Снимка; hsdi.org
Автор: Ивайло Апостолов
Насилието много често може да бъде
"отчаян вик за помощ".
Краен опит на израз на безсилие и
липса на визия за друга алтернатива и изход.
Агресияте
и Насилието като социален феномен са един все по-често срещан проблем в наше
време.
Ученик остана без далак след побой в училище,
Над 400 случая на насилие над медици
Нараства агресията в училищата
Жена осъдена след побой над учителка
Диеректор на училище обвинениен в блудство с
ученичка
Син алкохолик спуква от бой майка си, бащата не
издържа и го уби счук
Млад мъж преби възпитателка в център за деца в
Смолян
Ученик преби учител с кол в Садово
Връщат 3000 отпаднали ученика отово в училище
200 000 са отпадащите от училище
Това е само бегла ретроспекция на част от новините свързани пряко или
косвено с прояви на насилие само в една от националните медии. И то, само през последните
две седмици. Мисля че те не просто говорят, а направо крещят достатъчно
красноречиво, за това, колко наболял е този проблем.
Агресия и Насилието, като нейно
конкретно проявление в обществото е имало и ще ги има в богатата палитра от
разнообразни форми - домашно, емоционално, сексуално, институционално, насилие
на работното място. Но за да не се превърне насилието наистина в епидеия,
крайно наложително е:
първо - да се научим да го разпознаваме
второ - да не оставаме безучастни, когато сме
свидетели на такова...
Кои са причините?
1. Общото
психическо и емоционално претоварване от ескалиращият стрес и напрежение в
ежедневието
Ежденевието днес е изключително
емоционално предизвикателство за всеки от нас. Несигуността за утрешният ден;
перманентният стрес от прекалено динамичният живот, претоварен със най-разнообразни
стимули от всякакъв вид; напрежението на работното място; работата, която
изцежда последните ни сили; липсата на възможност за адекватна почивка и все по-честото
емоционално прегаряне; неудовлетворяващото заплащане и още , и още...
Всичко товаа неминуемо рефлектира върху
нас и първо се отразява на взаимоотнношенията ни с хората, които са ни най-близки.–
нашето семейство..
2. Народопсихологията
на българина
За много хора в България домашното
насилие или насилието в партньорската връзка е ежедневие. По данни на асоциация „Имаго” 1
милион от близо 4 милиона българи са жертва на тормоз вкъщи /изследването е от
2015г/, като за 30% от жертвите тормозът продължава средно по 10 и повече години.
Пореди това обаче, че традиционно българското семейство е затворена общност на
авторитарен патриархат, и някой от формите на насилие се приемат за нормални, околните,
а в много случаи и самите партньори не идентифицират насилието като такова и
дълго време не го признават, дори пред самите себе си.
3. Недостатъчната
емоционална интелигентност и липсата на ефективна комуникация в семейството
Според специалистите от асоциация
„Аниомус”, един от главните проблеми за
нарасващата агресия сред децата е това, че не са се научили да идентифицират
чувствата си, да говорят за тях и да ги изразяват по-адекватен начин, което е
пряко следствие от неефективна комуникация в семейството. Обикновено, този
процес започва около третата година от развитието на детето, когато то започва
да осъзнава, че има собствено, автономно тяло и започва развитието на неговата
личност.
Една от основните причини за това е,
наличието на свръх авторитерни и контролиращи родители, или свръхангажирани „отсъстващи”
физически или емоционално такива, които и в двата случая са съпътствани от липсата
на чувство за внимание, топлота, обич и загриженост от страна на родителите,
която усещат деца. От друга страна, същата тази липса много често или изобщо не
се осъзнава от родителите или ако се осъзнава се компенсира със материална свръх презадоволеност или
прекалено либерално възпитание. При всички случаи обаче, крайният резултат,
най-често е липса на доверие, отчуждение и липса на респект от всякакви
авторитети. Или търсене на авторитети и модели за подражание извън семейството,
които най-често са негативни.
4. Нагативните поведенчески модели и опит в
семейството
Ако
едно дете види и понася насилие в своето семейство, ако родителите се бият или злоупотребяват
с алкохол, то това дете обикновено възприема себе си, като лично отговорно и
виновно за това.. Затвърждава се усещането ”аз не съм добър”, което продължава
през целият му живот след това.
Неефективните взаимоотношения между децата
и родителите или фиктвните такива, оставят неизлечим отпечатък върху
взаймоотношенията бъдещите интимни връзки на детето, като възрастен и дори
върху самият избор на партньор.
Наблюдаването и усвояването на негативни
поведенчески модели, в които присъстват различни форми на насилие, повлияват не
само върху личният им избор на „роля” в бъдещите им взаимоотношения и върху
често преждевременото, често твърде прибързано встъпване във връзка, само за да
се спасят от „отровните” взаимоотношения със своите родители. При това
създавайки си фикс идеята, да изградят една „идеална връзка”, различна от тази,
на която са били свидетели.
В крайна сметка обаче, те все пак или
възприемат ролята на доминиращия родител, именно защото са се зарекли, никога
повече, да не бъдат в позицията на жертви, или пък ролята на жертвата, тъй като
не могат да се избавят от твърде дълбоко вкорененото у тях чувство на вина още
в биологичното им семейство и придружаващото го усещане за заслужено възмездие.
Тоест, здравословните, доверителни, пълноценни
и ефективни взаимоотношения и общуване с родителите, са предпосавка за изграждане
на спокойна, сигурна, уверена в себе си, пълноценна личност на подрастващия. Тогава
авторитета на родителите е достъпен и подпомага активно изграждането на
пълноценните взаимоотношения и личност на детето. Така то усвоява правилни и
здравословни модели на поведение и взаимоотношения с околните. Това е една
прекрасна превенция на агресията и насилието сред подрастващите.
5. Липса
на механизми за здравословно изразяване,
трансформиране и освобождаване.на натръпаното вътрешно напрежение и агресия (Сублимация)
Друга причина за ескалирането на агресията
е, че много често липсват механизми за
здравословно й изразяване и освобождаване. В такъв случай, има голяма опасност,
тя да се пренасочи върху други, външни обекти, които имат по-малко значение и
от които децата изпитват по-малко страх и респакт;
Така насилието излиза извън дома и става „видимо”
Емоционалната и
психична свръхнатовареност на съвременото ежедневие, която засяга всички ни, се
отразява изключително силно върху формиращата се и неукрепнала личност на
подрастващите, особено в периода на пуберитета, когато, е подсилена от
експлозията от хормони и промяна на рефарентните „значими други”. За това
свидетелства и нарастващият брой депресии, панически атаки, алкохолна и друг
тип зависимости, при подрастващите във все по-ранна възраст.
6. Девалвация
на ценностите, както и липсата на респект от всички видове правила, етични
норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и
се грижат, те да са спазвани.
Девалвацията на
ценностите и погрешно изградените ценностна система и приоритети; липсата на
респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от
принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани (като
полиция, правосъдние, училище и т.н) е не по-маловажна причина за блоакиране на
механизмите на задържане и контрол на агресивните пориви и ескалиране на
първоинстинктните афективни реакции на агресия.
7. Чувстовто за безнаказаност и липса на
последствия
Създалото се у
детето чувстовто за безнаказаност и липса на последствия от неговите негативни
прояви; както и подкрепата от страна на родителите, като демонстрация на
някаква криво разбрана родителска загриженост, дори ако постъпката на детето е
меко казано неприемлива. Това е още една
от причините за детската агресиа, която не е без значение
8. Не
достатъчно адекватното отношение на училището
Още един проблем,
пряко свързан насилието сред младежите, който споделя колежката Катя Кръстева –
психолог и психотерапевт към асоциация Анимус е, не достатъчно адекватното отношение на
училището към подобен род прояви. Случайте свързани с агресия и насилие се
омаловажават и се толериреат прекалено дълго, което изключително много утежнява
нещата, споделя терапевта с 20 годишен опит в работата с деца и семейства в
риск.
9. Мултиплициране на нарастващ брой деца,
за които образованието, респективно възпитанието, не са ценност и приоритет
Не случайно в списъка с новини съм включил
последните две, тъй като то те разкриват още една не маловажна причина. Спред
една голяма прослойка от населението у нас нивото на образование, възпитание и
интелектуално развитие е изключително ниско. Сред него , но не само, статута и
авторитета на училището е нищожен. Освен това, когато нивото на мислене е
примитивно, реакциите на човека също са примитивнии първосигнални. Задържните
процеси и контрола са изключително слаби. Тоест, когато разумът не намира
аргументи, силата на аргументите, се заменя с аргументите на силата и реузлтата
е агресия и насилие.
Какъв е изхода?
