Министър Петков твърди, че прилагането на ICF при оценката на хората с увреждания щяло да подобри реализацията им на пазара на труда.
<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FMinistryofLabourandSocialPolicy%2Fposts%2F2232120163703903&width=500" width="500" height="811" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowTransparency="true" allow="encrypted-media"></iframe>
Питам се, как точно ще стане при
-липса на достъпна среда,
-липса на приспособени работни места
и липса на каквито и да било стимули за работодателите да наемат хора с увреждания?
Единственият резултат от обикновено вменяване на отговорности и задължения на работодателите, под заплаха от санкции, би бил, допълнително натрупване на напрежение и
още по-негативно отношение към хората с увреждания!
На кръгла маса „Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда, заICFместник-Министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, изнесе данни, че 87 000 хора с увреждания, които се трудят на първичния пазар на труда. Значи, може!
http://www.chernomore.bg/izbrano/2018-07-11/edna-peta-ot-horata-s-uvrezhdaniya-imat-rabota
Но това ли е начина?
Според някои проучвания (Ваня Григорова) 59,6% от хората с увреждания са срещали дискриминация при кандидатстване на работа.
https://youtu.be/WdMdyeGE5fk
Това са хора, които искат да се чувстват полезни в това общество. Чувстват, че имат сили и мотивация, и вероятно наистина биха допринесли, ако им се даде шанс.
Това, което ги спира обаче, е отказът на работодателите да ги наемат.
Когато са наети обаче, те се изправят пред други предизвикателства :
- Неприспособена инфраструктура и работна среда;
- Неравнопоставено отношение от и спрямо колегите
- Неравностойно заплащане
- Повишен риск от съкращение.... и т.н
В "белите държави", нещата се получават. Ама ние, не сме!
Те, за това казвах, че се ашладисва круша, със слива и да очакваме същите резултати! ...
Механичното привнасяне на каквато и да било методика, от едно място, на друго, НЕ е достатъчно! Пък, била тя и най-ефективната и действаща! Особено когато става въпрос, за оценка на специфични качества и характеристики.
Обикновено процесът включва задължителната консултация с компетентни специалисти, за да може тази методика да се адаптира, стандартизира и верифицира, съобразно конкретните условия, при които ще се използва.
Освен това, въпреки всички обучения, които се тиражира в медиите, че са предвидени, определено НЕ смятам, че социални работници ще придобият нужните компетенции, за прилагане методиката " на терен " !
Защото подобна оценка е много повече от стандартно рутинно бюрократично попълване на някакъв въпросник, анкета или социологическо проучване! И изисква по-различни умения и компетенции.
Важното е, да се отчита, че кипи усилена дейност и да се хвърля брокат, в очите на широката общественост!
Преди няколко години, във връзка с един проект за социална услуга да деинституционализирани младежи с увреждания, поставих въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга подкрепяща услуга.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена бе, джанъм!?
Изумен съм, колко средства се хвърлят с ясното съзнание, че няма как да се получи, защото трябват много по-мащабни промени! Само за единия PR!
