Автор: Ивайло Апостолов
Когато разбра, че майка му просто го е оставила да се излюпи в лястовичето гнезда, макото кукувиче разбра, защо изглеждаше по-различно. Сърцето му се разтуптя така силно,че щеше да изхврукне от гърдите му, а хиляди въпроси, се блъскаха в черепната му кутия като пеперуди, затворени в бъркан. В този миг в него се биеха толкова много и разлчни емоции-гняв, омразз, обида, тъга...Идваше му да троши и крещи,..но още след първата счупена чиния, погледът на малкото кукувиче, срещна очите на майката лястовица, изпълнени с дълбока тревога, искрено притеснение истрадание. Тогава то изведнъж си спомни... Спомни си всеки миг на любов и грижа... спомнни си неизменната подкрепа и всеотдайност на лястовица и... извднъж гневът в сърцето му са изпари и то се изпълни единствено с благодарност. То благодари на сътбата, за щастието, да попадне точно тук, точно сега, защото тогава разбра.... Истинският родите е не родителят по кръв, а родителят по призвание. Не тъгува!.. Не дей да виниш!.. Казваше му лястовицата. Кукувиците са просто такива. Понякога просто се плашат от безкрайната отговорност. Друг път, искат за децата си най доброто, а не вярват, че иманно те са тези, които могат да им го дадат!...
Родителството е странно нещо...То е уравнение с безброй
неизвестни за всеки от нас. От друга страна, появата на дете окончателно
затръшва под носа ни вратата на детството. В такъв момент на лутания на разума
добрият родител просто се оставя на сърцето да го води, защото всяко дете,
заслужава да бъде обичано.
Каквото и да ви говорят, Приемното родителство, както всяко
друго е Мисия.
Мисия е, защото не можеш да приемеш детето в дома си, без да
си го приел в сърцето си. Мисия е, защото
когато го приемеш в сърцето си, оставаш неотлъчно до него ден и нощ, 24
часа, 365дни в годината. Без отпуска и без почивен ден. Мисия е , защото за
разлика от останалите, за повечето от нашите куковичета, ние сме първото
семейство, което познават , и когато дойдат в гнездото ни, душите им винаги
носят отпечатъка на тяхното минало.
Мисия е, защото, когато си отлитат, както всяко друго дете,
отнасят със себе си и частица от теб и ти оставят по частица от себе си, а
въпросите и сътресенията от раздялата оставят малко горчивият вкус на
притесненията за тяхното бъдеще.... и така всеки път.
Просто отговорността е много по-голяма.
