Още веднъж за стереотипите и предразсъдъците и за разликата между тях

Преди да говорим за различията между стереотипи и предразсъдъци, трябва да започнем с дефинирането на тези две понятия. Стереотипите са вярвания, които поддържаме, за характеристиките на дадена група. Предразсъдъците от своя страна се отнасят до негативните оценки за тази група. Първите са по-свързани с когнитивната част на мозъка, докато вторите с емоционалната. Стереотипите произтичат от общите познания за дадена група, докато предразсъдъците възникват, когато ние приписваме тези общи характеристики на всеки от членовете на тази група. Когато сме предразсъдъчни, ние правим изводи, които улесняват приемането или отхвърлянето на конкретната група.

Стереотипите ни спестяват умствена енергия. Това е така, защото формирането на групи и приписването на сходни характеристики улеснява „познаването” и „разбирането”. Стереотипите целят да пестят енергия и невинаги са негативни. Това, което трябва да имаме предвид обаче, е, че те са по същество генерализации и се позовават на общи характеристики, които по никакъв начин не представляват пълна картина на дадена група или индивид.

Пример за стереотип може да бъде вярването, че всички южняци са забавни. Може също да вярваме, че хората на север са по-либерални или че всички тексасци говорят с акцент. Това са големи групи, на които сме закачили или приписали определени характеристики. Проблем е, когато приемаме стереотипите за неопровержимо верни.

Стереотипи срещу предразсъдъци
Предразсъдъците, от друга страна, са част от негативна нагласа. Точно както казахме, че наличието на стереотипи е нормален и социален отговор, предразсъдъците предполагат отрицателна конотация. Нека се върнем към примера, че всички тексасци имат акцент - негативният предразсъдък е вярването, че те не са научени на правилен английски език.

Тази идея започва със стереотип. Ние приписваме стереотипа на група и му придаваме отрицателна конотация. Това създава предразсъдък спрямо тази група. Ако отидем още една крачка напред, вече можем да говорим за дискриминация. Дискриминацията включва както стереотипа, така и предразсъдъците.
Каква роля играят стереотипите
Социалните психолози изследват стереотипите: как възникват, какви са разликите между предразсъдъци и дискриминация.

Ето и когнитивните функции, които стереотипите изпълняват:
Систематизират и опростяват реалността
Създаването на широки групи, които можем да категоризираме и класифицираме, ни позволява да опростим света мисловно. Така той става по-предсказуем и по-лесен за разбиране.

Защитават ценностите 
Групите ни позволяват да приписваме общи характеристики. Когато правим това, ни е по-лесно да ги „разбираме“ и да се сравняваме с тях.

Поддържат социалния контрол
По-лесно е да се контролира група, отколкото да се контролират много хора.

Възможно ли е да се ограничат стереотипите и предразсъдъците
Ако разберем, че стереотипите възникват като когнитивна функция, която цели да улесни групирането и социалното разбиране, можем да се възползваме от тях. Какво обаче се случва, когато те ни ограничават? Е, това се случва, когато ни пречат сами да открием, че прогнозите за хората невинаги са верни. Ако погледнем по-отблизо дадени групи и индивиди, ще открием много разлики между реалността и стереотипа.

Ограничаването на стереотипите и предразсъдъците е възможно, ако вместо да съдим, просто наблюдаваме.
Стереотипите не бива да ни ограничават, ние трябва да ограничим тях. Въпреки че помагат на мозъка ни да организира информацията, те невинаги са верни. Както видяхме, стереотипите са основата на предразсъдъците. Ако ограничим първите, можем, следователно, да ограничим вторите.

Промяната на стереотип или предразсъдък е възможна само, ако се доближим до групата и се опитаме да я наблюдаваме, без да прилагаме филтри или да се опитваме да потвърдим минали идеи. По-скоро трябва да опитаме да подложим последните на тест — да посветим усилията си да се съсредоточим върху идеи и ситуации, които противоречат на това, което преди сме мислили за дадената група.

Източник:  Psychology Framar.bg  
По материали на exploringyourmind.com, psychologicalscience.org

Историята , която ме накара да настръхна и да се замисля....

Една народна мъдрост гласи: "Никога не можеш да направиш първо впечатление втори път"...Това е наистина така и твърдението е двустранно валидно. Както за впечатлението, което правим, така и за първото впечатление, което получаваме за някого. Първото впечатления обаче, често може да се окаже една "моментна черно-бяла снимка" на ситуацията, която да е много по субективна и повърхностна отколкото можем да предположим. Следователно доста по-податлива на стереотипни нагласи и.... погрешна. Няма да коментирам повече историята, на която попаднах наскоро и която наистина ме накара да настръхна и да се замисля.. 
Преди да ви я пре предам дословно, ще споделя с вас само един обикновен анатомичен факт. Знаете ли, че образът, който възприема ретината на окото , се обработва в зрителните зони в тилния дял на мозъчната кора, където се осъзнават зрителните дразнения? 
И това съвсем не е случайно...
 Може би природата ни е "конструирала" по този начин, точно за да даде на мозъкът ни възможност и достатъчно време, да се включи максимално в осмислянето на образа, който са видели очите ни, докато "пропътува пътешествието си през лабиринта на мозъчните гънки, до центърът, на неговото осъзнаване .... 
Кои сме ние, да пренебрегваме мъдрият промисъл на природата!?

Ето и самата история, пречупена през погледа и сърцето на нейната авторка: 

 ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО МЕ ТРОГНА И МИ УДАРИ ШАМАР

• автор: Алиса

Имам един много неприятен недостатък – да обсъждам хора и ситуации, без да знам какво стои зад тях. Дори и по-лошо – давам оценки, присмивам се и дори ги съдя. Предполагам, че много хора правят така. А не трябва.Когато прочетох тази история, си спомних всички такива случаи и мислено се извиних - на всички, които са попадали под ударите на язвителния ми език. Трогна ме и ме зашлеви едновременно. Ще я помня винаги.Ето я историята.Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:- Татко, виж, дърветата се движат назад!Бащата само се усмихнал и продължил да наблюдава пейзажа навън.В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.След малко младежът отново се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено започнал да коментира препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:- Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!- Да, сине... – ласкаво се усмихнал бащата.Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена, която очевидно възрастният човек намирал за напълно нормална.След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А после, обзет от неописуема радост извикал:- Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:- Извинете, но може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.- Ние точно се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя сложна операция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда... - тихо отговорил възрастният мъж.


източник: Гнездото

Да Мразиш или да не мразиш-Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 1

снимки: giphy.com

„ Вечерта, Хубавка отишла в трапезарията и видяла чудовището да я чака там. – Мога ли да те погледам като вечеряш? – запитало чудовището.

– Разбира се – отговорила тя, – ти си господарят тук.

– Не – отвърнало чудовището, – тука има само един господар и това си ти. Стига да ми кажеш да си отида, ако те отегчавам, и аз ще изляза на часа. Кажи ми, нали ме намираш отвратителен?

– Това е вярно – казала Хубавка, – защото аз не умея да лъжа. Но вярвам, че ти си добър.

– Имаш право – рекло чудовището. – Но освен, че съм отвратителен, аз нямам и разум. Зная само, че съм звяр.

– Не може да си звяр – отвърнала Хубавка, – щом съзнаваш, че нямаш разум. Глупакът е винаги самодоволен.

– Храни се, Хубавке – й рекло чудовището, – и дано не се отегчаваш в своята къща. Защото всичко тук е твое и ще ми бъде много мъчно, ако не си доволна."

Из„Красавицата и звяра”

Всеки ден всеки от нас ежеминутно придобива толкова много впечатления. 
Създава си мнения, въз основа на които прави своите избори и взема своите решения.  

Колко често обаче тези мнения и нагласи са правилни и реалистични?...

Колко от тях са плод на наистина лично осъзнати и логически умозаключения, на критична оценка на ситуацията и причинно-следствените връзки между отделните фактори в нея?...

Обикновено, не.

Обикновено мненията , които си създаваме, са подчинени на широко разпространи и приети от значимите за всеки от нас авторитети и групи стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.

Стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.Какво представляват те? ... Как работят? .. Какви капани крият?.. Трябва ли и как можем да избягваме тези капани?

Стереотипите са”преки пътища” в равнината 
Стресор > Реакция. 

Те ни помагат, възможно най-бързо да определим даден външен стимул от средата , като опасност и да реагираме в отговор, който може да бъде агресия или бягство, ако преценим, че справянето с опасността не е по силите ни.Приказката за Красавицата и звярът е един прекрасен пример, онагледяващ начина по който действат стереотипите . 
(В случая  - Грозен (страшен) = зъл (опасен) ), т.е . една-две външн характеристики , се приемат за вътрешно присъщи.Във анимационната интерпретация на приказката направена от Дисни пък, прекрасно е уловен и илюстриран целият процес

Стресор>Предразсъдък(Стереотип)>Ксенофобия> Агресия

Физическите Отговори на външен за човек стимул възприет като застрашаващ живота, винаги са два, бягство или аграсия......

Стереотипи

Стереотипите са представи и мнения, които са широко споделяни от дадена общност, култура или субкултура, към други такива, или отделни техни представители. Например: „Жените са слабият пол.”; „ Ромите са мързеливи.”(Когнитивен компонент)  Харесваме или не харесваме хора, защото те са част от определен етнос, раса, или друга социална категория, която ние харесваме или не. (Емоционален компонент) .Стереотипите се базират на класифициране и обобщаване, често твърде опростено, на един или няколко основни отличителни белези характерни за дадена група.    Те от една страна са полезни, тъй като ни помагат да скъсим времето от момента на възприятие на даден външен обект, до нашата ответна реакция. Това е важно, тъй като в условията на дефицит на време и информация или понякога може да е жизнено важно своевремената категоризация на обекта като животозастрашаващ или, не и задействане на инстинкта за самосъхранение.
Вече виждам недоверчивият , въпросителен поглед и готовността за възражение на някои от вас...„Днес, в океана от информация, които ни залива..стереотипи, заради дефицит от информация ”?!
Всъщност, именно прекалено голямото количество разнородна и много често противоречаща , дори взаимно изключваща се информация е не по-малко дезориентираща и объркваща от информационната депривация.  Следователно, сработването на стереотип е не по-малко обосновано.Стереотипите са готови когнитивни схеми, подобни на своеобразни „тамплейти”  и като такива те имат силата да влияят систематично върху нашите възприятия, памет и поведение. Въпреки,  че могат да бъдат полезни или неутрални стереотипите започват да вредят сериозно, когато внушават страх и се налагат прекалено драстично за отделни хора и се използват като мотив за по-различно дискриминативно отношение и поведение . 

Например: 
„ Имигрантите са атентатори.” 
или „Децата със СОП, са „зверски опасни.”

Стереотипите могат да бъдат повтарящи се еднакви поведенчески модели, като отговор, на сходни ситуации.  (Напр: Приближава ром, прибираме си чантата или портмонето-Поведенчески компонент.)

Като груби обобщения обаче, стереотипите няма как да бъдат верни за всеки отделен случай.Стереотипът, подобно предубеждението, категоризира дадена група и обобщава възгледите за нея. Така предпоставя критерии, по които да бъде включен или изключен даден индивид или група.

Предразсъдъци

Предразсъдъкът е вид стереотип, който съдържа елемент на оценка или преценка, но както говори и самата етимология на думата, той изключва подробен анализ на даден обект, субект или ситуация . Понякога те могат да имат и своето логично обяснение. Например: „13 е фатално число.”  (Според нумеролозите числото 13 „страда“ заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел,  Тринадесетият от апостолите на Ийсус е предател Още в древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. вярвайки, че 13-ият в групата е самият е дявол.) Понякога корените на предразсъдъците датират още древностт, когато образованите са били малцина и останалите просто е трябвало да проемат твърденията на чиста вяра, основана на авторитета. Дори когато стереотипите или предразсъдъците изглеждат позитивни, те почти винаги имат и негативна страна. Например: 
Акцента само върху една характеристика, изключва несъзнателно всички останали положителни характеристики на човека. Или , ако дадено твърдение е положително и се използва за основа отличителна характеристика само за една определена група, с която се идентифицираме, може да е основа  дискриминативно отношение спрямо всички останали.  По този механизъм национализмът и патриотизмът, които изглеждат позитивни по природа, лесно могат да прераснат в расизъм и сегрегация. Мъжкото самочувствие, гордост и достойнство, в сексизъм и т.н.

Предразсъдъците се усвояват в хода на личния опит, който се формира и влияе от семейната среда, образованието и преживяванията на индивида.

Предразсъдъците ни позволяват да категоризираме групи и да обобщаваме преценката си за всяка от тях. След което по-лесно да включваме или изключваме всеки индивид или група на тази основа.

Могат ли да се променят стереотипите и предразсъдъците?

Предразсъдъците могат да се променят въз основа на придобиването на нов опит и особено чрез получаването или търсенето на повече информация от физическо лице.С какво са полезни и как вредят стереотипите и предразсъдъците?Както  вече споменах стереотипите и предразсъдъците могат да бъдат положителни или отрицателни. Те са функция на нашето възпитание, образование и лични преживявания, но също така и все повече на информацията и посланията, които ни отправят масмедиите и социалните мрежи.Стереотипите улесняват комуникацията, тъй като са разпознаваеми от големи групи хора по целия свят и да се идентифицираме. Помагат ни да разбираме другите и света и опознаваме самите себе и да определяме мястото си в заобикалящата ни реалност. В същото време обаче, могат да бъдат много опасни, ако се основават на погрешна преценка и/или подценяват или надценяват даден индивид, група или проблем и ги поставят в неравностойно положение. Ако насаждат страх и омраза и са база за нетолерантно и дискриминативно отношение.Стереотипите и предразсъдъците са инертни и ригидни и много трудно се променят, тъй като са „удобни", спестяват редица въпроси и време и ангажиране  на вниманието и интелектуална работа .Много често, те устояват на нова информация, която им противоречи, тъй като са удобна алтернатива на собственото мнение, когато не познаваме някого или нещо и правим предположения по това, което си мислим, че знаем. В такива случаи, ако реалността не съвпада с нашите представи или възгледи за нещата е по-лесно да я „променим" или да създадем нова, основана на съществуващите стереотипи и предразсъдъци, за да не се налага да променяме собствените си представи. Този процес осигурява известна сигурност и избягва поставянето под въпрос на индивидуалните ни възгледи за света, но често може да бъде много опасно, тъй като  е генерализация на решение без доказателства, което може да доведе до изключително опасни социални явления като ксенофобията, дискриминацията, сегрeгацията и др.
Някои предразсъдъци относно хората с увреждания са например:   Щом е с увреждане, значи е лош.(Лошите са "белязани".)   Щом е с увреждане, значи е "грешник" или родителите му са такива.(тук действат теориите     за изкупването на личната и родовата карма.)   Щом е с увреждане, вероятно родителите му са прости и необразовани или безотговорни.(Всъщност статистиката показва, че по-често родителите на деца с увреждания, особено онези, които са поели отговорността да ги отглеждат, са добре образовани, отговорни и всеотдайни.)
Да си създаваш мнение въз основа на стереотипи и предразсъдъци, е като да правиш заключения за пълнометражен филм, въз основа на една-две снимки от него....или за роман , по илюстрацията на корицата.....
Всеки от нас е много повече от това...