Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации

понеделник, 18 септември 2017 г.

За Общността и Приобщаващото Образование - Част 2



продължение>>

За Мъдростта и Образоването за Приобщаване...


Образованието както и Приобщаването, също е комплексен и продължителен процес, който в същността си, се състои в натрупването на полезни лично и „на ползу роду” знания.
Така както не всяко Знание идва от Образованието, така и Мъдростта не е проста функция на Образованието ...

Нито Образованието, нито Мъдростта са обикновена съвкупност от Знания в различни области. Резултатът нито при едно от двете не може да се изчисли с някоя от формулите на "точните науки" и да се определи с конкретен коефициент.
Високият "коефициент на интелигентност" (IQ) не означава Мъдрост...
Мъдростта е резултат от всички придобити теоретични и практически знания и умения, пречупени през критичната оценка и анализ на човека така, че да са максимално полезни както за него така и за всички останали, като са спазени хармонично всички морални, социални и други принципи и норми. 
Мъдростта ( София ) не случайно е майка на Вярата, Любовта и Надеждата. Защото без Мъдрост, Вярата може да прерасне в екстремизъм и фанатизъм, Любовта в Стремеж за притежание и контрол, а Надеждата в напразна Химера..
Мъдростта не е крайно състояние. Тя е безкраен процес, чието начало е осъзнаването на собственото ни невежество..'
Мъдростта е "първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

 Има два типа хора на Знанието , които променят човешкият живот и движат цялото човечество напред. 

Единият е академичният тип - онзи на "красивите умове", които правят кардиналните открития в Науката и променят глобално живота и бъдещето на цивилизацията ....
Вторият тип е  на духовните водачи, на онези, които през Възраждането у нас са наричали Просветители. Те са хората, които променят съществуващите досега нагласи и нашият светоглед. Именно те са тези, които ни водят по пътя на просветлението и познанието, и ни извеждат от мрака на невежеството.
И двата типа са еднакво важни. И двата типа , уважавам безкрайно!.. Но двата типа притежават съвсем различен тип знания, компетенции и личностни качества. И имат коренно различен подход към живота и хората....
Първият тип е целеустремен и съсредоточен. Неговите представители, притежават способността, да проникват дълбоко в същността нещата, да ги анализират обстойно и да откриват дори невидими взаимовръзки между тях, но именно това, често им пречи в реалният живот и отношенията им с останалите..(В университета срещнах доста такива преподаватели..)
Вторият тип, е много по-просоциален . Той е съсредоточен върху човешката душевност и отношенията между хората. Изключително добре умее да им предава знания и опитности, да ги учи как да си поставят цели и как да ги постигат; да ги мотивира и да ги напътства по пътя им към Знанието и Мъдростта...

Защо пиша всичко това?....

Защото истинският учител е по малко и от двете. (Вече чувствам недоверчивите погледи на някои скептици!..) Но вярвам, че точно онези, които трябва, ще ме разберат и ще се съгласят с мен!...
Няма полза от истинското задълбочено знание, ако не съумееш да го предадеш разбираемо и по подходящ начин на останалите.
Когато става дума за обучение и възпитание на деца със специални потребности и за Приобщаващо Образование, на учителя са нужни повече от качествата, присъщи на вторият тип хора на Знанието.
Качества като наблюдателност и бърза преценка на ситуацията, тъй като много от тези деца са хиперактивни, с бързо променящи се настроения, слабо и неустойчиво внимание, и слаба концентрация, а нерядко са и невербални. Качества като висока социабилност и адаптивност, гъвкавост, изобретателност, въображение, творческо мислене и персонален творчески подход, за да привличат и задържат неустойчивото внимание на учениците, за да намират индивидуален начин за мотивирането им за обучение, за създаване и надграждане трайни знания, умения и навици. Нуждаят се от много търпение, упоритост и последователност, защото паметта на повечето от нашите деца не е най-силната им страна, поради което целите и трайните резултати се постигат изключително бавно и с много усилия от страна на педагога и детето ..... и това са само част от необходимите качества. Но преди всичко добрите педагози, трябва да са приемащи, разбиращи и подкрепящи..
Именно развитието на такива специфични качества и умения е недостатъчно, у немалка част от педагозите в масовите училища.  Ако не беше така, нямаше да има нужда от отделни специалности като специална педагогика и етопедия*, например.
Освен това, все още съществуват и доста неясноти по отношение на набавянето на достатъчен финансов , както и достатъчен като количество и качество добре квалифициран и мотивиран човешки ресурс, които да гарантират изграждането на една адекватна на потребностите, безопасна и подкрепяща среда, без да се нарушава цялостният учебен процес .
Изключително важен за успеха и дори изобщо за реализирането на едно на такова начинание, като Приобщаващото Образование е качественото обследване и адекватната и точна оценка на индивидуалният потенциал, дефицити и потребности на всяко дете, за да се прецени, каква би била най-подходящата форма на обучение за него.(интегриране в масова паралелка, интегрирана паралелка, индивидуална форма на обучение или нещо друго...)
Макар че, относно индивидуалната форма на обучение, за каква точно интеграция говорим!?..
Просто се питам!..
Подкрепям Приобщаващото Образование! Категорично!
То е прекрасна инициатива, ....но не "на всяка цена"!
Лично аз и съпругата ми , познавайки начинът и качеството на работа и подходът на специалните педагози, от досегашното Помощно Училище, които работят с детето ми до този момент от една страна (За което сме им безкрайно благодарни.) и хипотетичните и реални условия за "Приобщеното му образование", предложени от настоящият закон и прилежащи разпоредби, както и предложените от "интегриращите" училища условия, твърдо не бихме рискували "приобщаване" на детето ни, което е с ДЦП кавдрипареза. Въпреки че е напълно съхраненоно интелектуално, то е почти изцяло зависимо като обслужване и е почти невербално. За това, според нас то е напълно неподходящо за интегриране в масово училище при настоящите условия!
И не защото е "зверски опасно" или не може да отговори на условията, а защото актуалните условия, не могат да отговорят адекватно на потребностите му и имаме сериозни притеснения относно безопасността му!
Искрените ми симпатии , уважение и адмирации, към всеки педагог и специалист, които имат сърце, да се нагърбят отговорно с задачата, да работят с деца със специални потребности условията на настоящата реалност, защото това наистина е едно огромно предизвикателство!
Най-притеснителни обаче са дефицитите свързани с елементарна толерантност и разбиране по проблемите на децата и хората със специални потребности изобщо у мнозинството от родителите и дори от педагозите и специалистите в немалко масови училища!..
Новата учебна година вече набира скорост и по мои наблюдения и споделеното от познати родители на деца със специални потребности, атмосферата на Приобщаване е меко казано неприветлива, нетолерантна и напрегната..
Да , подкрепям Приобщаващото Образования, защото "посоката" в която ни движи е вярна!
Но все още има твърде много въпросителни!...Все още има твърде много неща за прицезиране, за да заработи системата поне относително нормално, въпреки усилената работа на колегите от центровете за Приобщаващо Образование.
Но, решението "Това не стана, дай следващото!.. Не е опция."
Най-притеснителното е, че с набирането на скорост на новата учебна година, в по-глобален мащаб, се оформят силно анти-приобщаващи настроения, тъй като нашите специални деца, щели сериозно да стресират "нормалните" с присъствието си и щели да им нанесат сериозни "емоционални травми".

Българското Образование като цяло, не е никак зле ценено навън!..
Учениците ни печелят десетки отличия на международните Олимпиади. 
Не малко от специалистите ни , успяват да направят в странство, много добра кариера.. Естествено, след като завършат тамошен Университет!..
От Българският гений се родиха, революционни открития, които преобърнаха живота на човечеството като пишещата машина, двигателя с вътрешно горене и компютъра...
Въпреки това, тъжната истина е, че най-голяма част от по-малко или повече образованите ни специалисти отиват на гурбет, да прислугват като черноработници, на някои профанизирани чужденци, които просто са имали късмета да се родят навсякъде другаде в Европа или Америка....
Още по-тъжното е , че не остават млади интелигентни хора, които да градят бъдещето на Общността тук, в България!
Обръщам се назад и се питам, колко пъти ми е влязла в употреба висшата математика, например!?.. А задълбочените знания по физика, химия или философия?!..
Богатата обща култура е прекрасно нещо, но колко полезна ни е тя, когато толкова често ни липсва елементарната култура!...
Всъщност, истинската мъдрост не идва с академичните степени, а с опита... С направените житейски избори,...Идва с активното ни осъзнато действие и отговорната гражданска и житейска позиция и обратно. 

Знанията за елементарните, съвсем простички неща, социални и емоционални компетенции, придобитите умения и навици свързани с обикновените дейности от ежедневието, прилагани всеки ден, са онези, които ни правят Човеци!..

Мои приятели, на които децата учат в страна като Испания например, която не може да се похвали особено нито с трудолюбието, нито с интелекта на населението си, са ми споделяли, че „богатото разнообразие” на така наречените у нас „общообразователни предмети” е сведено до минимум и то до най-основни неща. Като до 15-16 годишна възраст, младежите се учат да придобиват така наречените „житейски умения”.  Например, как да организират живота и времето си; как да оказват първа помощ на пострадал в различни ситуации; как да се предпазват и оцеляват при различни екстремни ситуации, как да работят в екип....
Защото, колко ще ни помогнат енциклопедичните знания, когато обикновените умения за оцеляване, общуване, съжителство, съ-преживяване и социализация , взаимопомощ и подкрепа ни липсват?...
Не казвам, кое е по-добро, кое , по-лошо!...
Просто се питам?!...
Защото по мое скромно мнение, именно последните ни правят Човеци!...


Образованието може би трябва да почне от осведомеността ....
От информираността на обществото по въпросите свързани със „специалните деца” и хората в неравностойно положение, както и с всички останали "Различни".
От уроците по търпимост, толерантност, взаимно уважение, съпричастност и емпатия..
Защото интелигентността и степента на развитие на едно общество, се измерва в отношението му към най-уязвимите му членове.
Ето това би било една достойна кауза, около която всички в Общността, да се обединим и в която всеки да поеме своята осъзната роля и отговорност.

----------------------------------------------------------------------------------------


*Етопедия (Педагогика на девиантното поведение) - Клон от Специалната педагогика, който паралелно със всички групи лица с нарушения се изучават и тези с поведенчески отклонени (девиации). Етопедията е наука за възпитанието на човека, която изучава причините, характера и динамиката на отклоненията във формирането и развитието на личността от тъй нареченото про социално социално поведение, наречени "социални аномалии". Например: склонност към скитничество, опити за самоубийство, ранна алкохолзация, токсикомании и др.  

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...