ЖИВОТА Е ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧУДО

Животът е едно безкрайно чудо!

Със плач те грабва с първият ти дъх.

Веднъж във вихрен танц те носи лудо,

а друг път те пробожда чак до кръв.

Веднъж към облаците те издига,

и с теб изкачва редом връх след връх.

След миг политаш в пропаст. Дъх не ти достига... 

И хищникът превръща се във стръв.

Веднъж прегръдка е на майчини обятия.

Целувка на любима, други път.

Веднъж е кръстопът, друг път разпятие.

Небесна висина и смъртоносен рът.

Един път в устрем по вълните си те носи,

Щастлив. Успешен. Сбъдващ. Вездесъщ

и сякаш знаещ отговорите на всичките въпроси... 

След миг, в крах те сгромолясва изведнъж!

Живота е такъв! От нас зависи

как Утре-то си, днес ще изковем. 

И всяко Днес щом нежно спусне своите кулиси,

колко сърце сме вложили в изминалия ден!

Ивайло Апостолов 

31.01.2024

ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

 ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

От нямане, остава ли следа!?...

О, да!

Колкото по-пълно с някой е било сърцето ни!

И в колкото преплетени сърца

късче оставил е от себе си в дар,

(или с искрица е възпламенил пожар) 

обратно непотърсено и не отнето!...

Най-жарко пари загубата и боли, 

когато скътано било е най-дълбоко!

И вече раната да не кърви дори,

то белегът е спомен жив, за преживяната жестокост!...

И за това, говорейки за скъпите за нас,

всичко присъствието им, което най-добре описва, 

всъщност крещи, за болката без глас!

И за това, колко безкрайно те ни липсват!

Но, да не плачем горко! Да благодарим!

Защото щом боли, щом чувстваме, сме живи!

А щом ни липсва, то благословени сме били,

да изживеем мигове щастливи!

Ивайло Апостолов

28.01.2024

Вдъхновено от Надежда Тошкова

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ ❗🙏

Благодаря ти Господи, че ти

в молитвата подкрепяш ми ръката! 

Че щом сгреших, отново ми прости!... 

След бурите, за вятъра в платната... 

Благодаря, че съм това, което съм! 

Дори понякога, да се изгубя в тъмнината, 

помагаш ми наяве и на сън,

да се завърна пак, към светлината... 

Че имам туй, което съградих... 

За Хората, с които го постигнах... 

Благодаря, за всеки ценен миг! 

За всяко падане и сили, да се вдигна...

Благодаря, че има кой след мен,

очите ми да склопи и да помни. 

Благодаря, за всеки следващ ден!

За три сърца, в които да съм спомен.

Ивайло Апостолов

25.01.2021

ДА СЕ ПРЕВИЕШ БЕЗ, ДА СЕ ПРЕЧУПИШ ❗

Наскоро приятел ме попита: защо дори, да сме твърди, непоклатими и силни, понякога сме толкова нежни, крехки и раними?... 

Защо ли? 🤔 

Защо закаленото желязо е твърдо, но толкова крехко?... 

Защото е загубило способността си, да се огъва! 💞 Освен това, колкото по-дълго е изложено на сурови външни въздействия и най-твърдото желязо може, да бъде разядено от ръжда. Особено, ако сме нехайни и не се грижим за него! 

С душата е същото.

За това, не вярвайте безрезервно на приказките за "каленият характер" !

Твърдостта е важна, но най-важното умение е, да се превиеш, без да се пречупиш!

Желязото е по-твърдо от бамбука, може дори да го пререже! Но бамбук може да устои много по-добре на външните въздействия. И дори пречупен или прерязан, може отново, да израстне, още по жилав.

Докато закаленото желязо пречупено веднъж, се поправя изключително трудно. Почти невъзможно! 

И никога НЕ е същото!

Ако все още, някой се съмнява в свойствата и качествата на бамбука, ще ви припомня, че самурайските бамбукови мечове шинай били не по-малко опасни и смъртоносни от кованите и закалени стоманени мечове, когато са в ръцете на опитен боец.

 Самурайският меч се считал за един от висшите символи на сила, чест и власт. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча. Японците считат, че заедно със свещеното огледало и огърлицата от яспис меча е едно от трите най-ценни съкровища пред които хората се прекланят. За тях меча е, олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта.

За това, от отношението на самурая към неговият меч и екипировка съдели за отношението му към себе си и към своята духовна и бойна практика, като например Кендо.

Та толкова, за твърдостта и нежността! 

Защото истински важното и красивото на Душата е нейното богатство, пластиност и възможност за израстване, и в хармонията между бурята и огъня! 

🎩"Рошавите мисли, 

на Лудият Шапкар 🧤

ВИДЯ ЛИ ТИ ?

Видя ли ти велможа бивш, до просешка тояга? 

А преуспял и най-почитан вчерашен бродяга?... 

Видя ли набеден за луд на мъдреци, да преподава

и аутсайдерът, човечеството как спасява? 

Старик видя ли - от дете, да учи

и на безкористна любов - човекът, куче...

сестра, без съвест, брата, да предава

и еретик - Отца, да възхвалява!? 

Видя ли падналия, нови висини, да пакорява? 

Видя ли идоли в калта, да се търкалят във забрава? 

Видя ли робът, бъдеще свободно, да изгражда

и мъртвото дърво, пак плод, да ражда?...

Прогледнах аз и благодарен бях, че виждам!

Сърцето че пулсира и кърви...

Защото като чужд се движа между ближни,

с амбиции и страст, но без души!💞... 

Тъй противоречив и пъстролик е този Свят!

И за това е тъй вълшебен и богат.

Сами строим го, с двете си ръце!

Достатъчни са разум и сърце!

Кога ще спреме, да рушим и ще градиме?

Не всяко минало, оставя ни руини! 

За да достигнем нови висини,

мостове,.. стълби трябва, да строим, а не стени!

Ивайло Апостолов 

24.01.2024

Провокирано от Ариадна

Любовта е БЕЗУСЛОВНО Приемане и Грижа, и ИЗКЛЮЧВА Всяка форма на принуда❗💞

 

" АКО можем да направим един човек щастлив, трябва да го направим, без значение дали той иска това от нас или не."
Х. ХЕСЕ
( Пустият му Хесе, какви задачи ни възлага само❗😉🤗)

... Ако обаче той самият не иска да бъде щастлив или не иска, да бъде щастлив... С НАС, (или с нашата представа, за Щастие) няма как, да го направим щастлив, без негово участие⁉️💞🤔...

Макар Животът, да не е математика, ВИНАГИ трябва, да имаме "едно наум" ⚠️

ВСЯКО нещо в живота на човека трябва, да е резултат от ВЪТРЕШЕН ОГЪН🔥❗

Отвън можем, да дадем само положителен стимул, мотив и личен пример; да създадем оптимални условия; да обичаме, да приемем и да подкрепяме... Другият трябва, да измине сам, останалата част от пътя! 

Защото всичко друго съдържа Принуда! А Принудата, предизвиква защитен рефлекс и опозиционно поведение, ако другият още НЕ е на нашето ниво и НЕ е готов, да Осмисли и да Приеме!...

Любовта е БЕЗУСЛОВНО Приемане и Грижа, и ИЗКЛЮЧВА Всяка форма на принуда❗💞

Не бива никога, да забравяме, че особено, когато става дума за силни чувства като любовта и щастието няма как нещата, да се случат отвън! 

НЕ можем, да накараме човек, да приеме наистина любовта ни в сърцето си, 

НЕ можем, да го накараме, да ни заобича

НЕ можем, да го насаме, да бъде щастлив 

Защото обикновено, дори и ние самите не знаем, от какво наистина си нуждаем, за да се влюбим или за да се почувстваме истински щастливи! Тъй като същинската ни потребност, обикновено е "масирана" под самозаблудата, за съвсем различни неща. 

Честит нежен и споделен Международен ден на прегръдката(малко "на патерици" !)

Но ден на любовта, благодарността и прегръдката е ВСЕКИ ДЕН❗
Така че:
Обичайте се и се прегръщайте по-често! Поне... по 12-13 пъти на ден (съветват специалистите)❗
;) 💞 🤗

За Промяната - ЗА и ПРОТИВ

 

Скоро приятел ме попита, дали според мен промяната е порок или благословия?...

Та, ето какво мисля по въпроса:

Промяната е начинА, да живеем истински! 💞

Човекът е оцелял като вид толкова хилядолетия благодарение на три важни умения: да се конкурира, да се кооперира и да еволюира(т.е. да се развива(като общност) .

Еволюирал е благодарение на способността си, да променя :

1. себе си, към средата ( т.е., да се адаптира.) 

2. средата, спрямо нуждите и целите си ( т.е. да култивира ) и

3. себе си, спрямо себе си вчера ( т.е. да се себеактуализира ).

В личен и духовен план се изграждаме и израстваме благодарение на няколко дуалистични вътрешни "конфликта", които се коренят в дадената ни свободна воля и право на личен избор. Конфликти, които създават в нас душевен резонанс и ни вадят от "уютната ни зона на комфорт" в постоянната дилема Свобода, или Сигурност. Те са: - 1. конфликта между Егото и Конформизма, - 2. конфликта между Божествената искра, която носим(Човечността) и Човешката ни природа на най-безпощадните хищници и 3. конфликта между познатото,( сигурното, статуквото и способността ни, да разчупваме вътрешните си граници, да поемаме лична отговорност и рискове, и да се променяме и понасяме последствията от всичко това.

В най-добрият случай промяната се състои в това, да създаваме постоянно една по-добра версия на себе си без, да променяме и да изневеряваме на своята същност!

Всъщност, единствените константи в живота ни са Времето и Промяната.

А времето само по себе си е просто начин, който Човекът е измислил, за да може, да измерва промяната ОКОЛО и У себе си!

За това в личен план това което можем, да направим за себе си е, да приемем, че промяната е неделима и неизбежна част от живота ни;

да приемем, че има неща, които не са в нашата власт и не можем, да променим;

да се научим, да променяме нещата, които зависят от нас. Както и да разберем, че промяната трябва да е резултат от вътрешен заряд и желание!

В социален контекст всеки опит за промяна отвън, за която другият не е дорасъл е форма на насилие и принуда.

Така че единственото, което ние можем да направим, за да го подкрепим към положителна промяна е : да създадем оптимални условия, като му покажем, че е приет и оценен;  да му даваме положителен пример; да му помогнем да намери личен смисъл и мотивация за промяна и... да чакаме...

Провокирано от Ariadna

РОШАВИ МИСЛИ...

Мечтая си за Истински Живот

Със Главно Ж., а не на обещания!

Мечтая си, да сме ЕДИН НАРОД!...

За Действия, а не за оправдания!

Мечтая си, избраните от нас,

да помнят, че избрани са, да служат

на тези без чиито данъци и глас,

ще бъдат просто никому ненужни!

Мечтая си за нашите деца,

да има нова болница Единна!

Да не търчим с треперещи сърца,

като коне, за преглед, през половин Родина!

Мечтая си и в Здравната система,

най-после и за пациента, да се грижат

а не да мислят разни тъмни схеми

и Фонда лев, по лев, да го изнижат!

Мечтая си и всеки бюрократ,

да има по едно сърце в гърдите. 

Да вижда и да се грижи за човека, като брат!

Или поне,... поне, да се опита!

Създадохме изкуствено живот.

Научихме роботите, да чувстват.

А пък търпим безмълвно цял народ,

да мачкат. И с душата му, да блудстват!

Да спрем мечтая си, роптаейки под нос

ний апатично през живота, да се влачим,

избирайки поредните палачи...

Да се събудим и да вдигнем глас! 

Мечтая си, Държавата за нас

за хората, да влезе в ролята си на Държава

Предвиждам, ех, такъв предвиждам час

от хубаво, по-хубаво, да става!

Ала мечтаем ли си само, във захлас,

не ще се сбъдне!... Да запретваме ръкави❗

Ивайло Апостолов 

04.09.2022

БАЩИТЕ БРАТКО СА РАЗЛИЧНИ

 

Бащите братко са различни. 

Едни са с мускули челичени,

а други - нежни и любящи

с души горещи и искрящи. 

Някои децата си прегръщат. 

Подкрепа, са им и опора.

Криле им дават и простори

и в дом превръщат всяка къща.

Помни! Различни са бащите!

Едни гневят се и крещят,

а други даже пред бедите

глава прекланят и мълчат.

Едни са буйни, други кротки

Горят едни, а други тлеят...

Едни са като диви котки, ... 

а други, ден за ден живеят. 

Едни са строги и изискващи, 

твърди и свръх амбициозни..

А други - изначално липсващи,

но в работата - виртуозни.

Да, най-разлечни са бащите.

Едни са обич и закрила.

Други, преследващи мечтите си.

Трети са твърдост, власт, и сила...

Без спор, различни сме бащите.

А някой ден, ще дойде час,

когато детството отлита.

И синовете ни честити

израстват точно като нас.

Ивайло Апостолов 

14.01.2024

НЕ СИ ЖИВЯЛ ПРИЯТЕЛЮ НАПРАЗНО❗

Познаваш ли ти друже тишината

след някоя несбъдната мечта?

Познаваш ли вкуса на пустотата

след неочакван удър с нож в гърба?

Познал ли си изгарящия огън на гнева,  

при среща с подло и ехидно лицемерие 

и парещият привкус на отрова,

след сетното излъгано доверие? 

Познал ли си ти братко урагана

на ярастта при сблъсък с липса на морал

и топлината на кървяща рана 

сред бездната поглъщаща печал, 

от някоя любов неизживяна! ... 

Познал ли си беззвучното страдание

след някое предателство към себе си

и многото преглътнати мълчаня

с уроци от житейските си ребуси... 

Познал ли си блажените безвремия

с най-важните любими на сърцето ти... 

и хилядите малки откровения

в които се докосваш до Твореца си!... 

Излязъл ли си по-любящ, по-мъдър

от своите провали и безпътици.. 

Израстнал ли си малко по-добър... 

Приел ли си, за свои верни спътници 

"Благодоря", "Прощавам" и "Простете"...

Поел ли си живота си в ръцете... 

Прозрял ли си, че по-богато е сърцето

с отдаденото другиму, не с взетото... 

Че в малките неща е красотата... 

Че често е най-трудна простотата

и най-помага просто, да не вредим! 

Че щастието ни е в малките победи!... 

Че сам човек, не е ветроупорен... 

Че "дом" е чувство и че няма плод, без корен

и че добро без корист, е заразно!...

Не си живял приятелю напразно!

Ивайло Апостолов 

12.01.2024

В ДУШИТЕ НИ НЕ ЩЕ, ДА СПРЕ ДА СВЕТИ

Понякога, когато ти се струва,

че всичко безнадеждно се обърква!... 

Понякога, когато се страхуваш,

че в настоящето ти нещо зло човърка... 

и в буреносни облаци, когато

закрият твойто Утре мракът и мъглата,

а сетната надежда за спасение

в непрогледната им пелена се мята...

Точно във този миг недей, да губиш Вяра

в човека, в светлото, в доброто и във всичко живо!

За всичката Любов стори сърцето си олтар,

Защото знай, че в руИните на старото

проправя място нещо ново, светло, силно и красиво!

Защото колкото и да се чувстваме изгубени

в безпътиците си страдалци клетки,

докато можем още силно ний да любим,

в душите ни не ще, да спре, да свети!

Ивайло Апостолов

09.01.2024

СМИСЪЛЪТ НА РАДОСТТА Е В СПОДЕЛЯНЕТО...

- Смисълът на радостта е в споделянето! - каза Лудият Шапкар, като чешеше Чешърския Котарак зад ушите, точно там, където най-много обича и гледаше някъде неопределено пред себе си

- Сълзите, независимо дали са от радост или от мъка, са материализиране на нашите емоции, търсещи път навън!... Човек не е създаден, за да живее сам... И дори, когато върви по най-дългият си житейски път, този към себе си, той си нуждае поне понякога от други хора! 

Две са нещата потвърждаващи нашето съществуване - нашите чувства и хората около нас!

Първите потвърждават съществуването на вътрешният ни свят, вторите - реалността на света отвън и това, че не сме сами в него!

Макар че Щастието често е егоистично и пасивно, то ни дава позитивната енергия, вяра във възможността на невъзможното и в това, че точно ние имаме сили, да го постигнем! 

Само страданието обаче ни кара,

да преосмислим случващото се,

да преоткриваме себе си, 

и истинска мотивация,

да търсим нови алтернативи,

да избягаме от дискомфортната позната обстановка и да израстваме...

Бъдете щастливи❗

Но не пропускайте, да "научите уроците си" ❗... 

🎊🎩🧣Рошавите мисли 

на Лудият Шапкар"🧤

СИНЕ МОЙ...

 

 Вчера моят малък слънчев син, 

нашата "божествана сила" 

премина в своите големи пет❗ 🎊

Децата в тази възраст са благословени, да могат, да живеят едновременно в нашият свят и в света на чудесата, и да откриват вълшебството в тях независимо от времето, мястото и обстоятелствата! 

Дано я запази❗💕

🎈🎂🎁🎈🪁

СИНЕ МОЙ...

(На Габи)

Безценен мой, любимо слънце мое,

как бързо времето през нас тече!

Сякаш мечта бе нежна вчера само, като песен на прибоя,

днес вече си пораснало момче!

Бъди все така влюбен в живота

и обичай се точно такъв!

Вярвай в себе си, вярвай в мечтата,

и в Доброто

И бори се за тях... и до кръв!

Все така живинките закриляй

и помагай на всеки в беда.

На приятел, дай вяра и сили!

На врага, не нанасяй вреда!

Имаш силни криле, вярвам в тебе! 

На колене пред никой не падай!

Бъди все този брат неизменен!

За доброто, не чакай награда!

Знай че прошка и обич лекуват

в душата най-тежките рани!

Но вината дори да изкупят,

част от болката, пак ще остане!

Пази тази искра любопитна,

в чудесата не спирай, да вярваш,... 

свобода на духа, щом политнеш

и кураж, да решаваш, твориш и изграждаш !

Прави всичко, което те радва,

и влагай сърце, щом ума гаделичка!

Споделяй живота си с хора, които обичаш!

Друг смисъл няма и друга награда...

Знай, не ще се харесваш на всички!

Сине мой, безценна радост моя. 

Огън във вихрушката,... прохлада, в зноя... 

Ти мечтите и молитвите ни сбрал,

Ако някога си се разколебал

не забравяй, че каквото да стане,

ще сме винаги твоето рамо!

Вие - наша гордост, любов и призвание!...

С много обич, от татко и мама!

Ивайло Апостолов

04.01.2024

 

                           💙💙💙

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ,

СЛЪНЧЕВ НАШ❗💕