БЛАГОДАРЕТЕ ПРЕДИ СЪН

Когато вечер падне мрак

И месец, своят огнен знак

на звездния покров дари,

Тогава ти БЛАГОДАРИ!

БЛАГОДАРИ, че още ден

отново лягаш уморен!

БЛАГОДАРИ и днес, защото

до тебе топло е леглото!

Че много други, заранта 

не ще прогледнат за света,

Че вечерта не други може,

да е в студено вече ложе.

Кажи БЛАГОДАРЯ във здрача,

отпуснал уморен клепачи,

че имаш къшей хляб в ръката,

че имаш трепет във душата

и дом, когато падне мрак,

където да подвиеш крак

и в който някой, да те чака.

Кажи БЛАГОДАРЯ, че още

пред тебе има дни и нощи!...

Че имаш две очи с които,

със някой да броиш  звездите...

В умарата след труден ден,

че слушаш Бах или Шопен...

Че има толкоз много хора,

лишени от слуха и взора!

Кажи, БЛАГОДАРЯ ти Боже,

за две ръце, с които можеш

любимите си, да прегръщаш,

когато се прибирш вкъщи!...

Нозе, за да те отведат

ако решиш, накрай светът.

БЛАГОДАРИ и още само,

че имаш на приятел рамо!

И щом за всичко си благодарил.
И щом за всяка грешка си простил.
Покрит със звездният покров отвън,
се потопи във най-невинният си сън!

Детето има нужда от нас, ТУК и СЕГА !

Децата притежават вродено любопитство, спонтанна способност да се учудват и стремеж да опознават, да изпробват и да се развиват... Те не нямат граници, карта и план. Те нямат предразсъдъци и задръжки. И дори чувството им за страх, все още не е достатъчно развито!.. Всичко това идва постепенно с опита и възпитанието! Децата са водени от вроденият си хедонизъм и егоизъм!.. Отговорност на нас - възрастните е, да поставяме постепенно техните граници, да ги запознае със стойността и значението на моралните ориентири за добро и недобро, за позволено и непозволено, за правилно и неправилно. Наша отговорност е, да ги напътстваме, в този им устрем, да ги наставляваме и подкрепяме в това тяхно Приключение за опознаване на света! Да им показваме и доказваме, най-вече с личният си пример, кое как и защо трябва или НЕ трябва... Като в същото време, не отнемаме напълно свободата им да изказват мнения, да правят избори и да вземат решения за нещата от живота им, които пряко ги касаят, в зависимост от способностите им на този етап от житейския им път.
Ако ние като родители сме прекалено "отсъстващи", независимо дали е физически или духовно( без занчение, дали сме свръх ангажирани с работа или друго)... Независимо, дали като възпитатели сме просто пасивни или сме привърженици на прекалено либералното възпитание... Или пък, изпадаме в другата крайност и сме прекалено контролиращи и авторитарни и ги товарим с личните си несъществени амбиции, с прекомерните си изисквания и очаквания или сме прекалено обгрижващи... Крайният резултат е един и същ - Неприспособими, непълноценни и не способни да се справят с живота си възрастни. Пасивни възрастни, които нямат смелостта, да правят свои лични избори и да изказват собствено мнение. Не могат да си поставят цели и да планират пътя, към тяхното осъществяване. Нямат волята, да вземат решения и да предприемат действия, нито енергията, упорио и последователно, да работят за тяхното реализиране.
Децата не са"интелектуални принтери".имат нужда от стимулираме на въображението и креативността!
Имат нужда, от поощряване на творческото и логическото им мислене! Децата, на се "интелектуални принтери", но са "емоционални огледала"! Те са отражение на начина по който реагираме спрямо тях, спрямо нашият партньор,.. спрямо всичко, което се случва с нас и около нас. За това ТРЯБВА, ДА БЪДЕМ ВНИМАТЕЛНИ!
Защото, често сме толково фокусирани върху това, което искаме детето ДА БЪДЕ, УТРЕ, че забравяме, че и ДНЕС, то Е човек, който има нужда от нашето време, внимание, обич и подкрепа , ТУК и СЕГА ! <3

Езикът - Мост през Самотата и път към Другите - (част 2)

Питали ли сте се, защо майката все пак, успява да разпознае различните видове плач на своето дете и да се ориентира безпогрешно в неговите нужди, въпреки че то не само е невернално, но и е неосъзнато относно собствените си нужди и желания, както и че няма развити представи и понатиен апарат, нито развита способност, за целенасочено себеизразяване, взаимодействие и общуване!?
Ами, защото детето й Е ПРИОРИТЕТ и е Фокусирана върху неговото опазване и отглеждане. Това я прави свръх сензитивна, към реакциите и начините за изразяванети на различнте му състояния, при конкретни обстоятелства и към причинно-следствените връзки между тях.Нещата са в голяма степен валидни и при порасналите вече "неврбални" деца, тъй като липсата на говор, обикновено е свързана и с различна степен на ограниченост във възможността, за самообслужване и задовоюяване на потребностите.
Огромната разлика е, че докато при новороденото нещата се свеждат до задоволяването на така наречените базисни потребности, свързани с оцеляването му и физическото му състояние, в процеса на израстване, осъзнаване и формиране на Аза и характера, нещата значително се усложняват! Съответно, усложнява се и нужната комуникация, защото инвариантите стават в пъти повече.
Въпреки това, в много отношения, има допирни точки.

Някои от основните причини за плача на новороденото, които са валидни и за порасналите вече деца са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от качеството на контакта с майката
Родителите (а за отрасналите невербални деца, и ангажираниге с тях специалисти) винаги трябва да имат предвид, че плачът на детето ВИНАГИ е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят, своевремвнно!
Това важи и за порасналите вече, невербали деца!
Лично на мен, най-тежко при отглеждането на сина ми (както и на децата, с които работя професионално) ми е, НЕ че трябва да съм техни ръце или крака, а че ми е трудно да проникна във техният вътрешен свят!
Представяте ли си, колко непоносимо тежко им е на тях, че не могат, ДА ПУСНАТ ВСИЧКИ СВОИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ НАВЪН!
Че НЕ МОГАТ, ДА СПОДЕЛЯТ!
Да споделят своите мечти, своите копнежи, своите желания, своите страхове, тъга и радости!
Защото, не случайно народът е казал:"Споделен грях, полвин грях, споделена радост, двойна радост!"
Защото смисълът на съ-Битието е, в СПОДЕЛЯНЕТО!
Споделянето ни Приобщава! Прави ни ЕДНО ЦЯЛО!
"Аз написах книгата на моя живот, за да могат хората да разберат, че и аз имам чувства! Като всички хора! Защото, като ме гледат, си мислят, че нищо не разбирам!", пише в своята книга Анжела Панчева - едно "невербално" отдавна пораснало момиче, което е получило лелеяната възможност, да общува!
Текстът е написан с помощтта на система, за алтернативна комуникация!

Тук говорим обаче, само за доциалната и емоционалната функция на комунккацята и езика, като средство (трансмитер), за пренос и обмен на информация. Той обаче, е много повече от това, зардно с гнозиса и праксиса, езика е един от трите "инстримента", за цялостното развитие на интелента.Но за това, друг път.
За щастие, вече и у нас има хора, които мислят и работят в насока, създаване на
алтернативи и възможности за комуникация, различна от конвенционалната. Докато обаче, те станат общодостъпни, не говофещирд хора, ще имат най-голяма нужда от нашата, на владеещите езика, подкрепа! Не струва толкова много!
Ще завърша с това, с което почнах, за да е последното което ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНИ:
Не е важно, колко е ПЕРФЕКТНА комуникацията с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА!
Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ и ДА СА СОЦИАЛНО ЖИВИ ВКЛЮЧЕНИ И АКТИВНИ!

😷😷😷😷😷

Анжела Пенчева е българска писателка, артистка и поетеса. Автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, издадена през 2015 г. с подкрепата на издателство „Кибеа“. Книгата е написана само с един ляв палец в продължение на три години.

Анжела освен писател и поет е и актриса, играе в група за алтернативен театър в рамките на Общински театър „Възраждане“ заедно с хора, имащи сходни на нейните проблеми. Била е назначена за актриса с трудов договор към Нов български университет и театър „Възраждане“ по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Работи с режисьора Кристиана Бояджиева с участието на актьори с физически увреждания.

А под ръководството на режисьора доц. Възкресия Вихърова работи с екип от артисти  върху реализирането на документален театрален спектакъл по автобиографичната й книга„Моят живот.Да имаш ляв палец“. Като основната цел на проекта е с помощта на иновативните технологии и сценичната форма Експериментален танц и театър да се покаже на целия свят как функционира и служи едно тяло, прието да се възприема като увредено. (Източник:wikipedia )

Езикът - мост през Самотата и път към Другите (Част 1)

Скъпи приятели, в началото на най-магичният месец - Декември-месецът на мечтите и сбъднатите коледни желания,
и в навечерието на Международният ден, с Хората с увреждания искам да споделя с вас нещо лично!

Хората са социални същества!
НЯМА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ, ДА КОМУНИКИРАТ!
Има хора, чиито послания и начин на комуникация, НЕ РАЗБИРАМЕ!!!
Въпросът скъпи приятели е, не дали и доколко можем, да комуникираме едни, с други!? Не е, дори, колко ПЕРФЕКТНА е комуникацията помежду ни, особено с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА! Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ, да разчупят рамките и да излязат от социалната изолация, в която ги поставя невъзможността, за комуникация! Че им дава възможност, да са СОЦИАЛНО ЖИВИ И АКТИВНИ, като всички останали!
Ние нямаме дори бегла представа, колко ВАЖНО е това! Защото на нас ни е дадено изначално и съвсем естествано! И сме го приели за даденост!
НИКОЙ ОБАЧЕ, НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!..
Защото никой не знае, какво му е подготвил живота и дали в един миг, всичко няма да се преобърне!?... Например, от един инсулт!...
Давате ли си сметка, колко НЕ съваршена е комуникацията дори между нас-вербалните!?... И колко често самите ние сме "изгубени в превода". Било защото прекалено много бързаме, или сме прекалено претоварени, защото сме разфокусирани, понеже сме засипани с прекалино много стимули; или сме прекалено стресирани и изневени, за да се спрем, спокойно и целенасочено, да изслушаме, а после и да осмислим казаното от другия! За да му дадем адекватна обратна връзка!...
Защото именно това е наистина ефективата комуникация!
ВСИЧКИ допускаме тези грешки по-малко (Ако сме по-интуитивни, емпатични и социабилни, или сме се обучавали в тази насока) или повече. Може би десетки пъти, ВСЕКИ ДЕН!
Какво тогава, ни дава право, да бъдем съдници и да ониществяваме и игнорираме нечий опит, да общува с нас, само защото посланието му към нас, не съвпада с нашите собствени и общоприетите начини и форми на комуникация! И защото, за да го разберем трябва, да излезем от уютната си зона на комфорт и да положим малко усилия!
И не само това, още по-страшното, нехуманно и дискриминативно в поведението ни е, че игнорирайки опитите му, да осъществи контакт и да се себеизрази, ние директно ГО УБИВАМЕ социално и емоционално, защото игнорираме мислите му, чувствата му, потребностите и желанията му. Ониществяваме ги интелектуално и емоционално!
Представете си, цял живот да сте затворени в шумоизолирана и затъмнена отвън стая. Така, че останалите, дори най-значимите и обичани от вас хора, нито да Ви чуват, нито да Ви виждат! Има ли нещо по-стресиращо и по-фрустриращо от това!?

През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че нещо с него НЕ е наред и да я "призове", да задоволи определена негова потребност, която то не миже да задоволи само. Малко по-късно, се научават да изразяват и чувството си на комфорт и удовлетвореност, посредством смеха.

Продължава >>>

Карантината - "Живот на Пауза" или възможност за "Рестарт"

                                          сн. Dama.bg 

Настоящата безпрецедентна ситуация преобърна живота ни наопаки, но ни даде втори шанс.

Накара ни, да отпуснем педала на газта и да се дистанцираме. Не само от хората, но и от Животът си, до сега.

Откъсна ни от стремително забързаното, претоварено и свръх ангажирано ежедневие и ни даде шанс, да забавим темпото. Да се огледаме и да започнем да забелязваме детайлите!

Онези, които досега в бързината и рутината на ежедневието бяхме сапочнали да пропускаме или да виждхаме размазано, от живота "на обороти"...

Карантината ни откъсна от Тълпата и ни даде възможност, да останем повече време с хората, които са най-важни за нас! Даде ни време, да им обърнем внимание и да започнем, да общоваме с тях, отново и по-пъпноценно!...

Деде ни възможност, да останем малко повече време, насаме със себе си и може би да се преоткрием!... Може би, да преосмислим онова, което сме (или НЕ сме) постигнали досега и което ще оставим след себе си! Даде ни възможност, да погледнем "отстрани" това, което се случва около нас,.. с нас, .. в нас!... Както и онова, коеото предстои и  което бихме искали, да се случи занапред!...

Социалната дистанцраност преподреди приоритетите ни и ни припомни истинското значение на понятията за „ГОЛЯМО“ и „малко“ . Срина ни от арогантният високомерен пиедестал на нашето Его и ни запрати, зад решетките на страха от нещо толкова малко и невидимо!...

Накара ни да осъзнаем смисъла на преходността и собствената си тленност... На истинското място на Човека в Глобалното, което продължи и ще продължи да същсетвува далеч, след като нас вече няма да ни има (И то, може би малко по-добре, без нашето вмешателство!)....

Даде ни шанс (дай Боже!), да осъзнаем и преосмислим значението и последствията от собствените си постъпки!...

За много от нас, карантината изигра роля на катализатор, за значението на стойностните и наистина значими хора в живота ни! И като ни отдели от тях, всъщност ни даде шанс, почувствали липсата им, да станем по-близки! Даде ни Време(и още един повод), да им се обаждаме по-често. Да говоим, по-дълго и да си припомним значението на думи като „Грижа“, „Подкрепа“, „Съпричастност“ и „Солодарност“.

Кризата – физическа, психоемоционална и чисто финансова засегна всички и като всяка криза, събуди в нас Доброто, но и немалко от нашите демони!... Но може би най-ценното е, че ни даде шанс, да си промним и да се фокусираме върху това, което ни Обединява, дори и да ни разделя физически. Че Аз, Ти, Ние сме Светът – Светът на Хората!

Ние - Хората, са еволюирали благодарение на способността си да Мислим, а не да Помним!

И за съжаление, често твърде бързо забравяме лошото, когато отмине!... А за де не забравим, трябва да променим нещата, докато още паметта ни е „Свежа“!

Дай Боже, когато това сега отмине, Промяната да започне да се Случва!  

Защото, това ще ни помогне при всяко друго Глобално предизвикателство, което ни предстои! А такива, неминуемо ще има!

Защото, да се случи Промяната, зависи от Всеки от нас!