Отново за мечите и онова, в което те се превръщат!

    Обикновено първите ни детски мечти си приличат. Момченцата си мечтаят, да станат полицаи, пожарникари или други " супергерои от ежедневието ", а момиченцата - принцеси, лекарки, учителки и т.н.(Макар и в последно време, последните да не са прекалено атрактивни, за мечтаене. )

По-късно обаче, тези ранни детски мечти се заместват от други, далеч по конкретни, интимно-лични и реално възможни мечти, които до голяма степен ни определят като хора и дават насоката на живота ни! За съжаление, някъде по житейският си път много от нас се отказват от тези свои мечти, тъй като губят мотивация и увереност, в способността си да ги постигнат или смисъл за ги постигането им! Други ги продават, като ги пренасят в жертва на Мамона, на по-голямата сигурност или кариера! Така обаче, губейки мечтите си, губим част от себе си. Променяме се и променяме живота си, заменяйки живота, който сме искали с живот, с който се примиряваме.

Онова което радва и вдъхва надежда обаче е, че макар и рядко, все още има хора, които изпробват и надскачат собствените си граници, правейки скок в промяната, в положителна посока! 💖

Именно те, задвижват "колелото на историята" напред, за всички! 💝 🍀

Животът е сложно уравнение,с много неизвистни

    Животът е сложно уравнение, с много неизвистни, при което смъртта е единствената константа и на което всеки сам открива формулата за щастие.

    За разлика от математиката обаче, в живота рядко 1+1=2 и колкото по-прости са "числата", с които се извършват действията, толкова по-голям е крайния резултат за онзи който прави сметките и толкова по-лесно оперира той с тях.

Иновативен метод на терапия, ще помага да децата с аутизъм се научат да разпознават по-добре емоциите на заобикалящите, твърдят учени

"Учените са разработили нов метод за терапия, който помага да децата с аутизъм се научат да разпознават по-добре емоциите на заобикалящите, съобщава в журнала Digital Medecine. За това се използват очила за" допълваща реалност" Google Glass, които разполагат с приложение, чрез което определят, какви чувства изразяват околните и информират своя собственик.

Децата, страдащи от разстройството в аутистичния спектър, изпитват съществени затруднения при установяване на зрителен контакт, в разпознаването на лицевите изражения и мимиките на хората, а също така и в социалните взаимодействия. Наблюденията показват, че пациентите трудно отличават очудването от страха, както и по-фините емоционални нюанси. Днес за лечението на някои симптоми на това състияние се използва изследване и анализ на поведението. И ако той започне да се използва в достатъчно ранна детска възраст, може да се постигне значително подобряване на състоянието на детето. Въпреки това днес, все още много хорс не могат, да си позволят заплатената работа с терапевт, а специалистите не достигат.

Авторите на новата разработка под ръководството Джен Даниелс, от Стенфордския Университет смятат, че са намерили метод на терапии, които може да се провежда самостоятелно. Те използват система за машинно обучение, чрез която се натренирва разположението на осем водещи емоции: щастие, тъга, гняв, отвращение, очудване, страх, презрение и неутрална емоция. Програмата се настройва за смартфон на база Android, който с свързва с очите, създавайки "допълваща реалност" Google Glass и съобщава в режим на реалното време, какви емоции изпитват обкръжаващите хора. За да проверят ефективността от приложеното на метода, учените са провели пилотно изследване с 14 деца с разстройство в аутентичния спектър. В течение на 72 дни (средно) те са използвали очилата вкъщи. Средната възраст на учасрниците в експееимента е била 7 години и 6 месеца. Двенадесет от всички 14 семейства, съобщават за увеличаване честотата на зрителният контакта с околните. Средното подобрение по скалата за социална отзивчивост (SRS-2), която оценява способността за общуване, е 7 пункта. При четири участника за времето на изследванията аутизмът преминал от тежка форми в средната. Въпреки това е важно да се отбележи, че в изследванията не е имало контролирана група, с която може да се сравняват резултатите, като се има предвид това, не може със абсолютна сигурност да се каже еднозначно, че насъпилото подобрение е в следствие на, използването на Google Glass.

Аутизмът е крайно популярна тема в невробиологичните изследвания, но точнен отговор на въпроса "на какво се дължи" , днес все още няма. Учените предполагат, че повишен риск за детето възниква при диабет у майката, или определени генни мутации на митохондриалната ДНК, а също така мутации на гена CHD8, регулиране на експресиране на други гени."

Автор: Кристина Уласович

Източник: nplus1.ru

Завръщането в училище и децата със специфични потребности, в наложените "нови" условия

             Завръщането обратно в училище, може да бъде обезсърчително, особено за родител, чието дете има специални медицински нужди. Халза е тук, за да се увери, че вие, вашето дете и училището разбирате как ще бъдат удовлетворени тези нужди.

Колкото е възможно по-скоро: Посетете педиатър и попълнете необходимите формуляри

Ако детето ви все още не е посетено от педиатър за контролни и здравни форми в училище , сега е моментът да отидете. Педиатрите са много заети в „времето за криза“ преди началото на училището, така че не чакайте до последната минута .

Информирайте и бъдете информирани

Някои страни имат стандартен формуляр или формуляри, които описват лечението и всички необходими условия за настаняване.

За съжаление, много условия са по-сложни за управление, отколкото е описано във формуляра. Ако случаят е такъв, проведете разговор с училищния администратор, учителя и училищната медицинска сестра преди началото на училището .

Най-вероятно медицинската сестра ще е запозната със здравословното състояние на детето ви, но администрацията и учителите може да не са. Формата е само еднопосочна комуникация. Трябва да знаете как училището ще реагира на информацията във формуляра

Може да е полезно да предоставите просто обяснение на състоянието на една страница - особено що се отнася до времето на вашето дете в училище или домашна работа. Ако детето ви има разпознаваеми признаци на дистрес, специфични за вашето дете, кажете на учителя.

Например, едно дете с диабет може да се изкиска, когато кръвната захар спадне, докато друго може да се разклати. Не разчитайте на формата, за да разкажете цялата история.

На първия учебен ден, потвърдете с учителя и медицинската сестра, че са обсъдени предварително всички мерки за вашето дете.

• Променя ли се процедурата, ако в класната стая има заместващ учител?
• Има ли резервен учител в близката класна стая и знае ли детето ви кои са те?

Пригответе лекарства и / или оборудване

Ако ще съхранявате лекарства и / или медицински консумативи, батерии и др. В училище, уверете се, че имате достатъчно както за дома, така и за училище.

Лекарствата, дадени на училището, трябва да бъдат в оригиналните бутилки с рецепта, етикетирани от аптеката . Ако можете да получите само ограничена доставка в даден момент, помолете фармацевта да етикетира втора бутилка и да раздели доставката на двете етикетирани бутилки.

Уверете се, че медицинската сестра знае дали лекарството трябва да се съхранява в хладилник.

За редовно планирани лекарства , попитайте:

• Ако в училището няма медицинска сестра, къде ще се съхранява лекарството и кой ще го прилага?
• Ще ви посъветва ли училището, когато доставките са на изчерпване и трябва да се попълнят? (Дори ако отговорът е положителен, това лесно може да се пренебрегне, така че е умно да се регистрирате от време на време в училището}.
• Ако лекарството трябва да се приема с храна, ще има ли храна или родителят я предоставя?
• Дали учителят ще напомни на детето ви за приема на лекарствата или ще се очаква детето ви да запомни?
• Ще придружи ли някой детето ви до кабинета на медицинската сестра, поне в началото?
• Има ли конкретно време, което работи най-добре за вашето дете, за да отиде при медицинската сестра с минимални смущения?

Някои лекарства се приемат само когато детето се чувства симптоматично . Тези лекарства трябва да се приемат незабавно, за да се предотврати развитието на извънредна ситуация. Примерите включват глюкозни таблетки и астматични инхалатори.

За лекарства, взети при необходимост или при спешни случаи , попитайте:

• Ако детето ви се нуждае от лекарства в непредсказуеми моменти, как ще предаде това на учителя - и ще му бъде ли удобно да казва на учителя по време на урок?
• Може ли лекарството на детето да се съхранява в класната стая и дали учителят има право да го предаде на детето или да го прилага? При какви обстоятелства?

• Ако само медицинската сестра може да го администрира, как детето ще стигне до медицинската сестра? Колко време ще отнеме на медицинска сестра да дойде в класната стая при спешни случаи? Напуска ли медицинската сестра сградата за обяд?

Дете, което се нуждае от лекарства за предотвратяване на извънредна ситуация, никога не трябва да напуска класната стая без отговорен ескорт.

В класната стая

Някои деца имат условия, които могат да повлияят на тяхното функциониране в класната стая. Няколко примера са:

• Кохлеарни импланти или слухови апарати . Кажете на учителя дали слухът на вашето дете все още е нарушен и дали детето разчита до известна степен на четене на устни и ясен изказ. Какво трябва да направи учителят, ако оборудването се намокри, откачи или батерията се изтощи?

• Очила - как ще бъдат защитени по време на занимание с фитнес? Коригирано ли е изцяло зрението на детето?
• Брекети - в зависимост от вида на скобата, децата могат да ходят по-бавно от съучениците си, да имат затруднения с писането, да извършват фини двигателни движения или да имат ограничения в класа на фитнеса или да седят на пода. Учителят трябва да вземе предвид всички ограничения, когато планира дейности за класа, за да не причинява смущение на детето.

Уверете се, че детето ви разбира и ще се съобразява с всички мерки, направени за неговото / нейното състояние. Кажете на учителя, ако детето ви се чувства неудобно, като се обръща внимание на състоянието му.

Може да е полезно да обясните състоянието на детето си на останалите деца в класа. Обсъдете това с детето си и учителя на детето си и решете кой ще го обясни на класа. Учителите са експерти в това да знаят какво могат да разберат децата на различна възраст, но вие сте експертът по състоянието на детето си .

Уверете се, че всички деца разбират, че състоянието на детето ви не е заразно. Децата имат ярки въображения и ограничени знания и те могат да избягват детето ви, за да избегнат заразяването му.

Последно, но не и по важност

Изпращането на дете със специални нужди в училище може да бъде обезсърчително, но ако сте добре подготвени и сте установили уважителни отношения с училищния персонал, ще го намерите много по-лесно. Не забравяйте да информирате училището за всякакви промени в лекарствата, лечението или рутината. И накрая, знайте, че детето ви може да усети вашите притеснения. Говорете с учителя за притесненията си, а не с детето си.

И накрая, очаквайте вълнуващо ново време в живота на вашето дете!

Източник: halza.com

Разстройство в аутистичният спектър - Що е то и как да са отнасяме към него?

Често повтарящ се цитат в общността за аутизъм е:

„Ако сте срещнали един човек с аутизъм, сте срещнали един човек с аутизъм.“

Има обаче някои основни нужди, които хората с аутизъм споделят помежду си и с всички останали: чувство за сигурност и чувство за принадлежност към другите. Когато хората редовно са неразбрани, както е често при аутизма, тези две важни потребности не са добре удовлетворени.

Разбирайки какво е аутизмът - и какво не - можете да избегнете недоразумения и в крайна сметка да развиете ценни взаимоотношения.

Какво е аутизмът и защо хората са „на спектъра“?

Термините „аутизъм“ и „в спектъра“ се отнасят до „Разстройство от аутистичния спектър“ (ASD). ASD е група от разстройства, които причиняват повтарящо се поведение и затруднения със социалното взаимодействие и комуникация.

Симптомите на ASD могат да варират от много леки (известни преди като „синдром на Аспергер“) до изключително тежки. Леко ASD може да остане недиагностицирано. Умереният до тежък ASD може да причини невъзможност да живеете сами или да функционирате без помощ.

ASD често се диагностицира, когато детето е на възраст от една до две години. По това време родителите или лекарят може първо да забележат, че детето не изглежда заинтересовано от социално взаимодействие и изпитва затруднения с вербалната и / или невербалната комуникация.

Какво причинява разстройство от аутистичния спектър?

За съжаление науката все още няма окончателен отговор на този въпрос. Повечето учени са съгласни, че ASD е поне отчасти причинен от генетични фактори, фактори на околната среда или комбинация от двете.

Няколко рискови фактора, които са предложени, включват по-възрастна родителска възраст, по-възрастен брат или сестра с аутизъм и раждане със синдром на Fragile X, синдром на Даун , туберкулозна склероза или едно от няколко други медицински състояния.

Възрастовият диапазон при поставяне на диагнозата се припокрива с времето, когато се правят няколко детски ваксинации. Важно е да се знае, че припокриването е само защото симптомите на ASD стават забележими на тази възраст.

Няма абсолютно никаква връзка между ваксинациите и ASD.

По-малко интелигентни ли са хората с ASD?

Почти половината от всички хора с ASD имат средна или над средната интелигентност. Въпреки това, те могат да имат необичайни речеви модели, затруднения при изразяването на мисли или необичайно поведение в социални ситуации. Това може да накара хората с ASD да изглеждат по-малко интелигентни, отколкото са в действителност.

Какво е да имаш ASD?

Въпреки че има широк диапазон в тежестта на симптомите, всички хора с диагноза ASD трябва да имат две общи черти:

1) дефицит в уменията за социално взаимодействие и

2) повтарящо се поведение

Уменията за социално взаимодействие, които са трудни за хора с разстройство от аутистичния спектър, включват:

• Тълкуване на мимики
• Разпознаване на социалните сигнали
• Тълкуване на невербална телесна комуникация
• Разбиране какво чувстват другите хора
• Разпознаване на основните значения в разговора
• Поддържане на взаимоотношения.

Разбира се, всеки индивид е уникален. Поради тези трудности обаче може да забележите, че човек с ASD:

• Игнорира ви, когато извикате името им.
• Не осъществява зрителен контакт и дори не ви поглежда, когато говорите.
• Говори за собствените си интереси, но не пита за вашите.
• Не разбира ситуационно подходящо поведение - например изчакване на техния ред да се качи на автобус.
• Озадачен е от реакцията на друг човек към нещо, което е казано, особено ако тази реакция е различна от очакваната реакция.
• Обръща се и се отдалечава в средата на разговор.
• Не разпознава признаци на гняв, тъга или скука на някой друг
• Интерпретира думите точно както са изговорени; не разбира сарказъм или ирония.

Повтарящото се поведение може да включва:

• Необходимо е да се следват същите ежедневни процедури
• Искате нещата да се правят абсолютно по същия начин всеки път.
• Говорейки почти изключително за една или няколко конкретни теми
• Яденето на едни и същи храни всеки ден.
• Внимателно организирайте и преорганизирайте обектите в определени категории или места.

Както можете да очаквате, социалните ситуации или ситуациите на работното място могат да се почувстват поразително за хората с ASD. В допълнение към трудностите при „четене“ на социална ситуация, хората с ASD могат да се борят и да регулират своите емоции. Те могат да бъдат изключително чувствителни към светлина, звуци, тълпи, допир и миризми. Тази комбинация може да доведе до емоционално претоварване и „разпадане“ на обществени места. Понякога вместо това човек напълно се изключва.

Защо хората с разстройство от аутистичния спектър се тревожат или говорят помежду си?

Действия като люлеене, махане с ръка, бъркане с определен обект или повтаряне на избрани думи или фрази са известни като „стимулиране“. „Стимулиране“ означава „самостимулиращо “ поведение, което може да успокои човек с ASD. Стимирането обикновено се прави, когато някой изпитва повишена емоция, било то положителна или отрицателна.

Какви други характеристики са свързани с ASD?

Те се различават от човек на човек, но могат да включват:

• Езикови закъснения: Много деца с аутизъм изпитват езикови закъснения. Други може да разбират напълно езика, но имат затруднения да водят типичен разговор напред-назад. Някои имат звук на роботизиран глас или говорят монотонно.
• Трудности с изпълнителните функции: Изпълнителните функции включват способността да се определят приоритетите, да се планира, да се фокусира и да се възпрепятства неподходящото поведение.
• Медицински проблеми: Те често включват стомашно-чревни разстройства, епилепсия или синдром на Fragile X (наследствено заболяване, водещо до интелектуални увреждания и увреждания в развитието и някои медицински състояния).
• Психични състояния, включително тревожни разстройства, депресия и обсесивно-компулсивно разстройство.
• Скована или необичайна походка или език на тялото.

Как мога да общувам най-добре или да работя с човек с ASD?

Най-важното е да запомните да се отнасяте към човек с разстройство от аутистичния спектър със същото уважение, както бихте се отнасяли към всеки друг.

Също така не забравяйте, че всеки с ASD е различен. Настройте съответно реакциите си. Следвайте ръководството им при ръкостискане или осъществяване на зрителен контакт. Ако не го направят, вие също не трябва.

Ето няколко съвета.

1) Намерете тиха зона за говорене, за да могат те да се съсредоточат върху разговора.

Ако сте с някого и се случи „срив“, помогнете му да стане някъде по-спокоен или по-личен. Попитайте дали искат да ви хванат за ръка или ако е уместно дали искат прегръдка. Не критикувайте поведението им - те не могат да му помогнат.

2) В разговор, бъдете търпеливи и не се опитвайте да попълвате думи за човека. Понякога им отнема повече време да изразят себе си

3) Използвайте ясен, конкретен и директен език.

Хората с ASD са склонни да се чувстват по-удобно, когато не трябва да разберат основното значение на изречението. „Отиваме на кино по-късно. Искаш ли да отидем? ” оставя много отворени въпроси.

Вместо това можете да кажете „Джо и аз отиваме в новия филм в 15:00. Искате ли да дойдете с нас? Аз шофирам и в колата ми има място за вас. ”

4) Не забравяйте, че хората с ASD трудно разбират „правилата“ на социализация, които повечето от нас приемат за даденост. Понякога може да изглеждат груби, защото може да не знаят как да започнат или приключат разговор.

5) Насочете следващата стъпка в социална ситуация.

Може да се наложи да бъдете по-директни, отколкото в противен случай. Например, на вечеря можете да кажете „Току-що ме научихте толкова много за нашата транзитна система. Сега трябва да намерим местата си - те са на път да сервират вечеря ”.

6) Приемете стимулацията като нормална част от човека с ASD.

Ако стимулират, опитайте се да възприемете емоцията им - усмихнете се, ако изглеждат щастливи, или попитайте дали са добре, ако изглеждат в беда.

7) Някои хора с ASD не обичат да бъдат докосвани.

Не предполагайте, че всички са добре с приятелско потупване през рамо или прегръдка, когато поздравявате или сбогом. Попитайте първо.

8) Хората с аутизъм предпочитат структура, организация и рутина.

Те могат да се разстроят, ако нещата, които са уредили, се преместят или ако графиците се променят неочаквано. Когато планирате дейности или отговорности, дайте много предупреждения и действайте като източник на подкрепа, когато настъпят промени.

9) Няколко популярни книги и филми изобразяват хора с аутизъм. Не забравяйте, че всеки е различен и човекът, с когото сте, вероятно има много малко общо с персонаж в книга или филм.

Често ли е разстройството от аутистичния спектър?

В САЩ приблизително 1 на 59 деца имат ASD и приблизително 75% от тях са момчета.

В световен мащаб се знае, че по-малко деца имат ASD, но това е най-вероятно, защото не всички страни редовно диагностицират и съобщават за това. Жените са склонни да бъдат диагностицирани по-късно, отчасти защото научаването да имитират други момичета и „сливането“ с групата е по-важно за тях, отколкото за момчетата.

Някои - но не всички - деца показват подобрение в комуникацията и социалните умения, когато пораснат. Терапевтичните програми могат да бъдат много полезни за децата, които имат достъп до тях.

Как да направим разлика

За социално по-консерватвните и по-малко толерантни хора е лесно да уволнят някой, който не изглежда заинтересован да общува. Но много хора с ASD не насърчават социалното взаимодействие отчасти, защото знаят, че не го разбират напълно. Много хора от спектъра искат да си взаимодействат - дори и само при техните условия.

Разбирайки някои от разликите, които може да видите при човек с ASD, можете да му помогнете да се почувства приет и оценен. Ползите и за двама ви могат да бъдат огромни.

Източник: halza.com

Проучване за оценка стреса на родителите на деца от аутистичния спектър

                                                                    сн:halza.com

        Аутизмът е крадец. Той отнема детето ти. Отнема надеждата и ограбва всичките ти мечти. Родителите на деца с аутизъм правят с децата си всичко, което и аз правя с моите. Притесняват се за нещата, които притесняват всички родители. Имат бебе със съвсем нормален бебешки живот. Но това бебе в един момент започва да се отдръпва от тях. Не говори, не отвръща когато го заговориш, не реагира на името си. Отблъсква опитите за близост и прегръдка. Не се храни добре и приема много ограничен набор от храни. Върти се в кръг докато му се завие свят…

Веднъж поставена диагнозата аутизъм променя живота на цялото семейство. Ежедневието се обсебва от мисълта за състоянието на детето, от постоянните опити то да се подобри. Заспивате с усещането, че сте могли, че е трябвало да направите повече.  Търсите възможни причини, притеснявате се, че не всичко възможно е направено за детето, че не всичко е проверено. Животът се превръща в непрекъсната надпревара с часовника в стремеж да правиш още и още, и още.

Реших да проверя до каква степен това води до по-високи нива на стреса при родителите на децата от аутистичния спектър в изследването си във връзка с разработка на магистърска теза по Приложна психология.

Технически параметри на изследването

Проведох изследването с онлайн въпросник в периода 31.03.2017 – 10.05.2017. Много се радвам, че в него решиха да взе мат участие 48 родители на деца с разстройство от аутистичния спектър на възраст до 12 години. Включиха са 43 майки и 5 бащи, като 23 от анкетираните живеят в гр. София, 5 във  Варна, 4 в Пловдив, 11 са от други градове на България, а 5 са българи, живеещи в чужбина.

Въпросникът включва 24 въпроса за самооценка, представящи както положителни, така и отрицателни аспекти на родителството. За всеки въпрос родителят трябваше да оцени степента, в която е съгласен със становището, изхождайки от обичайните отношения с децата си по пет-точкова ликертова скала.

При максимален възможен бал 120 и минимален бал 24, общото средно ниво на родителския стрес при родителите на деца с аутизъм беше 70.4 като резултатите варираха в широки граници със стандартно отклонение от 13.21.

Общото средно ниво на родителския стрес при родителите на типично развиващи се деца от контролната група беше 49.6, като и тук резултатите варираха макар и в не толкова широки граници със стандартно отклонение от 8.917.

Сравнение нивата на стрес при родителите

 

При родители на деца с РАС

 

При родители на невротипични деца

Проведеното от мен изследване потвърди, че родителите на деца с с разстройство от аутистичния спектър (РАС) преживяват по-високи нива на стреса в сравнение с родителите на невротипични деца, при това постоянно и за продължителен период от време.

Изводи – кои са основните източници на този стрес за родителите?

Основните притеснения на родителите са няколко:

• Страх, че детето няма да може да се справя самостоятелно, когато стане възрастен, a родителите няма да бъдат около него. Най-големият страх на родителя на дете с аутизъм е несигурността от това какво ще стане, когато няма да бъдат до порасналите си деца.
• Притеснение дали ще успеят навреме да намерят специалисти, които да работят с детето, дали ще имат достъп до всички необходими терапии в подкрепа на развитието му
• Дали ще намерят подходящо училище, дали ще получат необходимата подкрепа и разбиране там; как ще се чувства и справя детето в тази нова и предизвикателна среда са въпроси, които в много голяма степен тревожат родителите на деца с разстройство от аутистичния спектър.
• Голям източник на стрес за родителите е да виждат, че детето им не е прието добре, обиждано е, третирано е като човек втора ръка или пък напълно игнорирано. Те самите също се сблъскват с неразбиране и неодобрение от страна на околните, които в много ситуации прибързано приписват поведението на децата им на лошо възпитание.
• Невъзможността на самия родител да балансира между отглеждането на дете със специални потребности и всички останали ежедневни дейности, работа, взаимоотношения с другите членове на семейството и т.н.

Имайки дете с разстройство от спектъра не означава автоматично високо ниво на родителския стрес. Много родители намират ефективни стратегии за справяне със стреса и успяват да се приспособят към ролята на родител на дете със специални потребности по един позитивен начин. Те намират за себе си по-голям смисъл в това което правят, а на някои от тях отглеждането на детето дава мотивация за развитие в нова посока, научаване на нови неща и развитие на нови умения.

Според мен е много важно изследванията на стреса при родители на деца от аутистичния спектър да продължават, за да се определят допълнителни стратегии за справяне в помощ на родителите, които не се отказват да се борят непрекъснато за най-ценното – своите деца.

Използвана литература:

1. Катерина Стоянова. Дипломна работа на тема "Оценка на стреса на родители на деца с разстройство от аутистичния спектър" – 2017 год.

2. Кристин Барнет. Искрата. Историята на една майка, отгледала гений.
Издателство Софтпрес. 2014 год.

3. Темпъл Грандин. През моите очи. Личният ми опит с аутизма.
Издателство Изток-Запад. 2016 год

Автор: Катерина Стоянова

Източник: homeokids.eu

Рампи за достъп на инвалиди - норми и изисквания - как е решен проблемът навън

 

сн. Pinterest

    През 2009 г. на държавно ниво в Руската федерация е решено, че е необходимо да се обърне внимание на проблемите на хората с увреждания. Регулаторните документи предвиждат всички сгради да бъдат оборудвани така, че да са достъпни за хора и да могат да осигуряват възможност, за пррдвижванети на хора с ограничена подвижност, включително и на такива, с инвалидни колички.

Спешност на проблема

Малко хора знаят, че 10% от всички хора са с увреждания. В същото време 1/3 от тях могат да се движат само в инвалидна количка. Но такива хора на улицата има изключително рядко. Една от основните причини е баналната невъзможност да напуснат своят дом, който по проект не осигурява рампа за инвалидни колички.

Понастоящем тези структури далеч не са навсякъде, което значително усложнява живота на хората с увреждания. Но дори и в оборудвани сгради, те не винаги отговарят на стандарта. Някои дори наричат ​​рампата, "хвърлена на стъпалата", но това е неприемливо. Параметрите на този проект, или, както се нарича, устройство за достъпност, се регулират от документи, които определят всички изисквания за външният вид на инфраструктурата и нейнито оборудване.

Установени норми

Image

На законодателно ниво е установено, че рампите за хора с увреждания трябва да се доближават до къщите и различните сгради. Правилата за тяхното инсталиране са описани в специални правила. От тях следва, че рампата е стационарна конструкция с големи размери с фиксиран ъгъл на наклона. Според правилата, тя не трябва да надвишава 10%. Това означава, че посоченото устройство за достъпност трябва да бъде дълго и плоско, така че всеки потребител на инвалидна количка да може да се движи независимо от него.

Друга разлика между рампата и другите устройства за достъпност (които включват и подвижни рампи, и евалайзери ) е, че тя е оборудвана с перила от двете страни. Ширината на определената конструкция трябва да бъде най-малко 1 m при еднопосочно движение.

Необходимо е също, да се направят рампи за хора с увреждания от огнеупорни материали. Правилата предвиждат, че периодът на пожароустойчивост трябва да бъде най-малко 2 часа. От това става ясно, че дървените конструкции в никакъв случай не могат да се нарекат рампа.

Инсталиране на устройства за достъпност

Говорейки за подреждането на структури, предназначени за хора с увреждания, преди всичко трябва да се обърне внимание на ъгъла на наклон. Тя се определя като съотношение на необходимата височина на повдигане към дължината на участъка, по който ще преминава наклонената повърхност. Това означава, че за да се осигури възможност за достъп за инвалидни колички на височина от 10 см, е необходимо да се отбележи разстояние от 1 м (100 см) на дължина и да се започне изграждането на конструкцията от този участък. В този случай наклонът на рампата за инвалиди е 10% (10 cm: 100 cm).

Необходимо е да се инсталират уреди за достъпност на всички места, където има разлика в нивата над 4 см. В началото на всяка повдигаща секция трябва да бъде оборудвана платформа, чиято ширина трябва да съответства на рампата и да е с дължина около 1, 5 м.

 - Всяка рампа ви позволява да се изкачите на височина не повече от 0, 8 м. 

 - Нейният наклон не трябва да надвишава съотношението на височина и дължина от 1:12, ако е необходимо, изкачване на височина от 0, 2 м - 1:10. Наклонът на конструкцията е позволен на ниво до 2% (1:50).

 - Едно от изискванията за оборудването на рампите е и инсталирането на предпазители. Те трябва да се намират на местата, където конструкцията не е в стената. Предпазителите са предназначени, да предпазят количката от приплъзване. Те имат височина 5 см. Ако това не е предвидено от конструкцията на рампа, тогава ъгъл или тръба могат да бъдат прикрепени по ръба на определено разстояние от повърхността.

Също така задължително трябва да бъдат оборудвани с парапети за хора с увреждания. Правилата задължават да ги направят двойни. Горните трябва да са на височина 0.9 м, долните - 0.7 м. За деца от предучилищна възраст те трябва да бъдат поставени на ниво 0.5 м.

В допълнение, трябва да се помни, че перилата трябва да надвишават дължината на рампата от всяка страна с най-малко 30 см, да са кръгли, с диаметър 3-5 см (идеалният вариант е напречно сечение от 4 см за възрастни и 3 см за деца). 

Също така е важно парапетите да се движат непрекъснато и успоредно на повърхността на рампата, като се имат предвид всичките  им допълнителни конструкции.

Възможни са варианти за инсталиране

Image

Във всяка конкретна ситуация конструкцията на рампата трябва да бъде разработена индивидуално. В някои случаи е необходимо да се предвиди възможност за обръщане, в други - зони за почивка. Има ситуации, когато рампата не е задължителна. Така че, тя не може да бъде настроена, ако височината на повдигане не надвишава 15 cm, ъгълът на наклона не е повече от 8%, а дължината на конструкцията е до 1, 8 m.

При оборудването на такива устройства за достъпност е необходимо да се помни, че на всеки 6-10 метра по дължината на рампата е необходима "зона за почивка" . Ако дължината на конструкцията не надвишава 10 m, тогава тя може да бъде направена цялостна.

Оптималната ширина е 0, 9-1 м. Подходяща е за еднопосочно движение на инвалидни колички. Ако е проектирана конструкция, която включва двупосочен трафик, тогава ширината му трябва да бъде около 1, 8 м. Ако проектът не предвижда възможност за инсталиране на парапет в средата на структурата за достъпност, тогава се променя и ъгълът, при който рампата трябва да върви. Правилата предвиждат, че подобна конструкция е възможна само при условие, че наклонът е 1:15 (или 6.7%). 

В крайна сметка, потребителят на инвалидна количка ще може да се държи само една релса. Това означава, че ъгълът на наклон трябва да бъде такъв, че той да може да се издига или спуска без помощ.

Нестандартни рампи

Image

За съжаление, не всички сгради могат да донесат обичайните устройства за достъпност. В някои ситуации е необходимо да се създадат нестандартни структури за специален проект. Те се използват на места, където няма техническа възможност да се правят обикновени рампи за хора с увреждания. При изграждането им стандартите практически не се спазват, но от друга страна позволяват на ползвателите на инвалидни колички да влизат в необходимите сгради. Често те се изграждат по инициатива на самите инвалиди.

Така че, нестандартни конструкции в ширина съставляват 85-90 см, от всяка страна трябва да има рампа ограда. Това ще защити лицето с увреждания от падане и ще помогне да продължите с вдигането. Тези неформатни устройства за достъпност са направени от асфалт или каменна настилка. Тези материали осигуряват оптимално сцепление и предотвратяват плъзгането на колелата.

Ненормативните конструкции по препоръка на общностите на хората с увреждания могат да бъдат под наклон от 15% (максималната граница е 18%). Но инсталирането на такива конструкции е разрешено само в случаите, когато строителят или собственикът на сградата обективно не може да го направи по различен начин. Желателно е дължината на участъка на рампата да не надвишава 7 метра. Така че инвалиди с перфектно здрави ръце могат да се катерят сами.

В административните сгради, в които трябва да има достъп за инвалидни колички (например за управление на социалното осигуряване, градска администрация и др.), Е позволено да се правят нестандартни рампи. В средата стъпките се извършват непрекъснато, по които човек, който бута инвалидна количка, може да се катери. Ширината на вътрешното стълбище трябва да бъде не повече от 30 см, в противен случай някои инвалидни колички просто няма да могат да преминат. Страните вътре в такава рампа (защита на количката от възможността да се качат на стъпалата) не са необходими.

Ако възнамерявате да направите устройството за достъпност на съществуващите стъпки (излейте някои от тях с бетон), тогава трябва да знаете, че наклонът на рампата за инвалиди ще бъде 30% на стандартните външни стъпала и 50% върху вътрешните.

Специални дизайни

Image

На някои места вместо рампи се инсталират ленти за канали. Но както показва практиката, това няма никакъв смисъл. При много инвалидни колички предните колела са много по-близки от задните колела и тяхното поставяне зависи от конкретния модел. Затова е невъзможно да се поставят каналите, така че всеки посетител в инвалидна количка да може да управлява. Такива конструкции са допустими само в жилищни сгради и трябва да бъдат направени за конкретна инвалидна количка.

Но е необходимо да ги поставите така, че да не пречат на обикновените хора. Ако стълбището е доста тясно (както се случва в повечето типични жилищни сгради), тогава е препоръчително да се направи преносима или сгъваема рампа.

Важни нюанси

Специално внимание трябва да се обърне на платформата за завой. Това е необходимо в случаите, когато има промяна в посоката на рампата. Ширината на такава платформа трябва да е равна на ширината на двойна рампа и да бъде най-малко 150 см. Ако завойът е 90 0, тогава ширината на участъка, предназначена за завой, трябва да бъде по-голяма от ширината на рампата, а дълбочината - 140 см. за увеличаване на площта.

Важно е да се разбере как монтирането на рампи по отношение на входа на сградата. Това ще зависи от вида на вратите, начина на отваряне и посоката на входовете към тях. Желателно е ползвателят на инвалидната количка да има достъп до вратата от страната, където е разположен отворът за отваряне. Важно е също така, че човек с увреждания може да се обърне на това място, да се обърне към рампата и към входа на вратата.

Важно е да се помисли предварително за разположението на рампата. Удобен, когато вратата се отваря в посока, обратна на устройството за достъпност. Ако структурата на сградата не позволява да се направи достатъчно голяма площ за завой, тогава дизайнерите могат да предложат да заглушат вратата - за да направят ниша, поради която грамофонът ще се появи при ползвателя на инвалидната количка.

Преди рампата и след края на наклонената равнина трябва да има хоризонтална платформа. Но понякога архитектите правят грешки. Важно е да се разбере, че рампата на устройството ще бъде непълна без платформа пред него. Дори и да е, но размерът му е по-малък от нормативния, инвалидът няма да може да се качи до рампата и да го използва. Важно е количката да може да се побере напълно. Но не забравяйте за сайта в края на устройството за достъпност. Благодарение на присъствието си, човек може да си позволи да премахва ръце от колела или перила. Трябва да се постави хоризонтално. Трябва да се помни, че е невъзможно да се постави наклонена част веднага от вратата или стената.

Нуждите на хората

Image

Мнозина не знаят защо инсталацията на рампи е предвидена от нормативните документи. Тези дизайни са необходими за хората с увреждания. На етапа на проектиране е необходимо да се има предвид, че:

- помещенията трябва да бъдат лесно достъпни за всички хора, така че да имат възможност да влязат във всяка сграда, къща или апартамент;

- необходимо е да се осигури достъп до необходимото оборудване и уреди (например асансьори);

- На територията трябва да има всички необходими системи.

При проектирането е важно да се познават всички правила, които регулират инсталирането на спомагателни конструкции. Така че наклонът на рампата трябва да бъде от 8 до 10%. В изключителни случаи се допуска до 18%. Но в жилищни сгради, които са оборудвани с устройства за достъпност, той може да бъде до 50%, ако се намират на стълбища вътре в сградата. Като правило, те могат да бъдат разположени сменяеми или сгъваеми метални рампа.

Трябва също да отбележим, че е разрешено да се оборудват къщи и сгради не само с рампи, чийто дизайн се регулира от специални правила. Рампите или рампите са доста подходящи за осигуряване на достъпна среда. Но каналите за потребители на инвалидни колички, както показва практиката, са безполезни.

Осигуряване на достъпна среда

Като се има предвид факта, че мнозина не смятат за необходимо да оборудват къщи, сгради, магазини с устройства за достъпност, административната отговорност е определена на законодателно ниво за случаите, когато управителят отказва да инсталира рампа. Снимки на такива структури дава възможност за избор на най-подходящия вариант.

Липсата на инсталиране на устройството за достъпност е изпълнена с налагане на глоба както на физически, така и на юридически лица. Не е страшно, ако не можете да инсталирате рампа. Възможно е входовете към входа на сградите и помещенията да се оборудват с други устройства за достъп. В същото време е допустимо да се правят такива конструкции, според които хората с увреждания могат да се движат само с придружители. Спазването на тези изисквания трябва да се наблюдава от федералните органи на изпълнителната власт, общинските образувания и органите на всеки субект на Федерацията.

Например, в входовете може да се направи рампа, наклонът на която е 50%. Ясно е, че човек с увреждания няма възможност да го разложи или да се добере до него. Но той позволява на инвалидната количка да напусне къщата с придружителя. И при липсата на такъв дизайн, това става невъзможно. В крайна сметка, за да намалите или вдигнете човек в инвалидна количка, имате нужда от няколко души, които ще го носят в ръцете си.

Права на хората с увреждания

Image

За съжаление, много хора, които принадлежат към групи с ограничена мобилност, не са запознати с техните права. На всяко лице с увреждания трябва да бъдат осигурени средства за достъпност. В противен случай се счита, че ограничава правата му. Ето защо, мениджърите на жилищни и комунални услуги трябва да разберат каква трябва да бъде структурата на рампата и да създадат всички условия за движение на хора с ограничена подвижност. Между другото, те включват не само хора с увреждания, но и родители на малки деца, които се пренасят в инвалидна количка, и други категории от населението, които изпитват затруднения в необходимостта от независимо движение.

Трябва също да кажем, че съгласието на другите наематели не е задължително да се инсталира рампа в къщата. Снимки на много входове в домовете дават възможност да се разбере, че не всички хора разбират защо са необходими. Някои паркират автомобили пред рампи, други инсталират билбордове на платформи, подходящи за тях, като така правят движението на хората с увреждания невъзможно.

Всяко лице, принадлежащо към групата с ограничена подвижност, има право да предявява иск и да изисква установяване на рампа. Освен това хората с увреждания и други категории граждани, които трябва да организират устройства за достъпност, могат да предявят иск за обезщетение за морална вреда. Лицата, които отказват да инсталират рампа, носят административна или дори наказателна отговорност.

Към оригиналният текст