6 начина, да се справим с Болката и Скръбта след Загубата

снимка: new-pray.blogspot.com

Автор: Ивайло Апостолов

Всяка Загуба е тежка и неминуемо оставя „белези“ в душата ни!

Болката и Мъката са неделима част от процеса на преживяването на Загубата. Особено когато става дума за най-голямата Загуба в живота ни – Смъртта на Любим човек. И най-вече , ако този човек е , някой от нашите родители! Хората, които са били наш Идеал и Опора от самото начало на живота ни! Хората, на които сме се опитвали да подтажаваме, от които сме се учили и на които сме свикнали , да разчитаме!

Въпреки, че преживяването на Смъртта на близък човек, като цяло е процес, който преминава през стандартните етапи на преживеване за Загубата, той е изключително интимно и строго индивидуално преживяване за Всеки един от нас!

Преживяване, през което ако не преминем „успешно“ може да нанесе сериозни, понякога дори драматични сътресения върху нашата психика и вътреше мир!

Както казах, всеки сам намира своя собствен пачин и път през Скръбта и болката от подобна загуба и НЯМА ГРЕШНИ начини, щом действат и помагат на човека, да се справи с негативните емоции по най-добрия начин, стига този начин , да не наранява сероизно друг близък човек и да пречи на неговият начин да се справи със собственото си Страдание!

Смъртта на близък в Драматична Загуба и Чувствата, които ни връхлитат и завладяват в такъв момент са изключително силни, комплекстни и смесени!

Какво бихме могли да направим, за да си помогнем сами, да преодолеем този труден за нас момент?

Няма как да Преживеем силните негативни емоции , без да ги изживеем! Т.е. неможем, да преминем „Отвъд Страданието“ и да продължим напред, без да сме му се отдали напълно!

Най-важното в крайна сметка е ДА ПРИЕМЕМ, че в живота ни има неща, които са неподвластни на нашите желания и са извън възможностате ни , да ги контролираме. И че Смъртта, като неделима част от „Кръговрата на живота“ е едно от тези неща!  Да НЕ се упрекваме, че сме отговорни или виновни за тази загуба или че не сме направили достатъчно, за да я предотвреатим!

Ето няколко прости и доста ефективни начини, които обикновено доста помагат:

1.      Отвличане на вниманието и откриване на друг Смисъл

1.1.Отвличането на вниманието и фокусирането му върху нещо друго е метод, който много успешно „разрежда напрежението“, без значение на възрастта и целта.

Активното ангажиране на вниманието може да е изключително полезно, особено ако се редуват различни „интелектуални“ или физически дейности. Важното е, да се опитаме „да им се отдадем напълно“!

Без значение, дали спортуваме, дали шием гоблен или решаваме кръстословици, важното е да изместим напълно фокуса на вниманието си от натрапливите негативни мисли, върху ДЕЙНОСТТА. 
Колкото по-любими са ни практикуваните дейности, толкова по-добре! Колкото по-добре се справяме с тях и колкото по-удовлетворени се чувстваме, толкова по добре!

Активният спорт и бойните изкуства, дихателните упражнения, медитацията и дори селскостопанската работа, могат да действат изключително благотворно, в зависимост от Вашия темперамент, привички, и интереси.   

  Ако изпълнявате тези дейности заедно с любими на вас хора, с които се чувствате приятно, още по-добре!

1.2.Намирането на Смисъл е друг начин да „изместите фокуса“.

Обърнете повече внимание на значимите близки хора в живота ви - деца, съпруг/съпруга...

Те имат нужда от вас ... от Вас на 100% ! Вие от тях, също!

И Вие и го заслужавате ! За това, ТРЯБВА, да се СЪХРАНИТЕ !

2.      Дайте воля на емоциите си

Не сдържай емоциите си! Плачете, Чупете, Ругайте, Крещете с всички сили... Ако можете, направете го някъде в усамотение сред природата , където да не се страхувате, че някой ще Ви чуе!  Защото Страхът е едно от най-силно блокиращите чувства.

Пуснете чувствата си , да излязат на свобода НАВЪН и да се Развихрят!

3.      Изразете Негативните си емоции, като ги Обърнете в нещо градивно !

Сублимацията е може да е изглючително полезен начин, да изразите СЕБЕ СИ и това, което чувствате!

Единственото правило в изразяването на емоциите ( освен това, да не пречите с това на другите) е,

че НЯМА ПРАВИЛА !

НЯМА ПРАВИЛНИ И ГРЕШНИ НАЧИНИ ако те ДЕЙСТВАТ !  

-          Начините зависят от личният ви потенциал , предпочитания, дарби и интереси..

Ако можете, да Рисувате – НАРИСУВАЙТЕ това, което чувствате!

Ако можете, да Пеете – ИЗПЕЙТЕ ГО!

Ако можете, да Танцувате – изразете емоциите си , чрез танц!...

Ако пишете стихове – изрецитирайте го!

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО СТЕ ДОБРИ в това, което правите за да изразите емоциите си!

 ВАЖНОТО Е, ДА ИЗВЕДЕТЕ ЕМОЦИИТЕ ИЗВЪН СЕБЕ СИ !

Езикът е един от е един от най-добрите начини, да изведем онова, което е вътре в нас , НАВЪН !

Да му дадем МАТЕРИАЛНА ФОРМА, Да го ВИДИМ, да го ЧУЕМ !  Да го усетим, като нещо НЕ Наше .... и ДА СЕ СБОГУВАМЕ С НЕГО  ФИЗИЧЕСКИ!...  А в това отношение, българският език е толкова богат, чувствен и образен!...Използвайте го !

4.      Напишете на Човека, който сте изгубили, писмо с най-прекрасното, което ви свързва!

Напишете в писмото всичко хубаво, което Ви той/тя Ви е дал. 
С онова, на което Ви е научил... С най-прекрасните мигове, които сте имали заедно

Напишете най-прекрасните споделени заедно от вас моменти, с които ще го запомните!

Може да опишете подробно , как е изглеждал и как Ви е накарал да се почувствате! 
Щастливи !... Благодарни !... Горди ! ... Уверени ! .. Обичани !... Подкрепени ! ...

Фокусирайте се и опишете всяко позитивно чувство , което Ви е накарал да изпитате !

След това му БЛАГОДАРЕТЕ , за всичко, на което Ви е научил, което Ви е дал и с което ще го ЗАПОМНИТЕ и си обещайте, че ще го запомните ИМЕННО ТАКА !!! 

 Родителите ни „живеят в нас“ и чрез нас.

Именно с нещата на които са ни НАУЧИЛИ,  
с ЦЕННОСТИТЕ и НАЧИНИТЕ , ДА СЕ СПРАВЯМЕ с предизвикателствата, на които са ни ВЪЗПИТАЛИ,
и с ПРЕКРАСНИТЕ СПОДЕЛЕНИ СПОМЕНИ и ПОЗИТИВНИТЕ ЕМОЦИИ, които са ни накарали да почувстваме ! 
Това е нашият Собствен „Вътрешен Родител“, който е част от душевната ни същност.

Осъзнайте го! ... Приемете го ! .. и ЗАПАЗЕТЕ писмото, за да си припомняте любимият човек, винаги, когато ви липсва !

Бъдете сигурни, че той знае, че сте добра дъщеря (или син) и сте направили всичко по силите си за нея! Защото именно той/тя ВИ е възпитал така.

Бъдете сигурни, че тя или той биха искали, ДА СЕ СЪХРАНИТЕ по най-добрия начин, 
за да можете да бъдете полезни и да дадете на семейството си всичко онова, което те като Родители, са дали на Вас, като техни деца 
и да научите своите децата, на всичко добро, което те са Ви научили!

И тя(или той) , и Вие и най-вече децата Ви го заслужавате!

Латиноамериканците вярват , че духовете на мъртвите, „живеят“ почти физически паралелен живот , докато ги помним и се връщат, да ни посетят, всеки път, на Празника на Мъртвите ( Día de Muertos !... Но САМО АКО ГИ ПОМНИМ И ПОЧИТАМЕ !

За това правят олтари със снимките на Напусналите света на живите предци, с техни снимки, любимата им храна и предмети!  Преминават обаче, САМО онези, които имат снимка , поставена на Олтара от техните близки. Тоест, за които си спомнят !
  

5.      Споделете с приятели!

Споделете как се чувствате с най-близките си приятели! Хора на които вярвате безрезервно. Хора, които Ви приемат напълно, такива, каквито сте! Хора, които Ви Разбират и Подкрепят! 

„Вентилирайте“ Колкото повече, толкова повече !...

ДОКАТО ЧУВСТВАТЕ, ЧЕ ВИ ПОМАГА да се Разтоварите !

Сега е момента, ДА СА ДО ВАС !!

6.      Напишете писмо ДО СЕБЕ СИ !

Това е още един много полезен начин, да „изведете чувствата НАВЪН“!

Представете си , че сте с най-близкият си човек и трябва да проявите РАЗБИРАНЕ и ПОДКРЕПА в такъв момент !

Кой , ако не Вие самият/самата, сте най-добрият си приятел ! Вие най-добре се познавате ! На кого ако не на себе си, можете да разчитате и да се доверите най-много !

Опитайте се да намерите най-нежните успокояващи и подкрепящи думи!

Сигурен съм, че Вие сама, ще ги намерите най-точно!

След това, опишете всичко, което Чувствате!

Чувствата , които изпитва човек в такъв драматичен момент , обикновено са изключително силни и доста смесени ....

Опитайте се, да ги Диференцирате!

Бъдете максимално Честни, Открити и Откровени пред себе си!

Фокусирайте се Персонално, върху ВСЯКО негативно чувство, поотделно!

Опишете го възможно най-точно и пълно!

Вероятно се чувствате Виновни, че не сте направили всичко възможно!?.... Че сте направили или казали нещо не както трябва!?....

Може би се чувствате Гневни на себе си!? ... Опишете , Защо !?.... На напусналия Ви Близък!?...

Сигурно се Страхувате!?.... От какво?... Защо?... Може би, че няма да се справите, без помощта и подкрепата, която сте получавали от него до сега !

Може би, сте Разколебани и се чувствате в Безизходица!?...

Сигурно се чувствате Самотни и Изоставени !?....

Опишете подробно, всичко което чувствате и мислите ! ...

Няма Защо и Какво , да криете от самият себе си! Това са Вашите Собствени Мисли и Чувства!

След, като почувствате, че сте написали ВСИЧКО ! Прочетете го на висок глас ! (Естествено , след като сте се уверили, че няма кой да Ви чуе!)

Ако можете, дори го извикайте с пълно гърло ! 

Ако ви идва отвътре, ИЗПЛАЧЕТЕ ГО !

Почувствайте го, още веднъж ! ..... и прегънете листа!

........

След това, СИ ПРОСТЕТЕ !!!

ПРОСТЕТЕ СИ ЗА ВСИЧКО, за което изпитвате ВИНА!

Всичко, за което се сетите.

ПРОСТЕТЕ СИ, за това, че може би не сте били най-добрия син или дъщеря!

ПРОСТЕТЕ СИ, за това, че може би, не сте най-добрият съпруг или съпруга, или родител, ...колега!  

ПРОСТЕТЕ СИ , за немитите чинии и прането!!....

ПРОСТЕТЕ СИ че не сте толкова съвършен, колкото бихте искали!...

ПРОСТЕТЕ СИ, за ВСИЧКО !!!

След като напишете на листа всичко, за което си прощавате, 
напишете ВСИЧКО, заради, което ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ и СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ!

Например: Мога да се справя, защото : (довършете изреченията)

Децата заслужават.........

Семейството ми има нужда.....

Мечтая за ....

Майка ми/Баща ми биха искали , да.......

Мога да се справя, ЗАЩОТО СЪМ....

Избройте всички свои СИЛНИ СТРАНИ И КАЧЕСТВА ! ВСИЧКО, ЗА КОЕТО СЕ СЕТИТЕ !

.....

Може да завършите писмото така , както бихте го завършили по този повод, ако го пишете до най-скъпият си и обичан човек!

Например: Скъпа моя Приятелко..... / Приятелю....

Знам, че преминаваш през много труден момент! Знам, че в живота ни има неща, които не зависят от нас и невинаги можем , да променим!.... Но знам , че и това ще мине !  

ВЯРВАМ, ЧЕ МОЖЕШ , ДА СЕ СПРАВИШ !

ВЯРВАМ В ТЕБ !

ВИНАГИ , ЩЕ СЪМ ДО ТЕБ !

ОБИЧАМ ТЕ !

ВИНАГИ ТВОЙ/Я/ТВОЙ:......

......

След като приключите с писмото, може да направите някакъв Ритуал за „сбогуване с негативните чувства“.

Откъснете онази част от листа, на която сте описали негативните емоции !

Сбогувайте се с тях и ги унищожете физически и си обещайте да запазите само добрите спомени и чувства свързани с човека!

Може да изгорите листа!.... Може да го накъсате и пуснете в реката!.... Изборът е ваш!...

Физическото унищожение на негативните емоции, макар и само символично, ще Ви помогне по-лесно , да ги превъзмогнете.

Позитивната част от Писмото "До себе си", с прошката, причините да продължите и Вашите най-силни страни, запазете в себе си и четете, всеки път, когато изпитате Вина, Тъга или Съмнения! 

.....

Преживяването на Загубата е изключително Интимно, Лично и Съкровено преживяване.

Това са само някои идеи , които са помогнали на различни хора , в подобен момент!

Дали ще сработят, зависи изцяло от Вас!

АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ по най-добрия за Вас самите начин!!!

БЛАГОСЛОВИЯ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ - притча

Живял някога един старец със своя син. Той бил беден, но имал много красив и силен кон. Този кон бил толкова прочут, че често идвали при него хора, които искали да го купят. Въпреки че му предлагали много пари, той винаги отказвал да го продаде.

Един ден конят изчезнал. Разчуло се в селото и хората започнали да говорят на стария човек:

- Виж какво нещастие те сполетя сега. Да беше продал животното, когато го искаха, щеше поне да си богат! Сега нямаш нито кон, нито пари.
- Не се знае. – отговарял им човекът. – Просто конят го няма. Но дали е нещастие или благословия, това ще покаже времето.

Минало известно време и един ден конят се върнал. Но се върнал заедно с още 10 коня – всичките красиви и силни като него. Мълвата за тях бързо се понесла из селото.
- Ей, прав се оказа старецът. – коментирали селяните – Наистина излезе, че е благословия.
Бедният човек обаче отново им отговорил по същия начин:
- Кой знае. Просто изведнъж се сдобих с 11 прекрасни коня. Но дали това благословия или проклятие, все още не мога да знам.

Хората продължавали да обсъждат големия късмет на своя съселянин и говорели: „Е как е възможно това да е проклятие? Този човек съвсем си е изгубил ума."
След няколко дни в селото отново се разнесла новина - синът на стареца пострадал много тежко - счупил си и двата крака докато обяздвал конете. Пак рекли хората: „Прав беше – не беше благословия. Какво нещастие го сполетя заради тези коне". А той отново им отговорил по неговия начин:
- Кой знае. Животът ни се дава на малки късчета. Сега не знаем дали е за добро или за зло.

Наскоро след това в страната започнала война. И всички момчета и мъже от селото трябвало да заминат да се сражават. Хората плачели докато изпращали децата си и се молели да се върнат живи и здрави.

Само синът на мъдрия старец си останал у дома, тъй като бил инвалид.

Никой нямал много време отново да разсъждава върху историята на стареца, но всеки си помислил: „Благословия беше, че момчето си счупи краката... Май старецът пак беше прав!“

Само мъдрият старец не бързал да съди кое е благословия и кое – нещастие. Защото вярвал, че на хората не е отредено да знаят отговора на този въпрос в огромния океан, наречен живот.

Източник: сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА 

и това, ще мине!... - притча

   

   
      Имало едно време един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с трудностите в живота. Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал: - Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия... Скоро след това бащата починал, погребали го. Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело: "Сине, и това ще мине..." И действително, не след дълго работите постепенно потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. 
    Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното: "Сине, и това ще мине..." 

И в действителност е точно така: Всичко минава! И доброто, и лошото са временни, както и самите ние... Както Самообвиненията, за миналото , така и Притесненията за Бъдещето, което може и въобще да не се случи, единствено блокират жизнената ни сила и градивна енергия и така губим безвъзвратно ценно време от собственият ни безценен живот, което бихме могли да споделим с любимите си хора. 
Затова нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... независимо днес къде сте и как се чувствате – "И това ще мине".  

Източник: Dama.bg

Вълшебна Коледна приказка за логопеди и други страшни същества :)

снимка: egmontbulgaria.com

Едни от най-страшните същества в подреденият свят на родителите са известни под името логопеди. Тези митични същества, оцелели и до днес в света на хората, имат навик да извършват тайнствени ритуали като „гадаене с флаш-карти“ и „обследване на речниковия запас“ и след това да ви казват различни неприятни неща(единствено с цел да ви дразнят и разстройват). Една от любимите им страшни истории е да ви накарат да изключите таблета и да не разрешавате на детето си да гледа телевизия. Ужас! Но, те не спират до тук. О, не! Веднъж попаднали в лапите им

те могат да ви накарат да започнете да играете с децата си, да мучите като крави, да кукуригате като петел или да четете приказки. Истории от тъмните земи разказват, че някой от тях дори изискват да спрете да си храните тригодишните деца с лъжичка и да не им пасирате храната. Докато сте в тяхната власт, логопедите ще ви четат лекции за ранното детско развитие и ще ви представят отглеждането на деца като съзнателно занимание с висок коефициент на участие от страна на родителите. Знам за случаи, в които най-нагло са забранявали да купувате светещи играчки и такива, които пеят песнички на английски език.

И най-лошото е, че много често(въпреки, че в това няма никаква логика) успяват да накарат детето ви да ги слуша и дори да проговори. А след като проговори могат да го предизвикат чрез различни хартиени и платнени идоли(известни още като книги и кукли) да танцува и да разказва приказки пълни с небивалици като „доброто побеждава“ и „бъди мил с всички и те ще ти отвърнат със същото“.

Когато се наситят да ви тормозят и да изискват от вас те изчезват от вашия живот. Но, като всички тъмни сили, оставят завинаги белег върху вас. Белег, който да ви жегне следващият път, когато решите да замените играта с филм или посмеете да не общувате с детето си.

Често, работят заедно с други страхотии известни като "психоложката", а ако се предадете, ще използват срещу вас и арТтерапия или дори ЕрГоТеРаПеВт! Бъдете внимателни! Комбинираните сили на тези същества могат да имат неочаквано силен ефект върху детското развитие!

Не е ясно, как и защо тези страшни същества са оцелели досега в нашият приветлив, розово-пухкав родителски свят. Някой казват, че се случва за да има баланс в света. Други, че това са паднали от елхата Коледни ангели, които и досега спасяват детски души за да се завърнат в своя свят. Но, те са тук и въпреки всички лоши неща, които сте чували за тях – вършат наистина добра работа.

В навечерието на най-светлите празнични дни не забравяйте, че тези същества всеки ден оставят своите собствени деца за да прегърнат и въздигнат вашите.

Страшни, тайнствени, митични или ангели са те? Виждаме толкова, колкото знаем……

Скъпи колеги,

Уважаеми родители,

Надявам се, че ще оцените хумора в горната история. Макар и малко черен, смехът е този, които ни сплотява и изглажда различията между нас. А и нали затова са празниците? Да отпуснем душите и сърцата си, да благодарим на хората, които вървят с нас по пътя и да погледнем с Вяра и Надежда към новата година!

Весели и щастливи празнични дни на всички!

Автор:Ивелина Александрова

Източник: logopedia.bg

И значи тъй,

мина и масрафът с отбелязването на Международният ден на хората с увреждания !

Отчетохме дейност и в Благоевград!

Традиционният празник, организиран съвместно от вече бившето Помощно Училище и Катедра „Специална педагогика“ на Югозападният Университет през последните няколко години в спортна зала „Скаптопара“, бе „реновиран“ и предложен под нова форма , с нов домакин „Община Благоевград“. Мероприятието бе организирано в също не много отдавна „освежената“ зала „22 септември“, току в самото „лоно“ на Общината, за да се почувстват специалните деца и възрастни , още по-специални!

Залата кипеше от глъч и суетене, когато пристигнаха официалните гости , Самият кмет – Господин Атанас Камбитов, Заместник-кмета по култура и хуманитарни дейности г-жа Христина Шопова, народната представителка г-жа Даниела Савеклиева .

Мероприятието беше прилично организирано! Децата и възрастните от отделните институции, и техните ръководители, наистина се бяха постарали за представянето си, а обстановката в претъпканата зала със стотина места, беше изключително задушевна! И как иначе!...

Изпълнението на танцът-поздрав на импровизираната сцена, се оказа малко предизвикателство, за гостуващите 15-тина деца-изпълнители от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. А „пищното хоро“, което се изви накрая на мероприятието, увличайки почти всички присъстващи, включително и самият г-н Камбитов и официалните гости пък, беше сериозно предизвикателство, за съвсем неголямата зала „22 септември“. Художественият Директор на гостуващият „Драматичен театър „Професор Енчо Халачев“ Бранимир Митов пък , от своя страна, пое едно голямо обещание – да направят заедно част от децата със специални потребности театрално представление, което да бъде представено идната година а фестивала „Талантино“. (Брани, личните ми адмирации и безкрайно уважение, за това начинание, приятелю!) Накрая всички присъстващи деца си тръгнаха с подаръци и бяха наистина щастливи! Защото децата със специални потребности, дори и да са "доста пораснали на възраст", не са по-различни от всички други деца. Трябва им толкова малко ! .. Достатъчно е, малко внимание!.. Да се почувстват приети!...Да бъдат зачетени! ... Да се оценят положените от тях усилия и постиженията им! Дори да не са особено големи! (Защото, за тях, дори малките постижения, са свързани с големи усилия и продължителен труд! ) ...

Нуждаят се, да се почувстват част, от нещо по-голямо, което ги приема такива, каквито са! Без снизхождение, ... Без съжаление ! ... Без страх !...

Какво обаче, остави горчивия привкус и събуди толкова въпроси, след края на това богоугодно събитие!?

„Този ден (трети декември) не се празнува. Това е ден, в който хората с увреждания искат, да напомнят за себе си. За това, че са тук! Че ги има! И , че са пълноправна част от обществото!“, каза конферансието, в началото на събитието...

„Ние сме домакини... и искаме това събитие, да е празник за всички вас... Община Благоевград винаги е полагала усилия, стремим се да създаваме, както подходящи условия, така и подходяща среда за всички вас – хората в неравностойно положение.“, каза в част от приветствието си г-н Камбитов...

Уважаеми г-н Камбитов, искрените ми поздравления за доброто отношение и желание, за усилията положени от Вас и целият Ви екип за приятното събитие и за добрите пожелания! ...

Не мога обаче, да не попитам: Беше ли нужно да се промени една създадена наистина добра, макар и не толкова дълга традиция, в която на едно просторно, достъпно и комфортно за хора с всякакви увреждания място като спортната зала "Скаптопара", се събираха, освен самите хора, повод за събитието и почти всички хора, които работят с тях, активни преподаватели и студенти, които тепърва, ще ги опознават и ще работят с такива деца и възрастни, гостуващи деца от детски градини и други учебни заведения, които не знаят почти нищо за тях и дори едва ли са ги виждали... Изобщо... Обществеността!?.. Какъвто е именно целият смисъл на точно това начинание!

В контекста на прилагането на актуалната „Национална стратегия за Приобщаващо образование“, не мога да не попитам: Къде беше вчера Общността, косподин Камбитов!?

Общността в която, сме тръгнали да инегрираме всички тези хора!.... Къде точно беше приобщаването, като дори родителите, роднините и най-значимите за тези деца хора, почти липсваха !? ...

Смятате ли, че това бяха всички деца и лица, за които на този ден трябва да си припомним, че „съществуват“ и които имат нужда да се почувстват приобщени!?

Смятате ли че информацията за вчерашното наистина приятно събитие е достигнала до стотиците малки и „пораснали“ деца и техните семейства, извън социалните институции!?

Не мислите ли, че биха могли да съществуват и поне няколко десетки деца и възрастни с двигателни дефицити например, които също спадат към тази група и може би са искали, да посятят вчерашното събитие или просто, да Ви видят, Вас, хората, които вземат голяма част от решенията свързани с техният живот тук, в Благоевград!?... и са стигнали до..... стълби !

Видяхте ли вчера, поне един човек в инвлидна количка, вчера?...

Аз , НЕ ! ... Защо ли?!...

Най-искрените ми адмирации, към всеки, който наистина взима присърце проблемите на "невидимите" и различните! Още повече, към всички, които работят с тях и за тях, наистина със сърцето си!

Тук бих искал, да благодаря специално на г-жа Мадлен Димитрова, която отдаде вниманието си на сина ми и още едно две деца, останали в центъра , докато всички останали , са на мероприятието!

Много съжалявам, но подобно разбиране за интеграция и приобщаване, аз някак не мога да разбера !

Как би могло да се нарече, ограничаването на правото на един или няколко члена от дадена социална група, да участват в голяма част от мероприятията организирани за групата, поради наличието на определени техни дефицити или други особености!? На мен лично, ми е известно само едно определение за това!

И в този ред на мисли , бих искал да задам на Вас и отговорните за това подчинени Ви институции още няколко въпроса, които са се натрупали през последните няколко години!

Кога могат хората с увреждания, да разчитат хората с увреждания, чиито помощни средства не могат да влязат в асансьорите на Общината, да стигат безпрепятствено до обслужващите ги отдели, които се помещават на последните етажи на сградата.

Кога могат те, да се надяват, че скъпо струващият външен специализиран асансьор от Под площадното пространство, който не работи, откакто е преместен, преди повече от година, да заработи отново!?

(Мога да Ви дам идея ! Ако няма друг начин, използвайте същият външен асансьор , за осигуряване нормален достъп да Общината ! Мисля, че не е невъзможно!)

Трябва ли хората с детски и индвлидни колички, да продължават да рискуват, да стигнат до Поликлиниката в града, като минават през подхода за линейките!? ...

Използвам възможността , да благодаря лично, на Вас и на всички други Ваши служители, благодарение на които стана възможен, грандиозния ремонт в ДЦДУ „Зорница“-Благоевград! Но, бих искал и да попитам, кога могат децата и служителите в центъра да разчитат на специализирана адаптирана обезопасена тоалетна , за деца с двигателни проблеми? .. А на специализиран бус, оборудван с рампа и всичко необходимо, за комфортен и безопасен превоз на тези деца ?

А кога потребителите на центъра могат да се надяват, да могат да ползват помощта на специалист – Психолог, от които се нуждаят ежедневно и която е от огромно значение, за изготвянето на адекватна оценката, индивидуални планове за работа, както и за психологическата подкрепа и обучението на децата ?... Тъй като съгласно нормативните изисквания, не могат да ползват подобна помощ от друга социална услуга.

Тъй като, децата и възрастните хора с увреждания нямат нужда от внимание, толерантно отношение, приемане, обгрижване, грижа и подкрепа само един ден!

Тя имат нужда от тях , ПОСТОЯННО !!!

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2

снимка:demotivatori.ru

            1. Повишаване на родителската компетентност

 Повишаване на родителската компетентност по отношение на емоционалната и социална интелигентност, на ефективното общуване и активно включване на родителите в този процес, с приоритет насочени към връзката и участието на бащата, който традиционно в българското семейство играе слаба роля. Подобна програма Вече се реализира от Асоциациа „Анимус”.

   2.По-активна работа на Училището, другите ангажирани институции и неправителственни организации, относно повишаване информираността на младежите по отношение, познаване различните форми на тормоз и насилие и стратегията за справяне с тях

      За прекратяване и промяна на деструктивният насилнически модел е изключително важна позицията на жертвата на насилието спрямо това – дали ще го приеме, защото „не е добър и заслужава да бъде наказан”‘ или ще влезе в позицията „аз съм добър и заслужавам да бъда щастлив” и последващата мотивация за промяна.и намирането на специализирана помощ и подкрепа в това начинание.

    3. Внасянето на яснота по отношение работата на психолога, песихотерапевта и психиатъра и регулиране дейността на психолозите

     Изключително важно във връзка със справянето с проблема с агресията е да се изяанят няколко въпроса по които все още съществува явно неразбиране дори в средите на специалистите в сверата на Образованието и Социалните дейности.

Първият въпрос внасянето на по-голяма яснота в обществото, по отношение спецификата на работата на специалиста Психолог, Психиатъра и Психотерапевта в процеса на идентифициране и справяне с различните форми на душевно страдание конкретните им проявления изобщо.,.Внасянето на яснота по отношение на целевите групи и проблеми , с които работи всеки от тези специалисти и участието им конкретно с този процес.

Второ , ясно  регламентиране  дейността на психолозите.

  4. Да се разбере, че проблемът за справяне с агресията и насилието сред младежите е комплексен и се изисква, също така комплексен подход и екипна работа за решаването му (тясно взаимодействие между, семейството, училището и специалистите в ангажираните с това институции )

       И трето поред, но може би от най-голямо значение особено при работата по проблема с насилието и агресията сред младежите. ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ПСИХОЛОГА ИЛИ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТНИК, КАТО СПЕЦИАЛИСТИ. НИТО Е ПРОБЛЕМ, САМО НА УЧИЛИЩЕТО , КАТО ИНСТИТУЦИЯ . Това е комплексен проблем и изисква изключително тясна взаимовръзка и екипна работа между всички ангажирани специалисти в сверата на образованието, социалните институции и здравеопазването. Както каза наскоро г-жа Весела Банова (психолог и психоаналитик с дългогодишен опит в помощщта на хора с душевно страдание и Методически директор на Сдружение „Дете и пространство“) в едно интервю свързано с агресията сред младежите. „За целта е необходимо училищните психолози да работят не под ръководството на Директорите на училищата , а в организирани междуинституционални екипи ”

        Темата с агресията и насилието днес у нас е изключително пространна, но преди да приключа, бих искал да ви върна отново на караткият списък с новни в началото и във връзка с някои други нашумели публично вълнения свързани с „опасността” от децата със специални потребности напоследък.

В един единствен случай от изброените, новината е свързана с младеж , извършител, който СЕ ПРЕДПОЛАГА, че е със специални потребности. Подчертавам, се ПРЕДПОЛАГА, но не е диагностициран.

От прегледа, който си направих труда да извърша върху новините свързани и с така ширко коментираният трагичен случай, с убийството на единадесет годишното момиче, аз лично., никъде не попаднах, на информация за недвусмислено доказателство, че младежът обвинен за виновен Е със специални потребности. Освен в една от новините, в която се казваше, че адвоката на защитата, ще подаде молба за експертиза, поради съмнение, че младежа не носи отговорност за постъпките си, което както знаем е рутинна процедура на защитата при подобни наказателни дела, за избягване на наказателнаотговорност на обвиняемия. В няколко от новините обаче имаше информация, че 15 годишният младеж е завършил осми клас на общообразователно училище. Как тогава за всичкото това време никой от специалистата работили с него не е забелязал нищо?....Просто се питам!!!!.
      Истината е, че децата със специални потребности е почти изключено, да изпаднат в непровокирана агресия. В случаи на такива актове, те почти винаги поради някаква външна или вътрешна за организма причина, са се почувствали застрашени и агресията е реакция на самозащита. 
Това може да е някакъв неидентифициран шум, образ или усещане.
Може да е болка или дискомфорт, която те не могат да локализират или да си обяснят... 
Агресивният или автоагресивен акт, може да е начин, да привлекат вашето внимание, което не намират друг начин, да привлекат. 

Както и друг път съм споделял, проблемът е в това, че в над 90% от случаите на насилие, при извършителите не е диагностицирано някакъв вид абнормно душевно страдание. Тоест, те са свързани с различни видове социална патология и девиации на поведението (например: алкохолни или други зависимости ) или са обикновени хулигански или престъпни прояви и това е много по-плашещо.