Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации

неделя, 29 юли 2018 г.

Възможно ли е да живея, а не, да оцелявам, отглеждайки своето "специално дете"?


Автор: Любов Тихомирова



... Много по-лесно е да разкажеш за това, 
отколкото да го направиш. 
И все пак е възможно. 
Аз познавам себе си ...


Да! Можете! За да направите това обаче, е необходимо да направите 5 парадоксални действия. Тези, които не се появяват. Необичайни. Противоречи на нашата логика.

Нека първо да видим защо оцеляваме и не живеем?

Свикнали сме, да възприемаме света като враждебен и се борим с него. За детето.
Срещу неговите черти и особености. За победата над болестта, над нежелателните според нас прояви и поведение (по мое мнение, по-мъдрото решение е, децата да работят със своите дефицити, позовавайки се на своите силни страни). Срещу осъждане, отхвърляне или безразличие на обществото. От друга - опитите, да се освободим или подтиснем далеч "негативните" мисли, да потиснем "отрицателните" чувства като отричаме елементарните си основни нужди, себе си, своите желания и стремежи ни тормозят и ни подтикват , да се откажем.

ПЪРВОТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Поставете себе си, своето здраве и самочувствие, на първо място.

 Започнете да се грижите за себе си. Защо? Тъй като емоционалното състояние на детето зависи от състоянието на родителя. То не може да бъде спокойно и да се отпусне, да бъде любопитно и да се интересува от общуването и разбирането на нови неща, когато вижд родителите му , да се страхуват, да се тревожат, да са гневни или апатични. Развитието е възможно само от точката на вътрешен покой.

ВТОРО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Постепенно се отпуснете! Освободете се от стремежът си, за хипер-контрол! Спрете да се опитвате, да свършите всичко, да се надпревервате с времето, всичко да поправите, да спасите всичко и всички. 

Оставете войната. От това ни се струва, че не живеем, а оцеляваме в зоната на бойни операции. За да се ​​чувстваш жив, трябва да забавиш и да се научиш отново да се наслаждаваш на живота. Това е много трудно. И страшно. Точно както да следвате съветите, да се отпуснете в студа, когато сте започнали да треперите и да тракате със зъби.

ТРЕТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Намерете сфера за себереализация, която не е свързана с детето.

Това е много важно. Всяка пълнолетна и пълноценно развита личност, се радва на продуктивни дейности. За нас е важно да видим продукта, резултат от нашите усилия. Най-непоносима за здравата човешка психика е безсмислена дейност. Грижата за подобряване състоянието на "специалното дете" обикновено е дълъг процес без резултат, с минимален резултат или не с резултата, който бихме искали и мечтали.

Една от най-злокобните стратегии за нас, за психиката на детето и най-важното за отношенията ни с него е състезанието за неговите резултати. Грамоти, медали, купи, дипломи. Съобразяването с нечии на външни стандарти. Преследването на успеха. Най-щастливите семейства със "специални деца" (и като цяло с всички деца), са тези, които не преследват успех, и се наслаждавайте на живота, водени от максимата, че успехите на всеки член на семейството в даден момент са + и допринасят за развитието както на детето, така и на цялото семейство и за постигането на поставените цели в зоната на проксималното (близко) развитие.

За да се спре преследването социален успех и да се наслаждавате на развитие в една и съща "в близка зона на развитие", е необходимо да направите ЧЕТВЪРТОТО (НАЙ-ТРУДНО) ПАРАДОКОСАЛНО ДЕЙСТВИЕ:
 Да погребе, и да спрете да ридайте за своята "мечта на детето". 
Това е описано подробно в моята статия "Детето от мечтите е мъртво. Да живее детето! ".

ПЕТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ:
Помнете и не пренебрегвайте останалите си социални роли.

Помнете, че сте не само майка, но и жена, жена, дъщеря, приятел, професионалист, гражданин.
Вкусът на живота е в разнообразието, когато можем да се проявим по различен начин.

Когато ние постепенно се ангажираме с тези парадоксални действия и изместим фокуса от детето и неговите проблеми; от начина, по който изглеждаме в очите на другите и какво те мислят за нас, от очакванията и мечтите, които имаме за него и започнем, да се радваме на съвместен живот нашия тук и сега, по начина, по който усещаме атмосферата, в която живеем, че животът ни е пълен точно сега, с това, което искаме в момента, би било за нас в този момент най-добрият избор. Тогава, ние ще започнем да живеем, а не оцелее.

Това е по-лесно, отколкото да го направите. И все пак е възможно. Аз познавам себе си. Виждам резултатите и отзивите на моите клиенти и участници от наскоро завършената онлайн програма "Удовлетвореният от живота си родител".

Искрено искам всеки, който отглежда дете с "специални възможности" , да възвърне вкуса си към живота и да го живее с удоволствие.

============

Любов Тихомирова е Психолог и родител на дете в Спектъра. 
Основател и ръководител на програмата "Специален ресурс", за подкрепа на родители на деца със специални потребности.

Източник: https:///особыйресурс.рф

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...