Показват се публикациите с етикет Церебрална парализа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Церебрална парализа. Показване на всички публикации

понеделник, 24 август 2020 г.

"Ian" - Емблематичният анимационен късометражен филм, който се изправи срещу дискриминацията спрямо децата с увреждания

 



ВСИЧКИ деца искат преди всичко, да играят,

а децата с увреждания са, преди всичко ДЕЦА !


        "Ian" е кратък, анимационен филм, но за кратката си продължителност, той разполага с изключителен емоционален заряд, към който никой не би могъл да остане безучастен. 

Това е един филм, за жаждата за приемане и приобщаване. За непреодолимият стремеж, за валидизирането и оценяването на човека такъв, какъвто Е, в цялата му пълнота. А не просто, като представител на своето различие или с инвалидната количка, към която си прикован. Това е филм, за копнежа за принадлежност и равнопоставеност, като пълноправна част от Общността, чието отхвърляне, буквално те разпада "отвътре".  

Днес обаче, искам да ви разкажа за истинската история, която стои зад сюжета на филма, която за някой може да звучи малко тривиално, но особено за хора, които са я преживели лично, е изпълнена с много съдържание, смисъл и най-вече с много емоции. 


Филмът е вдъхновен от реалния живот - Иън е момче с увреждане, решено да стигне до детската площадка, въпреки че неговите партньори за игра, го тормозят. Този филм има за цел да покаже, че децата с увреждания могат и трябва да бъдат включени.


Истинският Иън е четвъртокласник, който като повечето четвъртокласници иска да играе с приятелите си. Но тъй като има деца, които не са свикнали с такива като Иън - дете, което е с церебрална парализа, използва инвалидна количка и компютър с контрол с поглед, чрез който комуникира - те го игнорират. Тъй като не знаят какво той може да прави. Не знаят, как те трябва да реагират.. Не знаят, как да играят с него, ... за тях е по-лесно, да го отхвърлят и буквално директно го тормозят, когато играят.

Четвъртокласника Иън Гращински - 
вдъхновил образа на главният герой

Иън иска светът да знае, че И ТОЙ, както и всички останали деца като него, СЪЩО ИСКАТ и СЪЩО МОГАТ да играят, ако другите ги включват. "МОГА ДА ИГРАЯ И ДА УЧАСТВАМ", казва Иън.

Едноименният филм, посветен на неговата история, възпитава децата на детската площадка, на която той иска да играе, че те могат да играят И С НЕГО и децата, като него. Анимацията показва, че ВСИЧКИ ДЕЦА, без значение С увреждания или НЕ, обичат да правят едни и същи неща.

Когато майката на Иън, Шейла Гращински, вижда как деца, които не са свикнали с хора с увреждания, се отнасят към сина си на детската площадка, тя се заема да работи, за да промени възприятията им. Тя написва книга, наречена „Подаръкът“ за ежедневието на семейство, включващо хора с увреждания, която тя раздава на децата, които тормозят Иън, разказа тя пред сп. Variety. Раздаването на книги по детските площадки обаче, няма как да има толкова широко въздействие, колкото тя желае.

За Гращински посланието на „Ian” се простира далеч отвъд люлки и слайдове. В безсловесният сюжет на филма, Иън е момче което се бори да постигне достъп до нещо, което истински желае, нещо което за другите деца е съвсем лесно достъпно. Хората с увреждания редовно се борят за достъп до обществени пространства, работни места и социално включване. Широкият Международен отзвук и десетките награди, които филмът получава, доказва на Гращински, че „ЕДИН ПО-ПРИОБЩАВАЩ СВЯТ, Е ВЪЗМОЖЕН“.

"Филмът е възможност за цялото общество ... да разруши бариерите, стените и да ни освободи от предразсъдъци", каза Гращински. Филмът е създаден да „напътства [всички деца] да придобият конкретни "инструменти", за да станат "хора на Солидарността“.

Видео >>>



По материали от: reporthatenow.com






петък, 14 август 2020 г.

Достъпната среда - вчера и днес!



♿   ♿   ♿   ♿   ♿   ♿


Подлеза за самоубийци пред "Благоевградска професионална гимназия"
наклонът на рампата е поне 60 градуса, а ширината на разкривените стъпала е колкото ширината на ходилото.


        След като вече разгледахме нащата такива, каквито трябва да бъдат. След като видяхме, какви са описани "в книгите" и на какви условия трябва да отговаря средата, която ни заобикаля, нека да погледнем, КАКВА ВСЪЩНОСТ Е РЕАЛНОСТТА ! (Макар всеки от пряко и косвено засегнатите, достатъчно добре да я познава!)

        На проведена преди почти две години от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) кампания „Достъпна България", резултатите от извършените проверки показват, че от проверените общо 538 обекти, едва 60 (или по-малко от 10%) са достъпни и ще бъдат включени в списъка на обекти, за които предстои сертифициране за достъпност.

При останалите 478 проверени обекта е констатирано наличие на недостъпна среда и са образувани производства.
        Направените обобщения и изводи логично сочат, че недостъпната среда е общонационален проблем. Тогава Комисията за защита от дискриминация обяви, че никога досега не е правена толкова масирана кампания, свързана с достъпността на средата и че кампанията „Достъпна България“ е безсрочна, а нейната цел е да бъде осигурена достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, че такива обобщения на дейностите на КЗД, свързани с недостъпната архитектурна среда, ще бъдат давани на всеки три месеца.
        Интересното е, че по груби сметки за"масирната" кампанията продължила шест месеца, се падат приблизително по 1,5 проверени обекта, на ден( без почивните дни и празниците).
От данните обаче, не стана ясно, нито колко от проверените обекти са в столицата и колко в провинцията. Пишеше, че са глобени МОЛ-ове и други частни обекти, но не и дали има актове и глоби на държавни институции, чиято достъпност е много по-важна за гражданите, особено за тези, в неравностойно положение. А, следващи публично оповестени подобни отчети на "Комисията....", от тогава не съм срещал....
А в нито в регионален, нито в национален план, някаква драстична промяна в тази насока, не се забелязва.

        Въпреки че се правят някои твърде плахи опити за промяна, у нас все още достъпната среда е фикция. Правят се плахи единични опити, за подобряване на условията, за по-свободно предвижване и достъпност, вменяват се задължения на някои юридически субекти, да осигурят по-добри условия, за хората в неравностойно положение. Така например, задължиха банките, да осигурят условия или помощ на хората с увреждания, при достъпа. Като цяло обаче, самата държава, работи както обикновено "на парче"(като за повечето неща у нас), като ръководният прнцип е, "по-ефективно усвояване на евросредства, а не целесъобразност, ергономичност и истинска полза, за нуждаещите се целеви групи.

Община Благоевград- фоайе

Апропо: За да сме честни и справедливи - пред входа на Общината има огромно показно и изключително неудобно и нефункциоално архитектурно недоразумение, под формата на инвалидна рампа

(Асансьорите поемат максимум трима души. Тесни, вити стълби водят до четвъртият етаж, където се намира Отдел"Социално подпомагане", който обслужва майките, семействата на хората със специални потребности и остналите хора, в неравностойно положение.)

Основни административни сгради и институции, както и централни възлови места в градската инфраструктура, не само в провинцията, но и в Столицата, все още остават трудно- или недостъпни.

 "Окръжен Кооперативен Съюз"

 

ЮЗУ "Неофит Рилски"

Подхода към Централният Вход

Стълбите от паркинга, към централният вход
А, и като казах ЮЗУ и паркинг!...
Не мога да не ви споделя и този уникален сам по себе си знак!
Само 'дето, ние лично поне, не усяхме точно, да разтълкуваме предупреждението!???
Внимание!... Инвалиди!... 
Не оставяйте цени вещи в автомобила, да не ви ги оплячкосат инвалидите, 'дето се навъртат тъдява, в търсене, как да стигнат до Корпуса!

Стълбите към Ректората

Подход към Ректрата от служебният паркинг
"Инвалидният паркинг", до който се стига след "панорамна"обиколка на целият комплекс,
                     Рампа от Учебният корпус, към Библиотеката, Студентският стол" и Ректората и подход, към Корпуса. 

 Щеше да е страхото, ако рампите, не водеха само до партерите на сградите, 
защото асансьорите (както и в Общината), побират трудно трима души и дори бебешка коичка, няма как да влезе! 

             Всъщност, това е основният проблем в Университета - че и в Учебният Корпус                       и в сградата на Ректората, достъпността е до ниво Партер! 
 
За да бъдем коректни и обективни, трябва да кажем, че тези дни минавах набързо край Университета и мимоходом, забелязах, че са правили някакъв ремонт на пространството, което е подход към Учебният Корпус и Ректората, но нямах време, да разгледам по-добре!
Щом имам възможност, ще кача и актуални снимки, след рамонта.

 Поликлиниката и Областната МБАЛ 

Стълбите към централният вход на Поликлиниката и Областната МБАЛ - рампата след горната 1/4 мисериозно изчезва. Единственият шанс да стигнеш до входа е, да минеш по рампата за линейките или да обиколиш половината град и да се влезе откъм входа за отделенията.
По интересното е, че за да се използва асанцьорът за носилките, трябва да се вземе чип от "Спешно отделение". Но пък, за да слезеш с асансьора, след като веднъж си се качил, трябва да слезещ пеш по стълбите и да се качиш, ползвайки чипа, до необходимият етаж.
Само до преди няколко години пък, до ТЕЛК комисиите можеше да се стигне или по стълби, естествено, без рампа или през врата, през която НЕ минаваше инвалидна количка.
Интересно акробатично упражнение, ако си сам с инвалидната си количка.

Основните подходи към централните градски площади   
пл."Георги Измирлиев" 


След 8-9месеца ремонт на центрелната градска част, в най-големият студ през януари, бяха юрнали момчетата, да разбият направената само преди няколко месеца от Американският Университет, единствена здрава рампа и да монтират траверсите за този инвалиден евалайзер.  



Самата рампа обаче монтираха и опаковаха едва напролет и така , до сега!

За това пък на 50тина метра от въпросната рампа, където имаше монтиран 
вече от повече от година НЕРАБОТЕЩ инвалиден асансьор, монтираха втори - нов.
Така, след прословутият реновиращ ремонт, се окрасихме с цели три инвалидни съоражения, в рамките на 50тин квадрата, от които едното ДОРИ РАБОТИ, от време на време.
Остава въпросът, така и така са усвоили парите, не можеше ли, единият асансьор, да се монтира като външен в сградата на Общината, която е почти отсреща!? Или тогава, разни "кресливи майки" на деца със специфични потребности, много ще почнат да притесняват администрацията по етажите!?


Да не пропуснем и другата ни нова придобивка, след реновирането на централната градска част!
Рампата към Оръжната Библиотека, с приказно надвисналите на главите на проявилите неблагоразумието, да я използват тераски с бодливи храстчета, с неясен лично за мен произход 

и изненадващ прав ъгъл, по средата на "трасето", за да изпита майсторството и реакциите на управляващите бебешките и инвалидните колички.
Ако търсите малко адреналин, може да опитате трасето при зимни условия, когато е позаледено и непочистено, както на снимката! 

и пл."Макединия"

Стълбите от "Моста на влюбените", към площад "Македония", за екстремно каране на велосипед или ръчна количка, с едно колело. Дори и да сте майстор в подобни изяви обаче, трябва да внимавате, защото и единствената рампа, за едноколесни, свършва преди последното стъпало!

Основно Училище "Х" 

Няма да споменавам кое е училището. Който трябва, ще си го познае!
Ама друго си е, да си естет и инвалидната ти рампа, да е окичена ОТВСЯКЪДЕ с цветя!
Че е неизползваема, е просто досадна дребнава подробност!...
'ми к'во, толкоз!? Ше си го 'дигнеш пак на ръце!
Нали изискванията, са формално изпълнени!?...
То, красотия, до шия!...
Хем и ръцете ти пълни!... Хем и душата!

ЗООпарк - Благоевград

И така, след като се насладихме на панорамната обиколка на Централната градска НЕдостъпност, да кривнем малко в страни и да видим какво става с прословутият ни някога толкова красив градски ЗООпарк - един прекрасен някога комплексзаедно с великолепният тогава "Розариум" около него (който пък, вече е съвсем само спомен)-
ЗООпарк, който днес, е по-скоро "Гробище за НЕ домашни любимци".
Ако сте с какъвто и друг превоз, различен от собствените ви крака,  разходката тук е наистина наситена с доста адреналин и напълно НА ВАША ОТГОВОРНОСТ!


Добрата новина е, че развличайки децата нагоре-надолу, топите мазнини и сваляте килограми!
Страхотно кардио!




                За да не създадем обаче впечатление, че само в провинцията е така!...
В Столицата, положението съвсем не е по-розово и всеки родител на малко бебе в количка или на поотраснало дете със двигателни ограничениня на който се е налагало да се предвижи от точка А, до точка Б използвайки подлез или асансьор, го знае много добре!
Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя покрай Централна Гара и Централна Автогара - София. Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство неодавна!
        Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Никакви пешеходни пътеки и каквато и да било сигнализация, освен на пресечната точка на пътното платно, с вело алеята, отиваща към центъра! Търсихме, също без резултат!... Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси
(Извинявам се, ако в бързината, не съм преброил правилно и съм допуснал фактологическа неточност!)
        Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра!
ПОДЧЕРТАВАМ!!! Не говоря за провинцията. Говоря за ЕВРОПЕЙСКА СОФИЯ - XXI век!
        За "централните разпределителни възли на страната!!! Международни възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, ежеминутно, всеки ден! Да речем, че ние, българите сме свикнали, да се придвижваме, по самия цетър на най-големият ни и представителен град, "off road" ! Да, но чужденците, които идват, за да се наследят на прелестите на нашата Родина, за които толкова са слушали!?.... Защото, за повечето "бели" еропейски държави, двигателният или друг дефицит, не е причина, за ограничаване на свободният достъп на придвижване и нямат проблем, да пътуват до всяко кътче на Света.
        Слязат ли обачем в уж "европейска" България, нещата се оказват съвсем различни от очакванията, на средния (че и на под средния) европеец - космополит!

        Апропо, на един по-късен етап, ни се наложи да ползваме Метрото, поради друго наше неблагоразумно решение, че можем да стигнем с градски транспорт, до Клиниката за рехабилитацията на Деян, в Банкя! Естествено и съвсем нормално, с Метрото пътувахме комфортно, спокойно и безпроблемно!
        Проблемът беше, че подлезите, които бяха подстъпи към Метрото, бяха абсолютно недостъпни, въпреки, че единият, представете си дори имаше и рампа! Която обаче беше с такъв наклон, че можеше да й завидят и супершанците, за ски скокове!
        За да сме честни, трябва да отбележим, че Метрото разполагаше с подобаващ инвалиден асансьор (зад касите и загражданията), за всички "екстремисти", успели да се преборят със страха, да не се пребият и със стръмните стълби.
        Това обаче, не беше единственият сюрприз, през това паметно за нас пътуване, с две деца в колички и доволно количество багаж, за почти едномесещен престой в клиниката!
        След като, благополучно се добрахме, до изхода от Метростаниция "Сливница" в Люлин, с надеждата, че трудното е останало зад гърба ни и с амбицията, да хванем автобус, който да ни откара до Крайната ни дестинация - в Банкя, бяхме безкрайно изненадани, не само че автобусите по четрите автобусни линии до там се движат на интервал межу 40 и 60мин, но и НИТО ЕДИН АВТОБУС от НИТО ЕДНА от линиите, НЕ Е ИНВАЛИДЕН !!! И това, до дестинация, известана с лечебните си води, където един от основните поминаци на хората е работата в Клиниките и Санаториумите, които са една немалка част от града! Ще си спестя описанието на висенето и очакване на някакъв автобус, с дете със специални потребности и бебе на 5-6 месеца, в средобедната жега на юлските горещници!!! Ще ви спестя и как се прехвърлят, колички през пречките, постаени по средата на автобусните стълби, да се хващат бабките!...
        Слава Богу, все още се намират и Човеци, без чиято помощ и на влизане и излизане от подлезите на метростанциите и при качването и слизането от автобуса, бяхме изгубени!
        Та така, хубаво е да се бием в гърдите и да се хвалим гръмко, колко сме направили "европейски" вида на Столицата ни, ама да си бръмчим с джиповете, 'дето са с проходимост на военни бронетранспортьори и придружаващи патрулки със включени сирени! и да не знаем, какво е градски транспорт!
        А на останалите, да ни е честита и "достъпната" среда и инфраструктура , и свободният достъп на предвижване, гарантирани от МЕЖДУНАРОДНАТА ХАРТА, ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, която България подписва още през 2007г., ама кой да помни толкова отдавна, нали тогава са управлявали други !
        Но все пак, за да завършим с нещо позитивно, трябва да кажем че има и части (и дори и държавни институции, които наистина са се погрижили, да осигурят необходимите условия, за достъпност! Колко се ползват наистина, не коментираме, защото повечето, лично аз не съм ги виждал в действие!
        Изключително приятно впечатление ни направи обаче факта, че в "Рилсаката света обител", където решихме да отведем децата ни преди около месец, не само имаше евалайзер, за 4-5те стъпала към първият етаж, в реновираната "хотелска" част на манастира, но и бяха взели под внимание, че сме с дете с двигателни проблеми и ни настаниха точно там, на първият етаж, за да ни облекчат максимално!
        Така и не ни се наложи, да ползваме рампата, тъй като пък ние, се бяхме подготвили, с раници, за ностнето на децата, защото ни "изплашиха", че до Манастира няма автобус с голям багажник, който да качи инвалидната ни количка. Важното обаче е, мисълта и отношението!
Всъщност, точно в автобуслите в които се возихме, имаше. Имаше и място за инвалидната ни количка на Деян и добро тоношение от шофьорите! Но пък в едни други автобуси (т.е. бусчета), които пътуват по същият маршрут, почти нямаше багажник, защото явно превозвача беше решил, че още две няколко сдалки, са му по-рентабилни от някакъв там багажник, от който пари не изкарва! .... И за един шофьор, който най-невъзмутимо ни остави в 40градоствата жега и пек, с малко дете и дете в индалидна количка, да висим да чакаме още час, друг автобус, "на късмет"!
Но това е друга история!...

вторник, 11 август 2020 г.

Церебрална парализа и COVID-19: Какво трябва да знаят родителите


 Коронавирусната епидемия предизвиква широко разпространена паника и много реални и сериозни инфекции. Докато много хора ще развият само леко заболяване или дори без никакви симптоми след като се сключат на COVID-19, твърде много ще се разболеят тежко. Заболяването може дори да бъде животозастрашаващо и определени хора са изложени на по-голям риск. Това включва хора с определени медицински състояния, като церебрална парализа . Получете фактите и знайте как да защитите децата си от инфекция и всички вълнисти ефекти на пандемията.

COVID-19 причинява тежко заболяване, включително животозастрашаваща пневмония, при някои хора, които се заразяват. Всеки може да се разболее, но тези с най-висок риск имат по-слаба имунна система, възрастни хора или хора с хронични заболявания.

Центровете за контрол и превенция на заболяванията изброиха специфични загрижени условия по време на тази пандемия. Един от тях е всеки с неврологично или невроразвиващо се състояние , което включва церебрална парализа. Тя включва също епилепсия, често срещано състояние с церебрална парализа.

Как можем да предпазим детето си със специални потребности?

Всеки, който е във високорискова група, се насърчава да остане вкъщи в самокарантина до по-нататъшно уведомление. Ако имате дете с церебрална парализа, то трябва да остане вкъщи и всички останали в дома трябва да излизат само при необходимост, като хранителни стоки. Когато сте навън, стойте поне на шест метра от другите.

Когато се върнете в къщата, измийте добре ръцете си и дезинфекцирайте всичко, което внасяте. Дори и да останете вътре, важно е да предприемете стъпки за продължаване на добрата хигиена: мийте ръцете често, избягвайте да докосвате лицето си и дезинфекцирайте повърхности, използвани често, като ключалки и превключватели на светлината.

Ако имате особени притеснения относно здравето на вашето дете или някой в ​​дома има симптоми на коронавирус - кашлица, температура и задух - се обадете на вашия лекар. Освен ако няма спешна ситуация, най-добре е първо да се обадите и да разберете какво да правите по-нататък. Също така се обадете на лекаря на детето си, преди да влезете за каквито и да е срещи или лечение. Те могат да бъдат отложени до по-безопасно време.

Как занятията в училищe могат да повлияят на учениците с церебрална парализа

В допълнение към риска за здравето на вашето дете, пандемията COVID-19 причинява потенциална криза на специално образование . Повечето училища са затворени и детето ви може да изостава в обучението и получаването на услуги. Важно е да знаете правата на детето си според закона:

  • Училищата трябва да определят дали има разумни начини за продължаване на услуги за вашето дете, като онлайн, и да ги предоставят, ако е възможно.
  • От училищата не се изисква да осигуряват дистанционно обучение, ако това не е възможно.
  • Ако вашето дете не продължава да получава услуги по време на спирането, екипът на IEP (Индивидуален план за образование) трябва да определи дали услугите трябва да бъдат разширени след завръщането в училище.

Независимо дали вашето училище предлага на учениците онлайн обучение по време на огнището или не, вероятно детето ви ще изостане у дома. Важно е да се застъпвате за техните права на безплатно и подходящо образование. Пазете детето си вкъщи, осигурете каквото домашно образование можете и след това се борете, за да ги върнете на път, когато всичко приключи.

Източник: cerebralpalsyguidance.com

петък, 10 ноември 2017 г.

Относно значението и приоритезирането при работата върху раздвижването на горните и долните крайници при ДЦП квадрипареза



В случай на увреда и на четирите крайника при ДЦП квадрипареза при приоритезирането от значение са както спецификата, така и степента на двигателните дефицити на долните и на горните крайници. Освен това от огромно значение ако се работи за самостоятелно ходене е това , дали детето е вертикализирано или не.  Въпреки това, способността за самообслужване е от водещо значение. 
Тенденцията , да се набляга на развитието на долните крайници е характерна за България, но това не значи, че е най-правилната.
Да, самостоятелното придвижване в пространството е от изключително значение, но не НА ВСЯКА ЦЕНА! Първо, защото, ако дефицита е наистина трудно преодолим, натоварването на крайниците води до крайни патологични изменения в тях, особено в ставните връзки, които не само са изключително болезнени, но водят и зо редица други проблеми в зряла възраст. Второ, дефицита в долните крайници, не може по никакъв начин за компенсира дефицита в горните! Естествено, в крайни случаи на истинска невъзможност на стимулиране и развитие на горните крайници, някой хора са постигнали чудеса в компенсиращото развитие на краката в насока Самообслужване, но това са по-скоро изключения! По принцип ръката е крайника, който е по-важен. Така смятат например в страни като Австрия, където рехабилитацията и усилията на специалистите са насочени (без да пренебрегват работата с краката) върху ръцете , ако след определен период се установи, че работата с краката не води до необходимите резултати. Дават се подходящи адаптирани колички за самостоятелното предвижване и се акцентира на работа с ръцете. Защото е много по-лесно да научиш ръката да управлява подходяща специализирана количка, отколкото кракът, да държи и борави с лъжица, самобръсначка или химикал например. Разбира се , там нямат нашите проблеми с достъпната среда!
Освен че ръката по принцип е по - податливия за работа (по мое лично мнение крайник) , той е и по-универсален и многофункционален. Често у нас забравяме, че именно целевото развитие на ръката за работа и развитието на мозъка са превърнали маймуната в човек. Еволюционната психология доказва недвусмислено връзката между развитието върху многофункционалното развитие на ръцете и развитието на интелекта и обратно. Именно за това, специалистите а страни като Австрия смятат, че оптимизирането на работата за ръцете е много по-важно за независимия и самостоятелен живот на личността, отколкото работата на краката. Това споделят няколко независими един от друг мои познати, които живият и ликуват децата си там.... 
И като специалист и като родител на дете с квадрипареза напълно подкрепям тази гледна точка!



вторник, 12 септември 2017 г.

Не се ровете в миналото! Живейте в настоящето! Променете бъдещето !



Автор: Ивайло Апостолов
Обикновено си даваме реална сметка за поведението си в  миналото, когато настоящето ни поднесе последствията от това поведение. Много често, това е полезно, тъй като намирането на причините и поуките от миналите ни грешки, ни помагат, да коригираме поведението си и да не ги повтаряме. В добрият  случай, човек, претърпява, катарзис и преосмисля поведението си.


Не рядко обаче можем да „зациклим” в размишления над причините и терзания за вероятните възможности, които сме пропуснали или пък сме парализирани от страхове , за предстоящи евентуални провали и разочарования. През всичкото това време, пропускаме настоящето, да преминава покрай нас, без дори да ни докосне. Пречи ни да изживеем пълноценно безброй прекрасни мигове, прекарани с любимите ни хора. За това, когато става въпрос за диагнози, добре е да направим всички необходими изследвания, и да потърсим отговорите на всеки въпрос, който ни измъчва, при което обаче винаги да се ръководим от това, каква реална полза ще ни донесе тази информация в настоящето и с какво ще промени бъдещето ни към по-добро. И ако не намерим реални ползи за живота ни за в бъдеще, цялото начинание губи смисъл. Баба и казваше: „Минало , свършено не му ровете кокалите!” (Генетичните изследвания). Борбата с призраците от миналото, само изчерпва енергията, която ни е толкова необходима за по-пълноценният ни живот в настоящето. Когато като цяло сте наясно с причините и какво можете да очаквате от детето си в рамките на неговото състояние, помислете какъв ще бъде неговият и вашият живот след  десет или след петнадесет години и как ще му бъдете полезен тогава. 

Не позволявайте на диагнозата, да сложи рамка на вашето дете, на семейството и на живота ви!!


Снимка: Thinkstock

Автор: Ивайло Апостолов

 Терминът Диагноза произлиза от старогръцкото διάγνωσις = установявам, разпознавам и е свързан с идентифицирането на същността и причината на всичко, което може да бъде от диагностичен интерес. Диагностицирането е използвано в много различни дисциплини с вариации от употребата в логиката, анализа и опита за определянето на отношението и зависимостта между причина и ефект.

В медицината  Диагнозата е се използва за точно означаване на болестното състояние на пациента се поставя след снемане на анамнеза и обстоен клиничен преглед на пациента, като при необходимост се назначават специални изследвания.

Когато Диагнозата е факт.... Това едва ли ще се промени, 
Приемете го!...
Няма как да не се съобразите с  този факт....
Но въпреки всичко, животът продължава!...
Вашето дете и вие самите имате нужда от възможно най-пълноценният живот в тази реалност.
Не преставайте да опитвате да живеете „отвъд рамките” на диагнозата. Не забравяйте, че те също са условни! 
Диагнозата е само част от цялостната личност на любимото ви дете. То е много повече от нея. То е много повече от всичко, което казват специалистите за него.... 
За това , не превръщайте сами себе си и децата , които обичате толкова много в заложници на една условност.

Вие и детето ви заслужавате много повече!!!

Диагнозата разглежда нещата „по-принцип”.. Тя обобщава всичко, което „може да се срещне като симптоми”, но не знае нищо за конкретният случай на вашето собствено дете. 
Помнете, не се лекува диагноза! Лекува се конкретното дете. Мненията и работата на специалистите са една малка, макар и наистина съществена част от вашата и на детето ви реалност. Всичко останало е обаче е вашата любов и отдаденост и воля за успех!
 Разберете какво прави детето ви щастливо и откривайте нови и нови начини , да му го давате. Рано или късно, то също ще ви изненада приятно и ще ви направило щастливи.


Ако вярвахме на диагнози и се съобразявахме само и единствено с тях, синът ни трябваше да лежи в леглото и да „гледа в точка”. Слава Богу, в него има живот за поне за дузина така наречени „здрави” , „нормални” деца и не се страхува да се опитва да се конкурира с тях.

 Чудя се на хората, който всяка година надигат глас срещу това, че един ден в годината позволяваме на децата, да сложат маски, за да се заба...