неделя, 31 юли 2022 г.

САМИ КОВЕМ СЪДБАТА СИ, ПРИЯТЕЛЮ❗




Като в приказка Стара,

като в древна балада,

Бог не вкарва в кошара!

Всеки сам си е в Ада.


Казват някъде драснал е,

вече някой съдбата ни,

Ала тя е израстване

и е плод на делата ни!


С всеки избор, с решение,

във това уравнение, 

в друмът жизнен орали,

със добро намерение...


ний ковем я с юмруци

и с Любов, с идеали... 

Съвест, чест и морала ни,

са ковачите звуци.


Та, що чакаме още

и не свием ръкави?

Всяка воля най-мощна е,

щом се чувстваме прави!... 


Щом се чувстваме себе си,...

Щом работиме здраво,

със достойнство и чест, 


все по-ясно,... без ребуси

Пътя виждаме... "Правия"!

Щом работим от Днес! 


И макар, да е с кривици,

със завои, с падения,...

Все пак, виждаме изхода

и най-доброто решение!


Вий които се возите

по утъпкани друми,

разчупете клишетата

на предвзетите думи


и в калта от Поршетата

си изцапайте Прадите,

че Успеха не крета

и не е по парадите!...


Че извън коловозите

и извън магистралите,

там се вдигат залозите

за наистина храбрите!




Ивайло Апостолов 

30.07.2022

четвъртък, 28 юли 2022 г.

ЖИВОТЪТ БУМЕРАНГ Е! ВСИЧКО ВИНАГИ СЕ ВРЪЩА!

 За някои съм кафяво-сив, безличен,

а други казват, че съм слаб и апатичен,

но знай, в сърцето нося урагани,

ако присегнеш към честта и към дома ми!


Дочувам зад гърба си, че съм бил смешник...

Да, може!... Всеки има свои идоли!

Ала света ще преобърна аз на някой грешник,

към рожбите ми мръсни длани, видя ли!...


И сприхав бил съм, твърде много съм надигал глас!...

Да. Подлостта скъсява ми фитила!

Страхливците ме вадят от баланс

и изведнъж нещата стават"Майко, мила!"


Така че, ако някога решиш

ти на семейството и на домът ми, да вредиш,

ти казвам аз, без недомлъвки и халтури!

Щом нечий гроб копаеш, често падаш в същия!


Пак премисли нещата - дваж и триж! 

В сърцето си, завихрям страшни бури, 

които световете преобръщат! 

Животът бумеранг е! Всичко винаги се връща❗


Ивайло Апостолов 

29.07.2022

събота, 23 юли 2022 г.

БЛАГОДАРНИ БЪДЕТЕ❗🙏

 



Да благодариме, за утрото увенчало нощта...

За прекрасния залез, красящ вечерта...

Да благодарим за съня, който идва с въздишка

и носи отмора и сладка почивка!... 


За къшят хляб, за стотинките в джоба,.. 

за живота роден от щастлива утроба...

За онез' двама трима приятели верни,

които до нас са в моменти най-черни! ...


Да благодарим, за мечтата превърната в цел! ...

За духът несломим, кой' не знае предел.

За върхът покорен, що опира в небето

и за нежният бриз, който гали лицето ни! ...


За искрата в очите на наще деца,

за слънцето, стоплящо наще сърца, 

в споделените мигове на гордост и щастие!

За зрънцето мъдрост във всяко препятствие.


Благодарни да бъдем, че и днес в ранни зори,

сме идея по-мъдри и малко по-добри!!

Че телата ни тленни и душите ни вечни, 

се нуждаят да бъдем просто грам по-Човечни.


Ивайло Апостолов

23.07.2022

петък, 22 юли 2022 г.

Това е животът ми" - НИК ВУИЧИЧ




" Такъв е и животът ми.  Не го виждах изцяло и не разбирах защо се случва това или онова.  Сега съм на 34 години.  Имам прекрасна съпруга.  Имаме двама сина и сега очакваме близнаци.  Ние сме много щастливи.  Станах това, което исках.

 Но когато бях на 15, не знаех, че ще имам всичко.  Смътно усещах, че трябва да продължа напред към някаква цел.  И имах смелостта и вървях.  Разстройствата и разочарованието ме отдалечаваха от този път.  Искам да ви попитам: кой е вашият най-голям вдъхновител и кой е най-големият ви „разстроевател“?  Отговорът сте вие.  Вие сте най-големият си вдъхновител и най-голямото си разочарование.  Защо казвам това?  Защото, когато някой каже нещо на вас или на мен, можете да изберете дали да вярвате или не.  В училище много деца ми казваха, че не мога да направя нищо, гонеха ме.  И започнах да им вярвам.  Ако не вярвах, това нямаше да ме засегне по никакъв начин.  Но душата ми започна да потъмнява.


 И така често отстъпваме.  Много хора живеят в продължение на много години с някои думи, които други са им казали.  Но в моя случай видях безусловна любов от родителите си и жестокост от останалия свят.


 Всяка сутрин родителите ми ми казваха: „Ник, готов ли си да отидеш на училище?  Отиди да покажеш на всички това, на което си способен.  Не се притеснявай от това, което казват другите хора.  Ти си красив.  Ти си специален".  И се чувствах чудесно, докато дойдех на училище и някой не започне да ми се смее.  Прибирам се вкъщи, плача: „Мамо, тате, повече няма да ходя на училище!“  И те отново: „Върви, опитай!  Ти си красив,ти си специален! "  Казвам: „Не искам да съм специален, искам да бъда щастлив!  Искам да имам ръце и крака, бих могъл да тичам, бих могъл да карам колело. "


 Душата ми започна да потъмнява.  Започнах да приемам страха.  Знаете ли кой е най-големият страх?  Страх да останеш сам.  Не слушайте този фалшив глас.  Почти умрях заради него!  Тази лъжа прозвуча в мен: никога няма да можеш да ходиш!  Никога няма да се ожениш!  Кой изобщо има нужда от теб!  Не можеш да направиш нищо, освен да си в тежест на твоите родители.


 Ако не беше Бог и родителите ми, които ми казваха, че съм красив и обичан, сигурно щях да се самоубия.  Въпреки страданията си знаех, че смъртта ми ще ги нарани дълбоко.  И аз останах.  Кажете на децата си колко са прекрасни.  Няма да го чуят по телевизията или в училище.  Но това ще им помага през целия им живот.

НИК ВУЙЧИЧ

АЗ ВЯРВАМ ВЪВ ТЕБЕ❗ТИ ПОВЕЧЕ МОЖЕШ❗💖




Когато си паднал, когато си слаб,

когато се бориш за къшаят хляб... 

Когато не виждаш към утре-то път

и мислиш, че цял срещу теб е Светът... 


Когато не виждаш пред себе си цел

и без изход е пътя, който си поел.

Ако твоето Днес тъне в сиви мъгли...

очите сълзят, а сърцето боли...


Поспри се! Отново огледай Света!... 

Стотиците дребни красиви неща...

Росицата сутрин.. Красивия тис...

Орелът зареян там, в синята вис...


Искрите в очите на твойте деца,

Човеците с топли големи сърца...

Красивата роза със свеж аромат...

Високият връх... светлините на нощния град...


Тогава отново, ще яхнеш вълната!..

Ще блесне в тунелът ти пак, светлината!...

Кажи си: "Ще мине! И утре е ден!

По-силен си, братче! Не си победен!"...


Когато се спънеш,... Когато сгрешиш...

Когато отвътре крещиш и кървиш...

Когато с тъга се обръщаш назад

или пък подлец ти направи преврат


и твойте мечти и успехи открадне...

Когато децата заспиват ти гладни...

Сплети си от волята здрави въжета.

Тъй в огън каляват се братко, Мъжете!...

Човеците, в трудност!... Доброто, в лукавство...

(Тъй казва пастира на своето паство...) 


Когато от сенките някой глупак,

подлага ти гадно и подличко крак.

Или мним "приятел", в гръб забива ти нож,

за лична изгода!... Ей, така,... "за разкош"! 


Глава към звездите нагоре вдигни.

Кажи си "Аз мога!"... Стани и тръгни! ...

Дори и на лакти, ти имаш опора!

Напред продължавай! Напред и нагоре!


Недей се отчайва! Недей се тревожи!

Аз вярвам във тебе! Ти повече можеш! 

ТИ ПОВЕЧЕ МОЖЕШ❗Кръсти се в ОТЦА! 

И в Утре-то светло, на свойте деца❗

ТИ ПОВЕЧЕ МОЖЕШ❗Аз вярвам във теб❗

Повярвай и ти ❗И давай напред❗💖

💗🙏💗




Ивайло Апостолов

22.07.2022

вторник, 19 юли 2022 г.

ЩЕ СЕ ЗАВРЪЩАМ ВИНАГИ В СЪНЯ ТИ ❗ 💞

 


Ще се завръщам винаги в съня ти,

за да сломя най-страшните ти демони!

Знай, никога не ще объркам пътя,

към тебе и към твоето... спасние!


Защото те обичам, до полуда!

Защото те обичам, до забвение!

Защото вие тримата сте чудото,

което ме осмисля! И спасение!


До теб във здрача тихо ще приседна.

Във скута нежно ще те прилаская...

Ще си поплача, като за последно

И после ще се разтопя в безкрая.


Но не тъжи! Живота продължава!

Греби със пълни шепи и отпивай,

че всеки миг е Дар свещен от Рая

за който с теб мечтаехме до края!

И няма за какво, да съжаляваш,

До теб съм! И за миг, не си отивам!


И всеки път, в съня ти ще се връщам!

Дори да си заключила вратата!

Защото само с теб се чувствам "в къщи"!

И тримата сте части от душата ми!


Помни, където и да се запътя.

пак тази приказка, ще бъде нашата! 

И никога не ще объркам пътя

към теб!... Не празна,... на половин' е пълна чашата! 💛💝💛


Ивайло Апостолов

20.06.2021



сряда, 13 юли 2022 г.

 


- Но какво, какво е това, което прави хората толкова пъстри и различни? - попита Алиса.


 - Личността и тяхната индивидуалност, скъпо дете. - отговори Лудият Шапкар 🧣 и й намигна.


Алиса все още го гледаше настоятелно и с очакване, и той продължи. 


 - Индивидуалността е магичен коктейл от нашата интелигентност, темперамент и характер, в който още аромат добавят неща като начина по който възприемаме света и нашите интереси.


Три важни качества определят Индивидуалността - обективността, упоритостта и последователността.


Има и три качества, които я убиват - посредствеността, конформизма и апатията... А апатията, е дъщеря на леността. За това, пази се от леността! - каза Лудият Шапкар и наля на своята гостенка чаша ароматен чай.


Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар "🧤 

ПРОСТАКЪТ...




Простакът е дебелокожа твар

Черупката му е неразрушима..

Морал не носи никакъв товар.

Простакът е Простак, той няма име!


Върви напред с гордо вдигната глава

и гази всичко, що на пътя му се пречка.

За чужди чувства, няма сетива

Природно мил и нежен,... като мечка.


Със нрав и вид на бесен носорог,

той не съзнава свойта простотия.

Простака се нуждае от урок,

когато ти наскача, да се бие!


Не че след урока нещо се променя.

Проблема нерешим е и с гамбит.

Ще рита и след бой, срещу ръжена.

И ще си ходи пак, хем прост, хем... бит!



Ивайло Апостолов 

13.07.2022

вторник, 12 юли 2022 г.

АКО ДОЧУЕШ...

 


АКО ДОЧУЕШ..


Ако дочуеш зад гърба ти, да шушукат

не се страхувай и недей тъжи!

Страхливецът във сенките мъждука

в своя свят от клевети и от лъжи.


Клеветникът, той мрази светлината

и ако ти говори зад гърбът, 

то двамата сте точно на местата си

и ти избрал си правилният път.


Страхливецът и ветровете мрази,

Едва блещука в мрака, не блести!

Не ходи прав и горд, а просто лази!

Гръбнакът му пречупен е, почти.


За туй се крие в сенките. Клевети. 

Плете интриги... Подло пакости, 

че твърде ярко истината свети

и в миг разтапя всичките лъжи.


За туй, върви напред, към светлината

и истината, с гордо вдигната глава!

Ще счупиш всички зъби на Лъжата!... 

Клеветниците, ще се гърчат във прахта ти,

и в сянката ти, със наведена глава!


Ивайло Апостолов

12.07.2022

понеделник, 11 юли 2022 г.

Когато "планинският вятър", отваря очите и изпълва сърцата на мнозинството ❗💞

 


Обществото има нужда от истински Личности, които да са пример за обединителни фигури, от една страна достатъчно популярни, харизматични и успешни, от друга страна, запазили своята чистота, скромност, непретенциозност, земност и достъпност. За миналият век, това беше принцеса Даяна, която толкова беше спечелила сърцата на хората и отсъствието й, след внезапната й твърде ранна кончина, беше толкова осезателно, че хора, които не я познаваха изобщо, стеадаха сякаш са загубили много близък човек!
Днес такъв неопетнен обединяващ образ е Киану Риивс, които със своята чистота, естествено и непретенциозност, е отдавна образец, за истинска Човечност ❗ 💞

Днес, малко след премиерата на „Матрицата4“ се повдигна отново темата, за това, колко актьора цени достойни те хора и колеги около себе си и техните усилия, както и за щедрата му подкрепа към хъманни и човеколюбиви каузи❗💞

Припомняме, че актьорът дарява част от хонорарите си от първия филм от франчайза, в подкрепа на борбата на хората с онкологични заболявания!

Рийвс е получил авансово плащане от 10 милиона долара, като малко след това взел 10 % от приходите от прожекции в кината, които възлизат на 35 милиона долара. От общата сума той решил да задели 70% за фонд за борба с левкемията.

Киану неслучайно помага на хора, болни от рак. Преди години диагностицират сестра му с горепосоченото коварно заболяване и той се погрижва за нейното лечение и дори се премества да живее по-близо до нея. От 2001 г. тя вече е в ремисия, но той решава да продължи започнатото, учредявайки специален фонд.

„Тя винаги се е грижела за мен. И аз ще се грижа за нея по същия начин“, разкрива холивудската звезда.Скромен, кaкто винаги, той споделя още:

„Не искам фондацията да носи моето име, просто я оставете да си свърши работата“.

Междувременно Daily Mail съобщава, че актьорът е направил и друго дарение. Той раздал част от хонорарите си от другите два филма от „Матрицата“ на свои колеги, създаващи визуалните ефекти и костюми към поредицата. При заснемането на "Адвокат на дявола" пък, Риивс се отказва от собствения си хонорар, за участие във филма, за да бъде привлечен Ал Пачино, като негов партньор в главната роля във филма.

Киану Рийвс има славата на един от най-тихите и скромни актьори в Холивуд, но също така и на една от знаменитостите с най-големи сърца във филмовата индустрия. Той е дарявал пари на няколко благотворителни организации и каузи, а освен това е основател на фондация за изследване на рака. 

Друга отличителна черта на Киану е, изключителното му уважение и джентълменско отношение към жените, и малките жестове и уважението към неговите фенове, навсякъде и по всяко време, както и минималистичната му жизнена нагласа и дълбочината на личната му житейска филисофия❗💞

Киану е една от Личностите-будители нужни на обществото, за да се събуди и да си припомни традиционните ценности, точно като героят му в най-емблематичният му филм, напълно оправдавайки името си, което на хавайски значи, "тих прохладен вятър над планината" ❗

По материали от :  tyaloto.bg,dir.bg и др. 

СЪЗДАВАЙТЕ ИСТИНСКИ СПОМЕНИ, не визуални копия!

 


Този текст се върти доста в социалните мрежи през последните дни и това не е случайно. Имаме нужда, да си напомняме, че трябва, да сме по-малко виртуални и повече реално присъстващи в собствения си и в живота на най-важните за нас хора; по-малко перфекционисти и повече щастливи реалности (колкото и днешната реалност, да не предполага щастие) ; да сме по-често главни герои в собственият си живот и по-малко, да се опитваме, да играем дубльори в живота на другите ; да не се опитваме да създаваме негови "реплики" ; да живеем според своите приоритети, цели и мечти, а не според чуждите очаквания...
Да създаваме и преживяваме реално утрешните спомени, днес. А не да ги експонираме във визуални перфектни техни копия, независимо заради другите или заради нас самите❗
Щастието е за да се преживява, а не за да се документира! Защото докато направиш перфектната визия на мига, той отминава и не се повтаря никога повече!...
Аз също много обичам, да снимам!
Обичам, "изпипаните" естетически кадри с композиция и "дух"!... И слава Богу съвременните технологии ни дават възможност, за бързо многократно заснемане и голяма памет, така че да можем да подберем кадъра, отрази по-добре някой миг на спонтанност!...
Въпреки това и аз понякога пропускам да изживея и споделя истински такива мигове, в стремежа си, да ги "уловя във визуален спомен"!... а СЪМ винаги е по-важно от ИЗГЛЕЖДАМ! Защото нуждата, да "верифицираме" своите спомени, твърде често ни пречи, да ги изживеем и споделим пълноценно с хората, които обичаме именно в момента в който се случват, пропускайки това, че колкото по-пълноценно ги преживяваме,, толкова по-дълбоко, ще се запечатат те като спомени в съзнанието ни! За това, СЪЗДАВАЙТЕ ИСТИНСКИ СПОМЕНИ, не визуални копия! 

Защото колкото повече време, внимание и старание отделяме на стремежа си да "уловим перфектният миг", за да го "притежаваме" завинаги, толкова повече те ни отдалечават от истинското ни преживяване на този миг и още доста мигове преди и след него, изгубени в очакване или разочарование! 

И така, за да изглеждаме по-добри, по-красиви, по-успешни, По-щастливи от другите, подтискайки чрез това малко от малоценнотните си комплекси или външният дисонанс със средата, която ни заобикаля, пренася е този конфликт вътре в себе си като конфликт между СЪМ и ПРИТЕЖАВАМ, или СЪМ и ИЗГЛЕЖДАМ (Същността и Очевиднито), който е много по-разрушителен.

За това, СЪЗДАВАЙТЕ ИСТИНСКИ СПОМЕНИ, не визуални копия! 

                            📸 📸 📸

"Преди няколко дни, докато бях на басейна, видях млада майка и малкото й момиченце да влизат в зоната за къпане, облечени в много красиви еднакви бански костюми.
Майката, с перфектните си къдрици, придържани от подходяща панделка, прекара първите няколко минути в разговор на глас по телефона с приятел, докато дъщеря й стоеше и чакаше да влезе в басейна.
Майката приключи разговора и продължи да разпределя играчки за басейн и слънцезащитен крем върху хубава кърпа.
След това, след като намери правилния ъгъл и светлина, мама извади статива си и направи няколко селфита с дъщеря си.
Малката поиска да влезе в басейна.  Майка й каза да изчака и след това накара дъщеря си да позира пред басейна, след това да влезе и да излезе от басейна.
Малката се усмихна,сякаш го е правила милион пъти.  Тогава най-после й беше дадено разрешение да отиде да играе.
Момиченцето влезе във водата за няколко минути.
Майката се обади на приятелка по телефона и започна нов разговор, докато малката я попита учтиво и многократно:
“Мамо, можеш ли да влезеш във водата с мен, моля?
Тя беше игнорирана.
“Мамо, идваш ли да играеш с мен?“ попита още 4 пъти.
Майката я погледна, но не затвори.  След 10 минути тя приключи разговора си, взе слънцезащитния крем, който въобще не беше нанасян, играчките за басейна, които никога не докосваха вода,след това дръпна дъщеря си да излезе от басейна.
Седях там и мислех за това, което бях видяла. Представях си перфектните снимки, които направи и публикува в социалните медии със заглавие като „Време за басейн с дъщеря ми“!  #MakingMemories"
Някъде друга майка е вкъщи с децата си, всекидневната й е пълна с играчки, косата й е разрошена, а дрехите й са изцапани с ябълково пюре.
Тя ще бъде уморена, защото е прекарала деня в готвене, грижи, чистене и игри с децата си.
Тогава тя ще разгледа снимките на тази майка в инстаграм и автоматично ще се сравни с тази перфектна визия.
Вината ще прошепне в ухото и:
"Не си достатъчно добра…”
„Не приличаш на онази мама в басейна...“
„Нямаш пари да си купиш толкова скъпи бански костюми и нямаш време да създаваш спомени като нея“ .Тя ще се почувства като провал.  Тя никога няма да разбере истината зад тези снимки, нито че начинът, по който се е грижила за малките си този ден е бил много по-добър в очите на децата й от тази „перфектна майка“ в басейна.
Това, което виждаме в социалните медии, не винаги е реално.  Понякога и дори често това е капан.
Редактирано и филтрирано, грешно е.
Често виждаме абсолютно прекрасни ваканционни снимки,красиви домове и перфектно оформени коси, но това е само ЕДИН момент.
Всъщност,всеки е уникален,когато е ИСТИНСКИ!
Вашата мръсна тениска, разхвърляна къща и щастливи деца са истински и са доказателство, че се справяте добре!"

✍🏼 Дженифър Хилбави.
Sunshine Rose

via Рехабилитацията на фокус

неделя, 10 юли 2022 г.

СИВО ВРЕМЕ 🌩️


Сиво време, сиви хора,..

Сив живот и сива кал...

Питаш грохнал от умара

СИ или НЕ СИ живял ⁉️


Но през сивото премина

непокорен слънчев лъч.

Нейде чуваш детска глъч

и пред двете ти очи

четирилистна детелина

гордо от калта стърчи... 


В миг с невидимо вълшебство,

сивото заля се в цвят

и усещане за Детство.

И помръкналия Свят

се изпълни с аромат


сякаш от кошмар събуден!

Хем усмихнат! Хем учуден!?

Хем фриволен!... Хем Различен!...

Даже леко неприличен, 😉

закачлив, като бохема

с пеперуден дъх в корема!


И след онез' минорни вопли,

времето и в теб се стопли!

Слънчо спря, да ти се мръщи!... 

Пак, се чувстваш като вкъщи!


Облачният кръгозор

се изпълни с птичи хор,

дробовете, с кислород

Ти - със жажда за живот!


Ивайло Апостолов

10.07.2022







събота, 9 юли 2022 г.

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕКА !?

 


Какво му трябва толкоз на човека!?...

Искра Любов и Вяра, и Мечта!

Да крачи по житейската пътека

с любимо рамо, за да покори света!... 


В устата - залък хляб, три сребърника в джоба,...

една жена, да го признае като мъж!

Ще преобърне между люлката и гроба света сто пъти той, на шир и длъж!... 


Деца които вярват, че Герой е,

за да гради за Утре-то, от Днес!

Че за децата си раздали бихме всичко свое! 

Те нащо Утре са, без Утре сме без Чест!... 


Едно огнище, край което да се връща

очакван и обичан, и желан!

Ръце, които страстно да прегръщат

и да разпалват мъжкият му плам!


Какво му трябва още на човека?... 

В сърцето - Вяра, пред очите - цел!

Върти се тъй Света от памти века,

Щом воля има, нямаме предел!


Защо ламтим, за преходна наслада?

Пари и Слава всуе суета!

Безмислени са земните награди,

в човека не оставим ли следа!


Ако си дал ухо на клеветата!...

Ако си сторил някому злина,

безсмислена е цялата позлата.

Успехът губи своята цена!


Ако оставил си работника, без хляба!... 

Подминал ли си страдащ, насред път

и къшей хляб не си ли дал на гладен

не си Човек, а просто жива плът!


Какво ти трябва, та ламтиш, за още!

Живота миг е!... Утре пак си кал!...

Ако е тъй, кажи ми как заспиваш нощем!?

И как ще разбереш, че си живял!?


Що още дириш и ти все не стигна,

за що ламтиш, което не получи?

Живял в разкош, пак гол ще се въздигнеш, 

живял самотен и нещастен, като куче!


Че всичко преходно е, суета и плява!

Сърцето си не пълним със монети.

Човек щастлив е, колкото и както заслужава!

Не трупайки, а само като дава

е истински богат и в него свети!


Ивайло Апостолов

09.07.2022

сряда, 6 юли 2022 г.

ЖЕЛАЯ ВИ ДОСТАТЪЧНО❗💯 💝

 



Желая ви Достатъчно,(не много)!

Достатъчно усмивки и лъчи,... 

Достатъчно любов и любопитство босоного!...

Че често прекаленото горчи!


Достатъчно в сърцето Благодарност!... 

Достатъчно от Вярата в Света!... 

Достатъчно Приятелство и Вярност!... 

Достатъчно, от Малките неща!


Достатъчно Сърдечност, Дух и Щедрост, 

да отстоите себе си и да

протегнете на другите ръка

при срещата с поредната беда!... 

Достатъчно Достойнство, Стил и Ведрост!... 

 

Достатъчно Коректност и Лоялност, 

когато ви притисне тежко Нуждата! 

Достатъчно неповторима Уникалност,

да бъдете пак себе си, сред Чуждите!


Хармония Достатъчно и Споделеност

И Силата мечтите си, да сбъдвате!... 

Чувствителност към всяка Леност!... 

Търпение, когато не помръдвате! 


Достатъчно Човечност ви желая,

Непримиримост към неправдите край вас.

И даже във последният си час, 

да отстоите себе се, до края❗


Ивайло Апостолов 

06.07.2022





вторник, 5 юли 2022 г.

ПО ЗДРАЧ




И пак небето в нежни багри се рисува,
във приказна привечерна омая,
различно всеки път, неповторимо ме вълнува
и чувствам се, като прашинка от безкрая.


Изпъстря листа с багри живописни.
Нанася със замах магични щрихи.
В миг мъката в душата ми прелисти... 
В безбрежност се разтворих и притихнах..


Заплувах във червено-синя лава...
Избухнах в зрив от чувства-откровения!
И после се отпуснах във забрава
намерил в мрака пристан и спасение.


Вдъхновено от Vladimir Kaperski 


Ивайло Апостолов
19.06.2021


НЕ ИСКАМ МНОГО❗🍀

 


Не искам много!... Мъничко, но с тез'

запълващи най-много от сърцето ми!

Защо ли, да съм по-богат от Крез,

когато буреносно е небето ми!...


Когато сам с прерязан текелаж,

предател ще ме хвърли сред вълните!...

или на безпощаден абордаж,

завистник алчен, ще ми присвои мечтите!


В Милано-утро, вечер във Париж..

Защо са ми богатства и пари,

за свободата, да съм просто себе си!

На всички няма как да угодиш!

Три - четири приятели добри,

ще ме обичат без магии и без ребуси!


Че всички материалности без чет,

с окови те привързват най-жестоки,

ако от страх да ги загубиш си обзет,

по-страшно е от Цербер едноок


пред огнените двери на Танатос.

смразили сетната у теб искрица патос

и устрем за победа и успехи!

Вземете тези бляскави доспехи!


На мен ми стигат две ръце

с които,

да споделя сърцето

и мечтите си!


Уютен дом и две, три мънички сърца,

очи неукротимо любопитни за Света...

и два, три чифта търсещи ръце,

със жажда, ДА ИЗГРАЖДАТ от сърце!


Да сътворим със тях от край, до край

един щастлив и скромен собствен Рай!

Където в благодат и във несгоди,

дори на длъж и шир Света пребродил,


да знаеш и да помниш, че си ВКЪЩИ!

И винаги обичан и желан се връщаш!


Защото няма по-голям успех,... 

богатство по-голямо няма

от огъня запален в нашето сърце

от татко и от мама!... 


А и че няма по-голяма радост, е безспорно 

ни гордост и награда,... отпечатък

в преходния си живот безмерно кратък, 

да видиш този огън неуморно

децата ти, да предадат нататък и нататък! 🍀💞🍀


Ивайло Апостолов

05.07. 2022

неделя, 3 юли 2022 г.

АЗ ИСКАМ, ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА❗💝

 


Аз искам, да те помня все така - 

Свободна, Буйна и Непримирима...

Като излязла от коритото река

и като муза, вдъхновила мойте рими!


Аз искам, да те помня все така!...

Любяща и Грижовна, Меко-нежна,

като милувката на майчина ръка... 

и в мрака, като блясък на Надежда!


Да те запомня искам, като Ден!

Като Огнище,.... като Дом и Корен,

където да се прислоня ранен

и пак да се събуждам непреклонен!


Децата сложила на пиедестал в сърцето... 

с усмивка ведра като полъх над морето...

с прегръдка, като пролетна градина!...

с очи, които казват "И това, ще мине!" 

Аз искам, да те помня все така, любима!...



Ивайло Апостолов 

03.07.2022

петък, 1 юли 2022 г.

С ТЕБ ВСЕКИ МИГ ЛЮБОВ СИ СТРУВА❗💛

 



С теб Всеки миг Любов, да споделя си струва

и Всеки дъх с любов опиянен! 

С теб Всеки миг Доверие, отново бих рискувал... 

дори, когато смъртно съм ранен!



С теб Всяка болка, бива Оправдана

и Всяка Вяра сляпа е, до гроб!

С теб изцелена бива Всяка рана!... 

Свободен би се чувствал Всеки роб!



С теб Всяка мъка е на половина!

И Всяка Грижа твоя е по 💯!

С теб Всеки кът от Ада, бих преминал

да съм "замесен, с твоето тесто"!...



С теб Всяко падане е Устрем нов и Полет...

и лек като перце е Всеки кръст!... 

Дори "под прицел", пак не бих се молил... 

и с Всеки Голиат, бих мерил ръст! 



На Всеки мой "въздушен замък" си Опора

и Корен си, на Всеки мой Възход!

На моите мечти си онзи "трезвен взор"!

Във Всяко вдишване, си глъдка кислород!



С теб Всяка цел, изглежда Постижима

и по-реална Всякоя Мечта!... 

И Всяко Невъзможно,... Обозримо!... 

С теб бих прекрачил, отвъд Края на Света!



Ивайло Апостолов

02.07.2022





ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...