане, включеност и подкрепа... 

А трябва да се замислим!!!!..

Сега е моментът,

ДНЕС е най-подходящото време, за началото.....

А всеки следващ ден, за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!

За Общността и Приобщаващото Образование - Част 2

продължение>>

За Мъдростта и Образоването за Приобщаване...

Образованието както и Приобщаването, също е комплексен и продължителен процес, който в същността си, се състои в натрупването на полезни лично и „на ползу роду” знания.
Така както не всяко Знание идва от Образованието, така и Мъдростта не е проста функция на Образованието ...

Нито Образованието, нито Мъдростта са обикновена съвкупност от Знания в различни области. Резултатът нито при едно от двете не може да се изчисли с някоя от формулите на "точните науки" и да се определи с конкретен коефициент.
Високият "коефициент на интелигентност" (IQ) не означава Мъдрост...
Мъдростта е резултат от всички придобити теоретични и практически знания и умения, пречупени през критичната оценка и анализ на човека така, че да са максимално полезни както за него така и за всички останали, като са спазени хармонично всички морални, социални и други принципи и норми. 
Мъдростта ( София ) не случайно е майка на Вярата, Любовта и Надеждата. Защото без Мъдрост, Вярата може да прерасне в екстремизъм и фанатизъм, Любовта в Стремеж за притежание и контрол, а Надеждата в напразна Химера..
Мъдростта не е крайно състояние. Тя е безкраен процес, чието начало е осъзнаването на собственото ни невежество..'
Мъдростта е "първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

 Има два типа хора на Знанието , които променят човешкият живот и движат цялото човечество напред. 

Единият е академичният тип - онзи на "красивите умове", които правят кардиналните открития в Науката и променят глобално живота и бъдещето на цивилизацията ....
Вторият тип е  на духовните водачи, на онези, които през Възраждането у нас са наричали Просветители. Те са хората, които променят съществуващите досега нагласи и нашият светоглед. Именно те са тези, които ни водят по пътя на просветлението и познанието, и ни извеждат от мрака на невежеството.
И двата типа са еднакво важни. И двата типа , уважавам безкрайно!.. Но двата типа притежават съвсем различен тип знания, компетенции и личностни качества. И имат коренно различен подход към живота и хората....
Първият тип е целеустремен и съсредоточен. Неговите представители, притежават способността, да проникват дълбоко в същността нещата, да ги анализират обстойно и да откриват дори невидими взаимовръзки между тях, но именно това, често им пречи в реалният живот и отношенията им с останалите..(В университета срещнах доста такива преподаватели..)
Вторият тип, е много по-просоциален . Той е съсредоточен върху човешката душевност и отношенията между хората. Изключително добре умее да им предава знания и опитности, да ги учи как да си поставят цели и как да ги постигат; да ги мотивира и да ги напътства по пътя им към Знанието и Мъдростта...

Защо пиша всичко това?....

Защото истинският учител е по малко и от двете. (Вече чувствам недоверчивите погледи на някои скептици!..) Но вярвам, че точно онези, които трябва, ще ме разберат и ще се съгласят с мен!...
Няма полза от истинското задълбочено знание, ако не съумееш да го предадеш разбираемо и по подходящ начин на останалите.
Когато става дума за обучение и възпитание на деца със специални потребности и за Приобщаващо Образование, на учителя са нужни повече от качествата, присъщи на вторият тип хора на Знанието.
Качества като наблюдателност и бърза преценка на ситуацията, тъй като много от тези деца са хиперактивни, с бързо променящи се настроения, слабо и неустойчиво внимание, и слаба концентрация, а нерядко са и невербални. Качества като висока социабилност и адаптивност, гъвкавост, изобретателност, въображение, творческо мислене и персонален творчески подход, за да привличат и задържат неустойчивото внимание на учениците, за да намират индивидуален начин за мотивирането им за обучение, за създаване и надграждане трайни знания, умения и навици. Нуждаят се от много търпение, упоритост и последователност, защото паметта на повечето от нашите деца не е най-силната им страна, поради което целите и трайните резултати се постигат изключително бавно и с много усилия от страна на педагога и детето ..... и това са само част от необходимите качества. Но преди всичко добрите педагози, трябва да са приемащи, разбиращи и подкрепящи..
Именно развитието на такива специфични качества и умения е недостатъчно, у немалка част от педагозите в масовите училища.  Ако не беше така, нямаше да има нужда от отделни специалности като специална педагогика и етопедия*, например.
Освен това, все още съществуват и доста неясноти по отношение на набавянето на достатъчен финансов , както и достатъчен като количество и качество добре квалифициран и мотивиран човешки ресурс, които да гарантират изграждането на една адекватна на потребностите, безопасна и подкрепяща среда, без да се нарушава цялостният учебен процес .
Изключително важен за успеха и дори изобщо за реализирането на едно на такова начинание, като Приобщаващото Образование е качественото обследване и адекватната и точна оценка на индивидуалният потенциал, дефицити и потребности на всяко дете, за да се прецени, каква би била най-подходящата форма на обучение за него.(интегриране в масова паралелка, интегрирана паралелка, индивидуална форма на обучение или нещо друго...)
Макар че, относно индивидуалната форма на обучение, за каква точно интеграция говорим!?..
Просто се питам!..
Подкрепям Приобщаващото Образование! Категорично!
То е прекрасна инициатива, ....но не "на всяка цена"!
Лично аз и съпругата ми , познавайки начинът и качеството на работа и подходът на специалните педагози, от досегашното Помощно Училище, които работят с детето ми до този момент от една страна (За което сме им безкрайно благодарни.) и хипотетичните и реални условия за "Приобщеното му образование", предложени от настоящият закон и прилежащи разпоредби, както и предложените от "интегриращите" училища условия, твърдо не бихме рискували "приобщаване" на детето ни, което е с ДЦП кавдрипареза. Въпреки че е напълно съхраненоно интелектуално, то е почти изцяло зависимо като обслужване и е почти невербално. За това, според нас то е напълно неподходящо за интегриране в масово училище при настоящите условия!
И не защото е "зверски опасно" или не може да отговори на условията, а защото актуалните условия, не могат да отговорят адекватно на потребностите му и имаме сериозни притеснения относно безопасността му!
Искрените ми симпатии , уважение и адмирации, към всеки педагог и специалист, които имат сърце, да се нагърбят отговорно с задачата, да работят с деца със специални потребности условията на настоящата реалност, защото това наистина е едно огромно предизвикателство!
Най-притеснителни обаче са дефицитите свързани с елементарна толерантност и разбиране по проблемите на децата и хората със специални потребности изобщо у мнозинството от родителите и дори от педагозите и специалистите в немалко масови училища!..
Новата учебна година вече набира скорост и по мои наблюдения и споделеното от познати родители на деца със специални потребности, атмосферата на Приобщаване е меко казано неприветлива, нетолерантна и напрегната..
Да , подкрепям Приобщаващото Образования, защото "посоката" в която ни движи е вярна!
Но все още има твърде много въпросителни!...Все още има твърде много неща за прицезиране, за да заработи системата поне относително нормално, въпреки усилената работа на колегите от центровете за Приобщаващо Образование.
Но, решението "Това не стана, дай следващото!.. Не е опция."
Най-притеснителното е, че с набирането на скорост на новата учебна година, в по-глобален мащаб, се оформят силно анти-приобщаващи настроения, тъй като нашите специални деца, щели сериозно да стресират "нормалните" с присъствието си и щели да им нанесат сериозни "емоционални травми".

Българското Образование като цяло, не е никак зле ценено навън!..
Учениците ни печелят десетки отличия на международните Олимпиади. 
Не малко от специалистите ни , успяват да направят в странство, много добра кариера.. Естествено, след като завършат тамошен Университет!..
От Българският гений се родиха, революционни открития, които преобърнаха живота на човечеството като пишещата машина, двигателя с вътрешно горене и компютъра...

Въпреки това, тъжната истина е, че най-голяма част от по-малко или повече образованите ни специалисти отиват на гурбет, да прислугват като черноработници, на някои профанизирани чужденци, които просто са имали късмета да се родят навсякъде другаде в Европа или Америка....
Още по-тъжното е , че не остават млади интелигентни хора, които да градят бъдещето на Общността тук, в България!

Обръщам се назад и се питам, колко пъти ми е влязла в употреба висшата математика, например!?.. А задълбочените знания по физика, химия или философия?!..

Богатата обща култура е прекрасно нещо, но колко полезна ни е тя, когато толкова често ни липсва елементарната култура!...
Всъщност, истинската мъдрост не идва с академичните степени, а с опита... С направените житейски избори,...Идва с активното ни осъзнато действие и отговорната гражданска и житейска позиция и обратно. 

Знанията за елементарните, съвсем простички неща, социални и емоционални компетенции, придобитите умения и навици свързани с обикновените дейности от ежедневието, прилагани всеки ден, са онези, които ни правят Човеци!..

Мои приятели, на които децата учат в страна като Испания например, която не може да се похвали особено нито с трудолюбието, нито с интелекта на населението си, са ми споделяли, че „богатото разнообразие” на така наречените у нас „общообразователни предмети” е сведено до минимум и то до най-основни неща. Като до 15-16 годишна възраст, младежите се учат да придобиват така наречените „житейски умения”.  Например, как да организират живота и времето си; как да оказват първа помощ на пострадал в различни ситуации; как да се предпазват и оцеляват при различни екстремни ситуации, как да работят в екип....
Защото, колко ще ни помогнат енциклопедичните знания, когато обикновените умения за оцеляване, общуване, съжителство, съ-преживяване и социализация , взаимопомощ и подкрепа ни липсват?...

Не казвам, кое е по-добро, кое , по-лошо!...

Просто се питам?!...

Защото по мое скромно мнение, именно последните ни правят Човеци!...

Образованието може би трябва да почне от осведомеността ....
От информираността на обществото по въпросите свързани със „специалните деца” и хората в неравностойно положение, както и с всички останали "Различни".
От уроците по търпимост, толерантност, взаимно уважение, съпричастност и емпатия..
Защото интелигентността и степента на развитие на едно общество, се измерва в отношението му към най-уязвимите му членове.
Ето това би било една достойна кауза, около която всички в Общността, да се обединим и в която всеки да поеме своята осъзната роля и отговорност.

----------------------------------------------------------------------------------------

*Етопедия (Педагогика на девиантното поведение) - Клон от Специалната педагогика, който паралелно със всички групи лица с нарушения се изучават и тези с поведенчески отклонени (девиации). Етопедията е наука за възпитанието на човека, която изучава причините, характера и динамиката на отклоненията във формирането и развитието на личността от тъй нареченото про социално социално поведение, наречени "социални аномалии". Например: склонност към скитничество, опити за самоубийство, ранна алкохолзация, токсикомании и др.