Като деца, вярваме в чудеса и мечтаем за невъзможното!🧙♂️🧚♀️🧞🦸♂️👩🚀🌌🪐
Като младежи, кипим от енергия, емоции и амбиции, да променим света!...💚🌍
После ставаме родители и разбираме, че истинското вълшебство и щастие е, да успеем да променим Света, дори само на един или двама, защото ТЕ са Нашето Чудо! 💖
А понякога(но само, понякога) ,... това ни вдъхновява и ни дава сили, да го променим и за много други! 💞
Вълшебна седмица ви желая, приятели! 💖 🍀
Eichelberger, W. I. A. Stanislawska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnoctwo “Czarna Owca”, Warszawa.
Войчех Ейхелбергер, Ирена Станиславска (2013) Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент. Разговори за психология на отношенията. Издателство „Czarna Owca”, Варшава.
„Не трябва, също така, никога да се забравя, че дори в безнадеждни, терминални ситуации има лекарство, което се приема през ухото. Това лекарство е НАДЕЖДАТА“ – казва проф. Йежи Вой-Войчеховски, председател на полския лекарски съюз.
Книгата на Ейхелбергер и Станиславска е посветена на отношенията лекар-пациент и пациент-лекар. Това са два паралелни, асиметрични, понякога диаметрално противоположни светове: светът на болния човек и светът на лекаря. И ако парафразирам проф. Цезар Шчилик, ръководител на клиниката по онкология към военно-медицинския институт, тези светове рядко се срещат в българската действителност, защото те не се разбират, между тях са нарушени комуникациите, които са заместени от парите. Пациентът се страхува от болестта и всичко свързано с нея. Страхува се от последиците от болестта – за него и за семейството му. А лекарят? Лекарят е потопен в хилядите термини, обозначаващи органи, симптоми, болести и състояния, в множество препоръки за диагностика и лечение, в ужасяващия свят на административните изисквания и бюрократичното насилие. И дори да е усвоил перфектно всичко това, когато се изправи пред болния – особено, когато все още няма практически опит, той разбира, че цялото му знание е непълно. Липсва „езика на комуникацията“, липсва му „знанието за другия свят, за света на болния и страдащ пациент“ (Цезар Шчилик, Предговор).
Паралелността на световете на лекаря и пациента брилянтно е описана в повестта на Лев Толстой „Смъртта на Иван Илич“: „беше важен само един въпрос: дали положението му е опасно или не? Но лекарят отбягваше тоя неуместен въпрос. От гледището на лекаря тоя въпрос бил празен и не подлежал на обсъждане; трябвало само да се преценят вероятностите – плаващ бъбрек, хроничен катар и болест на сляпото черво. Не ставаше въпрос за живота на Иван Илич, спорът беше между плаващия бъбрек и сляпото му черво”. Докато в един момент Иван Илич не разбира, че въпросът „не е в сляпото черво или в бъбрека, а в живота и… в смъртта” (Толстой, Л. Н. (1956) Смъртта на Иван Илич. В: Повести и разкази 1872-1886. Събрани съчинения, том 10. Издателство „Народна култура”, София. с. 339-375).
Ето защо проф. Шчилик препоръчва създаването както на наръчници за работа с пациента, така и наръчници за пациентите как да се подготвят за среща с лекаря. А такива наръчници няма.
Отношенията лекар-пациент като проблем не само, че не са дори маргинализирани, а са тотално изхвърлени от българското медицинско образование. В разговор с млад лекар, той сподели (цитирам по памет): „Нас никой не ни е учил в Университета как да се държим с пациентите, как да си сътрудничим с тях“. И как да ги учи някой, когато тези отношения са поставени изцяло на пазарна основа и те са престанали да бъдат отношения между лекар и пациент, а са се превърнали в отношения между едноличен търговец и клиент, който купува медицински услуги.
Отношенията лекар-пациент са твърде специфични, дори уникални, защото в тях се проявяват много същностни черти на двата свята, множество проекции, трансферират се очаквания, страхове, болки, чувства и др. И те трябва да се познават, за да може в релациите между двамата да се изяви емпатията, доверието, уважението, без които всяка терапия е обречена на неуспех.
***
Всеки човек е отделна и неповторима вселена и всеки има своя ад и рай. Но в книгата на Ейхелбергер и Станиславска може лесно да се открие универсално послание: най-важно за лекаря е да съхрани и да вгради в поведението си на лекар онази чувствителност, която е способна да лекува, да съхрани и развие уменията си да съчувства без да се подава на страданието на пациента, да съхрани стремежа си за създаване на позитивни отношения с пациента.
Лекарите, често притиснати от от множество фактори – поддържане и развитие на знанието си, специализации, обучения, проучвания, стремеж за напредък – тръгват по път, осеян с диагнози, страдание и болка, с които трябва да се борят. По този път и под тежестта на тази многостранна преса те забравят, че пациентът не е равнозначен на болестта, че той не е диагноза, а може и трябва да бъде партньор в лечението си. Книгата разглежда въпроси, за които често нито лекарите, нито техните пациенти са в състояние да говорят.
Книгата е написана като разговор между И. Станиславска и известния полски психолог и психотерапевт Войчех Ейлхелбергер. Той е завършил специалност психология в катедрата по психология във варшавския Университет. В работата си прилага концепцията за интегралната терапия, която свързва психиката на човека с неговите тяло, енергия и духовност. Специализирал е Гещалт терапия в Лос Анджелис (1976) и в Зен Център в Рочестър (1980). Той е един от „бащите“ на създадения през 2004 година във Варшава Институт по Психоимунология.
Препоръките на Ейлхелбергер по отношение на отношенията лекар-пациент, по единодушното мнение на много лекари, могат да се прилагат в хилядите лекарски кабинети и успешно да отговорят на сложните проблеми, които могат да възникнат в процеса на тези отношения.
Книгата „Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент“ повдига важни въпроси, свързани с болката и страданието, страхът на болния, особено по време на първата му визита, когато се страхува да чуе „присъдата“ на лекаря (диагнозата), срамът и др.
В отделните раздели се разглеждат поведението на младите лекари, както и това на т.нар. трудни пациенти, а също и начините за справяне с тях. Специално внимание е отделено на въпроса за спецификата на лечението в болница.
В други раздели се акцентира върху ползите от лечението, когато болният е придружаван от близък човек. Важен момент е въпросът за емпатията, както и за трудните въпроси като хроничното терминалното заболяване, и накрая се разглеждат такива екзистенциални въпроси като раждането и смъртта.
Ето един кратък фрагмент от началото на книгата, който е достъпен в Интернет:
„Ирена Станиславска: Посещението на лекарския кабинет винаги е свързано със страх. Особено тогава, когато – като пациенти – очакваме диагнозата.
Войчех Ейлхелбергер: Не винаги го осъзнаваме. Докато лекарят е длъжен да помни, че пациентът винаги идва със страх, че посещението при лекаря най-често не е приятно. Пациентът се страхува, защото не знае, какво му е и може да чуе страшна диагноза: диабет, СПИН, рак, птичи грип. Списъкът на такива диагнози-присъди е дълъг. За много хора срещата с лекар е по-трудна, отколкото срещата с прокурор. Още повече, че мнозинството хора отиват на лекар едва тогава, когато вече са сериозно болни. Малцина са тези, които си правят веднъж годишно профилактичен преглед. По-лесно ни е така да се грижим за колата си.
Не се преглеждаме от страх, защото докато не знаем, че ни има нещо, можем да се смятаме за здрави.
Така е. Много от нас предпочитаме да не знаем истината и свободно да изграждаме илюзията за своето добро здраве. Съзнателно отхвърляме симптомите, че нещо не е на ред и до последния момент игнорираме алармиращите сигнали на тялото.
Това е широко разпространено поведение, особено сред мъжете. И колкото по-голяма е небрежността, толкова по-голям е страхът от диагнозата…
Дават ли си лекарите сметка, че пациентите се страхуват от тях?
Мисля, че да, та нали и те самите понякога стават пациенти. Но вероятно не си дават сметка до край за дълбочината и силата на този страх. Това ги прави не много емпатични дори се изкушават да използват своето емоционално надмощие и власт над пациента по начин, който е унизителен за него“.
***
Това е третата книга написана от полски автори и посветена на сложната материя на отношенията лекар-пациент, която представям в блога си. От рекламите на книгата може да се разбере, че книгата се ползва, както от лекарите, медицинския персонал, студентите по медицина и близките научни дисциплини (макар, както не веднъж съм повтарял, медицината да не е наука), така и от пациентите.
Когато обаче „Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем. Това е може би кардиналния проблем в здравеопазването в световен мащаб“ (доц. Марин Генчев, невврохирург), тогава не могат да се очакват адекватни отношения лекар-пациент, не могат да се очакват добри резултати от лечението. Или както казва доц. д-р Здравка Тонева – водещ специалист в областта на социология на медицината и здравеопазването: „Когато между лекарят и пациентът застанат парите, забравете за здравеопазване“.
Ще завърша с нещо, което според мен е изключително важно. Авторите на представяната тук книга се позовават на книгата на Далайлама „Силата на съчувствието“: „Независимо от квалификацията на лекаря, ако дори само ни съчувства, полага голяма грижа и се усмихва, ние се чувстваме сигурни. Ако все пак не е учтив и внимателен, дори да е авторитет в своята област, ние сме обезпокоени. Такава е човешката природа“. Точно това е основната тема в дебатите в социалните мрежи, когато става дума за ревматология и ревматолози.
Американският хирург Бърни Сийгл, преди да произнесе реч пред абсолвентите на медицинския Университет, попитал двама тежко болни, какво да каже на младите лекари. Единият казал: „Моля кажете им да ми позволят да говоря първи“. А вторият: „Кажете им да чукат на врата, да казват добър ден и довиждане, и да ме гледат в очите, когато говорят с мен“ (Rawska 2014).
Източници:
Eichelberger, W., I. A. Stanisławska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnictwo „Czarna Owca”, Warszawa
Rawska, K. (2014) Co powinien wiedzieć kaźdy lekarz – o psychologii relacji lekarz-pacjent. http://inspeerio.pl/co-powinien-wiedziec-kazdy-lekarz-o-psychologii-relacji-lekarz-pacjent.html
доц. д-р Божидар Ивков
Стресът в ранна детска възраст води до по-бързо съзряване на определени мозъчни региони по време на юношеството. За разлика от това, стресът преживян по-късно в живота води до по-бавно съзряване. Това е резултатът от дългосрочно проучване, проведено от изследователи от университета Радбуд, в което 37 субекти са били наблюдавани в продължение на почти 20 години.
През 1998г. групата, която тогава е включвала 129 едногодишни деца и техните родители, беше тествана за първи път. През последните 20 години изследователите изучават взаимодействията с родители, приятели и съученици. Децата също са били подложени на ЯМР сканиране. Това богатство на данни е позволило на Карин Рулофс, професор по експериментална психопатология, нейната докторантка Анна Тиборовска и други колеги от университета в Радбуд, да проучат как стресът в различни етапи от живота влияе на юношеския мозък на тези деца. По-конкретно, те разглеждат ефектите върху мозъчното съзряване. По време на юношеството, нашият мозък изпитва естествени процеси, при които предварително направените връзки между мозъчните клетки се усъвършенстват, което позволява създаването на по-полезни и ефективни мрежи. Изследователите са изследвали два вида стресови фактори – отрицателни житейски събития и отрицателни влияния от социалната среда – в два етапа на живота на своите субекти: ранно детство (0-5 години) и юношество (14-17 години). Те свързват тези нива на стрес с узряването на префронталната кора, амигдалата и хипокампуса. Тези мозъчни региони играят важна роля при функционирането в социални и емоционални ситуации и е известно, че са чувствителни към стрес.
Стресът, поради негативни преживявания през детството като болест или развод, изглежда, е свързан с по-бързото съзряване на префронталната кора и амигдалата в юношеството. Стресът обаче, като резултат от негативна социална среда през юношеството като ниски оценки в училище, е свързан с по-бавното съзряване на мозъчната област хипокампус и префронталната кора.
„За съжаление, в това проучване не можем да кажем със сигурност, че стресът причинява тези ефекти. Въз основа на проучванията върху животни обаче можем да предположим, че тези механизми наистина са причинно- следствени."
Анна Тиборовска.
Липса на пластичност
„Фактът, че ранният детски стрес ускорява процеса на съзряване през юношеството, е в съответствие с теориите за еволюционната биология“, казва Тиборовска. „От еволюционна гледна точка е полезно да узреете по-бързо, ако сте в стресова среда. Това обаче също така пречи на мозъка да се адаптира към текущата среда по гъвкав начин. С други думи, мозъкът става „зрял“ твърде рано.“ Изследователите обаче с изненада устновили, че социалният стрес по-късно в живота изглежда води до по-бавно съзряване в юношеството.
Тиборовска: „Това, което прави този извод интересен, е, че по-силният ефект от стреса върху мозъка също увеличава риска от развитие на асоциалните черти на личността.“
В момента Тиборовска провежда единадесетия кръг от измерванията, като обектите вече са на двадесет години.
„Сега, след като знаем, че стресът влияе на съзряването на мозъчните региони, които също играят роля в контрола на емоциите, можем да проучим как това развитие продължава и по-късно в живота.”
Автор: Доц. Д-р Стоян Везенков
Център за приложни невринауки"Везенков"
ВСЯКО ДЕТЕ има право, да МЕЧТАЕ!
ВСЯКО ДЕТЕ, има право, да се опитва, да се присяга ктм мечтите си!
И ВСЯКО ДЕТЕ, има право, на без резервната ви подкрепа, в тези свои опити❗
Особено ВАШЕТО❗💞
🕊️ И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, колко другите смятат, че тези мечти са невъзможни!
🕊️ И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, колко това се "вписва" в нечии представи, за "нормално", "реално" и "постижимо"!
🕊️ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, колко "добре" и "правилно" го прави, според някой!
🕊️ Дори да изглежда "лудост"!... Дори, да изглежда "смешно", в нечии очи, които са просто още един, пет,... десетина чифта от стотиците, които са ви гледали и ще продължават, да ви гледат СТРАННО!...
Широко отвирени,... неразбиращи,... чужди очи... Които НЕ СА част от живота ви!...
И още по-малко, част от неговия❗...
ИСТИНСКИ ВАЖНАТА Е, онази ИСКРА НА ЖЕЛАНИЕТО, ДА ОПИТА❗
ДА Е, КАТО ДРУГИТЕ, НО ПО СВОЯ СОБСТВЕН НАЧИН❗...
И дори, когато то е по-"различно", дори и двамата, да сте напълно наясно, че неговият начин, ще се различава от общоприетия, когато видите тази искра на желанието, да проблясне в очите му, БЪДЕТЕ, ТАМ! И нека отговорът ви бъде "Защо, НЕ ⁉️ ...
Не пречупвайте крилете на Мечтата и не помрачавайте лъчите на тази искра❗...
Защото в момента който опита, да полети на нейните криле, тази искра може да генерира огромно количество позитивна енергия и вяра, за хиляди други опити, за други далеч повече или по-малко тривиални неща❗
Защото дори един неуспех, АКО СИ ОПИТАЛ,
няма нищо общо с гарантираният неуспех, ако НЕ си!
За това, по-добре БЪДЕТЕ ТАМ❗
Когато има нещо НОВО,... нещо РАЗЛИЧНО,... нещо, което прави другите деца щастливи или знаете, че щв направи Вашето... БЪДЕТЕ ТАМ❗
И ГО НАПРАВЕТЕ, З А Е Д Н О! 💖
И бъдете сигурни, че то ще го оцени и ще го запомни❗
Да знам, че има хиляди доводи "Да, но...❗
и" Ами, ако! ... И със сигурност, много от тях, ще са логични!... Дори, ПРЕКАЛЕНО ЛОГИЧНИ!... Но не те, са важните в случая!
Не подценявайте децата си❗
Те не са глупави... Но се ръководят повече от "логиката на Сърцето", отколкото от тази, на Разума! И Е ВАЖНО, ДА БЪДАТ ПОДКРЕПЕНИ (особено от Вас) в опитите си, да правят нещата, които ги правят щастливи! Дори, или най-вече, когато изглеждат невъзможни❗
Аз вярвам, във вас и в децата ви, както вярвам във своето❗
И съм убеден, че вие, също вярвате❗
За това, просто БЪДЕТЕ ТАМ,
ДО ТЯХ❗💞
Ежедневните усилия на специалните педагози в Специализирана Болница за Рехабилитация на Детска Церебрална Парализа “Света София” са насочени към подобряването на възможностите и уменията на децата в областта на когнитивните, езиковите, емоционално-поведенческите и графомоторните функции чрез използването на иновативни методи и стратегии.
Едни от тях са нискотехнологичните помощни средства за развиване и усъвършенстване на графичните умения.
Кои са нискотехнологичните помощни средства в графомоториката, кога и защо се използват?
Това са всички адаптирани средства за писане – уплътнители/държачи за захващане на средството за писане; тренажори за писане с молив или химикал, средства за писане с тежест, наклонени дъски, ограничител за писане, релефна/тактилна подложка за писане.
За да отговорим на въпроса кога и защо се използват ще разгледаме накратко етапите за захващане на средството за писане, през които минават децата, преди да се научат да пишат лесно, бързо и четливо.
1-2 г ЮМРУЧЕН ЗАХВАТ
Децата често държат инструмента си за писане като кама/кинжал, използвайки цялата си ръка.
2-3 г ПРЪСТОВО - ПРОНАТОРЕН ЗАХВАТ
Всички пръсти държат молива така, че дланта да е обърната надолу към страницата. Движението сега идва най-вече от лакътя. Децата трябва да започнат да копират хоризонтална, вертикална и кръгова линия.
3-4 г ЧЕТИРИ ПРЪСТОВ ЗАХВАТ
4-те пръста се държат върху инструмента за писане. Движението е предимно от китката на ръката и пръстите се движат като един.
4-6 г СТАТИЧЕН ТРИ-ПРЪСТОВ / НОЖЕН ЗАХВАТ
Това е с 3 пръстов захват, където палец, показалец и среден работят като един.
6-7 г ДИНАМИЧЕН ТРИ-ПРЪСТОВ / НОЖЕН ЗАХВАТ
Използват се само 3 пръста, за да се държи средството за писане. Това е идеалното сцепление, което спомага за правилното и точно движение на молива.
Децата с ЦП, поради двигателните ограничения трудно изграждат статичен и динамичен три-пръстов захват. При тези деца китката и пръстите на ръцете са с намалената мощност и сила на захващане.
Чуждият опит и практиката в Болницата показват, че тези движения могат да се подобрят до някаква степен с помощта на допълнителни средства.
Един от привлекателните за децата помощници за писане е ръкавицата Слонче. Създадена е от креативен екип, включващ ерготерапевт и специален педагог, за да подпомогне децата при овладяване на пръстово-пронаторен захват чрез изолацията на пръстите. Подходяща е при по-малките деца с церебрално увреждане /особено при спастична ЦП, каквато е хеми парезата и диплегията/, при Даун синдром /често се наблюдават бързооборотни или лениви некоординирани движения/, при по-големите деца с моторна диспраксия, при разстройствата от аутистичния спектър, при които е важно и тактилното мултисензорно стимулиране и при децата с интелектуални затрудения.
При децата с атаксична форма на ЦП може да се използва и ръкавичка с тежести. Изработва се от кожа или кадифе и може да се напълни със стотинки // пясък. Целта е да подпомогне координацията на двете ръце.
Най-популярните помощници за писане при децата в предучилища и училищна възраст са тренажорите с ергономична форма. Те осигуряват по-стабилен захват в основата на средсвото за писане. Подпомагат формирането на динамичен три-пръстов захват при писане, намаляват проблемите при захващане, подобряват контрола и позиционирането на пръститите, редуцират натиска и напрежението при писане.
Тренажорите могат да се използват към всеки стандартен молив или химикал като лесно се прехвърлят от едно средство за писане на друго. Могат да се използват при водеща дясна или лява ръка.
Подходящи са при деца с по-леки когнитивни и графомоторни нарушения, при деца с моторна диспраксия и дисграфия.
Адаптиран държач за писане
Адаптираният държач за писане е подходящ за деца и пораснали ученици, които имат значителни нарушения във фината моторика е графомоториката. Изработен е от омекотен материал по американски дизайн.
Това е най-широкоспектърния държач – може да се приспособи към ръката на деца с всички форми на ЦП и с различна степен на умствено изоставане.
С много добър ефект е не само за писане, но и за оцветяване. Еднакво добре се адаптира към дясна и към лява ръка.
Следващото ефективно нискотехнологично помощно средство е Ринг-пен УЛТРА адаптиран държач за писане.
Ринг-пен УЛТРА е помощник, който значително намалява напрежението и умората в пръстите и китката, като осигурява стабилна подкрепа на показалеца чрез пръстеновидния държач.
Подходящ е за деца с атаксична форма на ЦП, за по-малки и по-големи ученици с дискинетична форма на ЦП, за които много трудно се намира подходящ инструмент за овладяване на екстрапирамидните неволеви движения на ръцете, намира приложение и при децата с хиперактивност и дефицит на вниманието, като привлича интереса към движението на ръката по нестандартен начин, както и за всички деца с изоставане в развитието, които чувстват напрежение и умора в пръстите и китката при използването на стандартните средства за писане.
Това е РИНГ-ПЕН - адаптиран химикал с ергономичната форма.
Химикала РИНГ-ПЕН се захваща, като се постави показалеца в пръстенчето и се придържа със средния пръст и палеца. Дизайнът на този модел адаптиран химикал позволява ръката да си почива без да се налага да се оставя химикала на страна.
Този помощник за писане е подходящ за деца, които вече са натрупали опит в областта на графомоториката, но все още изпитват затруднения при писане: да ориентират буквите и цифрите в правилната посока, за поставят буквите и цифрите върху основната линия /важни условия за четливост /, да се контролира размера на символите, което зависи от движенията в китката и пръстите на ръката, да се спазва разредката /означава да се спазва интервала между буквите в думата и между думите в изреченията/.
ТУИСТ адаптиран молив
Неговата ергономичната форма наподобяваща буквата “Y”, има 2 мм връх, който не е необходимо да се остри, достатъчно е да се завърти връхът на молива, за да се покаже следващата част от графита.
Използва се за писане с лява и дясна ръка. Препоръчителен е при децата с моторна диспраксия и обучителни затруднения.
Ограничител за писане
Този помощник засилва усещането за писане в редове и улеснява възприемането на пространството за писане. Рамката на ограничителят за писане е изработена от устойчив pvc материал във формат А5, на който са щанцовани 12 реда за писане. Под рамката се поставя бял лист с формат А4 или страница от тетрадка.
При въвеждане на помощника децата се учат да опознават редовете чрез писане на чертички, кръгчета и други елементи. Постепенно се преминава към писане на букви, цифри, думи и изречения.
Ограничителят за писане не е нов помощник като идея, защото ние много отдавна адаптираме редове от гланцова или друга тактилна хартия.
Подходящ е за деца и ученици с различни форми на ЦП, при деца със зрителни увреждания, моторна диспраксия и обучителни затруднения.
Наклонена плоча за писане - осигурява плоска, адаптивна повърхност за писане при децата с церебрални увреждания. Ъгълът на дъската помага на мускулите да се отпуснат и да бъдат правилно подравнени, което пък подобрява графомоторните двигателни умения, необходими за писане.
В Болницата адаптираме за нуждите на децата плексигласова хоризонтална поставка L форма за стандартен лист А4.
Поставките могат да бъдат дървени, картонени или от друг твърд материал.
Релефна/тактилна подложка за писане
Това са всички подходящи по размер и материал подложки, които могат да се адаптират като помощници при писането. Подходящи са за всички деца по време на индивидуални и групови занимания като подпора под блоковия лист, под тетрадката за писане, или под мишката на компютъра.
Автор: Здравка Топалова
Д-р по специална педагогика
в Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа “Света София”, гр. София
Източник:priobshti.se
Бъди себе си толкова, колкото можеш!
ПРИТЧА
Веднъж кралят посетил своята градина и установил, че всичките му дървета, храсти и цветя умират.
Дъбът обяснил, че умира, защото не може да бъде толкова висок като Бора. Борът се бил прегънал под тежестта на мислите си, че не може да ражда ...грозде като Лозата. Лозата загивала, защото не може да цъфти като Розата. Розата плачела, защото не е така могъща и силна като Дъба.
Тогава той видял Фрезията-цъфтяща и прекрасна, както никога досега.
Попитал я:
-Как така? Растеш сред тая повяхваща и мрачна градина, а имаш такъв чудесен вид?
Красавицата отговорила: -Не зная. Винаги съм предполагала, че посаждайки ме, ти
си искал именно Фрезия. Ако искаше да имаш в градината още един Дъб или Роза,
щеше да посадиш тях. Тогава си казах: ще се постарая да бъда Фрезия толкова
добре, колкото мога.
УВАЖАВАЙ! Уважението е за силните!
Слабите се страхуват,завиждат и мразят!
- Уважавай Радостта на другите, защото е кратка, а всеки човек, има право на Щастие!
- Уважавай Скръбта на понеслите Загуба, защото никой не е застрахован, а всяка Скръб е достойна за уважение!
- Уважавай Гневът им, когато е справедлив! Защото са имали смелостта, да отстояват мнението и правата си!
- Уважавай Страховете им, защото им помагат, да оцелеят!
- Уважавай Успехът им, заради вложените усилия, воля и потенциал!
-Уважавай падналите , след Неуспех! Защото Неуспехите, са неделима част от житейския ни път и най-добрата ни възможност, да израстнем !
- Уважавай ги, когато се изправят! За това, че и този път , са намерили сили , да продължат! Въпреки всичко !
- Уважавай, призналите грешката си и потърсилите прошка! Заради добрестта и достойнството! И защото, се изисква много повече сила , да поемеш отговорността за едино поражение!
- Уважавай вече немощните, защото прекалено дълго са се борили!
- Уважавай Невръстните, защото на тях принадлежи бъдещето и утре може да ти се наложи, да разчиташ на тях!
Уважавай всеки!
Защото Уважението е До-стойно!
Уважението е чувството, което придава най-висока стойност и на "приносителя" си и на "обекта" ,
към когото е насочено!
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!) Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...
