Достъпната среда в България - Характерни особености

 

"Достъпната среда съществува! 

Просто е трудо, да се добереш до нея!" 

Сергей Рийт

        Най-общо достъпната среда е осигуряването на свободен достъп и безпроблемно предвижване на всички групи хора, в това число и на всички групи хора с различни увреждания, навсякъде в градската и извънградската среда и инфраструктура.

        Правото на свободен достъп е гражданско право, пряко свързано с други основни граждански права като правото на труд, правото на образование, правото на здравеопазване и др. Тоест, неспазването на това право (било то, дори и поради незнание и несъзнателно несъобразяване със специфичните потребности на тези групи хора), е форма на дискриминация, спрямо групите хора, които това ограничение (на правото на свободен достъп и предвижване) касае пряко.

        Както всички знаем, всяко тяло притежава определени физически параметри като височина, ширина, обем, маса и др. И всяко тяло, неизбежно се подчинява на физическите закони, както и на законите на динамиката, механиката и кинематиката.

        Въпреки, че всичко това ни е добре известно, нерядко го забравяме! Ако сме нормално развити човешки индивиди, с поне относително добре развита двигателна култура, сензитивния период за активно формиране на двигателните навици, е характерен за първата година-две, след нашето раждане. През този период, ние се научаваме поетапно, да движим целенасочено и все по-прецизно волево да контролираме движението на главата, ръцете и краката си. Докато се вертикализираме и проходим стабилно самостоятелно. Тъй като този период е вече отдавна отминал, тези движения почти изцяло са се автоматизирали. 

        Все пак, физиката и динамиката понякога ни напомнят за себе си, когато например, не сме преценили достатъчно прецизно съотношението между мястото, през което или откъдето сме рашили да минем и собствените си габарити. Например, когато слизаме по стръмните стълби от втория, към първия етаж на „Детско Отделение“ в МБАЛ-Благоевград. В следствие на което, усещаме противодействието на твърде ниският таван, върху главата си.... Или пък, ако по време на планински преход, забравим че раницата, която носим на гърба си, е по-висока от собственият ни ръст и в следствие на закачването и за някой по-нисък клон, усещаме действието на земното притегляне върху седалищните си части.

        Сигурно вече се питате, какво общо въобще има това със достъпността на средата!?

        Известно е, че едно от главните условия, за оцеляавнето на даден животински вид е адаптацията. Тъй като обаче, човекът не от животинските видове, които са известни с особено високата си способност за приспособяване, още преди няколко хиляди години, нашите праотци, за започнали, благодарения на активното развитие на своя интелект и горни крайници, да приспособяват, все повече средата към собствените си потребности.

        Човешкият организъм, както всеки друг биологичен механизъм, притежава определен „комплексен работен капацитет“. Т.е. благодарение на всичките си подвижи и полуподвижни сглобки, каквито са например, ставите, междупрешленните връки и др, той може да извършва определен „стандартен набор“ движения, които варират в определени граници в зависимост от някой наследствени белези, типа телосножение, активното натоварбане с движение, спорт и др.

        В изключителните случай обаче, в резултат на различни вродени аномалии, родилни травми, механични и други увреди, този двигателен капацитет е в различна степен намален. Следователно „стандартната“ потребност от наличието на определени условия, за нормалното и безпроблемно предвижване от точка „А“ , до точка „Б“, са значително завишени!

        Степента с която адаптираме средата обаче, (много по-често, отколкото си даваме сметка) НЕ отговаря адекватно, на актуалните потребности на хората с двигателни дефицити. А също така и на други групи хора с различни дефицити, 

        След като в България се ратифицира „Международната харта за правата на човека“ и особено след като на 1 януари 2007 година страната е приета за пълноправен член на Европейския Съюз, тя започва постепенно „да се отваря“ и по отношение приемането на международните изисквание и стандартни, за защита и гаранции, за спазването правата на отделните социални групи, в това число и на хората със специални потребности.

        През 1995 година е приет „Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите“, който под влияние на Европеския Съюз и Световната банка през, а 2001г е ревизиран.

        На 2 септември 2004 г. 39-то Народно събрание приема „Закона за интеграция на хората с увреждания ; Обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.;

        На 26.11.2003 г  се приема така наречената НАРЕДБА № 6. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии. Наредбата е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и е подписана от министъра на земеделието и горите, министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Наредбата е обнародвана в., ДВ, бр. 109 от 16.12.2003 г., и влиза в сила от 16.01.2004 г., отм., бр. 54 от 14.07.2009 г., (Приложение 1) . Малко по-късно - на 1 юли2009 г. се приема и НАРЕДБА № 4 , за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Обн., ДВ, бр. 54 от 2009 г.; доп., бр. 54 от 2011 г.). В последствие се приемат и редица други нормативни и поднормативни актове, конкретизиращи и уреждащи в по-големи детайли параметрите, за гарантиране защитата на правото на свободен достъп и безпроблемно предвижване, на отделните групи хора със специални потрености.

            Ето някои основни положения в Наредба 6, уреждащи разглежданият проблем:

    Чл. 1. (1) С наредбата се определят общите изисквания, правилата, нормите и нормативите при проектиране и изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии на Република България с оглед ползването й от цялото население, в т.ч. от хората с увреждания.
Чл. 4. (1) Достъпната среда и нейните елементи трябва да осигуряват безпрепятствен достъп за цялото население, в т.ч. за хората с увреждания, и включват: 1. пешеходни пространства; 2. кръстовища и пешеходни пътеки; 3. елементи за преодоляване на различни нива; 4. места за паркиране; 5. спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници; 6. елементи на обзавеждането на достъпната среда. 
(2) За хората с различни видове увреждания се спазват специфичните изисквания при придвижване, в т.ч.: на дълги разстояния, по наклонени повърхности, с технически помощни средства, с водач, при пресичане на улици, качване и слизане по стълби, стоене, натискане на бутони и хващане, осигуряване на обсег на достъпност и височина на погледа 

    Чл. 13. Подемните платформи отговарят на следните изисквания 1. имат размери най-малко 75 сm на 120 сm; 2. при местата за влизане в платформата има свободно пространство с размери 75 сm на 120 сm за маневриране с инвалидна количка; 3. горният ръб на таблото за управление е на височина до 120 сm от нивото на платформата; 4. платформата се управлява с една ръка и не води до усилие 

    Чл. 16. (1) Броят на местата за паркиране за автомобили на хора с увреждания се определя, както следва: 
1.най-малко две места за паркиране се предвиждат в паркингите до 50 места; 2. най-малко 3 на сто от общия брой на местата за паркиране се предвиждат в паркингите с повече от 50 места; 

    Чл. 52. Помещенията и пространствата за общо ползване в спортни сгради и съоръжения се изпълняват при спазване на следните изисквания: 1. в зали с трибуни до 1000 места са предвидени най-малко 4 места за зрители в инвалидни колички; в зали с повече от 1000 места най-малко 0,5 на сто от общия брой на местата са предназначени за зрители в инвалидни колички; 2. достъпните места са разположени при спазване изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 2 и 4 .     Чл. 53. (1) Помещенията и пространствата за общо ползване в библиотеките отговарят на следните изисквания: 1. най-малко 5 на сто от местата в читалните, но не по-малко от едно място са предназначени за хора в инвалидни колички; 2. достъпното място отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ; 3. в читалните са осигурени места за разминаване с широчина най-малко 180 сm. (2) Картотечните шкафове се свързват с достъпен маршрут. Пътеките между шкафовете са с широчина най-малко 90 сm, а достъпната височина за ползване на шкафовете е от 40 до 135 сm от нивото на пода (фиг. 32). 

    Чл. 54. В изложбени и музейни зали, експонатите се свързват с достъпен маршрут. 

С Наредба 4: се определят изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите (елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания. Чл. 1. (1)

При оценяване съответствието на инвестиционните проекти на строежите в експертните съвети на одобряващите администрации и в държавните приемателни комисии за въвеждане в експлоатация на строежите, участват и представители на национално представителните организации на хора с увреждания и за хора с увреждания. Чл. 3. (3)

Наредбата разглежда детайлно всички конкретни изисквания  и условията, на които трябва да отговарят  и инфраструктурните обекти отвън, както и ергономичността, достъпността и безопасността на техния интериор.

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УРБАНИЗИРАНАТА ТЕРИТОРИЯ И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Чл. 4. (1) Елементите на достъпната среда в урбанизираната територия са, както следва:

1. пешеходни пространства;

2. кръстовища и пешеходни пътеки;

3. елементи за преодоляване на различни нива;

4. достъпни места за паркиране;

5. спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;

6. елементи на обзавеждането на достъпната среда.

(2) За хората с различни видове увреждания се спазват специфичните изисквания при придвижване, в т.ч.: на дълги разстояния, по наклонени повърхности, с технически помощни средства, с водач, при пресичане на улици, качване и слизане по стълби, стоене, натискане на бутони и хващане, осигуряване на обсег на достъпност и височина на погледа (фиг. 1, 2, 3 и 4).

(3) Информация за контраста и за подходящото осветление на повърхностите с оглед ползването им от хора с увреждания без опасност от заслепяване е дадена в приложение № 1.

 За да бъдат оптимално ергономични и достъпни инфраструктурните обекти, те трябва да са съобразени с основните размери на стандартната инвалидна количка, които са както следва.

Основни размери на инвалидна количка:

Фиг. 1. Необходими минимални площи и размери при придвижване

Фиг. 2. Обсег на достъпност на ръцете на човек в инвалидна количка (в cm)

Означения:

1. Плътната линия - достъпност за жените.    2. Прекъснатата - достъпност за мъжете.

Фиг. 4. Минимална широчина на достъпните маршрути

Чл. 5. (1) Елементите на достъпната среда се свързват помежду си с достъпен маршрут, както следва:

1. от улици и пешеходни пространства до достъпен вход на сграда или съоръжение;

2. от достъпни места за паркиране до достъпен вход на сграда или съоръжение;

3. от спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници до достъпен вход на сграда или съоръжение.

(2) В урбанизираните територии с първостепенно значение се устройват следните достъпни маршрути:

1. от приемните сгради на транспорта (автогари, железопътни гари, летища, морски и речни гари) до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

2. от сградите на лечебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

3. от административните сгради на централните изпълнителни органи и на общинската администрация до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

4. от достъпните сгради на учебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране;

5. пешеходните пространства в централните зони на урбанизираните територии, предназначени за многофункционално ползване;

6. от достъпните сгради за обществено обслужване и достъпните жилищни и производствени сгради до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране.

(3) Изградените достъпни маршрути, пространства и елементи на урбанизираните територии се обозначават с международния символ за достъпност (фиг. 5). Те се осигуряват с осветление с минимална осветеност 20 lx, измерено на нивото на пода и насочено по начин, удобен за ориентация на хората с увреждания, без да се създава опасност от заслепяване.

                         Фиг. 5. Международен символ за достъпност

                В момента българският Законодател, в лицето както на централната власт, така и на Общинските съвети е изградил една относително добра нормативна база, гарантиращи защитата разглежданите тук права на Суверана, за свободен достъп и предвижване. Това обаче, за огромно съжаление не означава задължително, че автоматично, те са спазени!

        Поради недостатъчният контрол и работата „на парче“ в различните Общини, спазването на постановените условия и изисквания, е гарантирано и осигурено в различна стапен.(Обикновено, недостатъчно задоволително.) И за огромно съжаление на пряко засегнатите от разглежданите разпоредби групи хора, Община Благоевград (въпреки „добрите намерения“), не може да се похвали, че е сред най-образцовите Общини в това направление!

        Друг много добър пример за добре обмислено, обосновано и детайлно технически изработено становище на местното самоуравление, във връзка с достъпността както на обществената среда, така и в сградната инфраструктъра е „Наредбата за изграждане на общодостъпна среда в гр. София, съгласно приложение № 1“. Приета от Столичен общински съвет (чл. 27, ЗЗРСИИ чл. 31, ППЗЗРСИИ чл. 22, ЗМСМА (Доп. с Решение № 3 по протокол № 37 от 29.04.2002 г.)(Приложение 3)

        Изграждането на рампи, полагането на тактилни плочи и монтажът на тактилни плоскости и ивици, за безпрепятственото предвижване на хора с увреждания, са важен елемент от осигуряването на достъпна среда при изграждането градската инфраструкрура.

Изграждането на рампи се налага, когато наклонът на терена е по-голям или трябва да се преодолее определена денивелация, без да се използват стълби, като особено важно условие при изграждането на рампите за достъп на хора с увреждания е избора на подходящ наклон, така че придвижването да е лесно и безпроблемно както в сухо време, така при дъжд или снеговалеж, както и нейната повърхност задължително, да се завърши така, че да не позволява нежелано плъзгане на помощното средство или придружителя, който го управлява, ако то не се уравлява от самият човек с увреждане. За целта надлъжният наклон трябва да е не повече от 5 % (1:20) и напречен наклон от 1,5 (1:66) до 2,5 % (1:40) и се прави специална замазка с изпъкнали или вдлъбнати форми или върху рампата директно се монтират тактилни плоскости.които могат да бъдат метални или гумирани.

Тактилните плоскости са с различни релефи и осигуряват защита от плъзгане от една страна, а от друга се използват за ориентация на хора с намалено зрение. 

Използват се както за закрити, така и за открити пространства. Тактилните ивици се монтират най-често преди началото на стъпала (и на горното, и на долното ниво) и преди всяка една промяна в денивелацията на терена, през която минава пешеходния достъп, като подстъпите, на краствища и пешеходни пътеки. На тези места , те служат както на хората с намалено зрение за ориентир, че следват стъпала, промяна в наклона или посоката на движението. Така и на хората с помощни средства и майките с детски колички, за облекчаване на достъпа превенция срещу подхлъзване.

Тактилните бетонови плочи се монтират в по-малки пространства – до няколко квадратни метра. Те представляват тротоарни плочи с размери най-често 40/40 см с линейно или пъпковидно оребряване и се монтират предимно при скосяването на тротоарите, което се прави за улеснение на преминаването на колички на хора с увреждания и колички с малки деца. 

Тактилната маркировка е много важна във всяка среда на обитание и почивка и се използва за ориентация на незрящи и слабо виждащи хора. 
Тя се прилага, за да осигури безопасно пресичане на пътища, указание за посоката на движение и за смяната на посоката на движение, както и при наличие на някакъв вид препятствие. 

Някой други от съществуващите вече на пазара многобройни средства в помощ на осигуряванео на достъпност на средата за хората с увреждания, при преодоляването на различна по големина денивелация и при наличие на стълби без изградена рампа са:

Мобилният лифт и Стълбищните платформи за инвалидни колички предназначени за хора с увреждания, който обаче може да бъде използван и от хора, които се затрудняват да влязат или излязат по стълбите-възрастни хора или такива, които се възстановяват от травми или заболявания. Лесен за употреба. Ползвателя трябва да седне на седалката, която се намира от предната страна и да се придвиже до ръба на басейна. Заключете спирачката и натиснете бутона за спускане. За да повдигнете седалката, натиснете бутона за вдигане.

Стълбищна платформа за инвалидни колички 
Стълбищна платформа за инсталация е наклонена платформа за стълбищни рамена със завои. Подходяща е за инсталация в тесни пространства. За разлика от други задвижващата система не се намира на платформата, а в горната част на релсовия път. Тази платформа отговаря на всички европейки изисвания за комфорт и безопасност

Един прекрасен местен пример за подобно „общодостъпно помощно средство“ от Благоевград е и специализираният асансьор за хора с инвалидни колички, между Подполощадното пространство и пл. „Георги Измирлиев“, който обаче за съжаление не работи, откакто преди повече от година беше преместен на ново място!

Преносими алуминиеви рампи 1520 мм. Предлагат се с дължина 152.00 см и са подходящи за употреба за рингови колички, акумулаторни колички и скутери. Леки и лесни за употреба с нехлъзгаема повърхност.

Леки и лесни за пренасяне. Предлагат се като чифт. Рампата е с грапава повърхност за по-добро сцепление, надигнати ръбове и специална секция в горната част, която лесно се прикрепва към ръба на горното стъпало или задницата на превозното средство.

Сгъващия механизъм осигурява компактност на рампите при складиране или транспортиране. 

С напредването на технологиите се произвеждат все по иновативни помощни средства, в помощ на хората с различни дефицити. От Устройства за изкачване на стълби за инвалидни колички серия и инвалидни клички, изкачващи стълби, до екзоскелети, подпомагащи вертикализирането и самостоятелното предвижване на човекът със дефицити в обема на движение на долните крайници.

        Но нека спрем , да мечтаем и да се върнем още малко към свързаните с достъпността на градската среда елементарни изисквания за свободно и бизопасно предвижване на хората с увреждания.

        За нормалното предвижване на помощни средства в сгрданият фонд е необходимо задължителното спазване на определени технически параметри, като например манимален допустим размер на асансьорната кабина. За да може тя , да поеме безпроблемно инвалидната количка на човекът със сециални потребности и евентуалният му придружител.

        Към настоящият момент например, това условие не е изпълнено не само в сградата на Община Благоевград, но и в поляма част от останалите институции. Което в комбинация с тесните вити стълби прави, абсолютно невъзможен достъпа до Отделите на Агенция Социално подпомагане, които са на последните етажи на Общината. В НОЙ-Благоевград, например са решили този проблем, с подвижна рампа.

        Освен това, друго необходимо задължително условие за достъпност е минималният допустим размер на широчината на вратите безумни абсурди като в МБАЛ-Благоевград, където освен, че единият подстъп към ТЕЛК комисията е през стълби, при вторият подстъп, след един от частичните ремонти, вратата беше така стеснена, че през нея не можеше да мине индалидна количка. Така че ТЕЛК-ът беше станал абслютно недостъпен за всички хора, предвижващи се с помощни средства. Слава Богу, поне този проблем е вече решен!

        Все още остават актуални обаче проблемите с визуалната и звукавата сигнализация, които са належащи за ориентиране на глухите и незрящите хора. Такива липсват както във всички асансьори и автобуси, така и след грандиозните ремонти на движението и премахването на светофарите, на всички крастовища и пешеходни пътеки в Благоевград.

        Без светлинната маркировка, както и без звуковата сигнализация, за хората с увредено зрение и слух, а и за някои хора от аутистичният спектър например, става абсолютно невъзможно, да се ориентират, кога могат да преминат безопасно пътното платно, както и на коя спирка или етаж трябва да слязат. Така за тях става задължително, наличието на предружител, което невинаги е възможно и автоматично отнема правото им на самостоятелен и независим личен живот.

        В целия Европейския съюз се прави много за осигуряването на достъпна среда за хората в неравностойно положение за да могат те да бъдат колкото се може по самостоятелни . В повечето европейски държави, а вече и в България, (основно в София ) има спецални платформи в автобусите на градския транспорт предназначени за по лесното качване на хората с увреждания без чужда помощ . В Благоевград до скоро имаше само един адаптиран автобус с нисък под, подход и място за инвалидни колички. Радостното е, че вече са няколко такива, някой от които са дори с рампи, които за съжаление изобщо не се ползват.

        Статистиката сочи, че лицата с увреждания са приблизително 10% от населението на Европейския съюз, като по-голямата част от тях са възрастни хора. За това с подписването на Договора за създаването на Европейските общности (ДЕО) през 1997г. в Амстердам, в Европейския Съюз се въвеждат специални изисквания относно недопускането на дискриминация и осигуряването на равни възможности на хората с увреждания и активна борба със социалната им изолация.

        Във връзка с тези изисквания и Република България развива законодателство, създаващо правни хорми за недопускане на дискриминация и провежда макари и не особено последователна и стратегически планирана политика свързана с тяхното прилагане. А също така и за създаване на равни възможности и социално включване на уязвимите групи в обществото, в т.ч. хората с увреждания. Искрено се надяваме, че скоро истински достъпната и безопасна за предвижване среда, ще стане общодостъпен факт и в България. А защитата на правата и основните свободи на човека и утвърждаването на общоприетите стандарти в тази област ще са все по-важен приоритет в политика на Страната ни!

        И  за да завършим оптимистично, в контекста на приобщаването на децата и хората със специални потребности и активното им включване в живота на Общността. Бих искала да ви запозная с една страхотна инициатива, която показва нагледно, какво може да постигне един любящ родител, в стремежа си, да зарадва своето дете!  

        През далечната 2010 година един американски баща на дете в аутистичният спектър мечтае като всеки любящ и грижовен баща, да видие щастието в очите на своето дете. Тъй като дъщеря му Морган повече от всичко на света обича водата и водните забавления , американеца прави всичко възможно, да сбъдне мечтата й. След като всичките му опити да заведе детето си в аквапарк завършват с провал, американецът от Тексас Гордън Хартмън прави невъзможното и построява увеселителен парк за дъщеря си, а няколко години след като аква парка, става хит във водните забавления, Фондацията на семейство Хартман, неотдавна постори и втори подобен парк на включването, където всички деца и възрастни, без значение на своите дефицити или липса на такива, могат да се забавлват!  Тъй като Морган е истинското вдъхновение за баща си в начинанието, парковете носят нейното име.  „ Страната на чудесата на Морган“ и „Островът на вдъхновението на Морган“.

"Светът на Морган"-Водният парк който направи забавлението по-приобщаващо 

(последвай линка)

Автор : Tania Georgieva

Още веднъж за стереотипите и предразсъдъците и за разликата между тях

Преди да говорим за различията между стереотипи и предразсъдъци, трябва да започнем с дефинирането на тези две понятия. Стереотипите са вярвания, които поддържаме, за характеристиките на дадена група. Предразсъдъците от своя страна се отнасят до негативните оценки за тази група. Първите са по-свързани с когнитивната част на мозъка, докато вторите с емоционалната. Стереотипите произтичат от общите познания за дадена група, докато предразсъдъците възникват, когато ние приписваме тези общи характеристики на всеки от членовете на тази група. Когато сме предразсъдъчни, ние правим изводи, които улесняват приемането или отхвърлянето на конкретната група.

Стереотипите ни спестяват умствена енергия. Това е така, защото формирането на групи и приписването на сходни характеристики улеснява „познаването” и „разбирането”. Стереотипите целят да пестят енергия и невинаги са негативни. Това, което трябва да имаме предвид обаче, е, че те са по същество генерализации и се позовават на общи характеристики, които по никакъв начин не представляват пълна картина на дадена група или индивид.

Пример за стереотип може да бъде вярването, че всички южняци са забавни. Може също да вярваме, че хората на север са по-либерални или че всички тексасци говорят с акцент. Това са големи групи, на които сме закачили или приписали определени характеристики. Проблем е, когато приемаме стереотипите за неопровержимо верни.

Стереотипи срещу предразсъдъци
Предразсъдъците, от друга страна, са част от негативна нагласа. Точно както казахме, че наличието на стереотипи е нормален и социален отговор, предразсъдъците предполагат отрицателна конотация. Нека се върнем към примера, че всички тексасци имат акцент - негативният предразсъдък е вярването, че те не са научени на правилен английски език.

Тази идея започва със стереотип. Ние приписваме стереотипа на група и му придаваме отрицателна конотация. Това създава предразсъдък спрямо тази група. Ако отидем още една крачка напред, вече можем да говорим за дискриминация. Дискриминацията включва както стереотипа, така и предразсъдъците.
Каква роля играят стереотипите
Социалните психолози изследват стереотипите: как възникват, какви са разликите между предразсъдъци и дискриминация.

Ето и когнитивните функции, които стереотипите изпълняват:
Систематизират и опростяват реалността
Създаването на широки групи, които можем да категоризираме и класифицираме, ни позволява да опростим света мисловно. Така той става по-предсказуем и по-лесен за разбиране.

Защитават ценностите 
Групите ни позволяват да приписваме общи характеристики. Когато правим това, ни е по-лесно да ги „разбираме“ и да се сравняваме с тях.

Поддържат социалния контрол
По-лесно е да се контролира група, отколкото да се контролират много хора.

Възможно ли е да се ограничат стереотипите и предразсъдъците
Ако разберем, че стереотипите възникват като когнитивна функция, която цели да улесни групирането и социалното разбиране, можем да се възползваме от тях. Какво обаче се случва, когато те ни ограничават? Е, това се случва, когато ни пречат сами да открием, че прогнозите за хората невинаги са верни. Ако погледнем по-отблизо дадени групи и индивиди, ще открием много разлики между реалността и стереотипа.

Ограничаването на стереотипите и предразсъдъците е възможно, ако вместо да съдим, просто наблюдаваме.
Стереотипите не бива да ни ограничават, ние трябва да ограничим тях. Въпреки че помагат на мозъка ни да организира информацията, те невинаги са верни. Както видяхме, стереотипите са основата на предразсъдъците. Ако ограничим първите, можем, следователно, да ограничим вторите.

Промяната на стереотип или предразсъдък е възможна само, ако се доближим до групата и се опитаме да я наблюдаваме, без да прилагаме филтри или да се опитваме да потвърдим минали идеи. По-скоро трябва да опитаме да подложим последните на тест — да посветим усилията си да се съсредоточим върху идеи и ситуации, които противоречат на това, което преди сме мислили за дадената група.

Източник:  Psychology Framar.bg  
По материали на exploringyourmind.com, psychologicalscience.org

За "работещите хора с увреждания" индивидуалната оценка на потребностите и още нещо..

Министър Петков твърди, че прилагането на ICF при оценката на хората с увреждания щяло да подобри реализацията им на пазара на труда. 
<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FMinistryofLabourandSocialPolicy%2Fposts%2F2232120163703903&width=500" width="500" height="811" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowTransparency="true" allow="encrypted-media"></iframe>
Питам се, как точно ще стане при 
-липса на достъпна среда, 
-липса на приспособени работни места 
и липса на каквито и да било стимули за работодателите да наемат хора с увреждания?
Единственият резултат от обикновено вменяване на отговорности и задължения на работодателите, под заплаха от санкции, би бил, допълнително натрупване на напрежение и
още по-негативно отношение към хората с увреждания!
На кръгла маса „Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда, заICFместник-Министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, изнесе данни, че 87 000 хора с увреждания, които се трудят на първичния пазар на труда. Значи, може!
http://www.chernomore.bg/izbrano/2018-07-11/edna-peta-ot-horata-s-uvrezhdaniya-imat-rabota 
Но това ли е начина?
Според някои проучвания (Ваня Григорова) 59,6% от хората с увреждания са срещали дискриминация при кандидатстване на работа.
https://youtu.be/WdMdyeGE5fk
Това са хора, които искат да се чувстват полезни в това общество. Чувстват, че имат сили и мотивация, и вероятно наистина биха допринесли, ако им се даде шанс. 
Това, което ги спира обаче, е отказът на работодателите да ги наемат.
Когато са наети обаче, те се изправят пред други предизвикателства :
- Неприспособена инфраструктура и работна среда; 
- Неравнопоставено отношение от и спрямо колегите
- Неравностойно заплащане
- Повишен риск от съкращение.... и т.н
В "белите държави", нещата се получават. Ама ние, не сме!
Те, за това казвах, че се ашладисва круша, със слива и да очакваме същите резултати! ...
Механичното привнасяне на каквато и да било методика, от едно място, на друго, НЕ е достатъчно! Пък, била тя и най-ефективната и действаща! Особено когато става въпрос, за оценка на специфични качества и характеристики.
Обикновено процесът включва задължителната консултация с компетентни специалисти, за да може тази методика да се адаптира, стандартизира и верифицира, съобразно конкретните условия, при които ще се използва.
Освен това, въпреки всички обучения, които се тиражира в медиите, че са предвидени, определено НЕ смятам, че социални работници ще придобият нужните компетенции, за прилагане методиката " на терен " !
Защото подобна оценка е много повече от стандартно рутинно бюрократично попълване на някакъв въпросник, анкета или социологическо проучване! И изисква по-различни умения и компетенции.
Важното е, да се отчита, че кипи усилена дейност и да се хвърля брокат, в очите на широката общественост!
Преди няколко години, във връзка с един проект за социална услуга да деинституционализирани младежи с увреждания, поставих въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга подкрепяща услуга.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена бе, джанъм!?
Изумен съм, колко средства се хвърлят с ясното съзнание, че няма как да се получи, защото трябват много по-мащабни промени! Само за единия PR!

Кое е то това, „нормалното”?

снимка:Dama.bg

На везните между Tипичното и Нормалното

Автор: Ивайло Апостолов

       Гледайки новините напоследък за пореден път се убеждавам, че понятието „норма” в социален аспект е доста мъгляво за голяма част от народонаселението , а критериите и стандартите за „нормалност” някак си се разминават, когато става въпрос за сходен тип поведение, но  за субекти от различни „категории”... 

Не всичко Нормално е Типично, но и не всичко Типично е Нормално!

Много  често, поведение или възгледи  Типични за голяма група хора, се приемат за Нормални и обратно, постъпки и мнения, които са правилнии и естествени, според моралните и естетични норми, но се превръщат все по-често в изключение, отколкото в правило, се приемат за „не много наред” ..

Така например:

Типично е , повечето родители на детската площадката да дърпат децата си от „онова раличното”,

Нормално ли е,... НЕ.

Типично е повечето деца да нямат респект от своите учители, от  полицаите, от лекарите и всякакви авторитети, дори  от вас, техните роители...

Нормално ли е, ..НЕ.

Нормално ли е , да отстъпят  мястото си в автобуса или на опашката при лекара на възрастни хора, хора във видимо много лошо здравословно състояние, бременни или майки с малки деца?,.. Да Нормално и морално е!

Типично ли е,.. НЕ

А вие правите ли го?....

Вярно , Човек е „социално животно”.... но преди да е социален, той е преди всичко, живо същество... тоест, първото условие на което се подчинява инстинктивно е , да оцелее, защото ако не е жив, всичко друго губи смислъл...

  Децата са по природа асоциални и аморални... Като новородени, те нямат ценностна система..  Нямат още дори понятия за Добро и Зло..

Социални са до толкова,  доколкото съществуването им зависи от техните родители ...
Всичко друго се учи в последствие.

Според специалистите Детската личност започва да се оформя като такава около третата година.. Преди това, децата нямат социално Аз, нямат ценностна система, нямат морални норми, следователно и задръжки. Всичко това те учат  най-вече и най-първо от своите родители. От онова, което им казват те и най-вече от онова което виждат да правят....

Това че нещо е типично,че го казват или правят повечето хора, не значи че е нормално.

Шамарът и Макаренковските наказания, Нормални методи за възпитание ли са?... Не.

Типични ли са за българският възпитателен модел?.. - ДА!

Не случайно народната мъдрост казва: "Со кротце , со благо и .. со малко кютек." и "Бие ме значи ме обича."
Все по-често нормалното не е типично......

Ние като родители сме първият и най-важен за децата си авторитет! ...
Те попиват всичко, което казваме или правим.
За това, трябва винаги изключително да внимаваме, какво казваме и най-вече, какво правим. Защото , ако действията ни противоречат на думите ни, децата ви, ще запомнят и ще възпроизведат по-скоро поведението, отколкото думите и ще загубят доверие в нас.

За това, винаги , когато  правите нещо, особено, ако е пред децате ви-

БЪДЕТЕ ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛНИ !!

Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 2

снимка:giphy.com                     

                                                                                "Нещата не са само това, което се вижда "
                                                                                                                                            "Шрек"
Всички добре познаваме любимата на децата анимация "Шрек".
В нейната основана е заложена идеята за погрешността на стереотипните нагласи и противоречието между вътрешно и външно. Между визия и и същност.

Цялата фабула на филма е забавна поредица от траги-комични ситуации противопоставящи Силата на Страха от видяното Плашещо Непознато „Чудо-вище”от една страна и истинската вътрешна сила и заряд на Добротата, противопоставени на прикритото зад бляскавата фасада Демонично, от друга.

Страхът основан на погрешни стереотипни нагласи е в основата на деструктивни социални явления като ксенофобията, дискриминацията и други.

Ксенофобията е изключително опасно социално явление означаващо постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обикновено хора, но също така и приемани за чужди културни единици – артефакти, идеи и др. Някои диктаторски режими използват Ксенофобията като инструмент, за сплотяване на общността, отклонявайки вниманието от проблемите вътре в нея, посочвайки и външен враг, за тези проблеми, около борбата с който я обединяват. Думата произлиза от гръцки: ξένος – „непознат“, „чужденец“ и φόβος – „боязън“, „страх“ и е подбрана от голямата онлайн платформа Dictionary.com. за дума на изминалата година. "Въпреки че е избрана като Дума на годината за 2016, "ксенофобия" не е дума, която трябва да се празнува. По-скоро е дума, която дълбоко отразява събитията през последните месеци", отбелязват създателите на сайта. Според статистиките на специалистите, търсенето на думата в интернет пространството е нарастнало драстично през последната година във връзка със събитията около всички събития в Европа, свързани с масовата миграция на хора от Сирия, Иран и други мюсюлмански държави. Изборът на Доналд Тръмп за президент и поредицата атентати в много от европейските страни. България също не остана настрани от тази негативна тенденция и настроения. Израз на които бяха така наречените граждански патрули. Формално са си поставили за цел да противодействат на престъпността. Де факто обаче са насочени срещу чуждите емигранти. Техен организатор е "Съюз на българите – Национално единство" на националиста Боян Расате и "Форум Обединение" (ФО); „доброволческите отряди”, ловящи нелегално влезли в страната; вълненията в с.Розово, Самоков и други населени места срещу имигрантите. Случаят, който обаче бе повод за цялото настоящо словоизлияние е призивът на учителката от Христина Шиндова за спиране на приобщаващото образование и „въдворяването” „зверски опасните” деца със СОП в специални градини, училища и пансиони, взривил социалните мрежи през последните дни и възмутил дълбоко родителите на „специални деца”. Държа да отбележа, че случаят, повод за въпросният коментар е изключително трагичен и покъртителен и да изкажа искрените си съболезнования на засегнатите, защото няма по-голяма трагедия за един родител от тази, да изпратиш собственото си обичано дете, в последният му път. Детето е основна ценност във всяко уважаващо себе си съвременно общество, наричащо себе си цивилизовано, а какво друго, ако не изграждането на едно по-добро бъдеще за децата ни би осмислило по-добре живота ни, въпреки вековечните спорове на философите по темата?. Детето е основна ценност за всеки обичащ и заангажиран родител без значение специфичните особености на детето и без професионалната квалификация и реализация на родителя. Децата са една подобрена наша версия, ако сме били наистина добри родители и чрез тях изживяваме своето безсмъртие... Всяко дете, е уникално само по себе си и заслужава внимание, обич, подкрепа и грижа, без значение на специфичните си особености. Ето защо, липсата на толерантност и дискриминиращото отношение, към което и да било дете. Неговото дискредитиране и внушаването на негативни нагласи към, което и да било дете или група деца са изключително сериозен и тревожен сигнал, за наличието на криза в ценностната система, в подреждането на социалните норми и приоритети и дисфункция в социалните взаимоотношения на общността. Още повече, ако подобни изказвания не са прецедент, а просто един конкретен случай на изразяване на съществуващи социални нагласи и е излязло от устата на млад, образован човек, който е завършил наскоро и е запознат със съвременните тенденции и методики в образованието, обучението и възпитанието на подрастващите и работи именно в интегрирана детска градина. Човек, на който нашите деца трябва да могат да разчитат! Като родител на дете едно дете със специални потребности, не по-малко прекрасно и лъчезарно от така наречените „деца в норма” и като специалист, който работи с деца със специални образователни потребности не съм изненадан, но съм изключително притеснен от подобен род публични изказвания и то от хора, на които децата ни трябва да разчитат и за пореден път се убеждавам, че с Приобщаващото образование, „слагаме каруцата пред коня.” От коментарите, които сме имали с родители на други деца със специални потребности и с колеги, както и от дебатите около въпросният казус, както и около още един, който мина по-незабелязано, се убеждавам, че : - Въпреки, че изразената от госпожа Шиндова нагласа не е изолирано явление и не са малко преподавателите, които я споделят, има и доста педагози, които са искрено отдадени на своята работа, за които децата се ценност и искат да работят в техен интерес. - Въпреки това предстои още много чисто просветна работа относно образоването на обществото и общо образователните учители, като негови представители, по въпросите засягащи децата и хората със специални потребности и възпитанието им в дух на приемане, толерантност и подкрепа. Защото,
              НЕВЕЖЕСТВОТО води до > СТРАХ > страхът > до > ОМРАЗА > омразата до > ОТХВЪРЛЯНЕ и АГРЕСИЯ

 Вярно, Невежеството не е порок. Никой не е съвършен и не знае всичко, но Леността и нежеланието да се научиш, са един от седемте смъртни гряха. - Все още съществуват твърде много неясноти и пукнатини относно самият процес на интеграция и Приобщаване - Нужно е още много обучение за общообразователните педагози в чисто практическа насоченост, относно спецификата на изготвяне на индивидуален подход, план и подходящи методики за (ако не беше така, нямаше да има нужда от специалности, като специална педагогика, етопедия и др, ) - Все още в педагогическите среди, а и не само там, все още цари неразбиране , относно че същността на ролята, която трябва всеки от специалистите , участващи в образование и възпитание и техните задължения и ангажименти в Образователния процес. - Все още има неразбиране и от страна на родителите, и от тази , на педагозите и ангажираните специалистите, че процесът на образование и възпитание е комплексен, бавен и продължителен. и за него трябва екипна работа, всички за ангажирани специалисти , педагозите и родителите.

 Ето защо е изключително важно, винаги при важни избори, да приемаме, че реалността е сложна и комплексна и че няма една единствена истина.
Важно е да сме наясно със съществуването на стереотипите и предразсъдъците и да успяваме да ги идентифицираме. Да ги отделяме от рационалното, възможно на-обективно анализиране на ситуацията. Да се образоваме да развиваме непрекъснато полезрението си и критичното си мислене, както и социалните и емоционалните си компетенции, за да сме по адекватни в изборите и постъпките си.

                                            "Явно не бива да съдиш хората, пред да ги опознаеш".                                                                                                                                                   "Шрек"

снимка:youtube.com

Да Мразиш или да не мразиш-Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 1

снимки: giphy.com

„ Вечерта, Хубавка отишла в трапезарията и видяла чудовището да я чака там. – Мога ли да те погледам като вечеряш? – запитало чудовището.

– Разбира се – отговорила тя, – ти си господарят тук.

– Не – отвърнало чудовището, – тука има само един господар и това си ти. Стига да ми кажеш да си отида, ако те отегчавам, и аз ще изляза на часа. Кажи ми, нали ме намираш отвратителен?

– Това е вярно – казала Хубавка, – защото аз не умея да лъжа. Но вярвам, че ти си добър.

– Имаш право – рекло чудовището. – Но освен, че съм отвратителен, аз нямам и разум. Зная само, че съм звяр.

– Не може да си звяр – отвърнала Хубавка, – щом съзнаваш, че нямаш разум. Глупакът е винаги самодоволен.

– Храни се, Хубавке – й рекло чудовището, – и дано не се отегчаваш в своята къща. Защото всичко тук е твое и ще ми бъде много мъчно, ако не си доволна."

Из„Красавицата и звяра”

Всеки ден всеки от нас ежеминутно придобива толкова много впечатления. 
Създава си мнения, въз основа на които прави своите избори и взема своите решения.  

Колко често обаче тези мнения и нагласи са правилни и реалистични?...

Колко от тях са плод на наистина лично осъзнати и логически умозаключения, на критична оценка на ситуацията и причинно-следствените връзки между отделните фактори в нея?...

Обикновено, не.

Обикновено мненията , които си създаваме, са подчинени на широко разпространи и приети от значимите за всеки от нас авторитети и групи стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.

Стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.Какво представляват те? ... Как работят? .. Какви капани крият?.. Трябва ли и как можем да избягваме тези капани?

Стереотипите са”преки пътища” в равнината 
Стресор > Реакция. 

Те ни помагат, възможно най-бързо да определим даден външен стимул от средата , като опасност и да реагираме в отговор, който може да бъде агресия или бягство, ако преценим, че справянето с опасността не е по силите ни.Приказката за Красавицата и звярът е един прекрасен пример, онагледяващ начина по който действат стереотипите . 
(В случая  - Грозен (страшен) = зъл (опасен) ), т.е . една-две външн характеристики , се приемат за вътрешно присъщи.Във анимационната интерпретация на приказката направена от Дисни пък, прекрасно е уловен и илюстриран целият процес

Стресор>Предразсъдък(Стереотип)>Ксенофобия> Агресия

Физическите Отговори на външен за човек стимул възприет като застрашаващ живота, винаги са два, бягство или аграсия......

Стереотипи

Стереотипите са представи и мнения, които са широко споделяни от дадена общност, култура или субкултура, към други такива, или отделни техни представители. Например: „Жените са слабият пол.”; „ Ромите са мързеливи.”(Когнитивен компонент)  Харесваме или не харесваме хора, защото те са част от определен етнос, раса, или друга социална категория, която ние харесваме или не. (Емоционален компонент) .Стереотипите се базират на класифициране и обобщаване, често твърде опростено, на един или няколко основни отличителни белези характерни за дадена група.    Те от една страна са полезни, тъй като ни помагат да скъсим времето от момента на възприятие на даден външен обект, до нашата ответна реакция. Това е важно, тъй като в условията на дефицит на време и информация или понякога може да е жизнено важно своевремената категоризация на обекта като животозастрашаващ или, не и задействане на инстинкта за самосъхранение.
Вече виждам недоверчивият , въпросителен поглед и готовността за възражение на някои от вас...„Днес, в океана от информация, които ни залива..стереотипи, заради дефицит от информация ”?!
Всъщност, именно прекалено голямото количество разнородна и много често противоречаща , дори взаимно изключваща се информация е не по-малко дезориентираща и объркваща от информационната депривация.  Следователно, сработването на стереотип е не по-малко обосновано.Стереотипите са готови когнитивни схеми, подобни на своеобразни „тамплейти”  и като такива те имат силата да влияят систематично върху нашите възприятия, памет и поведение. Въпреки,  че могат да бъдат полезни или неутрални стереотипите започват да вредят сериозно, когато внушават страх и се налагат прекалено драстично за отделни хора и се използват като мотив за по-различно дискриминативно отношение и поведение . 

Например: 
„ Имигрантите са атентатори.” 
или „Децата със СОП, са „зверски опасни.”

Стереотипите могат да бъдат повтарящи се еднакви поведенчески модели, като отговор, на сходни ситуации.  (Напр: Приближава ром, прибираме си чантата или портмонето-Поведенчески компонент.)

Като груби обобщения обаче, стереотипите няма как да бъдат верни за всеки отделен случай.Стереотипът, подобно предубеждението, категоризира дадена група и обобщава възгледите за нея. Така предпоставя критерии, по които да бъде включен или изключен даден индивид или група.

Предразсъдъци

Предразсъдъкът е вид стереотип, който съдържа елемент на оценка или преценка, но както говори и самата етимология на думата, той изключва подробен анализ на даден обект, субект или ситуация . Понякога те могат да имат и своето логично обяснение. Например: „13 е фатално число.”  (Според нумеролозите числото 13 „страда“ заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел,  Тринадесетият от апостолите на Ийсус е предател Още в древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. вярвайки, че 13-ият в групата е самият е дявол.) Понякога корените на предразсъдъците датират още древностт, когато образованите са били малцина и останалите просто е трябвало да проемат твърденията на чиста вяра, основана на авторитета. Дори когато стереотипите или предразсъдъците изглеждат позитивни, те почти винаги имат и негативна страна. Например: 
Акцента само върху една характеристика, изключва несъзнателно всички останали положителни характеристики на човека. Или , ако дадено твърдение е положително и се използва за основа отличителна характеристика само за една определена група, с която се идентифицираме, може да е основа  дискриминативно отношение спрямо всички останали.  По този механизъм национализмът и патриотизмът, които изглеждат позитивни по природа, лесно могат да прераснат в расизъм и сегрегация. Мъжкото самочувствие, гордост и достойнство, в сексизъм и т.н.

Предразсъдъците се усвояват в хода на личния опит, който се формира и влияе от семейната среда, образованието и преживяванията на индивида.

Предразсъдъците ни позволяват да категоризираме групи и да обобщаваме преценката си за всяка от тях. След което по-лесно да включваме или изключваме всеки индивид или група на тази основа.

Могат ли да се променят стереотипите и предразсъдъците?

Предразсъдъците могат да се променят въз основа на придобиването на нов опит и особено чрез получаването или търсенето на повече информация от физическо лице.С какво са полезни и как вредят стереотипите и предразсъдъците?Както  вече споменах стереотипите и предразсъдъците могат да бъдат положителни или отрицателни. Те са функция на нашето възпитание, образование и лични преживявания, но също така и все повече на информацията и посланията, които ни отправят масмедиите и социалните мрежи.Стереотипите улесняват комуникацията, тъй като са разпознаваеми от големи групи хора по целия свят и да се идентифицираме. Помагат ни да разбираме другите и света и опознаваме самите себе и да определяме мястото си в заобикалящата ни реалност. В същото време обаче, могат да бъдат много опасни, ако се основават на погрешна преценка и/или подценяват или надценяват даден индивид, група или проблем и ги поставят в неравностойно положение. Ако насаждат страх и омраза и са база за нетолерантно и дискриминативно отношение.Стереотипите и предразсъдъците са инертни и ригидни и много трудно се променят, тъй като са „удобни", спестяват редица въпроси и време и ангажиране  на вниманието и интелектуална работа .Много често, те устояват на нова информация, която им противоречи, тъй като са удобна алтернатива на собственото мнение, когато не познаваме някого или нещо и правим предположения по това, което си мислим, че знаем. В такива случаи, ако реалността не съвпада с нашите представи или възгледи за нещата е по-лесно да я „променим" или да създадем нова, основана на съществуващите стереотипи и предразсъдъци, за да не се налага да променяме собствените си представи. Този процес осигурява известна сигурност и избягва поставянето под въпрос на индивидуалните ни възгледи за света, но често може да бъде много опасно, тъй като  е генерализация на решение без доказателства, което може да доведе до изключително опасни социални явления като ксенофобията, дискриминацията, сегрeгацията и др.
Някои предразсъдъци относно хората с увреждания са например:   Щом е с увреждане, значи е лош.(Лошите са "белязани".)   Щом е с увреждане, значи е "грешник" или родителите му са такива.(тук действат теориите     за изкупването на личната и родовата карма.)   Щом е с увреждане, вероятно родителите му са прости и необразовани или безотговорни.(Всъщност статистиката показва, че по-често родителите на деца с увреждания, особено онези, които са поели отговорността да ги отглеждат, са добре образовани, отговорни и всеотдайни.)
Да си създаваш мнение въз основа на стереотипи и предразсъдъци, е като да правиш заключения за пълнометражен филм, въз основа на една-две снимки от него....или за роман , по илюстрацията на корицата.....
Всеки от нас е много повече от това...