ЖИВОТА НИ Е КРАТЪК КАТО МИГ

Животът ни е кратък като миг.

Като потрепване крила на пеперуда 

до огъня. Като два удара сърдечни. Като вик...

Но миг дори помни, е най-велико Чудо.

За туй цени, не пропилявай този дар!

Сам изпиши сценария за главната си роля.

Защото, по-добре, да бъдеш негов господар,

и сам сгрешил, да искаш прошка, вместо, да се молиш.

И по-добре, за миг, да изгориш,

отколкото протяжно ти, да тлееш.

И от любов, да се изпепелиш,

отколкото самотен и нещастен, да изкрееш.

Защото пътя ни към себе си, е най-трънлив

и онзи път от "Може би", до "Ще опитам!"...

Ще се почувстваш ти най-истински и жив 

на моста от "Защо?", към следващото си "Защо, да не изпитам?"

Помни, че щастието ражда се по пътя към мечтата,

а не в животеца в боязън плах човешки.

Отвъд страха, се ражда свободата.

Царицата живее знай, във всяка пешка!

И по-добре, за ден, да си щастлив,

нежали в съжаление, да гаснеш

и в страх, да преживяваш пресметлив.

Без риск, да паднеш няма, да израснеш.

Ивайло Апостолов 

29.01.2025

ОТГЪРНАХ НОВА СТРАНИЦА

сн. Pinterest 

Отгърнах нова страница. Разчиствам

всичко ненужно, извехтяло във живота си 

- вина, любов несподелена, мрачни мисли, 

душащи спомени и изсивели стари фотоси.

Разчиствам. Разума си и сърцето си от болката

и съжалението ми за шансовете пропилени,...

костюми стари, вече не по модата

и отеснели възгледи - зацапани и запрашени.

Разчиствам принципи излишни и бездушни хора,

прозъбени на лактите сака и разочарования.

Разчиствам идеали опетнени. (Ех, да можех и умората...)

горчилката от все преглъщани мълчания.

Изтупах нараненото си Его. 

Пристегнах поразклатеното си доверие.

Ще мога, да разчитам пак на него.

Изхвърлих няколко прогнили суеверия...

След сблъсъка със хиляди препятствия 

разбрах, че може да боли дори от щастие.

Изхвърлих две-три захабени вратовръзки,

дузина омерзени от интриги връзки

за нечия изгода, увенчани от предателства,

дузина лицемерни и неискрени приятелства...

Ала и днес още вярвам - Живота е чудо!

Но лъжите са тежко пиянство.

Живяхме премного, прешумно, прелудо 

на скорост. Душата ми търси пространство.

Чужди очаквания чистя и натрапвани ми мнения

клишета хвърлям и измитам предразсъдъци,

налагани ми рамки и съмнения,

излишни страхове и притеснения. Разчиствам пътя си.

Изтривам хора от изписаните страници.

Цели глави откъсвам и захвърлям в пепелищата.

Отдавна трябваше, да сложа ясна граница,

разделяща значимото, от нищото!

Днес съм уверен, истински значимото

в живота ни е, да открием своя собствен смисъл!

И даже истината, да не е във виното,

След теб остава туй, което със сърце си ти изписал.

18.01.2025

Ивайло Апостолов 

МОЛИ СЕ ТИХО

 

"Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му."

Второзаконие 5:11

Бог не очаква кухи пустословия.

Не иска пищни химни, с патос, ала без душа.

Възлюбил ни е той, по детски - без условия.

и търси в нас от свойта светлина.

Не иска дитирамби и фанфари.

Ни френетични химни за възхвала.

А да възлюбим всички живи твари

и себе си. Искрата обич търси във гръдта ни 

преуморена, отчуждена и премръзнала.

Той безразличен е към очевидното,

към показното, външно и маските.

Цени дълбоко скътано и за очи невидимото,

Огнището и смисъла. В душата ни дълбоко, краските.

Високопарни гръмки думи не обича.

Престорени, фалшиво-лицемерни,

прикриващи лукаво безразличие,

коварство, гняв клокочещ и безверие.

Той търси миг притихнало спокойствие.

Смирена, искрена молба, дълбоко от душата.

Отвъд напрегнатото безпокойство,

но с вяра в бъдното и порив към мечтата.

Той чува ни, когато тихичко сме вслушани

в гласа му, търсещ мир, любов и храм.

И с чиста вяра шепнем, искрени и сгушени.

Съзнаващи, че сме прашинка от голямата

безкрайна й безвременна Вселена.

Нищожна част, тъй преходна и тленна.

Моли се тихо, шепнешком, с любов.

И нека чувствата ти са дълбоки и са искрени. 

И Той ще чуе твоя благослов.

Защото знае всички скрити истини

и само искрено изреченото слово,

ще бъде чуто и ще проправи пътят чист

помежду Неговата промисъл и светлото в душите ни.

Той не очаква коленопреклонните

и патетични невъзможни обещания.

А искрено изречените, с благодарност и любов,

зрънце съмнение и откровено разкаяние.

Защото дал ни е свободна воля, да решим

сами, за всеки избор, лично.

И след молитва знае, пак ще съгрешим.

И друга клетва, ще е пустословна и цинична.

Моли се тихо, с благодарност, прошка и любов!

20.01.2025

Ивайло Апостолов 

📖

Стихотворението е провокирано от впечатлението ми, за една нарастваща през последните години тенденция, за показно демонстрирана по групите в социалните мрежи виртуална, диванна псевдодуховност.

Колкото по студени, отчуждени и самотни ставаме в реалността. Колкото повече губим връзката си с духовността, с вътрешната си искра и своите корени. Колкото повече се капсулиране в собствената си самота и безнадеждност в "живия живот", толкова повече във виртуалният такъв ни заливат снимки на икони, мемета и други постове, с благословии и молитви, събиращи десетки и дори стотици лайкове и коментари. Това за съжаление, лично мен не ме одухотворява и вдъхновява, а ми навява тъга! Защото ми звучи по-скоро, като отчаян призив, за помощ с висше, отколкото на истинско откровение, с покаяние, благодарност и вяра. Защото единствения път към Бога, преминава през свързването със себе си. С божествената искра вътре в самите нас, като направени по Негов образ и подобие.

Останалото прилича на идолопоклонничество.

ВКЪЩИ ❗💞

Ти питаш ме, какво е, да си "вкъщи"?...

Мястото, гдето бързаш винаги, да се завръщаш.

Там, гдето някой с нетърпение те чака,

прогонвайки с любов студа и мрака.

Там гдето винаги си в нечии мисли

и нечие сърце тупти за теб. И с теб денят си, ще осмисли.

Там гдето топло те прегръщат мълчешком,

там е най-силното усещане за дом.

Защото "вкъщи" не е четири стени

а там, където чуваш със сърцето "остани"

на тръгване и "важен си за мен",

или "Обичам те! Осмисляш моят ден!",...

"Обичам те такъв, несъвършен, 

но истински!" и "себе си бъди!";

"До теб съм и в успех, и във беди!"

Ако се чувстваш ценен и обичан, всяко "вкъщи"

топли отвътре и отвън със нежност те прегръща.

Любим и нужен ли си ти във всяко кътче под небето 

"вкъщи" е място, скътано дълбоко във сърцето!

Питаш ли ти, какво е, да си "вкъщи"?

Ивайло Апостолов 

13.01.2025

БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО НА СЪДБАТА СИ ❗🩵🙏🩵

Скъпи приятели и ангели на Деян,

Днес е Международният ден на "вълшебната" думичка "БЛАГОДАРЯ!"

Аз искам, да благодаря на съпругата си, за всичко и най-вече, за прекрасните ни деца❗

Искам, да благодаря на децата ни, за всички прекрасни моменти и споделени емоции❗...

И всички заедно искаме, да изкажем искрената си и дълбока благодарност НА ВАС, че сте част от живота ни и продължавате, да приемате каузата на Деян, като своя❗💞🙏 🌷

БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ГО ПОДКРЕПЯТЕ❗💝

Дано живота на вас и на любимите ви хора е изпълнен с възможно най-много поводи, да сте благодарни ❗ 💞

БЛАГОДАРИМ и на всички рехабилитатори и специалисти, които ни помагат, да го постигаме❗💛

Дерзайте и бъдете здрави, сбъдващи, споделящи и благодарни❗🌷🤗🌷

По този случай, ви поздравяваме с най-новото ми тематично стихотворение! 

                         🙏🍀🙏🍀 🙏 

Благодаря за всичко на Съдбата!

Благодаря, че следвам своя път. За светлината,

разпукваща се всяко утро със зората,

благодаря. За фара и посоката в мъглата...

Благодаря, за всяка буря, за вихрушката и всеки дъжд,

че курс ми дават и издуват ми платната

и напояват във душата ми цветята.

Благодаря, че устрема си съхраних към свободата.

Момчето вчера, тъй превърна се в мъж.

За всеки ден изпълнил мойто минало

благодаря и че сърцето ми не изстинало.

За всички трудности, които ми изпрати 

благодаря, ... че вярата ми не разклати!

За всички грешки, грехове,...за дадените опрощения,...

за силата, за всеки избор и решение...

Благодаря, за всяко изпитание,

за рамото другарско, след разочарование...

Че съхраних искрата, за мечтата си

благодаря, че в труден миг останах брат, за брата си.

Благодаря й, че смирих гнева и завистта,

и не отстъпих аз пред користта.

Че път намирах пак през пропастта, 

към радостта.

За всякоя спонтанна доброта

благодаря. За помощта 

приятелска, когато паднал съм на колене,...

за силата благодаря, да казвам "НЕ".

За болката и за урока от разделите

и за прегръдките при всяка среща и победите.

Но най-благодарен съм на милостивата Вселена,

че любовта ми беше споделена.

Горим и днес в нея както и преди.

И като Феникс в пламъците се преражда 

и все по-ярко тя в сърцата ни пламти.

За да върви напред и да съгражда.

Нима е нужно друго на човека,

щастлив, да мине своята пътека?

Освен искрата си със кой, да сподели?

И да пребъде, и след себе си дори

в щастливите искри, в очите на децата си!

Благодаря за всичко на Съдбата си!

Ивайло Апостолов 

11.01.2025

МОЛИТВА

За всичките приятели, които 

се разпиляха нейде по света...

За всичките, които съм обичал

и всичките , обичащи сега...

За всичките, които още страдат

наметнати с воала на скръбта...

За всички грешници, които падат,

но търсят прошка, път и светлина...

За всички тях, сега аз Бога моля,

благослови ни с вяра, здраве и любов!

Благослови ни с човечност, цел и воля,

за да не губим път един, към друг отново!

Прости ни грешките и кривиците в пътя,

и изневерите. Най-вече тези, към самите нас.

В мрака дай ни фар, да ни упъти!...

Сами не ни оставяй в труден час!

И сили дай ни, да намерим благодарност,

за всичко туй около нас и вътре в нас.

Приятелства с откритост, чест и вярност

и в труден миг, морал, като компас.

В домът ни сговор, мир и топлина, да има.

И някой, който с обич, да ни чака.

Родината, да не е мащехата отчуждена, а любима.

Да сме човечни и добри, благослови ни

и заедно, ще се преборим с мрака.

И както гълъб бял към слънцето политва,

да търси вис, надежда и простори,

нека достигне моята молитва,

до всеки от любимите ми хора!

Ивайло Апостолов 

10.01.2025

ОРИСВАНЕ

И нека реченото от сърце, ДА БЪДЕ сторено!

В душите ни, ДА БЪДЕ светлина!

ДА БЪДЕ злото всеки път преборено

и да заспим щастливи в края на деня!

ДА БЪДЕМ заедно, не разделени без причина.

Едно да сме, без предразсъдъци и страх.

ДА БЪДЕ мирна цялата година.

А сълзите, да са единствено от смях.

С любов, да са изпълнени сърцата

а дните ни, със смисъл и живот.

Богати да сме на успех в делата

и в сговор, да е целият народ.

Да грее все в огнището ни огън,

в сърцата ни любов и доброта.

И вяра повече. Да няма гняв и злоба.

Ненавистта, да победим и завистта. И користта.

И нека реченото, бъде сторено.

Силни криле, да имаме, за да преследваме мечтите си.

Но паметта ни, да запази здрави корени.

ДА БЪДЕМ здрави, благодарни и честити.

И нека реченото, да пребъде.

И нека с думите ми от сърце изписани

със Сбъдване, да бъдете орисани❗

 ДА БЪДЕ❗

© Ивайло Апостолов 

07.01.2025🎆

ЗАЩО ТИ СИ МОЯТ СМИСЪЛ

(На моя Малък Габи)

Хвани ръката ми, дете

и я сложи върху гърдите ми.

Ще ти разкажат тихо те,

какво изпълва и осмисля дните ми.

Знам, мислиш, вече си голям

не слушаш, като ти говоря.

Искаш, да правиш всичко сам,

но имаш нужда от опора.

И знай, ще бъда аз до теб.

Макар и малко строг и рязък,

обичам те, а ти растеш.

Животът е като проблясък...

Ще бъда винаги до теб 

гнездо, огнище и опора,

докато търсиш ти небе

и опознаваш кръгозора.

Дори, когато дойде ден,

когато ще съм само мисъл.

пулс ще съм в твоето сърце,

защото ти, с моят смисъл.

© Ивайло Апостолов 

04.01.2025

РАВНОСМЕТКА

Търкулна се поредната година,

като кристална топка под елхата.

Пак ден след ден, превръщат се в минало,

а бъдещето е все тъй необятно.

И някак си, не ми е много празнично.

Обзела ме е лека меланхолия.

Живота се усмихва все по-арогантно и цинично.

И все по-често ме измъчват главоболия.

Срещам по-често празни

погледи у хората.

Все по-озлобени, мрачни и раздразнени 

Все повече обсебва ги умората,

омразата и завистта, гнева и злобата.

Отгръщам страницата. Пиша датата на чисто,

загледан в бъдещето със искра във взора.

Ала уроците ми от изписаните листи,

ще ми дадат надежда, сила и опора,

да продължа напред.

© Ивайло Апостолов 

02.01.2025

СУРВАКАРСКО НАРИЧАНЕ

сн.Internet 

Със здраве, да е пълна твойта къща.

Доброто сторено, по две да ти се връща.

В гърдите ти искрата, да не гасне.

От всяко семе, нива да порасне!

В огнището ти, огън все да грее

и от блага хамбара, да прелее!

Мечтите си от поглед, да не губиш

и да работиш туй, което любиш.

Да не изпускаш правата посока.

На щедростта ти, да е пълен все потока.

Сгрешил ли си, все прошка да намираш 

и благодарност за това, което имаш.

В безпътицата изход, да намираш.

и удовлетворен, да се прибираш.

Успех, да жъне всяко твое дело

и да избираш мъдро всякога и смело.

Край теб другари винаги, да има.

За погледа ти, всяка мерзост, да е зрима.

Лъжата, да откриваш във зародиш.

Подкрепа да намираш, дето ходиш.

Човечността и правдата, да са ти братя.

Да браниш с чест и доблест свободата.

Широк да ти е вечно кръгозора.

Залитнеш ли, да срещаш винаги опора

и грях на съвестта си, да не взимаш.

Тъй сън спокоен винаги ще имаш.

Благ и добър бъди, но прошка дай, до трета стомна.

Смирен живей в хармония и скромност.

И страховете си смири с юзди и стреме,

за да отгледаш плод от всяко семе.

Далеч от теб, да бягат враговете.

Крачи уверено напред към върховете.

🍀🎀🍀🎀

© Ивайло Апостолов 

01.01.2025

🎀

ПРОСТО ЕЛА, СЕДНИ ДО МЕН, КОГАТО...

Седни до мен, когато в теб гневът 

гори и сякаш стреля на посоки!

Ако вината те гризе или страхът

ти прожектира ужаси жестоки!

Ела, седни до мен, да помълчим!

Ще бъда твоят бряг, отвъд порока.

Ще бъда пристан в бурята, семафор ярко зрим

в мъглата, щом изгубил си посока.

Ако се чувстваш сам и уморен

или пък хаосът в тълпата те погубва,

ела, да срещнем утрешният ден

и сенките, ще видиш как се стопяват и в светлината се изгубват.

Ако душата ти е свита и тежи,

като грамада, като къс олово

от подлости, притворство и лъжи

Ще бъда чук, за твоите окови!

Ако не виждаш път, да продължиш.

ела при мен, ще бъда твой компас.

Ако безсилен искаш, да крещиш,

ела при мен, ще бъда твоят глас!

И после заедно с теб, ще открием брод

и път нагоре пак, към нов възход.

Ако пречупят твоите крила

гръб обърни и пак при мен ела.

От вярата си, устрем ще ти дам

и хоризонт далечен и голям.

Ще бъда твойта мъжка пещера

в която, да подвиеш ти крила,

когато има нужда, да си сам,

за да изключиш и прогледнеш, и да се въздигнеш по-голям.

Щом искаш, да си безусловно ти приет

потърсиш ли приятелски съвет,

ела и ще погледнем заедно напред.

И всеки път, когато ти решиш

кои мостове, да запазиш и кои, да изгориш.

Аз ще те чакам. Винаги, ще бъда тук

и сред тълпите от бездушни хора,

ще чакам тук, безмълвен и без звук.

Вятър в крилете ти, ще бъда, твое рамо и опора!

© Ивайло Апостолов

26.12.2024

ВСЕКИ МОЛИ, ЗА СВОЕТО КОЛЕДНО ЧУДО❗

Всеки вярва във своето коледно чудо

и се моли горещо, за сбъдване.

Но в сърцето ни няма вече обич за другия.

А за своето сбъдване пръст, дори не помръдваме!

Топлината изчезна помежду ни, изглежда 

и сърцата ни бавно, постепенно изстинаха.

Добротата изгубихме и няма надежда.

Студ сковава душите ни в най-свирепата зима.

Всички свикнахме с евтина, бърза наслада!

Знаем, всичко с пари се заплаща.

И превърнахме другите в средства, в цел и в награди!

Но за грешките, с част от душите си плащаме!

И превърнахме тъй живота си в стока.

Доброта, чест, достойнство нищо вече не значат.

Те разменна монета са без стойност, защото

и душата не струва дори и петаче.

Озлобени, самотни, отчуждени, забързани

и загубили сякаш безвъзвратно разсъдъка си,

Съдим вечно прибързано, по факти повърхностни,

според скритите си комплекси, страхове и предразсъдъци.

Всеки моли, за своето коледно чудо,

но в душите ни няма човечност и вяра.

Как намразили себе си, да възлюбим ний другия

и да спрем кръговрата в този свят на поквара!

Да си спомним, че всички сме стойностни хора

и гори в нас искрата божествена!

Че заедно само, пак ще тръгнем нагоре

и че НИЕ е, нещо съществено!

© Ивайло Апостолов 

24.12.2024

ЗАЩОТО ЛЮБОВТА Е БЕЗУСЛОВНА ПО ПРИРОДА

Фото: Disney 

Когато и последното листенце се отрони

от розата в покоите на звяра,

ще прочетеш сърцето ми под всички златни брони!

Там пише, кой е негов господар

и кой държи ключа към дверите желани,

под похлупака, който красотата крие.

Там гдето стихват всички урагани

и спят смирено най-неукротимите стихии.

И може би, ще видиш ти тогава,

с душата си и чудото под външността злокобна!

И ще напиеш зажадняла там на любовта бокала,

защото тя е безусловна по природа!

Защото любовта съгражда и променя,

когато безусловно се раздава.

С искра божествена е тя благословена.

Душата любовта ти извисява, все по-съвършена,

и по-мъдра, все по-благородна, по-смирена.

Света и себе си отново, да пресътворява❗🌟

© Ивайло Апостолов 

23.12.2024

ПО КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА❗🎀

"По Коледа, се случват чудеса❗"

Така разказва приказката стара.

Ала за чудото са нужни две неща

в сърцето, да горят - любов и вяра!

Упорство в нямането и в успех, смирение.

Уют и благодарност, вместо арогантност и разкош.

Човеколюбие и прошка, вместо унижение.

Мечта за сбъдване с искра въображение.

Вяра във правилните избори и мъдрост, в лошите.

Казват, на Коледа се случват чудесата.

Ти вярваш ли го, с чисти разум и сърце,

че всички хора заслужаваме еднакво Чудо, като братя!?

Повярваме ли всички безусловно от сърце, като децата,

Вълшебството зрънце, ще израсте!

От всички нас зависи запомни - любов и вяра!

Човеколюбие без корист в теб и в мен,

Щом в Ние, всички с чисти разум и сърце повярваме,

ще стават чудесата всеки ден❗🎀

© Ивайло Апостолов 

24.12.2024

НЕ ЩЕ СИ ТРЪГНА АЗ ОТ ТЕБ

Не съм си тръгнал аз от теб, не съм!

Във самота не ще те изоставя!

Ще се завръщам пак в най-нежният ти сън.

Сърцето ми не ще повехне във забрава.

Че обитава в него споменът за теб

най-светлата, красива, топла стая.

Не избледнява твоя силует,

а липсата е все по-осезаема.

Очите ти и онзи нежен аромат

на цъфналите сутрин хризантеми,

които бяха целите ми свят,

не ще отнеме, времето. Не ще отнеме.

Каквито и да казват, любовта 

не се стопява и в сърце разбито и обръгнало!

Не може, да изчезне без следа...

Не ще си тръгна аз от теб! Не ще си тръгна!

Защото избледнявам сам, без теб!

И губя аз без теб и пулс и мисъл!

Сърцето ми, премръзна - бучка лед.

Изгубих себе си! Изгубих всеки смисъл!

Не ще си тръгна, аз от теб❗💝

© Ивайло Апостолов 

17.12.2024

ДОРИ ЗА МИГ, НЕ СПИРАЙ, ДА ЛЕТИШ❗🦅

Ако жадуваш, за звездите,

бъди готов и знай приятелю.

Върхът е друже, за орлите

Те, знаеш, не живеят в ято!

Върхът е тъй самотно място,

обрулено от ветровете!

От злоба, завист и предателства!...

Там трудно, ще отгледаш цвете!

С мъртвешкият си дъх и шепот,

ще те попари завистта!

А клеветата, ще изрони 

под корените ти пръстта.

Тъй с наслаждение, без шум и двете, 

ще тласкат теб към пропастта!

Пази се, ти от ветровете

на подлостта и користта!

Бъди готов, за плодовете

на Егото и алчността,

Отровен плевел са и двете

отравят всякоя мечта!

И в миг, пречупват й крилете!

Все пак, не спирай, да твориш и да мечтаеш!

Над рамките и чуждите очаквания опитвай, да се извисиш!

Да бъдеш себе си... Детето в теб прегръщай, щом ридае.

За миг дори, не спирай, да летиш!

© Ивайло Апостолов 

15.12.2024

СЪН

Понякога сънят е огледало

и приласкава те в един различен свят,

където няма край или начало.

Покой безкраен, тишина и благодат.

И няма там печал, ни страх, вина и болка.

И всички те разбират без слова.

Приет си безусловно. Без преструвки и въпроси, колко

грешил си или скланял ти глава!

Различен свят, във който всички ги е грижа!

Не питат: Кой? Къде? Защо? Кога?

Свят, в който няма гняв и никой не завижда.

И в който няма подло в гръб, да те пронижат,

просто защото си бил себе си, в тълпата!

В съня духът пречистен се пробужда!

Утеха среща, всякоя тъга!

Намира прошка, всяка грешка - твоя или чужда!

И топъл извор, всякоя нега!

Съня е, дар за теб. Невидимото вълшебство.

Тъй осезаем и реален миг безвремие.

Магично-безметежен, като детството.

Чиято сила няма, да отнеме

от теб, дори и златната заря на утрото!

Поспи сега! Все още имаш време!

Поспи любов! И събери искри, за Утре-то!

Поспи сега! Сънят е огледало,

към съкровената ни същност и начало!

© Ивайло Апостолов 

13.12.2024

АКО СИ МИСЛИШ "ИМАМ ВСИЧКО❗"...

 Ако си мислиш "Имам всичко

- слава, блясък и успехи!"

Но сърцето е самичко

и жадува за утеха.

И копнее да обича...

без уловки, без вина!

А гордост, слава и отличия,

опустошено и унило,

с готовност би ги заменило,

с миг споделена тишина.

Ако "Всичко си постигнал".

Но не чака никой в мрака

теб морен, изнурен, обръгнал!

А часовникът тик-така

и не ти достига време...

и спокойствие, и вяра.

Ако имаш тежко бреме,

без с някой, да делиш товара...

Ако всичко изградено, 

няма с кой, да споделиш

и сърцето ти ранено,

да превърже, щом кървиш!

Ако на върхът трепериш

сам, дали не следва крах!

И не можеш, да намериш

Обич - лек, за своя страх!...

Ако мислиш "Имам всичко!"

Но не ти достига здраве!

И когато паднеш ничком,

няма кой да те изправи!...

Щом в ръце държиш звездите,

но преваля твоят ден.

И в залезът ти няма кой мечтите

и любовта ти, да поеме,

за да живеят и след теб.

То знай, тогава твойто "всичко" 

е нищо - бездна,... пуста степ.

И пропилял си всуе ти едничкия си

шанс, и си живял злочест!

За туй, мисли! Дорде е време!

Че имаме тъй малко време!...

А с пари, не ще откупиш

щастието, ни любов!

И време, миг не ще си купиш!...

© Ивайло Апостолов 

08.12.2024

НЕ СПИРАЙ, ДА ЛЕТИШ ❗🪽🩵🪽

Знай, можеш само временно да задържиш

живот и сбъдване, любим, копнеж и устрем!

Но времето не спира, да лети...

От вчера в днес, от този миг към Утре!

И за добро или за зло, ще трябва, да решиш!

И пак и пак, ще се променяш с всеки избор!

След всеки крах, напред да продължиш!

По-мъдър, да израстваш , по-смирен, по-силен и по-искрен.

Най-важното е, в този устрем ти, да не изневериш,

на себе си, на свойте ценности и идеали!

Да се смириш! Без да се примириш.

Любимите си хора, да не нараниш! 

Да подкрепиш

в полета, който те самите са избрали!

© Ивайло Апостолов 

07.12.2024

А БЯХМЕ МЛАДИ. БЯХМЕ ТОЛКОЗ МЛАДИ❗

А бяхме млади. Бяхме толкоз млади!

Наивно вярвахме, дори във невъзможното.

А любовта ни местеше грамади.

Дори, да ни проклинаха, като безбожници!

Дори, да ни препъваха, политахме!

Дори, да ни предаваха, прощавахме!

Очаквания чужди, не зачитахме.

Дори, да ни засенчат, пак изгрявахме !

И любовта ни, пълноводен ручей

обливаше с дъги и звездопади.

И нямаше какво, да ни пречупи.

Бяхме щастливи, влюбени и млади!

Сега, със теб любов сме вече други!...

Ала все още, също толкоз страстно любим!

Макар и все по-рядко с трепет и на глас, да го изричаме,

сърцето ми шепти и във очите ти чета "Обичам те!... Обичай ме!💞

© Ивайло Апостолов 

18.11.2024